Премини към съдържанието
  • публикации
    36
  • коментари
    16
  • прегледи
    16193

За този блог

проза и поезия

Публикации в този блог

Минути за здраве

Вълшебната дума в последно време е " антиейджинг"- борба с процесите на стареене. Към това са насочени усилията на учените /защото човек е програмиран да живее поне до 120 години/,а и нашите скромни опити да си помогнем сами, доколкото зависи от нас. Една от причините за болестите и стареенето е натрупването на токсини в организма. Една част от тях идват отвън-нитрати, нитрити, пестициди, тежки метали и други, поради различните екологични катастрофи, на които сме свидетели днес. Но другите токси

rosi45

rosi45

Моята пролет

Седя под сянката на люляка, обгърнал ме с облак уханен, ухание загадъчно, изтънчено. Жужи пчела, пеперуда пърха, Греят лалетата - ален килим, бели лалета, достойни за булка жълто-червени лалета, досущ езици огнени... Зюмбюлът на мястото си тежи и пръска плътни аромати, а игликите разноцветни ми намигат весело, игриво както вятърът - закачливо повдига ми лекичко полата и коприната гали краката. Унасям се в красиви мечти, как неусетно времето лети... Привечер е вече, прибирам се.

rosi45

rosi45

Лицемерието /есе/

Както си му е редът, първо ще задам въпроса "Що е то лицемерие и има ли почва у нас?" Охо, и то каква! Синоними са неискреност, лъжа, фалш /от лат. falsus - лъжлив/. Сигурно се питате защо при толкова наболели теми, съм се размислила за това.Защото лицемерното поведение е станало доминиращо! И ако не беше така,общуването между хората щеше да е по-лесно и по-приятно.Макар, че малко хора понасят истината, направо са алергични към нея...Малко хора умеят да понасят и загубите,но лицемерно се правят,

rosi45

rosi45

Хубавелката /миниатюра/

Вървя по тротоара. Бавно ме задминава едно миньонче. За миг очите ни се срещат.Очи, достойни за описаните от Яворов /и то без грим/. Погледът ми се прикова от деколтето, достатъчно дълбоко, откриващо изключително съблазнителни несиликонови гърди /винаги ги разпознавам/. Отмина. Сега върви пред мен. Има най-съвършеното дупе, което съм виждал, превъзхождащо тези от Плейбой. Полата е бяла, кенарена, под нея се очертават прашките- това творение на модата винаги ми се е струвало неудобно и нехигиенич

rosi45

rosi45

Монолог на тийнейджъра

Аз не съм дете в сиропиталище, нито дете на улицата, налитащо на бой... Имам си куче от сой, имам си къща, (но дом не е това) лаптоп и кола и още куп неща... Също така баща- машина за пари, забравил, че има деца, и разбира се майка- заета със свойта суета... Имам дори за дрога пари - ха-ха, че нали... тя ми е утехата! Нямам само това, дето не се купува с пари - любовта... Аз не съм безпризорен, а само много самотен...

rosi45

rosi45

Лунната соната

Мъжът на моите мечти нямал вече онази тръпка... да сложим край той реши- било най-вярната постъпка. Вратата изскърца протяжно. Безмълвно стоях в тишината и усещах с цялото си тяло колко болезнена е самотата. Плъзнах бавно и нежно ръце по познатите клавиши на пианото и ритъмът на моето сърце успокоява се след преживяното. Заструяват лунни лъчи от таз соната съвършена и спират сълзите в моите очи от нейната сила целебна...

rosi45

rosi45

Кръговрат

Душа. Безсмъртна. Далечна. А после- енергиен лъч и... в плът облечена. Утроба. Туп, туп- сърце. Тъмно. Топло. Тихо.Уютно. А после- натиск, изтласкване. Ярка светлина,шумно... студ, страх и болка. Проплакване... Топла прегръдка. Познат аромат и ритъм- сърцето на мама. Училище. Знания. Университет. Още знания. Тръпка. Страст. И после...булка. Работа, работа, работа. Малки удоволствия. Работа, пак работа... По-малко удоволствия. И ето, старост-нерадост. Бастун. Аптека. Никакви у

rosi45

rosi45

Миниатюра

Тя беше малка, срамежлива, все се криеше зад нещо, но така очарователна... Макар че не се смяташе за красавица, защото още нямаше оня блестящ тен, който имаха по-големите, нито тяхната заобленост... а и тези пъпчици... Радваше се на топлите слънчеви лъчи, заобиколена от дружките си и мечтаеше да стане голяма. Тогава ще дойде нежният принц, ще я погали и ще я вземе със себе си в далечни земи, където ще бъдат толкова щастливи! Изведнъж земята затрепери. Какво ли беше това? Тя стоеше на мястото

rosi45

rosi45

Неканен гост

Жената побутна детето през разнебитената вратичка в дворчето на една схлупена къщурка, съборетина. Сложи сака пред вратата, каза му да седне върху него. - Аз трябва да замина... далеко... Ти стой тук. Когато баба ти излезе, ще те види. Няма да мърдаш от тук! - и си тръгна. Беше декември. **** Госпожа Мила чу звънеца на вратата. Преди да отвори, погледна през шпионката. Не чакаше никого, но нали е Коледа! Миналата година в Коледната вечер на вратата ù се появи един възрастен циганин с недъгав

rosi45

rosi45

Ерудираният инспектор

Инспекторът, за когото става дума, приличаше на създадения от британеца сър Артър Конан Дойл всеизвестен Шерлок Холмс- висок, слаб, аскетичен, загадъчен...Но не свиреше на цигулка като него, а пелерините отдавна не бяха на мода. Приличаше и на великия Еркюл Поаро по своята педантичност по отношение на външността си и заобикалящата го среда, но нямаше характерната яйцевидна форма на главата и екстравагантните му мустаци, нито гастрономическите му способности. Но определено приличаше и на двамата

rosi45

rosi45

Мислили ли сте...

Написах няколко статии на здравна тематика,защото мисля,че всеки трябва да има елементарна култура както в тази,така и в други области.Всъщност,ние идваме на тази земя със закодирано точно до секундата време,което ще останем тук,на Земята.Има хора,които цял живот живеят по всички правила на здравословния живот,но умират рано...А други правят по няколко опита за самоубийство,а достигат дълбока старост....Времето е определено от Всевишния,когато сме си избирали като душа съответния земен живот.Тог

rosi45

rosi45

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване