• публикации
    4
  • коментари
    2
  • прегледи
    2576

За този блог

Поезия от дълбокото

Публикации в този блог

Амитола

xxx

Понякога те галя през екрана

И ръката ми потъва в пиксели.

Минава през различни пространства и материята започва да странства.

Потъва в някакава мистична виртуалност,но стисна ли очи сякаш всичко е реалност.

Усмивката ти,дарява и на мен усмивка.

Гледам те толкова далече,а в разговорите сякаш до мене си вече.

Искам да усещам,да докосвам,да мечтая теб.

Заедно искам да създадем на живота картините и с викове да прекосим пустините.

Тази взаимна наша енергия,ти взе ли я? В думите впле ли я?

Вземай и пълни бъчвите,а ние с тебе ще пресушаваме кръчмите.

Амитола

Бабо

Мъчно ми е бабо,мъчно ми е,че сама остана.

Че мен ме няма,а скитам по света.

Не успях да се бреборя с тая наща немотия и

уви предадох се и съм на далече.

Мъчно ми е бабо,за тая кръв която се пролива,

за тея крадци с които сме заобградени.

Все едни и същи мутри под различни маски ни се смеят.

Мъчно ми е бабо,че немога да съм си във къщи.

Трябва тука да съм чужда,уж да съм добре.

Ама казал е народа -,,щастие с пари не се купува,,

Как да съм щастлива като все към теб ме дърпа?

Спи народа за пореден път,пък и дори да се събуди

пак не знае,кое и как го иска.

Ще си дойда бабо и ще те прегърна,

нали и аз съм дъщеря на Левски.

Че дано открия тая жилка и най-накрая да се преборя.

Амитола

5 сутринта

Да,пак е петък,пак е 5 сутринта и аз се прибирам към вкъщи.

Пак съм пияна,пак съм пълна с бушуващи мисли и демони.

Влача краката си по тоя мръсен асфалт и нищо не измислям.

Като потоп в мозъка ми бошуват въпроси и като застинало блато се прокарват отговори.

Пак съм пияна,пак посегнах към бутилката без много съмнения.

Това опиянение не само на тялото,но и на душата ми дава спокойствие.

Изливам дните си от бутилката уиски и отпивам с все така жадни усти.

Все така жадни от както съм на 15.

И пак съм пияна,но тоя път от живота.Ако можех да сложа и лейбъл

щеше да е с подзаглавие... 23 годишно отлежало.

И пак глупости правя и не мога да мисля,всичко просто се случва и тайничко се надявам

че всичко си остава само в главата ми и последствия просто няма да има.

А на сутринта,слънцето като изгрее се показва и тя-Съвестта ми.

Но мисля че и тя е пияна,съдейки по съветите й.

Вместо користно да ме съди,ми дава надежда и ми казва-окей...можеш и още.

Пак съм пияна и часът е 5 сутринта...да чакам ли слънцето да изгрее,че да видя

в очите си блясък отново или просто да си заспя,ей така лазейки на горе по стълбите?

И лазейки дали ще успея да стигна вратата?

Няма кой дори да ме вдигне,всички избягаха и ми пожелаха приятен жовот.

Страхотни приятели,няма що!Не,те не са ми приятели,просто масовка в живота ми.

Скрити демонични души,скрите под маските на пияници.Много от тях в барове срещнах и раздадох душата си...пак съм пияна...и е 5 сутринта...нека си легна,пък дори и навън.

Амитола

Врата

Ти затръшна вратата и тя заспа непробудно.

Заспа със отворени очи и така живя дълги години.

Странници минаваха покрай нея и искаха да отворят вратата.

Но ти я беше тъй силно залостил,че никой да я помръдне дори не успя.

Така спа тя с очи отворени и мислеше че живее.

Чукаха силно на тая врата и все ехото оттекваше в нищото.

Изморени мъжете си тръгваха и оставяха по нещичко пред вратата.

С годините трупаше тя вехтории,но не виждаше.

Много мъже през нея минаха,а очите й все така празни и широко отворени.

Гледаше често във тъмното и като че ли чакаше...дали теб или някой смелчага.

Някой който ще се пребори с тая врата или поне очите й ще отвори и тя сама ключа ще немри.