Премини към съдържанието
  • публикации
    4
  • коментари
    2
  • прегледи
    3070

За този блог

Поезия от дълбокото

Публикации в този блог

 

xxx

Понякога те галя през екрана И ръката ми потъва в пиксели. Минава през различни пространства и материята започва да странства. Потъва в някакава мистична виртуалност,но стисна ли очи сякаш всичко е реалност. Усмивката ти,дарява и на мен усмивка. Гледам те толкова далече,а в разговорите сякаш до мене си вече. Искам да усещам,да докосвам,да мечтая теб. Заедно искам да създадем на живота картините и с викове да прекосим пустините. Тази взаимна наша енергия,ти взе ли я? В думите впле ли я? Вземай и пълни бъчвите,а ние с тебе ще пресушаваме кръчмите.

Амитола

Амитола

 

Бабо

Мъчно ми е бабо,мъчно ми е,че сама остана. Че мен ме няма,а скитам по света. Не успях да се бреборя с тая наща немотия и уви предадох се и съм на далече. Мъчно ми е бабо,за тая кръв която се пролива, за тея крадци с които сме заобградени. Все едни и същи мутри под различни маски ни се смеят. Мъчно ми е бабо,че немога да съм си във къщи. Трябва тука да съм чужда,уж да съм добре. Ама казал е народа -,,щастие с пари не се купува,, Как да съм щастлива като все към теб ме дърпа? Спи народа за пореден път,пък и дори да се събуди пак не знае,кое и как го иска. Ще си дойда бабо и ще те прегърна, нали и аз съм дъщеря на Левски. Че дано открия тая жилка и най-накрая да се преборя.

Амитола

Амитола

 

5 сутринта

Да,пак е петък,пак е 5 сутринта и аз се прибирам към вкъщи. Пак съм пияна,пак съм пълна с бушуващи мисли и демони. Влача краката си по тоя мръсен асфалт и нищо не измислям. Като потоп в мозъка ми бошуват въпроси и като застинало блато се прокарват отговори. Пак съм пияна,пак посегнах към бутилката без много съмнения. Това опиянение не само на тялото,но и на душата ми дава спокойствие. Изливам дните си от бутилката уиски и отпивам с все така жадни усти. Все така жадни от както съм на 15. И пак съм пияна,но тоя път от живота.Ако можех да сложа и лейбъл щеше да е с подзаглавие... 23 годишно отлежало. И пак глупости правя и не мога да мисля,всичко просто се случва и тайничко се надявам че всичко си остава само в главата ми и последствия просто няма да има. А на сутринта,слънцето като изгрее се показва и тя-Съвестта ми. Но мисля че и тя е пияна,съдейки по съветите й. Вместо користно да ме съди,ми дава надежда и ми казва-окей...можеш и още. Пак съм пияна и часът е 5 сутринта...да чакам ли слънцето да изгрее,че да видя в очите си блясък отново или просто да си заспя,ей така лазейки на горе по стълбите? И лазейки дали ще успея да стигна вратата? Няма кой дори да ме вдигне,всички избягаха и ми пожелаха приятен жовот. Страхотни приятели,няма що!Не,те не са ми приятели,просто масовка в живота ми. Скрити демонични души,скрите под маските на пияници.Много от тях в барове срещнах и раздадох душата си...пак съм пияна...и е 5 сутринта...нека си легна,пък дори и навън.

Амитола

Амитола

 

Врата

Ти затръшна вратата и тя заспа непробудно. Заспа със отворени очи и така живя дълги години. Странници минаваха покрай нея и искаха да отворят вратата. Но ти я беше тъй силно залостил,че никой да я помръдне дори не успя. Така спа тя с очи отворени и мислеше че живее. Чукаха силно на тая врата и все ехото оттекваше в нищото. Изморени мъжете си тръгваха и оставяха по нещичко пред вратата. С годините трупаше тя вехтории,но не виждаше. Много мъже през нея минаха,а очите й все така празни и широко отворени. Гледаше често във тъмното и като че ли чакаше...дали теб или някой смелчага. Някой който ще се пребори с тая врата или поне очите й ще отвори и тя сама ключа ще немри.

Амитола

Амитола

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.