Премини към съдържанието
  • публикации
    4
  • коментари
    2
  • прегледи
    3248

За този блог

Поезия от дълбокото

Публикации в този блог

 

xxx

Понякога те галя през екрана И ръката ми потъва в пиксели. Минава през различни пространства и материята започва да странства. Потъва в някакава мистична виртуалност,но стисна ли очи сякаш всичко е реалност. Усмивката ти,дарява и на мен усмивка. Гледам те толкова далече,а в разговорите сякаш до мене си вече. Искам да усещам,да докосвам,да мечтая теб. Заедно искам да създадем на живота картините и с викове да прекосим пустините. Тази взаимна наша енергия,ти взе ли я? В думите впле

Амитола

Амитола

 

Бабо

Мъчно ми е бабо,мъчно ми е,че сама остана. Че мен ме няма,а скитам по света. Не успях да се бреборя с тая наща немотия и уви предадох се и съм на далече. Мъчно ми е бабо,за тая кръв която се пролива, за тея крадци с които сме заобградени. Все едни и същи мутри под различни маски ни се смеят. Мъчно ми е бабо,че немога да съм си във къщи. Трябва тука да съм чужда,уж да съм добре. Ама казал е народа -,,щастие с пари не се купува,, Как да съм щастлива като все към теб ме дърпа?

Амитола

Амитола

 

5 сутринта

Да,пак е петък,пак е 5 сутринта и аз се прибирам към вкъщи. Пак съм пияна,пак съм пълна с бушуващи мисли и демони. Влача краката си по тоя мръсен асфалт и нищо не измислям. Като потоп в мозъка ми бошуват въпроси и като застинало блато се прокарват отговори. Пак съм пияна,пак посегнах към бутилката без много съмнения. Това опиянение не само на тялото,но и на душата ми дава спокойствие. Изливам дните си от бутилката уиски и отпивам с все така жадни усти. Все така жадни от както съм н

Амитола

Амитола

 

Врата

Ти затръшна вратата и тя заспа непробудно. Заспа със отворени очи и така живя дълги години. Странници минаваха покрай нея и искаха да отворят вратата. Но ти я беше тъй силно залостил,че никой да я помръдне дори не успя. Така спа тя с очи отворени и мислеше че живее. Чукаха силно на тая врата и все ехото оттекваше в нищото. Изморени мъжете си тръгваха и оставяха по нещичко пред вратата. С годините трупаше тя вехтории,но не виждаше. Много мъже през нея минаха,а очите й все така пра

Амитола

Амитола

×
×
  • Добави ново...