• публикации
    3
  • коментари
    0
  • прегледи
    2242

За този блог

Публикации в този блог

Пифче

В една хралупа край Старата Гора живееше семейство шапипити. Това, обаче, не беше някаква мръсна и запрашена от стара дъбова кора и потрошени желъди хралупа, с под, осеян с опадала козина от белки и катерички и с миризма на стари гъби; не беше и някоя с тънки и напукани стени, в която, където и да седнеш зиме, вятърът навява ледени иглички зад яката ти. Не - това беше хралупа на шапипити, а хралупа на семейство шапипити, това означава удобен и уютен дом.

Тези шапипити не бяха заможни, но в рамките на скромните си възможности се бяха устроили доста добре. Наричаха се семейство Коутингс и бяха майка и дъщеря. Коутингсови живееха в тази горичка май от как свят светува и всички ги уважаваха, при това, не защото бяха богати, а заради това, че все се спускаха в забавни приключения или правеха нещо неочаквано и весело, което бързо се превръщаше в предмет на разговор между съседите и в разгорещени спорове по време на ежевечерните събирания под Големия Ясен, докато се обсъждаше "какво още ще хрумне на ония най-луди от всички шапипити - Коутингсови".

Тук му е мястото да споменем, откъде идва названието на тези необикновени същества. Някои са на мнение, че "шапипит" идва просто от "шапка", и е свързано с навика на тези обитатели на Старата Гора, да носят почти постоянно червени шапчици, с най-различна форма, размери и оттенъци на червеното. Те, обаче, дълбоко се заблуждават. "Шапипит" е древна дума, произлязла от руните "ша-наул-ра", което в превод от езика на кудук-кан ще рече "тих", "спокоен"; и "к'тупи-то-ваг", което пък е заето от диалекта на горските джуджета - търговци на накити и следва да означава "горен свят" и въобще се отнася до всичко, живеещо над земната повърхност. Повторена два пъти в името им, сричката "пи" ("там горе") добре описва факта, че шапипитите правят своите домове най-често в хралупи или гнезда по високите и яки дървета... Тоест, става дума за едни тихи обитатели на гъстия клонак над главите ни.

Шапипитите се спогаждаха добре с всичките си съседи - и горските елфи от Гловинейл и с джуджетата от близката мина - Болиункайл и с рядко преминаващите с понитата си на път към или от съботния пазар в близкото село Вемивел, хобити... Единствените горски жители, с които те бяха стари врагове и от които наистина се бояха бяха Черните Вълци...

Пифче

Taplin

“One day, whether you

are 14,

28

or 65

you will stumble upon

someone who will start

a fire in you that cannot die.

However, the saddest,

most awful truth

you will ever come to find––

is they are not always

with whom we spend our lives.”

— Beau Taplin

Пифче

Не си за мен

ти не си за мен,

че си сляп, и си глух

и си нелеп

и не можеш да обичаш,

и не искаш да се вричаш,

и никоя да го направиш не ще те убеди.

аз не съм за теб,

че съм бурна, и съм луда

и слаба в твоите ръце.

и не мога да обичам

и да се вричам в друг,освен в теб,

и никой да го направя не ще ме убеди.

но в очите твои слепи, себе си пак виждам

и в ушите глухи моя стон ехти.

и този стих, и всеки друг, прости ми,

но на тебе посветих..

навсякъде те търсих, но само там открих.

и те създавам, и те трия и после пак те пиша

но в съзнанието теб кой ще заличи?