Премини към съдържанието
  • публикации
    21
  • коментари
    4
  • прегледи
    596

За този блог

Стихотворения на български, немски и английски

Публикации в този блог

 

За пръв и последен път честен

Чувствал ли си се виновен до безумие, разкъсван от угризения, подмятан от вълните на собственото си безплодно унижение? Чувствал ли си се въстанал срещу себе си - предал най-априорните си закони, собствените си рефлекси и инстинкта за самосъхранение? Срамувал ли си се от своята глупост, глупостта, че си се родил и люлян от отчаяние, мислил ли си, че не си е струвало? Когато си лъгал и си бил лъган... Безпътен като кукувица, върви по черния си път, мъчи се, страдай,

trancemasha

trancemasha

 

В тихата прегръдка на нощта (Кратка история с характер на импресия)

В тихата прегръдка на нощта (Кратка история с характер на импресия) Нощта дойде всевечна и разпери сухите си, кокалести ръце над света. Дечица приплакваха в кошарите си, зверовете в гората се изпокриха в суеверен ужас, а нежна луна разля обаятелното си присъствие над небето... Гарван изграчи нейде одобрително и полетя над сухата земя... Студена зимна нощ. Над гаснещата свещ аз записвам своите мисли - всяка една последна и първа, безконечна и отсечена. Замислен над живота, който водя, изсушен

trancemasha

trancemasha

 

Какво се случи с мен

Този разказ не е за другите. Както почти всичко, което съм правил, той е за мен. Сега е късно (или рано 5:45), а аз стоя пред компютъра си от 7 часа. Ръцете ми треперят и зрението ми отслабва, както винаги, когато съм будувал прекалено дълго. По този начин те отпразнуват (или ознаменуват, но е все тая, защото разказът си е само за мен, така че няма за пред кого да го кипря) края на един изпълнен с духовни вълнения ден. Сутринта бе напрегната, станах в необичайно ранния за мен осми час на деня

trancemasha

trancemasha

 

Потръпващо и потреперващо

Сами? Да, може, но не и самотни, не и забравени, не и потънали в забвение. Не знаем как можахме да помислим, че в забрава ще потънем. Възродени? Та ние не сме били стари, душите ни винаги процес на цъфтеж преживявали са. Сами? Добре, но не и безчовечни, не и забравящи, никога озверели или озверяващи. Само забвението обезчовечава, а ние сме просто сами. За малко. И го знаем. Възродени? Бихме могли, но защо, като винаги сме си едни и същи:

trancemasha

trancemasha

 

Път по път

Път по път, кръстопът по отсечка, дърво по дърво или клечка по клечка променя се нашият свят - не към рай, към реален физически ад. Никой - нито аз, нито ти, ще можем да се променим през идния век. Пример: Аз съм просто човек и желая такъв да остана макар, че във моята рана - душата, Господ сол сипва, аз бързо със болката свиквам. Всеки рай ще срещне своя край. Защо са така висините самотни? Защо е душата ми тъжна, сиротна? За моя рай настъпи край,

trancemasha

trancemasha

 

Тихо отчаяние

Случвало ли ти се е да не знаеш кой си и да се питаш, изправен пред най-кривите огледала: "Защо не виждам себе си, а счупени стъкла забиват се в сърцето ми?" Мъртъв си, но чувстваш вина - и какво от това? Дете приплаква заедно с теб и сълзите му извират от душата ти? Объркан си, нали? Нещастен си, нали? Сребристата луна залязва и се претъркулват сиви дни. Случвало ли ти се е да не знаеш кой си всъщност? Добре. Значи ме познаваш.

trancemasha

trancemasha

 

Вещица

Единствено отворената рана ме буди и тревожи посред нощ. Единствено от мене неразбрана, ти идваш във съня ми и със нож от обвинение прекъсваш моя отдих. Изплувала сред пясъчни сълзи, добра и зла, смирена или дива се блъскаш в мен. Любов, поспри! Поспри се в мрачината сива, единствена всевечна тишина! Единствената горска самодива, дошла да вземе моята душа...

trancemasha

trancemasha

 

Смисъл

Пръст от пресен гроб е пръстта, от която те направих. Ти не вярваш във своя живот?! Нито пък аз... Позволи ми да бъда между шепот и вик! Позволи ми да бъда мисъл в твоя стих...

trancemasha

trancemasha

 

Пред камината

Зима. Запотени прозорци и тихи усмивки. Навън свети всичко. Вали. Винаги, когато тече златно вино по твоите устни се чувстваш прекрасно, нали? Камината свети и пада нощта студена и остра навън. А ти се унасяш и бавно сърцето потъва във приказен сън... Насън виждаш лято - горещо и дълго, със плажове китни и потни тела. Посягаш към пясъка. Потъваш в вълните. Но връща се твоята зимна тъга. Наливай вино - златно, тежко!!! Наливай ми мечти за лят

trancemasha

trancemasha

 

Чаша уиски

Отпиваш от чашата глътка уиски и става ти тежко, нали? Не гледай към залеза - за теб имам изгрев и светещи дневни звезди. Недей да ме мислиш - аз няма да дойда, преди да намеря небе, (достойно за теб). Недей да ме чакаш - аз няма да дойда! Ще дойде при тебе дете с очи от цветя и сива мъгла ще плъзне, а вятърът скоро ще спре...

trancemasha

trancemasha

 

Зима

Домът ми е дом на виелици страшни и зимата е моя гостенка добре дошла. Очите ми капят в сълзи, а детето на господ се казва змия, хлъзгава, люспеста, зла. Тишината повива ме в лека завеса от облаци тежък парфюм. Виелици вият в дома ми. Аз вия наум. Слънцето вали насън.

trancemasha

trancemasha

 

...

Красотата, която те заобикаля, не те докосва. Очите си затваряш... Колко много коства всяко усилие да се изправяш всеки път, да продължаваш без да знаеш накъде! Тишината те зове със крясъци, всичко в теб крещи. Кресчендо от проблясъци... Дали си жив? Абстинент.

trancemasha

trancemasha

 

Думите ми вдъхнаха живот

Думите ми вдъхнаха живот да бягам срещу себе си до гроб, да ходя необлечен във студа и да ми е топло на сърцето. Дори когато бях низвергнат, вечността ме защити от стрелите на съдбата. Думите ми вдъхнаха живот да претворявам себе си във стих. Безкрайността на собствената ми центробежност претвори мен във думи и дела. Сега стоя пред себе си и собствената си безкрайност, запленен от нейното словесно безсмъртие.

trancemasha

trancemasha

 

Съдница

Изтича със сълзите ти и моето сърце - отворената рана, наливай сол във нея, съднице, душата ми - отдавна разпиляна, чака да я събереш. А ти оставаш неразбрана. Съднице, самодива и лудетина, недей да плачеш с моето сърце - отворената рана. А сипвай сол и нека ме боли! Нека те проклинам, причина дай ми само! Мъчи ме и течи във моите сълзи. Не спирай, отиди си, когато най ми трябваш. Накарай ме да те намразя, защото ти ми отне способността да те оби

trancemasha

trancemasha

 

...

В моите очи преплитат се звезди и очите ми излъчват тази вечер топлина. Будиш се до мен, аз казвам: "Тихо, спи!" и ти унасяш се под златната луна. Меките ти устни пак отблясъци подхвърлят, аз гледам как потъваш в сладък сън и когато най-случайно през прозореца надзърна, тихо ромони дъждът навън. Как искам тази нощ да продължи безкрай със мирис на цветя и идващ ден и в нашия приспивен, топъл рай, прегърнати с теб времето да спрем!

trancemasha

trancemasha

 

Не чуваш ли?

Не чуваш ли как за тебе вие тишината; как мъждукащите светлинки за тебе гаснат, не виждаш ли? Не шепнеш ли именно ти през тъмата шумни илюзии и тихи мечти? Ела и сгуши се във мен на земята студена. Ела, притисни се във мен... Ела от свещена любов озарена да чакаш с мен новия ден.... Очи, които не виждат красивото, са слепи да те видят....

trancemasha

trancemasha

 

Liebesbrief

Оригинал In manchen Tagen, wenn der Regen nicht aufhoert, da schau ich durch das Fenster ganz besorgt. Und auf dich wartend, steh' ich ganz allein und trinke langsam, langsam ein Glas Wein. Ich will zurueck - umsonst, ich will zurueck - umsonst, ich will zurueck, aber Zukunft gibt es keine. Und durch all diese Jahre bleib ich hier, alleine. In solchen Tagen zittert meine Hand, solange ich an deine weisse Wand versuche, dein Portraet zu malen. Sand und Erde

trancemasha

trancemasha

 

Лично

Тишината те загася и нежно те повива в пелена от облаци. Спи спокойна, наплачи се във съня си, свиквай с болката. Няма ли да има утре? Гарвани пеят над гроба ми - празнуват... Студ. Страх. Мрачина. Не виждаш нищо. Прекрасният свят от вчера е днес пълен със сълзи. И тази... (пустош?) остана единствена да ни свързва. Аз те гледам отгоре, плачи ми, за Бога, плачи, безутешна плачи във съня си и - "Сбогом" през сълзи кажи. Не си ли празна днес пред

trancemasha

trancemasha

 

Тази чиста светлина...

И тази чиста светлина по тялото ти ще блести, ще се увива по нозете ти, ще се кърши дивно по ръцете ти като пламнала от свян лоза. И блеснала като сълза, в очите ти ще се окъпе със аромат копринен, дъхав, топла, слънчева роса. Ела и напълни душата ми с поглед, премрежен от слънце - на доброто посятото зрънце, покълнало в зрялата почва... Нощта приключи, нали?

trancemasha

trancemasha

 

Облаче сън

Вървя по леки облаци и небето под мен се разтваря - валят рози. Не мога да сляза - съдбата познава тази моя нужда - да летя. Виждаш ли ме? Чувстваш ли свободата, която нося? Можеш ли да я докоснеш? Летя с бели криле от паяжина и опиатен сън. Докосни се до моята свобода... Слънце блести от очите ми - това си ти. Като капка вода след пожар във ума ми. Валят цветя - ти си сред тях, нали? Слънцето заслепява розите, а аз и моите бели криле се реем над земята и

trancemasha

trancemasha

 

Тъмнината

И тъжната пустош най-сетне възкръсна, като феникс из жарта, Едемската градина в нас разцъфна и донесе нова светлина за своите цветя. Тъмнината се криеше някъде. А като току-що проплакало новородено дете, дивата роза на моята фантазия разлисти цвета си срещу вечното слънце, което от днес ще е винаги ново. Тъмнината безследно изчезна.

trancemasha

trancemasha

×
×
  • Добави ново...