• публикации
    21
  • коментари
    4
  • прегледи
    238

За този блог

Стихотворения на български, немски и английски

Публикации в този блог

trancemasha

Чувствал ли си се виновен до безумие,

разкъсван от угризения, подмятан от вълните

на собственото си безплодно унижение?

Чувствал ли си се въстанал срещу себе си -

предал най-априорните си закони,

собствените си рефлекси и инстинкта за самосъхранение?

Срамувал ли си се от своята

глупост, глупостта, че си се родил и

люлян от отчаяние,

мислил ли си, че не си е струвало?

Когато си лъгал

и си бил лъган...

Безпътен като кукувица,

върви по черния си път,

мъчи се, страдай, куче!

Знаеш, че не си заслужил

възможността да разочароваш сам себе си,

а вече си злоупотребил със нея!

Мъчи се!

Не оставяй съвестта ти да заспи,

удави сърцето си в мъката,

в гробовната, тиха мъка (едва стенание се чува)

и се надявай, ако имаш сили,

надявай се да бъдеш помилван!

Не търси сили да си простиш -

няма смисъл за теб!

trancemasha

В тихата прегръдка на нощта (Кратка история с характер на импресия)

Нощта дойде всевечна и разпери сухите си, кокалести ръце над света. Дечица приплакваха в кошарите си, зверовете в гората се изпокриха в суеверен ужас, а нежна луна разля обаятелното си присъствие над небето... Гарван изграчи нейде одобрително и полетя над сухата земя... Студена зимна нощ.

Над гаснещата свещ аз записвам своите мисли - всяка една последна и първа, безконечна и отсечена. Замислен над живота, който водя, изсушен от безмълвна тъга, разколебан и празен, лишен от смисъл и съдържание, аз въздъхвам тежко с дописването на (дай, Боже!) финалните изречения на една история величава и значима за мен и безинтересна за всички останали. Историята на моя живот.

От деня, в който на отдавна отмрял език името ми бе изгравирано на Дървото на Живота, аз нося белега на вината за престъпления, които дори не бих помислил да извърша - екзистенция, трансценденция от закътания уют на домашното огнище, лудост и щастие. Като стигма този белег, дълбоко врязан в плътта ми, причинява болка с превантивна цел. И той с годините се е превърнал в кръст, който влача по пътя към моята лична Голгота, за да го забия там и да се простра по очи невиждащи и невидени.

Любовта - как ми избяга! Обичта - не ще да чуе за мен. Човешка топлота(?) - не, не мисля.

Сам сред вълци съм и не зная кой път да хвана. Душата ми люшка се без посока, защото всички пътища водят към гибел. Страх извечен - това съм аз. Фрустриран, обременен от самия себе си, понесъл тежкия товар да виждам това, което не искам - истината...

Тъжно е, тежко е, непоносимо е и невъзможно е да се блъскаш в мрака и да чакаш да ти запалят свещ, когато ти самия си облян в гориво...

Развалина - дори не мога да се ядосам на себе си. Във тихата прегръдка на нощта...

trancemasha

Този разказ не е за другите. Както почти всичко, което съм правил, той е за мен. Сега е късно (или рано 5:45), а аз стоя пред компютъра си от 7 часа. Ръцете ми треперят и зрението ми отслабва, както винаги, когато съм будувал прекалено дълго. По този начин те отпразнуват (или ознаменуват, но е все тая, защото разказът си е само за мен, така че няма за пред кого да го кипря) края на един изпълнен с духовни вълнения ден.

Сутринта бе напрегната, станах в необичайно ранния за мен осми час на деня, изпълнен с вътрешно негодувание срещу будилника и повода за събуждането ми. Днес трябваше да изпратя баща си и щяха да минат поне 6 месеца, преди да го видя отново. Днес той щеше да отплава надалеч към чужди, непознати за мен земи, щеше да прекоси граници, за които дори не съм чувал както на географско, така и на чисто човешко равнище.

Суматохата ми попречи да разбера кога точно е дошло време за заминаване. Тръгнахме с автобус - аз и родителите ми, единият от които скоро нямаше да се качи в друго транспортно средство, освен кораб. На автогарата не чакаше никой. Раздялата бе кратка, но мъчителна, господи, колко мъчителна беше тая раздяла, как ми ронеше сама сълзите. Не плачех за баща си, а за себе си, защото оставах сам. От страх пред множеството отговорности, които трябваше да поема оттук насетне. От самосъжаление, породено от мисълта, колко егоистично разсъждавам, за Бога. Маршрутката потегли. След нея потеглих и аз, решен да изместя загубата на скъп човек с това, което винаги ме е разтушавало. Пазарене. Колко глупав бях, наистина, замествайки нещо есенциално с едно голямо нищо, толкова голямо, че можех да се изгубя в него, което и целях. Постигнах си целта - за един час си купих цели 3 боклука, като нито един от тях не се вързваше с кой да е от другите два. Но ми помогна. Помогна ми забравата, безвремието. Забвението, ако искам. Отидох на училище на бегом, такси не можах да намеря. Там беше истинската изненада. Предната вечер се беше състоял коледният бал на гимназията и а бях изпълнил заедно с едно момиче от зайците песен от "Брилянтин". Много ми бяха ръкопляскали. И със стъпването ми в училище, ме посрещнаха отново с овации - "Ей, г-н Траволта", "Леле, страшен беше, браво", "Ей, звезда!". И аз свиквах. Излезе ми прякор - Звезда, и странното беше, че никой през целия ден не го каза подигравателно, всички се обръщаха към мен с нескрито възхищение, с гордост, с обич. Чувството беше страхотно, но и то не ме задържа за 3тия час, когато трябваше да правя контролно по физика. Леле, как я мразя тая физика, и тя мене как ме мрази! Лелеее!

След училище се прибрах вкъщи, дори не вечерях, а излязох с приятели. ПОнеже вкъщи беше свободно, после се пренесохме насам. И нататък не помня. Утре (или днес) и тези минути няма да помня, а ще ми липсват. Защото те са мигове на оставане със себе си, през които мога да мисля и работя спокойно. И да заявя на целия свят, че "повече водка няма да пия".

trancemasha

Сами? Да, може,

но не и самотни,

не и забравени,

не и потънали в забвение.

Не знаем

как можахме да помислим,

че в забрава ще потънем.

Възродени?

Та ние не сме били стари,

душите ни винаги

процес на цъфтеж

преживявали са.

Сами? Добре, но не

и безчовечни,

не и забравящи,

никога озверели

или озверяващи.

Само забвението

обезчовечава,

а ние сме просто сами.

За малко. И го знаем.

Възродени?

Бихме могли,

но защо, като

винаги сме си едни и същи:

процъфтяващи,

макар и сами (за малко, нали?)...

trancemasha

Път по път

Път по път,

кръстопът по отсечка,

дърво по дърво

или клечка по клечка

променя се нашият свят -

не към рай, към реален

физически ад.

Никой - нито аз, нито ти,

ще можем да се променим

през идния век.

Пример: Аз съм просто човек

и желая такъв да остана

макар, че във моята рана -

душата, Господ сол сипва,

аз бързо със болката свиквам.

Всеки рай ще срещне своя край.

Защо са така висините самотни?

Защо е душата ми тъжна, сиротна?

За моя рай настъпи край,

защото тук горе няма хора, а орли.

Орли и богове.

trancemasha

Тихо отчаяние

Случвало ли ти се е

да не знаеш кой си

и да се питаш,

изправен пред най-кривите огледала:

"Защо не виждам себе си, а счупени стъкла

забиват се в сърцето ми?"

Мъртъв си, но чувстваш вина -

и какво от това?

Дете приплаква

заедно с теб и сълзите му

извират от душата ти?

Объркан си, нали?

Нещастен си, нали?

Сребристата луна залязва

и се претъркулват сиви дни.

Случвало ли ти се е

да не знаеш кой си всъщност?

Добре. Значи ме познаваш.

trancemasha

Вещица

Единствено

отворената рана

ме буди и тревожи посред нощ.

Единствено

от мене неразбрана,

ти идваш във съня ми

и със нож

от обвинение прекъсваш моя отдих.

Изплувала сред пясъчни сълзи,

добра и зла, смирена или дива

се блъскаш в мен. Любов, поспри!

Поспри се в мрачината сива,

единствена всевечна тишина!

Единствената горска самодива,

дошла да вземе моята душа...

trancemasha

Смисъл

Пръст от пресен гроб

е пръстта, от която те направих.

Ти не вярваш във своя

живот?!

Нито пък аз...

Позволи ми да бъда

между шепот и вик!

Позволи ми да бъда

мисъл в твоя стих...

trancemasha

Пред камината

Зима.

Запотени прозорци и тихи усмивки.

Навън свети всичко.

Вали.

Винаги,

когато тече златно вино

по твоите устни

се чувстваш прекрасно, нали?

Камината свети

и пада нощта

студена и остра навън.

А ти се унасяш

и бавно сърцето

потъва във приказен сън...

Насън виждаш лято -

горещо и дълго,

със плажове китни

и потни тела.

Посягаш към пясъка.

Потъваш в вълните.

Но връща се твоята зимна тъга.

Наливай вино -

златно, тежко!!!

Наливай ми мечти

за лято жежко!

Наливай ми любов

и ярко слънце!

Наливай в чашата ми. И във мен.

Навън е зима

и вали... Дано се върне някой ден

ЛЯТОТО...

trancemasha

Чаша уиски

Отпиваш от чашата

глътка уиски

и става ти тежко, нали?

Не гледай към залеза -

за теб имам изгрев

и светещи дневни звезди.

Недей да ме мислиш -

аз няма да дойда,

преди да намеря небе,

(достойно за теб).

Недей да ме чакаш -

аз няма да дойда!

Ще дойде при тебе дете

с очи от цветя

и сива мъгла

ще плъзне,

а вятърът скоро ще спре...

trancemasha

Зима

Домът ми е дом

на виелици страшни

и зимата е моя гостенка добре дошла.

Очите ми капят в сълзи, а детето

на господ се казва змия,

хлъзгава, люспеста, зла.

Тишината повива ме

в лека завеса от облаци

тежък парфюм.

Виелици вият в дома ми.

Аз вия наум.

Слънцето вали насън.

trancemasha

...

Красотата,

която те заобикаля,

не те докосва.

Очите си затваряш...

Колко много коства

всяко усилие да се изправяш

всеки път,

да продължаваш

без да знаеш накъде!

Тишината те зове

със крясъци,

всичко в теб крещи.

Кресчендо от проблясъци...

Дали си жив?

Абстинент.

trancemasha

Думите ми вдъхнаха живот

да бягам срещу себе си до гроб,

да ходя необлечен във студа

и да ми е топло

на сърцето.

Дори когато

бях низвергнат,

вечността ме защити

от стрелите на съдбата.

Думите ми вдъхнаха живот

да претворявам себе си

във стих.

Безкрайността

на собствената ми центробежност

претвори мен

във думи и дела.

Сега

стоя пред себе си

и собствената си безкрайност,

запленен от нейното словесно безсмъртие.

trancemasha

Съдница

Изтича със сълзите ти

и моето сърце -

отворената рана,

наливай сол във нея, съднице,

душата ми -

отдавна разпиляна,

чака да я събереш.

А ти оставаш неразбрана.

Съднице,

самодива и лудетина,

недей да плачеш

с моето сърце -

отворената рана.

А сипвай сол

и нека ме боли!

Нека те проклинам,

причина дай ми само!

Мъчи ме и течи

във моите сълзи.

Не спирай,

отиди си, когато най ми трябваш.

Накарай ме да те намразя,

защото ти ми отне

способността да те обичам.

Тръгвай си, махай се, тичай

и стой от мен далеч!

Магьоснице, отивай си!

Отивай си от мен.

Не бързай да се връщаш,

някой ден

ще те потърся

и ще съм намерил

любовта си

за да те обичам.

trancemasha

...

В моите очи преплитат се звезди

и очите ми излъчват тази вечер топлина.

Будиш се до мен, аз казвам: "Тихо, спи!"

и ти унасяш се под златната луна.

Меките ти устни пак отблясъци подхвърлят,

аз гледам как потъваш в сладък сън

и когато най-случайно през прозореца надзърна,

тихо ромони дъждът навън.

Как искам тази нощ да продължи безкрай

със мирис на цветя и идващ ден

и в нашия приспивен, топъл рай,

прегърнати с теб времето да спрем!

trancemasha

Не чуваш ли?

Не чуваш ли

как за тебе вие тишината;

как мъждукащите светлинки

за тебе гаснат, не виждаш ли?

Не шепнеш ли именно ти през тъмата

шумни илюзии и тихи мечти?

Ела и сгуши се във мен

на земята

студена. Ела, притисни се във мен...

Ела от свещена любов озарена

да чакаш с мен новия ден....

Очи, които не виждат красивото, са слепи да те видят....

trancemasha

Liebesbrief

Оригинал

In manchen Tagen, wenn der Regen nicht aufhoert,

da schau ich durch das Fenster ganz besorgt.

Und auf dich wartend, steh' ich ganz allein

und trinke langsam, langsam ein Glas Wein.

Ich will zurueck - umsonst,

ich will zurueck - umsonst,

ich will zurueck,

aber Zukunft gibt es keine.

Und durch all diese Jahre

bleib ich hier, alleine.

In solchen Tagen zittert meine Hand,

solange ich an deine weisse Wand

versuche, dein Portraet zu malen. Sand

und Erde. Sohne zieht nicht mehr aufs Land.

Ich will zurueck - umsonst,

ich will zurueck - umsonst,

ich will zurueck,

aber Zukunft gibt es keine.

Und durch all diese Jahre

bleib ich hier, alleine.

Des Todes Schatten werfen alle Wolken,

die wie ein Schleier dein Gesicht bedecken.

Auch wenn sie mich einst gar nicht stoeren konnten,

gelingt es ihnen, meine Reue zu wecken.

Mit dem kalten Kuss der winterlichen Morgens

kommt Errinerung daran, wie ich sein muss.

Ganz still, ganz still, und jedoch unbewusst

dabei erwecken meine alten Sorgen.

Превод

В някои дни, когато не спира да вали,

гледам през прозореца обезпокоен,

и чакайки те, стоя си съвсем сам

и отпивам бавно, бавно от чаша вино.

Искам да се върна, но не мога,

искам да се върна, но не мога,

искам да се върна,

но за мене няма бъдеще.

И през всичките години

ще остана тук и сам.

В такива дни трепери ми ръката,

когато се опитвам на стената

да нарисувам твой портрет. Пясък

и земя, над които слънце вече не изгрява.

Искам да се върна, но не мога,

искам да се върна, но не мога,

искам да се върна,

но за мене няма бъдеще.

И през всичките години

ще остана тук и сам.

Сянката на смъртта хвърлят всички облаци,

които като було покриват ти лицето

и въпреки, че преди изобщо не ме притесняваха,

днес спокойно могат да ме разтревожат.

Студената целувка на зимното утро -

спомен за това, което трябваше да бъда.

Съвсем тихо, тихо, и съвсем неосъзнато

се будят в мене старите ми грижи...

trancemasha

Лично

Тишината те загася

и нежно те повива в пелена

от облаци.

Спи спокойна, наплачи се

във съня

си, свиквай с болката.

Няма ли да има утре?

Гарвани пеят над гроба ми -

празнуват...

Студ.

Страх.

Мрачина.

Не виждаш нищо.

Прекрасният свят от вчера

е днес пълен със сълзи.

И тази... (пустош?)

остана единствена

да ни свързва.

Аз те гледам отгоре,

плачи ми, за Бога,

плачи, безутешна плачи

във съня си

и - "Сбогом" през сълзи кажи.

Не си ли празна днес

пред моя гроб -

мълчаливо обвинение за грях неизвършен???

Аз те чакам

да споделиш моя ад

и още те обичам.

Мрак,

Студ,

Страх -

те не значат нищо. Прах

при прахта.

Живот след смъртта

носи само сълзи.

Заспивай сега,

поплачи си за мен.

Спомни си името ми.

Очите, които те милваха с поглед.

Спомни си за мен...

Лека нощ...

trancemasha

И тази чиста светлина

по тялото ти ще блести,

ще се увива по нозете ти,

ще се кърши дивно по ръцете ти

като пламнала от свян лоза.

И блеснала като сълза,

в очите ти ще се окъпе

със аромат копринен, дъхав,

топла, слънчева роса.

Ела и напълни душата ми

с поглед, премрежен от слънце -

на доброто посятото зрънце,

покълнало в зрялата почва...

Нощта приключи, нали?

trancemasha

Облаче сън

Вървя по леки облаци

и небето под мен се разтваря -

валят рози.

Не мога да сляза -

съдбата познава тази моя нужда -

да летя.

Виждаш ли ме?

Чувстваш ли свободата, която нося?

Можеш ли да я докоснеш?

Летя с бели криле

от паяжина и опиатен сън.

Докосни се до моята свобода...

Слънце блести

от очите ми - това си ти.

Като капка вода след пожар

във ума ми.

Валят цветя - ти си сред тях, нали?

Слънцето заслепява розите,

а аз и моите бели криле

се реем над земята и небето.......

Крачим през облачни пътеки.

trancemasha

Тъмнината

И тъжната пустош най-сетне възкръсна,

като феникс из жарта,

Едемската градина в нас разцъфна

и донесе нова светлина

за своите цветя.

Тъмнината се криеше някъде.

А като току-що

проплакало новородено дете,

дивата роза на моята фантазия

разлисти цвета си

срещу вечното слънце,

което от днес ще е винаги ново.

Тъмнината безследно изчезна.