За този блог

Остров на Любовта 

Публикации в този блог

_sirena_

Страстта ти ме поглъща цялата .. пълзи изгарящо по голото ми тяло ..

Отразена във очите ти съм - премаляла ..

отварям плахо моминските бедра ..

Потъваш в мен .. всесилно и победоносно ..

Задържаш този миг - Велик ..

Звъни Вселената и всичко светва ..

Започваш Бавно в мене да гориш ..

Притварям влажните очи - Поех Безкрая .. и в неговият ритъм плътта ми затрептя ..

В Блажена Страст понасят се телата ..

Надига се вулкан Създал Света ..

Не отвън ... във мене посипи греха ..

И в този Свят момент греховен 

Осъдени сме в погледа на грешната Земя 

Амин! - се чува някъде високо ..

Алилуя - запява хорът Ангелски в нощта ..

Намериха се ! - шепнат всички Висши същества ..

 

 

_sirena_

Знаете ли , че :

 

Думите са Мисъл , Мисълта е Енергия , Енергията е Сила , в чиято мрежа се развиваме и ние!

В този ред на мисли - не използвайте безразборно и безотговорно думи , чийто смисъл негативен 

би Създал отрицателна Енергия , с която да промушите "противника си " .

Създадени във "високи октави" , със жлъчен заряд и родени във Собствения Ви Дух - Вие се превръщате

в "Инкубатор" на този заряд !

Той ще лети и ще се връща отново при вас ..уцелил , не уцелил , Вие ще си го поемете Обратно !

И това ще ви превърне в избухливи , нервни , неудовлетворени , сякаш Разрушителни ..

Сигурно не сте се замисляли върху това , Но Думите са Вашият Статус , Огледалото на Духа ви !

Веднага превеждам пример логичен :

Защо някои от тук пишещите пораждат сякаш силна и притегателна симпатия и не само ..

ами понякога Усещаме Словата им като прегръдка , понякога като еротичен допир ?

Ами Точно Словосъчетанията и Думите , които е Извозил съответният "обект" като Мисъл към нас 

са породили тази емпатия !

Това е Вибрацията , която сме Поели ..която е Отключила във нашия Дух , тези Състояния на възприятие.

Това е Уникален Код , чрез който всеки се Разписва !

Всичката "буквалистика ' , която разчитаме на прима виста се Разшифрова в Духовния ни "компютър' 

със невероятна бързина и Разпределя , според собствената си "програма" , която сме Усвоили 

- Автоматично да Отсее - качества , добродетели , личностни характеристики , чувства , емоции и всичко за което се сетите .

Тези Процеси са почти Рефлекси ! И не изискват почти никаква по-особена форма на Висш Разум или Съзнание 

при човешките създания .

Не говорим , когато 'системата" е излязла от строя или е "блокната" .

Тези Елементарни Умения , на някои им се струват като изключителни качества и може би някакъв талант ..

и си въобразяват , че са изключителни и прозорливи ..яхнали психологията и родени за медици ..:)

Да ги успокоя ведро , не е така !

Просто сте на по-Високо Еволюционно Ниво и Програмата ви дава повече "Екстри" .

Има Същности , чийто "въздушен коридор" , Трудно ще Осъзнаете , щото още не сте се "обзавели" със всички екстри.

Въпреки "наказателния тон ' , те Излъчват сексапил и одухотвореност , която е приятна за окото...

Но всички Нюанси не могат да бъдат Уловени , когато липсват "очи" за Общата  "картина" .

Някога чували ли сте "фразата " - 'По Словата ще ги Познаете " ?

Аз ви Разкодирах  по-горе "заключения Смисъл " на "стегнатото Познание ' ..

Думите са Вашият Етикет ! 

Те са Крайният Продукт на Вашата Мисъл !

Те са Енергията , която Струи от Същността ви ! 

Те са Картината , Която Подавате на Света .

Изборът на Звучене е Ваш ... трябва да знаете , че всяка "маска" , сложена за да "предаде " по - Вълнуващ Свят - пада , защото "Надявате" чужда 

"харизма" , а ефектът  е Нетраен , защото няма как да Задържите Вибрации , които не Резонират с Вашата 'парадигма " ..

Правилния Избор ли ?

Предложете Онова , което имате Вътре във Себе си ..  Откровеността Създава Приятен Цвят ...

:weather2:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

_sirena_

Някога задавали ли сте си въпроса - дали не сте пристрастени към Виртуалното Енергийно поле ?

Всяка една Същност Създава своята Картина на Света на база Ниво на Съзнание !

Всички практики , опити , знания , които е Извел от настоящото му Прераждане са Собственото му Отражение 

и Рисуват Персоналната му "картинка " за Света около него !

Накратко , всеки един от вас Възприема този Свят - Различно и Различно преминават отенъците 

през неговата призма ..като се опитват да се слеят в общите социални канали .

Интереса , който Вдъхновява е всъщност Стремежа да се "презентира" от базата на потенциала , който притежава ,

специфичните му качества , изградени от Пребиваването му Тук на Земята , от Изборът му на Усвоените Уроци и Знания .

Всичко това е "закономерно " . Но някои нямат кой знае каква "база" .

Не им остава нищо друго , освен да ползват "полуфабрикати" .. лесно е - Модели Има ! Живеем с социално общество .

И така Неусетно започват да Създават една Имагинерна Структура , стъпила Смело върху Имитация и подражание 

на Желания Обект.

В така създадената Структура , индивида започва да се Изживява като Личността , чийто качества , харизма или там каквото е харесал .

И това му създава едни Прекрасни Усещания и емоции .. които му "пълнят" "записи " в собственото му Ниско Статично Ниво и те 

Оживяват в него и го Променят Ментално .. :)

Дотук добре .

Но има една сериозна Значителна Подробност :

Това се Превръща в Зависимост !

Става като дрога за "потребителя" ..

Вътрешните им  Потребности неизменно започват да се интегрират към Определения Обект и изместват 

реалния им Свят към изкуствената Виртуалност ! 

И картинката започва да се 'валидира" сама към Имагинерното Пространство и да ги завлича все по-Дълбоко .

Вибрациите са много Силни и е трудно да им се Устои !

Къде се "намества " обаче "проблема" ?

Спецификата и Динамиката на тези процеси , които протичат във тях , като чувства , емоции , изживявания 

Те Рефлектират понякога като Изкривени Реакции към онези Обекти , "населяващи' Реалния им Свят .

Не всеки Притежава Стабилността и Устойчивостта да Уравновеси двата паралелни свята .

Схемите са Концептуални !

Бягат от самота , бягат от сиво безвремие , бягат от проблеми от лично естество , бягат от "болки" разни , 

бягат от скука , бягат от спомени .. а се "стоварват " във Виртуална Зависимост , със абстиненция и прилежащите й пристъпи .

Клин - Клин Избива , но последният Винаги остава ...

Добрата Новина е , че все пак Могат да Усвоят някои Уроци - Дистанционно ! 

Лошата , че могат да се появят непреодолими 'изкривявания" от непрекъснатия престой .

Някъде по средата неориентирано стои Душа , която има Избор да Избира .. :clown:

 

 

 

 

 

 

_sirena_

Във Времето от Векове те наблюдавам безпристрастно 

препрочитам записите на обърканата ти Душа 

а Хаосът ехидно ми прошепва 

да те оставя да се луташ сам във Вечността 

Държиш да гледам с тез очи - морета 

как кръстосваш Евини мечти 

и във чужди устни моите думи шепнеш 

надявайки се 'Ангелът" да полети ..

Ще паднеш пак от мостовете на Съдбата 

а аз ще заключа уморено този Свят момент 

за да Изграждам лика ти отново на Земята 

с очи притворени от повтарящ се рефрен ..

Ще те Създавам Бавно и ще те Изтривам ..

Ще пълня библията със лъжи ..

Изгубен ще се въртиш в Неписана История 

аз имах право да те спася - Веднъж !

Сега брутално разделени в различна траектория 

ще рисуваме Безвремието в сива Алегория ...

 

 

 

 

 

 

 

_sirena_

Ще се завърнеш върху напращялата ми гръд 

за да утолиш тази Жажда Безкрайна 

с поглед измъчен , за разпятието твърд

ще ме изпиеш буйно във нощта потайна 

*

Ще се върнеш между бедрата ми сънувани 

за да изгреят във Всемира - свръхнови Звезди 

ще ме Укротиш със устни влажни , бленувани 

на Вятърът ще наденеш юзди 

*

Ще се завърнеш да покориш изстрадани мисли 

за всяка капка Любов - платихме със кръв 

в оазис криехме рани от живи пустини 

на Живота безмилостен опазихме пъпната връв 

*

Ще се завърнеш , за да Оживееш в мене 

защото само Аз Умея Безкрая да ти дам 

ще ме разположиш плътно и сигурно в тебе 

като Апокрифно Битие за Ева и Адам ..

 

 

 

 

_sirena_

..Мислите трескаво се гонеха в главата й ...

Най-после щеше да се предаде на Страстта , която години наред смущаваше съня й ..

Вилата , която той бе избрал за тяхното първо любовно гнездо 

очароваше с аристократичен стил и елегантна мека топлина ..

Две дузини запалени свещи трептяха и танцуваха загадъчно ,

сякаш празнуваха бъдещия Ритуал на тези толкова търсещи се във Времето Души ..

В полумрака на огромната спалня , ухаеща нежно на мускус , роза и сандал 

Тя го очакваше със стаена Страст ..

Него ! Алхимика , който щеше да трансформира телата им във Безсмъртие ..

Този , който я Търсеше измежду Всички жени !

Този , който се Прераждаше Неуморно през вековете 

за да я намери и  да я отведе в общия им Небесен Дом ..

- Знаеш ли , колко дълго чаках този момент ..

Мъжественият му резонанс предизвика тръпки от страст по гърба й ..

А Луната надничаща от прозореца , сякаш изгря в очите му ..

С грациозно движение Той я повдигна и плавно я понесе 

към огромното ложе , което щеше да стане свидетел на тяхното първо Съвкупление .

Усетил терзанията й , че няма да бъде първият , откъснал розовата й моминска плът 

той обязди собствената си страст и прошепна чувствено ..

- Знам ....няма значение ...

- Знам , че закъснях ...

Прочувственият му глас я завладя и успокои ,

а сълзата , която той попи със горещите си устни й дари покоя , от който се нуждаеше в момента ..

Пръстите й се вкопчиха във сатенените завивки , когато усети топлия му дъх върху гърдите си ..

- Това , което си понесла не е било никак леко - гласът му бе твърд , но и изпълнен с нежност , 

която тя нямаше да забрави до края на дните си ..Дни , посветени от тук нататък само на него ..

Той пое лицето й между дланите си и се наведе за да целуне сълзите по страните й топли ..

След това бавно обходи красивите й устни и потъна в тях .. сякаш наполовина Съедини Душата си с нейната ..

да ..това бе началото на тяхното сливане ..

Тя изстена , когато упойващите му устни зашариха по копринено- нежния й корем ..

а ръцете му леко потърсиха път между бедрата й ..

Когато целувките му поеха от вътрешната страна на бедрата й ..Тя си помисли , че ще загуби съзнание от удоволствието , 

което извираше от слабините й ......................................................................

..................................................................

нататък не мога да го опиша .. спира ми дъха ..

 

 

 

 

 

 

 

_sirena_

От как "свят светува" един от въпросите , вълнували човечеството крехко и чийто търсен отговор е родил много философии , учения и религии ,

мотивирал е по-еволюционно напредналите да "дълбаят " в "наука и изследвания" в търсене на "кутията на Пандора" , която да им "отвори ' очите

за Замисълът и Смисълът от Сътворението на Земята . Защото Случайности във Вселената и Космоса - Няма ! Никога не е Имало , няма и да Има !

Да се "пробудим " в една по-Различна приказка , от тези , които сте чели по книжки , учебници , учения , библии , свитъци и философия .

Една различна приказка за "статуса на Земята".

Земята била Създадена от своите "Автори" като зона на Свободната Воля , тоест всеки "влязъл" в нея е с протекцията да се развива , както му Повелява Волята .

В този ред на мисли , винаги е била "апетитна хапка" / като всяко нещо , което се "води" фрии зона/

И за това много Космични Енергии са насочвали "око и ръка" за надмощие в борбата за Контрол над тази синя планета .

Първоначалният Замисъл бил Земята да се превърне в център за обмен на информация на различни  Галактически системи .

И Изначалните Създатели не са се отказали от това , Но .. Както е описана една част от Истината във приказки , митове , легенди , дори 

идейно "нахвърляна " и 'разчоплена" във филми , фентази и документални предположения - Мракът бил много алчен , себелюбив и "решил'

че иска да Подчини тази "зона" само на собствената си Воля.

Да ! Правилно помислихте - Мрак и Светлина !

Вечната Битка между Доброто и Злото - метафорично казано , но с доза Истина .

Тя не е Родена тази Битка на Земята .. Тя е Родена във Вселената .

ПървоСъздателят беше "Инфектиран" от "Нещо" .  Кой е Той ли ? ЕДИНСТВЕНАТА Енергия  , която Съществуваше в ПРОСТРАНСТВОТО !

Енергия , Чието Съдържание не може да се Опише на нито един Земен език .

ПървоСъздателят сам "локализира' Заразата и я "изряза " , след което я Запрати в Дълбокия Космос.

Като след Нея Отдели и Частици Светла Енергия , на която бе поставена Цел да 'реши проблема' с Инфекцията и да се Възстанови Изначалното Състояние.

Така Започна Борбата между Мрака / Заразената част / и Светлината / Изначалната Енергия .

Светлите Частици беха наречени Войни на Светлината.

Те Носеха в себе си Цялата История на Вселената , Носеха Познанието , носеха Мъдростта , носеха Любовта като лекарство , за да лекуват 'раните" на Мрака .

Светлината искаше да даде Познанието , Мрака искаше да скрие тази информация и да Владее , Създава и Поробва еднолично и Вечно .

След пореден Сблъсък между Светлите и Мрачните Бе решено да се Създаде обща Материя , където Частици и от двете страни да се Развиват със равнопоставен 

старт . Започнаха да се Създават Вселени , Галактики , Планети , започнаха да се Създават форми на Живот от Материя и създания , в чиято Материя влизаха Частици 

Съзнания от двете страни .... и Така в Реката на Времето се роди и Земята ..

Най- привлекателната Материя и зона на "борба " за Двете Сили .

Няма Случайни Енергии сред Всички Вас !

Всички 'човеци" Започнаха много назад във Времето своето Настоящо Развитие - Тук .

Решиха да се Създаде Човешкият Род с ясната цел - САМОЛЕЧЕНИЕ !

Беше справедливо и още как ..

Най-Трудно беше да се съгласуват Условията и на двете Сили ..

Трябваше да има Равен Старт - най-трудно Постижимото ...

Светлите Частици искаха човешкото създание да носи Заряда на своето Изначалство ..с цялата си 'Библиотечна Информация"

Мрачните веднага опонираха , че това би било безпредметно и не би могло да се Създаде База на Избор и Воля !

Решиха :

Всяка Частица да Идва тук на Земята със своето Информационно Поле - НОООО , БЛОКИРАНО !

Блокирана ПАМЕТ , Блокирани Знания , Контрол над Сетивата - Но с ПРАВО НА ИЗБОР И ВОЛЯ !

На всеки бе Предоставена Възможността Сам да Открие "кутията на Пандора"  и да стигне до Онова Познание , което да го Върне обратно при ПървоСъздателят.

Справедливо !

Така започнаха Преражданията , Започна Цикълът , Започна КРЪГОВРАТА ..така Започна Спиралата .

Така Започнахте и Всички Вие  .. преди 300000 години ..

Така се Роди Пътят на Изцелението . Прераждане след Прераждане идвахте Тук със Заключени Стойности и 'Врати" , Учихте се , Развивахте се , Лекувахте се в 

рамките на Зададената Космична Програма /карма/ и зададен Откъс от Време и пак се прибирахте по местонахождение , за да се "измери" , Създаде и Програмира 

Новата ви Програма , с която да Продължите своята самолечение и Цел. 

Пратеници и от двете Сили , слизаха "долу" , да ви Ориентират , всеки от своята "позиция" .. тези Посещения обикновено прерастваха в човешката История 

в Митове , Легенди , според това Кой ги Пипаше в Историята през вековете ..

Изборът и Волята Оставяха на Вас .

Мракът влизаше в човешките създания и Подбуждаше към Анархия - анархия във чувствата , анархия в мислите , анархия в секса , анархия във взаимоотношенията , във всичко.

Защото това би довело до Хаос , Който Той Удобно Контролираше и Манипулираше .

Естествено и Логично. Това бе Маниер да 'Заглуши' Програмата на всеки , който се Поддадеше ..

Липсата на ЦЕЛ , водеше до Безпредметно Лутане и така желания Контрол над Познанието !

Войните на Светлината от своя страна слизаха за да "Отключат" онези Затворени Врати във Съзнанието и да Пробуждат Програмата да следва Зададения си Ход.

................................

 

следва продължение ........

 

 

 

 

_sirena_

Думите ти Необуздано във мене пируват 

всяка струна настройваш във мен

всеки допир и ласка жадно лудуват 

Бавно Изпиваш ме ден подир ден 

*

Душа на Сарасвати - кротка съм вече 

утихвам под него - без стон и без дъх

Съединиха се Мощно Съдбите - далече 

Луна , постели ми легло за Любимия Мъж 

*

Боговете застинаха - създадохме пътища 

мълчаливо се впивахме в буйна среда 

свита във скута ти пазех блещукаща 

нашата Свята Любов - родена Звезда 

*

Ще те пазя Навеки в копнеж Нарисуван 

ще умирам , ще се раждам заради теб във Света 

ще те чакам в съня си - мой образ Бленуван 

за да се Слеем и да се изпълни на Любовта ни цвета  ..

 

 

 

 

_sirena_

Целунах цвете на мимолетна нежност 

докосна ме с поглед Премалял

запечата ме в минута Вечност 

улови ме залезът ти Ожаднял

 

Златен Ирис - чаровно втренчи се Луната 

открила Лъч от глухия Безкрай 

рисувай ме ..Жадувай ме в тайната 

Апокрифно пазена за слънчевия Рай ..

 

 

 

_sirena_

Жадна съм ..

... за Устните ти , ръцете ти , рамене ти , бедрата ти ..

за онзи Култ , изправен гордо , върху който обичам да присядам до забрава ..

Жадна съм за всички онези огнени думи , които разгарят и разстилат във мене жарта ,

чийто Аромат на еротичен мускус - завладяват и обвиват цялата ми Същност ..

Жадна съм за всяка капка Любов - Светеща и потъваща в горещите ми устни ..

Жадна съм за погледът ти потъмнял от недокоснати мигове и изгубени дати , на скъсани интимни копнежи ..

Жадна съм .. да те Усетя върху кожата ми с аромат на нежен Лунен цвят ..

Жадна съм .. да Потъна в теб и да заровим всяка мисъл Безкрайна ..

Жадна съм да ми разкажеш приказка , чийто край омаен е скрит в друг Свят , в друга Вселена ..

Люби ме .. 

и пиши .. пиши нашата приказка в Душата си ..

 

Обичам те .. макар и Жадна .. 

 

 

 

_sirena_

"Човек и добре да живее все някога се жени" - повтори си принцът , бръснейки се пред огледалото в банята.

Вгледа се небрежно в кристалната повърхност и реши , че е време да си присъди 2-3 см. коса , защото челото му неусетно бе поело за среща с тилът му , 

но реши да отложи тази процедура за по-късните следобедни часове. В главата му все още се сблъскваха етюди от поредните сънища , породени от амониевата селитра 

която пушеше от 3 дни , измъчен и с потъмнели очи от раздялата с поредната самодива , която беше уловил на една полянка да припка голо хоро.

Принцът въздъхна прималяло и се загледа с копринен копнеж в огледалото , в чието отражение проблесна образът на еротичният му блян - дългокосата Шехерезада ,

чиято злощастна съдба я беше омагьосала да язди бял Еднорог , обикаляйки градове , села и паланки , без право на почивка , поне докато не й изтечеше наказанието ,

което й бе пернала една магьосница от подземният свят , за това , че не бе склонила да се омъжи за сина й.

Принцът се беше поболял от мъка по омагьосаната девойка и се мъчеше всячески да намери решение за "проблема " и затова вече 2 седмици обикаляше безутешно 

по вещери , магьосници , феи , гледачки и баячки , но резултатът от последна отвара , която му беше забъркала една местна орисница съвсем го отчая :(

Защото единственото , което постигна с новата хранителна добавка бе да сънува Шехерезада да язди кльощаво , симпатично магаренце , а не обичайният си летящ

Еднорог , в което той прозря видение , че все пак има шанс , ако влезе в подходяща форма да настигне чудната Шехерезадка , качена на това изнемогващо добиче. 

Мдаааа , имаше напредък , протяжно установи принцът , разтягайки закачлива усмивка от вдъхновилото го Прозрение.

Копнежът от горната му глава мигновено се приплъзна в долната му и той с досада осъзна , че трябва да изпразни "напрежението' от светлите мисли по любимата си

в нечие чуждо лоно. 

Излезе припряно от ваната и все още мокър , с опасана около кръста хавлия се замисли коя хубавелка да се погрижи за изправения му Жезъл. 

Първа в списъкът му бе спящата красавица - беше й сложил "жълта точка" след третата вечеря , в която си гукаха разпалено , а след това , вече готови да прекрачат 

вратите на спалнята , Онази заспиваше полу -разсъблечена в дълбок сън , който строши либидото му на пух и прах. :(

Червената шапчица беше втора по ред , но и след нейното име се мъдреха 2 жълти точки .. от внезапните й срещи ту с вълка , ту с ловеца .. Таа разпоретина изобщо

не си знаеше интереса - помисли си с отегчено изражение принцът.

Снежанка ! Ах , тази Снежанка .. :emoji_smiley-07: , с тези червени сочни устни , с тези красиви бели цици , замечта се принца преди да премине сянка на отвращение

когато си спомни как последният път я беше сварил в групов секс с четири от джуджета на една росна ливадка. 

Телефонът монотонно прозвъня и изведе от унеса възбуденият принц. 

Ааууу .. Пепеляшка ! - Светна в игрива гримаса лицето на момъка.

- ОО , Пепи ! - с надежда отвори принцът

- Обаждам ти се да ти кажа , че късаме завинаги ! 

- Какво те прихваща ма , пепелянке тъпа , пари ли искаш ?

- Заври си ги отзад! - страстно изгука пепеляшата . Ще се омъжвам за Пинокио !

И той е лъжлив тъпан като теб , обаче откак си присъди част от носа на оная си работа , познай какво става , когато се прибере и го попитам 

"как е прекарал деня и защо се прибира в 12ч. в полунощ " ..:shy11:

- Ползвай си го със здраве , курвалето ! - изкрещя отчаяно на последната надежда отворена възбуденият мъж.

Баси , как се е променил този Святъ! - ядосано отбеляза принцът , вземайки харпуна и очилата за нощно виждане , Решил внезапно да търси "спасение" в местното 

езеро , където се носеха легенди , че русалките са Дашни и изобщо не били малки. ..

Принцът се облече , взе малко домати за из път и с бодра , целева стъпка закрачи към поредната "родена " възможност - Надежда.

:party4:

 

 

 

 

 

 

_sirena_

Кратко и Дълбоко

Беше късно. 

Часовникът мързеливо и монотонно отмерваше времето в дома ми , сякаш не искаше да пречи на противоречивите мисли , които светеха в главата ми.

Звънецът на входната врата рязко избистри Съзнанието ми и се запитах отнесено "кой ли си позволява така късно и без покана да нахлува в моята тиха крепост"

Отворих .. за да се срещна с най-изумителните очи , които върната назад във времето бих мечтала да ме Будят и приспиват и както там се казва :

'Докато смъртта ви раздели" ..

Влезе мълчаливо и се отпусна уморено на дивана , сякаш пътуването във Времето без цел и посока е било Нищо , спрямо пътуването до Домът  ми .

Погледът му се беше подпрял между бедрата ми , 

а мислите му .. спрели Точно в този момент , не ми даваха да "прочета " нищо ..

Попитах смутено и стандартно за питие .. и прикрих неумело "прежулената 'ми от погледът му плът ..

- Скоч.  

без да отмести и сантиметър от възбуденият си поглед , сухо отбеляза той.

Бавно разлях 'поръчката" ..

долавяйки парфюма му и стила , който би завладял всяка женска Душа !

Разлюляна в Еротика ..не вдигах очите си ..

от страх да не открие някаква пътека там .

- ДОКОГА?!!!

Думите му простреляха нажежения въздух и рикошираха в мен  - нетърпящи възражение или мълчание ..

Изправи се и сграбчи и двете ми ръце 

сякаш окови обримчиха цялата ми Същност ..

В този момент вдигнах очи и се сблъсках с най-опустошителната страст и Болка , събрани в коктейл ..

- Боли ме .. едва чуто промълвих , докато търсех вариант за бягство ..

Той освободи китките ми без да промени погледът си и за секунда.

-Отивам да се освежа ..

произнесох бавно и припряно , контролирайки тона си в 'роденото  ми решение ".

Вместо във вратата в ляво , в дъното на коридора , излязох от тази в дясно .. И Потънах в нощта.

......................

Той така и не разбра , че болката в китките си бих преодоляла без проблем  ..

Но не и тази .. в Душата ми  ..

 

 

 

 

 

 

 

_sirena_

Толкова много ми Липсваш , Любими ..

Изминах Дълъг Път за да дойда до Теб , Жадна Пътувах .. с отворени устни да поема целувката ти гореща ..

да Усетя отново радостта , изпълваща гърдите ми , чувайки твоето 'още" ..

Бързах да убия всичките грижи , да целуна тези Тъжни очи , които сурово и изтерзано ме търсят в измамната утроба на нощта ..

Умирах и се Раждах за тази Любов .. Разбивах стени на Затвори ..

Превръщах се в прах под нозете на бедни , Неверни Души  .. в Пороци крилата ми Стенеха ..

в Надпревара с Времето танцувах бурна Симфония на безсънни Звезди ..

Търсех те ..

Бленувах те ...

Разменях Мечти и Надежди за Сън , в който ще докосна дланите ти ..

Тъжна е всяка нота , която Създадох за Теб ..

Тъжна е и копринената тънка нишка на Живота , която Уморено Трепти в това Измамно Пространство , което някога Създадохме с нежни Очи ..

Липсваш ми , Любов ..

Не Усещам Ароматът ти ..

Не подушвам моето Ухание по Теб ..

Превръщаш ме в бледо Сияние на Луната ..

Не късай последната Нишка , която ни Държи .. ще Минат Векове в Празни Погледи , преди да се Открием Отново ..

 

 

 

_sirena_

Облигатно ..

.. Нощта съблича тиха пелена от звуци 

изтрива бавно поредният безсмислен ден 

шепот Звезден притихва във влажните зеници 

избледнява Ароматът ти пропит във мен ..

 

И тъжно свири арфата самотна 

и Луната дърпа ме с молещи ръце 

и крият думите - Душата изтерзана 

полагат я да спи в твоето сърце ...

 

_sirena_

В Битието си като простоват сценарий съм оформила няколко Възгледа , които се напасват Идеално като "шаблон" във почти всички "постановки" ,

дефинирайки Основни Постулати , които систематизирах през Етапите , които Обитавах във Превъплъщения си .

Предполагам всеки един от Вас е инвестирал Знание от опита и практиката си и деликатно ги е  Заложил като модел на възглед и метод и точно това Знание 

и Вяра му Доминира при Избора на решения от Житейския Път .

Възможно е да ползвате и "готова философия" , в това нема нищо лошо , щом се препокрива с вашия мироглед и щом сте го "попили' като 'правилно" ..

Всеки един е Тук за да се Учи . И нема значение откъде ще си "набавите " Знанията. Важното е ..да имате АПЕТИТ  да ги Приемете !

Ето и моите 'картотеки" в които "набутвам"  изскочилите пред очите ми 'казуси" :

- Има неща , които искам да Променя , но не Мога !

- Има неща , които Мога да Променя , но не Искам !

- Има неща , които Променям без да Искам ! 

 

А вашите ?

 

_sirena_

Пътувах в мислите си бурни да те търся 

в атрофия на мигове съдбовни с цена покрили Вечността 

в жигосани следи Душата ми Съдба една отърсва 

в неизпитата докрай Любов на Божествеността 

....................................

Наказвахме се с чужди грехове и ръкописи 

в Сълзи зашивахме несподелените слова 

Търгувахме Мълчание за Висша Сила

в окови натежавахме смирените сърца във Тишина 

.....................................

Така се мъчихме да огънем Времето 

в чупено пространство да си построиме Мост

длан във длан - да стопиме морно Времето 

да изкъпем таз Земя от нещастия и злост

.........................................

Пренаписвам вече Абсолюта в Бъдещето 

ще Програмирам всяка стъпка и мечта

ще се Залюбим пак като Легенда от Светилището 

Ще Запечатам в притча Земна Отново Любовта  ..

 

...........................................................

_sirena_

Уморени Криле

Лукаво Здрачът пълзи към тишината на моята стая 

с нокти на хищник забива безмилостно тъгата в Душата ми ..

Защото знае , че и тази нощ искам да съм Твоя ..

Не питай за Болката  - Блести в зеницата на моята Вселена ..

Но родена от Хаоса , бърша смело стон и въздишки ..

А Мракът .. Той Кове история библейска 

на кому съм отказала да бъда Невеста ..

..................................

P.S

Душите тази нощ сами ще си говорят 

Моята и Твоята Душа ..

телата слети във едно не спорят 

те могат само да се наслаждават на мига ...

 

 

_sirena_

Те седяха мълчаливо един срещу друг , сякаш бяха очертали контурите на своята Вселена и нищо от заобикалящата ги среда не се вписваше в техния Свят .

- Имам Ужасно болезнен проблем с теб .. 

наруши меката тишина басовият му глас , в който се усещаше сила и твърдост.

- И той е ?   Мисълта ми зашари ми зашари из всички клетки винаги щом чуеше думата "проблем" 

- Ревнувам те .. Болезнено ..Непреодолимо ..

гласът му бе все така уверен , но се усети и кълбото Болка , която той Мъжки преглътна .

- И какво очакваш да направя ?

Попитах загледана във погледът му ..потъмнял сякаш Времето дълго е свирило своя реквием в очите му ..

- Простичко е .. не ми давай поводи , които хранят това чувство !!!

отбеляза сухо Той и извърна очи , сякаш за да се отърси от неловкото признание , което не му е давало покой да спи ..

В един миг на Вечност , сякаш поех цялата му Болка ..сякаш сцени танцуваха дяволския си танц пред очите ми ..Съзнанието ми се беше сковало от мъка и срам ..

и бавно поправяше път към зениците ми ..

Обичах този Мъж !

- Всичко около нас е свързано с контакти и комуникация ..

- Ние работим и се Развиваме в тази среда ..

Нямах сили да продължа ..

Нямаше и нужда от много думи и двамата бяхме твърде Осъзнати за да рисуваме посредствени картини от Битието.

- Чувствам , че влагаш и пламък в някои комуникации !! - беше краткият му отговор .

- То-ва Бо-ли ! - раздели думичките на срички , за да натърти и увеличи проявлението им в Душата си ..

Седях и Мълчах .

..е то на това какво да кажеш ..

Разни мисли се блъскаха неграмотно в главицата ми ..ама не пуснах нито една да излезе през "границата "

- Искаш ли да ходим на кино ? 

попитах невинно и неангажиращо ..защото това ми дойде като спасителен пояс от тежкия разговор .

Той избухна в смях ..при това Сърдечен ..

- Сносен маниер да "избягаш " .. заключи Той все още под въздействието на смеха ..

- Хайде , приготвяй се !

.......................................

не че ходих на кино .. ама си го Представих .

 

 

 

_sirena_

Безмилостни ..

Ще бъдем само двамата , Любими 

в Енергия разтворена изцяло 

в окото на нощта - гръдта ще ме боли 

от целувките на подивялото ти тяло 

................................................

Ще чука навън в порядъчен рефрен 

вятърът - крадец , дошъл да ни приспива 

Но ще можеш ли да бъдеш Уморен 

когато си до Жадна самодива ..

...................................

 

Всемирът ще склони глава във нас 

Мракът ще ни шепне във очите 

ще се кръстосваме Безмилостно , без Глас 

ще търсим Спасение , изригващо в Лъчите 

.............................

А после ще те Уловя във чужди стъпки 

ще подпаля спомена във тебе ..

ще те Отгледам във дланта си в топли капки 

ще запаля култа ти във моя храм да побелее..

 

_sirena_

Ще Можеш ли ?

Бях Вълна във морски бряг разбита 

Бях Луна във тъмни нощи скрита

Бях Душа , сълза Любов изтрила 

Бях Жена - красива , нежна , мила 

*

Сега съм Буря , Бездна неизвестна 

Поробена в човешки Сетива 

Сега съм струя от река небесна 

Заровена в тяло на Жена 

*

Ще Можеш ли да ме Намериш 

Там , където никой не е бил 

Ще можеш ли Война със себе си да водиш

Там , където Никой не е Победил ?

*

Ако ме намериш ..Искам ..Жадна да те надаря ..

С Душата и Бездната моя ще ти подаря.

Ще те Възкреся от Света на Прахта !

 

 

_sirena_

Затворени Лунни цветя увяхват

по оградата на белите ми листове 

копнежът бавно прикляква в зениците ми 

да изпрати поредният празен залез Безсмислен 

 

И пак тихо ще почука денят 

навлякъл мантия от символи и грях човешки 

ще изтрие умората от крехки надежди 

прикрити страсти в Жадни , но Слепи очи 

 

И пак ще ме няма ..

ще завъртам Земята сива във длани 

а буквите край мен пак ще се хилят

ще ръфат - гладни чакали Твоят Образ Любим ..

_sirena_

Накарах те да пиеш Самота ..

Накажи ме силно , с бедрата си ме разтвори 

нека плача , сълзите ми поглъщай 

бъди безмилостен , със всеки удар вътре в мен - крещи от радост 

намери утеха в сляпа безпощадност ..

Накажи ме да те изпия без ръце 

накажи ме с онзи поглед във очите ..

разлиствай ме във всички пози окрилен 

после се отдръпвай .. не позволявай да изригна ..

Вържи ме ...накарай ме да се разливам .. без да те достигна ..

накарай ме да хапя жадно устни ..и да сгъвам вързани ръце ..

да се извивам и да се отърквам в твоите силни мъжки рамене ..

Прониквай в мен във устрем неуморен ..

да зазвъня във твоята Любов 

накажи ме дълго да копнея в този Огън ..

да премалявам гладна за мъжкия ти зов ..

Разпилей ме ..Събери ме ,.нека тази нощ - така да ме боли ..

излей в утробата ми всичко твое 

събирано в нощите ти Празни от Звезди ..

Тъй дълго те измъчвах да ми шепнеш ..

невинна бях , а убиваше  те всеки поглед чужд и колене ..

изкриви ни таз материя - Влуди ни ..

а желаех да сънувам само твоите мъжки рамене ..

Накажи ме .... Призови ме ..Изкрещи ме ..

Положи ме завинаги в твоето сърце ....