AnYonSim

  • публикации
    6
  • коментари
    2
  • прегледи
    1245

За този блог

В този блог ще бъдат включени различни истории и случки, свързани с нас. Включена е драмата, ужаса и романтиката.

An - Романтика

Yon - Драма

Sim - Ужас

 Приятно четене! :wink12:

6a0120a7fc3be9970b01b8d0deb231970c.jpg

photo-PinkPurplePalmsin-47geawyjv.jpg

warm-colors.jpg

Публикации в този блог

AnYonSim

Всяка фигура изглеждаше еднакво. Беше изобразен на всяка една от тях Анубис.

Не можех да мисля, чувствах се някак странно, това място беше като свещенно. Накрая реших инстинктивно да посоча фигурата с номер 22, рожденната ми дата. Старецът пребледня, незнаех какво да правя и поставих фигурата на масата, от нея излезе зелена светлина, която покри цялата стая. Заслепи ме, затворих очи, помислих си дали да не побягна, но краката не ме държаха. Затворих очи и потънах в сън. Събудих се, оказа се че всичко това е било сън, но най-странното беше, че още бях с червената рокля за партито. Кичур коса падна на рамото ми, но този кичур не беше като другите, той беше син. Не си спомнях да съм си боядисвала косата, но не обърнах особено внимание. Погледнах телефона си, имах 22 пропуснати обаждания  от непознат номер. Докато се зачудя кой е, телефона отново звънна. Цялата се сковах на място. Какво да правя? Но най-накрая се престраших и вдигнах.

- Здравей - каза непознатия.

- Здравейте кой се обажда - попитах аз

- Аз съм Джоузеф - каза той

За малко да изпусна слушалката, като чух това име.

- Защо ми звъниш, не си доволен, че се качих и направих това, което искаше - казах аз.

- Извинявай, исках да чуя как си - каза той.

Но нали всичко това беше сън, как е възможно, значи е било истина.

- Една от нас си. - каза той

- Как така - казах аз с треперещ глас.

- Ти си вещица - каза той, но не такава, каквато очаквахме, а от  специален окръг, ти си избраната да отвориш окръг 12.

Не можех да издържам най-накрая затворих. Не бях на себе си. Това шега ли беше или какво...

 

 

AnYonSim

Куши е обикновено момиче от провинцията, което вярва в семейните ценности и силата на любовта. Животът я среща с арогантния богаташ Арнав, който на пръв поглед е нейната пълна противоположност. Арнав не вярва нито в любовта, нито в бог и счита традиционния семеен бит за пълна отживелица, а единственият роднина, който значи нещо за него, е сестра му Анжали. Постепенно обаче Куши и Арнав откриват, че въпреки очевидните разлики между тях има и много общи неща. Тя започва работа в компанията на богаташа, където се запознава с неговата приятелка Лаваня. Проблемът на Лаваня е, че тя изобщо не е приета добре от бабата на Арнав, според която нейният любим внук трябва да се ожени за момиче, което уважава и спазва традиционните семейни ценности. Въпреки първоначалните конфликти Куши решава да помогне на Лаваня и да й покаже как трябва да се държи една примерна съпруга... 

Ан

Pyteki-kym-shtastieto-1.jpg

AnYonSim

 Пристигнахме на мястото. Джоузеф ме отведе нагоре, изглеждах малко смотано, защото още бях с дрехите за парти. Реших да не мисля за такива непотребни неща в момента и започнах да размишлявам, за какво ме доведоха тук. Стигнахме до една зала, цялата с египетски йероглифи. Показа се един възрастен човек, който като че ли имаше орлов поглед, защото беше прекалено далече, за да ме види. Внезапно и очудващо за възрастта си стигна много бързо до мен. 

Защо ме доведохте тук? - попитах.

А мъжът с орловия поглед, вместо да ми отговори, ми каза да вляза в една още по страмна стая. Аз втренчена от всичко това, замръзнах на място. Джоузеф се опита да ме поведе до стаята, но не успя да ме помръдне. Тогава се издигнах, нямах представа как го направих, но Джоузеф ме хвана преди да падна на земята. Изглеждаше много добре, дори спокоен. Тогава старецът ме поведе към залата, както и да се съпротивлявах. Там имаше четири фигури, обясни ми, че една от тях е печеливша и ако избера нея, означава, че съм една от тях. Не можех да го разбера, но вече започвах да се притеснявам. Светлините загаснаха и всичко потъна в мрак.

AnYonSim

Ако си мислите, че тази история е за някаква самохвалка, за каквато всички я мислят се лъжете. 

Всичко започна на едно парти. Приготвях се, когато някой изведнъж почука на вратата ми. Страмното беше, че като погледнах нямаше никой. Имах чувството, че съм длъжна да отворя въпреки това. Тогава видях едно момче с зелени очи, които искряха на лунната светлина, красиво сресана коса и обикновени дрехи.

-Здрасти! - рече непознатия.

- Здравей - казах очудено аз.

Сигурно се чудиш, защо съм тук, истината е че трябва да се качиш с мен в колата, защото ти си избраната

-Избраната - повторих някак семпло аз.

-Знам, че е страмно, но нямаме време за обяснение - каза притеснено той.

Хвана ме за ръката и изведнъж каза:

Извинявай, колко съм невъспитан, казвам се Джоузеф

- Аз се казвам Джесика Дюман.

Качих се в колата и потеглихме незнайно къде. Сетих се, че може би се опитват да ме отвлекат, но вече беше късно.

                                                                                                      Sim

AnYonSim

История 2

Всичко започна от една грешна постъпка.

В навечерието но Хелоуин се събрахме група приятелки-Ан, Йон и Ил. Носеха се слухове за стара обитавана от духове фабрика, там всичко било като живо.

Решихме да отидем и да опровергаем слуховете.

Чакахме се на обичайното ни място за среща и така потеглихме.

Фабриката не беше далеч, изглеждаше много стара и потайна , влязохме вътре, наложи се да ползваме фенерите, които бяхме подготвили, защото вътре нямаше осветление.

Още от първата направена стъпка изневиделица видяхме един човек, той беше със скъсани дрехи и молеше за помощ.

Ние така се стъписахме, че побягнахме на различни посоки. Машините се включиха незнайно как и стана още по зловещо. Навсякъде имаше плъхове и всякакви буболечки.

Изведнъж подът се разтвори и попаднахме в някаква зала, тя беше много по-различна имаше дори осветление, беше направена по съвременен вид.

В стаята бяха написани имената ни, всички се спогледахме учудено, чухме стъпки и веднага побягнахме към първото нещо което видяхме това беше един прозорец с гледка към училището и без да мислим го отворихме и се измъкнахме.

Веднага щом се обърнахме всичко беше изчезнало.

Още се питам какво ли щеше да стане ако бяхме останали вътре.

                                                                                                      Sim

AnYonSim

История

    Беше една дъждовна вечер на месец Юли. Аз заедно с моите дружки - Ан, Сим и Ил бяхме отседнали в напръв поглед уютна, но доста сраховита къща, близо до брега на Тихия океан. Този ден трябваше да празнуваме рождения ден на Ил. Тя обича ужаса и именно затова предпочете тази къща. Имаше гора близо до нея. Ил каза: - ,,Хайде да си намерим място в горичката и да поседнем, ще сме свързани повече с природата и ще бъде чудесно място да похапнем и пийнем по случай повода." Ан и Сим веднага отказаха, те са много страхливи, а и се оправдаха с лошото време, както винаги правят. Аз пък им отвърнах: - ,,Какво пък толкова никой няма да ви изяде." С големи молби се съгласиха. Ил се преоблече в една бяла, прозрачна рокля. Изобщо не ми хареса тоалета й, поне да си беше облякла бельо. Грабна една кошница, напълнена с храна. Сим взе резервни дрехи, а Ан одеала. 

    Ил започна да ни води през гората. Беше много влажно и задушно. След десет минути вървене се озовахме на някаква поляна с огромна стара сграда. Ил каза: - ,,Чудесно, точно това място търсех". Вече почнаха да ме побиват тръпки или Ил беше полудяла, или аз си въобразявах нещо. Ан продума:- ,,Съжалявам много ама аз няма да стъпя там." Ил й отвърна: - ,,Оф Ан писна ми от твоите глупости, затова никога няма да си намериш гадже." Ан побесня и тръгна с големи крачки към старата сграда. 

    Вратата беше отключена. Влязохме. Беше мрачно, пълно с паяжини място. Видях една тебела, на която пишеше, че това е било лудница. Изкрещях на Ил: - ,,Ти нормална ли си да ни водиш на такива места, тук има толкова лоша енергия може да има още някакви луди ." Тя ми отвърна много сериозно с думи, които ме накараха да променя тотално мнението си за нея: - ,,Ми то ние сме такива." В този момент излязох и почнах да търча към къщата. Видях, че Ан и Сим тръгнаха също. Накрая стигнахме до къщата. Много странно - багажа на Ил го нямаше, а тя не го беше взимала. На сутринта решихме да си тръгваме, Ил не се прибра през ноща, беше ни пратила SMS - Вие си тръгвайте, аз се прибирам след 1 ден. Казах й, че можем да я изчакаме, но тя категорично отказваше. Обаче на сутринта, когато си бяхме грабнали вече багажа, видяхме Ил, хилеща се до уши. 

     - ,,Здравейте, пропуснахте голям купон снощи с моите приятели" - рече Ил.

    И оттогава не можем да забравим тази случка. 

 Yon

Dark-Forest-11.jpg