witness

  • публикации
    3
  • коментари
    0
  • прегледи
    309

Публикации в този блог

witness

9. Но говорят още фригите, че Бащата на цялото е Амигдалон, не дърво, а онзи предсъществуващ бадем, който съдържа в самия себе си съвършения плод, сякаш пулсиращ и движещ се в дълбините му, който разкъсал утробата си на две и породил своето невидимо, безименно и неизразимо дете, относно което разискваме. Понеже ἀμύξαι е като да се разцепи и разпукне на две, също като при възпалените тела с нещо набрало в тях, наричани ἀμυχàς[1] от лекарите, които ги разрязват. Така, казва, фригите назовават бадема, от когото предхождаше всичко и беше роден Невидимия, чрез когото станаха всички неща и без когото нямаше да възникне нищо. И говорят фригите, че оттам роденият е Свирач (на сиринкс[2]), понеже роденото е хармонизиран дух. Защото „Бог е дух; затова – казва, – нито на тази планина, нито в Иерусалим истинските поклонници ще се покланят, а в духа.”[3] Защото духовно, казва, е поклонението на съвършените, не плътско. Освен това духът, казва, [е] там, където и Бащата е призоваван, и Сина, от когото [и от] Бащата е произлязъл.[4] Този, казва, е многоименният, с безброй очи Невъзприемаем, към когото всяка природа се стреми, но по различен начин. Това, казва, е речта[5] на Бога, която е реч известяваща голямата сила. Затова трябва да бъде запечатана, скрита, забулена и лежаща в жилището, където коренът на цялото e бил основан – (коренът на) Еони, Сили, Мисли, Богове, Ангели, Духове пратеници, съществуващи, несъществуващи, породени, непородени, невъзприемаеми, възприемаеми, години, месеци, дни, часове (и на) неделимата точка[6], от която започва най-малкото да се разширява последователно. Която неделима точка, казва, бидейки нищо и състояща се от нищо, ще се разшири сама от собствената си мисъл до някаква непредставима величина. Тази, казва, е царството на небесата, синапеното зрънце, безкрайно малката иманентна в тялото точка, която била познавана единствено от духовните. Това, казва, е казаното: „Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.[7] И по този начин прибързано заявяват, че по собственото им мнение всичко, изричано и вършено от хората, се оказва духовно. Откъдето следва според тях, че дори изпълнителите в театрите не говорят и не представят нищо спонтанно. Например, казва, когато народът се е събрал в театъра и някой навлечен с особен костюм дрънка на цитра и пее, така възпява великите мистерии, без да разбира какво казва:

«Дали си потомък на Кронос или на блажения Зевс,
дали на
великата Рея,
поздравявам те, Атис, ти, печална песен на Рея,
наричат те асирийците трижди копнеещия Адонис,
зоват те Озирис египтяните,
небесния рог на месеца елините, София,
самотракийците почитаемия Адамна,
тесалийците Корибант и фригите понякога Папа,
понякога труп или Бог, или Безплодния,
или Пастир, или зелен клас ожънат,
или мъж от плодовития Бадем роден
като Свирач на сиринкс»

Този, казва, е многообразният Атис, когото възпявайки, говорят така:

«Ще възпея Атис на Рея, не с бумтеж на камбани,
нито с
тръбите бучащи на Идаеанските Курети,
но ще присъединя песента си към Фебовата лира,
евое, еван,
като Пан, като Бакхус,
като пастир на
светлите звезди.»

Заради такива и подобни речи те постоянно посещават мистериите на Великата Майка, смятайки, че чрез разиграваното там напълно проникват в смисъла на цялата тайна. В действителност нямат нищо повече от разиграваното, освен че не са евнуси. Само делото на евнусите осъществяват докрай. Защото наставляват (последователите си) крайно сурово и бдително да се въздържат от връзки с жени. А останалата работа, както обстойно говорихме, изпълняват също като скопените[8].

Тези, нарекли се Наасени обаче, почитат не друг, а наас; а Наас е змията, от която, казват, идва името на всички храмове под небето – от Наас. Както и че единствено на змията е посветено всяко светилище, всяка инициация и всяка мистерия, и че въобще не може да се намери под небето посвещение, в което да не участва храмът и Наас в него, от която е и получил названието си наос. Тъй като змията е влажната субстанция – казват тези също като Талес от Милет, – и че въобще никое от съществуващите неща, безсмъртни или смъртни, одушевени или неодушевени, не може да се състои (да се удържа свързано) без нея. И че всички неща са ѝ (му) подчинени и че тя е добро и съдържа всички неща в себе си като в рог на еднорог бик[9], така че да донася красота и разцвет на всяко от тях според собствената им природа и своеобразие, сякаш е пребродила всичко и «сякаш преминала през Едем, се разделя на четири начала.»[10]

Едем пък е мозъкът, казва, тъй да се каже ограничен и обвит в обграждащите го покривала като в небеса. И разглеждат пребиваващия в пределите на главата Човек като Рая. Затова смятат, че «реката, изтичаща от Еден» - тоест от мозъка – «е разделена на четири реки и името на първата река е Фисон; тя е която обикаля цялата земя Хавилат, дето има злато и златото на тая земя е добро, и има бдолах и камък оникс.»[11] Това, казва, е окото, свидетелстващо чрез своето благородство и багри за казаното. «Името на втората река е Гихон; тя обикаля цялата земя Етиопия.» Това, казва, е (органът на) слуха, защото е нещо подобно на лабиринт. «Името на третата река е Тигър; тя тече срещу Асирия.» Това е обонянието, защото течението му е много бързо. И тя «тече срещу Асирия», понеже при вдишване притегленият от външния въздух дъх влиза по-рязко и силно, отколкото при издишването. Защото такава, казва, е природата на дишането.

«Четвъртата река е Ефрат». Това е устата, която е мястото на молитвата и входът на храната, развеселяваща[12], подхранваща и отпечатваща  духовния съвършен Човек. Това, казва, е водата над твърдта[13], относно която Спасителя е рекъл: «да би знаела кой е Оня, Който ти казва: «дай Ми да пия», ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал жива вода струяща[14] При тази вода, казва, идва всяка природа да подбере собствените си субстанции и от тази вода идва към всяка природа каквото е свойствено за нея наистина повече, отколкото желязото за магнита, златото за шипа на морския ястреб и сламата за кехлибара. Но ако някой, казва, е сляп от рождение и не е виждал истинската светлина, озаряваща всеки дошъл на света човек[15], нека възвърне зрението си чрез нас и да съзре сякаш през някакъв рай, засаден с всякакви растения и семена водата, струяща сред тях. Нека види още, че от една и съща вода маслината подбира и извлича за себе си масло и лозата вино, и всяко от останалите растения според собствения си род.

Но този Човек e без почит в света, казват, и скъпоценен [на небето, предаден] от онзи, който не знае, на който не Го познава, и пресметнат като капка из ведро[16]. Защото ние сме духовните, казва, събиращи собственото си от живата вода, течащият през средата на Вавилон Ефрат, и преминаващи през истинската врата, която е блаженият Иисус. И ние единствени от всички хора сме християни, чрез третата врата довеждащи докрай мистерията и помазвани там с безмълвно помазване от рога като Давид, не от пръстен съд, казва, като Саул, съжителстващ със злия демон на плътската страст[17].

10. Тези неща, разбира се, приведохме като няколко от много: защото безбройни са пустословните и подобни на лудост начинания на глупостта. Но след като изложихме според силите си техния непознаваем Гнозис, видя ни се целесъобразно да предоставим и следното. Този химн бил скалъпен от тях с намерението да възпяват всички мистерии на заблудата си така:

Закон беше родов на всичко първичният Ум.
А втори на Първородения беше пролятият хаос[18].
И трета с труда си Душата спечели закона.
Заради обвивката на водния[19] образ
изнурявана учи, от смъртта покорена.
Понякога царстваща, светлината съзира,
а понякога в жалост захвърлена плаче,
а понякога плаче и се радва (понякога),
но понякога плаче и се съди
(понякога),
и понякога съдена, загива
(понякога),
и се ражда понякога, без изход изгубена
в лабиринта на грижите зли.
Но каза Иисус: „Татко, виж! – 
на земята все още свирепата битка
от Твоето Дихание я отклонява,
диреща как да избегне горчивия хаос,
не знае начина да го премине.
Затова прати ме, Татко,
печатите държащ, аз ще се спусна,
еоните изцяло ще премина,
мистериите всички ще разкрия,
формите на боговете ще покажа.
Тайните на този свят път,
наречен Гнозис, ще предам.


[1] ἀμυχή – скарификация

[2] Пан-флейта. В Омировия химн към Хермес сирингата е спомената като изобретена от Хермес.

[3] Иоан 4:21, 24

[4] Според възстановката на Cruice.

[5] ῥῆμα, не λόγος.

[6] στιγμή – крайно малко неделимо количество: точка, миг; идеята, че линията и оттам всички пространствени тела последователно се разгръщат от точката, която няма нито размери, нито части.   

[7] Пс. 18:4

[8] Т.е. галите или корибантите – жреци на Рея или Кибела. – бел. Legge.

[9] По-вероятна връзка с cornucopia – „рогът на изобилието”, рогът на козата (не бик) Амалтея. – бел. F. Legge.

[10] Бит. 2:10

[11] Бит. 2:10-14

[12] Игра върху Ефрат и εφραίνει, “веселя се”.

[13] Бит. 1:7; „твърдта” στερέωμα е небето, означаващо при Филон триизмерния и затова осезаем телесен космос. Предполагам, телесен просто в смисъл на обратното на умопостижим, започвайки от най-финото проявление на основните елементи; ср. Платон „Тимей” 53 с – „Първо, че огънят, земят, водата и въздухът са, разбира се, тела, е ясно на всеки, а всяка форма на тялото има и дебелина. Абсолютно необходимо е пък дебелината да се обхваща отвсякъде от природата на повърхността. А всяка плоска повърхност се състои от триъгълници. ...А началата, които се намират още по-нагоре от споменатите знае богът, а от хората този, когото богът би имал за приятел.”; 93 с – „...видимо живо същество, обхващащо видимите живи същества, осезаем бог, образ на бога, който може да се схване само с ума, най-велик и най-добър, най-прекрасен и най-съвършен, това едно и единородно Небе.” – прев. Г. Михаилов.

[14]  „но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, коята тече в живот вечен.” – посочената от Иисус вода в Йоан 4:10,14; също в 13 логия на апокрифното евангелие от Тома: „защото си пил от кипящия извор, който Аз направих да избликне (или, който аз съм измерил).

[15] Иоан 1:9

[16] Ис. 40:15

[17] 1 Цар. 10:1; 16:13,14

[18]F. Legge чете φάος (светлина) вместо χάος с възражението, че в нито една гностическа доктрина душата не произлиза от хаоса. Текстът на този химн на места бил безнадеждно повреден. Може би противоречието изглежда привидно от гледна точка на безвременното присъствие на началото и края в причастните към Пълнотата „семена” или логосите, разгръщащи света-във-времето, сетивния космос – „...посети от Неизобразимия, чрез които целият космос се завършва; чрез които и започна да става.”

[19]„Заради обвиващата я еленова форма”. ἔλαφον от кодекса Cruice заменил с ὑδαρὸν; Mead предпочита емендацията ἐλάφου (еленова кожа), за да подчертае връзката с ритуалите, посветени на Дионис – разкъсването на еленчето (душата) от менадите.

witness

8. Следвайки тези и подобни, най-удивителните гностици, изобретатели на ново граматическо изкуство, смятат Омир за техен пророк, разкрил мистериите между редовете, и привличайки непосветените в свещените писания към такива прозрения, ги правят за смях. И казват: говорещият, че всичкото се състои от едно, се заблуждава; но който твърди, че е от три, казва истината и ще даде обяснение на цялото. Защото една е, казва, блажената природа на блажения Горен Човек, Адамас; една е смъртната (природа) долу; и един е неподвластният[1] род, роден горе, където е Мариам търсещата и Иотор великият мъдрец, и Сепфора виждащата, и Мойсей, чийто род не е в Египет – защото децата му се родиха в Мадиам – и това също, казва, не убягнало на поетите:

Всичко на три е делено и всеки частта си получи

(Илиада, XV, 189)

Наистина нужно е, казват, да се изричат могъщите, но така да се изричат от всички навсякъде, „че като гледат да не виждат и като слушат, да не разбират.”[2] Защото ако не са се възвестявали могъщите, казва, космосът нямаше да може да се състои. Тези са трите огромни думи: „Каулакау, Сауласау, Зеесар.” „Каулакау” е горното, Адамас. „Сауласау” е смъртното долу. „Зеесар” е течащият нагоре Йордан[3]. Този е, казват, мъжко-женският Човек, който е във всичко, когото невежите назовават три-телесния Герион, сякаш Герион избликва от земята[4], а общо елините – „Небесния рог на Мен”, тъй като е присъединил и смесил всичко с всичко[5]. Защото „Всичко – казва, - чрез Него стана, и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В него е животът.”[6] Това е животът, неизразимият род на съвършения човек, непознат от преминалите поколения. А пък „нищото”, случило се без Него, е специалният (собствен) космос. Защото е произлязло без Него от Третото и Четвъртото[7]. Това е, казва, чашата, в която пиещият цар гадае, скрита и намерена при честното зърно на Вениамин[8]. Така самите елини разправят, казва, с бълнуваща уста:

Донеси ми вода, донеси вино, момче!
Опияни ме, потопи ме в сън.
Чашата ми говори
от какъв род трябва да стана

[говорейки ми безмълвно].

(Анакреон)

Достатъчно било на хората само да разберат какво чашата на Анакреон безмълвно му казва в неизразимата мистерия. Защото няма е, казва, Анакреонтовата чаша, изричаща с беззвучен глас какъв трябва да се роди, тоест духовен, не плътски, ако чуе скритото в мълчанието тайнство. И тази е водата на онези красиви брачни пирове, обърната от Иисус и превърната във вино. Това, казва, е великото и истинно начало на знаменията, които Иисус извърши в Кана Галилейска и изяви царството небесно. И това е лежащото вътре в нас като съкровище, скрито като квас в три мери брашно, небесно царство.

Тоест това е, казва, голямата и неизказана Самотракийска мистерия, която само на съвършените от нас е позволено да разберат. Защото самотракийците изрично предават в мистериите, извършвани при тях, че Адам е Архичовека. А и в светилището на Самотракия се извисяват статуи на двама голи човеци, прострели и двете си ръце към небето, а срамовете им обърнати нагоре също като на Хермес от Килена. Преждеспоменатите статуи пък са образи на Архичовека и възродения духовен (човек), изцяло от същата субстанция[9] като Него. Това е, казва, изреченото от Спасителя: „Ако не пиете моята кръв и не ядете моята плът, няма да влезете в царството небесно; но дори да пиете от чашата, от която аз пия, където аз отивам, не можете да влезете.”[10] Защото Той знаел, казва, каква е природата на всеки от учениците му и че всеки от тях бил принуден да отиде при собствената си природа. От дванайсетте колена[11], казва, Той избрал дванайсет ученици и чрез тях говорил на всяко коляно. Поради това нито всички чули притчите на дванайсетте ученици, нито ако ги чули, били способни да ги схванат. Защото което не е според природата им, е против нея.

Този (човек), казват те, обитаващите около Хемус траки и фригите, подобно на траките, назовават Корибант[12], защото макар че започва спускането си от върха на главата и от неизобразимия мозък, прeминавайки през всички подлежащи начала, как и по какъв начин слиза, ние не възприемаме. Това означавало казаното: „Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.”[13] Обаче, казва, гласът на отделения и отпечатания се чува, но какъв е видът му, слязъл свише от Неизобразимия, не знае никой. И въпреки че е във формата от пръст, никой не го познава. Той, казва, е Богът, „който обитава потопа” според Псалтира и който „гърми и реве от много води.”[14] „Водите”, казва, са многобройните разклонения на рода на смъртните хора, откъдето той реве и се провиква високо към Неизобразимия Човек: „Избавѝ от лъвовете моя единороден.”[15] За когото било казано: „Син мой си ти, Израилю, не бой се, дори през реки да минаваш, няма да те залеят, или пък през огън, няма да те изгори.”[16] Реките, казва, са влажната същност на творението, а огънят – страстта и желанието за пораждане. „Ти си Мой, не бой се.” И отново казва: „Ако майка забрави децата си и без жал им откаже мляко, все пак Аз няма да те забравя”; говори Адамас на собствените си хора: „ Но даже жена да забрави в такъв случай, Аз няма да те забравя. На дланите си съм те врязал.”[17] А относно неговото издигане – тоест възраждането, да стане духовен, не плътски – казват Писанието говори: „Вдигнете порти, управници ваши, и бъдете издигнати, вечни врати, и ще влезе царят на славата”[18], тоест, чудо на чудесата. „И кой – казват те, – е този цар на славата? Червей, а не човек, унижаван от човека и презиран от народа; този е царят на славата, който е силен в битка.”[19] Под битка разбират онази, която е в тялото, понеже (материалната) форма е съставена от враждуващи елементи, както е написано: „Помни битката в тялото.”[20] Този вход и тази врата видял отправилият се към Месопотамия Яков, което именно е превръщането му от дете в юноша и мъж, тоест познал ги през пътуването си към Месопотамия (а Месопотамия пък, казва, е течението на великия океан, извиращо от средата на съвършения човек), и той се удивил от небесната врата, казвайки: „Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.»[21] Затова казва Иисус: «Аз съм истинската врата.»[22] А изричащият го, казва, е Съвършения Човек, изобразен свише (отпечатан с образа) от Неизобразимия. Следователно не може да бъде спасен съвършеният човек, казва, ако не е бил възроден, влизайки през тази врата.

Именно този същия фригите наричат и Папа, защото усмирява всичко, което се е движило безпорядъчно и погрешно преди неговото явяване. Тъй като името Папа, казва, е (взето) от всички небесни, земни и подземни неща заедно, казващи: «Прекрати! Прекрати!»[23] несъгласието в космоса и направи «мир за тези, които са далече», тоест материалните и земните, и «мир за тези, които са близо»[24], тоест духовните и разбиращи съвършени хора. Но същия този фригите назовават и «труп», сякаш е погребан в тялото като в гробница или могила. Това означава: «Вие сте варосани гробници, пълни отвътре с мъртвешки кости»[25], защото го няма във вас живеещият Човек. И още, казва, «мъртвите ще изскочат от гробовете си»[26], тоест от телата от пръст ще се възродят духовни, не плътски. Това, казва, е възкресението, осъществяващо се през небесната врата, през която ако не минат, всички остават мъртви. И същите фриги, казва, наричат пак този същия вследствие на промяната – Бог. Защото става Бог, казва, когато възкръсне от мъртвите и точно през тази врата възлезе към небето. Нея апостол Павел видял открехната в мистерията и казал, че «бил грабнат от ангел до второто и третото небе в рая, и видял каквото видял, и чул неизразими думи, които на човека не е позволено да произнесе.»[27] Затова, казва, мистериите са наричани неизразими от всички, «което и възвестяваме не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като сравняваме духовното с духовно. Но душевният човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост»[28]; и тези са, казва, неизразимите мистерии на Духа, които само ние познаваме. Относно тях Спасителя е рекъл: «Никой не може да дойде при Мене, ако не го притегли небесният ми Отец.»[29] Защото е много трудно, казва, да да бъде получена и възприета тази велика и неизречима мистерия. И пак Спасителя е казал: «Не всеки, който ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в царството небесно, но който върши волята на Отца Ми, който е на небесата»[30].  Която (воля) следва да изпълняват, а не само да слушат, за да влязат в царството на небесата. И отново: «Митарите и блудниците ще ви изпреварят в небесното царство.»[31] Защото бирниците (τελῶναι) са онези, които събират данъците (τέλη) от стоките, а ние сме бирниците „в които краищата (τέλη) на еоните се се събрали”[32]. И защото краищата, казва, са семената, посети в космоса от Неизобразимия, чрез които целият космос се завършва; чрез които и започна да става. Както е казано: „Сеячът излезе да сее. Някои семена паднаха край пътя и бяха стъпкани; други паднаха на каменисто място и поникнаха, но понеже нямаха дълбочина, изсъхнаха и загинаха; а някои паднаха на хубава и добра земя и принесоха плод някои стократно, някои шейсет, някои тридесет. Който има уши да слуша, нека слуша.”[33] Тоест, казва, никой не става слушател на тези мистерии, запазени само за съвършени гностици. Тази е, казва, хубавата и добра земя, посочена от Мойсей: „Ще ги въведа в добра земя, в земя, където текат мляко и мед.”[34] Тези „мляко и мед” са, казва, които правят вкусилите ги съвършени свободни от всяко господство (ἀβασιλεύτους) и причастни към Пълнотата; чрез която Пълнота всичко станало се е родило от несътвореното и е и възникнало, и се е осъществило.  

Но същият е наричан от фригите и „безплоден”. Защото е безплоден, когато е плътски и изпълнява влеченията на плътта. Това означава казаното: „всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.»[35] Понеже плодовете, казва, са само разсъдъчни – живеещите хора, влизащи през третата врата. Във всеки случай казват: «Изяли мъртви, сте ги направили живеещи; какво ще направите, ако бихте изяли живеещите?»[36] Под «живеещи» пък разбират и слова, и мисли, и хора,[37] перлите на Неизобразимия, захвърлени към образа долу. Тоест това ще рече «Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисерите си пред свинете»[38], твърдейки, че плътските отношения между жени и мъже са работа за кучета и свине.

Но именно този същия, казва, фригите назовават Пастир[39], не защото пасе кози и козли, както го именуват душевните хора, но защото, казва, той е ἀειπόλος , тоест винаги въртящият[40] и преобръщащ, и каращ в кръг космоса в цялото му въртене. Защото да въртиш означава да обръщаш и променяш позициите на нещата, откъдето хората наричат двата центъра на небето „полюси”. И поетът казва:

Тук на брега се явява[41] извечният бог на Египет –
морският старец всезнаещ Протей

(Одисей, IV, 384)

не защото е продаван[42], казва, но защото като че ли сам се преобръща и ходи в кръг. Безусловно и градовете, в които живеем, били наречени πόλεις, понеже се обръщаме и обикаляме в тях. Така, казва, фригите назовават Аἰπόλος този винаги и навсякъде превръщащ и променящ всички неща, насочвайки ги към свойствения им род. Но фригите го наричат също и много плодовит, защото (както наасенският автор) казва „повече са чедата на напуснатата, отколкото на онази, която има мъж”[43]; което ще рече, че възродените, безсмъртни и оставащи завинаги са повече, макар да са родени малко на брой; но плътските всички са тленни, ако и да са родени многочислени. Затова, казва, „Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото знае, че ги няма.”[44] И Иеремия оплаква долния Иерусалим, не града във Финикия[45], а тленния род долу. Понеже Иеремия също познавал Съвършения Човек, възраждан от вода и дух, който не е плътски, тъй като най-малкото казал: „той е човек, и кой може да го познае?”[46] Дотолкова, казва, извънредно дълбоко и трудно за схващане е знанието на Съвършения Човек. Защото началото, казва, на съвършенството е знанието на човека; но знанието на Бога е пълното съвършенство.

Наричат го още фригите „ожънат зелен клас”, и след фригите атиняните, когато в затворените ритуали на Елевзина показват на допуснатите да наблюдават голямото и чудно завършително тайнство за епопта там: пожънат в безмълвие зелен житен клас. И житният клас според атиняните представя Даващия-светлина от Неизобразимия, велик и съвършен – също като йерофанта, не наистина скопен като Атис, но станал евнух чрез бучиниш и скъсал с всякакво плътско пораждане, посвещаващ през нощта в Елевзина в голямата и неизречима мистерия, съпроводен от огромен огън, крещящ и провъзгласяващ високо: „Господарката роди свят младенец, Бримо (роди) Бримос”, тоест Силната – Силен. Господарката, казва, е раждането, което е духовно, небесно, от върха.  А Силния е роденото по този начин. Затова тайнството е наречено Ἐλευσíν [47] и ἀνακτóρειον[48]. λευσíν, защото ние духовните сме дошли отгоре от Адамас, устремени надолу; тъй като ἐλεúσεσθαι, казва, е да идваш, а ἀνακτόρειον  е да се връщаш на върха. Това говорят посветените в мистерията на Елевзинците. И е установено освен това от закона посветените в малките мистерии да бъдат отново посветени и в големите. Защото по-големите участи по-големи жребии спечелват[49]. А малка, казва, е мистерията на Персефона долу, относно чиито тайни и водещия на оня свят път, който е широк и просторен и отнасящ погубените към Персефона, казва и поетът:

Надолу още под нея е камениста и пряка пътека,
кухина кална. Даже по-добре е да води към благородната
горичка на възхитителната, многопочитана Афродита.[50]

Тази, казва, е малката мистерия на плътския род, и посветените в нея хора след кратко прекъсване са задължени да бъдат посветени и в голямата, небесната. Понеже за тези умрели, казва, съдбата отрежда по-големи дялове[51]. Защото тази е, казва, небесната врата и този е домът на Бога, където добрият Бог обитава сам, и където не може да влезе никой нечист, нито душевен или плътски. Но е пазен единствено за духовните, които влизайки там трябва да захвърлят одеждата си и всички да станат женихи, съзрявайки чрез девството на духа. Защото тази е девицата, носеща в утробата си и зачеваща, и раждаща син – не душевен, не телесен, а блажения Еон на Еоните. Относно тези изрично е казал Спасителя: „Тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират; широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях».[52]


[1] ἀβασίλευτος

[2] Матей 13:13; Лука 8:10; Исая 6:9-10

[3] Трите думи са изопачена транскрипция на древноеврейски в Исая 28:10,13; в Септуагинта – „изпитание върху изпитание, надежда върху надежда, тук малко и там малко”. Третото זְעֵיר зеер – отнесено в текста към „течащия нагоре Йордан” или свише родения свободен род, на иврит означава „мъничко” за време, т.е изразът е „момент тук, момент там”, и така е представено като поток от събиращи се „горе”„моменти”.

[4] κ γς έοντα

[5] Мен бил фригийският лунен бог, отъждествяван в Гърция и Рим с Атис. Игра на думи между κεράννυμι (смесвам) и κέρας (рог).

[6] Иоан 1:3,4 – „В Него беше животът.”

[7]София и нейният син Илдабаоф.

[8] Битие 44:5

[9] знаменитото  μοούσιος – бел. Legge.

[10] Компилация от Иоан 6:53 с Матей 20:22=Марк 10:38; и Иоан 8:21, 13:33. 

[11] Тези „колена”, следователно, не били еврейските племена, десет от които не се завърнали, а дванадесет природни човешки типа, и нещо друго. – бел. Mead.

[12] Според Mead тук името Κορύβας е изведено от друга игра на думи: ἀπὸ-κορυφῆς-βας – „който слиза от темето”.

[13] Иоан 5:37

[14] Пс. 28:3,10

[15] От Пс. 21:20-22

[16] Ис. 41:8; 43:1-2

[17] Перифразирано от Ис. 49:15-16

[18] Псалм 23:7 и 9

[19] Съчетание от Пс. 23:8 и 21:7. „Аз съм червей, а не човек (иш)...” – за „червей” в псалм 21/22 стои תּוֹלָע толá, превеждана като „червей”, „червено”, „червена вълна” и „багреница”, срещаща се десетки пъти в Стария Завет. Тола заедно със синьото, пурпурното и бялото присъства като символ на един от четирите елемента – огъня – в скинията, завесата на храма и служебните одежди на свещениците. В частност може да означава самия вид насекомо сосcus ilicis ermes ilicis), събиран в района на Средиземноморието от кората на хермесовия дъб. От мъртвите тела на женските, наподобяващи ситни зрънца (оттам англ. grain” в знач. „червена боя, цвят”) от античността до ренесанса добивали „царското”, освен пурпура, яркочервено багрило Кermes. Интересна връзка с разглежданата доктрина имат думите от Йов 25:6 – „Толкоз по-малко човекът (енош), който е червей (рима),  и синът на човека (Адам), който е молец (тола).»; също Исая 1:18.

[20] Септуаг. Йов 40:32

[21] Бит. 28:17

[22] Иоан 10:9 – „Аз съм вратата.”

[23] παε, παε!

[24] Ефесяни 2:17

[25] Матей 23:27

[26] 1 Коринтяни 15:52

[27] 2 Коринтяни 12:2-4. 

[28] 1 Коринтяни 2:13-14

[29] Иоан 6:44 - „Отец, който ме е пратил”.

[30] Матей 7:21

[31] Матей 21:31

[32] 1Кор. 10:11; τέλη означава и данъци, и краища. В притчата за талантите (мините в Лука 19, разказана от Иисус при срещата с „главния митар” Закхей) господарят изисква дължимото с лихва, τόκος, а основното значение на думата е „раждане” (Матей 25:27, Лука 19:23); намек за раждането на духовната душа.

[33] Матей 13:3-9

[34] Второзаконие 31:20

[35] Матей 3:10

[36] Парафраза на въпроса на Иисус от 11 логия на «Евангелие от Тома» и пасажът изглежда като коментар към нея.

[37] „слова (λόγους) и мисли (νοας) и хора, перлите...” – предполагам тук „словата” са логосите, λόγοι, както например при Максим Изповедник – предсъществуващи вечно в Първоединия Логос, макар и сътворени от нищо в света-на-времето в благоприятен момент замисли за всеки съществуващ, чрез които се осъществява предназначението на човека (προεπινοούμενον τέλος), което е присъединяването на човешката към божествената природа в Христос – чрез обединяване на мъжкото и женското и още четири разделения в собствената човешка природа (по: Панайотис Христу, „Максим Изповедник за безкрайността на човека”).

Пасажът би могъл да се сравни и с възгледите на Филон Александрийски, разгледани от Mead непосредствено след частта за Наасените: «Както пише Филон: «Защото Бог не считайки под достойнството си да слезе в сетивния свят, излъчва като Негови апостоли собствените си «думи» (logoi), в подкрепа на обичащите добродетелта; и те действат като лекари и изпъждат болестите на душата.” (…) Тези „слова” или „смисли” са човешките ангели; те са „искрите” или „лъчите” в сърцето – за които толкова чуваме от „гностичната” и сродна с нея литература – всички от Отеца-Слънце, Светлината на Бога, или Логоса... (пише Филон в „De Somniis”): „Но в умовете на онези, които още се измиват и все още не са очистили напълно замърсения и опетнен от телесната грубост живот, те са „ангелите”, божествените „думи”(logoi), просветляващи ги за очите на целомъдрието.”

[38] Мат. 7:6

[39] αἰπόλος – козар

[40] ἀεὶ πολῶν, ср. Платон, „Кратил”  408 c, d – бел. G. R. S. Mead. „Поради това истинското в нея (речта) е изгладено и божествено и живее горе мужду боговете, а лъжливото живее долу между хорските тълпи и е грубо и козловидно, tragikos. Тук именно се коренят повечето митове и лъжите в живота на трагическите герои. (...) Така че „който посочва всичко, pan, и постоянно обръща, ἀεὶ πολῶν, с право би бил Pan Aipolos: Хермесов син с двойна природа, в горната си част гладък, а в долната груб и козловиден. И Пан е или самата реч, или брат на речта, ако изобщо е син на Хермес: няма нищо чудно, че брат прилича на брат си.” – прев. Г. Михаилов

[41] πωλεῖται – често посещава, навърта се, ходи насам-натам; но и „продава се”.

[42] Или „предаван” в преносен смисъл, Протей от Еидотея. Еидотея издава на Менелай, задържан от боговете на о. Фарос край Египет и възпрепятстван да се върне у дома, къде да открие и как да застави с хитрост нейния трудноуловим, променящ формата си баща Протей да му укаже пътя.

[43] Гал. 4:27, Исая 54:1

[44] Иеремия 31:15

[45] Географска грешка на Иполит.

[46] Иеремия 17:9 по Септуагинта – βαθεῖα καρδία παρά πάντα, καὶ ἄνθρωπός ἐστι· καὶ τίς γνώσεται αὐτόν. Подобен по смисъл афоризъм на Хераклит предава Диоген Лаертски: «По който и път да тръгнеш, не ще откриеш границите на душата: толкова дълбока е нейната мярка.»

[47] ἔλευσις – пришествие

[48] ἀνακτóρειον – царствено, господарско

[49] Приписано на Хераклит.

[50] Приписва се на Парменид.

[51] Превеждам повторението на Хераклитовата максима по както го схващам по смисъл. Нещо във връзка с жребиите ще резюмирам по версията на немския учен Дитер Лауенщайн от книгата му «Елевзинските мистерии»: церемонията на Малките мистерии започвала, след ритуално очистване и наставления, с хвърляне на жребий от мистите – по правило навършили осемнайсет години невстъпили в брак младежи и девойки. Те хвърляли върху игрално поле, изобразяващо живота им, получените още като тригодишни деца четири предмета: тетраедър, парче вълнен плат, кубче и сфера. Полето било разделено на девет части в средата, по три за хора, герои и богове, която средна част била предопределена от мойрите („мойра” означава „част, дял”) още преди раждането; страничните полета били свободни, принадлежащи на титаните и само там, казвали „силените” на мистите, те можели да добият някакво издигане със собствени усилия, ако са достойни, а недостойните ги чакало отхвърляне надолу. Те пеели благодарствен орфически химн, обърнати на запад към Пан, с молба да им бъде изпратен „добър край на живота”. Следващият ритуал, след призоваване на изток към Хеката, е неистов и жесток: пред тях пускали едногодишно еленче или кошута (връзка с 21/22 псалм – „кошутата на зората”?) и мистите един през друг разкъсвали жертвата, като всеки поглъщал собственоръчно добития кървав дял. От химна към Океан и Тетия нататък в хода на мистерията става ясно, че жрицата на Артемида-Хеката и жрецът на Хермес измолват за мистите, поръсвайки ги с вода, по „частица от първичното море” за изкупление на кръвта и като защита от зла (следсмъртна?) участ.

[52] Мат. 7:13,14

witness

 

Реших най-накрая да да поставя и аз тук един текст. Изглеждаше ми несериозно и неуместно да го публикувам, защото кой ще чете любителски превод на откъс от ересиологичен трактат в технически форум, но той така или иначе е налице и защо да не се възползвам от възможността, предоставена ни от Kaldata. Може някой да потърси информация в мрежата и така да го намери. Надявам се, ако действително вземе и го прочете, да не е от вреда) Започнах заниманието отдавна от любопитство и го довърших барабар с някои от коментарите на двамата английски преводачи и отпратки към гъмжилото библейски цитати, добавих и някои собствени бележки. Текстът представлява прочит през два английски превода, сравнени с възстановката на гръцкия текст (за което ми се наложи да се запозная, доколкото можах сама от достъпните учебници в интернет, с древногръцката граматика), на първа част от пета книга на„Философумена” на св. Иполит Римски, без няколко изречения в началото и в края. Използвах следните източници:

Patricius Cruice Philosofumena sive Haeresium omnium confutation opus origeni adscriptum, Parisiis, 1860

https://archive.org/details/gfilosofomenaka00hippgoog

G. R. S. Mead Thrice-Greatest Hermes-Studies in hellenistic theosophy and gnosis, London and Benares, The Theosophical Publishing Society 1906

https://archive.org/details/thricegreatesth01meadgoog

Philosophumena or the refutation of all heresies, translated from the text of Cruice by F. Legge, F. S. A., London Society for Promoting Christian Knowledge, New York: The Macmillan Company 1921

https://archive.org/details/philosophumenaor01hippuoft

 

 

Св. Иполит Римски „Философумена или опровержение на всички ереси”

 

 

 

Книга V, 1.  Наасените

 

 

 

6. …Нататък е време да се заемем с предложените теми, но да започнем с дръзналите да възпяват Змията, истинският виновник за грешката, изобретена посредством някои, заради нейните думи. Затова свещениците и предстоятелите на доктрината били първите, наречени Наасени, именувани така от еврейската реч: тъй като змията е назована Наас[1]. После сами се нарекли гностици, претендирайки, че единствено те познават дълбините[2]. Отделяйки се от тях, мнозина превърнали първоначално едната ерес в многобройни секти, описвайки същото чрез вариращи мнения, както тази беседа ще докаже с напредването си.

Тези (наасените) почитат като първопричина на всичко, по собственото им предание, Човека и Сина на Човека. Но този Човек е мъж-жена и е наречен от тях Адамас; и химни към него има много и разнообразни. Химните, да го кажем накратко, са повтаряне на нещо такова: 

„От теб Баща и чрез теб Майка, двете безсмъртни имена, родители на Еоните, гражданино на небето, Човеко на могъщо име!”

Но те го разделят на три части, като Герион[3]. Защото са му свойствени, казват, разумна (част), душевна и земна; и смятат, че знанието му е началото на способността да се познае Бога, казвайки: „Начало на съвършенството е знанието на човека, но знанието на Бога е пълното съвършенство.” И че това всичкото, поотделно разумно, душевно и земно, е слязло заедно към един човек, Иисус, роденият от Мария; и по същия начин заедно, казва, говорели тези трима човеци всеки посредством собствените си субстанции на своите си (хора). Защото цялото е от три рода според тях, ангелски, душевен и земен; и има три църкви, ангелската, душевната и земната; а имената им са: Избрани, Призовани, Пленени.

7. Тези са главите на многобройните учения, които, както те твърдят, Яков, братът на Господ, предал на Мариам[4]. Но за да не могат повече да лъжат за Мариам или Яков, или самия Спасител, трябва да стигнем до мистериите, от които идват техните басни, и варварски и гръцки, и да видим как тези, събирайки заедно скритите и неизказани мистерии на езичниците и говорейки лъжливо за Христос, заблуждават незапознатите с езическите оргии. Понеже Човека Адамас е тяхна основа и, казват, било написано за него: „Кой ще обясни неговия род?”[5], научете как, вземайки от езичниците неоткриваемия и различен род на Човека, го прилагат към Христос.

„Земята, казват елините, първа излъчила човека, принасяйки красив дар. Защото искала да бъде майка не на безчувствени растения и диви зверове без разум, а на кротко и обичащо Бога живо същество. Но е трудно, казват те, да се открие дали Алалкоменей сред беотийците излязъл от езерото Кефиса като първият човек, или са били Идаеанските Курети, божествена раса, или фригийските Корибанти, които Хелиос видял първи да се стрелват нагоре като дървета, или дали Аркадия родила Пеласг още преди Луната, или Елевзин Диаулос, обитател на Рарийското поле, или Лемнос породил Кабира, честно дете на неизказаните оргии, или Палена Алкионей Флегрейски, най-старият от гигантите. Либийците пък разправят, че Ярбант първороденият изплувал от пресушените лимани да откъсне сладката фурма на Зевс. Разправят още, че Нил на египтяните, правейки плодородна тинята, и до днес произвежда жива плът заедно с влажната топлина.”

Но асирийците казват, че ядящият риба [първи човек] Оан се родил сред тях, а халдеите [казват същото] за Адам; и те твърдят, че земята го родила сама и че лежал бездиханен, неподвижен и равнодушен като статуя, бидейки само образ на Горния Човек, възпяван в песни като Човека Адамас; и че той бил създаден посредством много сили, относно които има редица подробни разисквания[6].

Тогава, за да бъде удържан напълно Великия Човек от Горе, от когото, както те казват, „всяко бащинство, именувано на земята и на небето”[7] е съставено, му била дадена душа, за да може чрез душата да страда, и така поробеният „образ[8] на великия и най-красив Съвършен Човек” – защото така го наричат те – да може да бъде бъде наказван. По тази причина отново търсят какво е душата и откъде, и от какъв вид е природата й, та като влиза в човека и го движи, трябва да поробва и наказва образа на Съвършения Човек. Но търсят не чрез писанията, а чрез мистериите. И казват, че е много трудно да се открие и разбере душата, понеже никога не остава в същия облик и форма, нито винаги в едно и също състояние, така че някой да може да я опише посредством типа или да я възприеме в субстанцията й[9]. Но тези пъстри промени са изложени в евангелие, надписано „на Египтяните”.

Те се съмнявали, като всички езичници, дали душата е от предсъществуващото, от самопороденото, или от пролятия хаос. И първи прибягнали до посвещенията на асирийците да разберат тройното разделение на човека; защото първи асирийците разглеждали душата като три-частна и все пак една. Защото всяка природа, казват те, копнее за душата, но всяка по различен начин. Понеже душата е причината на всичко породено и всички отхранвани и растящи неща се нуждаят от душа. Така че храненето и растежът са невъзможни без наличието на душа. Дори камъните, казват, са одушевени, защото имат способността да нарастват, а няма нарастване без хранене. Понеже чрез прибавяне нараства нарастващото и прибавянето е изхранване на изхранваното. Следователно всяка природа, казват те, на всяко нещо на небето и по земята, и по-долу от земята, копнее за душата. Асирийците наричат това (мистериите) Адонис или Ендимион [или Атис]; и когато е наречено Адонис, Афродита е влюбена и се стреми към душата под такова име. Именно Афродита е раждането, според тях. Но когато Персефона [или Коре] е влюбена в Адонис, душата, отделена от Афродита (т.е. от раждането), е смъртна. А ако Селена желае Ендимион, обхваната от страст към неговата форма, висшата природа също се нуждае от душа. Обаче ако Майката на боговете скопи възлюбения си Атис, казват че свръхкосмичната, най-висша, вечна и блажена природа отзовава мъжката сила на душата обратно към себе си. Защото, казват те, човекът е мъжко-женски. Съгласно този довод, в тяхната школа на връзките между жени и мъже се гледа като на нещо крайно пакостно и оскверняващо. Скопяването на Атис, казват те, е преминаване от земните части на долното творение към вечната субстанция отгоре, където няма нито мъжко, нито женско[10], а ново творение[11], нов Човек, който е мъже-женствен. Какво разбират под „отгоре” ще ви обясня, като стигна по-подходящо място. Свидетелство за това било не само казаното (в мита), че Рея е просто една, а така да се каже, цялото творение. И че е изяснено напълно от словото: 

Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги. Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им в самите тях,  …Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.

Каква е естествената употреба според тях, ще видим нататък.

Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже,

А безобразието[12], според тях, е първата блажена и безформена субстанция, основа за всички форми на нещата.

и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своята заблуда[13].

Именно в тези думи на Павел се съдържа цялата им тайна и неизразимата мистерия на блажената наслада. И че обещанието на купела според тях е не друго, а въвеждане в неувяхващото блаженство на онзи, който е окъпан с жива вода и помазан с безмълвно помазване. И не само асирийските, казват, но и фригийските мистерии потвърждават учението относно това, което е било, е и ще бъде, блажената, едновременно скрита и явна природа, която, казва, е търсеното вътре в човека царство на небесата[14]. За която природа в евангелие, приписано на Тома, изрично предават следното: «Търсещият ще ме намери в деца от седем години; защото там, в четиринайстата година[15], скрит се изявявам.» Но тези слова не са на Христос, а на Хипократ, казващ: «Дете на седем години е половин баща.» Оттук, поставяйки първично пораждащата природа в пораждащото семе и слушайки Хипократовата поговорка, че детето на седем години е половин баща, твърдят според Тома, че на четиринайсет (той) се проявява. Ето това е тяхното неизказано и тайно учение.

Говорят, че именно египтяните, най-древните след фригийците, по общо мнение първи предали на другите хора посвещенията и тайните ритуали на боговете и едновременно оповестили видовете и действията им, имайки свещените и почитани, неизречени за непосветените, мистерии на Изида. И те не са нищо друго, освен заграбеният и търсен от нея, облечена в седем одежди и в черно, член на Озирис. Защото Озирис, казват, е вода. И седмично-облечената природа, обвита и наредена в седем етерни дрехи (оттогава алегорично назовават блуждаещите звезди «етерни одежди»), като изменчив род е проявявана от  Неизразимия, Неизобразимия, Немислимия и Безформения, подобно променящо формите си създание. И това означавало казаното в Писанието: «Справедливият седем пъти ще падне и ще се изправи.»[16] Защото паданията са обръщанията на звездите чрез задвижващия всичко задвижвано. Говорят тогава за субстанцията на семето, което е причина за всички създадени неща, че не се числи към никое от тях, но поражда и твори всичко, казвайки: «Ставам което искам и Съм Който Съм, затова потвърждавам, че е неподвижно движещото всичко движено. Защото остава каквото Е, създавайки всичко, и нищо не възниква от възникващото.» Казват, че то е онова единствено Добро, споменато от Спасителя: «Защо ме наричаш добър? Един е добър, Моят Отец, който е на небесата, който прави слънцето да изгрява над добри и зли, и праща дъжд над праведни и грешни.»[17] А кои са праведните и грешните, над които еднакво праща дъжд, ще видим нататък. И това е цялата велика, скрита и непознаваема мистерия, забулена и разбулена, на египтяните. Още повече, казва, Озирис в храмовете е пред Изида и скритото стои голо, гледащо отдолу нагоре и увенчано с всички плодове на бащинството. Застанало не само по най-святите места първо сред статуите и храмовете го възхваляват такова, но е доведено до познанието на всеки, както светлината не се поставя под шиник, а на светилник, проповядвано е от покривите, по всички пътища и улици, и поставено край домовете като граница и тяхна предустановена цел[18]. Затова го наричат Носител на Добро, говорейки, без да разбират.

Тази наследена от египтяните мистерия елините пазят до ден днешен. Най-малкото Хермес, казва, го виждаме почетен сред тях по същия начин. А Силен отличават с почит като към прорицател[19]. Защото Хермес е Словото, което е тълкувател и строител[20] едновременно на станалото, ставащото и което ще стане, затова (символът му) стои изсечен във формата на мъжката част на човека в порив от долу към върха. И ето точно този, тоест такъв Хермес, съпровождащ и отвеждащ душите и причина за душите, не останал незабелязан от езическите поети:

           Викна киленският Хермес душите на всички женихи[21],…

(Омир, Одисея, ХХIV, 1)

говорещи, казва, не за злощастните женихи на Пенелопа, а за онези, които са се събудили и са си припомнили

от каква чест и какво дълго блаженство[22]

(Емпедокъл, Очиствания)

тоест, от блажения Горен Човек, или архичовека Адамас, както предполагат, са били низвергнати тук към изваянието от пръст, за да робуват на строителя на творението Илдабаоф, огненият бог, по номер четвърти. Затова го наричат демиург и баща на този специален (видим) космос.

…Държеше в ръцете си богът
златния жезъл, чрез който по воля очите на смъртни
в дрямка притваря или пък, заспали, отново събужда.

                        (Одисея, XXIV,2 и сл.)

Този е, казват, който единствен има власт над живота и смъртта и за когото е написано: „Ще ги пасеш с железен жезъл”.[23] Но желаейки да украси немислимата блажена природа на Логоса, поетът му връчил златен, вместо железен жезъл. Омагьосва очите на мъртвите, казва, а заспалите вдига, и излезлите от съня стават женихи. За тях, казва, Писанието говори: „Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.”[24] Този е Христос, казват те, който във всички родени е Сина на Човека, изобразен (отпечатан) от неизобразимия Логос. Това е, казва, великата и неизказана мистерия на Елевзинците „Ῠε, Κύε”.[25] Понеже всичко му е подчинено, затова е казано: "гласът им се разнесе по цяла земя[26] и

С него поведе душите, а те го последваха с писък

(Одисея, XXIV, 5 и сл.)

като сраснали една с друга, според образа на поета:

Както когато прелитат с пърполене вдън пещерите
прилепи, щом се откъсне из роя им някой от свода,
(ἐκ πέτρης – от скалата)
гдето са били един до друг плътно тела прилепили

«От скалата», казва, означава Адамас. Този Адамас, който «стана глава на ъгъла»[27], (защото в главата е характерният мозък на същността, от който всяко бащинство е отпечатано), «който Адамант полагам основа на Сион»[28], казано алегорично за образа на Човека. Положеният Адамас е зъбите, по думите на Омир – «ограда от зъби», тоест стена и укрепление[29], в което се намира вътрешният човек, изпаднал от горния архичовек Адамас, който е (камъкът) «без ръце откъснат»[30] и захвърлен долу към формата на забравата от прах и кал. И, казва, цвърчейки душите следвали Словото,

тъй след целителя[31] Хермес душите на всички женихи
водени запърполиха по плесенни мрачни предели

тоест, казва, към вечната страна, далеч от всички злини. И къде пристигнали –  

Тъй край скалата Левкада и край океанските струи,
и край страната на сенки присънни, през Слънчови двери

този е, казва, Океана „начало и на богове и на хора”, въртящ се завинаги в отлив и прилив нагоре-надолу. Но когато Океана се стича надолу е начало на хора, а когато приижда нагоре към стената и укреплението и скалата Левкада, е начало на богове. И това е, казва, което е написано: „Аз рекох: вие сте богове, всички сте синове на Всевишния; ако побързате да избягате от Египет и преминете отвъд Червено море в пустинята”, тоест, от долната смес към горния Йерусалим, който е Майка на всички живеещи. „Но ако отново се обърнете към Египет”, тоест към сношение с низшето, „ще умрете като човеци.”[32] Защото всичко родено долу е смъртно, казва, а роденото горе е безсмъртно. Защото само раждането от вода и дух е духовно, не плътско; долният (човек) е плътски. Това е, което е написано: „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.»[33] Според тях това е духовното раждане. Този е, казва, великият Йордан, който с течението си надолу препятства синовете на Израил да излязат от египетската земя (или по-точно, от връзките с долното; понеже Египет е тялото според тях), издигнат от Иисус[34] и обърнат да тече нагоре.

 

[1] נחשׁ нахаш, м.р.

[2] Откр. 2:24 „така наричаните дълбини сатанински”.

[3] Триглавия и трителесен гигант от десетия подвиг на Херакъл.  

[4] И Ориген, и Целз знаели за тази Мариам, на чието име е наречена секта – Ориген „Против Целз” V, 62 – бел. F. Legge

[5] Исая 53:8

[6] Първият Адам според офитите е сътворен от Илдабаоф и неговите шестима синове. Същият мит бил приет сред  последователите на Сатурнин и други гностични секти. – бел. F. Legge

[7] Ефесяни 3:15

[8] пλάσμα – „изваяние”, фигура, оформена по образец.

[9] οσία – вероятно в значение на „същност” или „битие”.

[10] Гал. 3:28; също св. Климент Римски II Послание до коринтяни, 12; Климент Александрийски Стромати, III, 13

[11] 2 Коринт. 5:17; Гал. 6:15

[12] ἀσχημοσύνη – в морален смисъл безобразие, непристойност; буквално безвидност, безформеност.

[13] Рим. 1:20-27

[14] Лука 17:21

[15] Буквално „в четиринадесетия еон”. Покрай другите, αἰών има още едно, по-малко известно значение – „гръбначен мозък”.

[16] Притчи 24:16

[17] Матей 5:45

[18] В Гърция, Рим и навсякъде в античния свят това били четиристенните стълбове, поставяни край пътищата и като гранични знаци, т.нар. херми или терми.

[19] Λόγιον оракул, „слово на мъдрост”. 

[20] δημιουργός

[21] В превод на Георги Батаклиев. μνηστήρων – женихи, кандидати; и в буквалното значение на „помнещи”, възвърнали паметта си – бел. G. R. S. Mead

[22] Нататък Емпедокъл продължава: „…съм паднал тук на земята да общувам с мъртви.” – бел. Mead.

[23] Псалми 2:9; Откровение 2:27

[24] Ефесяни 5:14

[25] Ῠε, Κύε - възглас, приписван на Елевзиниите. Една от версиите за значението му е „Дъжд! зачени!”; Плутарх в „За Изида и Озирис”, 34: „И Дионис като владетел на влажната природа те (елините) наричат „хиес” (изпращащ дъжд); а той не е никой друг, освен Озирис.”

[26] Римляни 10:18; Пс. 18:5

[27] Пс. 117:22; Исая 28:16

[28] Исая 28:16

[29] χαράκωμα (оградено място, укрепление) – също специален термин за „гностичната” небесна ὄρος („граница” или „планина”). – бел. G. R. S. Mead

[30] Даниил 2:45 сънят на Навуходоносор за истукана със златна глава и глинени стъпала, разбит от камъка, който „...стана голяма планина и изпълни цяла земя” – Дан. 2:34.

[31] ἀκάκητα – невинен, благ; „избавител”, епитет на Хермес.

[32] Пс. 81:6; Лука 6:35; Иоан 10:35; Гал. 4:26

[33] Иоан 3:6

[34] Иисус Навин 3:16