Премини към съдържанието
  • публикации
    97
  • коментари
    162
  • прегледи
    46742

За този блог

Публикации в този блог

Рилско стихотворение

Рилско стихотворение

В Тишината на нощта, когато чуеш си сърцето там грее мъничка звезда и морско звездно е небето. Вдигни молитвено ръка, помилвай с песен небесата във студ, студена е нощта а в теб гореща е сълзата. Не пускай я, а сбирай океан, задръж я за да влезеш в дълбината. Щом плачеш винаги си сам, преглъщаш ли, прегръщаш Небесата.

mecholari

mecholari

Жажда

Жажда

Жаден съм, жаден, жажда ме мъчи, газя със чисти нозе във реката, Студ ме сковава и болка ме гърчи, с вик раздрах Небесата. Болката дава, болката учи, ражда Духовна Вселена. Нека да взема, нека се свърши, Нека да бъде ценена.  

mecholari

mecholari

Пролет от Бога

Пролет от Бога

Сладки звуци, синева, нежна пролетна роса, Пее Лира всеки ден слънчев, топъл и засмен. Огнен Океан вливайки Живот в пламък Трон облян Възцарувал Бог. Съзерцавай Красота, чиста Божия река, трепет в нежната душа, ромоняща Светлина. Златните светилници горят на Олтара Твой, О, Боже! Пътник по Свещена Планина само да ги види може... Вечното Начало! Щом молитва пее Знаме на Духа на върха се вее. Божи повик! Пред Велика Вечност

mecholari

mecholari

Пейзаж

Пейзаж

Син на Лазура повика нощта Звездният храм изяви в тържество, гореща сълза докосна скръбта Необятна Любов изгря в рождество. Светещи облаци наниз огнища, Вятър могъща мирова мощ. Огнен поглед гори пепелища Було разбулва приказна нощ Пеят безгрижни певци за зората, Нежна усмивка краси синевата. Богиня на звездна любов и росни цветя шептят благослов.

mecholari

mecholari

Слънце

Слънце

О, Слънце облечено в Мрак, Духа ми призови ти за подвиг! Върни ме в Началото пак Докоснат от Древния Поглед.   Води ме във Древния Път във залез на живот и на смърт Величествен, Древен, Неизразим, Неизречен, Единствен Любим.   Ухо за Древната Сила, Поразяваща злото Закрила, в Тишина от Смирените стъпки чуй само Ти мойте постъпки!   Мъдрочисто Сърце изчезни във  своето Древно Начало,

mecholari

mecholari

Сълзи

Сълзи

Сълзи    И цветето разтвори криле, като красива пеперуда литна на света, а някъде далече лекото раздвижване на вятъра от нежните крилца зароди буря, ураган. Ураганът всмукваше черните мисли на хората като мощен вихър и придобиваше сила от силата им, и мощното му дихание разтърсваше земята. В окото на бурята старият индианец разплакваше небето. Сърцето му плачеше за Живата Природа и Белия Бизон, а вятърът чупеше човешките огради, егоистичните затвори на свободата. Каменното сърце се утърколи

mecholari

mecholari

Исус

Исус

Исусе Сладчайши, роди се във всяка Душа и Сърце. Във Благост и Обич сгуши се прергръщам Те, малко дете.     Любовта ни когато порасне Цвете във Твойте Нозе, Усмивка най-лъчезарна ще грейне на Твойто Лице.     И Радост, Божествена Радост днес Божия Син се Роди! Марийо, Избрана, Прекрасна, Благословена от Бога бъди!

mecholari

mecholari

Братът на най-малките

Братът на най-малките

Син на Безкрая, подай ми ръка, да литна в омая над зло и беда,   Във огън на факла Вдъхновен да горя с лъчите от Бога, смирен да вървя.   Аз дълго те чаках да бъда избран, потънал в невежество, смърт и срам.   Щом Слънце искрица е пред Неговия  Трон Любовта ми птица е, скръбта ми – Поклон.   Дай ми страдание да пръсна света, на кръста увиснал

mecholari

mecholari

 

Пеперуда

Пеперуда хвръкна към свещта огнена невеста да пристане. Пламенно отхвърлила пръстта Огъня крилата щом обхване.   Че защо ли са ни тез крила, може ли без тях да се опита? Има полет, полет без крила щом Душата Огнена е Птица.   Скрий се от живота и смъртта, в този Изначален Пламък, Пламнал от Великата Искра, отразен във скъпоценен камък.

mecholari

mecholari

 

Изгрев

Дивна песен на хиляди цветя от Тайната на Бездната е твоята душа. Вечен изгрев на бялата богиня вълнуваща, неуловима, неназовима.   Златните лъчи на Бог Велик в префинен вятър на смирение,. Нека се сближиме само и за Миг в сълзи от радост и на умиление.   Осъзната Вечност, осъзната Безпределност Дълбина в Живота тих, Свобода и Скритост свята без Теб е беден всеки стих

mecholari

mecholari

 

Наковалня

И думи, гръм в Тишината отекнаха с чутовен глас…   В любовна милост, топлината със трепет ни съгря и нас, намиращите смисъл от предтечите, в глъбинния им зов.   О, сънно тайнство на оброчище, потайна жертва от Любов.   Спокойна лунна серенада в море от бляскави звезди. Копнежна песен от Плеяда във пламъка от свещ едва мъжди.   Танцувай, пламъче, разказвай любовния си танц, рисувай трепетно копнежите детинск

mecholari

mecholari

 

Химн

Посей, след туй жъни, че житото е сладко, и клас обичан целуни със устните на Татко. В Божествена Любов залей полята , планините. Кат мощно Слънце грей, помилвай и реките. Душа се Жива извисява и Дух в сърцето се Обажда, смирено, трепетно лекува прегръща, утолява жажда. О, пей Сърце! Обемаш цялата Вселена! И малка е като Дете На Бременна в корема. О, Майко, мила, свята в Любов си пребогата!

mecholari

mecholari

 

Булени гащи

Росни цветя, повяхнали спомени неизживяни, отронени.   Сърца обрулени милувки булени, за първи път, ...изсулени.    

mecholari

mecholari

 

Агнец

О, чуй ме, бял Агнец по-свят и от светец. Дошло е твойто време сърцето ми да вземе.   И в лоното на твоята Душа припадам в чистота. По-светъл си от храм, сълзи преглъщам ,ням.

mecholari

mecholari

 

Монах

Монах, тъй ведър, тих плетеше нежен стих в покоите на Любовта. Там нейде образ на жена... послана, лунна светлина проникна сянка- първожрец от майка нежна на светец. Облечена в бяло на копнеж пазител ,новообраз свеж. И тънко було , пелена тоз образ нежен на жена, премина лек ,уханен дим тъй свиден, кротък и любим.

mecholari

mecholari

 

Стон

Душата ми е стон. Душата ми е зов. Аз търся истинска любов отвъд миражи ,сенки, ежби на скъсани партенки. Любов по-крепка от смъртта. О ад, на студ и самота изпиваш мойта кръв пенлива, В любов звуча, любов прелива от студ и скръб дебело вкоренена дъб листо за спомен, танцуващо във вятър с пирует. О, свята горест на поет…

mecholari

mecholari

 

СЛОВОТО ГОРИ

Здравей,о сива пепел, остатък от сърцето ми изгрялото Ти слънце, където силно светеше! Подухай ветре, духни я от ръцете ми, пилей я в твоя вихър, духни я в лицето.   И нека сълзи бликнат пречистващи и нежни в очите ми лъчисти попиващи безбрежното. И нека всяка гледка се скрие и изчезне в отворената бездна Любов със взрив да влезне!

mecholari

mecholari

 

Звездната царица

Пей ,звездна царице на нощта! В песента ти танцуват звездите а от стъпките ти бликат извори, поящи жадните за любов цветя от кадифената скръб на душата Ти. Почивай в сладка тишина, с дъх на ябълков цвят, и със всяка въздишка разширявай полъха на вятъра за да могат смълчаните сърца да дишат, защото сладка е твоята скръб и по-медоносна от пчела. Дано се събуди заспалия человек, с натежало сърце от любов, да прелее в обичливите сърца на  г

mecholari

mecholari

 

Благословение

Авва , Отче, Адонай, трепетно политам,знай в Твойта свобода, искаш ли така!   Хлябът наш благослови, светло утро ни дари, Виделина изпроводи и над нас се ти смили!   Нека Твойто име с трепет, тихо да мълвиме на Сладчайшият Исус, да се поклониме.   Всичко е възможно, щом не е безбожно! За начало и за край, чистите Си мисли дай.

mecholari

mecholari

 

Надежда

Спи най-сладък сън покоя в медоносна тишина. Стихват буря и пороя в слънчевата светлина.   И надеждата въздиша в целеустремен копнеж, всичко разтопява- скръб, тъга и скреж.   Благост, радост и блаженство във ума си Ти създай, във душата свидно девство, във духа си рай…

mecholari

mecholari

 

Спасение

Спаси ме сърце, разпиляно в простора на хиляди малки частици. Тъгата-море, препълва ми взора с порой от безбройни сълзици.   Душата ми лира нашепва ми песен, достигаща чак до звездите. Прегърнал ефира звука й чудесен я лее, извира , не спира….   Къде си любима? В прашеца на цвете се сладостно гмурка пчелица. Свободна в простора хвърчи и премята се птица.   Но всичко бледнее пред образа твоя

mecholari

mecholari

 

Лазур

Лазурът небесен припяваше песен над зъбер от остра скала.   Зарите на слънцето лееха жар във огнен небесен пожар.   Странник в пустиня , препъваше крачки във пясък горещ и дълбок. Мълвеше молитви родени потайно и тихичко славеше Бог.   Къде се запъти, ти страннико морен, във този жупел и пек? Какво те подтиква да пъплиш уморен по пътя чутовно нелек?   „Във всяка пустиня оазиси им

mecholari

mecholari

 

Денят и нощта

Иди, но пак ела за сладостното целование, прегръдката е най-добра, зора ,от трепетно желание.   В обятия от нежност шепти: „ще дойда пак“… Мигът е безметежност, секундата –спасителния бряг.   Мълчи . В благословена тишина пропуква пъпката на цвете, поливай го със бисерна сълза, топли го със ръцете.   Звездите капят като дъжд изчезват в бездната на мрака, и ангел с огнени криле с любов те в тъмнината чака.  

mecholari

mecholari

×
×
  • Добави ново...