Премини към съдържанието
  • публикации
    100
  • коментари
    167
  • прегледи
    47381

За този блог

Публикации в този блог

Ято, ято, Мое ято

Настръхвайки във братската прегръдка със сила на планински гръм, Тишината на Атман убийствено сърцето сгромоляса в усещане за идващата смърт. А камъните оживяха във просеки и пътища навън. До конник в каменен печат Крилата си Пегас отвори, приветствайки го Мойто ято в синхрон летеше в кръг, и чакаше Родилката да заговори, във всеки Дух, във всяка Плът.

mecholari

mecholari

Химн

Посей, след туй жъни, че житото е сладко, и клас обичан целуни със устните на Татко. В Божествена Любов залей полята , планините. Кат мощно Слънце грей, помилвай и реките. Душа се Жива извисява и Дух в сърцето се Обажда, смирено, трепетно лекува прегръща, утолява жажда. О, пей Сърце! Обемаш цялата Вселена! И малка е като Дете На Бременна в корема. О, Майко, мила, свята в Любов си пребогата!

mecholari

mecholari

Фантасмагорично

Изсмуквам си от пръстите надежда, фантазия и земен блян във нежна приказка, копнежна, да бъдеш и да не бъдеш сам. В ръката сложил своя жезъл повдигната над рохката земя, във облак свеж, мъглив и нежен рисувам фигури в случайността. И поглед вперил в простора зад рижи, чудни планини в дима и пепела на хора със мен ще омагьосваш ти.

mecholari

mecholari

Учителят пее

[media=] Борислав Русанов е учител по литература. На 04.04.04 пред очите му умират дванадесет деца, негови ученици, когато автобусът им пада в река Лим. "Животът е Христос, смъртта е придобивка." Св. Иван Рилски Иоан Лествичник: “Придобий спомена за смъртта като неразделна съжителка. А твои любими чеда да бъдат сърдечните въздишки” (Слово 3:14)

mecholari

mecholari

Топола

Момък прашен, уморен, седна до една топола. Със ръка я той погали и целуна я по ствола... "Прости ми сестро, имам аз голяма мъка, дошъл съм да сека те тука..." Задуха вятъра, последна песен зашепнаха листата в миг.. А момъкът във себе си унесен сълза отрони, стон, сподавен вик.. Кажи ми Господи, защо за да живея, смъртта по стъпките ми ходи, сърцето ми в любов копнее... ръцете ми, отнемат те животи? Смъртта тогава го погали, целуна го по морната глава... "Ела със мене д

mecholari

mecholari

Танц

И ето, пипам я пръста свещена, и виждам мястото на гроба. Ще легне там ръката тленна, смъртта щом срещне волния и роба. Смъртта щом дойде и ти се усмихне а животът те целуне за последно, ти танц ще затанцуваш бърже, а двамата ще гледат те блажено. И всичко що си тук научил във стъпките на твоите крака, борбата дето си извършил, със музика ще вплиташ във мига. Ще бъдеш сам, но не за първи път а устните в дихание последно, със сетни сили ще мълвят: -Вземи ме ти,... мълчание св

mecholari

mecholari

Сълзи

Сълзи    И цветето разтвори криле, като красива пеперуда литна на света, а някъде далече лекото раздвижване на вятъра от нежните крилца зароди буря, ураган. Ураганът всмукваше черните мисли на хората като мощен вихър и придобиваше сила от силата им, и мощното му дихание разтърсваше земята. В окото на бурята старият индианец разплакваше небето. Сърцето му плачеше за Живата Природа и Белия Бизон, а вятърът чупеше човешките огради, егоистичните затвори на свободата. Каменното сърце се утърколи

mecholari

mecholari

Стон

Душата ми е стон. Душата ми е зов. Аз търся истинска любов отвъд миражи ,сенки, ежби на скъсани партенки. Любов по-крепка от смъртта. О ад, на студ и самота изпиваш мойта кръв пенлива, В любов звуча, любов прелива от студ и скръб дебело вкоренена дъб листо за спомен, танцуващо във вятър с пирует. О, свята горест на поет…

mecholari

mecholari

Спящите красавици

Затворени, копнеещи очи в очакване на истинска любов. Целувка нежна ще ги семени със дарове на нов живот. Когато принцът ги прегърне и нежно ги погали по бедрата, те ще завибрират бърже във трескава възбуда, непозната... И танци във вълни от радост, на тласъци ще гърчи се снагата... "О, принце, целуни ме бърже, копнее ми за теб душата..."

mecholari

mecholari

Спасение

Спаси ме сърце, разпиляно в простора на хиляди малки частици. Тъгата-море, препълва ми взора с порой от безбройни сълзици.   Душата ми лира нашепва ми песен, достигаща чак до звездите. Прегърнал ефира звука й чудесен я лее, извира , не спира….   Къде си любима? В прашеца на цвете се сладостно гмурка пчелица. Свободна в простора хвърчи и премята се птица.   Но всичко бледнее пред образа твоя

mecholari

mecholari

Снежинка

Веднъж една снежинка от малък ,кратък стих, летеше си саминка сред вятъра игрив... Едно момиче малко посегна със ръка, алчно улови я , превърна я ...в сълза. "Снежинката е тъй виновна за своята студенина. О ,тя е тъй лъжовна... не издържа на мойта топлина".

mecholari

mecholari

Слънце

О, Слънце облечено в Мрак, Духа ми призови ти за подвиг! Върни ме в Началото пак Докоснат от Древния Поглед.   Води ме във Древния Път във залез на живот и на смърт Величествен, Древен, Неизразим, Неизречен, Единствен Любим.   Ухо за Древната Сила, Поразяваща злото Закрила, в Тишина от Смирените стъпки чуй само Ти мойте постъпки!   Мъдрочисто Сърце изчезни във  своето Древно Начало,

mecholari

mecholari

СЛОВОТО ГОРИ

Здравей,о сива пепел, остатък от сърцето ми изгрялото Ти слънце, където силно светеше! Подухай ветре, духни я от ръцете ми, пилей я в твоя вихър, духни я в лицето.   И нека сълзи бликнат пречистващи и нежни в очите ми лъчисти попиващи безбрежното. И нека всяка гледка се скрие и изчезне в отворената бездна Любов със взрив да влезне!

mecholari

mecholari

славей

Старец рошав, гологлав, близко до прозореца седеше, стискаше юмрука си корав и цигара във ръката му димеше. Нежен звук, прекрасна песен, славейче запя навън... Старецът заслуша се унесен в този птичи весел звън. ...А всъщност, вън валеше сняг... Нощта шептеше на парцали. Сърцето му прескочи пак, последни удари , уда'ри. "Аз минало съм, времето изтече през пръстите ми безвъзвратно. Дори да имам втори шанс ... не искам го обратно." Очите бавно си затвори, превръщайки се в

mecholari

mecholari

Сияние от невъзможната любов

Щом преплуваш морето с голи ръце и пеша си тръгнеш от Рим, във любовната лудост отворил ръце ще прегърнеш своя любим. И във кървави сълзи на звезно дете, във въздишка за роза дори, ти пред слънцето сгънал в екстаз колене със ветрушка ще литнеш дори. Щом препуснеш във лудост през руската степ, във безкрайната пагубна шир, не се връщай, недей да помисляш за мен и ще бъда със теб най-подир.

mecholari

mecholari

Седеф

Защо са ти седефените дрехи в поляната от детелини? Роса по хълмовете свети, по усните малини... И мъркане на коте лежи ти на сърцето. С вибрации от радост изстрелва те в небето...

mecholari

mecholari

Свещеното чувство

„Изуй обущата от нозете си, защото мястото на което стоиш , земя е свята” (Господ към някакъв човек според Библията). Преклонение и трепет?.. Да свържеш стъпалата си със Земята без никаква преграда, за да Я почувстваш... Излизаш от смърдящата изкуствено създадена среда (Хаха, на кой му миришат опинците?) и заравяш „пръст”-и в „пръст”-та. „Еманация”-та е различна от обикновената пръст? Изцеляващо излъчване на фона на зловонна радиоактивност?. Бистър ручей до езетото ,в което плуват леш и изпражне

mecholari

mecholari

Самота

Самотата, невестата тиха във сърцето с любов покани. Покани я и никой не питай и се радвай на себе си ти. И не слушай коварните думи на хората с поглед в теб вперен, които разтягат лукуми, колко смирен си, или пък наперен. Тишината, сестрицата верна тогава с любов прегърни. Скрита в думите омразата черна с тиха стъпка, в мълчание спри. И не слушай ти упрека нервен на света, че си черна овца. Да бъдеш на себе си верен избери си за своя съдба. И тогава ще

mecholari

mecholari

Самодивско

Снежно белите ръце, потопих ги в кърваво сияние. Светлината даде и ми взе... Златно съзерцание... Снежно белите нозе, изподрах, разкъсах рани. И поих калта в стъпки изтерзани. И сега вървя парлява, и боса. Мокри ме дъжда... Скръб в сърцето нося.

mecholari

mecholari

Розово-бяло

Стихове нежни, целувки потайни, цвете с красиви криле. Символно вплетени цветни мозайки, шепнещо нежно небе. Розова благост, Христово дихание, силен и мощен Духът. Танцуващи символи, нежно стенание, чуден е Божият път.

mecholari

mecholari

Роза

И малка роза , късче красота пред къщата във двора насадих. Подарена от човешка доброта, по-хубава от всеки стих. Светлината що разкъсва мрака и ражда утринната благост, пречупи се във капчица роса, погали цветето със радост. И птичи хор във миг възпя, картината божествено красива, че цветенцето бе душа на чудна самодива.

mecholari

mecholari

Рилско стихотворение

В Тишината на нощта, когато чуеш си сърцето там грее мъничка звезда и морско звездно е небето. Вдигни молитвено ръка, помилвай с песен небесата във студ, студена е нощта а в теб гореща е сълзата. Не пускай я, а сбирай океан, задръж я за да влезеш в дълбината. Щом плачеш винаги си сам, преглъщаш ли, прегръщаш Небесата.

mecholari

mecholari

Развод ми дай

И ще бродя в нощта, в тази лунна серенада на изгубени слънца... Ромони река, неуморно се протяга а въздишка на жена тихо по полето бяга. И изгубени души търсят свойто упование, а молитвата мълчи в ледено стенание. По-добре да замълча и да сгрявам красотата, семената да садя тайно на цветята.

mecholari

mecholari

пръстенът на Арабела

Вълшебство скрито във душата смела е "пръстенът на Арабела". Надеждно скрит със помисли нечисти от пазачи-грозни въшки и космати глисти. Но щом паразита в себе си убиеш, вода от извора ще пиеш. Без страх се плаща кървава цената... През смърт достигаш свободата....

mecholari

mecholari

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване