Премини към съдържанието
  • публикации
    100
  • коментари
    167
  • прегледи
    47384

За този блог

Публикации в този блог

Спасение

Спаси ме сърце, разпиляно в простора на хиляди малки частици. Тъгата-море, препълва ми взора с порой от безбройни сълзици.   Душата ми лира нашепва ми песен, достигаща чак до звездите. Прегърнал ефира звука й чудесен я лее, извира , не спира….   Къде си любима? В прашеца на цвете се сладостно гмурка пчелица. Свободна в простора хвърчи и премята се птица.   Но всичко бледнее пред образа твоя

mecholari

mecholari

Лазур

Лазурът небесен припяваше песен над зъбер от остра скала.   Зарите на слънцето лееха жар във огнен небесен пожар.   Странник в пустиня , препъваше крачки във пясък горещ и дълбок. Мълвеше молитви родени потайно и тихичко славеше Бог.   Къде се запъти, ти страннико морен, във този жупел и пек? Какво те подтиква да пъплиш уморен по пътя чутовно нелек?   „Във всяка пустиня оазиси им

mecholari

mecholari

Денят и нощта

Иди, но пак ела за сладостното целование, прегръдката е най-добра, зора ,от трепетно желание.   В обятия от нежност шепти: „ще дойда пак“… Мигът е безметежност, секундата –спасителния бряг.   Мълчи . В благословена тишина пропуква пъпката на цвете, поливай го със бисерна сълза, топли го със ръцете.   Звездите капят като дъжд изчезват в бездната на мрака, и ангел с огнени криле с любов те в тъмнината чака.  

mecholari

mecholari

Благобел

Вълнуващо дихание, копринени очи, букет очарование и музика звучи.   И тихото , прекрасно е и ласкаво, и мило, небесно синьо, красно е, божествено багрило.   Мигът и той е вечност, и златно съзерцание, останеш ли във него намерил упование.

mecholari

mecholari

Мигът е вечност

Вятърът свива гнили листа Шушне полека дъжда. Пада лениво гъста мъгла, Птица в гората запя. Сънно девица отвара очи, Полет във приказен свят. Пише със устни, когато мълчи Влюбена в пролетен цвят. Всяка усмивка е стих и куплет пратен до таен Любим. Вечно бленуван копнеж, пъстър, суетен и фин.

mecholari

mecholari

КОМЕНТАРИ КЪМ КНИГАТА НА БОРИСЛАВ БОРИСОВ "ИЗВОРЪТ НА ЛЮБОВТА"

Книга 38 Юни 147(2011) София – Изгрев КОМЕНТАРИ КЪМ КНИГАТА НА БОРИСЛАВ БОРИСОВ "ИЗВОРЪТ НА ЛЮБОВТА" Тези коментари, за които бе отправена молба от автора и той ги помести в края на книгата си, се включват тук хронологично поради възможността в тях също да има намеса на Елма – както много пъти, без яснота къде точно се включва директно. 163 стр. "...а изворът на желанията пресъхнал." – В никой случай не искам да те опровергавам, говоря само за н

mecholari

mecholari

ЖИВИ МОЩИ

автор: Иван Сергеевич Тургенев ...От ранна утрин дъждът не преставаше. Какво, как- во ли не правехме, за да се спасим от него! И мушамите намятахме едва ли не на самата глава, и под дървета- та се спирахме, за да капе по-малко... Непромокаемите мушами не само че пречеха, но пропускаха водата най- безсрамно, а под дърветата наистина на първо време уж не капеше, но после насъбралата се в листата вода изведнъж се изливаше, всеки клон ни обливаше като душ, студената струйка се вмъкваше по

mecholari

mecholari

Обединение

Един Бог! Един народ! Една държава! България над всичко! https://www.youtube.com/watch?v=-Jqhz9RkxsY

mecholari

mecholari

Дресьор на Делфини

Пенсионер си карал ладата. Нов Mercedes S class се изпречил, дядото опитал да го заобиколи, но се забил във вратите на Мерцедеса. Слиза огромна мутра, хваща дядката за ревера, вдига го и изревава: -Некролог, ще те пребия. Имаш ли 10 000лв. да ми платиш ремонта? -От къде с тази пенсия 150лв.? Нямам! -Деца имаш ли, някои...да плати ! -Имам син. Той ще оправи нещата. -Какво работи ? -Дресьор на делфини. -Ха-ха-ха, смешник! Обади му се и ми го дай! Набрал дядото и докато каже "Ало" мутрата в

mecholari

mecholari

Камъче

Малко камъче седеше във градинката на двора. А снежинките валяха върху него неуморно. Затрупаха го с бляскаво сияние, завиха го със чудно покривало, заслепиха го със своето желание да вижда и небето бяло. Камъчето ослепя.... След туй молитва каза бързо. Слънчицето я разбра... Стопи нашествието бързо. Израснаха отново дъхави цветя от снежните сълзици.... Камъчето засия..., че виждаше в небето птици. Написано на 06.01.2008

mecholari

mecholari

Детенце

Веднъж едно детенце ме попита, с гласче звънтящо сладко: -Прости ми, чичо, че те питам но аз си търся татко. И имам още братче и сестрица и майка пресвята като девица... Аз виждам ти си тъй самотен, и имаш преголяма нужда, на любов да бъдеш ти научен и майка ми да те прегръща... -Прости ми ти детенце сладко, не мога да ти бъда татко... Сърце от камък азе нося, и хората ги наранявам, затуй ...любов не прося. И нека твойта майка свята лети кат птица в небесата... И нека друг да я

mecholari

mecholari

Драмата на Сатаната...

Аз, който горя във факела на камикадзе, съм лечителя на живите въглени. Раздухвам пламъка на нестихващата болка и възпявам страданието, защото Сам закачих Любимия си върху кръста. Братчето ми… Дойде времето да пищат неблагодарните, за Моята жертва и Моята любов.

mecholari

mecholari

Господи.., Съкруши сърцето ми!

Детето улови голяма риба с ръце в реката потекла в двора на вуйчо му. И бързаше да я покаже. Да я покаже набързо, за да не умре. Защото знаеше закона за живота и средата на рибата. Държеше я в ръце, а тя отваряше хриле в жажда за живот. Все по-широко и по-широко, отразявайки болката… Така се превръщат хрилете в криле…

mecholari

mecholari

Сияние от невъзможната любов

Щом преплуваш морето с голи ръце и пеша си тръгнеш от Рим, във любовната лудост отворил ръце ще прегърнеш своя любим. И във кървави сълзи на звезно дете, във въздишка за роза дори, ти пред слънцето сгънал в екстаз колене със ветрушка ще литнеш дори. Щом препуснеш във лудост през руската степ, във безкрайната пагубна шир, не се връщай, недей да помисляш за мен и ще бъда със теб най-подир.

mecholari

mecholari

Люляк

Ухание на люляк, копринени криле, вълнение във ритъм целувката зове. Във лунната прегръдка се вливат три реки, морето ги милува: "Отдай ми се и ти... Избягай по реката, настигна ли те аз в солените ми сълзи ще те изкъпя в страст. И хвърляй бързо пръски във бистрата вода, щом Слънцето ги милва там ражда се дъга. И плодните градини начеват танци с тях, ти семето вземи им сади го със размах.."

mecholari

mecholari

Седеф

Защо са ти седефените дрехи в поляната от детелини? Роса по хълмовете свети, по усните малини... И мъркане на коте лежи ти на сърцето. С вибрации от радост изстрелва те в небето...

mecholari

mecholari

Културна дивотия

Да пиеш малки глътки свобода в Духа и в Студа, импулсите на Любовта... Когато в себе си страха те сгушва в топлина и в парното му чака те смъртта, и старостта... Това ,приятелю богат, е тръпка благодат... Захвърлил дрехи в думи голи, душата ти в пръстта се моли целунала скрежовна плът, в пустинята открила път... И в порива на вятъра й всеотдайно отворил пори вдишваш тайно с амфибийни хриле. И спрягаш словото омайно "В дивото културата зове". И правиш опит неумел в сърцето си

mecholari

mecholari

Ловецът на бисери

Потънал във пяна на грохотна вълна на черната смрад, със пясък в очите и тътен в ушите на никому нужен и драг, и глътнал прокоба- човешката злоба във алчен запой, се хвърляш безстрашно към дъното страшно, намерил покой...

mecholari

mecholari

Развод ми дай

И ще бродя в нощта, в тази лунна серенада на изгубени слънца... Ромони река, неуморно се протяга а въздишка на жена тихо по полето бяга. И изгубени души търсят свойто упование, а молитвата мълчи в ледено стенание. По-добре да замълча и да сгрявам красотата, семената да садя тайно на цветята.

mecholari

mecholari

Фантасмагорично

Изсмуквам си от пръстите надежда, фантазия и земен блян във нежна приказка, копнежна, да бъдеш и да не бъдеш сам. В ръката сложил своя жезъл повдигната над рохката земя, във облак свеж, мъглив и нежен рисувам фигури в случайността. И поглед вперил в простора зад рижи, чудни планини в дима и пепела на хора със мен ще омагьосваш ти.

mecholari

mecholari

Ято, ято, Мое ято

Настръхвайки във братската прегръдка със сила на планински гръм, Тишината на Атман убийствено сърцето сгромоляса в усещане за идващата смърт. А камъните оживяха във просеки и пътища навън. До конник в каменен печат Крилата си Пегас отвори, приветствайки го Мойто ято в синхрон летеше в кръг, и чакаше Родилката да заговори, във всеки Дух, във всяка Плът.

mecholari

mecholari

Градът на вълците

Заспала земята във зимна погача, родило дървото в кристал. От гроба си канът звездите посочил: "На Зимата вълци съм дал. Щом видиш в гората вълча пътека, пристъпвай тихо, пристъпвай полека, не знаеш ти техния брой... Сърцето загуби ли свойта пътека, върни се, храбрецо...Дай си отбой..."

mecholari

mecholari

I live in America

I live in America Бури, ветрове, късат ми душата. Фоерверки бродят в пълна тишина. Бисерната красота пълни сетивата. Гръмка Светлина къса Небеса. Разбиваш ме в благост, котешка прегръдка, Скулпторна тревога, де небето мръква. Бухъл ме поглежда, вперил строго взора.. А пред мене пропаст, камъни без хора. Не намирам нищо, в чудните градежи. Може би, суфизъм..,Може би, невеж съм. В прелесната джунгла, островна безбрежност, Мисля си за нещо, мисля си за нежност... Даже с

mecholari

mecholari

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване