Премини към съдържанието
  • публикации
    100
  • коментари
    167
  • прегледи
    47385

За този блог

Публикации в този блог

Орфей

Орфеее... Вятър ще Те вее... Буря ще Те брули. В Огън се Живее... Който Те Събуди. Пръстите си давам... Душата си раздавам, научи ме ,....Лудий, Който мее събуди. Татеее... Таткооо... Искам да ми пееш сладко. Посвещавам на 11.07

mecholari

mecholari

Учителят пее

[media=] Борислав Русанов е учител по литература. На 04.04.04 пред очите му умират дванадесет деца, негови ученици, когато автобусът им пада в река Лим. "Животът е Христос, смъртта е придобивка." Св. Иван Рилски Иоан Лествичник: “Придобий спомена за смъртта като неразделна съжителка. А твои любими чеда да бъдат сърдечните въздишки” (Слово 3:14)

mecholari

mecholari

Tримата апостоли

Дяволът спусна черна пелена, скривайки Светлината на Слънцето. И черен плъх прати в главите на хората, да присвятка в костите на техните черепи. Две моми чувстваха в тъмното и хванаха се за ръце от далече. И едната протегна ръка, и откъсна черен гарван от мрака. И Сам дойде до нея огромен черен Вълк. И хвръкна гарванът. Другата мома вдигна глава и появи се огромна Луна. И нарисува върху нея Кръст. И роди се в небето дъга, а момата облече червена дреха и сложи искрящо виолетова корона, превръща

mecholari

mecholari

2012

И затръби Архангел Михаил в искрящо сини доспехи пред четящите от книгата на Живота. И изкова им Огнени мечове в Духа на Вечността. Дойде в тайно Венера и венча Земята със Слънцето, слагайки пръстен от Юпитер. А войска се събираше под родилата се в мрачното небе дъга. Коне без седла удариха копита в океанския пясък и риби им хвърляше Нептун. Лунна роса заваля като дъжд и искрящо виолетово огради Девите ,и Синовете Божии. И Господ Се яви върху тях и Окото Му ги гледаше. И с три Лъча от Пле

mecholari

mecholari

Есен

В дъхът на самотата се рубят шарени листа. Студът се срадва в сивотата на среща със Духа. Нещастни птици в простора, зъзнат посред полет. Единици ще дочакат идващата пролет.

mecholari

mecholari

душа на птица

Харесвам вятъра проникващ до прозрачност във вените и топлата ми кръв. В звуците на птича песен изчезват призрачните спомени изтривани от следващия дъх. За Mене пеят птиците във болката на чезнещата плът. Във миг на сътворение написах едничка мисъл на Небето. В хармония трепти сърцето със ритъма на мрака, излива светлина и чака,събуден да я видиш.

mecholari

mecholari

Луна

Ще си отида... като капчица роса родена в лунно бездихание, студена дружка на сълза, любовно..., ледено стенание... Ще се разчупя... като старо огледало, замъглило вековен образ, напукано до мътно бяло, изцъклило... зловеща потрес... Ще се превърна... в сестринска сълза. Ще се родя от синьото дълбоко... Ще се търкулна в рохката земя... Ще бъде светло, топло... ,и широко... Не чувам вятъра. Попива ме безкрая Смирявайки на бурята вълните ми. ...Ухая...

mecholari

mecholari

Молитва за сила

Намерих времето изпадайки в безвремие, мигът превърнах във Вселена. О, Господи, сдобий ме със умение да дам каквото времето ми взема! Във белите коси зарових пръсти Помислих си за тебе , мамо... Смъртта в очите ме погледна и лекичко усмихна ми се само.

mecholari

mecholari

Вдъхновението от Твореца

Докосвайки се до творчеството на богомилите, части от него заживяват, думи, словосъчетания започват да вълнуват съзнанието. Погледът е изменен. Уж традиционните религиозни герои, но в ново амплоа… Сатаната изградил света. Създал човека, но не могъл да му вдъхне живот. И молил Господ пламенно да му помогне…Това е интересен идеен момент: Сатаната е практичен, знае как да пребори собственото си несъвъшенство и получава това, което иска. Образът на жената-Ева влюбена във Сатаната. Отдала му се бе

mecholari

mecholari

Свещеното чувство

„Изуй обущата от нозете си, защото мястото на което стоиш , земя е свята” (Господ към някакъв човек според Библията). Преклонение и трепет?.. Да свържеш стъпалата си със Земята без никаква преграда, за да Я почувстваш... Излизаш от смърдящата изкуствено създадена среда (Хаха, на кой му миришат опинците?) и заравяш „пръст”-и в „пръст”-та. „Еманация”-та е различна от обикновената пръст? Изцеляващо излъчване на фона на зловонна радиоактивност?. Бистър ручей до езетото ,в което плуват леш и изпражне

mecholari

mecholari

Самодивско

Снежно белите ръце, потопих ги в кърваво сияние. Светлината даде и ми взе... Златно съзерцание... Снежно белите нозе, изподрах, разкъсах рани. И поих калта в стъпки изтерзани. И сега вървя парлява, и боса. Мокри ме дъжда... Скръб в сърцето нося.

mecholari

mecholari

Кладенец

Две частици се сливат... повей, на вятъра... По средата им бездна от нищото.... В топъл повей бушуват сърцата им.. Две... изгарящи истини... Устремена хармония, глътка несбъднатост, хвърля искри и отблясъци. Нежна вибрация, звучашта на тласък... цветно-букетни... проблясъци...

mecholari

mecholari

Обяснение в любов

-Бил ли си някога влюбен? -Влюбен съм в тебе ,тъпа овцо. Обичам, когато килваш главата си и с едното око поглеждаш земята, с другото небето. Обичам тъпите ти въпроси, родени от овчото ти съзнание, степенуващо нещата по важност и истинност, различна от моето. Обичам застаряващото ти тяло с целулита по г*за. Обичам фалшивите ти думи: "Поне имаш хубави очи". Обичам те..Обичам твойте ръце.. Обичам те..Да милват мойто лице.. Ааааа..а.аа.а.а

mecholari

mecholari

нощ

Има нещо приказно в нощта... Ласкаво копнееща Земята, дъха влажна топлина от щурците дето е възпята... Тайнството на скрита красота, пълни и прелива сетивата, като любещо -обичана жена, всеотдайна в мрака.

mecholari

mecholari

Розово-бяло

Стихове нежни, целувки потайни, цвете с красиви криле. Символно вплетени цветни мозайки, шепнещо нежно небе. Розова благост, Христово дихание, силен и мощен Духът. Танцуващи символи, нежно стенание, чуден е Божият път.

mecholari

mecholari

Ласка

Кръстът съдбовен,гърба ми обгръща със ласкава топла ръка. Роди се във мрака, молитвено търсен ,по Божа заръка,Съдба. Сега я намерих, без да съм търсил, сърцето отвори ми Тя. Божествена ласка, подарък Божествен, неведома, силна Жена.

mecholari

mecholari

Спящите красавици

Затворени, копнеещи очи в очакване на истинска любов. Целувка нежна ще ги семени със дарове на нов живот. Когато принцът ги прегърне и нежно ги погали по бедрата, те ще завибрират бърже във трескава възбуда, непозната... И танци във вълни от радост, на тласъци ще гърчи се снагата... "О, принце, целуни ме бърже, копнее ми за теб душата..."

mecholari

mecholari

Мисли от прахта на времето 2

Ирония Какво е тънката ирония- да бъдеш ти первезно зъл? Да криеш нещо, мания, в очите да го кажеш щом не би могъл? Да кажеме, че пишеш стихове, и с тях целиш да нараняваш, създаваш собствен свят от митове, и грозно ти от истината бягаш. След туй си слагаш маската, самодоволен, изграждаш с тухли невидима стена, раняваш хората, уж жест неволен, и радвайки се тънеш в суета. И криеш даже сам от себе си, в сърцето си скръбта, там пусто е а плаващите пясъци убиват любовта... с

mecholari

mecholari

парче тоалетна хартия

Първо мириша приятно и свита на топче седя, с нетърпение нежно очаквам да избърша на някой г*за.. Със розово-беличка нежност приемам аз вашта ръка, приятно с любов я погалвам преди да докосна ...г*за.. Подхождам тактично, съдбовно със чувство на граждански дълг- разляло лайненцето мазно остатъци по вашия гъз. И мириса бързо си сменям, тъй бързо както цвета... Смирено , със радост споделям това що било е в г*за.. И бързо приключва процесът, изхвърлят ме нейде тогаз. Еди

mecholari

mecholari

Мисли от прахта на времето

Спомних си неща, които съм писал отдавна. МЕЧТА Аз искам да съм крава тревопасна, блажено дъвчеща трева. За мен картинката е ясна - ще дрискам купища ла**а. Но от ла**ата миризливи, цветенце малко ще расте, и пеперудите игриви ще кацат върху него те. Вземи цветчето, закичи го на твойто хубаво лице, че то е толкова красиво, усмивка сладка ще ти донесе. Вдъхни със ноздрите блаженно прекрасният му аромат, признай заслугата ми ценна, от моя шоколад. Друга мечта Аз ис

mecholari

mecholari

Богомилски легенди

Ти си огледало, в което чертае своя многолик образ блянът на мъжа за вечна гиздост. Бог те е родил една, но палавата жад на мъжа вижда в Тебе много лица. И Ти дава много имена. А Ти си една. В игрите на облака и в трепета на морската пяна, в ромола на гората и в тъжния повей на безлистни стъбла мъжът вижда Тебе и слага Твоя престол над природата, в най-високото небе. А Ти не си царица. От деня, когато мъжкият поглед се спре на Тебе, Ти се преобразяваш: Ти ставаш такава, каквато си сега. До тог

mecholari

mecholari

Детски стихотворения

В душата на изстрадало дете кога пророни се сълза, тогава плаче цялото небе и дъжд се лее над света. Светът прелива в суета а "Аз съм по-добър!" е смисъл. С въздишка на изстрадало дете човек калта си e избрисал... Душата на изстрадало дете е извор с тъмна орисия и няма риба с хлипове зове: "Господи, прости на тия!". :::::::::::::::::::::::::::::::::::::::: Когато слънцето погали любовно златните коси и бисер с цвят на теменужки блести от детските очи, ръцете жадни за

mecholari

mecholari

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване