За този блог

Опит за Дневник - Смислени Безсмислия

Публикации в този блог

shanna

Душата ми ...

... или: "Колко е банално да наречеш така един опит за летене"...

12is8.jpg

Мили приятели, много банално нещо е това Душата. Толкова е банално, че всеки го има. Не, тя не е Духа, който рядко се среща - и то само в личности, на които всеки има основание да завижда - Духът предполага един размах на мисълта, на волята, на разума ...

А Душата е едно малко късче човещинка - с всичките му недостатъци. Затова и всички го имаме - вярно, у някои е по-красиво ... Прилича на малко, леко облаче, което ти се иска да докоснеш, но то е толкова ефирно, че само ако се доближиш, бяга от теб, изплашено от силния порив на дъха ти ... При други, Душата е като камък - силна, здрава опора, която дори да удариш, пак остава до теб - за да има къде да намериш подслон и сигурност, когато ти потрябва ... Трети изгарят в своята Душа - животът им е един неспирен танц с огъня, и можеш само да си благодарен, ако се докоснеш до танцуващия огън ... Да, Душата може да бъде и като водата - спокойна, бистра, или яростно-и-мътно гневна ... Но Тя винаги е там, във всеки от нас ...

И всяка Душа крие своите тайни. В своите тъмни, потайни кътчета Тя крие Гнева, Завистта, Страха и ... Любовта. Крие толкова много неща, че понякога сама забравя колко неща е скрила и от себе си ...

Затова, приятели, всяка Душа заслужава да бъде обичана - като малкото красиво-уродливо късче от нас, което ни прави хора ...

shanna

Едно "Защо"

the_kiss_of_dawn_by_Princess_of_Shadows.jpg

Едно "Защо"

Пак съм тук с някой друг,

тук където само теб обичах,

но защо усещам само студ -

едно усещане, че се изгубих ...

Изгубих се отдавна -

в едни очи, в една душа,

и няколко мига откраднах -

капки от чужда дъга.

Сега вали ме дъжд от спомени

мисли в хаос, мисли за теб ...

Объркана и глупава душата ми

се пита: "Кой е този с мен?"

"Защо допусна той да си отиде ???"

shanna

we_are_two_no_more___just_one_by_Princess_of_Shadows.jpg

Когато си отива любовта

Не си отивай, моля те, любов,

не ме оставяй в сив и скучен свят

не ми подавай маска на живот,

не ми предлагай стария забравен ад ...

Защо изобщо идваш

щом си толкова нетрайна?

Да ме измъчваш -

с лъжи нетрайни ...

Да ме залъгваш -

с престорени тайни ...

Да ме обсебваш -

с мисли за лъжлив безкрай ...

"Сърцето има повече стаи и от публичен дом" - е казал великия Маркес.

Така ми се иска да сложа над моите врати: "NO EXIT" ...

shanna

grow_some_pearls__by_depressed_tear_drop.jpg

Пролетта винаги идва с много дъжд ... бавен, тих и пречистващ ...

Но ако не си моята пролет - ще ми върнеш ли Слънцето?

Когато сме двама, единият е излишен - но ако единият го няма, нещо сякаш липсва ...

Какъв е смисълът да си млад, ако не ти е позволено да правиш грешки?! Има ли значение дали има смисъл - за какво помага смисълът?

Ако самотата е твърде далеч, а любовта е прекалено млада, може ли Нощта да ги срещне ... или Времето е твърде безпощадно към всички ...

shanna

Тъмнина

Untitled___2_by_PsychoticPengu1ns.jpg

Тъмнина

Идваш пак - с последния лъч светлина,

да ми кажеш колко е хубаво с мен ...

Ефикасно е, знам - прогонвам самота,

но с действие само до другия ден.

А когато те няма, аз идвам в съня,

но само когато ти ме повикаш,

и там съм, докато нея я няма -

втора или първа, поне за нощ ме обичаш.

И когато и утре си тръгне денят,

а на твоята врата почукат страх и самота ...

Ела - ще ти отворя моята душа,

ще ги прогоня - щом съм твоята малка тъмнина.

shanna

The_Autumn_Tune_by_Nawheera.jpg

Не мога да повярвам ...

... че пак съм същата. Предполагам, че за да се намериш, първо трябва да си бил изгубен. Няма по-прекрасно чувство от това да чувстваш душата си свободна, да принадлежиш само на себе си. Да чуваш вътрешния си глас през тихия шум на листата ... да откриеш, че той винаги е бил там, но нещо не му е позволявало да говори...

Това е то, дългото пътуване към себе си. То не завършва никога, или поне - не в този живот, който успяваме да запомним. Но е хубаво, че понякога можеш да поседнеш край този безкраен път. На една тиха пейка сред есенните листа, за да разбереш че въпреки, че Слънцето си отива през зимата и става някакси далечно и студено, то оставя малка частичка от себе си в искрящо жълтите листа - за да ни топли, и да ни напомня, че това, което привидно го няма, е винаги тук - щом го носим в душата си ...

Ако нямаше дълбоко тъмни нощи, никога нямаше да забележим Луната. А тя е толкова различна - понякога е мъничка, някакси строга - като острие, което разсича тъмния небосклон. Друг път е огромна - като лъскава огромна топка, забравена от някой бог далече в Безкрая ... Тя също винаги е тук, просто трябва да го чувстваш, да го знаеш, да го усещаш ...

Тайната на живота е в това да умееш да бъдеш щастлив. И свободен. Да можеш да отпуснеш смеха си ... и както казват мъдрите: най-красиво се смеят тъжните ...

shanna

Правилата на играта

Нещо изключително интересно и ценно за мен, на което попапднах в Нет-а и просто не мога да се сдържа да не го копирам в моя Дневник - за да се връщам към него в трудни моменти.

Автор: д-р Чери Картър-Скот.

Подбрано и обобщено от: Ma®Tu

Правилата на играта

-=1=- ЩЕ ПОЛУЧИШ ТЯЛО

Дали го харесваш или мразиш, то ще бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.

Самоуважение: "Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен без твоето съгласие."

-=2=- ЩЕ УСВОЯВАШ УРОЦИ

Записан си в целодневното неофициално училище, наречено "Живот".

Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци.

Някои от тези уроци може и да не ти харесат; други може и да намразиш; трети може да ти се сторят неуместни и глупави. Тези уроци са част от твоята лична учебна програма.

Избор: "Пред Слънцето и Луната твърдо заявявам, че ще правя това, което сърцето ми нарежда и което носи радост на душата ми." Ралф Уолдо Емерсън.

Справедливост: "Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака."

-=3=- НЯМА ГРЕШКИ, ИМА САМО УРОЦИ

Израстването е процес на непрекъснато експериментиране, серия от проби, грешки и временни победи. Неуспелите експерименти също са част от пътя към успеха. Вместо да възприемаш своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвай се от възможността да се поучиш от тях. Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция.

"Всяко нещастие е скрит подтик и ценен намек." (Емерсън)

Не винаги е лесно да видим доброто във всяко нещастие, което ни спохожда.

("Всяко зло за добро", Българска народна поговорка.)

Затова трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката.

Състрадание: "Човекът е способен както на велико състрадание, така и на велико равнодушие. Изцяло във възможностите му е да развие състраданието и да надрасне равнодушието." Норман Кузънс.

Прошка: "Човешко е да съгрешиш, божествено е да простиш." Александър Поуп.

Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.

Етика: "Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." Елизабет Кюблер-Рос.

-=4=- УРОКЪТ СЕ ПОВТАРЯ, ДОКАТО БЪДЕ НАУЧЕН

Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия. Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот. Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.

За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.

Пробуждане: "Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили." Хенри Дейвид Торо.

Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.

Желание: "Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си." Хорас Джаксън Браун.

"Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва.

Търпение: "Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред." Рам Дас.

-=5=- УСВОЯВАНЕТО НА УРОЦИ НЯМА КРАЙ

Няма миг от живота, който да не съдържа уроци. Докато си жив, все ще има уроци, които трябва да бъдат научени. Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървеш от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив.

Отстъпчивост: "Отстъпчивостта не отслабва силата, а я увеличава." Мариан Уилямсън.

Единственото, което трябва да направиш, е да отстъпиш пред реалната действителност, вместо да се напъваш да правиш това, което според някого "би трябвало да бъде".

Себеотдаване: "Най-голямата ни слабост е, че се предаваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитаме поне още веднъж." Томас Алва Едисон.

Трябва да приемеш за своя основна житейска задача овладяването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при теб във формата на нерешителност, когато вземаш решение, или в трудности и препятствия, когато се заемеш с изпълнението на вече взетото решение.

Скромност: "И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш." Халил Джубран.

Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да те накаже, а да поддържа баланса в самия теб.

Гъвкавост: "Да се усъвършенстваш, означава да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често." Уинстън Чърчил.

-=6=- "ТАМ" НЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ "ТУК"

Когато твоето "там", за което мечтаеш или към което се стремиш, стане "тук", ти просто ще откриеш друго "там", което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".

Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.Поставянето на цели и преследването на мечти не трябва да става за сметка на живота Тук и Сега- единственото време и място, където всъщност живеем.

Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето с миналото.

Поставянето на условия винаги те затваря в омагьосан кръг и ти пречи да изживееш пълноценно настоящия миг - единственото, което наистина имаш.

Признателност: "Щом престанеш да сравняваш това, което имаш, с това което нямаш или което искаш да бъде, ти ще започнеш да се наслаждаваш на това, което е." Чери Хюбър.

Необвързаност: "Може би един от най-трудните уроци е да не изпадате в зависимост от очакваните резултати от своите действия." Джоан Борисенко.

Изобилие: "Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента." Робърт К. Савидж.

-=7=- ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ

Не можем да обичаме или мразим нещо у някого, освен ако в него не виждаме отразено онова, което обичаме или мразим у себе си.

Начинът, по който възприемаме околните, е много точен барометър за отношението ни към самите нас. Ние обичаме тези, които приличат на нас, и отблъскваме онези, които излагат на показ собствените ни недостатъци. Във всеки срещнат се отразяваме ние самите.

Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си. Трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си. За да направим решителната крачка в преориентирането от другите към себе си, ще ни помогнат уроците по толерантност, яснота, изцеление и подкрепа.

Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ;

Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.

Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.

Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.

Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си. Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.

-=8=- САМО ОТ ТЕБ ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕШ ЖИВОТА СИ

Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Винаги, по всяко време изборът е единствено твой.

Всеки човек сам гради своята реалност.

Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.

Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.

Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.

Всичко, което трябва да направиш, е да поемеш дълбоко въздух и да пристъпиш към действие.

Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." Хенри Форд.

Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.

Приключение: "Ако можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.

-=9=- ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАШ НУЖДА, СА У ТЕБ САМИЯ

Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.

Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.

Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.

През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.

-=10=- С РАЖДАНЕТО ЩЕ ЗАБРАВИШ ВСИЧКО ТОВА

Ако искаш отново да си спомниш,трябва да разплетеш двойната спирала на вътрешното знание.

Нерядко в процеса на усвояване на уроци те ни се струват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем.

Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето - изпадане в състояние на временна амнезия. Когато си несигурен, когато се колебаеш, ти си забравил. Всяко прекомерно отклоняване от състоянието на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо същество.

Предизвикателството на Правило 10 е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.

Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.

Вярвам в слънцето - дори когато не свети.

Вярвам в любовта - дори когато не е проявена.

Вярвам в Бога - дори когато мълчи.

Жертва на Холокоста.

Мъдрост: "Мъдростта се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да не отмени или да ни пожали." Марсел Пруст.

Мъдростта не значи интелигентност. Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.

Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.

Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие. Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание. Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.

shanna

Измъчени мисли

Измъчени мисли

Rising_Thunder_by_girltripped.jpg

И тази нощ съм една от многото, с които ти не си. Нима другите не усещат липсата ти. Не виждат ли огромното нищо, което ги разделя от теб. Но за другите си само палячото с тъжната усмивка. За мен си част от моето сърце - откъсната отвъд далечното на нищото.

Измъчени мисли блуждаят из тъмното безбрежие на моята самота. И вече се питам - как болни разсъждения живеят в здраво тяло? Скитащата душа е намерила своя дом, но не и своя мир - светът е толкова далеч, когато не се чувстваш част от него ...

shanna

Въртележката на моите мечти

Тази въртележка е много красива. Грее във всички цветове на дъгата. Но те са малко нереални ... само приличат на истински, а когато се доближиш до разноцветните фигури, те се оказват само красива мъгла.

Все пак е лесно е да влезеш в тази въртележка. Не можеш да докоснеш нищо в нея, но можеш да станеш част от нея. Тя е като самотен пристан за трудните моменти. Цветовете й са заплаха за сивата Самота и тя никога не може да прекрачи границите на вълшебните фигури. Музиката, която се разнася от нея прогонва Тишината надалеч и остава чувството за постигната хармония ... но то е мимолетно. Защото, макар и толкова красива...

Въртележката е само един коварен мираж. Примамва те с красиви образи и звуци в моментите, когато ти е най-тежко, обещава ти музика и слънчеви лъчи. Но какво са цветовете, ако не - пречупена светлина? Разбираш го, когато попаднеш в самата й същност и откриеш колко труден е пътят назад. Музиката и нереалните образи са като приспивателно за реалността. Успиват те, докато не настъпи най-ужасният момент, в който чудовището, преоблечено като пъстра въртележка, те изплюва на реалността. А сблъсъкът с нея е ужасно болезнен.

Затова предпочитам Самотата и Тишината, те поне имат истински лица ...

shanna

Horchat Hai Caliptus

"Когато мама дойде насам, красива и млада,

то татко на хълма построй й къща,

смениха се пролетите, половин век отмина,

и междувременно могилите обвиха се със старост...

Но, на плажа на Йордан сякаш нищо не се беше случило,

същата е тишината и същия е пейзажът:

Екалиптовата горичка, мостът, лодката

и соленият мирис на водата...

Поради тукашното падение, пред очите на бебетата,

които пляскаха крачета във водите на Йордан,

пораснаха децата вече научени да плуват,

а младите синове се строяха по двама...

Но, на плажа на Йордан сякаш нищо не се беше случило,

същата е тишината и същия е пейзажът:

Екалиптовата горичка, мостът, лодката

и соленият мирис на водата...

Отвъд Йордан гърмяха отъдията

и мирът се завърна в края на лятото,

и всички бебета пак принадлежаха на родителите,

и пак на хълма основаха къща!

Но, на плажа на Йордан сякаш нищо не се беше случило,

същата е тишината и същия е пейзажът:

Екалиптовата горичка, мостът, лодката

и соленият мирис на водата..."

П.П. Не знам дали това е точният превод, но е достатъчен да се усети силата на тази песен. Намерих тези красиви думи някъде из нета. Много благодаря на malaguena87 или на неизвестния автор на българския превод, че ни позволи да се докоснем до магията на този текст.

shanna

To the Hell and Back

19ma1.jpg

Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.

Жан-Пол Сартр

Това е вечната истина - че вирусът не омразата се разпространява много по-бързо и е много по-устойчив от неговата противоотрова - усмивката и любовта: във всичките й разновидности. Защо светът е създаден така - доброто да е винаги по-слабо и неусточиво от злото? Мога да приема, че злото е абсолютно необходимо за съществуването на света и живота ... че ако нямаше битка между двете начала, които различните религии наричат с какви ли не поетични имена и им дават различни лица, не би имало съществуване въобще ... Но не мога да приема, че by default доброто е по-уязвимо, че скокът към тъмната страна е винаги по-лесен, че е необходимо усилие, за да останеш на светло, а да се предадеш пред мрака е лесно и успокоява всички сетива - защото всички сме хора и във всеки е заложено да греши, да е слаб ... А може би силата на Доброто е в неговата слабост - обречено да губи, то има нужда от повече защитници ... Може би ...

Ад - това са Другите.

Жан-Пол Сартр

Адът в другите е отражението на моя собствен Ад в техните очи. Адът и Раят са вътре в мен и аз не мога да избягам от тях ... А ми се иска - да избягам от Ада. Но знам, че без него Раят ми е обречен. Как да избягам от собственото си Аз? Мога ли да го променя, или то е кръстът, който всеки е обречен да носи - не съдбата, тя може да се промени, не другите - те се влияят от това, което виждам аз, от това, което им показвам аз ... Но Аз не се променя - то е тази част от мен, без която ще съм Друга. Ад - това съм Аз!

Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато аз нищо не избирам, аз самият все така избирам.

Жан-Пол Сартр

Все същият гаден въпрос - "Да бъдеш - или да не бъдеш?". Май и в двата случая си губещ, защото пропускаш другата възможност ... Всичко, което получаваш, е отговорността за избора. Егати утехата.

Човекът е обречен на свобода.

Жан-Пол Сартр

С мъдрите хора не трябва да се спори, но I Would Do Anything For Love ...

shanna

Забравена рима

63281_prev_425.jpg

Забравена рима

Една заключена душа отново е сама,

в забравеното "някога" била е тя добра.

Но днес сама е в крепостта,

до която я доведе лудостта.

Едно пресъхнало море отново чака -

да го погали слънчевият вятър ...

Някога те бяха хоризонт,

сега са само сянка, останала без дом.

Една изчезнала дъга се скита,

над пустинята, тя вика -

защото някога бе тъй красива,

а днес е само част от всичко сиво.

Една забравена жена отново страда,

като изгарящ ангел - в свойта клада.

Някога била е тя добра -

а днес - една заключена душа ...

shanna

horses_thumb.jpg

Тайната и

Дали целият ни живот зависи само от нас?

Дали човешката мисъл е толкова силна, че да може да изменя материята?

Дали всичко е постижимо?

Възможно ли е всички тези гении да бъркат - или просто виждаме в думите им това, което искаме да видим?

"All we are is the result of what we have thought." Буда

"All power is from within and therefore under our control." Robert Collier

"The Secret is the answer for all that has been, all that is, and all that will ever be." Ralph Waldo Emerson

... и много други.

Или просто опит да се направят по-добри хората? ...

shanna

natalia.jpg

Поредна вечер. Безсънна. Сама. Телефонът отново мълчеше - никой нямаше нужда от мен и тази вечер. Нямаше смисъл и да изляза - сред най-добрите си приятели се чувствах най-самотна в нощи като тази.

Виното вече се бе стоплило - напразно чакайки да му обърна внимание. В мислите ми постоянно се въртеше желанието да запаля цигара ... Разбира се - нямаше да го направя: бях си обещала да не пуша, а аз винаги изпълнявам обещанията си. А и тази натрапчива мисъл беше много по-добра от другите, които щяха да започнат да ме преследват, ако се бях поддала на изкушението.

Мразя пълнолунието - винаги ме кара да си мисля за неща, които е по-добре да забравя. Така беше и в тази нощ, прекалено светла, за да заспя, но и прекалено тягостна, за да искам да остана будна ...

И тогава чух звънеца - на кого му бях притрябвала по това време. С отегчение отидох да отворя - но нямаше смисъл: пак някой беше объркал звънеца, не търсеше мен. Така става в такива нощи ...

Така или иначе се бях разкарала до вратата, реших да проверя пощенската кутия - глупаво, нали: та кой изпраща писма на днешно време. Затова и не я бях отваряла дълго време - не помня откога. И сега с изненада открих в единия й ъгъл прашно писмо, върху което едно малко паяче вече плетеше своята мрежа. Лиших го от дома му - все пак любопитството надделя ... С красив женски почерк на плика бяха изписани моето име и добре познатото име на подателката: "Твоя: Фейт" (боже, колко претенциозно име). Старата глупачка отново не се бе постарала достатъчно и беше претупала задълженията си към мен.

В плика открих само едно малко листче, с една единствена дума: "Заслуженото". Само това се бе откъснало от закоравялото й сърце.

shanna

Безвремие

... unless we get a little crazy ...

Една хладна меланхолична вечер или една слънчева енергична сутрин ...

Една мечта, загубена в нетърпение, или една надежда по неосъществимото ...

Да, за Времето става въпрос - за тази изкривена функция на живота ... Или пък животът е функция на неизживяното време. Всъщност няма значение - защото Неуловимото е това, което не усещаш, но знаеш че е там ... или тук. Откъде знаеш - никога няма да узнаеш. Каква е разликата между Неуловимото и Неумолимото - няколко съгласни: а както е известно на всички, смисълът се носи от гласните ...

Но Времето е безобидно - далеч по-страшно е Пространството. Неговите граници са границите на Необходимото - а това Отвъд не е нужно на никого.

"Тук и сега" е само пресечната точка на две загадки - Животът е толкова прост: дори и да не го разбираш, ти се налага да го живееш.

shanna

Дълго Въведение

Защо ми е Дневник?

Ето това се питам от няколко дни - искам ли Дневник и за какво ми е?

И реших, че искам. Поне днес го искам - утре може и да го забравя. Както стана с предишните ми опити за различни неща: просто бързо губя интерес към нещата и нещо, което силно ме е занимавало днес, утре ми изглежда безсмислено.

Преди години си имах Дневник - истински, на хартия - типично момичешки: с розови листа, ароматизирани. Този Дневник просъществува една седмица - беше изпълнен със сърцеразирателни тийнейджърски драми, след което реших че не може да съм толкова нещастна и че това просто не съм аз и дневникът беше унищожен.

Миналата година си направих блог - той изтрая доста по-малко от злополучния дневник - само 2 дни, а в момента дори не мога да си спомня къде го бях създала, за да видя дали все още съществува.

Така че - това е третият ми Опит за малко лично пространство, дано просъществува по-дълго от предишните. Създавам го тук, защото това е едно от малкото места в нет-а, където успях да се задържа вече повече от година и да влизам почти всеки ден - дано така стане и с този Дневник. Защото в момента съм убедена,че искам такъв - всеки ден следя повечето Дневници тук (и няма как аз да остана по-назад) - искам да си създам място, където да нахвърлям дребните неща от живота, които ми правят впечатление.

Какво ще има в този Дневник - все още не знам, затова и оставям полето "Категории" празно ...

Винаги съм искала да мога да пиша ... творчество ... но не мога. Някога пишех стихове - и дори в училище се опитваха да ме насърчат да продължа (това го казват на всяко детенце с поне малко потенциал), но аз се заинатих. Пишех си скришом от всички, докато един де не реших, че нещата ми са твърде посердствени, за да бъдат видени от когото и да е - и ги унищожих (както и горкото дневниче). Сега съжалявам - не защото мисля, че не са били посредствени, просто си струваше да ги запазя като огледало на моята душа във вече забравени моменти ... Може би затова създавам и този Дневник сега - защото ще ми е по-трудно да го унищожа, ако реша ...

Никога не съм писала в проза - за мен това е висшият пилотаж в литературата ... затова и обожавам анализите и когато кандидатствах с литература, за мен беше удоволствие да седна и да разгадая една творба ...

Другото нещо, което обожавам в тази връзка, е да критикувам - да, много лош навик. Дори по едно време (и под чуждо влияние), бях решила че искам да ставам журналист - даже цяла седмица (завиден срок за моето "постоянство") ходих на курс, на който се учихме да пишем журналистически есета. Добре че се отказах навреме - въпреки че учителката ми, която беше същата и от курса по литература, беше написала една невероятно мила рецензия, която ще помня цял живот и чийто смисъл беше: "Надявам се един ден да сама откриеш в какво си най-добра, защото след това есе аз не мога да преценя". Как можех да й кажа, че според мен съм еднакво посредствена и в двете и че до ден днешен не мога да намеря нещо, в което да съм наистина добра ...

Отплеснах се, само още два реда - защо "Смислени Безсмислия"? Точно защото обикновено намирам, че това, което ми хрумва не си струва да се изписва изобщо или да се споделя с някой ... и това е едно предизвикателство към самата мен: ако си осъществя намерението да си поствам тук "безсмислията", някой ден може и да открия смисъла в тях ...

П.П. Това трябваше да е Кратко Въвдение в моя Дневник, стана Дълго Въведение ... не трябваше да се говори за това, за което се говори ... затова го публикувам, преди да съм се изкушила да го редактирам или изтрия ...