За този блог

TheDarkAngel

Публикации в този блог

TheDarkAngel

http://www.kaldata.com/articles.php?action...showarticle=131

евала на сайта... ако не беше този сайт, още щях да се мъча... :huh:

некви вирусчета плъзнаха из моето добро и мило, бързо и надежно писи...

и понеже моите приятели са вдигнали ръце от такива проблеми, преинсталиране и т.н.

реших че ще го лекувам сама... :rolleyes:

цял ден се борих - то не бе spyware doctor, spyware bot и какво ли още не ohmy.gif

накрая реших да потърся нещичко из калдата :speak:

малко съм в час с антивирусните, та след като първите две не успяха да си свършат работата, се сетих за нортън антивирус... а след това и за касперски ...реших да заложа на касперски.

последва дълга и мъчителна борба на инсталиране... предвид вирусчетата писито запецка яко... но аз не се отказах, и го подкарвах...

после се борих доде подкарам сканера на програмата...

и така след 6-7 часа неуморима борба, най-после писито оздравя. laugh.gif:rolleyes:

браво на калдата... :yanim::wors:

ако не беше тая програма и тоя сайт...

направо си гърмях писито... ohmy.gif

п.с.: препоръчвам този линк, за аматьори като мен - които все пак имат малка представа за компютри и подръжка.

лесно за инсталиране, че и с приложени обяснения...

TheDarkAngel

Чорапите...

002888345.jpg

ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.

ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.

ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.

ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.

ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.

ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.

ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?

ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.

ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.

ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!

ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?

ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.

ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.

ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...

ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.

ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.

ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.

ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.

ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полях.

ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.

ден 21: Хлебарките напуснаха блока...такова изселение не бях виждал.

ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от обгазяване....горкия сигурно е имало писмо бомба със задушлив газ.

ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.

ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.

ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.

ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф......

ден 27: .......

ден 28: .......

ден 29: .......

ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.

TheDarkAngel

Хората вярват, че когато някой умре, гарван отнася душата му в земята на мъртвите. Но понякога се случва нещо толкова лошо, че от непоносимата мъка, душата не може да намери покой. Понякога, само понякога, гарванът може да върне такава душа в света на живите, за да оправи нещата...

живота е театър и ние сме актьори”. Безкрайно много роли, всеки ден, всяка минута…губим себе си…После задаваме въпроса :”Кой съм аз?" ...

От моето сърце ще взема червеното, от твоето лице ще взема бялото и ще нарека нашата мартеница за здраве, късмет и любов! Честита баба Марта!

Да посрещнем пролетта и да викнем любовта!

¦ Не бъди като баба Марта лоша, не ме гони със студ и сняг, а се усмихни и сърцето ми стопли!

Баба Марта носи пролетта, здравето, щастието и радостта! Аз ги пожелавам на теб!