Премини към съдържанието
  • публикации
    151
  • коментари
    22
  • прегледи
    18328

За този блог

...за душите, които съм убил...

Публикации в този блог

 

А ти...

Като топла сълза върху устните преминаваш напускаш ме като изгрев през зима отлиташ изгубваш се като волята да те има потръпваш откриваш се но те няма и питам се защо а ти се усмихваш...

vboychev

vboychev

 

Книгата на мъртвите...

Това писмо не исках да го пиша сега токущо изтрезнях и нямам никаква причина да се усмихвам но почивам теб тъга и не приличам на себе си едва запомнил съм това от теб докосването като цвят на роза изгубеното като мъх върху сълза от тъмен звън камбанен това стъпало тихичко не исках да изкачвам врата ти не исках да пречупвам днес не искам повече да търся теб навсякъде къде си има ли те някъде изобщо и това че съм запомнил плясъка вълните няма да се спрат наистина не може да е същото вълнение когато спят очите някъде напълно преоткрили значимото това което струва си да видят после спят нали откривайки страха ще се събудят и мен и теб звезди ли сме или отвъд напускайки естественото продължаваме да плачем на брега на истината търсейки ръцете си защото страшно е нали звукът на самотата като обратното на тишина звучи нали преди да се прегънем тази нощ ще се погледнем и ще се познаем аз съм ти и ти си всичкото останало докосване и книгата на мъртвите нали...

vboychev

vboychev

 

Опит за раздвижване на въздуха...

Целуни ме за сбогом и отгатни колко причини съм си измислил за да те задържа ако познаеш поне една ще намеря повод да те изпратя... Целуни ме за сбогом вземи шепа пепел от последния огън който топлеше нощите ни преди постели я по пътя си и ще намеря сили да те изпратя... Целуни ме за сбогом прости на сърцето ми бурния пламък забрави го бързо и продължи все нататък аз ще се стегна ще прехапя език и ще те изпратя... Целуни ме за сбогом и отвори врата през душата ми пристъпи навън спри за малко свещ запали после тръгвай не чакай сълзи просто върви подмини прага но го запомни защото всеки ден там ще те чакам...

vboychev

vboychev

 

Опит за надуване на спукан балон...

Тук е като тясна гора някак по-истински прекопирана от дъгата но по-опростено е чувството за самота откровено казано думите са излишни както винаги но желанието да споделя присъствието на хора превишава изискванията за сходност в интересите тъкмо там е слабостта на метафората с дъгата а и относителността на моменти ме плаши но плътността е очарователно близка до тази на тежка вода и лекотата на въздуха е добре контролирана така че не ми се налага да дишам повече въздух от останалите но все пак ще пробвам да устоя на изкушението да спра да го правя въпреки че нямам основателност в причинността си... Основното меню на вечността е добросъвестност така разбрах (защо пък не и пилешки крилца във соев сос това все още ми убягва) а липсата на коравосърдечност е като безсолен хляб чиято тънкост на приготвяне е във отнемането не в добавянето на предимности които се споделят като удоволствия или доказаности върху бездушевно излиняла карта на отвъдно търсещи сърца и умове и гаснещи от ренесансност вярности напомнящи необяснимо на подправки към които няма предвидима алергичност... Но теснотата на съвместимостта едва ли определя битието на бития и сините му около- и междуочия едва ли дават ясната представа за това което най-широколистно душата му успява да превърне в трепети вибрации на струнния оркестър тишина надежда кротко съществуване мечти и всяко твърдопочвено отхвърляне на преходност под сянката на неизбежно белите крила на ангела и тъничкия зов за милосърдие съсредоточен в ъгълчето на очите където никой даже Той не би видял отчаяната непотребност на осъдения на различие...

vboychev

vboychev

 

Опит за падане...

Очи затварям... тихо е наоколо като пиано старо като за мен сълзи и устните наоколо е тихо отново падам без дори... спокоен съм и те обичам... а ти? събуди ли се мила...

vboychev

vboychev

 

Инсинуация...

Изчезнал съм... Водата ми говори красиви думи срички тъмнина околозвездие рисунки детски парещи ръчички и обещания изчезнал съм... очите ми се връщат и болят сълзите докосванията са трудни като изгубени монети обичам шепнеш но не знам дали ще те усетя защото си без топлина пристигнала изчезнал съм... ръцете ми са голи изсъхнали като крила целувам те а после се събуждам и нямането е вина която съм приел за да те има изчезнал съм... и утре ще се върна а ти ще ми простиш ли

vboychev

vboychev

 

Уханието на кафето...

Докато слушам как във банята водата сваля нежната ни нощ от тялото ти си мисля за шегата която времето си прави с нас като сълзите по обезумялото дърво отвън те виждам още нежно разсъблечена потънала в едно море от сън от галещи ръце и недокоснати във тъмното усмивки в уханието на кафето което си направила за мен преди да се събудя... Рисувам те с дима на първата цигара и се опитвам да забравя че сме обречени деца и някак си успявам да се смея на шегата която времето си прави с нас...

vboychev

vboychev

 

Тайна...

Прелитат над парка едни особени птици безкрили това че летят е тайна която ние сме скрили в усмивките си и тайна е че летим с тях над парка като птици безкрили в усмивките си и в очакването на дъжда...

vboychev

vboychev

 

...

Това е капка ДНК в една умираща секунда аз търся моята вина за недокосването и се будя внезапно недовзел съня когато идваш и целуваш напуканите ми уста и спираш тътена в сърцето с ужасно тихичка ръка и в непонятното ти "ДА" опитвам се да продължа съня си и потокът на кръвта сълзите и новото ми ДНК със теб и с пътя който ми показа...

vboychev

vboychev

 

Много...

Колко си мъничка моя прекрасна любов как нежно рисуваш търпение в побелелите ми коси как ме запалваш напролет с дъха си на лепкава пръст как те жадувам сълзи как гасиш есенно самотата ми с прегръдки с очи от незабравящи лятото песни и пътища как ме зовеш сред вихрушките зимните... Колко си мъничка а как ме обичаш...

vboychev

vboychev

 

Сух...

Тъпо ми е че съм сух искам мъничко вода да напръскам съществото дето мислех че е цвете синичко-зелено из очите ми залутано цъфтящо топло за душата ми подвило коренчета из кръвта ми недокоснато шепти усмивки... А е сухо... Някой трябва да го напои...

vboychev

vboychev

 

Твой...

И в твоите топли ръце ще намеря секундите воля минутите страст часовете призвание ще имам дъжда на невръстното ти упование в моята смелост да бъда добър да бъда щастлив да помня годините щедрост в ръцете ти в преспите любовен сняг изгонен от никъде приет в себетърсене загубен в гласа ти завинаги искан завинаги сам измислен осмислен предъвкан но истински твой...

vboychev

vboychev

 

Свиждане...

Пак сам чакам... Листовете бели горят очите цели планети в безукорна страст обезлюдени в безмълвен копнеж непроходими в сияние тъмно проклели събитието живот... За какво съм ти всъщност...

vboychev

vboychev

 

Вечерно...

И вечер е... Светът ще дойде уморен върху тръстиките ще падне ще се накъса на парчета и тихо тихо ще угасне... Звездите ще намерят път към тъмните ни нежни ласки и във нощта ни упоени умиращи умиращи ще гаснат... Луната ще изпепели на спомените тъжната умора ще се обърне с тъмното към нас и бавно бавно ще угасне... И слънцето ще дойде сутринта ще ни открие нощно неразделни ще се усмихне и ще разбере и весело тъй весело ще пламне...

vboychev

vboychev

 

Спри!

Не искам да те моля спри! да търся в целия запас от думи едничка дето ще боли достатъчно за да накарам сърцето ти да затупти обратно спри! не си отивай тъй внезапно пълно кръвно явно обичам този малък свят където се докосваме с копнежи с очи препълнени с усмивки с безкрайно много топлина открития където правим всеки ден по непознатата му карта където нашите деца намират първите си стъпки и тъжните слънца на младостта ни изгарят още ненапъпили и моите усмивки канят твоите на танц с уханията на измислените рози които искам да ти подаря в нощта когато всичко всичко спи... Не искам да те моля спри!

vboychev

vboychev

 

Стрип...

Събличаш се толкова бавно пред мен се изчистваш от тъмния восък на дните в които те нямах толкова леко изхвърляш наслоените мигове страх от самотност и мълчание в крясъци недокоснатост пустини ръце тихо разцъфват нови цветя непознати по тялото толкова нежно пред мен се открива любовта за която дишам...

vboychev

vboychev

 

Солфеж...

Тук ли си чуваш ли тъмното фа на душата ми пак ли си изподрала земята ми с нокти изгризани молещи нямащи воля признания... Искаш ли ме... Ела... И допей!

vboychev

vboychev

 

Боби...

Накуцвам днес кракът ужасно ме боли защото вчера те прегръщах... Накриво стъпих... Господи! Боли... Не се завръщай моля те не се завръщай...

vboychev

vboychev

 

Запетайка...

Изглежда не съм по-различен от другите тъжни поети щом в мрака дебел и себичен твоят прозорец не свети...

vboychev

vboychev

 

Банално...

Здравей чудесен септемврийски ден вониш на есен но си пременен в одеждите на късното ми лято... Запомням те и те изпращам с последно щъркелово ято...

vboychev

vboychev

 

Рожден ден...

Празнувам днес рожден ден на един приятел... Самичък пия чашата до кръв изгаря устните ми и сълзите чакам над восъчните свещи да покапят... И пръст ще срежа вместо торта и болка ще преглътна вместо вино и ще си спомня бе непоправим мечтател... Празнувам днес рождението на един умрял приятел...

vboychev

vboychev

 

Одесос

Когато тръгвам пак по пътя си узрял към вечно стария сънуван град Одесос се питам кой съм и дали съм цял и светлините във очите ми къде са... Къде е морското дете което криех в топлата си кожа защо безумното море изрязах от сърцето си със ножа със който в брежните дървета дълбаех кораби моряци и нямаше по цялата планета по-светъл път от лунната пътека... Завръщам се... Болят ме дните на хората във този град не виждам във очите им очите на детството... Градът е сляп...

vboychev

vboychev

 

Моля те...

Къде ли танцуваш сама под звездите с протегнати в мрака ръце очакваща нежното да на морето и спомен за скъпо лице... Къде ли танцуваш прегърнала вятъра люляна от тъжната му нега целуваща сляпата болка на пясъка с всяка последна сълза... Къде ли танцуваш с песента на делфините разлистила огнено мокри коси облечена в страсти в желания в трепети... За мене танцуваш, нали... За мен пожелаваш звездите горещите съня им във танца ти луд луната в греховния ритъм на свещите прогонила нощния студ... За мен си рисувала диво във пясъка следи серенади с боси нозе да тръгна по тази пътека до блясъка на топлото ти сърце... Танцувай,танцувай, Вечернице... Скъсай оковите на самотния ден... Танцувай, не спирай дори за секунда защото във твоя танц съм роден...

vboychev

vboychev

 

Cure...

По жълтите камъни свили очите си в пукнатини към живия плет се промъквам с тревожно настръхнали ръце и напукани пресъхнали устни... Ще спра до зеленото рошаво корито от нежно стърчащи стрели и припалвани свещи ще умия очите си в тревожните сънища ще влея душата си в корените ще скрия ръцете си в безмълвието и бавно вятърът ще ме поклаща... сякаш искам да се върна по жълтите камъни свили очите си в усмивки...

vboychev

vboychev

 

Върнах се...

Върнах се... Тук съм... Отвори ми! Приеми ме! Прегърни ме както само ти... гушни ме... Твой съм... Няма да си ходя вече... Няма да накъсвам нощите звездите няма да събирам и луната няма да проклинам че на теб прилича а ще я обичам както само ти... Морето ще обхвана в шепи за да те измия от тревогите с любов с устни ще те прочета всяка нощ ще те прочитам ще те пея ще те сричам ще те шепна докато изчерпя думите сълзите докато не пресуша очите докато ме милват както само ти... Върнах се... Щастлив съм...

vboychev

vboychev

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.