Премини към съдържанието
  • публикации
    151
  • коментари
    22
  • прегледи
    18335

За този блог

...за душите, които съм убил...

Публикации в този блог

 

Сълзите...

Сега си представям как тихо зоват те от там надалеко в открито море очите ми тъжно загубено клети очи на заспало в забрава дете... Сега не успявам да спирам сълзите...

vboychev

vboychev

 

Падам...

Отиде си... Толкова истински бързо и остро затвори вратата затвори и пътя към себе си и към душата която обичам... И тук тази стая прилича на пропаст...

vboychev

vboychev

 

Времето...

За теб мисля и дните броя откакто те няма и казвам си тъжно в очите ти взрян че пак ще те срещна след дни след години ти пак тъй голям аз пак вечно малък ще бъдем един срещу друг и пак ще се гледаме тъжно очи в очи всеки от някоя стара безпаметна снимка...

vboychev

vboychev

 

Недей да сънуваш...

Не се обръщай щом си тръгна не спирай да дишаш не затваряй очи... Недей да разсичаш на две тишината... Недей да сънуваш... Мълчи! Ще видиш как лесно листата наесен умират и всичко боли как птиците и последната песен отлитат отлитат отлитат...

vboychev

vboychev

 

Пост...

До утре... Сънят ми ще гони лисици из тъмното на пролетта дъхът ми ще пълни зеници със смелост и самота и няма да чакам войници пред вратата с букетче цветя... До утре... Последни крила над умрелия залив сънят ми - отдавна уморен ще носи прекършени стомни като жажда за жива вода и корабите все тъй бавно ще напускат деня на моето днес до утре... ...толкова е нежно. Защо се оправдавам?

vboychev

vboychev

 

Есен...

Следи от избягал сън пресичат сутрешната пепел от нощната оргия на звездите... Земята е скована от сълзите на изоставеното от слънцето небе... Треперят голи дървета... Мълчат сиви прозорци... Есен е... Само есен... Какво ли ще стане когато зимата дойде....

vboychev

vboychev

 

Делириум...

Събудих се сред снежното легло където на пролет ухае... Сам бях... Наоколо спящи дървета от замръзнала младост... Студено мълчание на смутени замръзнали пори напомни на душата ми беззвучната песен на вятъра... Сам съм... ...сред снежното легло където на пролет ухае... Белите устни на бялата нежност притварят очите ми в бяло...

vboychev

vboychev

 

...

Нещастните сами отиват до водата да търсят себе си сред облаците отразени тъмни и тихо капят от лицата сълзите им като дъждовни рани... И няма истина в която живота си да облекат че на изкуствените думи голотата не дава топлина по-дълга от краката на лъжата а без топлина изглежда мъртав е денят... И сенките изглеждат по-реални от труповете на които са обречени и скитат като роби след греха им миниатюрни нощи без звезди... А те проклинат тишината на двуизмерната си същност която ги събира със земята и ги привлича към отвъдното...

vboychev

vboychev

 

...

Стая. Две черни точки на тавана твърде далеч една от друга за да бъдат очи. Прозорец. Леко открехнат - отвън шепнат тихо. Часовникът на стената мълчи. Куфар. Разсеян слънчев лъч към вратата пълзи. Пътека. Някой шепне. Дъждът идва тихо. Тръгвам. До следващата празна стая...

vboychev

vboychev

 

Психо...

Дълго... Много дълго ме чакат да кажа какво съм сънувал последната нощ... А аз още не съм се събудил...

vboychev

vboychev

 

Следи...

- Къде си? - пита ме синът ми... Толкова труден въпрос. Замислям се. - Тук съм! - излъгвам...

vboychev

vboychev

 

Не...

...от тук на... Татко! Ще имам от сълзите изплакани последни две истински слънца които ще ме топлят през зимата на летата ми... ...от тук нататък...

vboychev

vboychev

 

Сляпо...

Скъпа! Ръцете ти са студени като коси на зимна река... И като гладен рибар ще пробия дупка със сърцето си...

vboychev

vboychev

 

...

Знаеш ли? Ти който стоиш и ме гледаш без да ме виждаш аз съм от другата страна на течното огледало... Преплувай ме!

vboychev

vboychev

 

Последно...

Ръцете ти лежат отпуснати като препарирана любов на лебеди... А моите треперят... с една от тях очите ти затворих...

vboychev

vboychev

 

Гробно...

А там студено ли е? Дали когато дойдат както аз сега съм тук ще чувам как мълчат както аз сега мълчейки ти говоря...

vboychev

vboychev

 

...

Заедно... Само тогава трептежът на свещите в очите ни става звук... но ние чуваме само сърцата си...

vboychev

vboychev

 

Портрет...

В тъмното не виждам чертите ти но мисля че розите започват да бодат... по устните ми има кръв...

vboychev

vboychev

 

...

Залез... Корони от неволно произнесени думи забиват игличките си по нашите небеса... скоро там ще изгреят звездите...

vboychev

vboychev

 

...

Изгрев... Мираж от светулки забравили лунната си тревога превръщат прозрачното в светло... а ръцете ми са целите във восък...

vboychev

vboychev

 

Сега...

...навел глава над мисълта за утре проклинам свободата на нещастието да съм ограничен... между два мига търпение...

vboychev

vboychev

 

Деца...

Врати... Затворени зад седемте ми чувства раните им стенат изоставени... Безпомощен стоя от другата страна на живота...

vboychev

vboychev

 

Дъгата...

Дъгата е сляпа. Спящи над морето бледи цветове и девствени пътеки като траур след сбъднати молитви за дъжд...

vboychev

vboychev

 

...

...всеки нов паметник на общото ни нещастие е остров сред плиткото блато в което се давят дори великаните...

vboychev

vboychev

 

Заключен...

Заключен съм в стая със стени от часовници и всяка от тях слуха ми пробива със злорадо мълчание в което издъхват предсмъртните стонове на всеки следващ момент...

vboychev

vboychev

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.