• публикации
    46
  • коментари
    172
  • прегледи
    16558

За този блог

Творчество,и не само...

Публикации в този блог

WhiteHart

В дванайсет тъгата си легна да спи.

Прегърна я нежно и тихо нощта.

Събуди се в девет, отвори очи.

Тъгата все още си беше тъга.

Закуска, цигара, и чаша кафе,

и малко мечти, премълчани на глас.

Тъгата отдавна се чувства добре,

когато ми идва на гости у нас.

А после облече се, взе си ключа,

излезе и тръгна без цел и посока.

Тъгата все още си беше тъга...

Цената да имаш сърце е висока.

Завърна се вкъщи, щом вън притъмня.

И без да усети, в последния час,

тъгата престана да бъде тъга.

И бавно и тихо превърна се в... аз.

WhiteHart

Едно

Щом стъпя върху голата земя,

жалкият ми егоизъм се стопява.

Превръщам се в прозрачна светлина,

пронизваща вселенската забрава.

Очите ми са стъклени врати,

през тях минават всякакви заблуди.

Понякога поглеждам през сълзи

и чакам да се случи ново чудо.

Къде е истината, питам се насън,

забравил, че забравата лекува,

а капките дъждец в листата вън

са само мъката на този, който чува.

И всичко край мене се слива в Едно,

през дупката в покрива виждам луната.

Проскърцва във утрото снежно дърво,

във чашата с чай съм налял пустотата.

Земята се ражда от всяко небе,

а всичко е бяло. Каква тишина...

Без нищо да правя, тревата расте.

Светът е магия. Тук и сега.

В стихотворението са използвани модифицирани цитати от книгата "Дзен - джобен пътеводител" на изд. Кибеа.

WhiteHart

Фрагменти

Здравейте! Аз дишам. Все още съм тук.

И някак небрежно, по детски живея.

Блян сътворявам от форма и звук.

После въздишам и чезна по нея.

Случва се често. Събарям стени.

Има в живота такива моменти.

Идва копнежът, от него боли.

Единното цяло накъсвам с фрагменти.

Колко ли дадох и колко ли взех.

Всичко ненужно по пътя оставих.

Сложните мисли не носят успех.

Много изрекох, а малко направих.

Вече не искам далечни звезди.

Няма ли слънце, луна ще ми свети.

Може би всичките мои мечти

през цялото време били са в ръцете ми.

Днес се завърнах. И в себе си знам.

Още във всички очи ще надничам.

Дните са дълги, когато си сам.

А крайната цел е да бъдеш обичан...

WhiteHart

Мрежа от думи

Мрежа от думи изплетох за смисъла,

търсих напразно. Фалшиви следи...

Чаках те дълго. Ти беше написала,

че животът е сън, но реално боли.

В самотните нощи четях философи.

Събирах парченца. Оттук и оттам.

Ходех насън. По домашни пантофи.

Смятах, че всичко умея и знам.

После разбрах, че в морето от знания

има акули. И хапят до кръв.

Плувах безшумно. Запазвах мълчание.

Знаех, че думите също са стръв.

Днес съм различен - в ранната есен

се движа на пръсти, безцелно вървя.

Животът е хубав - написах му песен.

събирам усмивки. И малки слънца...

WhiteHart

Константа

Събудих се от гръм. Валеше дъжд.

Небето беше облачно и посивяло.

Как искам да се будя с теб. Поне веднъж...

Да ме целунеш и да оцветиш деня ми в бяло.

Видяхме се за час. И после - самота.

И времето минава бавно. Цяла вечност.

Замислих се. Теорията на относителността

работи явно... С цялата си безсърдечност.

Когато си до мен, минутите летят,

и не усещам шеметния бяг на часовете.

Обратното е в сила също. Влачи се денят.

Дори и слънцето май някак мързеливо свети.

Изхвърлих си часовниците. Писна ми от тях.

Тиктакат относително... Като ръждива панта.

Илюзия е времето... Аз вече си избрах...

Ще се сверявам с теб. Нали си ми константа...

WhiteHart

В скоби

Отворих си очите ранобудно.

(Дори да знаех, нямаше да спра.)

Пробуждането винаги е трудно.

(Особено с усмивка на уста.)

Оставих си мечтите нависоко.

(И рядко вече сещам се за тях.)

Живеело се лесно без посоки

(когато превъзмогнеш своя страх).

Небето е загадъчно и синьо

(макар че не успях да полетя).

Припомням си отминали години

(дори да мога, няма да ги заменя).

И - искам или не - вървя нататък.

(Не търся вече ничии следи.)

В душата си отгледах добротата.

(Научих ли уроците? Почти...)

WhiteHart

Спътник

Захапа ме...Жестоко и неумолимо.

Напада от засада,без преструвки.

Зад мен вървеше дълго...Цяла зима.

Понякога изчезваше. Тя бяга от целувки.

Преследва ме...Докосва ме в мълчание,

и в тъмните ми настроения се носи.

Към мен не храни капка състрадание.

Тормози ме... Със хиляди въпроси.

В леглото ми се крие. Вездесъща...

Обсебва нощите. По-ярка от луната.

С измамна близост нежно ме обгръща...

Омръзнала ми е до болка... Самотата.

WhiteHart

Спокойствие... Потъвам във момента

и все ми е едно за утрешния ден.

Събирам само мънички фрагменти...

Целувка и докосване. От теб за мен.

Складирам ги на сигурно - в сърцето,

до него достъп имаш само ти.

Предал съм ти верижката с ключето...

Ти знаеш, че е пълно със мечти.

Усмихваме се заедно, това ни стига

и преоткриваме във всичко смисъл нов.

Една звезда в небето ни намига...

Основната съставка на звездите е

... любов.

WhiteHart

Тиха лудост

Сърцето ми като самотна птица

лети със вятъра и се оглежда.

В недрата му запалена искрица

поддържа още крехката надежда.

Копнеж любовен скрит е във очите

и вътрешно разяжда и дълбае.

Летят на воля пуснати мечтите

и карат го за друго да нехае.

И тиха лудост бавно ме обзема,

умът ми пленник е на сладки устни.

Затворен съм в любовна теорема,

не искам тази лудост да ме пусне.

И болката... И тя е част от нея.

Живеем в свят, поддържан от контрасти.

Безкрайно те обичам... И копнея

да бъда с теб. Изцяло. Не отчасти.

WhiteHart

Усещане за зима

Пътечка малка в старата гора,

забравена и пуста от години.

Тук няма радост, няма и тъга.

А само тишина. И бяла зима.

Вървя след нея в падащия сняг,

оглеждайки се за прикрити знаци.

Смрачава се. И в сивия сумрак

си шепнат тихо горските елаци.

Снегът се сипе в гаснещия ден

и нейните коси обагря в бяло.

Блести ледът в изстиващия клен.

Пред него тя се спира. Огледало...

Стоя и гледам. Нейното дихание

държи ме в плен, не мога да отмина.

В очите и - полярното сияние...

Безмълвен ден в настъпващата зима.

WhiteHart

Миг забрава

Ноемврийски ден,валят листата.

Хладен вятър,неизбежна зима.

Не усещам нищо.Само топлината

от това,че си до мен и че те има.

Появи се ти внезапно,като пламък.

Освети деня ми и направи чудо.

И сърцето,вледенено като камък,

пак тупти в гърдите ми и бие лудо.

Хубав е животът,щом си с мен.

В твоите очи откривам светлината.

И изпълнен е със смисъл всеки ден,

в който те прегръщам там,в тъмата.

Вечност в погледа.Усмивка мила...

Сблъсък на стихии...Лед и лава.

Плюс и минус в уравнение.Магнитна сила.

И привличане горещо.Миг забрава...

На Диа

18.11.2008

WhiteHart

Enjoy the nothingness

Вие сте осемгодишен. Неделна вечер. Позволено ви е да останете буден един час повече. Семейството играе „Монополи“. Казват ви, че вече сте достатъчно голям и можете да се включите в играта. Губите. Непрекъснато губите. Стомахът ви се свива от страх. Почти всичко ваше е загубено. Купчината пари пред вас се е стопила. Братята ви грабват всички къщи от вашите улици. Продава се и последната улица. И изведнъж осъзнавате, че това е само игра. Подскачате от радост и събаряте от масата голямата лампа. Тя пада на пода, като повлича и чайника. Другите се ядосват, но вие се смеете, докато се качвате по стълбите, за да си легнете. Знаете, че сте нищо и че не притежавате нищо. И знаете вече, че да бъдеш нищо и да нямаш нищо — са двете неща, които дават неизмерима свобода.

ЯНВИЛЕМ ВАН ДЕ ВЕТЕРИНГ

Ние оформяме глината в съдове,

но празнотата отвътре

вмества онова, което ползваме.

ДАО ДЪ ДЗИН

С нотите се справям не по-добре от мнозина пианисти. Но паузите между нотите… Ах! Ето къде е изкуството.

АРТУР ШНАБЕЛ

Сред великите неща, които могат да се открият между нас, най-великото е Съществуването на Нищото.

ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

Нямам какво да кажа, казвам го — и това е поезия.

ДЖОН КЕЙДЖ

Формата не се различава от пустотата.

Пустотата не се различава от формата.

Формата е самата пустота, пустотата е самата форма

СЪРДЕЧНА СУТРА

Ние сме тук и е сега. Отвъд това, цялото човешко познание е фантасмагория.

Х.Л.МЕНКЕН

Това, което е, е това, което е.

„ЛОВЕЦЪТ НА ЕЛЕНИ“

Колкото повече знаеш, толкова по-малко разбираш.

„ДАО-ДЪ-ДЗИН“

Състояние на пълна простота.

(То струва всичко — и нищо по-малко от това.)

Т.С.Елиът

WhiteHart

Пиянски рими

Изгубени са мислите, оставени

навън,на произвола на съдбата.

Мечти ефирни, в хаоса измамени

потропват вечер тихо на вратата.

В делата всекидневни сме си същите,

понякога се мислим за различни.

Но хората сме явно като къщите -

фасадите съвсем не са излишни.

Животът е безсмислено занятие,

когато търсиш смисъл и посока.

А личностното себевъзприятие

стена издига - здрава и висока.

Навън е тъмно, вятърът не спира

да духа в мрежата против комари.

В хладилника ми - изстудена бира,

в главата ми - емоциите стари.

WhiteHart

Кхъ-кхъ...

Върнах се! cool.gif Нямаше ме 8 дни,ама като гледам,не сте се затъжили много за мен... biggrin.gif

Изгорял съм като някой батко от малцинствата,нахапан съм от планинските комари и съм свеж като градинска репичка laugh.gif

В близките няколко дни очаквайте подробна статия за пътешествието ми из Пирин,придружена с много прекрасни снимки в раздела за пътешествия и туризъм. :P

WhiteHart

В изгнание

От утре (02.08) ви изоставям и отивам да живея на палатка в планината.

Е,споко,не завинаги,а само за 1 седмица... biggrin.gif Стегнал съм раницата(баси,колко е огромна),заредил съм няколко шишенца от ракията на дядо,взел съм си топли дрехи...Дано не съм забравил нещо. Отивам с една компания,с които всяко лято ходим по планините - все хубави хора...Ще бъдем 7-8 дни по високото в Пирин,на 2000 - 2500 метра,без всякакъв досег с цивилизацията - ще спим на палатки със спални чували - абе изобщо дива работа biggrin.gif

Да не съсипете форума,докато ме няма,ей... :P Айл би бек,дет се вика... laugh.gif

WhiteHart

Странна работа...От известно време насам съм се отдал на абсолютен мързел,и това ми влияе по много интересен начин. Все повече започвам да се чувствам като бял лист хартия. Като че ли не мога да намеря всички онези малки неща,които винаги съм мислел,че са в основата на личността "Данчо". Преди смятах,че работата,която работя,хобитата ми,различните ми предпочитания,и още една камара неща, всъщност са това "Аз",което свързвам с мен. Сега съм разколебан...В момента съм без работа,не правя нищо,социалните контакти са рязко ограничени,почти не чета книги (а преди четях ужасно много),не пиша нищичко,и постепенно като че ли започнах да избледнявам и да ставам прозрачен...Губя идентичност. Спрях да подхранвам егото си с разни високоинтелектуални теории и философии,вече изобщо не ме влекат. И понякога се случва,както си стоя,да си задам въпроса "Кой всъщност съм аз" и да се опитвам да намеря нещо константно,за което да се захвана и да кажа "Ето,това съм аз". Но нищо не намирам...

Всъщност явно всички сме бели листи хартия - листи,които с течение на времето запълваме с преживяното от нас,и вярваме,че сме това,което е на листа. Но имаме свободата както да запълваме листа,така и да трием съдържанието му. И това е добре - не може винаги да сме едни и същи...В момента съм в процес на триене.А с какво ще запълня после листа,все още не е ясно. Но имам всичкото време на света - все ще измисля нещо... :)

WhiteHart

Краят

Хубавото на лошите неща и лошото на хубавите неща е,че си имат край. В последно време често си мисля за тази сентенция. А краят винаги идва...И никога не е щастлив. Измишльотините за хепи-енда ги има само във филмите и книгите.В реалния живот нещата са съвсем други - краят никога не може да бъде щастлив. Защото е именно край...И въпреки че знам,че всеки край е ново начало и нови възможности,не мога да не бъда тъжен. Когато си работил с едни и същи хора 6 години,познавате си и кътните зъби и те са станали твое семейство,няма как да си радостен,че се разделяте. Но така е в живота...Няма вечни и неизменни неща.И промяната е нужна - без нея би липсвала възможността за развитие. Но този край...Винаги е тежък. Идва внезапно и неочаквано,изведнъж всичко се променя,и ти също трябва да се промениш - нямаш друг избор. Всяко зло за добро...Животът продължава.

WhiteHart

Ранен следобед...Малкото селце,сгушено в полите на планината,беше притихнало.По пустите калдъръми се виждаха единствено стада патки и тук-таме някоя котка,тръгнала незнайно за къде.В селото живееха около шейсетина старци,които по това време на деня се бяха изпокрили по къщите си на хлад и си почиваха. Тук времето беше спряло...Навремето селото беше голямо,много млади хора живееха в него,имаше училище,детска градина,здравна служба. Млади и стари живееха рамо до рамо и се трудеха на полето от сутрин до здрач. След това всички се юрнаха по градовете - подмамени от многото възможности за по-лесен и удобен живот,и прекъснаха връзката си със земята - тази земя,която ги изхранваше толкова години,и към която бяха привързани. Избягаха в бетонните блокове,където водеха своето мизерно полусъществуване,и се заблуждаваха,че са много цивилизовани...И селото опустя. Останаха стотина старци,които се топяха от година на година. Всичко западна - селото остана сякаш накрай света,изолирано,забравено,тъжно...Животът на старите хора минаваше между работата по дворовете и нивичките и очакването да чуят двигател на кола,показващ,че някой син или унука си иде да ги види. Вечер дядовците се сбираха на селския хоремаг,нищеха политиката и си разправяха спомени за едно време...Спомени,които всеки един от тях беше споделял десетки пъти с другите,но какво друго да правят...Изслушваха се един друг,кимаха мълчаливо,и отвреме навреме скришом избърсваха по някоя сълза от брадясалите си лица. Навсякъде витаеше усещане за обреченост и примирение със съдбата.

И животът в селото си течеше по този начин,ден след ден и година след година... До деня,в който дядо Пенчо се сблъска с неизвестното.

В този ранен следобед дядо Пенчо не можеше да спи - беше прекалено горещо,а едноетажната му къщурка,напечена от жаркото слънце,му се струваше като пещ - от ония,дето печаха агнеата навремето. Не му се влизаше изобщо вътре...Затова взе бастонката и тръгна лека-полека по сенките,към близката дъбова горичка,където поне имаше малко прохлада.Навлезе между дърветата,потънал в своите си нерадостни мисли,и изобщо не забеляза нещото,полегнало на пътеката,докато не се спъна в него. Просна се по очи на земята,сетне успя едвам да коленичи и стреснато се загледа в предмета,който го препъна. В първия миг си помисли,че това е някаква детска играчка,захвърлена тук от скитащите цигани. Пред него лежеше бледозелена фигура с човешки очертания,но размерът й беше като на кукла за игра. Имаше си две ръце и два крака,малко телце,и странно несъразмерна за този ръст глава - тя беше голяма,издължена,и от горната й част излизаха два израстъка,подобни на антенки.Още повече се уплаши,когато съществото неочаквано се размърда,изправи се и втренчи огромните си изцяло черни очи в него. Дядо Пенчо внезапно се отърси от вцепенението си,и замахна с бастонката. Добре насоченият удар попадна право в главата на създанието.Звукът беше все едно старият поп Иван бие селската камбана за умряло.Пришълецът се олюля,издаде протяжен бръмчащ стон и се стовари обратно на пътеката,където застина. След това всичко се разви като в немите холивудски филми,където нещата се случват с главоломна бързина. Дядо Пенчо занесе зеленото телце в селото,извика кмета,той пък се обади на селския полицай,той пък - на други,и така за няколко часа селцето се превърна в жужащ кошер,изпълнено с познати и непознати хора,искащи да видят с очите си дали слухът,достигнал до тях,е истина.Надойдоха журналисти,учени,военни,селцето беше наводнено от множеството компетентни и некомпетентни органи,които да разследват случилото се.Мина ден,два,после месец,после и година...Селото се прочу навсякъде и вече не беше онова малко и западнало местенце,с натрошени дувари и кални улици.Селският хоремаг се превърна в снек-бар "НЛО",където от тавана висеше миниатюрна летяща чиния,постоянно идваха журналисти да правят филми и репортажи за извънземното,убито от дядо Пенчо,а самият той се превърна в знаменитост.

Славата обаче не го промени - пак всяка привечер отиваше в хоремага,пиеше си пиенето с другите старци,и колчем се отвореше приказка за случая,разправяше на всеки как е гътнал войнственото извънземно с един удар на бастонката,която продължаваше да носи навсякъде със себе си. Промени се и местния говор и фолклор - вече местните не казваха "Да те вземат дяволите",а "Да те вземат извънземните". Бабите плашеха унучетата не с Торбалан,а с израза "Заспивай,че ще викна извънземното!". Всяка година,на бележитата дата,се организираше ден на извънземните,като всички жители и гости на селото си слагаха маски със зелени рогца,ходеха напред-назад и бръмчаха,за удоволствие на туристите,които снимаха с камерите и фотоапаратите си.Селото живна,прочу се навсякъде,а дядо Пенчо се радваше на щастливи старини.Поне сега слушатели не му липсваха...Животът си течеше...

biggrin.gif

WhiteHart

Изворът

Пресъхна почвата;не падат дъждовете.

Във пустош се превърна долината.

А изворът,от който пиех с пълни шепи,

не блика вече...Само тишината...

Избягаха ми думите;отидоха далече.

Безмълвието влезе в празната ми къща.

И може би нормално е,защото вече

не искам в минали неща да се завръщам.

Останах сам;потънал във мълчание,

вървя към себе си,без нищо да ми пречи.

В едно се сливат радост и страдание.

А изворът отново ще тече...Все пак е вечен.

WhiteHart

Забрави, че си чел някога нещо.

Изхвърли всичкия книжен боклук от главата си.

Изгони всички идоли, учители, авторитети, намерили убежище в теб.

Те са мъртви.

Те отдавна са мъртви.

Не се мъчи да вървиш по пътя, по който е минал друг.

Не усложнявай излишно живота си.

Не е възможно да минат по един и същи път двама.

Ето защо - върви си по своя и ще стигнеш там, където е сборният пункт на всички, там, където всички престават да бъдат множество, за да станат Едно.

Забрави всички писания.

Забрави дори и това.

Не се поддавай на влияния, на пропаганда.

Бъди естествен.

Бъди просто себе си,

без да се стремиш да подражаваш, за да се превърнеш в някой друг, защото оригиналът винаги е по-ценен от копието.

Остави всяко нещо да си върви по своя път, към свойта цел, защото няма нищо по-хубаво и по-истинско от това, което е естествено.

Запомни, че никой на никого не може да бъде Учител, защото всеки, който провъзгласява себе си за Учител, всъщност провъзгласява волята си за власт.

Той иска другите да вървят по неговия път, след него, никога пред него.

Той иска да наруши естествения ход на нещата, според който всеки своя пътека си има и затова никой не може да върви по пътеката на някой друг.

Ето защо - няма по-големи престъпници от тези, които са се нарекли „Учители", защото и няма по-голямо престъпление от това - да отклониш човека от собствения му път.

Запомни: има само един Учител и това е Животът. Всички други са самозванци.

Няма да помогнат

нито твоите учители,

нито твоите учения,

нито твоите свещени писания,

нито твоите молитви,

нито твоите медитации,

ако твоето съзнание не е съзряло,

ако любовта не е разцъфнала в сърцето ти.

Тогава ще са безполезни всички учители,

всички учения,

всички свещени писания,

всички молитви,

всички медитации,

всички глупости,

с които си изпълнил главата си,

ако съзнанието в теб не е съзряло,

ако любовта не е разцъфнала в сърцето ти.

Не се опитвай да се стремиш

към чужди реалности.

Познай своята собствена.

Ако си тъжен - бъди тъжен!

Не отвръщай поглед от своята тъга.

Ако си радостен - бъди радостен!

И ако си внимателен, бдителен,

ако си постоянно нащрек,

ще разбереш, че и радостта, и тъгата

са само облаци, които идват и отминават,

а това, което нито идва, нито отминава,

това, което винаги остава, е небето.

То е твоята реалност.

И ти можеш да създадеш облаци,

но небе не можеш.

Можеш да бъдеш небе,

Но облаци не можеш.

Фалшивите неща винаги

Ще си останат фалшиви

И тяхното количество

няма да ги направи истински.

Колкото и много знания да натрупаш,

Те ще бъдат безполезни,

ако не са подплатени с истинско познание.

Тогава в очите на хората

можеш да изглеждаш мъдрец,

защото хората са склонни да бъркат

ерудицията с мъдростта,

но дълбоко в себе си ще бъдеш глупак

и ще криеш своето нещастие с усмивка,

и ще криеш своето невежество

със титли и научни степени,

лишени от пълнеж.

И зад твоята духовност

ще прозира лицемерие.

В основата на твоя мир

ще има кратер на вулкан.

А твоята любов ще бъде

само дреха на омразата.

И ти ще изглеждаш,

но няма да бъдеш.

Ще си богоподобен,

но само подобен – не и божествен.

И твоето божествено подобие

няма да топли никого.

Ще бъдеш като изкуствено цвете –

Красиво, но ще ти липсва аромат.

И ти можеш да зарадваш нечии очи,

но не и нечие сърце.

Б.Русанов - "Просто да бъдеш"

WhiteHart

Притча

Живеел си един дзен учител в къщичката в планината,препичал си се на слънце и пет пари не давал...Веднъж при него отишъл някакъв си търсещ духовното и започнал да му досажда:

- Казаха ми,че ти си велик дзен учител. Искам да ти задам няколко въпроса.

- Питай - отвърнал учителят - но не са те осведомили правилно.Аз не съм никакъв велик учител...

- Е как така...-сконфузено измрънкал търсещият - Много хора ми го казаха това...Пък и защо в такъв случай живееш в това пусто място като отшелник?

- Ами защото така ми харесва...Пък и риболовът тук е супер - отвърнал усмихнат учителят.

- Добре де...Ама аз все пак да те питам...Изчел съм стотици книги за религиите,философските системи и прочее,а никъде не можах да намеря отговорите,които търся. Навсякъде твърдят различни неща,и си противоречат взаимно. Пък аз търся Истината... Какво трябва да направя?

- Нищо - отвърнал учителят.

- Ама защо...Аз имам едни познати - по цял ден четат книги за висшите светове,за фините материи,и са толкова духовно извисени...Каквото и да ги питаш,винаги имат готов отговор. Не се ли постига по този начин Истината?

- Може и така...Ама ще отнеме повече време.

- Ами в такъв случай какво да правя аз,за да стана духовно извисен? - вече съвсем объркан попитал търсещият.

- Абе я зарежи тези глупости и ела да ударим по едно саке,пък после може и да отидем за риба - отвърнал учителят.

Най-накрая да напиша и аз една притча,стига само съм чел... biggrin.gif

WhiteHart

Простота

Вятър подухва,и слънцето грее,

птици спокойно се реят в небето.

Всичко наоколо просто живее,

тревата зелена се люшка в полето.

Дървета различни виреят в гората,

някои - ниски,а други - високи.

Но всички еднакво жадуват водата,

макар и да сочат в различни посоки.

Листо се отронва,и леко танцува

от полъха носено - ляво и дясно.

Лети си спокойно - и сякаш сънува,

едва ли остава нещо неясно.

Спокойно и тихо е пак край реката,

и старата лодка до храстите спи

Пеят щурчета.Шумът на водата

затваря очите...Животът върви.

Това е нормалният ход на нещата .

Естественост,мигове...И простота.

А ние редовно си пълним главата

с излишни теории относно света.

:P

WhiteHart

Мъдрецът

Отдавна,в древни времена,

живял мъдрец непознаваем.

Живеел в смях и простота...

Живеел,сякаш бил случаен.

Във всичко дирел добротата,

и много-много не говорел.

А с мъдреците от страната

макар да идвали,не спорел.

Не вярвал в сложни заключения,

живеел лесно - ден за ден.

И нямал никакви съмнения

относно жребия му отреден.

Не бил възвишен и духовен,

живеел в къщичка в гората.

Ядял и спял - и бил доволен.

На слънце цепел си дървата.

Оставил следното послание

за тези,търсещи разбиране:

В живота няма състезание,

животът е приемане,а не избиране.

WhiteHart

В подножието...

Шумят зелените треви,

усещайки дъжда.

Бодливи храсти

сочат към небето,

разтреперани...

Вървя по хребета.

И пак дъждът вали,

със сдържана тъга.

А облаците сиви

тътнат над върха

изнервени...

Летят орлите.

Точици в безкрая...

Търсят слънце.

А аз отново

скитам по пътеките

и търся теб.

По твоите следи

вървя,с копнеж и болка.

И творя лицето ти...

Пролука диря

в завесата от мрак,

жадувайки небе.

Изкачих върха.

Погледнах отвисоко

сътворението.

И те намерих там...

В росата и дъжда,

и хоризонтите.

Достигнах истината сам.

Отпих от тишината

малка глътка разум.

И те забравих...

Слязох в долината

и започнах отначало...

Игра и кръговрат.

Безкрайно претворяване.

И търсене...