Премини към съдържанието
  • публикации
    46
  • коментари
    172
  • прегледи
    17248

За този блог

Творчество,и не само...

Публикации в този блог

 

В дванайсет тъгата си легна да спи

В дванайсет тъгата си легна да спи. Прегърна я нежно и тихо нощта. Събуди се в девет, отвори очи. Тъгата все още си беше тъга. Закуска, цигара, и чаша кафе, и малко мечти, премълчани на глас. Тъгата отдавна се чувства добре, когато ми идва на гости у нас. А после облече се, взе си ключа, излезе и тръгна без цел и посока. Тъгата все още си беше тъга... Цената да имаш сърце е висока. Завърна се вкъщи, щом вън притъмня. И без да усети, в последния час, тъгата пр

WhiteHart

WhiteHart

 

Едно

Щом стъпя върху голата земя, жалкият ми егоизъм се стопява. Превръщам се в прозрачна светлина, пронизваща вселенската забрава. Очите ми са стъклени врати, през тях минават всякакви заблуди. Понякога поглеждам през сълзи и чакам да се случи ново чудо. Къде е истината, питам се насън, забравил, че забравата лекува, а капките дъждец в листата вън са само мъката на този, който чува. И всичко край мене се слива в Едно, през дупката в покрива виждам луната. Проскър

WhiteHart

WhiteHart

 

Фрагменти

Здравейте! Аз дишам. Все още съм тук. И някак небрежно, по детски живея. Блян сътворявам от форма и звук. После въздишам и чезна по нея. Случва се често. Събарям стени. Има в живота такива моменти. Идва копнежът, от него боли. Единното цяло накъсвам с фрагменти. Колко ли дадох и колко ли взех. Всичко ненужно по пътя оставих. Сложните мисли не носят успех. Много изрекох, а малко направих. Вече не искам далечни звезди. Няма ли слънце, луна ще ми свети. Може би

WhiteHart

WhiteHart

 

Мрежа от думи

Мрежа от думи изплетох за смисъла, търсих напразно. Фалшиви следи... Чаках те дълго. Ти беше написала, че животът е сън, но реално боли. В самотните нощи четях философи. Събирах парченца. Оттук и оттам. Ходех насън. По домашни пантофи. Смятах, че всичко умея и знам. После разбрах, че в морето от знания има акули. И хапят до кръв. Плувах безшумно. Запазвах мълчание. Знаех, че думите също са стръв. Днес съм различен - в ранната есен се движа на пръсти, безцелно в

WhiteHart

WhiteHart

 

Константа

Събудих се от гръм. Валеше дъжд. Небето беше облачно и посивяло. Как искам да се будя с теб. Поне веднъж... Да ме целунеш и да оцветиш деня ми в бяло. Видяхме се за час. И после - самота. И времето минава бавно. Цяла вечност. Замислих се. Теорията на относителността работи явно... С цялата си безсърдечност. Когато си до мен, минутите летят, и не усещам шеметния бяг на часовете. Обратното е в сила също. Влачи се денят. Дори и слънцето май някак мързеливо свети.

WhiteHart

WhiteHart

 

В скоби

Отворих си очите ранобудно. (Дори да знаех, нямаше да спра.) Пробуждането винаги е трудно. (Особено с усмивка на уста.) Оставих си мечтите нависоко. (И рядко вече сещам се за тях.) Живеело се лесно без посоки (когато превъзмогнеш своя страх). Небето е загадъчно и синьо (макар че не успях да полетя). Припомням си отминали години (дори да мога, няма да ги заменя). И - искам или не - вървя нататък. (Не търся вече ничии следи.) В душата си отгледах добротата. (

WhiteHart

WhiteHart

 

Спътник

Захапа ме...Жестоко и неумолимо. Напада от засада,без преструвки. Зад мен вървеше дълго...Цяла зима. Понякога изчезваше. Тя бяга от целувки. Преследва ме...Докосва ме в мълчание, и в тъмните ми настроения се носи. Към мен не храни капка състрадание. Тормози ме... Със хиляди въпроси. В леглото ми се крие. Вездесъща... Обсебва нощите. По-ярка от луната. С измамна близост нежно ме обгръща... Омръзнала ми е до болка... Самотата.

WhiteHart

WhiteHart

 

Основната съставка на звездите

Спокойствие... Потъвам във момента и все ми е едно за утрешния ден. Събирам само мънички фрагменти... Целувка и докосване. От теб за мен. Складирам ги на сигурно - в сърцето, до него достъп имаш само ти. Предал съм ти верижката с ключето... Ти знаеш, че е пълно със мечти. Усмихваме се заедно, това ни стига и преоткриваме във всичко смисъл нов. Една звезда в небето ни намига... Основната съставка на звездите е ... л

WhiteHart

WhiteHart

 

Тиха лудост

Сърцето ми като самотна птица лети със вятъра и се оглежда. В недрата му запалена искрица поддържа още крехката надежда. Копнеж любовен скрит е във очите и вътрешно разяжда и дълбае. Летят на воля пуснати мечтите и карат го за друго да нехае. И тиха лудост бавно ме обзема, умът ми пленник е на сладки устни. Затворен съм в любовна теорема, не искам тази лудост да ме пусне. И болката... И тя е част от нея. Живеем в свят, поддържан от контрасти. Безкрайно те оби

WhiteHart

WhiteHart

 

Усещане за зима

Пътечка малка в старата гора, забравена и пуста от години. Тук няма радост, няма и тъга. А само тишина. И бяла зима. Вървя след нея в падащия сняг, оглеждайки се за прикрити знаци. Смрачава се. И в сивия сумрак си шепнат тихо горските елаци. Снегът се сипе в гаснещия ден и нейните коси обагря в бяло. Блести ледът в изстиващия клен. Пред него тя се спира. Огледало... Стоя и гледам. Нейното дихание държи ме в плен, не мога да отмина. В очите и - полярното сияни

WhiteHart

WhiteHart

 

Миг забрава

Ноемврийски ден,валят листата. Хладен вятър,неизбежна зима. Не усещам нищо.Само топлината от това,че си до мен и че те има. Появи се ти внезапно,като пламък. Освети деня ми и направи чудо. И сърцето,вледенено като камък, пак тупти в гърдите ми и бие лудо. Хубав е животът,щом си с мен. В твоите очи откривам светлината. И изпълнен е със смисъл всеки ден, в който те прегръщам там,в тъмата. Вечност в погледа.Усмивка мила... Сблъсък на стихии...Лед и лава. Плюс и

WhiteHart

WhiteHart

 

Enjoy the nothingness

Вие сте осемгодишен. Неделна вечер. Позволено ви е да останете буден един час повече. Семейството играе „Монополи“. Казват ви, че вече сте достатъчно голям и можете да се включите в играта. Губите. Непрекъснато губите. Стомахът ви се свива от страх. Почти всичко ваше е загубено. Купчината пари пред вас се е стопила. Братята ви грабват всички къщи от вашите улици. Продава се и последната улица. И изведнъж осъзнавате, че това е само игра. Подскачате от радост и събаряте от масата голямата лампа. Т

WhiteHart

WhiteHart

 

Пиянски рими

Изгубени са мислите, оставени навън,на произвола на съдбата. Мечти ефирни, в хаоса измамени потропват вечер тихо на вратата. В делата всекидневни сме си същите, понякога се мислим за различни. Но хората сме явно като къщите - фасадите съвсем не са излишни. Животът е безсмислено занятие, когато търсиш смисъл и посока. А личностното себевъзприятие стена издига - здрава и висока. Навън е тъмно, вятърът не спира да духа в мрежата против комари. В хладилника ми -

WhiteHart

WhiteHart

 

Обратно в цивилизацията

Кхъ-кхъ... Върнах се! Нямаше ме 8 дни,ама като гледам,не сте се затъжили много за мен... Изгорял съм като някой батко от малцинствата,нахапан съм от планинските комари и съм свеж като градинска репичка В близките няколко дни очаквайте подробна статия за пътешествието ми из Пирин,придружена с много прекрасни снимки в раздела за пътешествия и туризъм.

WhiteHart

WhiteHart

 

В изгнание

От утре (02.08) ви изоставям и отивам да живея на палатка в планината. Е,споко,не завинаги,а само за 1 седмица... Стегнал съм раницата(баси,колко е огромна),заредил съм няколко шишенца от ракията на дядо,взел съм си топли дрехи...Дано не съм забравил нещо. Отивам с една компания,с които всяко лято ходим по планините - все хубави хора...Ще бъдем 7-8 дни по високото в Пирин,на 2000 - 2500 метра,без всякакъв досег с цивилизацията - ще спим на палатки със спални чували - абе изобщо дива рабо

WhiteHart

WhiteHart

 

Загуба на идентичност

Странна работа...От известно време насам съм се отдал на абсолютен мързел,и това ми влияе по много интересен начин. Все повече започвам да се чувствам като бял лист хартия. Като че ли не мога да намеря всички онези малки неща,които винаги съм мислел,че са в основата на личността "Данчо". Преди смятах,че работата,която работя,хобитата ми,различните ми предпочитания,и още една камара неща, всъщност са това "Аз",което свързвам с мен. Сега съм разколебан...В момента съм без работа,не правя нищо,соци

WhiteHart

WhiteHart

 

Краят

Хубавото на лошите неща и лошото на хубавите неща е,че си имат край. В последно време често си мисля за тази сентенция. А краят винаги идва...И никога не е щастлив. Измишльотините за хепи-енда ги има само във филмите и книгите.В реалния живот нещата са съвсем други - краят никога не може да бъде щастлив. Защото е именно край...И въпреки че знам,че всеки край е ново начало и нови възможности,не мога да не бъда тъжен. Когато си работил с едни и същи хора 6 години,познавате си и кътните зъби и те с

WhiteHart

WhiteHart

 

Случка на село

Ранен следобед...Малкото селце,сгушено в полите на планината,беше притихнало.По пустите калдъръми се виждаха единствено стада патки и тук-таме някоя котка,тръгнала незнайно за къде.В селото живееха около шейсетина старци,които по това време на деня се бяха изпокрили по къщите си на хлад и си почиваха. Тук времето беше спряло...Навремето селото беше голямо,много млади хора живееха в него,имаше училище,детска градина,здравна служба. Млади и стари живееха рамо до рамо и се трудеха на полето от сутр

WhiteHart

WhiteHart

 

Изворът

Пресъхна почвата;не падат дъждовете. Във пустош се превърна долината. А изворът,от който пиех с пълни шепи, не блика вече...Само тишината... Избягаха ми думите;отидоха далече. Безмълвието влезе в празната ми къща. И може би нормално е,защото вече не искам в минали неща да се завръщам. Останах сам;потънал във мълчание, вървя към себе си,без нищо да ми пречи. В едно се сливат радост и страдание. А изворът отново ще тече...Все пак е вечен.

WhiteHart

WhiteHart

 

Просто да бъдеш...

Забрави, че си чел някога нещо. Изхвърли всичкия книжен боклук от главата си. Изгони всички идоли, учители, авторитети, намерили убежище в теб. Те са мъртви. Те отдавна са мъртви. Не се мъчи да вървиш по пътя, по който е минал друг. Не усложнявай излишно живота си. Не е възможно да минат по един и същи път двама. Ето защо - върви си по своя и ще стигнеш там, където е сборният пункт на всички, там, където всички престават да бъдат множество, за да станат Едно. Забрави всички пис

WhiteHart

WhiteHart

 

Притча

Живеел си един дзен учител в къщичката в планината,препичал си се на слънце и пет пари не давал...Веднъж при него отишъл някакъв си търсещ духовното и започнал да му досажда: - Казаха ми,че ти си велик дзен учител. Искам да ти задам няколко въпроса. - Питай - отвърнал учителят - но не са те осведомили правилно.Аз не съм никакъв велик учител... - Е как така...-сконфузено измрънкал търсещият - Много хора ми го казаха това...Пък и защо в такъв случай живееш в това пусто място като отшелник?

WhiteHart

WhiteHart

 

Достатъчност

Безцелен ден и ведра тишина. Стоя спокойно в центъра на всичко. В минутката - събрана вечността, а смисълът - във песента на птичка.

WhiteHart

WhiteHart

 

Простота

Вятър подухва,и слънцето грее, птици спокойно се реят в небето. Всичко наоколо просто живее, тревата зелена се люшка в полето. Дървета различни виреят в гората, някои - ниски,а други - високи. Но всички еднакво жадуват водата, макар и да сочат в различни посоки. Листо се отронва,и леко танцува от полъха носено - ляво и дясно. Лети си спокойно - и сякаш сънува, едва ли остава нещо неясно. Спокойно и тихо е пак край реката, и старата лодка до храстите спи Пеят

WhiteHart

WhiteHart

 

Мъдрецът

Отдавна,в древни времена, живял мъдрец непознаваем. Живеел в смях и простота... Живеел,сякаш бил случаен. Във всичко дирел добротата, и много-много не говорел. А с мъдреците от страната макар да идвали,не спорел. Не вярвал в сложни заключения, живеел лесно - ден за ден. И нямал никакви съмнения относно жребия му отреден. Не бил възвишен и духовен, живеел в къщичка в гората. Ядял и спял - и бил доволен. На слънце цепел си дървата. Оставил следното посла

WhiteHart

WhiteHart

 

Побъркани тристишия

В подножието... Шумят зелените треви, усещайки дъжда. Бодливи храсти сочат към небето, разтреперани... Вървя по хребета. И пак дъждът вали, със сдържана тъга. А облаците сиви тътнат над върха изнервени... Летят орлите. Точици в безкрая... Търсят слънце. А аз отново скитам по пътеките и търся теб. По твоите следи вървя,с копнеж и болка. И творя лицето ти... Пролука диря в завесата от мрак, жадувайки небе. Изкачих върха. Пог

WhiteHart

WhiteHart

×
×
  • Добави ново...