Премини към съдържанието
  • публикации
    46
  • коментари
    172
  • прегледи
    17753

За този блог

Творчество,и не само...

Публикации в този блог

Изморен

Потънал във мъглата,чакам своя ред а хаотични мисли гонят се в безкрая. И нещо ми нашепва "Продължаваме напред", но как да продължа - това не зная... А мислех,че е лесно,вярвах в правилата, и вършех всичко със сърце и мисъл. И пробвах да летя,но оковаха ми крилата. Останах на земята...Няма смисъл... Не мога да летя,притиснат във тълпите, обвързан с всеки в сложни отношения. Изчезват в хаоса,объркани,мечтите. На тяхно място раждат се съмнения. Жадувам за естественост и простота,

WhiteHart

WhiteHart

Безсъние

И тази нощ не мога да заспя. Лежа и още мисля в тъмнината. В ума роят се хиляди неща, говорят ми безмълвно в тишината. Прозорецът отворен е,а вън луната свети,и щурците пеят. Красиво е,унасям се във сън, мечтите ми все още в мен живеят. Сънувам със отворени очи, фантазии и блянове във здрача. Понякога от тях ще ме боли, поставят ми несвършена задача. Сърцето ми и разумът са в спор, изправени пред тежката дилема: дали да продължат като отбор, или във две посоки да поемат.

WhiteHart

WhiteHart

Време за промяна

Забързани край мен минават дните, изпълнени със сива рутина. Едно и също все е пред очите, в сърцето - притаената тъга. И сякаш не усещам вече пулса на този миг, изпълнен с красота. По пътя си изгубил съм импулса на силния стремеж към любовта. Но идва пролет и запяват птички, във клоните подухва вятър свеж, и носи той в душите ни на всички усещане за радост и копнеж. И може би е време за промяна, преди да съм забравил да летя, преди тъгата моя неразбрана да натежи над белите

WhiteHart

WhiteHart

Среща

Търся те... Изгубен във безкрая, вървя по твоите следи далечни. И сигурен съм, че те има. Зная... Понякога мечтите ни са вечни. Намирам те навсякъде, във всички - в небето синьо, в пясъка на плажа. Намирам те в зелените тревички, и в камъните бели на паважа. И знам, че ще те срещна някой ден, усмихната, с очи като звездици. И ще пристъпиш тихичко към мен, а някъде над нас ще пеят птици. Не казвай нищо, нека замълчим. Единственият отговор е във сърцата. И двама нека тръгнем...

WhiteHart

WhiteHart

Музата

Бялата страница иска милувка, идваща с думите, писани в мрака. Поетът самотен пък иска целувка, за нея готов търпеливо да чака. Любов, ако нямам, не мога да пиша, остава на място, без полет стрелата. Сърцето задъхва се, иска да диша, изпада в апатия, вехне душата. И няколко думички стигат ми даже... "Обичам те, липсваш ми"- само това. Отново съм влюбен и искам да кажа чрез стихове толкова много неща...

WhiteHart

WhiteHart

Дъжд

Нещастен бях, притиснат във стените, с пълзяща във душата самота. Далеч зад мен се хлопваха вратите, отнемаха ми всяка свобода... Жадувах за пространство, за дървета, за вятъра, за облаците сиви. Забравил бях за красотата на небето, за златото в разцъфналите ниви. Зарязах всичко, тръгнах под дъжда, тъй свеж, прохладен и чудесен. Вървях, танцувайки - дори в калта, животът беше хубав като песен. А капките се стичаха и без следи пречистваха ме, галеха лицето. Парченца от реалнос

WhiteHart

WhiteHart

Думи

Как да прехвръкне искра помежду ни? Всички живеем в различни вселени. Потънали в себе си, ползваме думи, малки частици от нас сътворени. Пишем с надежда, измисляме рими, сякаш във тях да излеем душите. Без нашите думи сме много раними, безмълвни без тях си остават мечтите. Понякога мислим, че всичко е ясно, и падаме в същите стари капани. Аз тръгвам наляво, а ти пък - надясно, отново се губим, и пак - неразбрани. Но в твоите думи блести тишината, усещам във паузите порива нов.

WhiteHart

WhiteHart

Баланс

Понякога е трудно да вървим, препъваме се, губим се в мъглата. Дори по пътя ние да се заблудим, ще ни дадат посоката сърцата. Танцувайки, ходим по тънко въже, балансът запазваме - ляво и дясно. Пристъпваме леко с уморени нозе, намерим ли центъра, става ни ясно. Няма в живота изгубени дни, тъгата и мъката също са ценни. Усетиш ли нещо във теб да боли, след болката идва любов, непременно. Усмивка ми дай, ще изчезне мъглата, погледни ме за миг с очите блестящи. Отново ще тръгнем

WhiteHart

WhiteHart

Изгубен

Не мога нищичко да кажа, изгубен съм във тишината. Ела със мен, ще ти покажа тъга безсилна във душата. Ще ти покажа шепа страх и храсти избуяли чувства. Ще газим до колЕне в прах от изоставени изкуства. След слънцето пристига мрак, отстъпва място светлината. Животът, знам, е кръговрат, но все пак мъчи ме тъгата. Ела при мен и усмихни ме, дори в съня си те жадувам. И там, в тъмата, целуни ме, подай ръка и ще изплувам.

WhiteHart

WhiteHart

Букет от усмивки

Обещах ти усмивка, обсипана с пролет. Обещах ти любов, без капка съмнение. Цял ден обикалях като птица във полет, да търся лъчи и добро настроение. По слънчеви улици скитах с наслада, и хората гледах, изучавах очите. Спечелих си може би малка награда - отново във мен избуяха мечтите. Букет от усмивки открих на паважа, от слънце огрян, тъй красив под небето. И взех го за теб, за да мога да кажа: "Усмивка за мен запази във сърцето!"

WhiteHart

WhiteHart

Пътека

Тъмна пътечка, чезнеща в мрака. Някъде близо просветват сияния. Крачка след крачка, животът не чака. Всяко препятствие носи послания. Вървим в лабиринти безмилостно тесни, покрити със прах от разбити мечти и вкопчени здраво в инструкции лесни, строим и се крием зад здрави стени. А пътят е вън, криволичещ в гората, без ясна посока, с безброй разклонения. Небето е синьо, зелена - тревата. Вървя, изоставил всички съмнения. Понякога спирам за миг да почина, присядам встрани и стоя

WhiteHart

WhiteHart

Усещане

Тишина. Безмълвие и аромат на мента. Спокойствие с цената на тъга. В безкраен миг превръща се момента. В мълчание се ражда красота. По коридора - шум от тихи стъпки и после скръцването на врата. Отпиване от чаша с малки глътки. Наслада. Размисли във самота. Сияние. Запалена камина в мрака и пукот от горящи цепеници. Безвремие, заключено в долапа, и книги със прашасали корици. Носталгия, напиращо признание. И мисли, борещи се във главата. Копнеж по доброволното изгнание и тър

WhiteHart

WhiteHart

Плаж от фантазии

Залив утихнал. Плаж от фантазии. Седнали в пясъка, с тебе мълчим. Очите блестят. Вълни на талази разбиват се в кея, но ние летим. Бутилката вино лежи на земята, отдавна пресъхнала, вляла се в нас. Как бързо затопля и радва душата, животът е хубав, макар и за час. Мълчим, не говорим, излишните думи отдавна сме хвърлили някъде вън. Защо да ни пречат, това помежду ни не се изразява, а сякаш е сън. Гледам очите ти, те ми говорят... Във себе си сбрали всички звезди. Усещам косите

WhiteHart

WhiteHart

...вън слънцето грееше

Събудих се рано, вън слънцето грееше. Отворих прозорец, да видя деня. В градинката долу някой се смееше, навсякъде плиснала бе светлина. И някаква птичка огласяше с песен утрото слънчево, издигаше глас. Сякаш да каже: "Животът е лесен, защо не се радвате, вижте ни нас!" Във дни като този изглежда ми лесно да бъда щастлив и напред да вървя. Широко усмихнат, но искрено, честно, с любов да угасям всяка тъга. Обичам на другите радост да давам. Доволен съм, щом се докосна до тях.

WhiteHart

WhiteHart

Залез

Погледнах към заострените хребети, там слънцето се спускаше лениво. Седнал на върха, забравих себе си, потопих се във усещане красиво. А тъй дълбока беше тишината, сиви облаци, замръзнали в небето. И сякаш диря огнена в душата изгаряше. И стигна до сърцето. Лъчи угасващи във полумрака, отблясъци червени във скалите. Живеех в залеза, тъй дълго чакан, и сякаш нямаха насищане очите. За миг уподобих се на тревата, оставих се на вятъра прохладен. Усетих пулса нежен на водата, раз

WhiteHart

WhiteHart

Колкото-толкова

Реших да забравя всички условности, възпитание, вяра, и чест, и морал. Реших да живея без цел във живота си, да бъда напълно завършен и цял. Реших да остана добър и естествен, без разни "духовности", без суета, реших, че не искам да бъда известен, а просто нормален - никой в света. Разбрах за живота някои истини, научи ме личният опит на тях. Не вярвам на разни системи измислени, приех самотата спокойно, без страх. Задуха ли вятърът, опъвам платната, вместо насреща му като луд

WhiteHart

WhiteHart

Жабешки скок

Поетът Башо в свойта младост при Учител изучавал Дзен. Напътствията изпълнявал с радост, напредвал бавно всеки ден. Стоял притихнал, наблюдавал естествения ритъм на живота, от ден на ден по-буден ставал, на вятъра усещал всяка нота. Учителят решил веднъж, че стига съзерцание и пост. При Башо отишъл, валяло дъжд, и питал го основния въпрос: "Какво будизмът представлява?" Башо отговорил отведнъж: "Мъхът по камъните по-гъст става като отмине пролетният дъжд" "Добре, тогаз ка

WhiteHart

WhiteHart

Изгрев

В ранна сутрин, над морето бавно слънцето изгрява и мастилено, небето постепенно избледнява. Гларуси и чайки пеят своята ритмична песен, а под тях - градът притихнал, още в сънища унесен. Даже и вълните сини сякаш още се прозяват, слънчеви искрици фини леко в тях се отразяват. На брега - момче самотно, с нотка на тъга в очите, то отново си припомня как отиват си мечтите. Как във времената стари радваше се на живота, как със верните другари сляпо вярваха в доброто. Т

WhiteHart

WhiteHart

Играта

Човек е странно същество, отскоро обитаващо Земята, проправило си път само от джунглите до небесата. С планетата извадили късмет, уцелили епохата случайно и плъзнали по сушата навред, с целта да се нанасят трайно. Създали свои общества, разпръснали се после племената, открили материалните блага, започнали да обработват и земята. Населили небето с божества, защото искали да вярват в нещо, страхували се много от смъртта и мислели, че в ада е горещо. През всички тези векове

WhiteHart

WhiteHart

Реалност?

В стаята празна, със щори закрита, отново съм сам в тишината. И лека тъга, неуспешно прикрита, приплъзва се тихо в душата. Монитор, клавиши, мишка, слушалки са помощни средства за мене. Понякога всички сме толкова малки, в огромния свят разделени. Нормалният разговор вече е чат, във форум - нормалната среща. И радваш се, щом забележиш познат, в стерилния свят и това пак е нещо. Мечтая за огън голям във полето, компания весела, изблици смях. Мечтая за ярки звезди във небето,

WhiteHart

WhiteHart

Петелът

Видях в небето ято птици, строени във формация "стрела", приличаха на мънички звездици, политнали над прашната земя. Без никакво усилие летяха, размахвайки криле едва-едва, и никъде по пътя си не спряха, от тях струеше само свобода. Един петел ги гледаше от двора, как искаше и той да полети, И пробва - два, три пъти, но умора крилете незаякнали надви. Въздъхна тежко, върна се обратно, погледна философски на нещата: "Отиде ли си нещо, то е безвъзвратно, такава е на всекиго съ

WhiteHart

WhiteHart

×
×
  • Добави ново...