• публикации
    25
  • коментари
    63
  • прегледи
    37234

Публикации в този блог

Калин Карабойчев

a_1110889749_dsc_6841_1_po-patq-na-otshe.jpg?w=529&h=378

снимка – Photo Forum, автор – garfi

Страхувам се, че съм изгубил прекалено много години от собствения си живот в робство на системата и сега, когато взех решение да изляза от нея, изпитвам удовлетворение. Не знам дали това решение е добро или лошо, но знам, че е мое, и това ми носи радост. През всичките години на моето съществуване нямаше кой да ме научи, че системата не е всичко, въпреки че изглежда така. Достигнах до това мое прозрение сам, чрез наблюдение, съзерцание и размишление върху собствените си постъпки и тези на другите, и върху техните последствия. Изхвърлих всички документи, които системата ми бе дала за да ме обозначи като свое притежание и си оставих само името, дадено ми от родителите. Аз съм свободен. Намерих свободата там, където най-малко очаквах – в себе си, – а години наред я търсех от другите и исках да ми я дадат.

Но най-трудно бе да открия, че живея в Системата, че й принадлежа, да осъзная, че всички мои стъпки са насочвани и определяни от правила и закони, че дори моите чувства са старателно оформяни и манипулирани, за да ме възпитат като безропотен служител на статуквото. Бе ми втълпено, че всяка стъпка извън позволеното от закона е престъпление, че тези, които не се държат като другите, са пропаднали типове, а другите се държаха както изискваше системата. Животът ми бе ограничен от закони, от правила и изисквания и най-лошото бе, че аз ги възприемах като стълбове на сигурността, на свободата, а всъщност те бяха или декори, или стражи, пазещи системата. Още от детството нашите родители ни предават в обятията й, за да могат самите те да изпълняват задълженията си към нея. Системата пое моето възпитание, тя ме учеше да бъда послушен и изпълнителен и се зае с образованието ми.

Образованието в системата е задължително и еднакво за всички. Разбира се, имаше леки оттенъци и илюзия за избор, но основата бе еднаква и целта – обща. Образованието ни подготвяше за нуждите на системата, то ни образоваше в това, което й бе необходимо, толкова колкото й бе нужно. Учеха ни на умения и знания, полезни за системата, набиваха в главите ни готови модели на държание и стремежи и убиваха различното, индивидуалното търсене. Научиха ме как да живея, но не ми казаха защо да живея. Развиха в мен стремежа да бъда пръв и ме включиха в надпреварата, режисирана от системата, без да ми съобщят къде е финиша. Оказа се, че финиш няма, че съм осъден да се състезавам, но не и да спечеля, състезанието се оказа безкрайно във времето и пространството и участието завършваше със смърт, тя бе финалът, подготвен за всички участници.

Тази система през вековете е имала различен облик, но същността й никога не се е променяла. Тя изисква от своите поданици подчинение и вяра в светлото бъдеще, тя се облича в различни идеологии, но целта й винаги е била да ги накара да й служат. Дори тези които управляват системата, са се превърнали в нейни пленници и светът без нея им се струва невъзможен и страшен. Системата е безмилостна, дори тези, които не са й нужни, не могат да се откопчат от нея, а се гърчат в стремежа си да бъдат приети, дори само като прости винтчета от цялата машина.

Всеки път, когато пожелавах да направя нещо различно от общите стремежи, аз се сблъсквах с ограниченията, наложени от системата. Най-тежка бе борбата да отделя време за себе си, но не за да задоволя някакви физически нужди, а за да размишлявам върху въпросите, които се появяваха в главата ми. Системата бе господар на времето ми, на моя живот. Аз трябваше да ходя на работа, която ненавиждах, за да печеля пари, които нито ми носеха удовлетворение, нито бяха достатъчни да покрият нуждите, диктувани ми от системата. Но докато работех, аз наблюдавах внимателно и започнах да виждам целия фалш и да осъзнавам безсмислието на собствения си живот, подчинен на тази безумна безкрайна надпревара. И тогава си зададох въпросите “Защо?” и „Не мога ли да живея живота си спокойно и трезво, в размишление и работа за самия мен, а не за тези, които си въобразяват, че управляват всичко?”.

И колкото повече се питах, толкова повече виждах ограниченията, наложени ми от системата под формата на закони и правила, и осъзнах, че те всъщност са решетките на моята свобода. Тогава реших, че трябва да се боря със системата, че трябва да събудя и другите и да поведем борбата заедно, но се сблъсквах с апатия и отчаяние, с неразбиране и презрение, с недоумение и присмех. Колкото повече се борех със системата, толкова по-силна ставаше тя и използваше моята борба, за да всява страх у другите, убеждавайки ги, че без нея светът ще бъде разрушен и осъден на хаос, създаден от такива като мен. А аз се чудех, ядосвах се, че хората не разбират целите ми, не виждат състоянието, в което се намират, и не проумяват, че животът им е обречен на системата и че те са сведени до идентични взаимнозаменяеми елементарни частици.

Всеки ден аз заставах на централната улица и размишлявах как мога да спра този неспирен поток от хора забързани в служба на системата, да ги накарам да се замислят за живота, който водят, за времето, което пропиляват, за смисъла на своето съществуване, сведен до задоволяване на елементарни нужди, до поддържане на физическото им съществуване, необходимо за функциониране на системата. Тогава осъзнах, че те са мъртви и надали някога ще осъзнаят, че могат да живеят друг живот, никой от тях не вярваше, че друг начин на живот е възможен. Системата, в своята многоликост, изгражда у тях чувство за свобода, за възможност за избор и дори претендира, че дава възможност хората да променят в нея това, което не им харесва. Мнозина организират протести и защитават една или друга кауза смятайки, че така допринасят за подобряването на системата, но всъщност единствено допринасят за обогатяване декорите на илюзорната свобода. Същността на системата – стремеж към надпревара, печалба и разкош – оставаше непроменена.

И тогава реших, че единственият шанс е да не участвам в това безумие, да забравя всичко, което са ми набивали в главата, да отхвърля всички ценности, наложени ми от системата, да спра да играя по правилата, наложени ми от вездесъщия закон. Аз трябва да се науча да живея извън системата и въпреки нея, както и доколкото мога, осланяйки се на собствения си разум и чувства, разучавайки законите на Природата и Вселената. Защото аз вече не съм част от системата и ако искам да живея истински, ще трябва да науча как да се слея с Природата и Вселената. Но аз ще продължавам да я наблюдавам и ще търся слабите й места, ще ги разкривам и показвам на тези, които още вярват в нея. И вече знам, че системата не се страхува от борбата с нея и няма как да бъде съборена, докато борбата се води по нейните правила. Системата може да бъде съборена единствено и само чрез пълното и игнориране, тогава тя ще престане да съществува, защото тя се крепи върху сляпата вяра на своите поданици.

И ето ме днес, далеч от тълпата, от суматохата и надпреварата. Оставил в миналото изумените и невярващи лица на работодатели и познати докато им съобщавам, че ги оставям да се въртят на въртележката без мен. Аз още чувам крясъците на бизнесмена, държащ да ми обясни, че има още много като мен и че без мен бизнесът му няма да загине. Но той греши, защото като мен днес няма много, но има много като този който бях. Животът ми е в моите ръце, образованието на детето ми също, и за разлика от мен, то ще знае , че има алтернатива на системата и самò ще може да реши дали да се включи в тази надпревара или не. Ще може да се запознае и да влезе в нея подготвено да устои на всичките и изкушения, защото ще е научено да си задава въпроса “Защо живея?” и да търси отговор самò, а не да попива готови постулати, защото ще прави разлика между живот и служба, между „живея” и „служа”.

И така, аз продължавам да живея далеч, в едно изоставено село в Балкана, и да наблюдавам живота на другите, докато се грижа за себе си. И да, аз ще описвам това, което виждам, това, върху което размишлявам, опита, който трупам, и последствията от моето решение. Започва моят живот извън системата. Може и да греша, но тази грешка ще бъде моя и аз ще се поуча от нея – тя ще ме направи по-богат, по-живял, по-истински. А може и да не греша . . .

Източник: http://neverojatno.wordpress.com/2013/01/09/izvan/

Калин Карабойчев

Media-36394-pic.jpg

Всъщност мисля си, че случилото се на конференцията на ДПС не е театър, цирк или постановка, а логичен акт – последица от политиката на ДПС и нейната върхушка, в частност Доган. Но на някои би им било по-добре случилото се да бъде възприето като театър, цирк или постановка, защото не се оказаха подготвени за това събитие, бяха изненадани и разголени, видяха се истинските им лица, макар и за миг. Показа се целият фарс на водената от тях политика.

Не се съмнявам, че мотивите на нападателя са лични и те се крият в начина, по който лидерите в ДПС осъществяват това, което наричат борба за права и свободи. Всъщност се оказва, че те се борят за власт и пари. Те са създали една авторитарна партия и са окупирали до живот правото да се разпореждат с надеждите на тези, които се определят като етнически турци. Дори и да потърсят помощ за своите проблеми извън ДПС, тези хора, именно поради съществуването на ДПС, са пренебрегвани и връщани обратно в обятията на тази авторитарна структура. За тях няма друг изход, освен да създадат алтернатива на въпросното движение, но явно нямат сили за това и в резултат гневът напира в тях. За да осъществят това свое намерение, те трябва да свалят ореола, изграден около образа на Доган, и да го направят публично – това според мен е мотивът за представлението, което наблюдавахме.

Наричам случилото се представление, защото то е замислено като такова от тези, които са планирали неговото осъществяване. За съжаление то не постигна целите си и никой не разбра същността му. Доган трябваше да бъде унизен, да бъде осмян, да бъде развенчан, да бъде низвергнат от своята позиция на единствен гуру на това малцинство, да бъде принизен в очите на своя електорат до един обикновен смешник. Тази атака срещу образа на Доган свари неподготвени всички, защото тя дойде оттам, откъдето най-малко очакваха: дойде отвътре, от низините, от недоволните вътре в самото малцинство. Този акт разкрива процеси, течащи вътре в електората на ДПС, процеси неудобни и плашещи, потулвани и потискани от върхушката на партията, за да не станат достояние на широката общественост в страната и чужбина.

Жал ми е за тези европейски представители, които, без да са запознати със случващото се в това бутафорно движение за права и свободи, станаха част от театъра и реагираха първосигнално, така както би било правилно да реагират, ако инцидентът бе това което те смятаха, че е, и ако партията ДПС беше демократична, а не авторитарна структура. Жал ми е, защото те защитиха демократичните ценности там, където те не съществуват.

Но да се върнем на сцената и да погледнем фактите:

1. Главният герой, Октай Енимехмедов е от малцинството.

2. Той не е имал намерение да убие Ахмед Доган, а да го унизи. Затова и оръжието на престъплението е заредено с безопасни патрони.

3. Никой не е очаквал, че на националната конференция може да се случи подобно произшествие. За това говори начинът, по който е организирана охраната на събитието. Никой не е мислил и не е вярвал в подобна възможност.

4. Реакцията на Лютфи Местан е реакция на човек, който е убеден, че извършителят не е от малцинството. Той не предполага, че вътрешни хора могат да извършат подобно нещо. Той вярва, че партията държи здраво своя електорат, държи го в сляпо подчинение и пълна зависимост.

5. Реакцията на делегатите е в резултата на тяхната увереност, че извършителят е от етническото мнозинство, в това съм убеден. Не е за изхвърляне мнението, че опитът да бъде съблечен беше именно за да докажат това пред камерите, досещате се как.

6. След инцидента конференцията продължи, без да се проверят останалите делегати и залата и без да се усили охраната на събитието. Защо?

Какво би трябвало да видим:

1. Реакцията на Лютфи Местан е показна за това, как се насажда страх, несигурност и злоба в редиците на едно измъчено малцинство, как се държи подобно малцинство в пълна зависимост и подчинение.

2. Реакцията на делегатите ни разкрива колко дълбоко са насадени омразата, страхът и несигурността, и колко лесно омразата може да бъде възпламенена. Безсилието ражда насилие.

3. Реакцията на европейските представители ни показва колко лесно могат да бъдат водени за носа и колко е важно да не разчитаме на тях, за да оправяме проблемите в собствената ни страна.

4 Интересна е и личността на нападателя, неговата злоба поради неосъществените му амбиции, забелязана в редица негови противообществени прояви, намира отдушник не в представител на етническото мнозинство, а напротив – в този, който се титулува лидер на собствената му етническа група. Той вижда причината за провала на собственото си съществуване именно в начина, по който функционира ДПС.

5. Не етническото малцинство на хората с турско самосъзнание представлява заплаха за етническият мир в държавата, а политиката на затваряне и насаждане на страх, водена от ДПС.

Какво трябва да се предприеме:

1. Да се изземат функциите на ДПС, като единствен говорител на въпросното малцинство. Да се даде на това малцинство реална алтернатива, да се намери път да се общува с него, да се разберат проблемите и да се успокоят страховете им, и това не бива да става чрез посредника ДПС, защото този посредник е калпав, прогнил и няма нищо общо с европейските ценности.

От какво трябва да се предпазим:

От първосигналните си реакции. Това не е театър, а процес, който търси възможност да бъде забелязан и осмислен. Дано да го разберем . . .

424296_383160818447541_1247490765_n.jpg?w=529

Източник: http://neverojatno.wordpress.com/2013/01/20/krivo/

Калин Карабойчев

Един комичен разговор в skype:

[15:33:25] JA: abe da te pitam znaesh li nqkva programa kade ti razbira parolata

[15:33:35] JA: zashtoto nqkoi mi e smenil parolata v facebook

[15:33:38] JA: i nz koq e

[15:34:10] kal: niama kak .. opitai s zabravena parola .. ako ne ti e smenil maila na koito se izprashta

[15:35:00] JA: i na dvete ne stava ne moga da vlqza

[15:35:36] JA: zashto taka

[15:35:47] kal: emi ne znam .. kazvali li si ia na niakoi

[15:35:51] JA: ne

[15:36:18] kal: emi ne znam .. niakyde si ia pisal .. ili imash virus koito ti prashta parolite

[15:36:28] JA: smisal

[15:36:47] kal: koe tochno ne razbra

[15:37:02] JA: parolata mi beshye 123456

[15:37:10] JA: a sega ne stava s neq

[15:37:12] JA: i nz koq

[15:37:20] JA: i v abv.bg ne moga da vlqza i tam

[15:37:43] kal: :D e kak moje da si slojish takava parola :)

[15:37:49] JA: emi taka

[15:37:51] kal: vseki probva pyrvo tova

[15:38:05] kal: emi kato e taka .. chestito .. prosto sa ti ia naluchkali :)

[15:38:13] JA: i sega kvo

[15:38:21] JA: nov lio trqbva da si pravq

[15:38:35] kal: da :)

[15:38:44] JA: naistina

[15:39:08] JA: ?

[15:39:35] JA: ????????????????

[15:39:51] kal: naistina :)

Не мога да разбера как още има хора които използват подобни пароли и се чудят как някой "хакер" им е сменил паролата на профила.

Калин Карабойчев

Шестте истини на живота:

1. Не можеш да си пипнеш всички зъби с езика.

2. Всички идиоти след като го прочетат опитват да го направят...

3. Първата истина е лъжа...

4. Сега се усмихваш, защото си идиот!

5. Скоро ще го изпратиш на друг идиот!

6.Още има глупава усмивка на лицето ти!

P.S. Учени са доказали, че малоумните четат този текст с ръка на мишката... Късно е вече... Не си махай ръката.

Калин Карабойчев

Духът на Валентина Хасан е жив!!!

Подтикнат и въодушевен от новия български мега хит, след като се съвзех от смеха реших да го споделя в моя блог и да го оставя за поколенията.

Няма смисъл да анализирам и коментирам текста, танците, изпълнението и всичко като цяло. Та кой съм аз пред тези титани на българската музика.

Още със самото заглавие "От икебана дървесата ги боли" авторът на текста хвърля ръкавицата в лицето на пошлите, еднообразни и често скучни чалга произведения. Това е един безспорен пример за пречупване на текста през кристалната призма на несравнимия творчески гений.

Окрилен от този пример търсейки из глобалната мрежа открих предложения за имена на песните в албума, а именно:

1. От оригами се оригват водораслите

2. От суши всички миди ожадняват

3. От карате аз рибата избих

4. От шинто става ми Аматерасу

5. Съклет пробужда гордото саке

6. Домо аригато добитъка рогато

7. Кауаиийй, сърби ме уииййй

8. Шогун оглозгал е игумен чер

9. Шиацу сецва кръстове горящи

10. Манга, аз ще бъда твоят манго

11. От хентай и пръч, и коч не трай

12. Сенсей ориз в небето ще посей

Сигурен съм, че могат да се измислят още десетки дори стотици на тези няколко скромни напъна, но нито един от тях не би могъл да засенчи гениалното "От икебана дървесата ги боли" - Хвала, дълбок поклон пред учителите, хвала.

Калин Карабойчев

http://www.vbox7.com/play:8b6d281b

ВИНОВНИ СМЕ

Виновна си, накара ме да оживея...

Виновна си, че си от другите различна,

виновна си, че пожелах да те обичам и че вярвах...

Виновен си, че ме превърна в болка твоя,

виновен си, че позволи да го усетя,

виновен си - не премълча това, което вече знаех...

Искаш това, което виждаш,

виждаш това което искаш...

Просто не е истина...

Най-жестоката присъда е да продължа

да те искам и да вярвам, че не си лъжа.

Най-жестоката присъда е да продължа

да те викам във живота си...

Виновен съм - не вярвам, че не съм ти нужен.

Виновен съм, че те сънувам още нощем.

Виновен съм, че мисля, че не е възможно да те имам.

Виновна съм, че те оставих да мечтаеш,

виновна съм - хареса ми да ме желаеш,

виновна съм, но два пъти си по-виновен ти от мене.

Искаш това което виждаш,

виждаш това което искаш...

Просто не е истина...

Най-жестоката присъда е да продължа

да те искам и да вярвам, че не си лъжа.

Най-жестоката присъда е да продължа

да те викам във живота си...

Виновен съм !!!

Виновна съм !!!

Калин Карабойчев

http://www.vbox7.com/play:2c2f2ab0

Борис Солтарийски - Завинаги

Завинаги, спомняй си онези дни.

Нека дъжда да ти напомни,

как от мен се стопли,

докато навън вали.

И как се радвах, че се будя,

Вярвах, че ще бъде - Завинаги.

Завинаги, можехме и да не спим.

За да си кажем още пъти

Обичам те и Слънце мое,

или просто да мълчим.

Сега къде да търся сили,

всичко да изтрия - Завинаги.

Сами по своя път днес ще тръгнем вече,

друг ще е светът нищо няма да е същото без теб

Утре няма да сме двама

Сами по своя път днес ще тръгнем вече,

друг ще е светът, както и да е,

но знай, че нищо няма да ме спре

да те обичам - Завинаги!

Калин Карабойчев

Приготвих ти вечеря,приготвих ти и закуска,приготвих и сандвич за обяд,направих ти кафе,купих вестник...,обичам да съм подготвена.Все има причина,поради която си струва да дойдеш?

Взимате един брой сърце,предполагам свинско.Посолявате го,а после го измивате.Ако не ви се мие...недейте,а ако нямате сол...не го солете.Взимате тъп нож и го режете.На парчета.Ако ножът ви е остър...затъпете го,ако не умеете...не го режете.Вземете тенджера и сложете вода,за да сварите сърцето,ако нямате тенджера...използвайте тиган,ако и тиган нямате...използвайте каквото си искате.

Направих си прическа,не много претенциозна,гримирах се,но не много силно,преоблякох се,но не твърде официално...,обичам да съм елегантна.Все има начин да ме забележиш?

Сърцето е продукт от типа „кофти”.Не увира,жилаво е,ако го изпечете горчи,ако не го изпечете пък кърви.Сърцето носи на лук,чесън,магданоз,копър,бело и чирвено вино,сърцето носи на почти всичко.

Говоря английски,не идеално,компютърно грамотна съм,но не съм професионалист,пиша без правописни грешки,но в рамките на допустимото,прочела съм много книги,но не всички...обичам да съм интелигентна.Все има нещо,за което можем да си поговорим?

Продължавате да взимате едно сърце и да го правите каквото ви падне.Едно сърце,предполагам свинско,може да бъде идеалното мезе,но може и да не бъде.Едно сърце е достатъчно,понеже е тежка храна и не се препоръчва в огромни количества.

Умея да играя сантасе,но не съм много добра,умея да играя на домино,табла,шах,на градове и села,на филми,на гоненка,на криеница...Все има начин да се позабавляваме?

Сърцето трябва да ври минимум четири часа на слаб огън,а след това още поне един час на още по-слаб огън,след това го отцеждате от водата,забивате го на шишче,може да аранжирате с чушчица,както мама ви е учила и го слагате на скарата ,която трябва задължително да се намира на балкона,а балкона трябва задължително да е остъклен,а остъклението трябва да е винкелово,а винкела е задължително да е ръждив.

Умея да слушам,но умея и да разказвам,умея да пазя тайни,но мога и да споделям,винаги влизам в положение,но също умея и да излизам от неловко такова...Все има начин да съм ти от полза?

Изпичате сърцето до черно на цвят и ронливо като сух керпич на консистенция.Намирате чиния и го слагате в нея.Аранжирате с нелепи продукти в нелепи комбинации,точно както са ви показали в „Балкантурист” .Взимате лютеница и намазвате сърцето,ако нямате лютеница адекватните заместители не са малко- майонеза,горчица,калиев перманганат,универсален препарат за тоалетни,белина,тризон,оцет или зехтин...

Отзивчива съм,но не се натрапвам,помагам винаги,но само ако ме помолят,усмихвам се ,но не прекалявам,усърдна съм ,но не се вманиачавам,уважавам личната свобода,но умея и да попитам „Как мина денят ти?”...Все има причина,за да ме избереш?

Така приготвеното сърце взимате за пореден път и затваряте в хладилника.Осем седмици се стараете да забравите,че е там,после още две седмици се стараете да надникнете в хладилника без да загубите съзнание,една седмица ви трябва ,за да призовете биолозите от БАН да изследват хладилника ви и да разпознаят новите форми на живот ,зародили се в него ,една минута е необходима,за да ви обявят за умствено изостанала или необяснимо напреднала,но при всички случаи не нормална ,а само секунди са нужни ,за да грабнете проклетата чиния и да я запратите през остъкления с прокет винкел проклет балкон ,чаааак долу на проклетата полянка ,пред проклетия панелен блок...

Приготвих ти вечеря, Направих си прическа, Говоря английски, Умея да играя сантасе, Умея да слушам, Отзивчива съм....

А на теб дали ти пука?

Източник: http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=133498

Калин Карабойчев

http://www.vbox7.com/play:57f4f149

За това не ме моли!

Уморен съм от разбити мечти.

За това не ме моли!

Уморен съм от измамни сълзи.

За това не ме моли!

Вече няма път, а само следи.

За това не ме моли!

Не ме моли!

Калин Карабойчев

"Глупаците трябва да се застрелват преди предателите, защото със своите действия са способни да причинят много по - големи вреди." - Наполеон (ако не ми изневерява паметта)

"След края на една връзка нещастен е само този, който преди това е бил щастлив." - (лично откритие)

"По-добре е да мълчиш и да те мислят за глупав, отколкото да проговориш и да разсееш съмненията." (неизвестен автор)

Калин Карабойчев

Когато с теб се търсим двама

Ала не подозираме това

Когато недостатъчно голяма

За призива ни див е таз земя

Когато няма изход за страстта ни

Когато самотата ни зове

Душите ни, нещастни великани

Затварят се в своите светове

Когато сутрин огъня се ражда

А в нас сърцето тича в бесен спринт

Тогава нещо тихо се обажда

От тайния душевен лабиринт

Очите ни задъхано се срещат

А слепи, умовете ни мълчат

И чувствата, инстинктите горещи

Не искат и не могат да се спрат!

Калин Карабойчев

Само ти очите си затвори, за да гледаш с душата.

И видя в мен тъгата. И видя душа позната.

Тя на твоята прилича. Знаеш ли това?

Всеки друг повярва на лъжата ми: "Аз живея за да мразя и ранявам!"

Само ти отгатна самотата ми, и това как искам обич да раздавам!

Само в теб единствено намерих, отличителния белег,

че и ти си като мене, че се търсим дълго време.

И каквото и да става няма да си тръгна. Няма!

Калин Карабойчев

Благодарим на всички които ни подкрепят.

Организаторите на конкурса публикуваха резултатите от SMS- гласуванията на адрес: http://2008.bwa.bg/bg/ratings/the_audience - До момента kaldata.com води всички над 140 сайта със своите 184 гласа. Дори пресметнато грубо сборът на гласовете на всички останали сайтове е по - малък от този на kaldata.com.

Гласуването продължава до 22.00 на 04.06.2008.

Още веднъж сърдечно благодарим на всички, които ни подкрепиха и гласуваха за нас и на тези които тепърва ще ни подкрепят.

Благодарим Ви.

Калин Карабойчев

Здравейте приятели, www.kaldata.com е един от осемте сайта, които ще се борят за приза в категория "Технологии" на тазгодишния Международен уеб фестивал. Той ще се проведе между 4 и 8 юни в курорта Албена. Категорията, в която се борим, е една от най-популярните сред участниците. А те не са никак малко - общият брой на записалите се за участие сайтове е над 130.

Разбира се и тази година публиката ще има възможност да даде своя вот за любимите си сайтове. Това ще стане чрез гласуване със SMS съобщения. Линиите вече са отворени и гласуването ще продължи до 22:00ч. на 4 юни.

Надяваме се отново, както винаги до сега, да ни подкрепите и да гласувате за нас, като изпратите SMS с текст 224 на кратък номер 1581. Цената на съобщението е 1.20 лв. с ДДС.

Благодарим предварително на всички, които оценяват нашия труд и ще ни подкрепят.

Калин Карабойчев

Здравейте приятели,

Ето ги и нововъведенията в блоговете.

Вече всеки може да персонализира изгледа на своя Блог и да го на направи да изглежда както си пожелае като цвят и палитра, а сега ще ви покажа как става това.

Предполагам вече всеки е забелязал двете нови менюта в горния десен ъгъл на своя блог:

19154721ej1.gif

От първото меню "Смени хедъра" можете да промените хедъра на своя форум за сега има само един нов скоро ще добавим още много:

34785658hw3.gif

Сега минаваме към по интересната час промяна на темата на Блога:

90946781qq8.gif

Като начало изберете първата нова тема, която сме добавили озаглавена "Тема 1"

След това, ако не ви хареса натиснете пак на "Смени темата" и след това на "Създай собствена тема"

86951492wu9.gif

На отворилия се прозорец в горната час имате помощник за избор на цветове а в долната част виждате CSS кода който трябва да промените след като си изберете любимите цветове.

Например ако искам да сменя цвета на основния фон на моя блог от помощника за цветове натискам на желания цвят виждам кода (виж картинката долу 1 ) след това преписвам кода в полето с CSS кода (виж картинката долу 2). Ако искате да промените и фона под текста на вашите статии изберете пак цвят и след това променете текста в CSS полето (виж картинката долу 3)

33951955ln6.gif

Моля обърнете внимание, че ще видите промените ако натиснете на "Прегледай темата", но ако натиснете на "Запази темата" промените ще влязат в сила след преглед от модератор и одобрение че кода е валиден

Ами това е надяваме се промените да ви харесат и да направим блоговете по - красиви и на всеки според предпочитанията.

Калин Карабойчев

Здравейте приятели,

Както забелязвате блоговете са обновени и имат много добавени опции, някои от които ще се опитам да ви представя сега.

Едно от най - добрите нововъведения е добавянето на клипчета, mp3 музика и картинки от най - популярните сайтове в тези области: Vbox7, YouTube, MySpace Video, Google Video, GameTrailers, Flickr Image Set.

Добавянето става за секунда като използвате тага . Просто добавяте между двата тага линка към клипчето или mp3 файла и след публикуване на статията той ще се възпроизведе автоматично.

Нека направим опит:

Ще добавя клипчето то Vbox: Британския Майкъл Джексън ето и неговия линк: http://www.vbox7.com/play:30cb1a4d

Натискам в ляво от прозореца в който пиша върху "Въведи: Блог Медия"

blogentry-1-1209639661_thumb.gif

В появилия ми се прозорец поставям линка:

blogentry-1-1209639824_thumb.gif

Натискам на "ОК"

Появяват се таговете с линка между тях:

'['blogmedia']'http://www.vbox7.com/play:30cb1a4d''>http://www.vbox7.com/play:30cb1a4d'['/blogmedia']'

Публикувам статията и ето го резултатът:

http://www.vbox7.com/play:30cb1a4d

Абсолютно по същия начин става публикуването и от другите сайтове: YouTube, MySpace Video, Google Video, GameTrailers, Flickr Image Set

Калин Карабойчев

Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък, откъснат от света ще тлея в своя замък.

И няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава.

Ще бъда властелин на самотата своя, и може би ще избера покоя, пред хаoса на любовта...

...Някой ден, но не сега...

Някой ден очите ми ще изтекат и сам в бездънна пропаст ще търся своя път.

И няма да те виждам в съня си да копнея, ще имам пулс отново ще се смея.

Ще бъда господар на своето сърце и може би ще го даря на други нечии ръце.

Ще срещна може би отново любовта...

...Някой ден, но не сега....