Любовта изкарва най - съкровенните ни чувства, мечти и копнежи.Тя е онова нещо, което ни кара да тръпнем в очакване, да срещнем любимия да се слушам в прегръдката му,мястото където се чувстваме защитени и свободни.. Тишината между нас е вълшебен кът, в който говорят очите ни, искрени и омайни.На истинската пюбов фалша е чужд.Усещането за жена е всеки малък жест, поднесен без причина, просто защото ние сме две лица на монетата,две души изпълнени с нежност. Едва ли винаги ще е така, изгаряща
Понякога мислено си представям, края на нещо,на любовта, на живота.Въпросите ми се преплитат като паяжина, която ме обгръща с мистерия.Коя съм аз,какъв е живота ми и какъв би могъл да бъде.Неосъществени мечти, забравени трепети.Дали е краят на една любов или безцелно лутане сред усмивки, безкрайни спорове,горещи целувки, пламенни погледи.Но ако всичко си отиде безвъзвратно, ще помниш ли шепота в нощта,ще копнееш ли за нежност, ще очакваш ли тихите стъпки, приказните нощи, усмивките. Не зная...
Вечер,тихо пристъпвa самотна тъга,бавно притиснати влюбени вървят.Тъмата с нейните полусенки,забързани ,замислени...
Помня те, с тихите ни стъпки в тъмната улица,с влетените ни ръце.
Всеки от нас се стреми към онази врата ,нашата врата и нашият дом .
Там ,където умората изчезва с топлината ,която ни обгръща.
Там усмивките ни са истински ,а смехът --заразителен,там изчезва умората,а равнодушието ни е чуждо.
В този топъл и светъл дом няма отегчение има
споделяне ,има истина и н
Не знам дали е есенна тъга по -лятото,горещи плажове ,тихи вълни ,бриз и жарки целувки.Есента е равновесието ,една хармония между
есенна тъга ,очи пълни с красота и душа отворена за всичко от изгрева до залеза.Има хора ,които познаваме дълги години ,а не могат да седнат с нас на една пейка,не в буквален смисъл, духовно сме толкова далечни.А има хора с които се познаваме от няколко часа и имаме чувството ,че винаги сме се познавали,докосваме най-скритите струни на душата си и тя запява -есен
Всеки ден носи нещо ново, очакваме усмивки по пътя си, започваме от дома и до края на деня.Очакваме откровеност,но дали всеки иска да е искрен и откровен,може би се обвива в някаква мистерия, за да се предпази незнайно от какво.Винаги ми е било странно,"приятели" предразполагат да споделиш най- съкровенните си мечти,преживявания,а самите те завършват разговора с обикновени, тривиални моменти от ежедневието. Очакваме споделеност, но за нея са нужни чисти сърца широко отворени очи за нашето днес,
" Любовта започва с грижите за най- близките,тези у дома." Майка Тереза. Домът, мястото където се чувстваме защитени и обгрижени,от хората които обичаме.Но дали винаги успяваме да бъдем себе си, а не тези, които очакват да сме, едва ли.Колкото любов да има в сърцата ни, не винаги ще сме настроени на една вълна с любимите си хора.Изкуството да постигнем хармония в общуването не зависи само от един човек,а от всички.Тогава, когато всеки бъде себе си, без опасения, че някой ще го упреква,
Аз преди теб, не знаех смисъла на живота, надеждата и тъгата бяха мои приятели Преди теб сърцето ми мълчеше, очите ми не виждаха красотата,бях - живот без смисъл.Ти се появи и всичко беше вълшебство, сезоните прелитаха край нас, носейки своето очарование,сърцето ми , ти намери верните струни и то запя, красивата мелодия на любовта.Очите ми се взираха в небето, облаците бяха пухкави, подгонени от вятъра,а дъждът бе красивата мелодия на всяка капка.С теб се преоткрих, за всичко което не забелязв
Ако можех да спра за миг времето, кой ли миг би изплувал в съзнанието, една топла ръка хванала моята,водеща ме по пътя на живота. Една любов, която се отглеждаше в душата ми,изгаряше сърцето ми.Две думи които татуира в сърцето ми" Единствена в света " Една неподправена нежност и загадъчност. Времето живее в нас усмихва се от детските снимки, ридае за загубите на най- близките и любими хора,мечтае за един свят от доброта,съпричастност и споделеност. Косвена ли е красотата на деня,който ни носи
Аз вървя ,а в очите ми свети
една бледа и зимна луна,
вятър студен ме прегръща
и прошепва ми нежни слова...
Искам този свят да променя
да премахна тъга ,сивота,
но изплаших се ,
обзе ме страх и тревога
бях сама -нито ехо ,ни глас...
.Под тъмното небе ,по прозорците
студа рисува,вълшебни ,невиждани
цветя обвити в нежност и копнежи,
тъгата ми рисува цяла нощ...
Градът се събужда със свенлива усм
Можеш ли времето да спреш?
Дори за миг да разбереш,
че пътищата ни се пресичат
това съдбата отреди...
Да имаме мигове незабравими,
помниш ли първия танц ,Любов,
помниш ли жарките целувки ,
пламъка ,който ни обгърна. ..
Да заспивам сгушена до теб ,
събуждайки се първо мен да видиш
и всички пътища водят ме към теб,
през планини ,морета , пустини...
Не тъжи ,Любов беше красиво,
очите искряха,прошепнати думи,
тишината в прегръдка се сливаше,
в болката плачеше
Обичта е прошепване, не са нужни много думи ,които се разпиляват.Като пъзел ,който едва ли би събрал.Станал си специален за някого и само за него .Поемаш болката му ,изтриваш сълзата и тъгата му ,докато на лицето му засияе усмивка-усмивката на щастието.Нишката между вас е невидима ,защото не афиширате ,а просто обичате,лекото докосване на ръката ,плахата целувка на улицата,а очите те издават помислите ,чувствата ни.Те никога не лъжат.Обичта е отдаване ,без очакване.Обичта е отразена в очите ви
Време,позволи ми да мечтая,
да се радвам и тъжа
да запомня всеки звук ,в който тишината
бавно си отива и докосват нежни звуци моята душа.
Позволи ми време да обичам ,
не отнемай трепети и жар
искам да се понеса по вълните
на живота днес ,сега,
за да не пропусна мига в който, багрите сивотата изтласкват...
Да е в мен полъха на летен бриз,
в края на лятото с дъжда сълза да отроня
и да се радвам на всичко,събрано в шепи,
щастие ,любов , нежност и с ес
Живота ми е недопята песен, денят ми недовършен стих , мечтите недочакана пролет, картина от багри и съдби. Нахлули във живота ми случайно, останали завинаги във мен. А времето отлита като миг, щастието в спомени събирам, за да ги отнеса със себе си...
Приятелството е ценно ,не само защото споделяме,а защото споделеността обгръща доверието.Истината споделена с приятел не боли ,болката отмиват няколко добри думи,смисъла на доверието ,отдадените минути и часове.Телефона ,който не винаги набираш,защото знаеш ,че го има.Приятелството е внимание,безпокойство и онова свиване на устните -всичко е наред.
Зад безсънните нощи за приятел,зад кръговете под очите от безпокойство,а в очите е нечия отразена същност.Приятелството е пристан,на спомени -
Страхувам се от вятъра, да не разпилее мислите ми. Страхувам се от дъжда да не отнесе с поройните реки- мечтите ми Звездите ярко блестят, като очите ми,влюбени,търсещи. Събирам спомени,изгаряща обич, пламенни танци, жарки целувки. Събирам спомени, за да ги отнеса, със себе си...
И пак настъпва вечерта ,колко съм истинска,на лицето ни има само сълза ,от красотата на щастието.Обеците и чашата с вино ,само глътка за теб и мен ,не съм вълшебница,но всяко докосване е трепет ,всеки поглед,надникване в душата ти и гласът ти ,гали ме ,заравя се в косите ми ,миг истина .Превърнах се в трепет ,заради тебе,превърна се в сянка заради мене.
Някога исках да съм принцеса,танцуваща на своя бал ,заключвах се в кули ,в които никой не може да влезе ,но ти строши оковите на самотата,се
"Домът не е просто място,той е чувство"- Сесилия Ахърт. Влизам събувам обувките и разпилявам мислите от изминалия ден. Бегъл поглед и аз съм тук, в моя, нашия оазис, в който не ни събират само вечерите, а топлината,обичта, която лъха от всичко около нас. Подаваш ми чаша студен чай,знаеш какво обичам и точно ти си човека, който знае какво ми е нужно в този момент.Оставила съм недовършени задачи,негативизма пред вратата на дома си,нося приятелските усмивки ,споделен
Вечер,тъмнина и мрак,сливам се с мистерията на нощта. Сама, но не и самотна.Има моменти в които безброй въпроси кръжат и не ни дават покой,докато не открием отговора.Този отговор, може да промени живота ни, избора понякога е лесен, но с този избор трябва да живеем. Около нас има хора, които са близки,специални и незаменими и избора ни е да бъдем с тях,да се отърсим от негативизма и да гледаме напред с вяра и надежда,защото ние,аз ти, той сме стълбовете на нашият малък дом,ние сме началото, децат
Очите на една жена са огледало на душата и.Те се променят, всяка радост ги прави неузнаваеми, блясък искри на щастие,от тъгата потъмняват,черни облаци надвисват, понякога замислена те са замъглени и дълбоки като кладенец. Най красиви са влюбените очи,цвета им прелива като вълните на морето,като изгрева,като мистерията на луната. Когато тя открие любовта, някой открива и тази красота. Тя може да бъде видяна само от очите на влюбения в нея,а той я вижда със сърцето си.Тогава истинската обич, го
Понякога, вървейки по шумните улици,забързани, заети със себе си и с проблемите си,забравяме хората около нас, опитваме ли се поне за миг да усетим,радостта или тъгата в очите на хората покрай, които преминаваме.Една усмивка, един топъл поглед често може да спаси човек и да му даде надежда, че има доброта в този свят. Понякога най- важните неща от живота ни, ги научаваме по трудния начин.Замисляме ли се, че седим един до друг, а не се чуваме,имаме очи, а не се
Когато тъгата те обземе
ще си спомниш ли за мен,
когато радост в тебе блика
ще се сетиш ли ,че мен ме има.
Когато слънцето те гали,
когато спомен то пробуди,
ще бъда ли в сърцето още
или ще остана само спомен.
Дъждът ще отмие красотата
на нежността струяла в мрака,
буен вятър ще разпръсне,
мислите за мен като листа.
А колко бурни бяха дните
и нощите и смеха извиращ,
и любовта като жарава,
която сърцето изпепелява.
И някой ден самотен ,бледен,
щ
Вървейки в хладната утрин ,замислена ,вглъбена или просто меланхолията на есента се бе вселила в мен си мислех за сезоните.Отмина топлото ,жарко лято ,с море ,слънце и светлина.Дойде есента една палитра от цветове,слънцето се пробуждаше бавно и огряваше хора и дървета,рисуваше багри върху листата ,а те като волни пеперуди се откъсваха и падаха в краката ни ,а ние стъпвахме по тях и отнасяхме със себе си аромата на на есенен полъх на вятър понякога тих,а често пронизващ.
Днес слънцето изгря и в
Не тръгвай след мен любов,
аз съм вятър ,разпилявам толкова обич,
всяко цвете ,всеки поглед удавен във скръб,
поглеждам в душата му ,поемам болката му
обичам всички -нежното цвете и грубия храст,
който майката земя е родила с толкова любов.
Защо ми е съвършенство ,та то е във мен,
то е във вас огледайте ,се дори в сивото
има толкова ефирност и чувства,
дори в тъгата и болката пак има любов.
Ела след мен любов, не съм непостоянна ,
аз съм човек ,влюбен в живота,обичащ
И в скритото на самотата
и в нежното на синевата
в усмивката загадъчна,
в ударите на сърцето.
Ще търся своята си обич,
и нежността покрита с мрак.
Ще се открия в стих отронен,
с нежната музика ще се слея
в картината ще се намеря
а времето там е вечност.
