Премини към съдържанието
  • публикации
    687
  • коментари
    155
  • прегледи
    220516

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

 

Гласът на страха

Страхът има много лица и гласове.Може да е глас ,който с някоя дума те е накарал да се изгубиш в тишината на нощта или в сенките на дървета огрени от слънцето.Страхът е форма на подчинение от човек или събитие от живота на всеки човек.Ако нещо случило се със някои от нас ни кара да не се радваме на малките, но ценни неща от живота ние губим себе си.Ако причината е глас на човек ,дали той има място в живота ни.Страхът е лош съветник, ако не се освободим от него.Има толкова красота в света около н

smirena

smirena

 

Писмо до теб,която си ме родила...

Раждането на дете е нещо прекрасно,нежност обич.Явно за теб не е било така,защото си ме изоставила.Винаги съм се опитвала да намеря причина ,нещо с което не си могла да се справиш,но вече си мисля че просто не съм ти била нужна.                                               Осиновиха ме хора,които ми дадоха цялата любов и доброта ,която ме направи отговорен и обичащ човек.Те са тези ,които бдяха над мен и които винаги ще нося в сърцето си.А за теб нямам нищо, с което да те помня само ,че си ме и

smirena

smirena

 

Писмо до хората

Раждаме се и умираме,времето между раждането и смъртта е нашият живот.Много от нас се справят добре ,откриват тайнството на любовта създават семейства,водят пълноценен живот.Но кой знае защо все на някого нещо недостига,дали иска повече откровенност ,пари пътешествия или просто нещо различно.                              Но на фона на тези драми и дребни житейски проблеми се появи болест ,която отне много човешки животи.Ние вечно критикуваме някого ,но дали  сме прави. Вероятно някои неща могат

smirena

smirena

 

Коя съм аз?

Среднощни размисли.Любов загадъчна,обвита в мечти раздирана от съмнения.Един живот ,който лъкатуши между реалност и мечтани моменти.Коя съм аз,една жена вплела в косите си надежди,с искрящи погълнати от мечти очи,с разпилени коси ,носеща своето минало и бъдеще.Търсеща,искаща плам и нежност обгърната от любов  и среднощни размисли.Тогава се вгледах в спящото му ,излъчващо спокойствие и сигурност лице.Усетих се защитена и обичана в прегръдките му,а размислите се сляха с мистерията на нощта...

smirena

smirena

 

Какво е любовта

Любовта изкарва най - съкровенните ни чувства, мечти и копнежи.Тя е онова нещо, което ни кара да тръпнем в очакване, да срещнем любимия да се слушам в прегръдката му,мястото където се чувстваме защитени и свободни.. Тишината между  нас  е вълшебен кът, в който говорят очите ни, искрени и  омайни.На истинската пюбов фалша е чужд.Усещането за жена е всеки малък жест, поднесен без причина, просто защото ние сме две  лица на монетата,две души изпълнени с нежност.  Едва  ли винаги ще е така, изгаряща

smirena

smirena

 

В края на пътя

Понякога мислено си представям, края на нещо,на любовта, на живота.Въпросите ми се преплитат като паяжина, която ме обгръща с мистерия.Коя съм аз,какъв е живота ми и какъв би могъл да бъде.Неосъществени мечти, забравени трепети.Дали е краят на една любов или безцелно  лутане сред усмивки, безкрайни спорове,горещи целувки, пламенни погледи.Но ако всичко си  отиде безвъзвратно, ще помниш ли шепота в нощта,ще копнееш ли за нежност, ще очакваш ли тихите стъпки, приказните нощи, усмивките. Не зная...

smirena

smirena

 

Вечер

Вечер,тихо пристъпвa самотна тъга,бавно притиснати влюбени вървят.Тъмата с нейните полусенки,забързани ,замислени...   Помня те, с тихите ни стъпки в тъмната улица,с влетените ни ръце.  Всеки от нас се стреми към онази врата ,нашата врата и нашият дом .  Там ,където умората изчезва с топлината ,която ни обгръща.  Там усмивките ни са истински ,а смехът --заразителен,там изчезва умората,а равнодушието ни е чуждо.  В този топъл и светъл дом няма отегчение има   споделяне ,има истина и н

smirena

smirena

 

Есенна хармония

Не знам дали е есенна тъга по -лятото,горещи плажове ,тихи вълни ,бриз и жарки целувки.Есента е равновесието ,една хармония между  есенна тъга ,очи пълни с  красота и душа отворена за всичко от изгрева до залеза.Има хора ,които познаваме дълги години ,а не могат да седнат с нас на една пейка,не в буквален смисъл, духовно сме  толкова далечни.А има хора с които се познаваме от няколко часа и имаме чувството ,че винаги сме се познавали,докосваме най-скритите струни на душата си и тя запява -есен

smirena

smirena

 

Очакване

Всеки ден носи нещо ново, очакваме усмивки по пътя си, започваме от дома и до края на деня.Очакваме откровеност,но дали всеки иска да е искрен и откровен,може би се обвива в някаква мистерия, за да се предпази незнайно от какво.Винаги ми е било странно,"приятели" предразполагат да споделиш най- съкровенните си мечти,преживявания,а самите те завършват разговора с обикновени, тривиални моменти от ежедневието. Очакваме споделеност, но за нея са нужни чисти сърца широко отворени очи за нашето днес,

smirena

smirena

 

У дома

" Любовта започва с грижите за най- близките,тези у дома." Майка Тереза.          Домът, мястото където се чувстваме защитени и обгрижени,от хората които обичаме.Но дали винаги успяваме да бъдем себе си, а не тези, които очакват да сме, едва ли.Колкото любов да има в сърцата ни, не винаги ще сме настроени на една вълна с любимите си хора.Изкуството да постигнем хармония в общуването не зависи само от един човек,а от всички.Тогава, когато всеки бъде себе си, без опасения, че някой ще го упреква,

smirena

smirena

 

Аз преди...

Аз преди теб, не знаех смисъла на живота, надеждата и тъгата бяха мои приятели Преди теб сърцето ми мълчеше, очите ми не виждаха красотата,бях  - живот без смисъл.Ти се появи и всичко беше вълшебство, сезоните  прелитаха край нас, носейки своето очарование,сърцето ми , ти намери верните струни и то запя, красивата мелодия на любовта.Очите ми се взираха в небето, облаците бяха пухкави, подгонени от вятъра,а дъждът бе красивата мелодия на всяка капка.С теб се преоткрих, за всичко което не забелязв

smirena

smirena

 

Писмо до времето

Ако можех да спра за миг времето, кой ли миг би изплувал в съзнанието, една топла ръка хванала моята,водеща ме по пътя на живота. Една любов, която се отглеждаше в душата ми,изгаряше сърцето ми.Две думи които татуира в сърцето ми" Единствена в света " Една неподправена нежност  и  загадъчност. Времето живее в нас усмихва се от детските снимки, ридае за загубите на най- близките и любими хора,мечтае за един свят от доброта,съпричастност и споделеност.  Косвена ли е красотата на деня,който ни носи

smirena

smirena

 

Аз вървя....

Аз вървя ,а в очите ми свети  една бледа и зимна луна,  вятър студен ме прегръща   и прошепва ми нежни слова...  Искам този свят да променя  да премахна тъга ,сивота,  но изплаших се ,  обзе ме страх и тревога  бях сама -нито ехо ,ни глас...    .Под тъмното небе ,по прозорците  студа рисува,вълшебни ,невиждани   цветя                                                    обвити в нежност и копнежи,  тъгата ми рисува  цяла нощ...    Градът се събужда със свенлива усм

smirena

smirena

 

Всички пътища водят към теб

Можеш ли времето да спреш? Дори за миг да разбереш, че пътищата ни се пресичат  това съдбата отреди... Да имаме мигове незабравими, помниш ли първия танц ,Любов, помниш ли жарките целувки , пламъка ,който ни обгърна. .. Да заспивам сгушена до теб , събуждайки се първо мен да видиш и всички пътища водят ме към теб, през планини ,морета , пустини... Не тъжи ,Любов беше красиво, очите искряха,прошепнати думи, тишината в прегръдка се сливаше, в болката плачеше

smirena

smirena

 

...

Обичта е прошепване, не са нужни много думи ,които се разпиляват.Като пъзел ,който едва ли би  събрал.Станал си специален за някого  и само за него .Поемаш болката му ,изтриваш сълзата и тъгата му ,докато на лицето му засияе усмивка-усмивката на щастието.Нишката между вас е невидима ,защото не афиширате ,а просто обичате,лекото докосване на ръката ,плахата целувка на улицата,а очите те издават помислите ,чувствата ни.Те никога не лъжат.Обичта е отдаване ,без очакване.Обичта е отразена в очите ви

smirena

smirena

 

Обич

От много обич,счупиха ме като чаша,  всяко парче ви гледа и плаче...

smirena

smirena

 

Позволи ми време

Време,позволи ми да мечтая,  да се радвам и тъжа  да запомня всеки звук ,в който тишината  бавно си отива и докосват нежни звуци моята душа.    Позволи ми време да обичам ,  не отнемай трепети и жар   искам да се понеса по вълните   на живота днес ,сега,  за да не пропусна мига в който, багрите сивотата изтласкват...    Да е в мен полъха на летен бриз,   в края на лятото с дъжда сълза да отроня  и да се радвам на всичко,събрано в шепи,  щастие ,любов ,  нежност и с ес

smirena

smirena

 

Живот

Живота ми е недопята песен,                       денят ми недовършен стих   ,                мечтите недочакана пролет,                                картина от багри и съдби.                                                           Нахлули във живота ми случайно,                     останали завинаги във мен.                             А времето отлита като миг,                                щастието в спомени събирам,                            за да ги отнеса със себе си...              

smirena

smirena

 

Приятелството

Приятелството е ценно ,не само защото споделяме,а защото споделеността обгръща доверието.Истината споделена с приятел не боли ,болката отмиват няколко добри думи,смисъла на доверието ,отдадените минути и часове.Телефона ,който не винаги набираш,защото знаеш ,че го има.Приятелството е внимание,безпокойство и онова свиване на устните -всичко е наред.     Зад безсънните нощи за приятел,зад кръговете под очите от безпокойство,а в очите е нечия отразена  същност.Приятелството е пристан,на спомени -

smirena

smirena

 

Миг от пътя

Страхувам се от вятъра,                              да не разпилее мислите ми.                    Страхувам се от дъжда да не                    отнесе с поройните реки- мечтите ми Звездите ярко блестят,                    като очите ми,влюбени,търсещи.           Събирам спомени,изгаряща обич,           пламенни танци, жарки целувки.             Събирам спомени, за да ги отнеса,         със себе си... 

smirena

smirena

 

Щастието

И  пак настъпва вечерта ,колко съм истинска,на лицето ни има само сълза ,от красотата на щастието.Обеците и чашата с вино ,само глътка за теб и мен ,не съм вълшебница,но всяко докосване е трепет ,всеки поглед,надникване в душата ти и гласът ти ,гали ме ,заравя се в косите ми ,миг истина .Превърнах се в трепет ,заради тебе,превърна се в сянка заради мене.  Някога исках да съм принцеса,танцуваща на своя бал ,заключвах се в кули ,в които никой не може да влезе ,но ти строши оковите на самотата,се

smirena

smirena

 

Домът

"Домът не е просто място,той е чувство"- Сесилия Ахърт.                                 Влизам събувам обувките и разпилявам мислите от изминалия ден. Бегъл поглед и аз съм тук, в моя, нашия оазис, в който не ни събират само вечерите, а топлината,обичта, която лъха от всичко около нас. Подаваш ми чаша студен чай,знаеш какво обичам и точно ти си човека, който знае какво ми е нужно в този момент.Оставила съм недовършени задачи,негативизма пред вратата на дома си,нося приятелските усмивки ,споделен

smirena

smirena

 

Самотата

Вечер,тъмнина и мрак,сливам се с мистерията на нощта. Сама, но не и самотна.Има моменти в които безброй въпроси кръжат и не ни дават покой,докато не открием отговора.Този отговор, може да промени живота ни, избора понякога е лесен, но с този избор трябва да живеем. Около нас има хора, които са близки,специални и незаменими и избора ни е да бъдем с тях,да се отърсим от негативизма и да гледаме напред с вяра и надежда,защото ние,аз ти, той сме стълбовете на нашият малък дом,ние сме началото, децат

smirena

smirena

 

Очите на жената

Очите на една жена са огледало на душата и.Те се променят, всяка радост ги прави неузнаваеми, блясък искри на щастие,от тъгата потъмняват,черни облаци надвисват, понякога замислена те са замъглени и дълбоки като кладенец. Най красиви са влюбените очи,цвета им прелива като вълните на морето,като изгрева,като мистерията на луната. Когато тя открие  любовта, някой открива и тази красота.  Тя може да бъде видяна само от очите на влюбения в нея,а той я вижда със сърцето си.Тогава истинската обич, го

smirena

smirena

 

Искаме ли?

Понякога, вървейки по шумните улици,забързани, заети със себе си и с проблемите си,забравяме хората около нас, опитваме ли се поне за миг да усетим,радостта или тъгата в очите на хората покрай, които преминаваме.Една усмивка, един топъл поглед често може да спаси човек и да му даде надежда, че има доброта в този свят.                                     Понякога най- важните неща от живота ни, ги научаваме по трудния начин.Замисляме ли се, че седим един до друг, а не се чуваме,имаме очи, а не се

smirena

smirena

×
×
  • Добави ново...