Премини към съдържанието

Блогове

Имате регистрация? Влезте от тук
Вход

Запомни ме Не се препоръчва за споделени компютри

Анонимен вход

Забравихте си паролата?

Или влезте чрез профила си в
Регистрация

smirena - дневник

Блог от smirena

Влезте в профила си, за да последвате това

Последователи 5

публикации
682
коментари
151
прегледи
217469

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

Подреди по

Вечер

Вечер,тихо пристъпвa самотна тъга,бавно притиснати влюбени вървят.Тъмата с нейните полусенки,забързани ,замислени...
Помня те, с тихите ни стъпки в тъмната улица,с влетените ни ръце.
Всеки от нас се стреми към онази врата ,нашата врата и нашият дом .
Там ,където умората изчезва с топлината ,която ни обгръща.
Там усмивките ни са истински ,а смехът --заразителен,там изчезва умората,а равнодушието ни е чуждо.
В този топъл и светъл дом няма отегчение има
споделяне ,има истина и нежност има любов и живот в любовта!

27 октомври

0

Есенна хармония

Не знам дали е есенна тъга по -лятото,горещи плажове ,тихи вълни ,бриз и жарки целувки.Есента е равновесието ,една хармония между
есенна тъга ,очи пълни с красота и душа отворена за всичко от изгрева до залеза.Има хора ,които познаваме дълги години ,а не могат да седнат с нас на една пейка,не в буквален смисъл, духовно сме толкова далечни.А има хора с които се познаваме от няколко часа и имаме чувството ,че винаги сме се познавали,докосваме най-скритите струни на душата си и тя запява -есенна песен на две сродни души,а листата падат,леко захладня и дъжд заваля ,а ние сме извор ,чист ,кристален на двама истински приятели.Понякога се питам ,като ни е нужно толкова малко ,защо все търсим ....защото сме хора и поемаме и болка и радости.
Може би щастието е това ,да няма нищо за разбиране просто да намерим нишката един към друг.

30 септември

0

Очакване

Всеки ден носи нещо ново, очакваме усмивки по пътя си, започваме от дома и до края на деня.Очакваме откровеност,но дали всеки иска да е искрен и откровен,може би се обвива в някаква мистерия, за да се предпази незнайно от какво.Винаги ми е било странно,"приятели" предразполагат да споделиш най- съкровенните си мечти,преживявания,а самите те завършват разговора с обикновени, тривиални моменти от ежедневието. Очакваме споделеност, но за нея са нужни чисти сърца широко отворени очи за нашето днес, което определя бъдещето. Какво очаквам аз, за мен най- ценни са близките хора, тези на които доверието и обичта се показват с всеки жест, ден след ден.Живота ни подлага на много изпитания,борбата с тях и преодоляването им, сплотява семейството, приятелите ако са онези истински, които са за цял живот.Очаквам да преодолея това, което ме безпокои и да се радвам на изгреви и залези ,на всеки полъх на вятъра, на аромата на цветята и най вече на усмивките на любимите хора,които ме обръщат с нежност и загадъчност.

1 септември

0

У дома

" Любовта започва с грижите за най- близките,тези у дома." Майка Тереза. Домът, мястото където се чувстваме защитени и обгрижени,от хората които обичаме.Но дали винаги успяваме да бъдем себе си, а не тези, които очакват да сме, едва ли.Колкото любов да има в сърцата ни, не винаги ще сме настроени на една вълна с любимите си хора.Изкуството да постигнем хармония в общуването не зависи само от един човек,а от всички.Тогава, когато всеки бъде себе си, без опасения, че някой ще го упреква, за музиката, която слуша,за филмите които харесва, за книгите, тези които докосват душата му, а мислите и емоциите може да сподели с любимите си хора.Тогава жилището е дом,в който огънят не загасва,а всяка грижа е с много нежност, защото така започва любовта

4 юли

0

Пътят на мечтите

Живота е достатъчно сложен и сив, от нас зависи да внесем романтика и топлота в дните си Обичам да мечтая, да събирам онези мечти., които очаквам да се сбъднат,онези, които вече са реалност и малките късчета от мечтите, които събирам в душата си. Понякога нощем отварям своето вълшебно кътче на мечти и се озовавам като фея в приказна гора, около мен пърхат с криле пеперуди, светулки блещукат - приказна феерия от светлини и звуци. Това е късче от моя свят в страната на мечтите. Винаги съм се учудвала как някои хора се поставят над други, защото са по лошо облечени и бедни.Някой седна ли до тях,знае ли какво носят в сърцето си и в душата -спомени за отминали дни, които ги топлят в дългите самотни дни и нощи.Всеки човек мечтае, усмихва се на малкото внимание и топлина дори от непознат,ридае без глас за тези, които не са намерили време да им кажат - Обичам те, да ги целунат. За това казвам на себе си и на всички вас - Живейте! Просто Живейте,преследвайте мечтите си, покорявайте върхове!Бъдете щастливи!

2 май

0

Аз преди...

Аз преди теб, не знаех смисъла на живота, надеждата и тъгата бяха мои приятели Преди теб сърцето ми мълчеше, очите ми не виждаха красотата,бях - живот без смисъл.Ти се появи и всичко беше вълшебство, сезоните прелитаха край нас, носейки своето очарование,сърцето ми , ти намери верните струни и то запя, красивата мелодия на любовта.Очите ми се взираха в небето, облаците бяха пухкави, подгонени от вятъра,а дъждът бе красивата мелодия на всяка капка.С теб се преоткрих, за всичко което не забелязвах преди теб.Ти си моята чакана пролет,моето жарко лято, пъстра есен и бяла зима. Ти си музиката, мечтата, ти си -Любовта.Тази, която ме плени, ти си в мислите и сърцето ми.Ти си всичко,началото и края.

3 април

0

Писмо до времето

Ако можех да спра за миг времето, кой ли миг би изплувал в съзнанието, една топла ръка хванала моята,водеща ме по пътя на живота. Една любов, която се отглеждаше в душата ми,изгаряше сърцето ми.Две думи които татуира в сърцето ми" Единствена в света " Една неподправена нежност и загадъчност. Времето живее в нас усмихва се от детските снимки, ридае за загубите на най- близките и любими хора,мечтае за един свят от доброта,съпричастност и споделеност. Косвена ли е красотата на деня,който ни носи нещо ново и различно ,или нощта, загадъчно скрила влюбени. Минавам през теб време с пролетните ароматни цветя, с летните жарки лъчи на слънцето. Минавам през теб зима,със студения вятър, с пухкавите снежинки, които покриват косите ми. Времето и любовта, това е красотата,в моя, твоя- нашия живот...

31 декември 2017

3

Аз вървя....

Аз вървя ,а в очите ми свети
една бледа и зимна луна,
вятър студен ме прегръща
и прошепва ми нежни слова... Искам този свят да променя
да премахна тъга ,сивота,
но изплаших се ,
обзе ме страх и тревога
бях сама -нито ехо ,ни глас...

.Под тъмното небе ,по прозорците
студа рисува,вълшебни ,невиждани
цветя обвити в нежност и копнежи,
тъгата ми рисува цяла нощ...

Градът се събужда със свенлива усмивка,
а зимата нарисува , толкова бели цветя,
нежни ,чисти красиви, цветя на моята душа...

22 ноември 2017

1

Всички пътища водят към теб

Можеш ли времето да спреш?
Дори за миг да разбереш,
че пътищата ни се пресичат
това съдбата отреди... Да имаме мигове незабравими,
помниш ли първия танц ,Любов,
помниш ли жарките целувки ,
пламъка ,който ни обгърна. .. Да заспивам сгушена до теб ,
събуждайки се първо мен да видиш
и всички пътища водят ме към теб,
през планини ,морета , пустини... Не тъжи ,Любов беше красиво,
очите искряха,прошепнати думи,
тишината в прегръдка се сливаше,
в болката плачеше с мен,
в радостта ликуваше ,Любов... Един път се гори в този огън.
За истинската любов забрава няма!

24 октомври 2017

1

...

Обичта е прошепване, не са нужни много думи ,които се разпиляват.Като пъзел ,който едва ли би събрал.Станал си специален за някого и само за него .Поемаш болката му ,изтриваш сълзата и тъгата му ,докато на лицето му засияе усмивка-усмивката на щастието.Нишката между вас е невидима ,защото не афиширате ,а просто обичате,лекото докосване на ръката ,плахата целувка на улицата,а очите те издават помислите ,чувствата ни.Те никога не лъжат.Обичта е отдаване ,без очакване.Обичта е отразена в очите ви ,в споделената тишина между вас.

15 октомври 2017

2

Обич

От много обич,счупиха ме като чаша,
всяко парче ви гледа и плаче...

13 октомври 2017

2

Позволи ми време

Време,позволи ми да мечтая,
да се радвам и тъжа
да запомня всеки звук ,в който тишината
бавно си отива и докосват нежни звуци моята душа.

Позволи ми време да обичам ,
не отнемай трепети и жар
искам да се понеса по вълните
на живота днес ,сега,
за да не пропусна мига в който, багрите сивотата изтласкват...

Да е в мен полъха на летен бриз,
в края на лятото с дъжда сълза да отроня
и да се радвам на всичко,събрано в шепи,
щастие ,любов , нежност и с есенния вятър,
ръка да разтворя и да даря усмивки и радост ,
да разпръсна като фея,щастие на всички вас...

29 септември 2017

1

Живот

Живота ми е недопята песен, денят ми недовършен стих , мечтите недочакана пролет, картина от багри и съдби. Нахлули във живота ми случайно, останали завинаги във мен. А времето отлита като миг, щастието в спомени събирам, за да ги отнеса със себе си...

23 август 2017

3

Приятелството

Приятелството е ценно ,не само защото споделяме,а защото споделеността обгръща доверието.Истината споделена с приятел не боли ,болката отмиват няколко добри думи,смисъла на доверието ,отдадените минути и часове.Телефона ,който не винаги набираш,защото знаеш ,че го има.Приятелството е внимание,безпокойство и онова свиване на устните -всичко е наред.
Зад безсънните нощи за приятел,зад кръговете под очите от безпокойство,а в очите е нечия отразена същност.Приятелството е пристан,на спомени -вчера ,днес и утре.Приятелството, понякога е с трайността на един. живот , ако го има...

20 август 2017

1

Миг от пътя

Страхувам се от вятъра, да не разпилее мислите ми. Страхувам се от дъжда да не отнесе с поройните реки- мечтите ми Звездите ярко блестят, като очите ми,влюбени,търсещи. Събирам спомени,изгаряща обич, пламенни танци, жарки целувки. Събирам спомени, за да ги отнеса, със себе си...

8 август 2017

0

Щастието

И пак настъпва вечерта ,колко съм истинска,на лицето ни има само сълза ,от красотата на щастието.Обеците и чашата с вино ,само глътка за теб и мен ,не съм вълшебница,но всяко докосване е трепет ,всеки поглед,надникване в душата ти и гласът ти ,гали ме ,заравя се в косите ми ,миг истина .Превърнах се в трепет ,заради тебе,превърна се в сянка заради мене.
Някога исках да съм принцеса,танцуваща на своя бал ,заключвах се в кули ,в които никой не може да влезе ,но ти строши оковите на самотата,сега си до мен,знам ,че ме гледаш когато спя ,че ме ревнуваш от погледите на другите,от ласките на слънцето ,от докосването на вятъра.Вечерта е вълшебна с нашата музика с чашата вино,докосване и пламват искри...
Моят поглед е обич,нашата целувка е огън...

6 август 2017

1

Домът

"Домът не е просто място,той е чувство"- Сесилия Ахърт. Влизам събувам обувките и разпилявам мислите от изминалия ден. Бегъл поглед и аз съм тук, в моя, нашия оазис, в който не ни събират само вечерите, а топлината,обичта, която лъха от всичко около нас. Подаваш ми чаша студен чай,знаеш какво обичам и точно ти си човека, който знае какво ми е нужно в този момент.Оставила съм недовършени задачи,негативизма пред вратата на дома си,нося приятелските усмивки ,споделените проблеми- доверието което са ми гласували. Усещам аромата на дома,свеж, приятен,обгърнал ме нежно като майчина прегръдка.Тук се чувствам цяла защото хората, които обичам са тук или скоро ще се приберат. Вглеждам се в картината, казва се " Обич " от нея струи нежност и красота. Докосвам книгата до фотьойла,,Сърцето е самотен ловец" - книга за приемането на хората, такива, каквито са и за приятелството,онова истинското, което прави живота смислен. Домът не е само място за храна, той е душа, тихите разговори,нежните нощи,той е спомени,настояще и бъдеще. Когато каним някого в дома си, ние го допускаме до себе си, до нашата душевност,защото не мебелите, а картините и книгите са онези белези, които определят душевността ни. Градът спи, а толкова ми се говори,луната плахо прокрадва лъч през прозореца и усмивка засиява на лицето ми. Аз съм у дома!

23 юли 2017

2

Самотата

Вечер,тъмнина и мрак,сливам се с мистерията на нощта. Сама, но не и самотна.Има моменти в които безброй въпроси кръжат и не ни дават покой,докато не открием отговора.Този отговор, може да промени живота ни, избора понякога е лесен, но с този избор трябва да живеем. Около нас има хора, които са близки,специални и незаменими и избора ни е да бъдем с тях,да се отърсим от негативизма и да гледаме напред с вяра и надежда,защото ние,аз ти, той сме стълбовете на нашият малък дом,ние сме началото, децата ни ще продължат традициите,ще бъдат истински и щастливи,защото са продължили започнатото от родителите, ще го предадат на своите деца и тогава самотата на душата, ще е само състояние, което постепенно ще избледнява,защото живота продължава,носейки частица от самите нас. Тогава светът ще е по - добро място за живеене... Толкова искам да е така...

13 юли 2017

3

Очите на жената

Очите на една жена са огледало на душата и.Те се променят, всяка радост ги прави неузнаваеми, блясък искри на щастие,от тъгата потъмняват,черни облаци надвисват, понякога замислена те са замъглени и дълбоки като кладенец. Най красиви са влюбените очи,цвета им прелива като вълните на морето,като изгрева,като мистерията на луната. Когато тя открие любовта, някой открива и тази красота. Тя може да бъде видяна само от очите на влюбения в нея,а той я вижда със сърцето си.Тогава истинската обич, го кара да разбере,че в една жена са събрани всички жени,че очите и променят цвета си само и единствено за него.

23 май 2017

2

Искаме ли?

Понякога, вървейки по шумните улици,забързани, заети със себе си и с проблемите си,забравяме хората около нас, опитваме ли се поне за миг да усетим,радостта или тъгата в очите на хората покрай, които преминаваме.Една усмивка, един топъл поглед често може да спаси човек и да му даде надежда, че има доброта в този свят. Понякога най- важните неща от живота ни, ги научаваме по трудния начин.Замисляме ли се, че седим един до друг, а не се чуваме,имаме очи, а не се виждаме,защото сме вглъбени в себе си и се оказва, че сме по бедни от хората,които имат малко, но го ценят, че за много от нас красотата е в чистотата на помислите.Да бъдем по добри и верни на най - съкровенното в себе си, душата,нежността и обичта към всичко,което ни заобикаля.

24 ноември 2016

1

...

Когато тъгата те обземе
ще си спомниш ли за мен,
когато радост в тебе блика
ще се сетиш ли ,че мен ме има. Когато слънцето те гали,
когато спомен то пробуди,
ще бъда ли в сърцето още
или ще остана само спомен. Дъждът ще отмие красотата
на нежността струяла в мрака,
буен вятър ще разпръсне,
мислите за мен като листа. А колко бурни бяха дните
и нощите и смеха извиращ,
и любовта като жарава,
която сърцето изпепелява. И някой ден самотен ,бледен,
ще си спомниш за трепета в сърцето
с ръка ще махнеш,ще отминеш,
че то от друга вече е заето.

13 ноември 2016

1

Есен рисунка от думи

Вървейки в хладната утрин ,замислена ,вглъбена или просто меланхолията на есента се бе вселила в мен си мислех за сезоните.Отмина топлото ,жарко лято ,с море ,слънце и светлина.Дойде есента една палитра от цветове,слънцето се пробуждаше бавно и огряваше хора и дървета,рисуваше багри върху листата ,а те като волни пеперуди се откъсваха и падаха в краката ни ,а ние стъпвахме по тях и отнасяхме със себе си аромата на на есенен полъх на вятър понякога тих,а често пронизващ.
Днес слънцето изгря и всичко се съживи ,улиците се напълниха с хора ,деца играеха а листата птици изрисувани в най -топлите багри се стелеха като цветен килим.
Разхождах се ,а в душата ми още бе лято,но есента ми се усмихна и в мен зазвуча Вивалди,реки се спускаха ,дъждове валяха,ветрове се гонеха,красота едно вълшебство на природата. Есенна музика,на меланхолията ,красотата и надеждата ,че всичко пак ще се повтори,И какво ,че вятър клоните ще брули и ще прогони птиците,листата ще опадат ,дърветата ще оголеят, вървим по килим от най -красиви цветова ,а в душата ни е музика...
Есенна жена с обич в душата-Здравей, Есен!Здравейте хора ,мрачни,весели,забързани,спрете за миг и се порадвайте на красотата,подарете си миг тишина ,почистете душата си от сивотата ,порадвайте се на есенната красота.

12 ноември 2016

0

Ела Любов

Не тръгвай след мен любов,
аз съм вятър ,разпилявам толкова обич,
всяко цвете ,всеки поглед удавен във скръб,
поглеждам в душата му ,поемам болката му
обичам всички -нежното цвете и грубия храст,
който майката земя е родила с толкова любов.
Защо ми е съвършенство ,та то е във мен,
то е във вас огледайте ,се дори в сивото
има толкова ефирност и чувства,
дори в тъгата и болката пак има любов. Ела след мен любов, не съм непостоянна ,
аз съм човек ,влюбен в живота,обичащ
и мразещ,искрен и топъл,жарък и хладен.
Искам да летя на птиците с крилете,
дори с мисълта си поря въздуха
достигам до кътчета недостижими,
докосвам души недокоснати,
вяра вдъхвам на всеки унил,
плача със този ,който скърби,
смях в мен изригва ,
когато радост от сърцата блика. Ела с мен любов ,остани в сърцето ми,
на малки частици ще те раздам,
за да не виждам тъжни очи,
тогава с усмивка ще поема ръката,
дълго чакаща ме ,на моя любим...

8 ноември 2016

0

Вечност

И в скритото на самотата
и в нежното на синевата
в усмивката загадъчна,
в ударите на сърцето.
Ще търся своята си обич,
и нежността покрита с мрак.
Ще се открия в стих отронен,
с нежната музика ще се слея
в картината ще се намеря
а времето там е вечност.

31 октомври 2016

1

Усмивката

Обичта е прошепване, не са нужни много думи ,които се разпиляват.Като пъзел ,който едва ли би събрал.Станал си специален за някого и само за него .Поемаш болката му ,изтриваш сълзата и тъгата му ,докато на лицето му засияе усмивка-усмивката на щастието.Нишката между вас е невидима ,защото не афиширате ,а просто обичате,лекото докосване на ръката ,плахата целувка на улицата,а очите те издават помислите ,чувствата ни.Те никога не лъжат.Обичта е отдаване ,без очакване.Обичта е отразена в очите ви ,в споделената тишина между вас.

15 октомври 2016

3

Влезте в профила си, за да последвате това

Последователи 5

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.