smirena - дневник

Обичта е прошепване, не са нужни много думи ,които се разпиляват.Като пъзел ,който едва ли би  събрал.Станал си специален за някого  и само за него .Поемаш болката му ,изтриваш сълзата и тъгата му ,докато на лицето му засияе усмивка-усмивката на щастието.Нишката между вас е невидима ,защото не афиширате ,а просто обичате,лекото докосване на ръката ,плахата целувка на улицата,а очите те издават помислите ,чувствата ни.Те никога не лъжат.Обичта е отдаване ,без очакване.Обичта е отразена в очите ви ,в споделената тишина между вас. 
 

От много обич,счупиха ме като чаша, 
всяко парче ви гледа и плаче...

С лисичи стъпки се изнизва времето...
Тишината – онази, есенната, превръща всеки стих в съдбовно адресиран до теб, а всичко пеещо е някъде далеч от замлъкналото ти сърце. Есента прави нещата различни, самата ти си вече друга, защото се променяме непрекъснато. Само пейката е тук – стара, дървена и още топла от слънцето.

Вървиш сред изсъхнали треви, съчки и окапала шума. Небето е синьо под тънки облаци, а вятърът носи миризма на дим. Обувките ти са скъпи и съвсем не кални, но това е без значение за пътя, който си поела, понеже независимо дали го осъзнаваме или не, всички цял живот вървим към един кладенец с ръждясал чакрък или към една обикновена дървена пейка, скована набързо от някого. Какво ли си е мислел човекът, докато я е правил? За мен или за теб? Едва ли. Мислел е за нещо свое и мъничко. Ситуацията, сегашната, е дремела някъде напред във времето, чакала точно този час и мен, случайно минаващата.
Някъде отдалеч дочувам музика, но много тиха...Някой свири Григ. Застивам за малко, слушайки...Музиката, свирена от теб, вече е била свирена от друг...Мислите, мислени от теб, са мислени и от друг. Не е ли това главната ирония на света, в който живеем? Бавно се изправям и тръгвам нанякъде. И като една друга жена, запитана преди много години “Обичате ли Брамс?” се усмихвам, вдигам глава и прошепвам  
“Добър ден, Тъга”...
Защото всичко неуловимо се повтаря.

 
Време,позволи ми да мечтая, 
да се радвам и тъжа 
да запомня всеки звук ,в който тишината 
бавно си отива и докосват нежни звуци моята душа.
 
 Позволи ми време да обичам , 
не отнемай трепети и жар  
искам да се понеса по вълните  
на живота днес ,сега, 
за да не пропусна мига в който, багрите сивотата изтласкват... 
 
Да е в мен полъха на летен бриз,  
в края на лятото с дъжда сълза да отроня 
и да се радвам на всичко,събрано в шепи, 
щастие ,любов ,  нежност и с есенния вятър, 
ръка да разтворя и да даря усмивки и радост ,  
да разпръсна като фея,щастие на всички вас... 
 
 

Живота ми е недопята песен,                       денят ми недовършен стих   ,                мечтите недочакана пролет,                                картина от багри и съдби.                                                           Нахлули във живота ми случайно,                     останали завинаги във мен.                             А времето отлита като миг,                                щастието в спомени събирам,                            за да ги отнеса със себе си...                                   

Приятелството е ценно ,не само защото споделяме,а защото споделеността обгръща доверието.Истината споделена с приятел не боли ,болката отмиват няколко добри думи,смисъла на доверието ,отдадените минути и часове.Телефона ,който не винаги набираш,защото знаеш ,че го има.Приятелството е внимание,безпокойство и онова свиване на устните -всичко е наред. 
   Зад безсънните нощи за приятел,зад кръговете под очите от безпокойство,а в очите е нечия отразена  същност.Приятелството е пристан,на спомени -вчера ,днес и утре.Приятелството,   понякога е с трайността на  един. живот , ако го има... 

Страхувам се от вятъра,                              да не разпилее мислите ми.                    Страхувам се от дъжда да не                    отнесе с поройните реки- мечтите ми Звездите ярко блестят,                    като очите ми,влюбени,търсещи.           Събирам спомени,изгаряща обич,           пламенни танци, жарки целувки.             Събирам спомени, за да ги отнеса,         със себе си... 

И  пак настъпва вечерта ,колко съм истинска,на лицето ни има само сълза ,от красотата на щастието.Обеците и чашата с вино ,само глътка за теб и мен ,не съм вълшебница,но всяко докосване е трепет ,всеки поглед,надникване в душата ти и гласът ти ,гали ме ,заравя се в косите ми ,миг истина .Превърнах се в трепет ,заради тебе,превърна се в сянка заради мене. 
Някога исках да съм принцеса,танцуваща на своя бал ,заключвах се в кули ,в които никой не може да влезе ,но ти строши оковите на самотата,сега си до мен,знам ,че ме гледаш когато спя ,че ме ревнуваш от погледите на другите,от ласките на слънцето ,от докосването на вятъра.Вечерта е вълшебна с нашата музика с чашата вино,докосване и пламват искри... 
   Моят поглед е обич,нашата целувка е огън...

"Домът не е просто място,той е чувство"- Сесилия Ахърт.                                 Влизам събувам обувките и разпилявам мислите от изминалия ден. Бегъл поглед и аз съм тук, в моя, нашия оазис, в който не ни събират само вечерите, а топлината,обичта, която лъха от всичко около нас. Подаваш ми чаша студен чай,знаеш какво обичам и точно ти си човека, който знае какво ми е нужно в този момент.Оставила съм недовършени задачи,негативизма пред вратата на дома си,нося приятелските усмивки ,споделените проблеми- доверието което са ми гласували. Усещам аромата на дома,свеж, приятен,обгърнал ме нежно като майчина прегръдка.Тук се чувствам цяла защото хората, които обичам са тук или скоро ще се приберат.                         Вглеждам се в картината, казва се " Обич " от нея струи нежност и красота. Докосвам книгата до фотьойла,,Сърцето е самотен ловец" - книга за приемането на хората, такива, каквито са и за приятелството,онова истинското, което прави живота смислен.  Домът не е само място за храна, той е душа, тихите разговори,нежните нощи,той е спомени,настояще и бъдеще. Когато каним някого в дома си, ние го допускаме до себе си, до нашата душевност,защото не мебелите, а картините и книгите са онези  белези, които определят душевността ни. Градът спи, а толкова ми се говори,луната  плахо прокрадва лъч  през прозореца и усмивка засиява на лицето ми. Аз съм у дома!

Вечер,тъмнина и мрак,сливам се с мистерията на нощта. Сама, но не и самотна.Има моменти в които безброй въпроси кръжат и не ни дават покой,докато не открием отговора.Този отговор, може да промени живота ни, избора понякога е лесен, но с този избор трябва да живеем. Около нас има хора, които са близки,специални и незаменими и избора ни е да бъдем с тях,да се отърсим от негативизма и да гледаме напред с вяра и надежда,защото ние,аз ти, той сме стълбовете на нашият малък дом,ние сме началото, децата ни ще продължат традициите,ще бъдат истински и щастливи,защото са продължили започнатото от родителите, ще го предадат на своите деца и тогава самотата на душата, ще е само състояние, което постепенно ще избледнява,защото живота продължава,носейки частица от самите нас. Тогава светът ще е по - добро място за живеене...                          Толкова искам да е така...

Очите на една жена са огледало на душата и.Те се променят, всяка радост ги прави неузнаваеми, блясък искри на щастие,от тъгата потъмняват,черни облаци надвисват, понякога замислена те са замъглени и дълбоки като кладенец. Най красиви са влюбените очи,цвета им прелива като вълните на морето,като изгрева,като мистерията на луната. Когато тя открие  любовта, някой открива и тази красота.  Тя може да бъде видяна само от очите на влюбения в нея,а той я вижда със сърцето си.Тогава истинската обич, го кара да разбере,че в една жена са събрани всички жени,че очите и променят цвета си само и единствено за него.

Понякога, вървейки по шумните улици,забързани, заети със себе си и с проблемите си,забравяме хората около нас, опитваме ли се поне за миг да усетим,радостта или тъгата в очите на хората покрай, които преминаваме.Една усмивка, един топъл поглед често може да спаси човек и да му даде надежда, че има доброта в този свят.                                     Понякога най- важните неща от живота ни, ги научаваме по трудния начин.Замисляме ли се, че седим един до друг, а не се чуваме,имаме очи, а не се виждаме,защото сме вглъбени в себе си и се оказва, че сме по бедни от хората,които имат малко, но го ценят, че за много от нас красотата е в чистотата на помислите.Да бъдем по добри и верни на най - съкровенното в себе си, душата,нежността и обичта към всичко,което ни заобикаля.

Когато тъгата те обземе
ще си спомниш ли за мен,
когато радост в тебе блика
ще се сетиш ли ,че мен ме има.

Когато слънцето те гали,
когато спомен то пробуди,
ще бъда ли в сърцето още
или ще остана само спомен.

Дъждът ще отмие красотата
на нежността струяла в мрака,
буен вятър ще разпръсне,  
мислите за мен като листа.

А колко бурни бяха дните
и нощите и смеха извиращ,  
и любовта като жарава,
  която сърцето изпепелява.

И някой ден самотен ,бледен,
ще си спомниш за трепета в сърцето
с ръка ще махнеш,ще отминеш,
че то от друга вече е заето.

 
Вървейки в хладната утрин ,замислена ,вглъбена или просто меланхолията на есента се бе вселила в мен си мислех за сезоните.Отмина топлото ,жарко лято ,с море ,слънце и светлина.Дойде есента една палитра от цветове,слънцето се пробуждаше бавно и огряваше хора и дървета,рисуваше багри върху листата ,а те като волни пеперуди се откъсваха и падаха в краката ни ,а ние стъпвахме по тях и отнасяхме със себе си аромата на на есенен полъх на вятър понякога тих,а често пронизващ.
Днес слънцето изгря и всичко се съживи ,улиците се напълниха с хора ,деца играеха а листата птици изрисувани в най -топлите багри се стелеха като цветен килим.
Разхождах се ,а в душата ми още бе лято,но есента ми се усмихна и в мен зазвуча Вивалди,реки се спускаха ,дъждове валяха,ветрове се гонеха,красота едно вълшебство на природата. Есенна музика,на меланхолията ,красотата и надеждата ,че всичко пак ще се повтори,И какво ,че вятър клоните ще брули и ще прогони птиците,листата ще опадат ,дърветата ще оголеят, вървим по килим от най -красиви цветова ,а в душата ни е музика...
Есенна жена с обич в душата-Здравей, Есен!Здравейте хора ,мрачни,весели,забързани,спрете за миг и се порадвайте на красотата,подарете си миг тишина ,почистете душата си от сивотата ,порадвайте се на есенната красота.  
 
 

 
Не тръгвай след мен любов,
аз съм вятър ,разпилявам толкова обич,
всяко цвете ,всеки поглед удавен във скръб,
поглеждам в душата му ,поемам болката му
обичам всички -нежното цвете и грубия храст,
който майката земя е родила с толкова любов.
Защо ми е съвършенство ,та то е във мен,
то е във вас огледайте ,се дори в сивото
има толкова ефирност и чувства,
дори в  тъгата и болката пак има любов.

Ела след мен любов, не съм непостоянна ,
аз съм човек ,влюбен в живота,обичащ
и мразещ,искрен и топъл,жарък и хладен.
Искам да летя на птиците с крилете,
дори с мисълта си поря въздуха
достигам до кътчета недостижими,
докосвам души недокоснати,
вяра вдъхвам на всеки унил,
плача със този ,който скърби,
смях в мен изригва ,
когато радост от сърцата блика.

Ела с мен любов ,остани в сърцето ми, 
на малки частици ще те раздам,
за да не виждам тъжни очи,
тогава с усмивка ще поема ръката,
дълго чакаща ме ,на моя любим...

И в скритото на самотата
и в нежното на синевата
в усмивката загадъчна,
в ударите на сърцето.
Ще търся своята си обич,
и нежността  покрита с мрак.
Ще се открия в стих отронен, 
с нежната музика ще се слея
в картината ще се намеря
а времето там е вечност.   

Обичта е прошепване, не са нужни много думи ,които се разпиляват.Като пъзел ,който едва ли би  събрал.Станал си специален за някого  и само за него .Поемаш болката му ,изтриваш сълзата и тъгата му ,докато на лицето му засияе усмивка-усмивката на щастието.Нишката между вас е невидима ,защото не афиширате ,а просто обичате,лекото докосване на ръката ,плахата целувка на улицата,а очите те издават помислите ,чувствата ни.Те никога не лъжат.Обичта е отдаване ,без очакване.Обичта е отразена в очите ви ,в споделената тишина между вас. 
 

В кой момент усещаш липса,отсъствие дори да са до теб. Близките, любимия - просто бродещи сенки, търсещи и ненамиращи себе си, откъснати  Понякога изчезвам като облак понесен от вятъра и блуждая търсейки се, това ли са мечтите ми,чувствата ми или просто съм предала себе си, в името на нещо свято за мен,но с времето изгубило своя смисъл. Усещам, че играя роля написана от жесток драматург, който ме кара да играя с много тъга и болка. А как обичам да се смея,понякога през сълзи,да вдишвам аромата на цветя,багри които се запечатват в съзнанието ми а в ушите ми звучи лунната соната. Искам  живота си,искам мечтите си, искам свободата да  кажа, не това което очакват,а което мисля. Не искам роли и даденост, а живия живот пълен с музика,нежност и надежди. Искам вятърът този игрив самотник да се рови в косите ми, а слънцето с изгрева да ме докосва-аз пак съм тук, истинска, търсеща нови усещания, достигайки до дълбините на духа си.

Аз съм път ,а ти си светлината ми в мрака,
аз сълза съм ,а ти си ръката отнела тъгата. 
Искаш с теб да вървим по път труден и неясен,  
 

ти любов ли си ,за да гори сърцето ми 
тъга ли си .която прогонва съня ми, 
ти бездна ли си на толкова чувства 
искаш да се хвърля без страх ,да ти вярвам... 
Аз съм жена многолика, дори 
 когато сърцето е свито  
усмивка по устните плъзва, 
поела съм съм по незнайни пътеки, 
прогонила съм безброй страхове 
и ако толкова искаш и любиш 
в края на пътя очаквай ме  
с цвете в ръце! 
 
 

Нощ , тъмни облаци се гонят и закриват звездите. Нежен полъх се провира в косите ми кара ме да погледна нагоре към звездите,носещи надежда и красота.  В ръката си държа чаша вино, буйно - отлежало, долавям нотки на сочни плодове и аромат на любов. Другата ми ръка е вплетена в твоята, свързани не само от чувства, но и мълчаливо разбиране. Дори без думи улавям тъгата ти, ръката ми ти дава увереност, а споделянето ни сближава. Ние носим в себе си бурни чувства, човешка топлина и приятелска близост. Копринения халат се свлича от раменете ми,с нежност ме обръщаш, чувствам се жива, нежност блика от думите ти. Единствена в света,  две думи, които ме карат да се чувствам обичана.  Нощта преваля,седим сгушени, две души слели се в една, споделящи щастие и тревоги. Една  красива нощ над града, която тихо ни прегръща...

Не мога да ти дам път, мога само да те подкрепям, не мога да ти дам  мечти, а споделеност.  Никога не вярвай, че щастието е  в усмивката. Усмивката трябва да прогони тъгата. Когато отвориш очите си, не очаквай безоблачно небе и в бурите  се ражда щастие. Любов сред разделите,живота е низ от нежност и мечти.  След тъгата идва радостта. След бурята изгрява слънцето, след  тъгата  изригва смях, живей днес и сега...

Искам да те нарисувам,
цялата любов,в картина.
Ще преливат цветовете,
както пълно е сърцето.

За любов прегради няма,
нито време,разстояния.
Ще се срещнем там където,
земята целува се с небето.

Думите ти са като стон на вятър,
който в клоните свири мелодията
сърцето ми пленила,
лентата на живота ми
бавно се движи ,
виждам теб ,нашите спомени
усмивки ,погледи ,болка

и толкова много пропуснати мигове.

не спират тези твои нежни слова да се реят,
около мен света се върти,
но в него си само ти,
знаеше ли или случайността ни събра,
познавала ли съм те не знам ,
но гласът ти е бил в мен ,
чакала съм те ,жадувала съм да го чуя.

Но чувайки го сълзи в мен напират,
гласът ти е музика,докосваща сърцето ми
не искам този миг да се слее с тишината,
сълзите са от красотата в душата ми ,
под звуците омайни ще разцъфти,
розата красива на любовта...

 
С какво започваме с вдъхновение и  
топлота.Вдъхновение от мечтата ни да се случи ,да преживеем нещо незабравимо ,неповторимо и само наше.Много думи можем да напишем ,но само истинските владеят сърцата в надеждата за една усмивка ,моята ,твоята-нашата.Познаваме нашето очакване ,нашата отдаденост и чувства ,за тези неща не са нужни думи.Необходима е само топлина ,а тя идва от сърцето ,плъзва по ръцете ни ,заискрява в очите ни.Споделяме ,чувства ,усмивки ,надежди ,споделянето е оставане,оставането е нашият живот... 
 

 
Измисли ме в пролетно ухание,
опасно и упойващо различно,
сутрин се будя с аромат на утро
и цветен е всеки мой ден.

Поиска като роза да разцъфна
да бъда утрото на твоя ден,
да бъда слънчевия лъч погалил ,
страните ти ,да бъда нежен полъх

да бъда -нощ и ден... .
А знаеш ли колко съм различна,
нежно цвете,капчица роса
вятър,дъжд и буря мощна.

Аз съм жена,когато обичам е истинско,
съмнявам ли се ,ставам безпощадна,
презра ли те- не съществуваш,
намразя ли-със поглед заличавам.

Изненадах ли те със това,
живеят три жени във мене,
едната е тиха и добра,
втората не пада на колене,
а третата е огнена жена ...

Измисли ме във есенни нюанси,
преливах от багри и мечти,
не исках зима в любовта ни ,
а пролетна любов да разцъфти..

Не виждаше ли как обичам
когато те видя-летя ,а не тичам
в душата си вплитах мечти,
закичих косите с надежда...