Времето с топлите лъчи на слънцето ,с нежния полъх на вятъра ,ни подмамваше навън.Късите панталони,ефирните поли ни създаваха една лятна фиеста на любов и много нежност.Деца играеха в парковете ,радостен глъч се носеше наоколо
Да отидем на море,с усмивка ми каза ти,не е ли рано,после се поддадох на лятната емоция се съгласих.Заопочнахме да планираме ,къде и кога. В тези дни срещнах майки,с много любов и вяра в успеха на децата им.Радвах се,на усмивките на децата
Телефонът иззвъня,някак настойчиво.Бе твърде рано ,но отговорих.Моя приятелка с която от доста време не контактувахме,изплака .Опитах се да премахна болката но тя само плачеше. -Какво се е случило,моля те кажи ми.Болна съм едва ли ще се оправя. Мина време,лекуваха я и тя се възстанови.Всеки път се извиняваше ,че ме събуди.С усмивка и отговарях,че се радвам ,че ме е събудила,в този момент съм и била нужна.А това е по важно от м
Той беше добър,но не винаги Самоизтъкваше се.живееше в миналото си.Непрекъснато разказваше за детството си,всеки си спомня моменти,но при него бе твърде често.Трудно бе преживял развода на родителите си.Явил се пред съда ,по желание на майка му.Не го е , забравил до днес.Тези рани той носеше в душата си,обичаше музиката,но не бе постигнал много Обвиняваше родителите си,че не е имал подкрепа.Понякога родителите нанасят волно или неволно дълбоки рани още в детството, които тлеят в душата и не дава
Дали е странно или за някого нормално.До вчера сте били близки,споделяли сте болки и радости,били сте свързани от родители.Но в някакъв момент живота ги напуска,тъгата и тя обединява,до момента в който ти си просто чужд. Тогава си спомнят до кога майка Ви е стояла в къщи и е следяла дали пишете красиво.Идва злобата ,защо на мен са подредили стая с бюро ,легло и най различни неща,за мен осиновената,а за нея родната няма-тя спи при баба ни всяка вечер.Била съм на 8 години,от мен ли е зависело вс
Беше лятна вечер топлина,време за отмора.В съзнанието ми изплува образа на жена,майка и съпруга.Тя живееше заради деца,съпруг за цялото семейство .Всеки изплакваше болка,случки от деня.Не нарочно ,неволно я товареха.А тя загрижена за тях не споменаваше за своите болки.Децата и бяха добри ,обичаха я,но не усещаха,че товарът и е прекалено голям.Може би неволно в някакъв момент всички ние споделяме,понякога повече ,отколкото другия дали е ,приятел или близък може да поеме А времето бавно отнасяше
Пътят се вие сред скалите.Високи дървета ни даряват с гъста сянка.Поляни с дъхави цветя и ароматни горски ягоди ни примамват да спрем,и жадните си устни да разквасим с горски плодове.Лежим на поляната и между клоните на дърветата проблясват слънчеви лъчи.Не ни се става.Като,че сме в Рая-дали изглежда така? Времето,този неуморен досадник ни кара да тръгнем.Заради пътя,който ни чака,поради времето,което не чака-продължаваме.Вървим,умората си каза думата,срещаме хора отиващи към "Свети Константин".
Една жена бавно се взираше в мъглата,която се стелеше над града.Погледа и се взираше в тъмата.Пред нея изплуваха спомени.Някои от тях тя искаше да забрави,други си ги представяше,поток от сълзи се стичаха от очите и.Тези спомени искаше да запази в сърцето и душата си.Има мигове в които и се искаше това да не бе се случвало,да тича по мокрите от дъжд улици,смеейки се.Но уви плановете друг бе направил А тя чакаше със стаена надежда всичко да се промени .
Когато общувам с близки хора ,много педантични в подреждане и много други подробности ,се улавям ,че се опитвам да съм като тях.До един миг ,в който се замислям търкане на плотове санитарни помещения по важни ли са от душата ми ,която точно в този момент е устремила взор към нова книга,която ме прави щастлива.Естествено и в дома си се занимавам с тревиални неща чистене ,подреждане ,но когато погледа ми докосне картина "Обич" всичко наоколо засиява дори в мразовит ден слънчева обич стопля душата
Една кратка дума -сам,а в нея има болка страх да не останеш сам,да не се изгубиш в търсене на нещо илюзорно,което за един миг или ден ти носи нещо,или така си мислиш,а всъщност губиш много повече губиш любов необятна и човек, който е правил и би направил всичко за теб.По отношение на жертвите и какво би направил за жената ,която е била всичко за теб не включвам материална помощ или нещо подобно ,а една протегната ръка и едно рамо на което да изплачеш болката си.Защото губейки я ,губиш корените с
Страхът има много лица и гласове.Може да е глас ,който с някоя дума те е накарал да се изгубиш в тишината на нощта или в сенките на дървета огрени от слънцето.Страхът е форма на подчинение от човек или събитие от живота на всеки човек.Ако нещо случило се със някои от нас ни кара да не се радваме на малките, но ценни неща от живота ние губим себе си.Ако причината е глас на човек ,дали той има място в живота ни.Страхът е лош съветник, ако не се освободим от него.Има толкова красота в света около н
Раждането на дете е нещо прекрасно,нежност обич.Явно за теб не е било така,защото си ме изоставила.Винаги съм се опитвала да намеря причина ,нещо с което не си могла да се справиш,но вече си мисля че просто не съм ти била нужна. Осиновиха ме хора,които ми дадоха цялата любов и доброта ,която ме направи отговорен и обичащ човек.Те са тези ,които бдяха над мен и които винаги ще нося в сърцето си.А за теб нямам нищо, с което да те помня само ,че си ме и
Раждаме се и умираме,времето между раждането и смъртта е нашият живот.Много от нас се справят добре ,откриват тайнството на любовта създават семейства,водят пълноценен живот.Но кой знае защо все на някого нещо недостига,дали иска повече откровенност ,пари пътешествия или просто нещо различно. Но на фона на тези драми и дребни житейски проблеми се появи болест ,която отне много човешки животи.Ние вечно критикуваме някого ,но дали сме прави. Вероятно някои неща могат
Среднощни размисли.Любов загадъчна,обвита в мечти раздирана от съмнения.Един живот ,който лъкатуши между реалност и мечтани моменти.Коя съм аз,една жена вплела в косите си надежди,с искрящи погълнати от мечти очи,с разпилени коси ,носеща своето минало и бъдеще.Търсеща,искаща плам и нежност обгърната от любов и среднощни размисли.Тогава се вгледах в спящото му ,излъчващо спокойствие и сигурност лице.Усетих се защитена и обичана в прегръдките му,а размислите се сляха с мистерията на нощта...
Любовта изкарва най - съкровенните ни чувства, мечти и копнежи.Тя е онова нещо, което ни кара да тръпнем в очакване, да срещне любимия ,да се сгушим в прегръдката му,мястото където се чувстваме защитени и свободни.. Тишината между нас е вълшебен кът, в който говорят очите ни, искрени и омайни.На истинската любов фалша е чужд, за жената е ценен всеки малък жест, поднесен без причина, просто защото ние сме две лица на монетата,две души изпълнени с нежност. Едва ли винаги ще е така, изг
Понякога мислено си представям, края на нещо,на любовта, на живота.Въпросите ми се преплитат като паяжина, която ме обгръща с мистерия.Коя съм аз,какъв е живота ми и какъв би могъл да бъде.Неосъществени мечти, забравени трепети.Дали е краят на една любов или безцелно лутане сред усмивки, безкрайни спорове,горещи целувки, пламенни погледи.Но ако всичко си отиде безвъзвратно, ще помниш ли шепота в нощта,ще копнееш ли за нежност, ще очакваш ли тихите стъпки, приказните нощи, усмивките. Не зная...
Вечер,тихо пристъпвa самотна тъга,бавно притиснати влюбени вървят.Тъмата с нейните полусенки,забързани ,замислени...
Помня те, с тихите ни стъпки в тъмната улица,с влетените ни ръце.
Всеки от нас се стреми към онази врата ,нашата врата и нашият дом .
Там ,където умората изчезва с топлината ,която ни обгръща.
Там усмивките ни са истински ,а смехът --заразителен,там изчезва умората,а равнодушието ни е чуждо.
В този топъл и светъл дом няма отегчение има
споделяне ,има истина и н
Не знам дали е есенна тъга по -лятото,горещи плажове ,тихи вълни ,бриз и жарки целувки.Есента е равновесието ,една хармония между
есенна тъга ,очи пълни с красота и душа отворена за всичко от изгрева до залеза.Има хора ,които познаваме дълги години ,а не могат да седнат с нас на една пейка,не в буквален смисъл, духовно сме толкова далечни.А има хора с които се познаваме от няколко часа и имаме чувството ,че винаги сме се познавали,докосваме най-скритите струни на душата си и тя запява -есен
Всеки ден носи нещо ново, очакваме усмивки по пътя си, започваме от дома и до края на деня.Очакваме откровеност,но дали всеки иска да е искрен и откровен,може би се обвива в някаква мистерия, за да се предпази незнайно от какво.Винаги ми е било странно,"приятели" предразполагат да споделиш най- съкровенните си мечти,преживявания,а самите те завършват разговора с обикновени, тривиални моменти от ежедневието. Очакваме споделеност, но за нея са нужни чисти сърца широко отворени очи за нашето днес,
" Любовта започва с грижите за най- близките,тези у дома." Майка Тереза. Домът, мястото където се чувстваме защитени и обгрижени,от хората които обичаме.Но дали винаги успяваме да бъдем себе си, а не тези, които очакват да сме, едва ли.Колкото любов да има в сърцата ни, не винаги ще сме настроени на една вълна с любимите си хора.Изкуството да постигнем хармония в общуването не зависи само от един човек,а от всички.Тогава, когато всеки бъде себе си, без опасения, че някой ще го упреква,
Аз преди теб, не знаех смисъла на живота, надеждата и тъгата бяха мои приятели Преди теб сърцето ми мълчеше, очите ми не виждаха красотата,бях - живот без смисъл.Ти се появи и всичко беше вълшебство, сезоните прелитаха край нас, носейки своето очарование,сърцето ми , ти намери верните струни и то запя, красивата мелодия на любовта.Очите ми се взираха в небето, облаците бяха пухкави, подгонени от вятъра,а дъждът бе красивата мелодия на всяка капка.С теб се преоткрих, за всичко което не забелязв
Ако можех да спра времето, кой ли миг би изплувал в съзнанието, една топла ръка хванала моята,водеща ме по пътя на живота. Една любов, която се отглеждаше в душата ми,изгаряше сърцето ми.Две думи които татуира в сърцето ми" Единствена в света " Една неподправена нежност и загадъчност. Времето живее в нас усмихва се от детските снимки, ридае за загубите на най- близките и любими хора,мечтае за един свят от доброта,съпричастност и споделеност. Косвена ли е красотата на деня,който ни носи нещо н
Аз вървя ,а в очите ми свети
една бледа и зимна луна,
вятър студен ме прегръща
и прошепва ми нежни слова...
Искам този свят да променя
да премахна тъга ,сивота,
но изплаших се ,
обзе ме страх и тревога
бях сама -нито ехо ,ни глас...
.Под тъмното небе ,по прозорците
студа рисува,вълшебни ,невиждани
цветя обвити в нежност и копнежи,
тъгата ми рисува цяла нощ...
Градът се събужда със свенлива усм
Можеш ли времето да спреш?
Дори за миг да разбереш,
че пътищата ни се пресичат
това съдбата отреди...
Да имаме мигове незабравими,
помниш ли първия танц ,Любов,
помниш ли жарките целувки ,
пламъка ,който ни обгърна. ..
Да заспивам сгушена до теб ,
събуждайки се първо мен да видиш
и всички пътища водят ме към теб,
през планини ,морета , пустини...
Не тъжи ,Любов беше красиво,
очите искряха,прошепнати думи,
тишината в прегръдка се сливаше,
в болката плачеше
Обичта е прошепване, не са нужни много думи ,които се разпиляват.Като пъзел ,който едва ли би събрал.Станал си специален за някого и само за него .Поемаш болката му ,изтриваш сълзата и тъгата му ,докато на лицето му засияе усмивка-усмивката на щастието.Нишката между вас е невидима ,защото не афиширате ,а просто обичате,лекото докосване на ръката ,плахата целувка на улицата,а очите те издават помислите ,чувствата ни.Те никога не лъжат.Обичта е отдаване ,без очакване.Обичта е отразена в очите ви
