Премини към съдържанието
  • публикации
    689
  • коментари
    155
  • прегледи
    220947

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

 

Ще ти разкажа...

Ще те накажа,с думи .ще те накажа с усмивки ,със горест,сълзи, може би приказка ще ти разкажа за безброй несбъднати мечти. Ти ще искаш поне за малко да спра аз не мога без плам да живея , огън съм ,оставям следа изпепелявам ,после се връщам с бисерни сълзи аз гася, по жаравата в унес лудувам, в мен вселила се е радостта, да танцувам ,да пея тъй волно, като птиците да полетя, да обичам и мразя,да искам, аз въздишка съм ,стон и сълза кратка среща на радост с тъга, път на вяр

smirena

smirena

 

Ще подаря...

Ще прегърна самотата, тя приятел ми е нежен, няма да ме нарани, и мечтите ще останат. И когато най-боли, ще си подаря усмивка, ще си подаря звезди, светлина от обич блика. Тя е в нас ,и ние в нея, нежна, несравнима, а защо скърби душата, тъй огряна от звездата. Импулс от всеки атом блика, дори когато си самотен, подари си късче обич, в този свят коварен. Ще се радвам ,че живея, че слънцето ме гали, аромата цветен вдъхвам, а сърцето нежно ще запее, добротат

smirena

smirena

 

Ще ме откриеш...

Ще ме откриеш някой ден, в усмивката на нежни устни, в полъха на вятъра, който страните ти ще гали. Ще ме откриеш в спомена, ще ме откриеш във съня си или в предчувствие за нещо очаквано,но непознато. Ще ме срещнеш в погледа, на две очи ,в които чезнеш, дали ще поемеш ръцете, протегнати към теб с надежда. Ще ме срещнеш някой ден, в отминалите спомени, в мечтите ти ще бъда аз, в невъзможното очакване. В бледите сенки среднощни, в утринните ярки цветове и в аром

smirena

smirena

 

Щастието

И  пак настъпва вечерта ,колко съм истинска,на лицето ни има само сълза ,от красотата на щастието.Обеците и чашата с вино ,само глътка за теб и мен ,не съм вълшебница,но всяко докосване е трепет ,всеки поглед,надникване в душата ти и гласът ти ,гали ме ,заравя се в косите ми ,миг истина .Превърнах се в трепет ,заради тебе,превърна се в сянка заради мене.  Някога исках да съм принцеса,танцуваща на своя бал ,заключвах се в кули ,в които никой не може да влезе ,но ти строши оковите на самотата,се

smirena

smirena

 

Шепот

Ти чувал ли си ромон на поточе, слушал ли си шепота на вековни дървеса. Разказват ни за отминали дни и хора преминали. Всяко листенце,падайки носи нежност и тъга, от раздялата с дървото. Докосвам грапавата му кора и усещам топлина и сила. Дланта ми го гали, усещам шепот, за минали години. През ръката си чувствам, как силата си предава. Отминавам загледана напред, със сърце,изпълнено със сила. Изправям глава със забързани стъпки, вървя по св

smirena

smirena

 

Чудо

Обичам аз живота, дори и да ридая, пак слънце ще засвети, и вятър ще ме брули. За своята си горест, аз никого не виня, че всеки има право, да обича и да мрази. Ще те прегърна така , както никой до сега, ще те прилаская, ще приема твоята тъга. Че колкото да любим, да мразим и скърбим, за нас ще стане чудо, любовта ще

smirena

smirena

 

Чакам те...

Чакам те! Както дърветата чакат  плодните си премени. Чакам те! Чакам очите ти- пътища уморени .  Чакам те! Както птиците чакат  пролет с прегръдки зелени. Чакам да вляза в очите ти. поне като отражение. Чакам мечтите ми тежки. леко да вдигнеш в ръцете си. Чакам слънцето да разроши  косите на дъждовете...      

smirena

smirena

 

Чакам те

Чакам те! Както дърветата чакат плодните си премени. Чакам те! Чакам очите ти- пътища уморени. Чакам те! Както птиците чакат пролет с прегръдки зелени. Чакам да вляза в очите ти. поне като отражение. Чакам мечтите ми тежки. леко да вдигнеш в ръцете си. Чакам слънцето да разроши косите на дъждовете.

smirena

smirena

 

Цената на щастието

Щастлив си ти ,бих искала и аз. Щастието си ,строиш върху тъга, преструвки жалки, усмивки лицемерни не бих желала да съм като теб.   Аз в съня си имам мечти имам малки красиви надежди, в света ми да има любов, топъл дом нежност и радост, усмивки от щастие.   Колко струва платеното щастие, кажи ми ,не ти ли тежи,да се връщаш в дома си нещастен, уморен от фалш и лъжи.   О, не искам дори да помисля ,да мечтая за   миг дори, да см

smirena

smirena

 

Целуни ме

http://vbox7.com/play:f1c89301 Целуни ме,прегърни ме тръгни,не се обръщай, че след теб ще хукна за целувка вълшебна.

smirena

smirena

 

Целувка

Целувка огнена дарих, на своята любов-мечта, сълза се спусна но уви с нея жаждата си утолих. Да те прегърна,да склоня глава сърцата ни да чувствам като едно чудо,вълшебство е любовта криле ни дава и мечта. Мечтаем ,с обич наи-красива,

smirena

smirena

 

Цвете за мен

Вървиш по нашите пътеки, но сам си ти и с тъжен глас, зовеш ме,гледаш към небето, очите ми си спомняш пак. Зърваш алени цветя, за мен откъсваш с любов, но ти си тук , а мен ме няма в този свят . Присядаш ти до плочата, цветятя с нежност ми дариш, а болката изпива ти сърцето, за теб най-красива бях само аз. Не тъжи за мен лю

smirena

smirena

 

Цвете

Самотник сред полето броди с крака издрани,с гръб приведен. И лека усмивка на лицето, отми нещастната му участ. Приведе се и коленичи, ръка протяга, с груби пръсти, към цвете синъо, нежно,земно и то стопли му душата.

smirena

smirena

 

Художника

Очите жадно ме поглъщат, и с ръцете си вълшебни на платното претворяваш, образа ми запечатваш. Седя пред теб, а топлината на камината до мен, цялата ме осветява, като, че е ден. Ден и нощ ме ти рисуваш, впиваш погледа си в мен, ала как ли ти ме виждаш, питам се аз всеки ден. С картина във ръката,

smirena

smirena

 

Хубав ден

Лъчите на слънцето ме будят , усмихват ми се хора покрай мен, цветя ухаят, птиците прелитат, за мен е този миг, свещен. И нося се като богиня, с малка книжка в ръка , но в нея мъдрост сътворила, вековете оставили следа.

smirena

smirena

 

Хлябя наш

С поклон поеми хляба от майчини си ръце, Колко сълзи спотаени, вмесени са в този дар. Притвори очи и понеси се , над полета ,равнини, колко труд за да се омеси, хляба наш насъщен. Полети ти като птица, древни българи се трудят, да напълнят зимници със зърно да няма гладни тази зима. Чуй ти песните,молитви, виж момите изнорени, кръст превиват от зори, но с песен на уста , житото си те прибират. Кото гид те води мисълта , кой и как ли се е трудил, че

smirena

smirena

 

Хаос

Познавах човек,който в хаоса намираше смисъл. В хаоса на чувствата и мислите си,дори книгите му бяха подредени в някакъв хаотичин ред ,който само той знаеше.Но мисълта му бе по бистра от най бистрото поточе,мъдростта му ме пренасяше през вековете като вълшебно килимче.Мислеха го за странен, и какво от това,казваше той.В тяхната подреденост те си избиват комплекси.Веднъж посегнах към една книга,да я сложа на рафта.Недей,мила ми каза той,ти ме разбираш,приеми ме такъв какъвто съм.Осъмвах

smirena

smirena

 

Усмивката

Обичта е прошепване, не са нужни много думи ,които се разпиляват.Като пъзел ,който едва ли би  събрал.Станал си специален за някого  и само за него .Поемаш болката му ,изтриваш сълзата и тъгата му ,докато на лицето му засияе усмивка-усмивката на щастието.Нишката между вас е невидима ,защото не афиширате ,а просто обичате,лекото докосване на ръката ,плахата целувка на улицата,а очите те издават помислите ,чувствата ни.Те никога не лъжат.Обичта е отдаване ,без очакване.Обичта е отразена в очите ви

smirena

smirena

 

Усмивка

Вървях си мълчаливо, вглъбена в своите си мисли. Не чакам нищо, не мога да мечтая, виждайки нещастни,бедни хора. Студено бе и мъгливо, сълзи в очите ми напират, как искам да помогна, да дам искрица надежда. Вървях и мислех за живота, как удари нанася ни внезапно, поемаме ги,наранени продължаваме и пак да живеем. Край кофа смет ровеше клошар, чист бе,дори с ръкавици. Спрях, попитах го-защо, усмихна ми се,не се безпокой дете, професорската

smirena

smirena

 

Усещане

Море ,лодка ,самота, вълна гони друга вълна. Трепет ,усещане зов. Мираж за нова любов. Ти си в мен дори далеч и нищо друго няма, освен пустота и самота. Като стол сред празн

smirena

smirena

 

Усещане

В кой момент усещаш липса,отсъствие дори да са до теб. Близките, любимия - просто бродещи сенки, търсещи и ненамиращи себе си, откъснати  Понякога изчезвам като облак понесен от вятъра и блуждая търсейки се, това ли са мечтите ми,чувствата ми или просто съм предала себе си, в името на нещо свято за мен,но с времето изгубило своя смисъл. Усещам, че играя роля написана от жесток драматург, който ме кара да играя с много тъга и болка. А как обичам да се смея,понякога през сълзи,да вдишвам аромата н

smirena

smirena

 

Уратан от чувства

Завърти ме в танца на твоята стихия. Дай ми сила, себе си да разбера. Изпращай ми бури,силен дъжд, цялата ме намокри, искам да усетя страст и мощ. Над мен огромни облаци пълзят, покриват ме, с могъщество и нежност. Не спирай танца, ветре мой, завърти и не пускай ме, когато бурята утихне, с капка нежно, подари ми целувка. Кажи "Довиждане" не казвай "Сбогом"! Ще чакам новата ни среща.

smirena

smirena

 

У дома

" Любовта започва с грижите за най- близките,тези у дома." Майка Тереза.          Домът, мястото където се чувстваме защитени и обгрижени,от хората които обичаме.Но дали винаги успяваме да бъдем себе си, а не тези, които очакват да сме, едва ли.Колкото любов да има в сърцата ни, не винаги ще сме настроени на една вълна с любимите си хора.Изкуството да постигнем хармония в общуването не зависи само от един човек,а от всички.Тогава, когато всеки бъде себе си, без опасения, че някой ще го упреква,

smirena

smirena

 

Тя

Бавно тъмна нощ настъпва докосва ме с мълчание приема ме с ридание. С целувки ме покрива, да се крие не и отива. Поема ме както любим и в ризата ми бяла мълком се стаява, топлим се двете до забрава. Нежни звуци долитат навяв

smirena

smirena

×
×
  • Добави ново...