Премини към съдържанието
  • публикации
    689
  • коментари
    155
  • прегледи
    220949

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

 

Коя съм аз?

Среднощни размисли.Любов загадъчна,обвита в мечти раздирана от съмнения.Един живот ,който лъкатуши между реалност и мечтани моменти.Коя съм аз,една жена вплела в косите си надежди,с искрящи погълнати от мечти очи,с разпилени коси ,носеща своето минало и бъдеще.Търсеща,искаща плам и нежност обгърната от любов  и среднощни размисли.Тогава се вгледах в спящото му ,излъчващо спокойствие и сигурност лице.Усетих се защитена и обичана в прегръдките му,а размислите се сляха с мистерията на нощта...

smirena

smirena

 

Любовни терзания

Когато аз пред теб застана, обляна в сълзи ,изтерзана, дали ти ще се влюбиш в мен или ще отминеш огорчен. Когато слънцето изгрява и плъзва се по моето тяло, за теб ли ще отворя аз очи, към теб ли мисълта ми ще лети. Когато нощем занемяла, потъвам в своите мечти, дали за теб аз ще мечтая, или ще се обграждам със стени. А те са толкова дебели, да бях птица - бих литнала без страх, при теб ли уморена аз ще кацна, да ти напомня ,че ме има днес. А

smirena

smirena

 

Някой ден...

Ще ме откриеш някой ден, в усмивката на нежни устни, в полъха на вятъра, който страните ти ще гали. Ще ме откриеш в спомена, ще ме откриеш във съня си или в предчувствие за нещо очаквано,но непознато. Ще ме срещнеш в погледа, на две очи ,в които чезнеш, дали ще поемеш ръцете, протегнати към теб с надежда. Ще ме срещнеш няко

smirena

smirena

 

До края

Взирам се в небето тъмно, търся моята звезда, протягам ръка да я стигна, до мен е тя и любовта. Не ме оставяй в тъмнината, която двама ни покрива, като надежда ,като сянка на чувства толкова раними. И в ударите на сърцето и в нежността която бл

smirena

smirena

 

Съдба

Беше топъл пролетен ден.Цветята ухаеха,дърветата се разлистваха,а птиците погалени от лъчите на слънцето,прелитаха с радостни крясъци. По широката улица се движеха много хора.Топлото време ги беше накарало да излязат навън.Те се разхождаха усмихнати,а децата весело подскачаха наоколо.Всички се радваха. Една жена не посрещаше с усмивка пролетта.Тя лежеше на чистото болнично легло,чуваше шума, веселите гласове,които долитаха през прозореца,но те не можеха да стоплят нейната наранена душа. Тя

smirena

smirena

 

Пир

ПРегръщаш ме омайно, целуваш ме безкрайно, но зъбите си впиваш кръвта ми ти изпиваш. Болката е сладка, щом силно ме обичаш. Страхувам се от тебе, но пак ме ти привличаш. За теб деня е нощ, а нощта е ден. Очаквам те със трепет и странно безпокойство.

smirena

smirena

 

Душата

Опивам се от свободата, и жива е в мен мечтата. Взирам се в синевата, от нея чакам истината свята. И като птиците,тревожеен зов надавам, мисля, чакам твоя зов да чуя и времето за миг ще спре. Душата ми е огледало, но в гротеска се превръщаш, опиташ ли се да се видиш, от ужас мълком се оттегляш. Ще се ужасиш от теб самия, строй стени и там укрии се. А аз ще прегърна пак мечтата,

smirena

smirena

 

Писмо до времето

Ако можех да спра за миг времето, кой ли миг би изплувал в съзнанието, една топла ръка хванала моята,водеща ме по пътя на живота. Една любов, която се отглеждаше в душата ми,изгаряше сърцето ми.Две думи които татуира в сърцето ми" Единствена в света " Една неподправена нежност  и  загадъчност. Времето живее в нас усмихва се от детските снимки, ридае за загубите на най- близките и любими хора,мечтае за един свят от доброта,съпричастност и споделеност.  Косвена ли е красотата на деня,който ни носи

smirena

smirena

 

...

Пребродих със сърцето си света, останала без дъх от самота, една ли граница преминах , търсейки истинското в мен.. За даденост приемах всичко, а после вплитах се ,лъкатушех, по пътя странен ,необятен, какво ,кого ли търсех? А може би към себе си вървях, откривах се сред завист,болка, смях придобивах нереални очертания , стени издигах ,вграждах се сама, измислям те сред отражения, на нереалност и реалност вплетени, а самотата е съдба,сред ослепително бели стени,огледало на

smirena

smirena

 

Живот

Живота ми е недопята песен,                       денят ми недовършен стих   ,                мечтите недочакана пролет,                                картина от багри и съдби.                                                           Нахлули във живота ми случайно,                     останали завинаги във мен.                             А времето отлита като миг,                                щастието в спомени събирам,                            за да ги отнеса със себе си...              

smirena

smirena

 

Нарисувай ми душата

Нарисувай ми художнико душата, вгледай се в очите ми без страх потъвай в моите надежди, политай с моите мечти. А после бавно ме рисувай , очите ми блестят с мъничко тъга, ръцете ми са крила на птица рисувай- като ,че летя. Целувам със сърцето си небето и чакам падаща звезда. През мен преминават урагани в душата ми се вихрят бури. С усмивка срещам злоба,присмех пулсира сърцето ми от обич, дарявам я,кодирам истините свои пренасям любовта си през света. Улови ли художнико

smirena

smirena

 

...

Не те каня Съдба ,на кафе и приказки, нека поседнем ,или не ,никога не сме били приятелки, ти Съдба ми донесе толкова болка , ти ме накара да премина през Ада, Не мога да ти простя сълзите в очите си , нито болката ,радостта къде скри Съдба? Може би тя бе за мен една измислица , като песента ,измислицата не беше вярна... Колко горчилка искаш да преглътна , дори за миг не ми стана приятелка , в най -красивите мигове Съдба, вместо усмивка се лееха сълзи и горчеше ,толкова много,че заб

smirena

smirena

 

Самотата

Вечер,тъмнина и мрак,сливам се с мистерията на нощта. Сама, но не и самотна.Има моменти в които безброй въпроси кръжат и не ни дават покой,докато не открием отговора.Този отговор, може да промени живота ни, избора понякога е лесен, но с този избор трябва да живеем. Около нас има хора, които са близки,специални и незаменими и избора ни е да бъдем с тях,да се отърсим от негативизма и да гледаме напред с вяра и надежда,защото ние,аз ти, той сме стълбовете на нашият малък дом,ние сме началото, децат

smirena

smirena

 

Усмивката

Обичта е прошепване, не са нужни много думи ,които се разпиляват.Като пъзел ,който едва ли би  събрал.Станал си специален за някого  и само за него .Поемаш болката му ,изтриваш сълзата и тъгата му ,докато на лицето му засияе усмивка-усмивката на щастието.Нишката между вас е невидима ,защото не афиширате ,а просто обичате,лекото докосване на ръката ,плахата целувка на улицата,а очите те издават помислите ,чувствата ни.Те никога не лъжат.Обичта е отдаване ,без очакване.Обичта е отразена в очите ви

smirena

smirena

 

Може би

Ако някой ден не искам да те чуя, ако някой ден не искам да ме чуеш, може би ще искаш да мълча може би и ще плача със теб Ти искаш да избягаш но къде ти искаш да си сам ,но къде , ти искаш да обичаш,но как,

smirena

smirena

 

Болка

Очите сини ,потъмнели от тъга, коси развени от вятъра ,едва, снага топола,лебедова шия, коя си ти девойко мила. Минават хора ,изпиват я с очи, неземна хубост,мълвят без глас, очите тъжни не виждат те, под гъсти мигли скрити са уви. Върви изправена ,като богиня, и носи болка от любов ранена, сълзи се стичат по бледите страни, краката не издържат тази пустота. Върви сред хора ,но сама е тя , и болката си носи,не иска много , една усмивка нежна и дума една , тъгата ще отмие, човешк

smirena

smirena

 

Нежна нощ

Нощта е толкова красива, прегръща със любов града и нежност спуска се над нас като вълшебна пелерина... Неустоима,пленително красива, без свян , грим и суета така първична ,истинска и нежна, копнее за любов -като жена... Над покривите стелне се мъгла, като мека, пухена завивка и нищо по -красиво аз не знам, дори една звездица да не блесне откривам красотата на нощта, във твоите очи искрящи когато тихо те целувам...

smirena

smirena

 

Много обич

От много обич счупиха ме,като чаша. Всяко парче ви гледа и плаче!

smirena

smirena

 

Роза от теб

Красива роза ти ми даде, стои увяхнала пред мен, тя мен не ме остави , дори и да те няма днес. Стои с приведена главица, като поклон пред мен, не тя не ме остави , защото щастлива е със мен. И бавно дните ми се нижат, живота покрай мен кипи, а аз обичам мойта роза, несравнима с другите цветя. Щастлива съм

smirena

smirena

 

Оставането

Вечер,последните мигове  на деня отлитат и се стапят в тъмнината.Остават мислите ,които се лутат без път търсещи онова ,до което още не са се докоснали,свободата да се реят без да се сблъскват с нечие неодобрение,да бъдат като птиците волни и жадни за тръпката . Онази тръпка ,която ни кара да живеем-любовта и болката,нежността и дързостта,страданието и възторга от малките победи ,които ни правят по-силни.Пътищата ни пресичат нечий живот,понякога остават в него ,но нашето вътрешно Аз ,отново се н

smirena

smirena

 

Отношения

"Този, който знае как да държи ръката ми, ще го нося в сърцето си..."                                                                                             Руми Често провокирани от жлъчни усмивки и думи  казани не на място, пробуждат у нас усещането за защита понякога безмилостна. Постъпките-  в които се прокрадват злобни  усмивки. Умора от отношения ,стърчащи грозно, чиято основа са пясъците на непочтеността. Безмилостната умора поражда безмилостно отношение. Безмилостно

smirena

smirena

 

Чакам те...

Чакам те! Както дърветата чакат  плодните си премени. Чакам те! Чакам очите ти- пътища уморени .  Чакам те! Както птиците чакат  пролет с прегръдки зелени. Чакам да вляза в очите ти. поне като отражение. Чакам мечтите ми тежки. леко да вдигнеш в ръцете си. Чакам слънцето да разроши  косите на дъждовете...      

smirena

smirena

 

Ако поискаш...

Ако поискаш мога да съм цвете уханно с преливащи нюанси. Мога да съм звездата в небето, буря силна ,дъжд и ураган. Ако поискаш мога да съм ехо в планината , което да посочва верния ти път , да бъда онова ,,Да “ което очакваш. Мога да съм смях или сълза , която се стича по лицето... Не мога да бъда икона , а вярност , нежност и любов,които да огряват дома ти ,ако това си мечтал...

smirena

smirena

 

Преминаване

"Ако дълго съдиш хората,няма да имаш време да ги обичаш."                                               Майка Тереза.                                                                                                   До болка знаем, че е вярно.Светът, нашият живот , времето в което живеем е един кратък миг, в който ценно е приятелството и обичта.Онова приятелство, което почуква ненатрапчиво на вратата и носи със себе си доверие и спокойствие, нужно ни, за да продължим напред.  Дори да се борим с

smirena

smirena

 

Очите на жената

Очите на една жена са огледало на душата и.Те се променят, всяка радост ги прави неузнаваеми, блясък искри на щастие,от тъгата потъмняват,черни облаци надвисват, понякога замислена те са замъглени и дълбоки като кладенец. Най красиви са влюбените очи,цвета им прелива като вълните на морето,като изгрева,като мистерията на луната. Когато тя открие  любовта, някой открива и тази красота.  Тя може да бъде видяна само от очите на влюбения в нея,а той я вижда със сърцето си.Тогава истинската обич, го

smirena

smirena

×
×
  • Добави ново...