Премини към съдържанието
  • публикации
    689
  • коментари
    155
  • прегледи
    220972

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

 

Роза от теб

Красива роза ти ми даде, стои увяхнала пред мен, тя мен не ме остави , дори и да те няма днес. Стои с приведена главица, като поклон пред мен, не тя не ме остави , защото щастлива е със мен. И бавно дните ми се нижат, живота покрай мен кипи, а аз обичам мойта роза, несравнима с другите цветя. Щастлива съм

smirena

smirena

 

...

Душата си разтворих,като лотос допуснах те в най-нежния си кът , оставих те да пишеш любовта ни така написа в този таен кът . Съзрях сред думите надежда красива нежност и тъга сълза отронена от радост сладката сълза на любовта . Писа за възторга и радостта , за жаждата ,която ни гореше , терзаеше се моята душа, пишейки ,помисли ли за болката, която причини ми със това. И като лотос ме разлистваше и късаше лист подир лист , тъжно политаха ослепително бели , малки късчета о

smirena

smirena

 

Любов ли е?

Любов ли бе със ангелски крила, или мрак изваден от дъното на Ада. Ако бе любов ,защо боли? Ако не бе любов ,защо сърцето ми трепти? Потъвах в погледа ти тъмен , като удавница се хващах за надеждата, борех се ,опивах се от устрема , към твоето сърце ,аз пътя да открия. А там сред сенките греховно , промъкваше се ,тайнствено ,тревожно, чувство ,опиянение и страст, запалила в сърцето огън, в очите нежност, толкова невинна, че карах те да тръпнеш и да чезнеш, поисках с целувка д

smirena

smirena

 

Джаксън Полак

МОДЕРНИЯТ АРТИСТ - ЗАТВОРНИК НА СВОЕТО ВРЕМЕ Юлия Станкова Американският концептуален авангард от 50-те до 80-те години на ХХ век беше представен това лято в Центъра Помпиду в голямата изложба "Лос Анжелис, една нова столица на изкуството". Езикът на авангарда, роден в следвоенна Америка и наложен вече в цивилизования свят, си остана чужд за мен, а изложбата в Центъра Помпиду още повече затвърди моето неприемане. Зададох си въпроса защо не мога да свикна с художествения език, създаден

smirena

smirena

 

...

Рисуваш ме със полутонове, откривам те сред полуистини , очите ти не са отворени широко, клепачите наполовина спуснати... И как ме виждаш в този полусвят, аз съм есенен лист цял,обагрен, аз съм онази звезда, в която се взираш до болка. Аз съм малката лодка , която от пристана отвърза, сама сред вълните останах, морето бе бурно,борих се сама и твоят полусвят не ми бе нужен, вятър ме брулеше дъжд заваля, чувствах се силна дори в беда, атом любов в мен пулсира... С полуис

smirena

smirena

 

Ще ти разкажа...

Ще те накажа,с думи .ще те накажа с усмивки ,със горест,сълзи, може би приказка ще ти разкажа за безброй несбъднати мечти. Ти ще искаш поне за малко да спра аз не мога без плам да живея , огън съм ,оставям следа изпепелявам ,после се връщам с бисерни сълзи аз гася, по жаравата в унес лудувам, в мен вселила се е радостта, да танцувам ,да пея тъй волно, като птиците да полетя, да обичам и мразя,да искам, аз въздишка съм ,стон и сълза кратка среща на радост с тъга, път на вяр

smirena

smirena

 

В ласките на нощта

Вечерта ме приютява с тиха ласка, плавно, тихо и безропотно се отпускам, звук на нежност, трепет ,зов , по кожата ми плъзва копнеж за любов, а тя е във мене, скрита от всички, заговорнича с нея , в симбиоза сме двете, да избягам ли искам ,незнайно защо , промъквам се мълком ,дъх притаила, от себе си мога ли аз да се скрия. Пълзи нежна и мрачна нощта , покорила с мрак света,а светулки се лутат незнайно защо,очите ми следват този светещ поток. Забравила себе си ,обзета от плам

smirena

smirena

 

...

Есенно цветни са моите сънища, багри на слънчева нежност падат като сълзи отронени есенни листи като пеперуди, летят ,засипват пътя пред мен, аз съм струна от вятър обтегната, свири моята песен -любов, обагрена в тонове нежни ласка съм ,цвят на надеждата, нищо ,че пак е есен аз дишам любов , рисувам с пламнали ,блестящи очи, картините на моята есен, а вятъра бавно подхваща своята песен, в златисто са моите чувства разпиляват се вятърно есенни , после пак ме прегръщат ...

smirena

smirena

 

Гласът ти е музика...

Думите ти са като стон на вятър, който в клоните свири мелодията сърцето ми пленила, лентата на живота ми бавно се движи , виждам теб ,нашите спомени усмивки ,погледи ,болка и толкова много пропуснати мигове. не спират тези твои нежни слова да се реят, около мен света се върти, но в него си само ти, знаеше ли или случайността ни събра, познавала ли съм те не знам , но гласът ти е бил в мен , чакала съм те ,жадувала съм да го чуя. Но чувайки го сълзи в мен

smirena

smirena

 

Моята вяра

Обичах те и вярвах в любовта, с аромат на рози,морски бриз, луна поела красотата на света, звезди обсипали небето . Мечти и поглед искрящ като рубин, плахо докоснати ръце,откровение и нежност струяха като водопад ,погълнати един от друг забравихмe света и тази неземна красота. В мислите бе само ти, сърцето беше само за теб, а птици прелитаха с жален крясък, но само теб аз виждах,прегръщах и целувах. Не знам дали с очите съм те

smirena

smirena

 

Ти си прекрасна

Прекрасна си ,ми каза ти , като нежен слънчев лъч който с ласка те докосва, като луната тайнствена , която пътека в морето отразява , мечтани полети и красота , безброй звезди ,пулсираща нежност, които осветяват пътя ми към теб. Прекрасна си ,прошепна нежно, през очарованието на пролетта , закичена със дъхави цветя през есента поела цветовете на тихия листопад,чакам те през зимата ,по пухкавия сняг стъпките ти следвам ти си моята магия, любов -необяснима. Ти си прекрасна ,пр

smirena

smirena

 

...

Отронва се лист,подир лист, бавно крача по цветен килим, а в душата ми е лято с морски бриз лунни нощи с музика и още нещо. Отнесох мирис на море за зимните студени дни, в душата ми да бъде лято. Завинаги сам,ти чул ли си песен, която кара да надникнеш в душата си, днес ти си сам ,а дали си тъжен? А може би днес си зрител на спомени, заровени толкова дълбоко ,че само музиката като ключ бавно завърта лентата на тъжни,красиви ,мигове кратки , сенки вплитащи се зад затворенит

smirena

smirena

 

..

В тази нощ допират се толкова много съдби, бавно ,изплашено ,истинско ,хор от души, търсещи ,искащи ,молещи ,вплитат се като кълбо, запраща ги вятъра далече,малка планета живот, колко откриват,колко се губят ,колко скърбят миг и отново се връщат,космически водопад, вече не търсят ,знаят ,част са от нещо голямо , толкова истинско ,толкова живо,човешко, божествено- истинско,почти нереално.

smirena

smirena

 

...

Пребродих със сърцето си света, останала без дъх от самота, една ли граница преминах , търсейки истинското в мен.. За даденост приемах всичко, а после вплитах се ,лъкатушех, по пътя странен ,необятен, какво ,кого ли търсех? А може би към себе си вървях, откривах се сред завист,болка, смях придобивах нереални очертания , стени издигах ,вграждах се сама, измислям те сред отражения, на нереалност и реалност вплетени, а самотата е съдба,сред ослепително бели стени,огледало на

smirena

smirena

 

...

Непокорно вдигам ръка, дали времето искам да спра или с тебе живот да попътуваме, малко на стоп. Да се смеем на дните отминали, иронично и с присмех дори да си спомним за тези ,които през нас преминаха ,уви без следи. Тъжни очи,разпилени коси малки късчета спомени, отразени от безброй светлини като отломки от нещо отминало, слизам,коленича ,събирам своите спомени .чувства а в мен пулсират звезди, докосвам с мисъл светлината, не искам нищо,само очаквам...

smirena

smirena

 

Слънце мое

Обич моя,мой огън, гориш малките ми пеперудови криле, погледни ме,миглите ми ще потрепнат, целуни ме и ще полетиш, ако те докосна,ще изтръпнеш от любовта ,която в нас е още жива. Слънце мое,не залязвай, без теб птиците ще падат покосени, цветята ще увехнат и умрат, и аз ,слънце мое,красивата ти роза, бавно ще пада лист ,след лист, ще се прекърша от болка, но няма да умра ,ще те чакам, за любовта дори смъртта не е раздяла.

smirena

smirena

 

...

Самотата,моята е тиха , като струните на плачеща китара, като сенките ,в които аз преливам, себе си ли искам аз да видя. В самотата ми пътувам бавно, сливам се със себе си в безкрая ,може би дори сред смесица от тонове, своя силует аз различавам, той като миража сред пустинята , приближава се ,а после се стопява , а може би там някъде оазис ще намеря в самотността си , себе си ще открия...

smirena

smirena

 

....

Есента се прокрадва с вятъра ,който се сгушва и роши косите ми,с капките дъжд,който изненадващо ме мокри. Есен -палитра от преливащи цветове,спрете за миг ,погледнете разноцветния килим, по който крачите забързани.Есента е по своему красива с тъгата по отминалото лято,с капките стичащи се по лицето от умиление пред красотата ,всеки сезон има своята прелест ,есента е сезона на падащите пеперудови листа ,които се стелят и вървим върху палитра на художника ,най -великия, природата. А за някои ес

smirena

smirena

 

Миг

Обичах слънцето ,звездите и радвах се като дете, на залез,изгрев,малко цвете, усмивка грейнала в очите и полъх ,шепот ,ромон на поточе. Изви се вятър покоси ме, надеждите изчезнаха за миг,само болката остана, една голяма и кървяща рана. Дали за теб ,дали за мен, надежда има в този час, а сълзите като река се стичат, давят ме,дори не мога да прошепна , а исках ,много исках светлина, но тъмен облак я закри , останах в мрак и самота. А самотата е съдба дори сред хора ,пак си сам ,

smirena

smirena

 

Полъх на една душа

Забравяй ме , бързо ме забравяй . Прах по снимки , следи от изплакана обич. Зажадняла за нежност душа . И помръкнала малка ръка , чертаейки звезди по стъклото. В тази тъмно-мразовита нощ , пазейки топлина между спомени. Някога ще остана сама- някога , но не сега . Затварям се в себе си и в тебе . Търся се .сред сивотата на безвремието. Аз съм навик , просто спомен . Прозираща реалност , малки снимки . Прах от думи , каменни лица извървяхме краткия си път. Ще ти липсвам , с мъни

smirena

smirena

 

Ела любов

Не тръгвай след мен любов, аз съм вятър ,разпилявам толкова обич, всяко цвете ,всеки поглед удавен във скръб, поглеждам в душата му ,поемам болката му обичам всички, нежното цвете и грубия храст, който майката земя е родила с толкова любов. Защо ми е съвършенство ,та то е във мен, то е във вас огледайте ,се дори в сивото има толкова ефирност и чувства, дори в тъгата и болката пак има любов. Ела след мен любов, не съм непостоянна , аз съм човек ,влюбен в живота,обичащ и мразещ,и

smirena

smirena

 

Нашата пейка покрита със сняг

Дали ти закъсня или аз подраних, кратка усмивка, дълбока въздишка, а отсреща една светлина, ме води към нашите спомени, летен полъх, целувки и смях , една пейка единствено наша , пазеща нашата топлина , кратки срещи, дълги раздели, но за нас бе само миг от реалността, в нас нямаше раздели, дори на края на света, нашата пейка бе пристан вълшебен. Зима, сняг и толкова красота, стоя до пейката, нашата пейка , покрита със сняг, зимна приказка в крясък като зов гласът си чух в онази ма

smirena

smirena

 

Очите на жената

Очите на една жена са огледало на душата и.Те се променят, всяка радост ги прави неузнаваеми, блясък искри на щастие,от тъгата потъмняват,черни облаци надвисват, понякога замислена те са замъглени и дълбоки като кладенец. Най красиви са влюбените очи,цвета им прелива като вълните на морето,като изгрева,като мистерията на луната. Когато тя открие  любовта, някой открива и тази красота.  Тя може да бъде видяна само от очите на влюбения в нея,а той я вижда със сърцето си.Тогава истинската обич, го

smirena

smirena

 

...

Аз съм капката ,в която се давиш аз съм спомена прогонващ съня ти , аз съм цвете прекършено, стена за вас сълзите си пазя, в очакване ,в разкаяние кога за вас домът ще оживее и ще стане гнездо....

smirena

smirena

×
×
  • Добави ново...