Премини към съдържанието
  • публикации
    6
  • коментари
    21
  • прегледи
    2895

За този блог

Може би сме...

Публикации в този блог

 

Закъсняло писмо

Тя стоеше пред монитора с натежали за сън клепачи и пишеше с равномерно и спокойно чаткане по клавишите. Сякаш всичко щеше да започне сега, в този миг. Изпращаше поздравителни картички на всичките си познати и пациенти. Усмихваше им се с онази успокояваща и слънчева усмивка, сякаш всеки един от тях беше пред нея. Приключи с последната картичка и се загледа някъде в пространството. Искаше спомените да изплуват отново в съзнанието и. Питаше се дали точно в съзнанието идват тези спомени, или са

vanya777

vanya777

 

Залез...

Безсънна нощ във две очи прозорци на сбрана във сълзи душевност. Очаквах струните на нежен глас в две думи да приспят нощта. Но само тъжен вятърът се спусна, приседна до мен и песен за теб ми запя. А аз молих се Господи тази нощ да е звездна. Да разперим крилата си и да плуваме в танц по-стар от света. Отворих очи и сякаш... трепна очакване... Скрито в стрелките. Които закрачиха бавно по перваза на времето сред пустият бряг, скътал въ

vanya777

vanya777

 

Тишината в нас

Само миг. Сълза. И вятърът на чувствата разплита тиха светлина. На дъното, черупка от рапан в премяна, два мънички корала. Като длани. събрали тишина от песъчинки по брега. Където две вълни отмиват от телата ни горещите следи. Притихва в ехото си вечерта. Изплита нежни мрежи във звук от днес зора И страдаме от притежание а сме две далечни разстояния водопадно падащи във вир от музика и дхарма, като път ...и искане.

vanya777

vanya777

 

капки от последен акорд

Акорд от спомен за любов се стече по изпотеното стъкло на зачервената до болка баня. Във въздуха се утаи ухание на лятна нощ... Облегната на белият роял разголвах чувства в онзи малък бар като бучка лед разливаща се в мекотата на уиски. Нотите се свлякоха по бялата ми кожа и стон от зъзнеща вода отекна като стъпки сбогом. А пръстите заровени във мокра тишина отмиха и последната надежда.

vanya777

vanya777

 

Ако ми липсваш

...ще се поспра на онзи бряг на който те намерих и ще постеля по следите обичта си.. бризът ще бута облаче мъгла пред уморените клепачи и само мъничка сълза изплакала като сираче в дланта ми ще се скрие за да стопли стъпки от забравен смях а ще е дъх безграничен и изгубен по прилива от облачност и тишина онази тишина която не приспива а боли...

vanya777

vanya777

 

Може би сме...

Може би сме... Може би, съм те търсила... Мечтите, накацали в миглите са по-чисти от гълъб. Виж моята усмивка затаена по ъглите на устните как, като изгрев разцъфва и се отразява в очите на огледалните мисли. Тръгвам със вятъра, към червените залези на нашите чувства. Ще отлетят ли мечтите ми, с последния лъч на луната? Всеки спомен е мъничко цвете вехне ли, в нашата ваза? И сега когато докосвам лъчите в очите ти валя като пролетен дъжд над зелени желания.

vanya777

vanya777

×
×
  • Добави ново...