• публикации
    74
  • коментари
    468
  • прегледи
    53157

За този блог

...

Публикации в този блог

valentinus

ЗА БУКВИТЕ

Провокирано е долоизложеното от множество публикации напоследък в раздел "Религия, мистика, езотерика" с разни обяснения и тълкувания на символи и тяхното "скрито" значение.

--------------------------

Твърдя, че в тази реалност няма абсолютни истини.

Твърдя, че в тази реалност няма нищо в състояние на покой и нищо, което под натиска на Хронос /Кронос/ да не се променя.

Твърдя, че всичко е в непрекъснат процес на движение и промяна и към личността се отнася релативистично, рано или късно превръщайки се в своята противоположност.

--------------------------

Ако горните твърдения са вЕрни /естествено относително/, то и символите имат определено значение само в конкретен ред и контекст. Те са като букви, с които може да се напише всичко.

И какво от това - те не могат да ни подскажат абсолютна истина.

Нещо повече, твърдя - те не могат да ни подскажат нищо съществено.

Но могат да ни манипулират, при това в желана от автора насока.

А това е много, много лошо. Поне така си мисля.

Именно така разбирам

Матей 7:6

Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

---------------------------

Свещените символи не крият знание.

Нито са пътеводни знаци в лабиринта на Минотавъра.

Тяхната цел е в строго определен ред в съответствие с точен план, в комбинация с други средства да стимулират на етапи ВЪТРЕШНИ ПРОМЕНИ в кандидата на съответната мистерийна школа /в реда на Египетските, орфическите, елевзинските, питагорейските, староиудейските, есейските, манихейските, богомилските, катарските и т. н. традиции/.

Така че търсенията на "скрити" тайни във външното и спекулацията със свещени символи от чули-недочули и отпаднали кандидати на мистериите е глупаво и опасно.

DIXI

valentinus

Християн Розенкройц принадлежи към мистериозните образи на Европейската История на Духовното развитие. Коя мистерия се крие зад това име? Ако днес попитате: „Кой е Християн Розенкройц?”, тогава неизбежно си задавате въпросите: „Съществувал ли е наистина този човек?” и „Кои са Розенкройцерите?” Отговорът на тези въпроси предварително изисква едно вътрешно търсене на Истината- не като ежедневното „да” или „не” на историческите факти за действителното състояние на нещата, но вечната Истина за характера и целта на човешкия живот.

Розенкройцерите в Lectorium Rosicrucianum разпознават в Християн Розенкройц техния духовен пример за подражание, техния Баща- Брат и Основател на Ордена, и едновременно името на Силовото Поле от което те получават всичко. В класическите текстове на Розенкройцерите от 17 век, това Силово Поле се нарича „Дома на Sancti Spiritus”(Sancti Spiritus-Светия Дух). Тези източници на Западната История на Духовното развитие съдържат указания, как едно вътрешно търсене на Истината може дълбоко да ни разтърси и може би ще ни помогне за отварянето на Вратата на интуитивното познание. Това е предмет на следните текстове:

КЛАСИЧЕСКИ РОЗЕНКРОЙЦЕРСКИ ТЕКСТОВЕ

Който се срещне с трите оригинални текста на Класическите Розенкройцери, вижда че е изправен пред едно изобилие от загадъчни символи и образи. В публикуваните през периода 1614-1616 г. ръкописи на теолога от Калв- Йохан Валентин Андре, член на така наречения Тюбингенски Кръг , е представено словото на Христиан Розенкройц и Розенкройцерското Братство. Заглавията им са:

1.
Fama Fraterniatits R.C.

(Зовът на Розенкройцерското Братство, 1614)
2.
Confessio Fraternitatis R.C.

(Веруюто на Розенкройцерското Братство, 1615)
2.
Chymische Hochzeit des Christian Rosenkreuz

(Алхимичната Сватба,1616)
Тези текстове бяха отново преиздадени в средата на 20 век и коментирани от Ян ван Райкенборг.
ТРИ РАЗКАЗА ЗА ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ
За Християн Розенкройц, наречен още Брат Християн Розенкройц, са ни предоставени три автентични разказа. Единият разказ е предаден от Рудолф Щайнер, втория може да бъде прочетен във
Fama
Fraterniatits
R
.
C
.
(Зовът на Розенкройцерското Братство, 1614) и
Confessio
Fraternitatis
R
.
C
.
(Веруюто на Розенкройцерското Братство, 1615), и третият е описан в
Chymische
Hochzeit
des
ChristianRosenkreuz
(Алхимичната Сватба,1616). И в трите разказа е използван Мистерийния език. Това означава, че всеки детайл има един скрит духовен смисъл. Нищо в тези текстове не е незначително или случайно.
В тези източници Християн Розенкройц е представен по много различен начин. Винаги обаче са впечатляващи неговата голяма скромност, смирение, сърдечна всеотдайност и готовност за служене. Той посреща читателя като един Зовящ, който въпреки всички трудности върви по своя Път, като едно сияещо олицетворение на Голямата Цел: Възкресението на Безсмъртния Човек. Християн Розенкройц е въплъщение на Духовната Реалност, прототип на Човека, който върви по християнският Път на освещаването, за което четем в Новия Завет(1. Кор.15, 43-44): „Сее се в тление, възкръсва в нетление. Сее се в безчестие, възкръсва в Слава. Сее се душевно тяло, възкръсва духовно тяло.”
Разказът на Рудолф Щайнер за Християн Розенкройц
Рудолф Щайнер в своята лекция на 27 септември 1911 г. в
Neuch
â
tel
(Швейцария) казва, че Християн Розенкройц за първи път тайно се е инкарнирал(въплътил) през 13 век. Той израства в тайна, закрилян от 12- Учители, 12- Посветени, които го посвещават във всички Мистерийни знания на Старият Свят.
Те проектират в него така да се каже всичките знания и с това го превръщат в един жив фокус на Западните Мистерии. Във него се изявява един напълно нов синтез на всички древни религии от които произлиза християнството и това се проявява в неговото етерно тяло. Той може сега като 13-тия в кръга на 12-те да излъчва обратно това езотерично християнство и да ни научи на възвишената мъдрост. В това въплъщение Християн Розенкройц умира млад.
„Тринадесетият” от един друг Свят
В Мистерийния език
12- те сили образуват един завършен Космос, чиято пълнота е заключена в едно жизнено поле.
Т
ази картина срещаме и сред 12- те зодиакални знака на нашия материален Космос, който ни обкръжава и в техните Сили, от които живеем като смъртни хора. Ако по- нататък говорим за „Тринадесетият”, с това винаги се манифестира Силата от следващата по- висока област, област отвъд 12-те. Християн Розенкройц като „Тринадесетият” в центъра на Кръга на 12-те е въплъщение на едно същество от Жизнената Област на Безсмъртното Човечество, откъдето Той с една определена мисия влиза в нашата Жизнена Област на смърта.
Втората инкарнация на Християн Розенкройц
За да изпълни тази мисия, Християн Розенкройц отново се инкарнира през 1378г., както е записано в „
Confessio
Fraternitatis
R
.
C
.”.
Сега Той не трябва повече да действа тайно, а открито във физическо тяло под името
Християн Розенкройц. След като той умира, неговото безсмъртно душевно тяло в същото време продължава да съществува и да живее както по-рано.Ето защо пълнотата на Мистерийните знания остава незасегната и на разположение без ограничения. Едно указание за това откриваме също и във „
Fama
Fraterniatits
R
.
C
.
”, където се говори, че след 125 г. Братята отново намират гроба на А.
C
.
R
.
C
.,
на първия въплътен като Християн Розенкройц, и неговото тяло е напълно непокътнато и в цялото си величие.
Мисията на Християн Розенкройц
Каква е сега мисията на Брат
C
.
R
.
C
.. Ние я откриваме във
Fama
Fraterniatits
R
.
C
.
”. Тук е показана историята на живота на Християн Розенкройц, който ще се роди отново през 1378 г.. Там е записано, че Брат
C
.
R
.
C
. израства в манастир и вече през младежките си години заминава за арабските страни. Завръщайки се обратно той предлага на Владетелите и Учените в Европа своите духовни съкровища. Неговата цел е една пълна Реформация на Живота. Но Владетелите и Учените не се интересуват от това
.
Християн Розенкройц е отблъснат и затова той основава един Орден- Розенкройцерското Братството. Членовете на Ордена заедно изграждат Дома на Sancti Spiritus(Св.Дух), както е записано във „
Fama
Fraterniatits
R
.
C
.
”. От този разказ се вижда ясно мисията на Брат
C
.
R
.
C
..
Западноевропейските Мистерии
Херметичните мистерийни знания на Запада по онова време са били концентрирани главно в арабските страни, особено в Египет и Мала Азия, както и в мавританската култура. Поради това Християн Розенкройц е посетил тези страни за да приеме в себе си цялата мъдрост на тогавашното време. След като Елита на Европа не проявява интерес към непреходното Знание, той събира около себе си хора, за които упражняването на власт, натруването на пари, чест и външни знания не е най- важното в живота. Той създава своя Орден с хора, които имат напълно различна цел в живота си. Тази цел е посочена чрез построяването на „Дома на Светия Дух”. Какъв е този Дом? За кого е предназначен и кой може да влезе в него?
Дома на Светия Дух(
Sancti
Spiritus
)
Дома на Светия Дух не е материален Храм, не е географско място. Той е по-точно едно силово поле, един фокус на Духовно- душевно ниво, където човека и Духа могат да се срещнат, да където те накрая се съединяват в едно, в един нов живот, точно както това се е случило със самия Християн Розенкройц. Вратите на този Дом са широко отворени за всички хора, които вътрешно копнеят за Духа, за едно съществуване, което е отвъд времето и пространството, в една друга божествена реалност. Това е приложимо независимо от вашия произход, религия или раса, защото Дома на Светия Дух(
Sancti
Spiritus
)
е определен за Духовен Дом на цялото човечество. Но за любопитните Дома на Светия Дух остава затворен.
Третият разказ: Тайната на Алхимичната Сватба
В третият разказ за Християн Розенкройц, са показани неговите преживявания по време на Алхимичната Сватба. Наименованието „химическа” или „алхимическа” е свързано с широко разпространеното по времето на Й.В.Андре изкуство на алхимиците. Те са се опитвали да превърнат неблагородните метали в злато и то с помоща на Философския камък, който се нарича също и Елексира на Живота. Но това е само външната част на Алхимията.
За истинските алхимици тя води началото си от „Философския камък”, чрез който се достига до Трансфигурацията. Това е голямата трансформация(превръщане) на човешката душа и възкресението на едно ново тяло, както отбелязва Павел в „Коринтяни,гл.15, ст.1: нетленно(вечно)”. В този смисъл също трябва да се разбира и Алхимичната Сватба. В тази книга е представен Трансфигуристичния Път на освещаването под формата на един алегоричен разказ. В ноща преди Великден, Християн Розенкройц получава от един ангел покана за Алхимично сватбено тържество. То ще продължи седем дни и ще се проведе в Кралският Дворец. В началото на разказа, читателя е въвлечен в едно съновидение. Самият Христиан Розенкройц живее пленен в една тъмна шахта, от която бива спасен чрез улавянето за едно въже от светлина. След много приключения, фантастичния разказ свършва в осемте стаи на „Кулата на Олимп”, където Христиан Розенкройц завършва напълно Великото Дело на Възкресението, алхимичния „Opus magnum”.
След това, той не изчезва в изпълнените със светлина сфери на Божественото жизнено поле, а се връща със своя спътник обратно в Кралският Дворец.
Пазителят на Вратата стои с гръб към Светлината
Тук Християн Розенкройц научава каква е сега задачата му от едно съновидение: Той трябва да изпълнява работата на Пазител на Вратата, като посочва Пътя на следващите кандидати. Дали брат Християн Розенкройц трябва наистина да започне тази работа, това остава нерешено, както е казано в края на текста: „Тук липсват около две четвърти от страниците и той, авторът е на мнение, че следващата сутрин Пазителят на Вратата трябва да се върне у дома.” Така говори Розенкройцерското Братство, което стои пред вратите на Света на Светлината с гръб към светлината от любов към човечеството. Това означава: Това е задачата на Розенкройцерското Братство към човечеството, което все още живее в този смъртен свят, за да може някога всеки човек да улови въжето от светлина и да бъде изтеглен нагоре. Мнозина са тези ,които на това място поставят въпроса: „Кои са Розенкройцерите?”
Съществувал ли е наистина Християн Розенкройц?
Накрая още веднъж се връщаме на въпроса: „Съществувал ли е наистина Християн Розенкройц? Какъв е живота му и кое е реалното? Как са изглеждали всички носещи името Християн Розенкройц при идването си от „отвъд Дванадесетте” в областа на смъртната природа? Те идват от Братството на безсмъртните души, но тяхната Родина е в един друг Природен порядък. Тяхната мисия е да донесат тук долу в този Свят едно въже от светлина, да построят „Дома на
Sancti
Spiritus
”. Често разказите за техния живот и работа са противоречиви, защото в разказите историческото и алегоричното, външното и вътрешното, материалното и духовното случайно или без умисъл привидно са смесени в сложни плетеници. В определеното време такива служители на Човечеството отново се връщат обратно, обикновено без да оставят след себе си следи, за да изпълняват по-нататък своята мисия на друго място. Те идват и си отиват, работят и страдат поради Любовта си към Човечеството. И независимо от това къде служат, те винаги са незабележими. Те са вечно живи, защото са безсмъртни и тук не са у дома си. И ако един истински търсещ иска да се доближи до мистерията на техните имена и съществуване, той потъва в едно кълбо от сложни плетеници, и тогава той самият трябва да тръгне по Пътя към Света на Безсмъртните Души.
------------------------
Това есе е от анонимен приятел от кръга на Антонен Гадал
valentinus

XXXІІІ

1 Познаващият себе си достига просветление

"Познаващият другите – е проницателен,

но познаващият себе си – е просветлен.

Който удържа победа над другите – е силен,

но удържащият победа над себе си – е всемогъщ.

Умеещият да ограничава себе си – е богат,

но изпълненият с вътрешна сила притежава сила на волята.

Този, който не отстъпва от своята природа, живее дълго,

но този, който умира, но не загива, ще се наслади на вечен живот."

Случвало ли ви се е да се убедите от собствен опит, какъв колосален труд е нужен за познаването на самия себе си? Ако си спомните всичките си усилия в това направление, то преди всичко, с печална въздишка ще заключите: "да се достигне до самопознание просто е невъзможно". Но самопознанието се явява съществено важен елемент, защото то е първата стъпка към самоусъвършенстването. И затова ние с тъга констатираме, че въпреки цялата страстна искреност, с която много хора се стремят да познаят самите себе си, техните усилия носят доста оскъдни резултати.

В Библията има много точни думи: "...владеещият себе си е по-добър от завоевател на град". За това говори и Лао Дзъ:

"Познаващият другите – е проницателен, но познаващият себе си – е просветлен.

Повечето хора обичат да оценяват постъпките на другите и да забелязват достойнствата и недостатъците в тяхното поведение. Те охотно съобщават, кое в чуждите постъпки е неправилно или лишено от смисъл, а кое – изобщо нищо не струва, защото те самите са хора проницателни, привикнали да изказват своите мнения по всякакъв повод и да ги заявяват на всеки, който пожелае да слуша. Как не! Нима те не са видели това със собствените си очи? Нима не са слушали със собствените си уши? Подобни хора могат да разкажат за околните всичко, до най-малките подробности. Но не трябва да се доверявате на такива мнения, защото тези, които ги изказват, не са в състояние да знаят вътрешните мотиви, скрити зад думите или постъпките на другите. В повечето случаи такива мнения и съждения са само субективни догадки.

Доста хора съставят мнение за себе си на основата на това, какво говорят за тях околните. За тях това е единствения способ да узнаят нещо за себе си. Например, приятел или роднина може напълно откровено да ви разкаже за това, какво представлявате вие самите, толкова откровено, че в края на краищата вие ще повярвате на това. Защо роднина или приятел да ни дава невярна оценка? Какви са техните основания? Но осъзнавате ли вие в какво огромно заблуждение е способен да ви вкара подобен род "самопознание"? Да допуснем че някой (това може да бъде вашата жена или вашият мъж, вашите брат, сестра, приятел) ви казва: "Ти представляваш по себе си това и това". Това ви се казва нееднократно, и постепенно вие започвате да вярвате в чуждите думи и да настройвате своя живот и цялото състояние на собственото си битие според мнението на другите. В края на краищата вие дори ще започнете да вярвате, като че ли напълно успешно се придвижвате по пътя на самопознание.

Ако вие с достатъчна обективност се обърнете към своето минало, то ще намерите в него моменти, когато вие сте се оказвали жертва именно на такива ситуации. Класически пример за отстояване на чужди мнения може да послужи Господ Исус и другите видни работници и предани служители, чиито думи и дела не са имали никакъв успех в тяхната родина или в кръга на техните роднини. Спомнете си думите: "... от Назарет може ли да излезе нещо добро?". По мнението на тези, които са произнесли тези думи – изобщо нищо. Та нали те "познавали" Исус "твърде добре"!

Макар вашето знание за човешката природа да може да бъде в някаква степен полезно при оценката на другите хора, то най-често вашите мнения се оказват неточни и влекат след себе си множество грешки и недоразумения. Ако човек осъзнава това и с мъжество признае това положение на нещата, ще му се наложи да се съгласи и с това, че стремейки се към самопознание, той по старому блуждае в тъмнина. Що се отнася до знанията за самия себе си, болшинството от хората или са неоправдано оптимистични, или неоправдано песимистични, но и в двата случая са далече от реалността.

Вие можете да попитате: "Но защо става така?". Хората не притежават орган за възприятие, - вътрешно свойство - с помощта на който да могат обективно да оценяват самите себе си и своето поведение, а така също да разпознават вътрешните мотиви, предизвикващи това поведение, и стоящите зад тях астрални сили. За болшинството хора "книгата за причините и следствията", книгата на тяхната индивидуална карма се явява тайна, скрита зад седем печата.

Казаното се отнася и към окултистите, макар те да считат, че са способни да познаят своята карма. Необходимо е да се отбележи, че съвременната Духовна Школа отрича окултните методи, насочени към проникване в тайната на съществуване с помощта на съзнанието на "аза".

"Аз"-съзнанието може да проникне в тази тайна само до някаква граница, но в резултат от такова проникване то(съзнанието) още повече се обърква и оплита в паяжината на огледалната сфера. Окултистите освобождават сили, от които са привикнали да се боят. Разчитайки на своята изобретателност те се опитват да избегнат въздействието на тези сили или да го неутрализират с помощта на различни методи, което разбира се е невъзможно.

Склонността към окултизъм (в тази степен, в която тя се среща при нашите ученици) може да се разпознае, например, по неспособността или нежеланието на ученика да отстрани своята зависимост от астрологията, като метод за интелектуално изследване на кармата. Обикновено хороскопът се разглежда като съвкупност от влиянията на звездите и планетите, оказващи благоприятно или неблагоприятно въздействие върху дадения човек и неговите жизнени интереси. По такъв начин, човек, доверяващ се на астрологията, изучава хороскопа, за да види тази паяжина, в която той е попаднал при раждането си. Тъй като да се измъкне от нея е невъзможно, той се опитва да разбере, как в тези твърдо зададени условия да направи своя живот максимално благоприятен. Между впрочем хороскопът не казва нищо нито за "паяка", изтъкал тази паяжина, нито за причините за нейното възникване. Теоретически хороскопът може да помогне на човек да направи своя живот в диалектичната природа по-сносен, но фактически това съвсем не е така. Човек може да стане по-проницателен, но познаването на астрологията не е в състояние напълно да опази, който и да било от действията на законите на диалектическия свят.

За това, което се отнася до Истинския Живот и вечното Спасение, астрологията нищо не може да ни предложи. Възможно е вие да знаете, че когато Школата току-що се зараждаше, ние провеждахме занятия по астрология. В продължение на няколко години ние учехме идващите при нас да четат хороскопи и да чертаят натални карти. Но след това ние се простихме с астрологията, защото хората най-често възприемаха тези знания в окултен план и попадаха в зависимост от тях. Само когато вие се стремите към развитие на Новата Душа и заради това искате да разплетете паяжината на съдбата, разбирането на особеностите на тази паяжина, в която вие се намирате в дадения момент, все още може да ви донесе някаква полза. Вие получавате обща представа за задачата на целия ви живот. Но, ако вие си мислите, че информацията, получавана в резултат от изучаването на конфигурацията на планетите, е самопознанието, такава представа може само да попречи на вашето придвижване.

В арсеналът на окултизма съществуват и други методи, например: картите Таро, кабала, хиромантия. Някога, още в самото начало, ние също ги използвахме, но много скоро открихме, че към истинското самопознание води съвсем друг път.

Би било забележително, ако и вие бихте могли да осъзнаете това. Тогава няма да ви се налага да вървите по дългата пътека на опита, свързан с немалко беди и страдания. За истинското самопознание ви е необходимо да проникнете в същността на древната мистерия. Такова проникване се състои от следните етапи:

/1/ познание за себе си, посредством което се постига просветление;

/2/ победа над себе си, в резултат от което човек става всемогъщ;

/3/ освобождаване на новия вид енергия, благодарение на което се ражда магичното свойство на волята;

/4/ влизане в Новия Вечен Живот, след като завърши пътешествието през материята;

Заслужава си внимателно да изучите тази формула и да се опитате да я осъществите на практика, за да можете да вкусите нейните плодове. Тя идва от дълбините на миналото в славата на своята неопровержимост.

Така че, как да постигнем самопознание? И какво значи това да бъдеш просветлен?

За търсенето на истинските отговори на тези въпроси е необходимо да се притежава определен дял опит. Човекът, търсещ такива отговори, е длъжен да изпие (до дъно) горчивата чаша на жизнените страдания. Ние имаме предвид опита, пораждащ в човешкото сърце други въпроси: "Каква е целта на моя живот? Какво в действителност означава да бъдеш човек? И какво значи да бъдеш просветлен?"

Ако вие си задавате тези въпроси не на интелектуално ниво, а движени от вътрешна потребност, защото те са станали насъщни проблеми на вашия живот; ако тези въпроси се издигат от съкровените дълбини на вашето същество, тогава настойчивата потребност да се намерят отговори ще се роди от само себе си. Вие ще я усещате като главна потребност на вашия живот, като "да бъдеш или да не бъдеш". Тогава Универсалното Учение изцяло ще ви разкрие Божественият замисъл относно света и човечеството.

За учениците търсенето значително се облекчава от това, че за тях е достъпна цялата литература на Школата на Розенкройцера, и те четат нашите книги, движени от истинска вътрешна необходимост. И тъй като такава необходимост, такава потребност да знаеш идва отвътре, самото изучаване на литературата на Школата съвършено се отличава от традиционното интелектуално натрупване на знания.

Това изучаване довежда ученика до откритието, че съзнанието на "аза" се явява само своеобразен двигател, предназначението на който се състои в поддържане на жизнеността и работоспособността на личността. Ученикът открива също, че личността – това е само част от цялото творение, замислено като основа за развитието на Истинския Човек. Освен това се оказва, че живота на личността в обикновения смисъл на тази дума, изобщо не се явява истински Живот, достоен за Истинския Човек, а представлява по себе си чисто животинско съществувание.

Когато ученикът разбере всичко това (а той непременно ще го разбере, ако се движи от вътрешна потребност), се пробужда точка на докосване, която до този момент се е намирала в спящо състояние вътре в неговата личност. Тази точка е известна като "Розата на сърцето". Сега тя разцъфва, и оттам се разнася глас – гласът на пламъка на Монадата. Монадата е част от висшето човешко същество, която трябва да се свърже с низшето човешко същество чрез душата. В резултат от такова свързване нисшия човек се изменя, преминавайки през процеса на трансфигурация.

Когато Божественият замисъл престане да се възприема на нивото на интелектуална концепция, и ученикът започне вътрешно да го осъзнава, животът и духовният ръст на ученика придобиват тази насоченост, която им е предначертана от Божествения замисъл. Това и означава да бъдеш просветлен. Само тогава се достига познанието за Бога и познанието за себе си. Тогава ученикът разбира истинския смисъл на известните думи: "Царството Божие е вътре в нас".

Ето какво означава просветление. И в светлината на това знание става възможно да се премине пътя на победата, победата над самите себе си.

XXXІІІ 2 Победилият себе си е всемогъщ

Сега, когато новия Ден на Откровението почти е настъпил, ние, както вече казахме, трябва да заемем съвършено нова позиция по отношение на това събитие. Заедно с това, тази нова позиция има много далечна история, защото тя се е появила още в края на епохата на Овена. Именно по това време посланието, посланието, където тя(позицията) се е съдържала било предадено постепенно на израстващото човечество. След това по време на епохата на Рибите, това същото послание предавали и показвали като пример чрез своя живот великите посланици и предвестници на Братството. В настъпващата нова епоха – епохата на Водолея – изискванията на това послание трябва да бъдат осъществени от цялото човечество. Впечатляващи символи на тристепенният процес на предаване, демонстрация и практическо осъществяване са Овена(Агнец), Рибите и Водолея, изливащ върху човечеството Живата Вода от своята стомна.

И така, времето за изпълнение почти е настъпило. То може да дойде, може да стане реалност, защото сега човека притежава всички необходими за това качества. На човечеството са били дадени повече от четири хиляди години за мобилизация на всичките тези ресурси, и сега у учениците от Духовната Школа няма причина, пречеща им да се подготвят, с радост и благодарност, за величествения труд на освобождението.

В предходната глава ние разказахме за първата степен на процеса на самореализация, възползвайки се от терминологията на Лао Дзъ: достигане на самопознание, благодарение на което човек става просветлен. Сега ние бихме искали да продължим нашия разказ и да обсъдим втората стъпка – победата над смия себе си, в резултат на което човек получава всемогъщество.

Когато човек в достатъчна степен е пил от горчивата чаша на страданията и е опитал достатъчно плодове от дървото на познанието на доброто и злото, в него се ражда нова вътрешна потребност – неотстъпна, настойчива потребност да узнае целта на живота си, плана, лежащ в основата на неговото съществуване.

Колкото по понятен става за човека този план, колкото повече занимава той неговите помисли и захранва сърцето, толкова по-възприемчиво става неговото сърце за Светлината на Гносиса. Това е и състоянието на просветление, откриващо пътя към чудесното осъществяване: в човека разцъфва Розата на сърцето, и се чуват словата на висшия човек, изпълващ микрокосмоса на ученика. Повтаряйки изказванията на древните, ние казваме, че кандидатът встъпва в състояние на мистично просветление, и то расте и го захранва.

В това фундаментално ново състояние на битие, човек променя своето отношение към живота, изменят се неговите критерии за оценка на вещите и явленията. Всичко, което той досега е считал за важно, в светлината на новия ден губи всякаква значимост, защото в човека израства и се освобождава ново разумно-нравствено качество. Ние наричаме това качество едновременно "разумно" и "нравствено", защото сега, благодарение на промените, Светилището на главата и Светилището на сърцето отново получават възможност да изпълняват истинските си функции. Главата и сърцето в просветленото, разумно-нравствено състояние на битие действат, образно казано ръка за ръка. Настъпва време за грандиозна работа. След познанието на себе си, кандидатът трябва да пристъпи към преодоляване на себе си. Какво означава това?

Както вече говорихме, сега човечеството стои на прага на епохата на Водолея, оставяйки отдавна назад епохата на Овена и прощавайки се с епохата на Риби. Тъй като вашия микрокосмос приема в себе си нова личност, средно на всеки 700 години, това означава, че в течение на изминалите 4000 години, той вече е натрупал опит от пет или шест живота и сега носи в себе си шестата или седмата поред личност. Следователно, още в далечното минало вие сте били длъжни да получите и възприемете посланието, говорещо за вашето предназначение. С други думи на вас още тогава нагледно са ви показвали, как да вървите по Пътя на Освобождението. Ето защо сега за вас е настанало времето за практическото осъществяване на тази величествена задача.

Говорейки за това, ние имаме в предвид следното: в своето време хората, явяващи се днес ученици на нашата Школа, не са използвали многобройните възможности за Освобождение, които са им били предоставени в продължение на предходните периоди от съществуване. Вероятно е дори те лично да са познавали някой от великите посланици и техните служители, да се слушали тяхната реч, но никак да не са се възползвали от предлаганите им възможности. Не е изключено в предишното си въплъщение учениците на нашата Школа да са слушали призива на мощното гностично движение на Братството на катарите.

По-вероятно, в тези периоди те да не са били още достатъчно зрели, за да стъпят на Пътя на победата, и в своя по-нататъшен живод са натрупали значителна карма. Тя е превърнала тяхната астрална "усмирителна риза" в истински затвор, толкова непоносим, че едва сега тези хора са готови да вървят по Пътя на победата. Но някои от тях, в продължение и на този живот няма да отидат по-далече от мистичното просветление, при това казаното се отнася за много голям брой хора.

И все пак, нека да си представим, че вие вече сте преминали стадия на мистичното просветление, и сега вашите глава и сърце са готови да вървят по Пътя на победата. Да предположим също, че вие сте пълни с решимост да вървите по този Път, защото той се явява най-важното дело в живота ви. Ако само проявите нужната твърдост и упоритост, ще можете да достигнете тази цел, защото вие притежавате всички необходими качества. Вие само трябва да се убедите, че вашите глава и сърце остават в новото състояние на битие, това е единственото, което се изисква от вас. Вие трябва да запазите главата и сърцето, както ние често казваме, "в светлина", и да не позволявате на диалектичната природа да ви хване в клещите си. Тогава вие ще съумеете да осъществите този процес до края.

Ако вашите глава и сърце се намират "в светлина" - в състояние на просветление - то създава оптимални условия за съединяване на микрокосмоса с личността. В резултат от това съединяване ще се прояви душата. Нека поясним казаното. Когато микрокосмосът се съединява с личността, между тях, като ново тяло се издига душата. Когато системата на личността постоянно се намира в Светлината на Гносиса, неговите излъчвания получават възможност за все по-тясно съединяване с излъчванията на микрокосмоса, и така те заедно "сплитат" живата Душа. Тялото на душата е в света, но то вече не е от света. По такъв начин, пробуждайки душата, човек получава възможност да стъпи на Пътя на трансфигурацията.

Това е нов стадий, в който встъпва кандидатът, когато той удържи победа над себе си. Сега той е встъпил в състояние на всемогъщество. Какво означава това да бъдеш всемогъщ? Всемогъщ наричат Бога. Значи, достигайки състоянието на всемогъщество, човекът сам става Бог. Да бъдеш всемогъщ означава да освободиш най-скритата, най-мощната ядрена сила на Божественото и да се възползваш от нея.

Тази скрита Божествена ядрена сила присъства във всеки атом и съответства на петия етер – огнения. И тогава кандидатът се оказва в състояние да управлява петия етер, а това означава, че той вече е способен да управлява ядрената сила на атома. Такова управление му носи всемогъщество. Контролът над атомите – това е и всемогъществото. Възможно е нашите думи да прозвучат странно, но фактически всеки ученик вървящ по Пътя, става като ядрен реактор, където се извършва разделяне на атома. Посредством описания от нас процес, атомите, от които се състоите вие, започват да проявяват и излъчват своята истинска природа, своите скрити сили, в резултат от което се извършва величествена трансформация. Повтаряме, контролът над атомите означава всемогъщество.

В Пещерата на Гросмайстора, намираща се в Свещената планина в областта Юса-ле-Бен (Франция), има изображение на небесния кораб, нарисуван в древноегипетски стил – с няколко прости линии. Корабната мачта представлява седморен кръст, който се държи от силна ръка, за да може и от висшата природа в нашия свят да може да слезе също толкова силен поток от Божествена сила.

Хоризонталната греда на кръста има в края тройно разклонение. От едната страна тя се поддържа от орел, а от другарта страна – от цифрата 9. Това са могъщи символи на Божествения огън и Божествената сила. Картината отразява следното: когато кандидатът се окаже в състояние по нужния начин да освобождава, усвоява и използва огнения етер – Светия Дух – той ще може да плува по вълните на всемогъществото. Твърдата ръка ще удържа неговия небесен кораб на курса, водещ към великата цел. Чрез вертикалата (Божествената сила) се преодолява хоризонталата (диалектичната природа). Чрез Бога кандидатът получава всемогъщество, чрез огнения етер – освобождение.

Затова след стадия на мистично просветление трябва да следва обединение – съединение с пламъка, с огъня, със Светлината и чрез всичко това – достигане на единство с Бога.

Несъмнено на вас са ви известни думите "Божествено всемогъщество". Това Божествено всемогъщество, тази Божествена сила, е скрито в петия аспект на атома. Ако канидатът се открие за тази сила, той става едно с Бога. Той се съединява с квинтесенцията на Вселенското Откровение чак до последния атом на своето същество, и по този начин получава достъп до Божествената сила, става всемогъщ.

След това може да последва осъществяването на третата точка от формулата, дадена ни от Лао Дзъ – освобождаването на новата енергия и развитието на магичното свойство на волята.

Волята представлява на-висшата и най-голямата сила, която може да притежава човек. Ето защо на символичен език волята се нарича "първосвещеник". Когато в процеса на трансфигурация нисшата човешка природа с помощта на душата се е сляла с висшата, волята получава възможност да се прояви като истинско царско, свещеническо качество, защото сега тя е съединена с Божественият Огън. Така става възможно изчертаването на огненият кръст: абсолютен, всеобхващащ, изхождащ от Божествената природа и разпространяващ се над целия свят.

Сега вие трябва да се съсредоточите не върху това, доколко вие сте напреднали в този процес, а върху това, в каква степен вие участвате в него. Важно е да се започне, да се присъедините към процеса. Тогава силните ще могат да помогнат на слабите, и ще се роди единството, това същото групово единство, за което ние вече говорихме по-рано. Тогава ние ще спрем само да призоваваме и възвестяваме, защото заедно ние ще притежаваме сила, способна да осъществи промени в света. По такъв начин, заедно ние можем да направим Духовната Школа непреодолима крепост сред хаоса на нашето време. В резултат от използването на тази нова сила на волята, чрез силите на изразяване на волята, ние ще видим, как ще се измени цялото наше общество и целия свят.

XXXІІІ 3 Този, който умре, но не загине, ще се наслади на вечен живот

Надяваме се, сега да е разбираем за вас смисълът на това, което Лао Дзъ се е стремил да предаде в 33-та глава на "Дао Дъ Дзин". В няколко реда е заключена цялата формула за освобождението, за да може учениците да могат, образно казано, да я обхванат с един поглед. На нас ни се иска, тя завинаги да се запечата и във вашата памет. Да се спрем сега на последната точка от тази формула – завършването на работата, края на пътешествието през материята и влизането в Новия, вечен Живот.

Човешкото проявление, такова каквото ние го познаваме - снабденият с физическо тяло човек, живеещ в материалния свят – това съвсем не е истинския, благороден човек, замислен от Бога. То е само инструмент, с помощта на който може да се осъществи великото чудо на творението. За да може то да се осъществи, висшата човешка природа трябва напълно да погълне нисшата. Но в диалектичният човек както и преди отсъства аспекта на одушевяването, водещ към живот в истинския смисъл на тази дума. Такъв аспект още предстои да бъде построен от основните елементи. Всички необходими за строителството ресурси трябва да бъдат събрани в едно и да бъдат приведени в работещо състояние, за да може в резултат от функционирането на тези възприемчиви "тухлички" да възникне взаимодействие и взаимен обмен на силите и излъчванията.

Този процес интензивно изпълва животът на кандидата с разнообразен опит. Когато резултатите от такъв опит се натрупат в достатъчна степен и се запечатат в развиващия се човек (уви, този процес се съпровожда от немалко страдания и мъки), в него ще се събуди силен копнеж, силно желание да разбере истинското предназначение на своя живот и да го изпълни. Човекът започва търсене, в неговото сърце се ражда устременост към тази единствена цел.

Накрая, настъпва такъв момент, когато в Светилището на сърцето се развива пълно разбиране. Това позволява на висшия човек да влезе в по-тесен контакт с нисшия човек. Силата на излъчване на висшия човек получава възможност да озари сърцето и главата на нисшия човек. Тази лъчезарна огнена сила, която се проявява само тогава, когато са изпълнени всичките необходими условия, разтваря напълно това в нисшия човек, което ние наричаме "кристализация" или "глутен".

Глутенът се явява един от компонентите на кръвта, и след неговото отстраняване става възможна трансформацията на атомно ниво, за която ние говорихме в предходната глава. Такава трансформация прави нисшия човек инструмент, възприемчив към притока на огнения етер. Нисшият човек се оказва завладян от огнени езици, подобни на тези, които са слезли върху апостолите в дена на Петдесятница. Благодарение на това, той достига единство с висшия човек. В резултат, посредством огъня, ден след ден расте и се развива Новия Човек.

След това пред вътрешният взор в пламък възниква съществото на душата, родена от огъня на Вулкан и облечена в царски одежди – Златната Брачна Дреха. Накрая настъпва такъв момент, когато вече е невъзможно да се каже, къде е нисшия човек, а къде е висшия, защото минавайки през огъня, дух, душа и тяло са се съединили(като сплав) в едно ново същество.

При завършването на този труд се разнасят победни песни, и кандидатът стъпва на земята на своята истинска Родина. Той отхвърля старата материална обвивка, която сега напълно е погълната от огъня, и от пепелта на нейното предишно "жилище" се издига Новия Човек, създаден по Божия замисъл. И този Човек се възнася към Престола на Престолите и встъпва във вечния живот.

Тези, които оплакват безжизнената шепа пепел, не разбират какво чудо се е извършило. Но знаещите за това чудо, вдигат очи нагоре и виждат огнената птица Феникс, възнасяща се на широки криле и влитаща през отворените небесни врати. Новият Човек се е върнал у Дома. Великият и славен труд е завършен.

За това говори апостол Павел в трета глава от Първото послание до Коринтяните: "... и на всеки делото ще стане явно: защото денят ще го покаже; защото в огъня се открива, и огъня изпитва какво е то, делото на всеки". За това говори Густав Майринк: "Да бъдем дарени с това, да се срещнем някога в идващите векове и да пробием през силите на тъмата, приветствайки Светлината чрез делото на освобождението".

Братя и сестри! Говорейки с думите на класическите розенкройцери, ние "ковем копие". Нека огънят, горящ в "ковачниците" на нашите тихи храмове, да помогне да се разгори и да събере сила вашия вътрешен огън. Съединени в Универсалната Верига ние с ликуване приветстваме всички, които са удържали победа.

"Съумелите да счупят оковите на заблужденията,

Пътя към вътрешната реалност намират.

Съумелите да достигнат недеяние,

Завинаги стават звена във Веригата.

Амин."

Из "Китайският гносис" на гросмайсторите

valentinus

Това е вярно! Това е сигурно! Това е цялата истина!

Това което е долу, е еднакво с това, което е горе,

и това което е горе, е еднакво с това, което е долу,

за да се осъществят чудесата на Единия!

И така както всички неща

са станали от Единия

чрез едно посредничество,

така те всички са родени от този Един,

чрез пренасяне

Техният баща е Слънцето;

Техната майка е Луната.

Въздуха ги носи в своя скут.

Земята беше тяхна кърмачка

Бащата на всички талисмани в целия свят е вездесъщ.

Неговата сила остава недокосната, когато се употребява на земята.

Разделяй грижливо и с гоямо разбиране земята от огъня, финото от това, което е твърдо, гъсто и неподвижно

От земята то се издига към небето и от там се спуска отново надолу към земята и при това приема силата на това, което е горе, и на това, което е долу.

Така вие ще притежавате славата на целия свят, и затова от вас ще бяга всичката тъмнина.

Това е могъщата сила на всички сили, защото тя побеждава всичко нежно и прониква през всичко твърдо.

Така е създаден света. От него по същия начин ще произлязат чудни творения. Затова ме нарекоха три пъти големия Хермес, защото аз притежавам трите аспекта на ученията на мъдростта на целият свят.

Изчерпателно е това, което казах за приготвянето на златото.

valentinus

В Религия, мистика, езотерика си говорихме за хиперборейска, лемурийска и атлантска епоха, за необходимостта в процеса на трансфигурация за ерозиране и срутване на аза и т.н. - все неща, които много трудно, почти невъзможно трудно се възприемат интелектуално.

И все - пак ще се опитам нещо тук да предам, доколкото мога /а мога малко, много малко.../

-------------------------------

Нашата планета - Земята - е наречена в езотериката "космос" -сложно организирана система, с множество жизнени полета.

- съществуват множество области /локи/ с различни вибрации, субстанции, енергии и действащи сили, както и закони, които ги управляват. И всичко това на едно място, в един обем пространство според начина, който възприема и анализира пространството нашия интелект. Всичко това в рамките на една планетарна сфера.

- можем също да оприличим планетата на комплекс от седем сфери, разположени концентрично една в друга, въртящи се разнопосочно с един общ център - духовното ядро на Земята. Тъй като тези седем сфери са съвършено различни една от друга и съществуват в отделни реалности, няма как "жител" на дадена сфера да регистрира съществуването на по-висшите и същевременно по-близко дислоцирани до планетарното ядро сфери.

И това са само два аспекта от този сложен организъм, като всички локи и сфери са взаимосвързани и взаимнозависими, изпълнявайки всяка своята роля в служба на целия планетарен организъм.

И така нататък...

---------------------------------------

Аза, в който се самоосъзнаваме и самоопределяме, е един център за управление, подходящ само за настоящата лока, в която пребиваваме - една малка част от Седма сфера, от седма космическа област на нашата планета - нашият космос. Всеки опит да го използваме като водач и управител в другите локи, или дори в другите сфери на планетата ни е обречен на пълен провал - той просто не е пригоден /все едно на файтонджия да се наложи да пилотира истребител/.

Аза не е, обаче, единственият възможен наш водач и управител - ние сме много, много повече от биологичен организъм, иманентен на определена лока в Седма сфера. Има начин водача да се смени и да се активират други, до този момент латентни аспекти на човешката ни система.

---------------------------------------

В контекста на гореизложеното е напълно излишно да се драматизира процеса на ограничаване и впоследствие неутрализиране на аза при трансфигурацията - особен процес за преминаване в други локи и сфери на нашия космос - планетарният организъм.

Аз казах "Хау!" :wors:

valentinus

FAMA FRATERNITATIS anno 1614

ЗОВЪТ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРСКОТО БРАТСТВО

или обръщение на Братството на високо почитаемия Орден

на Розата и Кръста

Към всички владетели, съсловия и учени на Европа.

Ние, братята от Братството на Розата и Кръста, отправяме към всички, които четат този наш Зов с християнско разбиране, нашия поздрав , любов и молитва.

След като през последните дни единствено мъдрия и милостив Бог изсипа толкова щедро своята Милост и доброта над човешкият род, за да може познанието по отношение неговия Син и на природата все повече да се разпространява, ние с право можем да се похвалим с едно щастливо време. Защото той не само ни изяви и позволи да открием половината от непознатия и скрит свят и ни показа много прекрасни, невиждани досега дела и създания на природата, но издигна също и много просветлени и надарени с духовно благородство хора, които възвърнаха правата на отчасти замърсените, несъвършени изкуства, за да може човекът най-после да познае и разбере своето благородство и прелест, защо е наречен микрокосмос и доколко неговото изкуство се разпростира в природата.

Вярно е, че за неразумният свят това не е от особена полза и че подигравките, присмеха и хулите непрестанно ще се увеличават. Също и при учените горделивостта и амбицията са толкова големи, че те не могат да се съберат и въз основа на всичко това, което Бог в това време щедро ни съобщи, да съставят една книга за природата (librum naturae) или едно валидно ръководство, а всеки дразни другите и им оказва съпротива. Така всичко си върви по старому , и папата, Аристотел, Гален и всичко, което прилича донякъде на някое старо писание, трябва непременно да важи като единствена истина, въпреки че гореспоменатите господа, ако живееха днес, сигурно щяха с голяма радост да се коригират. Но сега явно хората са прекалено слаби за едно такова дело. И въпреки че истината се противопоставя на това състояние в теологията, физиката и математиката, ние често изпитваме хитростта и яростта на стария враг, когато той с помощта на размирници и негодяи смущава доброто развитие и злослови против него.

За осъществяването на една такава всеобща реформация дълго време се стара набожния, духовно много просветления, покойният наш баща, брат Християн Розенкройц, един германец (немец), глава и основател на нашето братство.

Поради бедността на неговите родители – въпреки че са от благороден произход – той на пет годишна възраст бива заведен в един манастир. След като там прилично научава двата езика, гръцки и латински, поради голямото му настояване и молби още в крехка възраст бива поверен на брат П.А.Л., който предприел едно пътешествие към Йерусалим.

И въпреки че този брат умира на остров Кипър, поради което никога не е видял Йерусалим, нашият брат Х.Р. не се завръща, а продължава пътешествието с един кораб за Дамаск с намерение от там да посети Йерусалим.

Но поради телесна слабост се налага да остане там и спечелва благоразположението на турците заради добрите си познания на лекарствата. Там чува случайно че мъдреците от Дамкар в Арабия правят чудеса и че за тях цялата природа е открита. Чрез това високия и благороден дух на Брат Х.Р. се пробужда, така че Дамкар го заинтригува повече от Йерусалим. И понеже не може да удържи повече желанието си, наема арабски моряци, за да го закарат срещу известна сума до Дамкар.

Когато пристига там, той е едва на 16 годишна възраст, но притежава здрава немска конституция. Според собствените му думи, мъдреците не го посрещат като чужд, а като някой, когото отдавна очакват, назовават го по име и му говорят за други тайни на неговия манастир, но което той не може да се начуди. Там той научава по-добре арабския език и още на следващата година превежда книгата М на добър латински, която по-късно взима със себе си. На това място той придобива също познания по физика и математика, на които светът наистина можеше да се зарадва, ако любовта му бе по-голяма, а завистта по-малка.

След три години, снабден с добри съпровождащи писма (ост. пътни пропуски) той тръгва назад, като прекосява Sinus Arabicus (арабския залив) на път за Египет. Там той остава за кратко, като обръща повече внимание на растенията и животните. От там той прекосява цялото Средиземно море и следвайки съветите на арабите стига до града Фес. И тук трябва за наш срам трябва да споменем, че тези толкова отдалечени от нас мъдреци не само че са единни и отричат книжовните спорове, но са толкова добре предразположени, че са готови да му се доверят и разкрият своите тайни.

Всяка година арабите и африканците се събират, допитват се взаимно върху изкуствата, най-новите открития и дали евентуално опитностите са отслабили идеите им. От тези разговори възниква познания, чрез което математиката, физиката и магията – защото в тях Фесяните са най-добри – биват подобрени. В Германия Също не липсват учени, магьосници, кабалисти, лекари и философи, но би трябвало да си сътрудничат, а не, както повече от тях, да се стараят да извлекат максимална полза само себе си.

Във Фес той се запознава с жителите на елементите – както той ги нарича², които му разкриват много за себе си, както и ние, германците можем да изнесем много неща пред своите си, ако между нас цареше единство и сериозно търсене.

Той често казва за тези Фесяни, че магията им не е особено чиста, а също и кабалата им е развалена чрез религията им. Въпреки това той успява превъзходно ги използва и намира една още по-добра причина за своята вяра, която се съгласува с целия свят и прекрасно се изявява във всички епохи.

От това човек може да заключи, че както в семето се крие цялото дърво или един плод, така и целият голям свят се съдържа в малкия човек, чиято религия, политика, здраве, членове, природа, език, думи и дела, всички хармонират в едно съзвучие и една мелодия с Бога, небето и земята. Всичко, което е против това, би било заблуда, фалшификация или от дявола, който единствено е първият инструмент и последната причина за световния дисонанс, слепота и тъмнина. Следователно ако някой можеше да изпита всички хора на земята, той би установил, че доброто и сигурното винаги се намира м хармония със себе си и че другото (останалото) е замърсено чрез хиляди погрешни мнения.

След две години брат Х.Р. напуска Фес и заминава с много скъпоценности за Испания с надеждата – тъй като пътешествието било много полезно за самият него – че европейските учени много ще му се зарадват и ще построят всичките си изследвания на неговите сигурни научни основи. Затова той разговаря с испанските учени за слабостите на европейските науки и затова как може да им се помогне, по кои признаци могат да се познаят идващите времена и в какво те трябва да съответстват на старите времена. Също така и по кой начин биха могли да се подобрят слабостите на църквата и на цялата морална философия. Той им показа нови растения и плодове, както и животни, които не съответстваха на (със) старата философия и им предаде нови аксиоми, които биха могли да разрешат всичко.

Но те посрещнали всичко това с присмех, и понеже било ново, се страхували, че ако го приемат и признаят дългогодишните си заблуди, голямото им име може да пострада.

² Вероятно тук става дума за природни духове или елементи, както са описани от Парацелзий: “Те имат четири жилища, според четирите елемента: едно във водата, едно във въздуха, едно в земята, едно в огъня; тези във водата са нимфите, във въздуха са силфите, в земята са пигмеите, в огъня са саламандрите.” Парацелзий разглежда тези елементи като ”четирите пола на духовния човек [...] които смятаме за хора, но не от Адам, а от едно друго същество, разделено от човека [...] те по бързина са подобни на духовете, приличат на хората по раждане, хранене и фигура.” Виж Theophrastus von Hohenheim, Medizinische, naturwissenschaftliche und philosophische Schriften, издадени от Karl Sudhoff, 14. Band S.118 ff. München, Berlin, 1933).

Освен това те напълно били свикнали със заблудите си и смятали че той им донесъл прекалено много. Затова нека да реформира някой друг, ако желае да си има неприятности.

Тази песен му бе изпята и в други страни, и това много го развълнува, понеже абсолютно не бе очаквал такива реакции и бе готов щедро да сподели с учените своите познания, ако се бяха постарали от всичките му факултети, науки, изкуства и от цялата природа да съставят сигурни и безпогрешни аксиоми. Защото той знаеше, че тези аксиоми както в един глобус ще се насочат към единствения център и, както е обичайно при арабите, ще служат за правила само на мъдрите, така и че също и в Европа ще има една общност, разполагаща с достатъчно злато и скъпоценни камъни, която ще сподели с кралете и ще им направи надлежното предложение, бъдещите владетели да бъдат възпитани в тази общност, за да научат всичко, което Бог позволява на хората да знаят , така че в трудни моменти те да могат получат от мъдреците съвет, както езичниците правят със своите идоли.

Ние наистина трябва да признаем, че още тогава светът с голяма възбуда забременя и след като остави зад себе си родилните болки, създаде неуморими, пълни със заслуги герои, които с всичка сила пробиха тъмнината и варварството и за нас по-слабите остана само да ги следваме. Те сигурно бяха само върхът на Trigonum Igneum – на Огнения Триъгълник – чиито пламъци ставаха все по-големи и светли и със сигурност ще запалят последният пожар в света.

Един такъв герой, според призванието си, беше и Теофраст (Парацелзии). И въпреки че не бе постъпил в нашето Братство, той усърдно бе чел книгата М и бе осветлил с това своите ярки убеждения. Но надменността на учените и псевдо-мъдреците попречили и на този човек да сподели с другите на спокойствие своите възгледи за природата. Затова в своите произведения той повече се подиграва на нахалните всезнайковци, отколкото да разкрие напълно себе си. Въпреки това в него може да се намери горепосочената хармония, която той несъмнено щеше да сподели с учените, ако ги бе намерил достойни за едно по-голямо изкуство от това на своите подигравки. Така той пропилял времето си в един фин и небрежен живот и оставил света да се занимава със собствените си неразумни удоволствия.

Но ние не бива да забравяме нашия любим Баща, брат Х.Р. След многобройни изнурителни пътешествия и напразно предадени истинни информации той отново се завръща в Германия, която той – заради предстоящите промени и странно опасната борба – обичал от сърце. И въпреки че би могъл да блесне с изкуствата си, особено с превръщането на металите, той счел небето и неговите граждани, хората, за по-важни от славата и богатството. Така той си създава едно подходящо и чисто жилище, където размисля над своите пътешествия и философията и ги записва в една книга за спомен. В тази къща той дълго се занимавал с математика и създал много хубави инструменти от всички области на изкуството, от които за нас са останали твърде малко, както ще видим от следващото.

След пет години идеята за желаната реформация отново се връща в неговото съзнание. Но тъй като се съмнява в помощта и подкрепата на другите, а самият е работлив, бърз и неуморим, той решава да започне това дело само с няколко помощници и сътрудници. Затова помолва трима събратя от първият си манастир, а именно G.V., Г-жица I.A. и брат I.O., като по-вещи в изкуствата, отколкото било обичайно в онези времена. Тези трима той задължава във висша степен да работят прилежно, да бъдат верни и дискретни и с голямо усърдие да запишат всичко в което той ги въведе, за да не бъдат последователите, когато бъдат допуснати чрез особено откровение, измамени не само седна сричка, но дори и една буква.

Следователно в началото Братството на Розенкройцерите започнало своята работа с само четири души. Те съоръжили магичният език и писмо с богат речник, който ние и днес употребяваме за чест и слава на Бога и намираме в него голяма мъдрост. Те създали също и първата част на книгата М.

Но тъй като работата им се разраснала и не могли да се справят с невероятният прираст на болни и освен това постройката, наречена Свети Дух (Sanctus Spiritus) тe решиха да приемат и други членове в своето общество и Братство. Тук могат да се споменат: Брат R.C., синът на брата на починалия му баща, брат B. изкусен художник, G.G. и P.D., техните писари, всички немци, с изключение на I.A. Така те станаха осем на брой, всички неженени и обвързани с обет за целомъдрие. Те създават един наръчник върху всичко, което човек изобщо би могъл да желае, да се стреми или да се надява.

И въпреки че откровено трябва да признаем, че светът през последните сто години твърде много се е подобрил, ние сме сигурни, че нашите Аксиоми ще останат непроменени до дните на Страшния Съд, и светът в най-дълбоката си възраст и до последните си дни няма да намери нищо по-ценно от тях. Защото нашите Rotae – Рота (от ротиране , въртене) започнаха в денят, когато Бог каза Да бъде и ще свършат, когато каже Да загине. Божият часовник отброява всяка минута, докато нашите часовници едва успяват да отброят пълните часове.

Ние също така твърдо вярваме, че ако нашите любими бащи и братя биха попаднали в сегашната ярка светлина, те строго щяха да поставят на място Папата и Мохамед, както и техните книжовници, артисти и софисти и биха доказали своята готовност за помощ на дело, а не само с въздишки и желание за съвършенство.

Когато тези осем братя привършват организационната си работата и всеки от тях придобива познание върху тайната и изявена философия, те решават, че е настъпил моментът да разделят. По начин, решен още от самото начало, те се разпръсват по всички страни, за не останат аксиомите им само тайно занимание на строго изпитващите ги учени, а за да могат и самите те взаимно да си помагат в борбата против заблудите, появяващи се в различните страни.

Тяхното споразумение гласяло:

1. Никой нямал право да упражнява друга професия, освен безплатно лекуване на болни.

2. Нямало определено от Братството облекло, всеки можел да се облича според обичая на страната, в която живее.

3. Един път в годината, на деня C. всеки един от братята трябвало да се яви в къщата на Светия Дух, или да изпрати известие за причината на своето отсъствие.

4. Когато му дойде времето, всеки брат трябвало да намери подходящ наследник за себе си.

5. Словото на Х.Р. трябва да бъде за тях печат, лозунг и емблема (символ, отличителен знак).

6. Братството трябвало да остане тайно в продължение на сто години.

Те взаимно се заклели да спазват тези шест точки, след което петима от братята отпътували. Само братята B. и D. останали една година при своят Баща, брат Х.Р. Когато и те заминали, при него до края на животът му останали племенникът му и I.O.

И въпреки че църквата още не била пречистена, ние знаем какво е било тяхното мнение за нея и какво със силно желание са очаквали. Те всяка година с радост се срещали и подробно си съобщавали за извършената работа. Трябва действително да е било прекрасно, когато братята достоверно и без преувеличение са си разказвали за всички чудеса, които Бог е разпръсвал тук и там върху света.

И всеки може да бъде сигурен, че тези личности, събрани от Бога и всички небесни сили, избрани измежду най-мъдрите хора, живели през различните векове личности, са живели в най-голямо единство, дискретност и са оказвали възможно най-голяма помощ както помежду си, така и на всички други хора.

Животът им преминал в един такъв похвален ход, и въпреки че телата им били освободени от всички болести и болки, душите им не успели да преминат определената точка на тленното (евент. на освобождението.

Първият, който починал от това братство, и то в Англия, бил I.O. Той бил много вещ в кабалата и бил особено начетен, както се вижда от неговата книжка, наречена H. В Англия мнозина още си спомнят за него, особено защото излекувал от проказа един млад граф от Норфолк.

Братята решили да пазят гробовете си в тайна, доколкото е това е възможно. Затова днес ние не знаем къде са погребани много от тях. Но със сигурност знаем че всеки от тях е намерил достоен заместник за себе си.

Но за слава на Бога днес желаем да известим публично следното: Каквито и тайни да сме научили от книгата М – и въпреки че можем да виждаме образът и подобието на целия свят - ние не знаем нито нашето нещастие, нито часът на нашата смърт. Това остава запазено за великият Бог, който желае да ни вижда в постоянна готовност.

Но за това може да се научи повече в нашето Конфесио, където посочваме 37 причини за оповестяването на нашето Братство и защо разкриваме доброволно, без принуда и безплатно толкова висши мистерии и предлагаме също повече злато, отколкото испанският крал може да събере от двете Индий. Защото Европа е бременна и ще роди едно силно дете, което трябва да получи голям подарък от своя кръстник.

След смъртта на О. брат С. събрал другите по най-бърз начин. Изглежда че неговият гроб е направен след тази среща.

И въпреки че ние, по-младите, досега въобще не знаехме кога е погребан любимият ни Баща, брат Х.Р. и познавахме единствено имената на основателите и на всички техни последователи до днес, можехме да си припомним още една тайна, която А., наследник на D., последният от втория кръжок (кръг, нем.Zirkel), който живя с мнозина от нас, в различни разговори ни разкри относно сто и двадесетте години на нас, последователите от третия кръжок (кръг).

Впрочем ние трябва да признаем, че след смъртта на А. нямахме дори и най-оскъдни сведения за Х.Р. и първите му събратя, освен тези, които се намираха за тях в нашата философска библиотека. Между тях ние считахме нашите Аксиоми (Axiome) за на-важното, Rotae Mundi – колелото на света, за най-изкусното, а Протеус (Proteus, гръцки морски бог, който като всички морски богове притежавал способността за пророчество и можел да се превръща в най-различни образи) за най-полезното. Следователно, ние не знаем дали братята от втория кръжок са притежавали същата мъдрост като първите и дали са били допуснати до всичко.

Но на благосклонния читател трябва още веднъж да припомним, че това, което узнахме за гроба на брат С. и сега публично оповестяваме, бе предвидено, позволено и наредено от Бога. Ние изпълняваме това с такава вярност, че сме готови да публикуваме печатно на онези, които ни посрещат с християнско смирение нашите кръщелни и фамилни имена, местата на нашите събирания и всичко, което пожелаят да узнаят от нас.

Така гласи истинското, първоначално съобщение за откритието на твърде просветления Божи мъж , брат Християн Розенкройц:

Когато блажената смърт постигна брат А. в Galia Narbonesi, на негово място дойде любимият ни брат N.N. След като постъпи при нас и положи тържествената клетва за вярност и опазване на тайната, той ни довери, че А. го е утешил с думите, че скоро нашето братство ще престане да бъде толкова тайно и ще бъде полезно и необходимо за слава на цялото отечество на немската нация, за което в своят ранг той нямал ни най-малка причина да се срамува.

През следващата година, когато завършил образованието си и имал възможност, снабден със значителна сума или кесията на Фортуна да замине, той преди това решава – понеже бил добър майстор строител – да промени и подобри някои неща в тази постройка. При тази обновителна работа той намира една излята от месинг паметна плоча с имената на всички, които принадлежат към Братството, както и някои други неща. Тази плоча той пожелал да занесе в една друго, по подходящо сводесто помещение, защото старите братя не ни бяха съобщили кога е починал и в коя страна е погребан брат С.

Сега от тази плоча стърчеше един голям пирон и когато той бе изтръгнат със сила, заедно с него се изкърти едно твърде голямо парче от тънката стена или мазилката и разкриха неочаквано една тайна врата. Ние с радост и любопитство окъртихме останалата част от зида и почистихме вратата. В горната част на вратата с едри букви беше написано: POST CXX ANNOS PATEBO – СЛЕД 120 ГОДИНИ ЩЕ БЪДА ОТВОРЕНА. Отдолу се намираше числото на годината.

Ние благодарихме на Бога за това и решихме тази вечер да си отпочинем, защото желаехме първо да погледнем в нашата Рота (Rotae).

Ние отново, и то за трети път, се позоваваме на нашето Конфесио. Понеже това което разкриваме тук, се случва за доброто на достойните, а на недостойните, ако Бог пожелае, то няма да бъде от полза. Защото както нашата врата се отвори по чуден начин след толкова много години, така и за Европа, след като се премахнат стените, ще се отвори една врата, която вече се вижда и за която мнозина жадуват.

На другата сутрин ние отворихме вратата и намерихме една гробница със седем страни и ъгли. Всяка една страна имаше ширина пет стъпки и височина осем стъпки. И въпреки че гробницата никога не бе огрявана от слънцето, тя светеше чрез едно друго светило, което бе научило това от слънцето и се намираш високо в центъра на свода. В средата вместо надгробен камък се намираше кръгъл олтар, покрит с месингова плоча, на която бяха изписани думите: A.C.R.C. Hoc universi compendium vivus mihi sepulcrum feci. – Този компендиум на цялата вселена аз си превърнах приживе в един гроб.

Около първия кръг стоеше: Jesus mihi omnia – Исус е всичко за мен.

В средата се намираха четири фигури, обгърнати от кръгове, чиито надписи гласяха:

1. Nequaquam Vacuum – Не съществува празно пространство.

2. Legis Jugum – Игото на закона

3. Libertas Evangelii – Свободата на Евангелието

4. Die Gloria intacta – Божията слава е неприкосновена.

Всичко това е ясно и отчетливо както също и седемте стени и два пъти по седем триъгълника.

Тогава ние всички коленичихме и благодарихме на единствено Мъдрият, могъщият, вечен Бог, който ни бе научил повече, отколкото човешкия разум може да открие, слава на неговото име.

Ние разделихме гробницата на три части: на купол, или небе, стени, или страни и под или настилка. За небето сега от нас няма да чуете повече, освен че в съответствие със седемте стени то в светещият център бе разделено на триъгълници. Но какво има вътре, трябва вие, които търсите спасението, ако Бог пожелае, да видите със собствени очи. Всяка страна бе разделена на десет четириъгълни пространства, покрити своя страна с картини и надписи, които накратко и по възможно най-точен начин са представени в нашето писание.

Подът също бе разделен на триъгълници. Но тъй като там бяха описани господството и властта на низшия господар, тези познания не могат да се предадат на неразумния и безбожен свят, защото ще злоупотреби с тях. Но които се намира в хармония с небесното учение, без страх и опасност за себе си ще стъпи върху главата на старата зла змия, за което нашето време е много подходящо.

Всяка от трите страни имаше врата към един шкаф, в която лежаха различни неща, особено всичките наши книги, които вече притежавахме, както и речникът (das Vocabularium) на Теофраст Парацелзии от Хоенхайм и онези трудове, от които ние ежедневно и откровено ви четем. Тук намерихме и неговите Itenerаrium (пътен дневник) и Vita (биография), от които произхожда по-голямата част на настоящия труд.

В един друг шкаф се намираха огледала с много добри качества, а на други места видяхме камбанки, горящи светилници, както и няколко чудни, изкусни песни, всичко така подредено, че дори и след много векове, в случай че целият орден, или Братството изчезне, да бъде възстановено с помощта на тази гробница.

Понеже още не бяхме видели тялото на нашия толкова предвидлив и умен Баща, ние изместихме олтара в страни. И след като вдигнахме една тежка месингова плоча, намерихме под нея красиво и благородно тяло, непокътнато и без всяка следа от разлагане, както е представено тук на картината с тържествени одежди и всякакви украшения.

Той държеше в ръка една написана със златен шрифт на пергамент книжка, наречена Т, която сега след Библията е най-голямото ни съкровище и естествено не може лекомислено да се подложи на критиката на света. Накрая на книжката се намира средното похвално слово:

Granum pectori insitum, Ch.Ros.C. ex nobili atque splendida Germania R.C. famiglia orundis

Vir sui seculi, lumen, futorurom ornamentum, divinis revelatonibus, subtiltsmus indagationibus, indefessis laboribus, ad cae-lestia atcue humana mysteria, arcanave admissus;

postquam suam (quam in Arabico & Africano iteneribus) collegisset plusquam regiam aut imperatorum Gasam, suo seculo non-dum convenientum, postergati eruendam ingeniosissime custodivisset & nominis, fidos ac conjunctissimos haeredes instituisset, mundum minutum, omnibus motibus magno illi respondentem,

fabricasset, nocque tandem praeteriturum, praesentium & futuram rerum compendio extracto, centenario major, non morbo – quem ipse nunguam alios, infestare sinebat – ullo eum pel lente, sed Spiritu Dei evocante, illuminatum animam inter fratrum amplexus & ultima oskula Creatori Deo reddidisset, Pater dilectissimus, Frater suavissimus, Praeceptor fidelisimus Amicus integerimus, a suis ad centrum viginti annos hic absonditus est.

Като едно посадено в сърцето на Исус семе, Розенкройц произхождаше от един благородническия и виден немски род на име Розенкройц.

Той бе един голям мъж на своето столетие, който чрез божествено Откровение, извънредно фино въображение и неуморима работна сила бе призван към небесни и човешки мистерии и тайни.

Неговото повече от кралско и императорско съкровище, което бе събрал при своите пътешествия в Арабия и Африка, за което обаче неговото време още не бе узряло, той бе заровил за бъдните поколения, и бе направил своите верни и много предани приятели наследници на неговите изкуства и неговото име. Той построи един малък свят, който съответстваше на големия във всичките си движения.

И след като накрая направи този компендиум на миналите, настоящите и бъдещите събития, той, на повече от сто години, не чрез болест, понеже никога не бе боледувал, или чрез нещо друго, не принуждаван от никого, а по-скоро повикан от Божия дух, предаде, след като прегърна и целуна братята, своята просветлена душа обратно на Бога. Той, нашия много обичан Баща, нашия любим брат, нашия най-верен Учител и най-безупречен приятел бе скрит за света тук от неговите близки за 120 години.

Отдолу се бяха подписали:

(от първия кръг)

1. Pr. A.Fr.R.C., чрез избор глава на Братството;

2. Pr. G.V.M.P.G.

3. Pr. R.C. младши, наследник на Светия Дух;

4. Pr. F.B.M.P.A., художник и майстор строител;

5. Pr. G.G.M.P.I. Кабалист.

(от втория кръг)

1. Pr. P.A., наследник на I.O., математик;

2. Fr. A. наследник на Fr. P.D.

3. Fr. R., наследник на победилия в Христос Отец Х.Р.

Накрая стоеше:

Ex Deo nascimur – От Бога сме родени

In Jesu morimur – В Исус умираме,

per Spiritum sanctum reviviscimus – чрез Светия Дух ще се новородим.

Тогава Fr.(фратер -брат) О. и Fr.D.бяха вече починали. Къде сега се намира гробът им? Но ние не се съмняваме, че старият брат Сеньор е погребан по особен начин или може би също е скрит. Ние се надяваме също, че този наш пример ще поощри и други усърдно да търсят гробовете и имената им, поради което ги публикуваме. Защото заради лечителните си способности повечето от тях са все още познати и прочути на най-старите хора. Така нашето Gaza (съобщение) може да се разпространи или поне да се обясни по-добре.

Колкото до minutus mundos – малкият свят – микрокосмоса, ние го намерихме запазен в един друг малък олтар, и то по-прелестен, отколкото може да си го представи и един умен човек. Но ние не желаем да го опишем, докато не получим поверителен отговор на нашата откровена Фама.

След това ние отново поставихме плочата върху гроба, върху нея положихме олтара, затворихме вратата и я запечатахме с всичките си печати. По-нататък под ръководството и заповед на нашата Рота ние публикувахме различни книги, между които също и M.hoh., която любимият ни М.P. бе написал въпреки многобройни те си домашни задължения. Накрая, верни на навика си, ние се разделихме и предоставихме скъпоценностите си на нашите естествени наследници. Сега ние очакваме отговора или присъдата на учените и на невежите.

И въпреки че далеч не е дошло времето, когато според нашите желания и очаквания в пълен размер ще се извърши една тотална реформация както на божественото, така и на човешкото, ние знаем, че преди Слънцето да изгрее, то осветява небето с утринната зора. Междувременно известен брой хора ще ни отговорят и ще дойдат при нас, като увеличат броя и славата на нашето Братство и с желаните и предписани от Pr.C. философски правила ще положат едно щастливо начало и дори с любов и смирение ще се наслаждават заедно с нас на нашите неизчерпаеми съкровища, ще подслаждат трудностите на този свят и няма да се лутат като слепи в чудните творения на Бога.

Но за да узнае и последния християнин, каква е вярата ни и що за хора сме ние, трябва да кажем, че изповядваме познанието за Исус Христос, така както в последно време се изнася чисто и ясно особено в Германия, а също и днес – с изключение на всички еретици, екзалтирани и фалшиви пророци – се приема, извоюва и провъзгласява от определени и обозначени страни.

Ние се радваме също така и на притежанието на две тайнства, така както са били прилагани с всичките им формули и церемонии още от първата реформирана църква.

В политическо отношение ние признаваме Римската държава, но quarta monarchia –четвъртата монархия – е глава за нас и за християните.

И въпреки че добре знаем какви промени предстоят и от сърце желаем да го споделим с други теолози, никой човек без волята на Бога не е в състояние да се приближи до ръкописа, който държим в ръце, и да го предаде на недостойните. Но ние ще помагаме по скрит начин на доброто дело, според това дали Бог позволи или забрани. Защото нашият Бог не е сляп като Фортуна на езичниците, а е украшение на църквата и чест на храма.

Нашата философия не е нещо ново, а е същата, която Адам получи след грехопадението, а Мойсей и Соломон прилагаха. Така тя не желае много да дебатира или да опровергава чужди мнения. Но тъй като истината е проста, кратка и винаги остава една и съща (особено с Исус ex omni parte тя във всяко отношение съответства напълно, също както той е образ и подобие на Отца), не бива да се казва: “Това е вярно за философията, но не е вярно за теологията”. Защото всичко, което Платон, Аристотел, Питагор и други са познали като истинско и което Хенох, Абрахам, Мойсеи и Соломон са потвърдили е едно и също, особено когато съвпада с голямата чудна книга, Библията. Всичко това образува една сфера или кълбо, чиито части се намират на еднакво разстояние от центъра, което може да се разгледа по-подробно в християнските притчи.

Що се отнася особено в наше време до безбожното и проклето правене на злато, което напоследък толкова много се е разпространило, че преди всичко мнозина безпътни лакомници, готови за бесилото, вършат големи измами, като подвеждат хората и злоупотребяват с тяхното любопитство и лековерие. Също и скромни хора са на мнение, че превръщането на металите е връх и корона на философията, и че Бог обича особено много онези, които произвеждат големи количества злато и златни кюлчета., при което освен това се опитват с неразумни молитви и сърцераздирателни гримаси да убедят всезнаещият Бог, който познава сърцата.

Така с настоящето ние публично свидетелстваме, че всичко това е фалшиво и че за истинската философия правенето на злато е нещо дребно и второстепенно. В сравнение с това ние наистина притежаваме няколко хиляди по-добри неща. Затова ние казваме заедно с нашия любим Баща Х.Р.: “Срам и позор, ако златото не е нещо повече от злато.” Защото когато за някого цялата природа се отваря, той няма да се радва на това, че може да прави злато, или, както казва Христос, че дяволите го слушат, а на това, че вижда небето отворено и как ангелите на Бога слизат и се качват, и че името му е записано в книгата на живота.

Ние свидетелстваме също за това, че под понятието Алхимия са се появили книги и картини, които са обида за Божията слава. Когато дойде времето за това ние ще ги споменем и във връзка са това ще дадем на чистите по сърце един каталог. Ние умаляваме всички учени грижливо да отбягват подобни книги, защото врагът не пропуска да посее своите плевели, докато някой по-силен от него не му забрани това.

И според намерението на нашия Баща, Х.Р. ние, неговите братя, се обръщаме за втори път към всички европейски учени, доколкото ще прочетат тази наша Фама, която ще бъде издадена на пет езика, както и Конфесио на латински, с молбата добре да обмислят нашето обръщение, да проверят точно и ясно нашите изкуства, да разгледат усърдно сегашните времена и да ни съобщят своите размишления – заедно или поотделно – писмено или печатно. И въпреки че понастоящем нашата общност не е публично известна, ние сме сигурни, че преценките на всички, все едно на какъв език, ще стигнат до нас. И онези които са посочили името си могат да бъдат сигурни, че ще получат личен контакт с нас, или ако имат някакви съмнения, само писмено. Но това подчертаваме изрично: Който има сериозно и сърдечно отношение към нас, ще се наслаждава от нашите плодове според имот, тяло и душа. Но който е с фалшиво сърце или мисли само за пари, няма да успее да ни навреди, но ще навлече на себе си най-голямото и тежко нещастие.

Също и нашата постройка, дори и стотици хиляди хора да я видят отблизо, ще остане вечно недосегаема ( недостъпна), неразрушима, невидима и съвършено скрита за безбожният свят .

Sub umbra alarum taurum Jehova – Под сянката на твоите крила, о Йехова.

_________

valentinus

Общ диалог между Хермес и Асклепиос

1. Хермес: Асклепиос, не е ли всичко, което се движи, приведено в движение в(т.е. вътре в) нещо и чрез нещо (друго)?Асклепиос: Това е съвсем сигурно.

2. Хермес: И не е ли така, че това, в което нещо вътре се движи, трябва да е по-голямо от онова, което бива движено? Асклепиос: Без съмнение.

3. Хермес: Това, което предизвиква движението, по-силно ли е от онова, което бива движено? Асклепиос: Това е ясно.

4. Хермес: И няма ли видът на онова, в което се извършва движението, по необходимост да е противоположнен на вида на движеното? Асклепиос: Естествено.

5. Хермес: Този Универс по-голям ли е от всеко друго тяло? Асклепиос: Да, със сигурност.

6. Хермес: И не е ли Той изцяло изпълнен от много други големи тела, или по-добре казано: от всевъзможни тела? Асклепиос: Това е така.

7. Хермес: Значи Унивеса е едно тяло: Асклепиос: Съвсем сигурно.

8. И той е едно тяло, което бива движено? Асклепиос: Да, сигурно.

9. Хермес: Тогава колко голямо и от какъв вид трябва да е пространството, в което Универса бива движен? Не би ли трябвало то да е много по-голямо от Универса, за да може да гарантира това непрестанно движение, без Универса да бъде притиснат и да се попречи на неговото движение! Асклепиос: Това пространство действително трябва да е необикновено голямо, Трисмегистос.

10. Хермес: И от какъв вид? От противоположен вид, Асклепиос. А противоположнато на телесното е безплътното. Асклепиос: Без съмнение.

11. Тогава пространството е безплътно. Но това безплътно или е от божествен вид, или е Бог. (От божествен вид тук не означава сътвореното, а несътвореното). Ако безплътното е от божествен вид, тогава то е от вида на централното същество на Творението; и ако е Бог, тогава е едно с централното същество. Впрочем, това трябва да се разбира чрез мисленето по следния начин:

12. Бог е за нас най-висшето, към което мисленето може да се отправи; за нас, но не и за самият Бог. Защото за този, който мисли, предметът на размишлението става достъпен чрез светлината на разбирането. Значи сам по себе си Бог не е предмет на размисъл, и понеже самият Той не се различава от съществото на размишлението, Той съзерцава Себе си. За нас обаче Бог е напълно различен: Затова Той е предмет на нашето мислене.

13. Ако ние сега размишляваме върху универсалното пространство, ние не го мислим като пространство, а като Бог.; и ако в нашето мислене пространството се яви като Бог, тогава то вече не е пространство в обикновения смисъл на думата, а действащата сила на Бога, която обхваща всичко.

14. Всичко, което бива движено, не се движи в нещо, което също бива движено, но в нещо, което е неподвижно; и самата движеща сила е също неподвижна, тъй като не може да има участие в движението, което самата тя предизвиква.

15. Асклепиос: Но, Трисмегистос, по кой начин нещата тук на земята се движат успоредно с тези, които предизвикват тяхното движение? Защото ти каза, че греховните сфери се задвижват от сферите на безгреховните.

16. Хермес: Това Асклепиос, не е успоредно, а противоположно движение. Защото тези сфери не се движат в същата посока, а в обратната. Това противоречие осъществява на движението една стабилна точка на равновесие, защото реакцията на противоположното движение се изявява в тази точка като неподвижност.

17. Тъй като греховните сфери биват движени в посока, противоположна на посоката на безгреховните сфери, в това противоположно движение те се задвижват чрез неподвижната точка на равновесие около оказващата съпротивление сфера.

18. Ти виждаш там съзвездията на Голямата и на Малката Мечка, които нито залязват, нито изгряват и винаги се въртят около една точка. Ти какво мислиш, те биват ли задвижвани, или стоят на едно място?

19. Асклепиос: Те биват задвижвани, Трисмегистос. Хермес: И какво е тяхното движение Асклепиос? Асклепиос: Те непрекъснато се въртят около един център.

20. Хермес: Правилно. Значи кръговрата не е нищо друго освен движението около същия център, който напълно се владее от неподвижноста на центъра. Защото кръговото движение предотвратява отклонението, и по този начин кръговратът се запазва постоянно. Така също и противоположното движение се намира в покой в точката на равновесието, защото чрез оказващото съпротивление движение то става статично.

21. Аз ще ти дам един обикновен пример, чиято истинност можеш да изпиташ със собствените си очи. Наблюдавай смъртни същества, като например хората, при плуване. Докато водата продължава да тече, съпротивлението, противоположно действащата сила на ръцете и краката създава за човека едно стабилно състояние, така че той не потъва надолу във водата.

22. Асклепиос: Този пример е много ясен, Трисмегистос.

23. Хермес: Така всяко движение възниква в нещо и чрез нещо, което само за себе си е неподвижно. Значи движението на Универса и на всяко телесто живо същество не възниква чрез причини, намиращи се извън тялото, а чрез причини, които се намират вътре в тялото, които действат отвътре навън чрез една съзнателна, разумна сила, било душата, Духът, или някое друго безплътно същество. Защото едно плътско тяло не е годно да движи едно одушевено тяло, дори никакво тяло, също и едно неодушевено тяло.

24. Асклепиос: Какво искаш да кажеш с това, Трисмегистос! Не са ли дървата, камъните и други неодушевени неща тела, които пораждат движение?

25. Хермес: Не, със сигурнос не, Асклепиос. Защото не самото тяло причинява движението на неодушевеното, а това, което се намира в тялото, и това движи и двете тела, както тялото, което движи, така и тялото, което бива движено. Затова неодушевеното не може да движи неодушевеното. Значи ти виждаш, колко много е натоварена душата, когато трябва сама да носи две тела. Значи е ясно: Това което бива задвижвано, се задвижва в нещо и чрез нещо.

26. Асклепиос: Трябва ли движение да възникне в едно празно пространство, Трисмегистос?

27. Хермес: Слушай добре, Асклепиос: Нищо от всичко това, което е действително, не е празно; никоя част на действително съществуващото не е празна, както думата”бъда, битие”,което означава “съществува” вече казва. Защото това което е, не би имало действителност, не би могло да бъде, ако не беше съвършено изпълнено от действителност. Ето защо, това което е, което действително съъществува , никога не може да бъде празно.

28. Асклепиос: Няма ли значи празни неща, Трисмегистос, както например, една делва, една тенджера, една вана и подобни неща?

29. Хермес: Престани Асклепиос, как можеш да се заблуждаваш така? Как можеш да наречеш нещо празно, когато то е абсолютно пълно,?

30. Асклепиос: Какво искаш да кажеш с това, Хермес?

31. Хермес: Не е ли въздухът тяло? Не прониква ли това тяло всичко съществуващо? И не изпълва ли всичко, което прониква? Не е ли всяко тяло съставено от четирите елемента? Значи всички неща, които ти наричаш празни, са пълни с въздух, и ако това е така, значи те са пълни и с четирите тела на елементите и така ние идваме до резултата, който се намира в противоречие с твоите думи: Всичко, което ти наричаш пълно, е изпразнено от всичкия въздух, защото неговото място е заето от други тела, и поради това за въздуха няма място. И всичко, което ти наричаш празно, трябва да бъде наречено препълнено до горе, а не празно, защото в действителност е пълно с въздух и дихание.

32. Асклепиос: Против това не може нищо да се каже, Трисмегистос. Но тогава, какво е пространството, в което бива движен Универса? Хермес: То е безплътно, Асклепиос! Асклепиос: А какво е безплътното?

33. Хермес: Дух, напълно затворен в самият себе си, свободен от всякаква телесност, без грешки, без страдания, неприкосновен, неподвижен в самият себе си, всеобхватен, спасяващ всичко, изцеляващ; Той е това, от което доброто, истината, пра-образът на Духа и на Душата излизат като лъчи.

34. Асклепиос: Но какво тогава е Бог?

35. Хермес: Той не е нищо от всичко това, а е причината за тяхното съществувание и на всичко, което е, но също така и причината за всяко едно същество в частност. Защото Той абсолютно не е оставил място за не-битие; всичко което съществува, се появява в Битието от това, което е, а не от това, което не е; защото на не-битието му липсва способността за развитие, докато от друга страна Битието никога не престава да съществува.

36. Асклепиос: Но тогава какво всъщност е Бог?

37. Хермес: Бог не е разума, но е жизнената основа на разума; той не е диханието, а жизнената основа на дишането; Той не е светлината, но жизнената основа на светлината. Затова Бог трябва да се почита с името “Доброто” и Бащата”, имена които се полагат само на Него, и на никой друг. Защото никой от тези, наречени богове и никой от хората или демоните биха могли да бъдат дори само в едно отношение добри: единствено сам Бог. Само Той е добър и никой друг. Всички останали не са в състояние да схванат съществото (същината) на доброто. Те са тяло и душа, и на тях им липсва пространството, в което доброто може да живее. Защото доброто обхваща същественото на всички създания, както на плътските, така и на безплътните, както видимите, така и онези, които принадлежат към света на абстрактните мисли. Това е Доброто, то е Бог.

38. Затова никога не наричай нещо друго добро, защото е безбожно.

39. Вярно е, че всички употребяват думата “добро”, но не всички проумяват, какво е то. Затова хората на разбират Бога, и наричат в своето незнание боговете и някои човеци добри, въпреки че тези никога не могат да станат, и няма да бъдат добри, защото доброто е съвършено непроменимото на Бога и не може да бъде отделено от Него, защото е самият Бог.

40. На всички други богове, като безсмъртни, се оказва чест чрез името на Бога. Но Бое е доброто не въз основа на указаното Му уважение, а по силата на Неговото Същество. Съществото (същността) на Бога и на доброто е едно и също: Те заедно образуват произхода на всички генерации (поколения). Добър е, който всичко дава, и нищо не взима. Наистина, Бог дава всичко, и нищо не взима. Затова Бог е доброто, и доброто е Бог.

41. Другото име на Бога е: Баща, защото Той е Твореца на всички неща. Защото създаването е белега на Бащата.

42. Затова и в живота на онези, чието съзнание е насочено правилно, раждането на Сина е нещо, към което те се стремят с много сериозност и старание, с дълбока привързаност към Бога, докато най-голямото нещастие и най-големият грях е, когато някой умре без тази синовност, и след смърта бива осъден от демоните.

43. Това е наказанието: Душата на тези бездетни се осъжда да вземат едно тяло, което не е нито мъжко, нито женско, една присъда, която идва от Слънцето. Вземи участие в радостта, Асклепиос, ако на никого не липсва тази синовност, но обгърни със състрадание онези, които се намират в нещастие, защото ти знаеш, какво наказание ги очаква.

44. Нека това, което ти казах, Асклепиос, по ( според) вида и обхвата, да бъде за теб едно упътване за знанието относно същността на Вселената.

valentinus

Следващото долу обяснение е провокирано от множество спекулации и проява на явно неразбиране на Любовта като свързваща универсална сила. За да пресека ненужно любопитство бързам да съобщя, че тази Любов няма много общо със сексуалната, майчината, приятелската или тази любов, която проповядват в църквите.

За тези, които след горното обяснение продължават да четат:

Еманираният Универс има няколко аспекта.

Един от тях е Праматерията, Materia magica - канавата на Сътворението. Тя е съставена от елементи, корпускули или там както и да ги наречем свъзани помежду си звена с три силови центъра

- ядро /свързано и същевременно част от Абсолюта, харц на иврит/

- кълбо, като повърхността му очертава границата на действие на ядрото, наречено още на мистериен език Небе /хшмим на иврит, означаващ още Космос, ред, красота, порядък/,

- планета - това е третият, свързващ елемент. Благодарение на него се осъществява свързаността вътре в звеното на Праматерията и връзката му с другите звена. Та този, третият елемент, можем да наречем Любов. Тя е вездесъща и е един от трете кита, на които Сътворението плува в Океана на Всемира.

И така нататък...

----------------

Подробности - само при поискване :blink::P

valentinus

Това е свободно съчинение, нещо като пишман - есе, поискано от един приятел.

----------------------------------------------------------------------------------

Кръг е двумерно, графично изобразяване на сфера. В центъра, където поставяме иглата на едното рамо на пергела /винкела на масоните/ е изобразен Абсолюта като точка. Като точка, щото тя е без параметри, без присъствие в този свят. И Абсолюта тук го няма, така е това е начинът все пак да го изобразим. Тук му е мястото да споменем, че Абсолюта, ако и да го няма в Универсума "присъства" в центъра на всеки обект - един вид Той / по-точно посредством неговите атрибути и йерархии - както Великият Архитект изработва плана и инициира и наглежда строежа, който се осъществява от йерархия - майстори, калфи и чираци/ го еманира. Това е безкрайно неточно и повърхностно, но толкова засега.

Та кръга и респ. сферата е "строежа", сиреч осъществяването на конкретен план тук, в материята. В този аспект кръг и сфера са символ на материални субекти, като галактики, звезди, планети, хора, молекули, атоми...В различни контексти кръг и сфера означават , естествено, различни аспекти и идеи - мъгливо е, но пиша само сенки на вертикалното мислене.

-------------------------------------------------------------------------------

Триъгълник - Trigonum Igneum /Огнения триъгълник/- състои се от трите фактора, върху които е изградена личността ни - разум, чувства и воля, или по християнски - вяра, надежда и любов. Този триъгълник анатомически свързва главата /разум,надежда/, сърцето /любов, чувства/ и таза /системата далак-черен дроб и долните 3 чакри, както и др. такива/- воля, вяра. При нас, обикновените хора, поради множество фактори оОгнения триъгълник не е равностранен - чувствата имат превес и са превърнали разума и волята в свои слуги. Така че една от първите цели на кандидата е да изправи триъгълника, да го направи равностранен и така отново да съответства на трите ипостата - Бог, Син и Св. Дух. От тук нататък става сложно и затова млъквам.

--------------------------------------------------------------------------------

Квадрат - това е килима на строежа, темелите на осъществяването. Необработения камък /нашата личност/ под ръководството на майстора и под непосредствените наставления на калфата постепенно се оформя в перфектен куб - камък, който ще се вгради в Храма на Бога, в земната сянка на Божията обител, в Неподвижното царство. В северо-източния ъгъл се вгражда при този строеж Крайъгълният камък.

Марко 12:10

Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

Матей 21:42

Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

Ма тук се отклоних, само да отбележа, че в северо-източния край на Кааба е Черния камък...

Та квадратът на строежа е вече процес, и с течение на времето се превръща в куб. Това е вече продукт на творческата мощ на хората, които едновременно строят себе си и Храма.

Това е същността на масонството и самомасонството. Ма не в контекстна на съвременните масони /моите уважения/, както и предишното не беше в контекста на съвременното екзотерично християнство. Още много, много може да се пише, в различни аспекти и ракурси, ма кой ще го чете... :wors:

valentinus

Белите медузи

Под пласт водорасли

кафяви, изгнили

на сянка отровни

медузи се скрили

плацикат и шляпат

прозрачни колибки

с надежда да лапат

уловените рибки

Тъй с вид най-преблаг

ги замайват отблизо

под Белите мантии

да ги канят да влизат

и в кръгове цели

пасажи да връткат

догде отмалели

в пипалата се тръкнат

и вече е късно

и вече не става

към чисти води

някой жив да отплава

А медузите бели

все ядат и не спират...

и пред слънчево зайче

сияйни позират

-------------------------------------------

2538_meduzi.jpg

-------------------------------------------

in memoriam

valentinus

Злобарка

Бре колко си мислих

че е добра

че има в сърцето си

жал и тъга

Че просто е глупава

слаба жена

която флиртува

и вири крака

Ма не, май оказа се

- смаян разбрах -

че е злобарка

при т`ва със размах

Прикрива стрелите си

с блудкави думи

и с устрем се хвърля

да прави зулуми...

:nono::eek:

valentinus

Езотеричният светоглед

Науката мисли преди всичко функционално. За нас това е толкова естествено, че отначало изненадано се питаме: а как другояче бихме могли да се мислим, без фантазията да се развихри най-необуздано? Езотериката мисли съдържателно. Това значи, че по отношение на действителността тя поставя не само въпроса „как", а и въпроса „защо". Това „защо" е въпросът за смисъла, който представлява всъщност брънката между света на формите на проявление и човека.

Смисълът обаче може да се разкрие като истина само пред отделния човек и затова на него му е чужда всякаква публичност. В това отношение езотериката е асоциална. Науката поставя пред себе си изискването да бъде достъпна за всеки. При достатъчно дарба всеки, стараейки се, трябва да има възможност да овладее науката. Науката може да се препредава. Познанието - не. За съжаление често бъркаме познанието със съвсем маловажни и нецеленасочени комплекси от знания. Последните могат да се препредават, докато познанието никога не може да бъде резултат от старание. То е резултат от напълно личен, индивидуален акт на разбиране, който е метафизичен по природа и с един замах игнорира всички изисквания на масата за “знание за всички". Познанието винаги е резултат от личен опит и не може нито да се приема, нито да се предава.

Във всичко, което приемам от другите, мога само да вярвам, но никога не мога да го знам. Колкото и добри основания да имам да вярвам или да не вярвам в нещо, това няма никакво значение. Да вярваш, значи да не знаеш. Изчисляването на вероятността също нищо не променя. От тази гледна точка естествените науки приличат на голяма религиозна общност, в която постоянно се предъвкват трохите, останали от неколцина наистина знаещи, докато това знание се промени до неузнаваемост.

В никакъв случай обаче не искаме да подценяваме вярата, защото тя е най-важната предпоставка за получаване на знание. Да вярваш, означава да смяташ, че нещо по принцип е възможно. Ако смяташ, че е невъзможно, никога не можеш да го постигнеш. Вярата и познанието са различни стъпки. Те взаимно се обуславят, но всяка от тях си има собстве¬ни основания, така че двете не бива да се смесват.

Така, както познанието винаги е било кауза на отделен човек, така и езотериката е кауза на малцина. Малцината, тръгнали по тясната пътека на разбирането, за да станат знаещи, образуват т.нар. езотеричен, вътрешен кръг (от гръцки: езотерос = вътрешен). Този малък вътрешен кръг е заобиколен от значително по-големия екзотеричен, външен кръг (от гръцки: ексотерос = външен). По-нататък, когато стигнем до закона за полярността, ще видим, че тези кръгове взаимно се обуславят и че всеки от тях дължи съществуването си на другия полюс.

Оттук следва, че езотеричният кръг няма мисионерска цел спрямо света. Истинската езотерика действа скрито и прави повече усилия да забулва съществуването си, отколкото да се впуска в лов за нови членове. Затова, ако някое обединение или сдружение се стреми да се разрасне и да увеличи членовете си, това е безспорен знак, че не става дума за истински езотерично обединение, макар името и рекламата да твърдят обратното.

Пазенето в тайна при езотериката няма нищо общо с притворството, а се получава от само себе си. Езотеричните учения сами се пазят в тайна, без външна помощ. Даден човек може да прозре определено знание и да го оползотвори за себе си, само ако нивото на съзнанието му е по някакъв начин адекватно на нивото на това знание. Човек, който не е учил физика, не може да разбере значението на една физическа формула. За него тази формула не значи нищо, дори когато за физиката тя е от епохално значение. Формулата сама пази тайната от непосветените. Затова и не е необходимо да се крие. Едва когато онзи, който я е видял, усвои добре физиката, тази формула може да му помогне да направи огромна крачка напред в познанието си. Същото се отнася и за езотеричното знание или за така наречените тайни учения.

В закодирана форма езотеричното знание е достъпно за всеки, но незнаещите не могат да го разпознаят. Тълпата не познава стойността на символите и затова ги смята за безполезна глупост. За да можем да виждаме, трябва първо да се научим на това („И светлината в мрака свети, а мракът я не обзе" (Йоан, глава 1).

Ако аз не мога да разчитам нотите, това не ми дава право да искам от композиторите да бъдат така любезни да пишат музика с букви или цифри, та да ги чета. По-скоро трябва да реша дали да си направя труда да науча нотите или завинаги да се откажа от задълбочено разбиране на музиката. Същото се отнася и за езотериката. Не е задача на знаещите да се приспособяват с незнаещите. Те трябва само да са готови да помогнат на онези, които са ги помолили за тази помощ. „Помолете и ще ви се даде, почукайте и ще ви се отвори."

Сравненията, които посочихме, имат за цел да покажат, че езотериката не е област от знанието като много други, които биха могли да се усвоят със старание. Езотериката не е сборно понятие за някакви данни, факти и формули, които просто трябва да се наизустят, за да ги ползва човек.

Езотериката е път или пътека. Всеки път води към някаква цел. Да вземем за конкретен пример пътя, който води от Мюнхен за Виена. Можем точно да проследим този път на картата, да пресметнем километрите, да се осведомим в справочници за населените места, които се намират по него, да видим снимки, направени от други, които вече са минали по него, да обсъдим всички подробности и така нататък.

Тези занимания с пътя „Мюнхен-Виена" може и да са много привлекателни и интересни, но с тях не можем да постигнем целта на пътуването - Виена. Ако наистина искаме да стигнем до Виена, трябва да тръгнем на път, да минем по този път, да се придвижим. Всички предварителни проучвания и информации могат да се окажат полезни, но никакви теории не могат да заменят изминаването на пътя. Този пример би трябвало да прави ясна разликата между простото трупане на факти и езотериката като път. Езотериката води към цел, която може да бъде постигната, само ако човек се отправи на път.

Това е най-честата причина за грешките на онези, които шумно защитават езотеричния светоглед, но не правят и стъпка по този път. Да вървиш по пътя, значи незабавно да превръщаш в реалност всички, макар и най-малки знания, значи постоянно да променяш собствения си живот и преживявания, отношението си, да си винаги различен, винаги нов. С една дума, езотерика значи развитие..

Тази необходима реализация аз наричам ангажираност на езотеричното учение, функционалните науки не ангажират занимаващия се с тях. Един химик може да направи сензационно откритие и въпреки това да продължава да бие жена си, да води процес срещу брат си, да ругае обществото и т. н. Животът и поведението му остават напълно непроменени след химическото му откритие.

Съвсем различно стоят нещата дори при най-малкото езотерично „откритие". То има директно влияние върху всички области на съществуването, тласка към друга нагласа към света, моментално прави старите навици невъзможни. Ако някой вникне в астрологията например, той никога повече няма да търси виновните във външния свят, няма да води процеси и т. н. (Тук трябва да подчертаем, че практикуването на астрологията и разбирането на астрологията са две съвсем различни неща. За съжаление те рядко се срещат заедно.)

Тази ангажираност винаги е била причината, поради която екзотеричният външен свят така страстно се съпротивлява на проникването на езотерични истини в него. Защото, макар и несъзнателно, тежестта на ангажимента се усеща много ясно. Хората са готови да приемат всяко ново откритие, стига то да е функционално и следователно да няма ангажиращи последствия.

От известно време се правят опити конфликтът да бъде преодолян с един трик. Този трик се нарича парапсихология. Привържениците й се опитват да смекчат предизвикателствата на езотеричния светоглед чрез стерилната методика на науката. Какви ли не важни изчисления пълнят архивите, но - слава Богу, те не могат да променят човека. Парапсихологията е лъжовна и страхлива, защото тя нито има смелостта на чисто материалистичната наука - просто да загърби всички нематериални феномени, нито е готова да се задоволи само със собствените си открития и да си понесе последствията. Парапсихологията непрекъснато души и разисква върху „надушеното", но никога не смее да ухапе. Иронията на съдбата има грижата всеки сам да произнася собствената си присъда. Определението парапсихология, което тя сама си е избрала (от гръцки: пара = покрай, наблизо), показва, че тя се разминава с психиката.

valentinus

Вратите

Вратите

те са вход

и изход

и преградите

отделящи протегнати ръце

Вратите

- декорация на сградите -

и вход

и изход

в моето сърце

Вратите

са последното препятствие

пред ужаса

на голото

лице

Вратите

ме спасяват от кошмарите

през нощите

в астралното

небе

Вратите

се отварят

с тези ключове

които сам

си всеки изкове

Вратите

скърцат страшно

с благозвучие ...

и пропаст зейва

пред изтръпнали нозе

Вратите...

valentinus

Розата

Розата

тя изпълва светове

и под нежния и аромат

спим докоснали ръце

Розата

тя е в нашите сърца

и от жаркия любоовен дъх

е разтворила цвета

Розата

тя спасява синове

от еони паднали в смъртта

при Отца им ги зове

Roza-sort-Liubov.jpg

valentinus

Пунта - мара

Ум царува,

ум – робува

ум измислил хитрост стара

тя се казва пунта-мара

Някой вика, чак се пука

- Да изринете боклука!

- Да измажете дувара!

ний пък правим пунта-мара

Политици и съдии

сводницата и клошара

полицаи и джадии

ни залъгват с пунта-мара

Най–духовните особи

Шри, гуру, Мишо Шамара

Папи, патриарси, сноби

цял ден бачкат пунта-мара.

Ако някой се надува

и предлага Нова вяра

ако Края пророкува

ясно к`во е – пунта-мара

Затова вместо да скачам

да се пъна у самсара,

медитирам и откачам...

ами, имам пунта-мара

_____________________

sulawesi6899.JPG

айде на печената ИСТИНА!

valentinus

Лежерно...

лежерно...

Аман от рошави гадюги!

Аман от палави свине!

Аман от вапцани брантюги!

Аман от клисави ръце!

Омръзна ми от крокодили

с претенции за благодат

Омръзна ми от мъртви - живи

от гнилия им калпав свят

Не ща ги вещици кресливи

да ми разправят за Едем

Не ща безмощниците сиви

да ми припяват кух рефрен

Не слушам вече тъпи патки

да ми говорят за любов

не давам вече акробатки

да бъркат в плиткият ми джоб...

http://www.youtube.com/watch?v=dV5MhaB4G9A

valentinus

Кирилл Ковалджи

Кирилл Ковалджи - московски поет от български произход

ты правдой считаешь отлив

и всю обнажённость отлива.

Я правдой считаю прилив,

упрямо хочу быть счастливым.

И каждый по-своему прав,

и нет победителя в споре:

нам поровну правду раздав,

качается медленно море

-----------------------------------------

Жить – одно, а понимать

жизнь – совсем другое.

Проморгаешь небо голубое,

если будешь слишком много знать...

Доверяй внезапной странности,

и появится тогда

из нечаянной туманности

несказанная звезда.

------------------------------------------

Дураки, нас всю жизнь лихорадит

от идей, должностей и властей,

в маскараде живём, в зоосаде

не с людьми, а с частями людей

Кроме мудрости, трезвости, опыта

Кое-что ещё всё-таки есть...

---------------------------------------------

Сам с собою наедине

можешь вынести приговор,

себя самого поставить к стене

и расстрелять в упор,

место далёкое отыскать,

самого себя схоронить,

землю яростно затоптать,

камни тяжкие навалить

и уйти без оглядки в путь,

радостно и легко,

полной грудью вздохнуть

глубоко-глубоко!

---------------------------------------------

к женщине

На свету – светлая,

на ветру – ветреная,

при луне – лунная,

при уме – умная,

при вине – пьяная,

при Христе – тайная...

------------------------------------------

valentinus

Светлина над Тибет

"...От техния могъщ център на "Покрива на Света", най-великата и най-могъщата фабрика за полуфабрикувани продукти в света, ламаистичното братство, ден след ден и нощ след нощ изпраща купища мисли, излъчвани към цялото човечество. Всички тези мисловни сили допринасят за оковаването на човечеството към колелото на самсра и за укрепването на седморния диалектичен процес на поддържането на този паднал природен порядък. Те са обвързани да съдействат за това, понеже тези сили произлизат от същата седморна верига и от същата алхимична седморна скала.

Може би вие знаете как, чрез словото, литературата, пресата, изкуството и науката, психиката на всеки бива моделирана в един от безбройните възможни модели; всички те обаче имат едно общо нещо: час след час вие сте все по-стегнато приковавани към колелото на заблудата. Но това, което вие може би все още не знаете, е факта, че всички тези външни проявления произтичат от могъщата магия на "Покрива на Света"..."

повече

Tibetan_plateau.jpg

valentinus

ЛИЛИТ и ЛУЛУ

"...Всичко, което е произвеждано от човечеството и не е свързано точно с това фундаментално излъчване е концентрирано, чрез почистващата работа, в определена точка в земното магнитно поле, точно където спиралните магнитни радиации се превръщат във вертикални такива. Ако сега размислим за всички престъпления, извършени от човечеството, които не са хармонични с фундаменталното земно излъчване, ще заключим, че там би трябвало да съществуват две магнитно - енергийни концентрации.

Li_I.jpg - ЛИЛИТ

Тези две концентрации, които в действителност присъстват и сега, са станали толкова сгъстени чрез привличане на материя, че могат да бъдат видени. Някои говорят за две луни, за две небесни тела, отделно от добре известната луна. Те представляват натрупвания на електромагнитни сили. Някой може да говори за тях като за две електромагнитни полета. Тъй като те са били отстранени от земното магнитно поле и са започнали да водят свое собствено съществуване, те не могат като такива да осквернят слънчевата система с безбожие. Техните функции са били опасни за слънчевата система, понеже са се импрегнирали в земното магнитно поле. И сега обаче, в тяхната изолация, те се опитват да се обърнат към своите създатели. Това ще бъде предотвратено, най-малкото сега засега, чрез определени балансиращи действия. Каквото сме създали, очевидно е свързано с нас. Каквото по този начин се е вдигнало като облаци от земята, ще бъде притеглено отново от цялото човечество. Обаче, то не може да бъде излято върху нас в този момент, понеже сега засега излъчващия земен поток предотвратява това.

И все пак, от тези две нови луни се излъчва влияеща активност върху всички, които са поляризирани към тях чрез начина си на живот. Тази влияеща активност, без все още да говорим за изливане, вече има огромни последствия. На вас ще бъде ясно, че ще дойде момент, когато магнитния потенциал на тези две временни небесни тела ще стане толкова могъщ, че тяхната магнитна излъчваща сила ще надхвърли тази на излъчващия земен поток. След като това се случи и двете луни ще се излеят над земята, те буквално ще паднат върху земята и ще причинят грамадни бедствия, които ще направят живота на земята, такъв какъвто го познаваме, абсолютно невъзможен.

Настоящата ситуация е задържане на изпълнението на смъртната присъда за човечеството и за земята, както и за цялата слънчева система. И едно дете ще разбере, че настоящето съществуване на човечеството във всички жизнени полета означава много могъщо подхранване на тези вестители на гибел и по този начин увеличаване на техния магнитен потенциал. По този начин самото човечество приближава все по-близо денят на своето собствено унищожение.

zx450y250_480163.jpg - ЛУЛУ

Най-смъртоносната от тези две луни, тази натоварена с прекомерна порочност, понякога е наричана Лилит от древните. Лилит е представяна като жена, която е подготвена и е способна да направи всичко, което е долно и скверно. Другата луна, тази обременена с буржоазната заблуда за добрина, е наречена Лулу и също е представяна като жена, която чрез своята привидна добрина, лишена от основа и стойност, отклонява от правия път човечеството, оковавайки го към неговите грешки. Универсалното учение говори за мистерийни луни, които се появяват само от време на време в човешката история. А когато те се появяват и станат видими, ще прозвучи камбанен звън, известяващ гибелта на човечеството. Ще разберем, че много пъти в световната история Лилит и Лулу са се появявали и са изчезвали отново. Същинско откровение за човечеството е добре известната ни сентенция: "Преброени, преброени – преценени и намерени недостойни".

Двете луни в същото време са жизнени полета. Този живот, разбира се, е в хармония с индивидуалното състояние на луните. Възможно е да опишем природата и състоянието на този живот, но ние се въздържаме от това, понеже подобно описание ще ни доведе до адска погнуса от такива неизмерими размери, че мисловния образ ще ни преследва много дълго време, ден и нощ. Денят на катастрофата ще бъде доведен по-близо от всичката тази мисловна активност, още повече, понеже целият този живот, колкото и да е колосален и уродлив, изглежда е много добре познат на нас.

Двете мистерийни луни са огледала в които, благодарение на тяхната особена природа, всички човешки дела са отразени и преживени по много обширен и особен начин. Може би знаете историята, която също така е филмирана, за мъж, който се взира в огледалото и вижда в отражението друга личност до себе си, надарена с напълно независим живот. Тази двойна ситуация ужасила тази личност и довела до възникване на всякакви видове усложнения. Вие ще разберете, че описаната от този автор идея е истинска и много добре известна. Защо ние ви пишем всичките тези неща? Не само защото ние сме част от човечеството и като такива не трябва да падаме духом пред влиянията и заплахите на Лилит и Лулу, но ви казваме това главно, защото всички тези неща имат много специфично значение за нас, ако сме човешки същества, желаещи да извървят пътя на Розата и Кръста..."

цитат от "Няма празно пространство" на Райкенборг, от гл. "Лилит и Лулу"

valentinus

Защото

Защото...

---------------------------------------------

дванадесет чифта ръце ни подават

цветчета и тръни

любов и тъга

и щедро и ведро живот ни даряват

и после отнемат го с лека ръка

---------------------------------------------

седем наместника с огън подгряват

смесителен съд

пълен с жива вода

и в сложни спирали светът разцъфтява

но кипва съдбата

и свършва мига.

--------------------------------------------

сто четиридесет и четири утихнали

без надежда и вяра

с уморени нозе

в пустотата сърдечно усмихнати

без любов и омраза

в "слънце" сплели ръце...

--------------------------------------------

man-and-woman.jpg

valentinus

ново мислене

СПОСОБНОСТИТЕ НА СТАРИЯ И НОВИЯ ЧОВЕК

В тази статия съпоставяме философията и магията на Златния Розенкройц с популярния, общопрактикуван окултизъм. Искаме да осветлим колкото се може по-добре тези две непримирими и неподлежащи на идентифициране изходни точки и посоки, за да може всеки да разбере разликите и да вземе за себе си решение. За нас е важно да добавим, че в това си начинание не си поставяме друга цел, освен да ви бъдем от полза.

На вас ви е известно, че материалната сфера, в която живеем, притежава различни качества и се развива, подчинявайки се на различни закони. Субстанцията на огледалната сфера на нашата планета също притежава различни свойства. Познати са седем свойства, седем изяви и седем измерения. В съответствие със седемте аспекта на нашата планета, човек притежава седем сетивни органа, с чиято помощ той може да реагира на седморния материален свят. Чрез седемте си сетивни органа човек може да се изявява в този свят и да работи с материята.

012004_1.jpg Обръщаме внимание, че това състояние на седемте сетивни органи е само теоретична възможност, тъй като в обичайния живот – нашата материална сфера – човек познава и използва само пет от тези сетивни органи. Останалите два още не са развити. Това се отнася за човек, който се намира в този свят – материалната половина на диалектичния свят. Ако обаче е в огледалната сфера, то тогава той е в състояние да използва и останалите два сетивни органа – хипофизата и епифизата (пинеалната жлеза). Тъй като там му липсват материалното и етерното тяло, той не може да се изявява в тази сфера чрез сетивните органи на това повредено състояние на личността. В резултат на това постоянно наблюдаваме объркване на действителността в диалектичния свят, което струва твърде скъпо в материалната и огледалната сфери.

Да прокараме мост между двете половини

Диалектичният човек е склонен винаги да неутрализира разрушението на действителността. Той се опитва да прокара мост между два чужди един на друг свята, които всъщност са двете половини на един свят. Тази наклонност за осъществяване на връзка между тях, стремежът и умението да се прокарва такъв мост с цел постигане на някои предимства, наричаме окултизъм. В зависимост от очакваните изгоди и поради многообразието на различни типове хора, различаваме определени видове окултни течения.

И така, съществува окултно течение, което е религиозно ориентирано и е на мнение, че е възможна съзнателна връзка между нашия свят и страната на светлината в отвъдното. Има научно ориентирано окултно течение, което се стреми към знания. Освен тях има и едно материалистично течение, което използва окултни способности само за финансова изгода. Накрая можем да посочим и една четвърта група окултисти, които се концентрират върху себеутвърждаването и културата на аза.

Чрез това описание на различните окултни течения става ясно, че съвременният розенкройцер не проявява интерес към окултизма. Открай време ясно и красноречиво заявяваме, че нашата цел в никакъв случай не е насочена към огледалната сфера и нейните области, тъй като тя не би ни предложила по никакъв начин освобождаващи перспективи. Ето защо ние не се стремим да изграждаме подобни мостове. Още повече, че нашата задача, наред с всичко друго, се състои в това да неутрализираме всякакъв интерес в тази посока, в случай, че такъв би могъл да съществува у учениците.

Седем възвишени способности

012004_3.jpg Истинският човек има седем способности, които съответстват на седморно организирания свят. Той обаче може да ги притежава едва тогава, когато се свободи от ограничеността на диалектиката и унинието от нея. Тези способности могат да се опишат по следния начин:

~ Първата или най-висша способност на човека е силата на любовта. Ние имаме предвид силата на онази любов, която наистина е в състояние да просветли всичко. Вие можете да прочетете във всички свещени писания, че Светлината е най-висшето битие. Бог е любов, следователно Бог е Светлина. Вниманието на ученика по Пътя се насочва към това, че един ден той ще върви в светлина, тъй като Бог Самият е Светлина.

~ Втората способност на човека е мъдростта, която може да се придобие и преработи.

~ Третата способност е волята. Тук става въпрос за онази воля, която символично описваме като първосвещеник в човешкия храм, изпълняваща с любов и мъдрост Волята на Бог.

~ Четвъртата способност на човека е мисленето. С негова помощ – воден от любовта и мъдростта, тласкан от волята – ученикът изгражда мисловно своята сграда, при това до най-малката подробност.

~ Петата способност древните са я наричали кундалини-шакти (kundalini-shakti) – всеобщият жизнен принцип. В нашата философия ние говорим за динамична енергия, която се концентрира, за да захрани менталната сграда с жизнена сила.

~ Шестата способност e изявата на формата, божествената способност на езика или мантрата. Чрез изговарянето на творческата, съзидателна дума, се предизвиква вибрация с магическа сила, чрез която захранената с жизнена сила мисловна сграда се реализира в материя.

~ Седмата способност е съвкупността от шестте предходни способности. Само в тази съвкупност седмата способност може да се изяви. Това означава, че човек е в състояние да използва по правилен начин всичко, което осъществява, в служба на Универсалната Божественост. Силите, които се отделят от първите шест способности, образуват Универсалната светлина, излъчвана в седмата способност.

Всяка една от тези седем сили притежава свой фокус в едно ядро на съзнанието, чиято сила или енергия се излъчва, както описахме по-горе.

Карикатура на Новия човек

Въз основа на описанието на този идеален седморен човек, който действа с целия си микрокосмос, всеки правилно мислещ разбира, че за диалектичния човек е невъзможно да изпълни една такава задача. Всеки ще прозре, че тези универсални способности далеч надхвърлят собствените му възможности. Като следствие от това, даже и в най-добрия случай, на мястото на идеала се появява една карикатура. Ще обясним това с няколко примера, които, надяваме се, ще намерят отзвук у всички вас.

Ясновидството и психометрията, например, са следствия и карикатура на втората способност на човека, не достигнала своята зрялост. Установихме, че втората способност е мъдростта, която може да се придобива, трансформира и асимилира от интелекта. При липса на връзка с мъдростта и при един силно денатуриран интелект, могат да настъпят ясновидски и психометрични качества. Но вие ще разберете, че тези способности нямат нищо общо с божествените намерения, а са само биологични реакции.

Ясновидството е вътрешно възприемане на впечатления, поглед върху това, което се случва на едно неопределено разстояние от възприемащия. Ясновидството, следователно, не е същото като етерното виждане, не е усъвършенстване и разширяване на материалното зрение.

Психометрията е способност за виждане на нещата от природата в тяхната взаимовръзка. Психометристът е в състояние, например, когато часовник на даден човек попадне у него, да прочете жизненото състояние на лицето, на което принадлежи часовникът. Това качество обаче е също чисто биологично. Ако наблюдаваме някои животни, този факт ще ни се изясни. Животните често са във висока степен ясновиждащи, ясночуващи и психометрични. Едно полицейско куче може да работи със своето фино обоняние и слух. Но това е само отчасти вярно, тъй като освен всичко друго, и при животното, и при човека жлезите с вътрешна секреция играят голяма роля. Това, че човек в една сходна ситуация постъпва различно от кучето, се дължи на факта, че последното няма разум като човека.

Хипофизата и епифизата работят съвместно

012004_2.jpg Нека да разберем как ясновидството може да възникне при чисто биологичния човек. Да насочим вниманието си към пинеалната жлеза и към хипофизата. И двата органа се намират в главата. Пинеалната жлеза има заоблена и удължена форма с дължина 10-12мм и е свързана със задната страна на третата мозъчна камера. Хипофизата е малък, твърд орган, около 2 см широк, с дължина 1 см и с височина 1 см. Нейните съставни части са изградени от субстанция, сходна на градивния материал на пинеалната жлеза. Въпреки че физиологично между двата органа няма пряка връзка, гностикът знае, че те работят анатомично и физически заедно. Хипофизата притежава една ударна сила, с която, в случай че тя постоянно увеличава своята вибрационна скорост, е в състояние да събуди дремещата епифиза. По този начин шестият сетивен орган събужда седмия. Чрез това ауричното поле на човека и неговото обкръжение се осветяват от светлинните лъчи, които се излъчват от епифизата – седмия сетивен орган. Шестият и седмият сетивни органи възприемат впечатленията от ауричната сфера чрез дихателното поле.

Известно е, че определени мисли и звуци могат да преодолеят големи разстояния. И така може да се случи някой да си помисли: “Ще му отида на гости”. Мисълта достига вашата аурична сфера, а хипофизта приема впечатлението и започва да вибрира. Започва да вибрира и епифизата. В резултат на това вие възприемате вътрешно образа на вашия приятел, който мисли в момента за вас, улавяте неговите мисли и знаете, че ще ви посети в някой от следващите дни. Понеже почти всички имаме подобни опитности, става ясно, че ние всички сме повече или по-малко ясновиждащи или ясночуващи.

Може да се развие позитивно или негативно ясновидство. Негативно ясновиждащ става онзи, който допуска в своето аурично поле проникващите в него влияния отвън. Там той ги задържа и като резултат мислите му са напълно обсебени от тях. Концентрацията на мисли, която е насочената към него, и задържаната тревожна картина, са причина излъчващият се от хипофизата ток да доведе пинеалиса (епифизата) до ясновидски възприятия.

Позитивно ясновидство възниква, когато някой концентрира силно своите мисли върху нещо. Чрез тази целеустремено насочена мисловна сила човекът е в състояние да навлезе в ауричната сфера на своя обект. Като резултат предметът на неговия интерес се превръща в разтворена книга за него. Всъщност, не е необходимо да добавяме, че тази естествена способност може много да се засили посредством различни упражнения – при това с изненадващи резултати.

Култивиране на жлезите с вътрешна секреция

012004_4.jpg Ако разгледаме това развитие трезво и от по-висока гледна точка, ще открием, че всички тъй наречени висши способности не са нищо друго, освен култивиране на жлезите с вътрешна секреция. За такова култивиране човек не е длъжен дори да бъде добър и честен или да променя начина си на живот. Всеки, който се интересува, може да упражнява този окултизъм, в случай, че биологичната му структура не му създава твърде много пречки. Стимулацията на жлезите с вътрешната секреция може да се извърши по различни начини. Обаче с това са свързани страшни опасности.

В този смисъл, всяко разширяване на диалектичното съзнание означава увеличаване на всевъзможни опасности не само за дадения човек, но и за други хора. Защото така се създават богати възможности за материално, морално и духовно експлоатиране. Трагичното в случая е, че по този начин се отклоняват от истинския път действително търсещи хора.

За правилното разбиране тук е необходимо да се подчертае още веднъж следното: Ако човек веднъж е започнал негативно или позитивно трениране на вътрешната секреция или притежава по рождение възприемчиво за това тяло, без да знае обаче как да се предпазва чрез поддържане здравословно и високоморално жизнено поведение, то той отваря ауричната си сфера за множество сили, които могат да го обсебят.

Култивирането на личността засилва връзката с природата

Едно подобно развитие се отнася към природното култивиране на личността и я привърза към диалектичния свят по-силно от всичко друго. По този начин се постига точно обратното на поставената цел. Затова е необходимо много добре да размислим какво представлява по-висшата способност на Новия човек.

Ако искаме да узнаем нещо за това, първо трябва да установим и обхванем принципа на тази способност. Основата на тази нова способност е пълното разрушаване на аза. Тук ние нямаме предвид, че трябва да бъдем по-малко егоистични и повече хуманистични, или, евентуално, да се прекланяме пред една или друга религиозна догма. Не, разрушаването на аза според Духовната школа на Златния Розенкройц е едно тотално преобразуване на цялата сложна същност на материалната природа.

Само на тази основа един ученик на Духовната школа може да пристъпи към подготвителната работа. На първо място с тази подготовка той трябва да промени напълно жизнените потоци на своя диалектичен сетивен свят. Тази промяна на диалектичните жизнени потоци е и първата предпоставка, тъй като цялото диалектично същество привлича към себе си сили и действа егоцентрично.

Силите и субстанциите в диалектичния свят действат обвързващо и чрез това поддържат старото същество. Ето защо ученикът трябва, когато стъпи върху Освобождаващия път, да изостави всичко, което привързва и поддържа съществуването на неговия аз. Това е един атакуващ и неизбежен процес. Защото ауричната сфера – извънредно важното дихателно поле на ученика, тръгнал по Пътя – трябва да бъде освободено от нисшите и обикновени материални въздействия.

Едва когато дихателното поле е освободено от тях, може да започне истинската работа. Възможно е някой да си зададе въпроса как се извършва това тотално прочистване на ауричното поле, това имунизиране срещу всички възможни вредни влияния, като се има предвид ситуацията, в която ние като диалектични хора живеем.

Откриване на истината за преходността на природата

012004_5.jpgТази възможност е напълно установена чрез знанието, че ауричното поле разполага с три свойства, всяко едно от които може да бъде управлявано посредством ядрото в съзнанието на човека.

Първото свойство има привличаща сила, второто – отблъскваща, а третото неутрализира всичко, което се задържа в астралното поле. Важно е тези способности да се прилагат не негативно, а с позитивно и разумно разбиране.

При нормални обстоятелства човекът има съвършената свобода отвътре да управлява тези три способности. Но е необходимо първо да се разбере, че диалектичното ядро в съзнанието непрекъснато се върти в един съдбовен кръг и след възход винаги се преживява падение, при което личността остава пленник на ограничеността на този свят.

На второ място трябва да се разбере, че човекът трябва да умре според тази природа, за да може новият живот да получи възможност да се изяви, за да може Другият в микрокосмоса да израсне.

Това вътрешно познание обаче може да се управлява от аза само до един определен момент. Не е възможно един ученик да е в състояние напълно и изцяло да проведе този процес на обновление със собствени сили, защото диалектичното съзнание може да действа само в съгласие с неговата собствена природа.

Когато някой реши да тръгне по Пътя, водещ до истинско себепознание, много скоро една сила, която не е от тази природа, започва да изпълва неговото същество. Посредством тази свръхестествена сила ученикът реално осъзнава съществуването на един по-висш свят. И чрез това осъзнаване той може да вземе решение да поеме по Освобождаващия път и за части от секундата да прозре състоянието си на абсолютна зависимост от собственото си кръвно състояние. Ученикът се нуждае от това познание, за да може да осъзнае процеса на промяната, която ще трябва да се извърши в неговото същество.

Съзнателно прилагане на трите способности

Така ние установяваме, че ученикът взема своето решение въз основа на сигурната връзка с една сила, която не произлиза от тази природа и се явява връзка между него и неговата първоначална Прародина. Ние наричаме тази сила, тази връзка подсъзнателен спомен, чрез който Божествената любов ни стимулира към определена дейност.

Чрез този подсъзнателен спомен кандидатът започва съзнателно да прилага трите свойства на своето дихателно поле. Той отново съзнателно отхвърля всички влияния, които могат да навредят на постигането на поставената цел. Целият този процес може да се извърши чрез прилагане свойството на неутрализацията.

Който тръгва по този Път, повежда една голяма вътрешна борба, защото двете различни жизнени сили не могат да се свържат една с друга. Така започва един процес, чрез който подсъзнателният спомен, намиращ се в един от мозъчните центрове между големия и малкия мозък, започва интензивно да вибрира. Тази вибрация отваря седемте мозъчни кухини за Универсалната прана, за дъха на Божествения живот. Розата се разтваря за небесната слънчева светлина и нейната седморна сила се захранва от силата на Светия Дух, за да може чрез тази духовна сила да се постигне победа над стария живот.

В Учението на Розата и кръста тази борба се нарича процесът на Йоан Кръстител и свързаната с това седморна способност – Розата на Йоан. Празникът на Йоан е празник на ученика, който е подготвил своята аурична сфера за процеса, при което се изисква пълното разрушаване на природното съзнание на аза, така че да се събуди Божественото съзнание в ученика и да може да се издигне то в селенията на Божественото царство.

Затова кулминацията на Празника на Йоан е появата на Бялата роза. Това означава, че розата в светилището на главата се разтваря чрез интензивните вибрации на подсъзнателния спомен.

Навлизането на Слънцето в знака на Рака

Сега ще ви стане ясно защо един ученик, в когото се е извършила тази промяна, би възкликнал, че той, божественият в него, трябва да расте, а азът, природният човек, трябва да умре. Не е случайно, че този процес на отмиране се свързва с момента на навлизане на слънцето в знака на съзвездието Рак. Както може би ви е известно, това е зодиакалният знак на надира. Можем да прибавим към това, че кръстът трябва да се забива в черната, тъмна земя, в надира на живота. Защото без тази здрава основа ученикът не би могъл да издигне своя кръст. По този начин започва подготвителният процес, започва и борбата на Светия Дух срещу аза и неговите прояви. Човек първо трябва да стане рицар на Йоан Кръстител.

Розата на Йоан е седморна и притежава една седморна по-висша способност. Това е един седморен огън, който кореспондира със седемте кухини на мозъка. Когато този огън се разгори, тогава говорим за седемте хармонии:

~ първата хармония е песента на любовта – Любовта, която е самият Бог; Бог е Светлина, Бог е Любов;

~ втората хармония е песента на Мъдростта;

~ третата е волевата способност на първосвещеника, който поднася своите химни пред вътрешния олтар;

~ четвъртата хармония се намира в силата на мисълта;

~ чрез петата хармония се изявяват силите на една динамична енергия;

~ шестата хармония е изявената Нова форма;

~ седмата хармония е свързващата сила на всичките шест хармонии в едно съвършено битие.

От това трябва да заключим, че Розата на Йоан Кръстител е ключът, с който се отварят седемте врати към Вечността. В седморната по-висша способност е входът към първоначалната Божествена общност, в която се съдържат всички елементи за едно истинско действително новоизграждане на Божествения човек.

Премахване на седморното було

Братята на Розата и кръста, в своето чисто християнско убеждение, винаги са виждали Христовия път до Голгота в магията на Розата върху кръста, която се оцветява в червено от жертвената кръв на Иисус, нашия Бог. Това е способността, която отстранява булото от седморния микрокосмос.

Разбира се, това не означава, че след отстраняването на това було може да се очаква едно пълноценно, седморно действие на божествените сили. Но по този начин ученикът получава една седморна връзка със седморното, абсолютно Битие. Чрез тази връзка той може да продължи великия градеж. Най-напред обаче става дума за един разрушителен процес, а едва след това – за изграждането на едно съвсем ново битие според принципа: Където се появява Светлината, мракът трябва да отстъпи.

Разрушението, което трябва да бъде извършено, не е драматично действие, като например при средновековните мистици, които са се самобичували с въжета и пръчки или като при хората, които лежат върху дъска, покрита с пирони, с цел да убият желанията на плътта. Подобно разрушение на аза не се изисква от вас.

Вместо това, чрез Универсалната светлина, до която човек се е докоснал, в тялото започва един процес на обмяна на веществата. Разрушаването на природата означава едно същевременно тотално обновление, с една дума: трансфигурация.

Умирането на старото е едновременно раждане на новото. Седморната, по-висша способност на Новия човек расте с размерите на напредващата трансфигурация. Под ръководството на Светия Дух, който се разкрива пред кандидата, последният се отвежда обратно в загубената Родина.

В заключение, още едно сравнение със способността на Новия човек. Отнася се до едно природно култивиране на хипофизата и епифизата още в самата диалектика. В новата способност хипофизата и епифизата са два фактора, две листенца на седморната Роза. Тези два органа са много тясно свързани с два от седемте дяла на мозъка. В новата способност те не функционират вече според старата природа, а още по-малко служат на чувствата и възприятията, които се изявяват в ауричната сфера. В новия етап тези две жлези се свързват със свещения Седморен Дух и се отварят за едно докосване, което не е от този свят. Те възприемат това, което още нито едно ухо не е чуло и нито едно око не е видяло. И като се свържат след това с останалите пет листенца на Розата, заедно ще представляват седемте пламъка на огъня на Свещения Дух.

Така описаният Път разкрива Седморната роза в нейната съвършена цялост.

Имитация на Свещените сили

Тренирането на двата органа с вътрешна секреция означава да си играеш със свръхестествените способности. Това е събуждане на едно заместително умение, на изкривеното изображение на една божествена способност, скрита в човека. Помислете за змията на Мойсей и нейната имитация от страна на египетските свещеници. Мойсей се явява пред фараона с жезъла на своя собствен свещен огън, знакът на неговата свръхприрода. Той доказа на света, че неговият път е Пътят на свободата, докато свещениците на фараона искали да блокират тази свобода чрез лъжливите видения на несвещения змийски огън.

Много свещени предмети и сили могат да бъдат имитирани. Възможно е дотолкова да се заблудите от тези карикатурни имитации, че да ги сметнете за истински и достоверни.

Не се ли получава същото в обикновения живот на човека? Всъщност това, което наричаме “живот”, реално погледнато, не е нищо повече от усилия и грижи. Затова всеки, който иска да вникне в тези неща, трябва да се издигне над обикновеното разбиране, за да приеме Бялата роза на Йоан. Когато тази Бяла роза, тази по-висша, седморна способност веднъж се изяви като ключ към седемте вечни врати, то тогава е сигурно, че докоснатият ще разбере нещо от думите на Христос: Божието царство е във вас. Защото с Бялата роза на Йоан, чрез жертвата на Йоан, се осъществява Човекът-Иисус. С други думи: Чрез по-висшата способност на Новия човек кандидатът ще бъде в състояние да стане съвършен, както е съвършен неговият Отец на небето.

Катароза де Петри