• публикации
    264
  • коментари
    1805
  • прегледи
    219280

За този блог

Ураган !

Публикации в този блог

shefkata

*****

Че ми е остър езика и проклет нрава,
имам вина и си признавам.
Да съм хрисима и добричка, това остава
ето в момента даже, душата си давам.
Да не ви бъркам мислите и да ви вадя очите,
да нямам такава, разрушителна сила
и не като ме видите, все да мълчите,
а зад гърба да ме „храните”, колко съм „мила”
Да спрете да ми броите победите и паденията,
кой влак съм чакала и на коя точно гара,
нямам никакво време за вашите мнения,
къде съм драснала клечката и къде сътворила пожара.
Като си нямате работа и ви гонят мераци
си чешете езицити с мойте проблеми.
То в този свят, аман от простаци...
Извинете за откровението и то много големи !
shefkata

Есенно почистване

Почистването пролетно отложих,

със чистката започвам от сега,

в един момент така ми се наложи,

да яхна есенна метла.

 

Прозорците отворих на душата,

та лошото да може да излезе,

развъртях внимателно метлата

и пуснах слънцето да влезе.

 

Лицемерието в чувал събрах,

прибавих фалша и лъжата,

обещания, обиди, шепи прах,

оставих всичко вънка пред вратата.

 

И изведнъж почувствах лекота,

душата дишаше спокойно...

Реших, ще сложа ключ и от сега,

ще пускам само с името - достойно.

 

С почистването малко закъснях,

но важен е накрая резултата,

метлата есенна подпрях,

чистота и слънце имаше в душата !

 

11250145_10206718071103962_3384559165515

shefkata

Там, леко в ляво

Денят беше топъл и прекрасен. Усмихнах се на слънцето срещу мен и попих лъчите му.Беше толкова спокойно и хубаво, нооо...Изведнъж хоризонта притъмня. Черни, плътни облаци, скриха слънцето от очите ми. Задуха силен вятър. Срещу мен блесна светкавица и след секунда изтрещя. Бурята беше толкова близо. Не, не близо – тя беше точно тук, до мен. Заваля. Посипаха се хиляди миниатюрни, прозрачни капчици.
Тряс, нещо издрънча и в душата ми. Като че ли се счупиха стъкла. Приседнах на тротоара вслушвайки се в ритъма на часовниковия си механизъм. Тряс, тряс, тряс, беше единственият звук който чувах. Някъде, нещо се рушеше безпощадно. От бурята ли ? Светът около мен ли се сриваше или вътре в мен ? В този момент часовниковият ми механизъм прескочи един удар. Опитах се да си поема въздух и усетих някакво пробождане там, леко в ляво. Когато опипах с ръка мястото от което идваше болката, открих парченца кристал забили се в сърцето ми. Върху пръстите ми имаше капчици червена кръв. Вятърът разнесе аромат на гузна съвест. Близнах пръстите си – беше блудкаво и горчиво. Това вкусът на моята кръв ли беше или вкусът на предателството?!
Всеки край идва така внезапно, като гръм от ясно небе. Като бурята преди малко, изневиделица в най-топлия и най-хубав момент. Тряс – продължаваха да падат гръмотевици около мен. Тряс – хвърчаха парченца кристал вътре в мен.
Болеше и щеше да продължава да боли. Такива рани никога не зарастват, а и още няма измислен лек за тях. Болката там, леко в ляво щеше да си остане за цял живот. Но този живот, така или иначе продължаваше и трябваше да се живее. Земята нямаше да спре да се върти, само защото някой, някъде те е предал...няколко пъти.
Всяко едно приятелство е кристална кула в човешката душа. Всяко предателство – хвърлен камък срещу тази кула. Въпрос на оцеляване е обаче, да свикнеш със звука на счупен кристал, с хилядите миниатюрни парченца, които се сипят около теб и с неизменната болка там, леко в ляво !

 

11855803_1031742006849599_666114285743681677_n.jpg?oh=b4823d029ea70f2580955743ed1916f1&oe=564475D5

shefkata

Нямам време


Нямам време за вашите клюки,
за сплетни и интриги излишни.
От живота си вземам поуки
и от своите грешки предишни.

 


Нямам време да слушам хората,
колко съм вятърничева и себична,
как въобще не познавам умората
и дори съм била неприлична.

 

Че вървя по широките пътища,
само боса и с коса разпиляна,
че тормозя мъжките сънища,
все щастлива и вечно засмяна.

 

Нямам време за глупости, разберате,
да ви слушам - въобще не умея.
Останете със здраве и ми простете,
бързам...Имам живот да живея !

 

11701221_10206257769196702_2901426888746037194_n.jpg?oh=e608f983371aaec2f1504484315d08b9&oe=5612B22F

shefkata

Защото...

Хора - море.

Човеци, няма.

Питаш: Къде са?

Получаваш измама.

Тече мисъл.

Акъл, няма.

Питаш за смисъл.

Мълчат поне двама.

Знаещи - дал Бог.

Можещи, няма.

Живота бил строг

и белята голяма.

Навалица - бол.

Човеци, няма.

Затова царя е гол

в поредната драма !

shefkata

Последна събота на март

и щъркелите долетяха.

Моторите застанали на старт,

двигателите им запяха.

Прекрасна песен, сбъдната мечта

най-нежното усещане в ръцете

и чувството за свобода,

изпълнило завинаги сърцето.

Моторен шум, най-правилният тон,

едно шосе, адреналин в кръвта.

Мотор и моторист в синхрон,

най-хубавата гледка на света !

11081318_803429973078350_7927454437564729915_n.jpg?oh=5e33978bf31c521f40aaac5b19ad30fe&oe=55A46D09

shefkata

Равносметка

Влязох тихо в празната стая

и затворих зад мене вратата,

седнах с лист и молив на края,

в равносметка да тегля чертата.

Пресмятах ползи, излишъци, данъци,

евтини приказки, скъпи реликви,

построените пясъчни замъци

и каляските от полето със тикви.

За това, че ме предадоха многократно

всичките чаши горчиви - изпих си.

Клюките и сплетните на бяха безплатно,

за човешката злоба - платих си.

За нанесените във гърба ми рани,

за доверието разбито на прах,

извадих сълзите прибрани,

да остана длъжник - не посмях.

И накрая с джобовете празни

съм богата, дори благодарна.

Без заеми, без дългове разни,

останах на себе си вярна !

10405258_902361393120995_8522683050503093720_n.jpg?oh=4547c0a5cd866914e7b05c335ce10cdc&oe=5545D485

shefkata

Двата вълка в нас

По мотиви от притчата "Двата вълка в нас"

Кой от двата вълка да нахраня днес,

запитах се със доза отчаяние...

Добрият вече няма интерес,

а лошият се бори за признание.

Добрият се е свил на две,

за храна не гледа и не пита.

Лошият готов е да краде

и чужда дажба да опита.

Добрият вълк отчаяно ме гледа,

преценил света с едничка мисъл.

Оставил е за лошия победата,

изгубил най-безценното си -

смисълът !

1604885_618692371533122_538742246_n.jpg

shefkata

Паднал човек на земята не се рита ! - Това е едно от нещата, които съм научила в скромния си живот до сега. Никой обаче не спазва този принцип в днешно време. Днес хората ритат на посоки. Ритат за да изкарат върху някой друг, собствената си неудовлетвореност, за да притъпят собствената си злоба. Ритат и нараняват, за да си върнат на живота за това, че са провалени като служинели, като родители, като приятели, като шефове, че просто са провалени като хора. Никой не осъзнава днес, че е сам е виновен за собствените си провали. Тези провали са в резултат от решенията, които те сами са вземали. Никой не им е опирал пистолет в главите, да решават и да избират. И никой не осъзнава, че както успехите, така и провалите в живота му, са негов собствен резултат. По-лесно е да излееш гнева за своя провал върху някой друг, отколкото да се замислиш, защо и какво те е разгневило. Защо, какво и как точно се е провалило. Днес и в България е по-лесно да ритнеш падналия на земята, отколкото да се наведеш и да му помогнеш за стане. Защо да му подаваш ръка, след като това е свързано с усилие – да се наведеш, да му протегнеш ръка и да я предоставиш, като опора ?! Нищо не ти коства да минеш покрай него и просто да го сриташ, там където са го ритнали още много. Там, където го боли най-силно !

Провалените хора, ритат най-силно. Не ми питайте от къде знам. Просто знам.

Успелите в живота си хора, са ми се усмихвали най-красиво и това винаги е успявало да ме стопли. Никога не съм подценявала силата на една усмивка и на една добра дума, защото те са такова невероятно лекарство. Лекарство, което ме начу, че един ден когато стана и успея да се изправя, ще мога да се усмихна широко ! В.С.

Хубав и усмихнат ден :)

9457_10204307861210221_2962579928956998772_n.jpg?oh=f746e2697dffeaa16a1c6109c7ae3010&oe=54EF2EEC

shefkata

Мълчание

"Не ми е тъжно. Просто ми е празно.

И точно за това ми се мълчи." - caribiana

Не ми е празно, просто ми е тъжно

и точно за това ми се мълчи.

Препъвам се във думи неизказани,

оглеждам се в невиждащи очи.

Не ми е тъмно, просто ми е тъжно,

че мрака се заселва в нас,

че сатваме по-алчи, безобразни

в ръцета на нечиста власт.

Не е студено, просто ми е тъжно,

че този свят така е охладнял.

Че всичко чисто, всичко свято -

захвърлил е, подминал, пропилял.

Не ми е черно, просто ми е тъжно,

че белотата някак се изтри.

Че човещината вече ни е чужда,

ей точно за това ми се мълчи !

10313707_351104698382776_388819762526862665_n.jpg?oh=566a5aa861f7f9af12e082a0d1dc3d87&oe=54AE1185&__gda__=1425573918_03c079c5a58a2c856777abd058339a11

shefkata

Победа над времето

Из поредицата "Есен"

- Днес си толкова тиха, смирена ?!

- Защото и днес не съм победена !

- Пак ли някоя битка спечели ?

- Войната е само за смели.

- И кого победи ? Интересно...

- За пореден път времето - честно.

- Със времето, как се воюва ?

- Повярвай ми, тази битка си струва.

Спомен да събудиш щом умееш

и на някого в сърцето щом живееш...

- Не със дни и с часове ?

- А със години и дори със векове.

- Побеждаваш, даже без измама ?!

- По-хубава победа - няма !

10711014_851228318234303_2127350668597808522_n.jpg?oh=7ebd8151a2d4e3801f802ec15b7822f8&oe=54837A0E&__gda__=1422013831_7ebe24599d45af1e96e08dc04faf766e

shefkata

Безплатни съвети

Днес съм рошава и безразсъдна

и реших - ще вървя срещу вятъра.

Имам много мечти за сбъдване

и зрънце надежда в ръката.

Не ме търсете, днес нямам намиране,

като всички вечно заети....

Вдигнах пръст, с мене няма разбиране,

ще раздавам безплатни съвети.

Днес съм себе си. Казах ! Помнете !

Щом пристъпите, няма отричане.

Ако ще искате нещо от мене,

научете се - става само с обичане !

10615460_10152319720088994_5916226405124398920_n.jpg?oh=49f4df741c978f1a85aae85567449ad1&oe=54698BE6&__gda__=1416684441_53edc67aaf96df4f53120527c33cf18b

shefkata

Имам...

Имам обич, преливаща в шепите,

а раздадох толкова много.

Не видяха единствено слепите

и глупците ме съдиха строго.

Има още, прелива от всякъде,

обич истинска, чиста и свята

и когато запътя се някъде

я разнасям навред по земята.

Тя е лек за ранена душа,

горско биле, светулка във мрака.

Тази обич е жива вода,

тя извира, прелива, не чака.

Има много, малеят и шепите,

ще раздавам навред и до края,

докато не прогледнат и слепите

и глупците дорде се покаят !

10522638_10203580551427931_5302217501364609023_n.jpg?oh=87ed57e7c9a0d64710d099dcccd34733&oe=544A76CD&__gda__=1413550923_dd125c562710e450286184a3e7d86f76

shefkata

С дланите нагоре се живее

и с дланите нагоре се умира,

човек се ражда не да тлее,

а света във дланите си да побира.

Пари, богатства, власт и слава,

без нищо от това сме се родили,

нима във сетния ни час тогава,

те ще ни дарят със сили ?!

Без нищо сме дошли на този свят

и нищо няма да си вземем,

но можем да го украсим във цвят,

можем да дадем, не да отнемем.

С дланите нагоре се живее

и с дланите нагоре се умира.

Ако човек това не го умее,

то от живота нищо не разбира !

1966806_791930500830752_585780529338792706_n.jpg

shefkata

Прошка II

Прости им, Боже, злобата на хората,

прости им, че са озверели.

Навярно всичко идва от умарата

и сигурно са вече ослепели.

Прости им, че не виждат свойте грешки,

а в чуждия живот се ровят.

Нали това са навици човешки –

хора по мужду си да се тровят !

Прости им, Боже, че са глухи,

за чуждия товар и изнемога,

за обвивките им празни, кухи.

Прости им ти, защото аз не мога !

10382420_297728143720432_5886786097555919087_o.jpg

shefkata

В съботното утро, за работещи и почиващи, темата за размисъл днес е "Ние, коректив на останалите" Колко пъти онзи ден, вчера, вече и днес казахте на някого, че той не е прав ? Колко пъти укорихте някого, поправихте го или се опитахте да му разясните, как точно стоят нещата / защото вие знаете / ? Оказва се, че в днешно време е най-лесно да си коректив на останалите и да подреждаш нещата по своя собствен начин. Естествено, че от своя гледна точка ти се прав - но, въпросът е, колко гледни точки още, има срещу теб...Този въпрос никога, никой не си го задава. Най-лесно е да кажеш на някого, че не е прав, защото ти си - седейки в собствената си камбанария, мерейки със собствения си аршин и носейки собствените си обувки. Защо пък веднъж поне не се опитаме да обуем чужди обувки и да минем по чуждия път, за да видим, колко е лесно ?! В днешно време спокойно можем да обясняваме на някого, какъв е той и какъв не е. Колко е прав и колко не е. Колко е умен и колко не е. Колко е грамотен или кадърен и колко не е. Но много рядко ще му кажем "Дай да обуя твоите обувки !" и да вървим заедно напред.

Редно е да се научим, че каквото посеем, това ще пожънем !!!

Не можем да обидим някого и да очакваме как той ще ни се усмихва отсреща. Не можем да нараняваме някого и да очакваме, че той ще стои кротко срещу нас. Не можем да унижаваме някого и да смятаме, че той само ще мига на парцали. Не можем да бъдем коректив на някого и да очакваме, че той ще мълчи като риба. Редно е да се научим вече, че според това как почукаме, така и ще ни отговорят !

1609795_776805945676541_7117201264992736804_n.jpg

shefkata

Обида

Кръвта от раната не спира,

ножа във гърба боде,

душата за пореден път умира,

душата на излъгано дете.

Обидата във гърлото прелива

умората на плещите тежи,

предателството ме залива,

с огромни, огнени вълни.

Не спря да ми горчи в устата.

Заслужавам си го, може би ?!

Жаравата запалена в краката

и всички хорски, зли очи !

Кръвта от раната ме дави,

ножа във гърба боли

Забравихме човешкте си нрави,

забравихме човешкото – уви !

10308909_284309888395591_2289378270356462837_n.jpg

shefkata

Разпети петък !

Днес е разпети петък. Ден, който може да те наведе на размисли. Върху какво може да мисли човек ли ? Да речем, върху саможертвата !

Знаем ли истинското значение на тази дума и колко пъти сме правили саможертва в живота си ? За кого ? И струвало ли си е ? А трябва ли да правим сметка въобще - 'дали си е струвало' ? Когато стигнем до тази тънка сметка, саможертвата се обезсмисля.

Ако някога, някъде е съществувал един човек, който е бил прикован на кръста, заради греховете човешки, какво ли си е мисли той в онзи момент ? Дали е приемал, че жертва себе си, заради останалите или просто е вярвал в това, което прави ?!

Аз лично си мисля, че саможертвата идва от сърцето. Тя не е нещо, което се прави, защото трябва. Тя е усещане. Тя е вяра. Тя е душа и сърце, обединени в една обща кауза. Тя е онази истина, която всеки носи вътре в себе си. Онова, в което всеки от нас вярва. Тя е правия път на всеки един от нас или поне за онези, които решат да поемат по него !

razpeti-petak.jpg?1367568573

shefkata

Днес хората са на мода. Да си човек е модерно. Човек е онези с голямо самочувствие и ниски възможности. Днес се окачествяваш, като човек, когато не държиш на дадената вече дума. Когато казваш едно, а вършиш съвсем друго. Днес ти си човек, заобиколен само от 'невежи' и 'нищо неразбиращи' и твоето право, е по право от всяко друго. Защото ти си човек, свикнал да се подиграва на околните, да ги иронизира и да ги лъже. Това е което осмисля човешките ти дни - да се поставяш винаги над другите. Да бъдеш техен коректив. Да им даваш акъл, без сам да притежаваш нещо такова. Няма по човешко качество от егоизма в днешно време. Естествено, че е човешко всичко чуждо да е общо, но нашето да си е само наше. Естествено, че ако имаш две ризи, едната ще облечеш, другата ще скриеш и ще твърдиш, че нямаш риза. Няма по човешко от това, когато има някаква работа за вършене, да изпратим някой друг да ни я свърши. Да направим сметка, която някой друг ще плати. Днес хората умеят да поемат отговорност.....на думи ! И да събират лаври, но чужди. Днес хората смятат, че всички останали са им длъжни ! Днес човекът е човек, само ако неговата дума е последната и той вярва в това, че тя е меродавна. Едно от най-модерните неща днес е лицемерието. Чистото и открито лицемерие. Онова, което ни кара да сме кротки и тихи, гонени от нуждата. Онова същото, което ни прави отровни и рогати, когато нямаме изгода.

Днес добрите са смешни. Тези с чисти намерения са идиоти. И дааа, няма по глупави от онези, които и днес все още вярват в човека !

Това, което искам да ви призная всъщност е, че ужасно много ми е жал за хората !

10172784_281477825345464_8516336634128513168_n.jpg

shefkata

Сега ще ви разкажа, как се сбъдват мечти. Преди всичко с голяма любов и много желание, както каза Павката.

В тази публикация ще ви се похваля с нещо, с което не може да се похвали всеки, а именно, колко съм богата всъщност ! Хората измерват своите богатства по различен начин - пари, коли, мотори, острови и екскурзии...Аз обаче се имам за по богата от всички с подобни измерители.

Аз съм най-богатият човек на приятели ! И снимките, които ви поствам тук, са доказателството за това !

Това е моята първа стихосбирка. Стиховете, които сте чели тук в този блог, са съхранени изцяло в нея.

На 09.02 баща ми, моят мъж, моето Сдружение и други приятели, осъществиха една моя отколешна мечта, а именно подариха ми тази стихосбирка !

Не мисля, че са нужни повече думи, нито пък доказателства. Чудеса съществуват, само трябва човек да повярва в тях. Щастието отива там, където го чакат. Нямам толкова думи, за да ви изразя точния размер, на моето. Но пък сега предполагам разбирате, защо и колко точно съм богата !

1519375_590413904379959_1716193077_o.jpg

886198_590414004379949_395094691_o.jpg

Ето така се сбъдват мечтите ! :)

shefkata

На баба

В живота ми нахлу крадец,

ограби ме в размер огромен.

Букет кокичета с червен конец,

остана ми единствения спомен.

И празна стая, пълна с тишина,

със болка и страдание човешко,

а моята разкъсана душа,

стои на прага, диша тежко.

Девети ден от месец февруари,

отвори се във мен девета рана,

сълза в очите ми припари.

Аз кротко чакам баба от зарана.

Букет кокичета с червен конец,

до мене тихо да постави...

Живота - стар, проклет крадец,

вазата ми празна днес остави !

1622082_726097557414047_409189595_n.jpg

shefkata

Връзва ли се вятър на каишка ?

Връзва се, от зла жена.

На живота златната му нишка,

стиска тя във своята ръка.

Вятър в клетка не живее,

бавно гасне, губи сила.

Вещицата хубавее,

неговата мощ изпила.

Вятър връзва се с магия

ала вещицата ще изгуби...

Със сетен дъх природната стихия,

себе си и нея ще погуби !

1485913_250338895126024_1050397033_o.jpg

shefkata

Проклета

Проклета съм до мозъка на костите.

Проклетница във всяко измерение.

Не съм ви в списъка със гостите,

дори при крайно положение.

Не се разбира всеки с мене,

дори съм трудна за преглъщане.

От мене трудно може да се вземе

и рядко има път за връщане.

Проклета съм до толкова, че даже

във кожата си да се побера не мога.

Не смее никой, нищо да ми каже,

отписа ме и Дявола и Бога !

Проклета съм до мозъка на костите.

Приберете списъците с гостите !

1474508_241414809351766_17911969_n.jpg

shefkata

Втори шанс

Безвремието ме направи своя,

а времето си тръгна безвъзвратно.

Наруши се вътре в мен покоя,

а аз потърсих пътя на обратно !

Безвремието даде ми аванс,

от него винаги ще имам.

Времето не ми остави шанс,

имала съм някога да взимам.

Безвремието ме постави в своя власт,

обгърна ме, обви ме във забрава.

А времето крещеше с пълен глас -

'От мене нищичко не ти остава'

Притихнала до крайност във безвремие,

поисках втори шанс от времето !

1488026_238886766271237_1394558034_n.jpg

shefkata

Пленница

Душата ми все още е пленена

на дъното на онзи Ад,

останала до края не сломена

във чуждо време, в друг различен свят.

Стълба на успя да си направи

от несбъднати мечти,

но не успя и да забрави...

Душата пленница, мълчи !

Не съжали, дори не се разкая,

в очите и сълзица не се мярна

и въпреки съблазънта за рая,

на себе си остана вярна.

Душата ми все още е пленена

във ъгъла, на дъното на Ада

и макар да е безкрайно уморена,

душата пленница, не страда !

Защото себе си запази,

такава чиста и красива,

умееща да люби и да мрази.

Душата ми е истински щастлива !

1380170_227182087441705_2120416594_n.jpg