Премини към съдържанието
  • публикации
    6
  • коментари
    20
  • прегледи
    2422

За този блог

състояния

Публикации в този блог

 

никога

Никога не казвай "никога" защото някога се връщаш някога, когато няма никого, внезапно се завръщаш. Някога, когато казвах "никога", при никого на се завръщах, но ей-сега, не казвам "никога", и се завърнах в къщи...

Офелия

Офелия

 

нов бряг

Над моя град се появиха чайки и гларуси във въздуха крещят като на плажа - когато в късния следобед сенките на дюните растат и морски птици в пясъка пристъпят да хапнат недоядената леш останала след хората без дрехи без свян и в похот потопили този ден, изгубен в отлетяло лято... Дали се тези бели птици тук за малко и пак ще се завърнат при морето, или предвестници са на Потопа - на новото море чертаят тук брега?

Офелия

Офелия

 

Мостове - изображение на евробанкнотите

Мостовете - Те са протегнатите ръце между нас. Те са прегръдката на лявото и дясното. Те са пътеките от и към нашите сърца. Те са струните, които вибрират на чистотата на живота. Мостовете - Това е срещата, приятелството, любовта. Това е доверието, разбирателството и дружбата. Това е информацията, обмяната и взаимното обогатяване. Това е краят на непознаването, недоверието и враждата. Мостовете - Трябват ни за да намерим другия Трябват ни, за да открием себ

Офелия

Офелия

 

Юли

горещо и душно небето надвиснало от облаци тежки над пепел и прах дърветата тъжни с повехнало минало от стари болежки прегърбени в страх земята послушно лежи си умислена за своите грешки, като някой монах вятърът мудно поклаща стърнища в черната дреха на умишлен пожар жега е - тъй тук пече ни се хляба с напукани устни и с потна снага дано да е суша, дано да измолим до края на жътвата да не идва дъжда.

Офелия

Офелия

 

цветове

Бял е лъчът, достигащ до земята червен е залезът в горещо лято оранжев портокал дъхти на младост жълт нарцис шестолъчно се усмихва зелен е крокодилът в тъмно блато син вир на бистрия поток планински морав е блясъка на слънцето в морето виолет приспива полето теменужено, а заедно преливат се и чезнат в черното на падащата над земята нощ

Офелия

Офелия

 

Дъжд

Вече много отдавна всеки ден тук вали Вече всичко е мокро - градове и гори Вечер плътно покриват тези вечни мъгли къщи, хора самотни, цветове и звезди Вездесъщ е зеленият изумруден пейзаж, с капки-перли накичен е всеки стрък, всеки храст Само някъде бавно над заспали поля като полъх се носи аромат на липа...

Офелия

Офелия

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване