• публикации
    10
  • коментари
    19
  • прегледи
    251

За този блог

Четива.

Публикации в този блог

ALEXONE™

Без заглавие

* Жената-Internet: Трябва да платиш, за да получиш достъп до нея.

* Жената-сървър: Винаги е заета, когато ти трябва.

* Жената-PowerPoint: Идеална е за представяне пред хората на празненства.

* Жената-Excel: Казват, че можела много неща, но ти я използуваш само за основните четири действия.

* Жената-Windows: Знаеш, че има много недостатъци, но не можеш да живееш без нея

* Жената-Word: Отново и отново те изненадва и няма човек на света, който наистина да я разбира.

* Жената-DOS: Всички вече са я имали, но сега никой не я иска.

* Жената-Back-up: Мислиш, че има всичко, но като опре до същественото, ти прави впечатление, че нещо й липсва.

* Жената-Scan Disc: Знаем,че върши добро и само иска да помогне, но по същество никой не знае, какво умее реално, и ако сме честни, ЛАЗИ НИ ПО НЕРВИТЕ!

* Жената-Screen Saver: Всъщност за нищо не върши работа, но ти харесва да я гледаш.

* Жената-Hard Disc: Спомня си всичко, по всяко време на деня и нощта.

* Жената-Email: От десетте неща, които ти разказва, 9 са абсолютни глупости.

* Жената-вирус: Когато най-малко го очакваш, тя се инсталира в жилището ти и го завладява. Ако се опиташ да я деинсталираш, ще ти липсват много неща; ако не го направиш, ще загубиш всичко.

Мъжът откри ЦВЕТОВЕТЕи създаде РИСУВАНЕТО,

Жената откри РИСУВАНЕТО & и създаде ГРИМА.

Мъжът откри ДУМИТЕ и създаде ДИАЛОГА.

Жената откри ДИАЛОГА & и създаде КЛЮКИТЕ.

Мъжът откри ИГРИТЕ& и създаде КАРТИТЕ.

Жената откри КАРТИТЕ& и създаде ТАРО.

Мъжът откри ЗЕМЕДЕЛИЕТО& и създаде ХРАНАТА

Жената откри ХРАНАТА & и създаде ДИЕТАТА.

Мъжът откри ЧУВСТВАТА& и създаде ЛЮБОВТА,

Жената откри ЛЮБОВТА& и създаде СВАТБАТА.

Мъжът откри ЖЕНАТА & и създаде СЕКСА.

Жената откри СЕКСА & и създаде ГЛАВОБОЛИЕТО.

Мъжът откри ПАЗАРА& и създаде ПАРИТЕ,

Жената откри ПАРИТЕ & И *БА МАЙКАТА НА ВСИЧКО!!!

сорс интернет!

ALEXONE™

58. истини за живота

1. Ако димът се стеле по земята - върнете се и изключете ютията; ако се вдига стълбовидно - може вече и да не се връщате

2. Ако ви сърби лявата ръка - това е на пари, ако ви сърби носа - това е на пиячка; ако са и двете - това е на пиячка на аванта

3. Котките си имат поверие - ако негър им пресече пътя...

4. Ако мъжът подарява цветя без причина, значи - причина все пак има.

5. Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан - омъжена е, но това нищо не значи

6. Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отвертка

7. Ако искаш да се почувстваш звезда - сядай на елхата!

8. Дошъл си - благодаря, отишъл си си - мноого благодаря...

9. Животът на човек се дава само веднъж, основно случайно

10. Поради изчезването на мъжа са възбудени ... двама съседи

11. По-добре с Петров на Майорка, отколкото с майор на Петровка (Петровка 38 - адресът на московската милиция)

12. Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник".

13. Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите - с изключение на новините в осем часа.

14. Граждани! Летете със самолетите на Аерофлот! Побързайте - останаха съвсем малко!

15. Ако смятате, че никотинът не влияе на гласните струни на жените, пробвайте да изтръскате пепелта от цигарата на килима.

16. Когато жена казва, че няма какво да облече - това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече - това означава, че няма чисти дрехи.

17. Хубаво нещо е "умрелият полицай" - и скоростта ограничава, и да го прегазиш е приятно.

18. Руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да преминат.

19. Ако дълго време не са се обаждали роднините или приятелите - значи всичко им е наред.

20. Хубаво е не там, където ни няма, а там, където никога не сме и били!

21. Да ви помогна ли или да не ви преча?

22. Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.

23. Когато в семейството има само една жена, тя израства егоистка.

24. Причините за неявяване са три - забравяне, запиване или зае*аване.

25. Ако искате да разсмеете Бог - разкажете му плановете си.

26. По-страшен от руския танк е пияният му екипаж.

27. Както и да се въртиш, задникът ти все е отзад.

28. И вълците сити, и агнетата цели, а на овчаря - вечна му памет.

29. Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните; ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват - кажи НЕ на наркотиците!

30. Комарите са много по-хуманни от някои жени - когато комър ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи.

31. Има три начина да се направи нещо - направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.

32. Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

33. Да направиш жената щастлива не е трудно - трудното е ти да останеш щастлив.

34. Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.

35. Правилно хвърленият мъж обезателно се връща - като бумеранг.

36. Аз безкрайно уважавам чудовищния избор на моя народ.

37. Когато времето е малко - не ти е до приятелство, а само до любов.

38. Руският мързел не е грях, а изключително необходимо средство за неутрализация на кипящата активност на ръководителите - идиоти.

39. Безпричинен смях - признак, че или сте идиот, или красива девойка.

40. Извинявайте, че говоря, докато Вие прекъсвате.

41. Лотарията е най-добрият способ за изчисляване на броя на оптимистите.

42. Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.

43. Болният отиде на поправителен, но не стигна.

44. Изпратете четири капака от тоалетна чиния и ще получите безплатна ролка тоалетна хартия!

45. Глупаците се женят, а умните се омъжват.

46. Американските университети са мястото, в което руски евреи преподават математика на китайците.

47. Животът отминава толкова бързо, сякаш не му е интересно с нас...

48. Зелевият сок - утрешната напитка.

49. Мързелът е подсъзнателна мъдрост.

50. Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти. Ф. Раневская.

51. В живота на всеки мъж идва период, в който най-просто е да си купиш чистите чорапи.

52. За жените - има само миг между миналото и бъдещето. И този миг се нарича живот.

53. Възпитаният мъж не прави забележка на жена, неправилно носеща траверса.

54. Не е достатъчно да си знаеш цената - трябва да се отчита и търсенето.

55. Пазете родината - почивайте в чужбина.

56. Тя пристигна в Сибир и му развали цялата каторга.

57. Жените, също като децата, обичат да казват "не". Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.

58. Висша степен на смущението - два погледа, срещащи се в ключалката

ALEXONE™

БЪЛГАРИЯ

Магистрала и по нея скрибуца магаре с каруца,

Златна есен ръси пендари и на припека просяк.

Църковен олтар и ничком крадци на икони.

Дете и падналото му зъбче цигара.

Веранда към необята - цяла в решетки.

Куче и старец рошльовци ровят кофи за смет.

Житница на Балканите и безхлебие.

Втори по интелект в света и безумие.

Отворени очи за наука и затворени училища.

Родопска песен в космоса и плач в Родопа.

Пътища-кръстопътища и ограбени пътни знаци.

Двама братя 13 века се карат до кръв

кой да води бащина си дружина.

И двата синода ги благославят: - Мир вам!

Майка вика през океана - Сине, не се завръщай!

България - щедра страноприемница за чужденци,

за своите чужда-чужбина. Моя странна страна

на всевъзможни невъзможности.

Каква молитва да промълвя за тебе?

Господи, спаси ни от нас самите!

Блага Димитрова 28.02.1997

ALEXONE™

Научих

Научих ...

Научих -

че не можеш да накараш някой да те обича.

Можеш само да бъдеш някой,

който може да бъде обичан.

Останалото зависи от другия.

Научих -

че без значение колко те е грижа,

на някои хора просто не им пука.

Научих -

че отнема години да изградиш доверие,

и само секунди да го разрушиш.

Научих -

че не е важно какво имаш в живота си,

важното е кого имаш в живота си.

Научих -

че можеш да разчиташ на обаянието си

около петнайсет минути.

След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -

че не трябва да сравняваш себе си

с най-доброто, което другите могат да направят,

а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -

че не е важно какво се случва с хората

Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -

че за секунда можеш да извършиш нещо,

заради което ще те боли цял живот.

Научих -

че колкото и прецизно да режеш,

винаги ще има две страни.

Научих -

че отнема много време,

да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -

че е много по-лесно

да реагираш вместо да помислиш.

Научих -

че трябва винаги да се разделяш

с тези, които обичаш с думи на любов.

Може пък това да е последният път, когато се виждате.

Научих -

че можеш да продължиш напред

дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -

че сме отговорни за това, което правим

независимо какво чувстваме.

Научих -

че или контролираш отношението си към хората

или то те контролира.

Научих -

че независимо колко страстна и буйна

е една връзка отначало,

страстта отминава и добре би било да има

нещо друго да заеме мястото й.

Научих -

че герои са хората,

които правят това, което трябва се направи,

когато трябва да се направи

независимо от последствията.

Научих -

че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -

че има хора които искрено обичат,

но просто не знаят как да го покажат.

Научих -

че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -

че с най-добрия си приятел можем да правим всичко

или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -

че понякога хората, които очакваш

да те ритнат докато си на земята,

ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -

че понякога, когато сме ядосани

имаме право да бъдем ядосани,

но това не ни дава право

да бъдем жестоки.

Научих -

че истинското приятелство продължава да расте

дори през големи разстояния.

Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -

че понеже някой не те обича

по начина, по който ти искаш да те обича,

това не означава

че не те обича с цялото си сърце.

Научих -

че зрелостта много повече зависи

от това какъв опит си придобил

и какво си научил от него,

и много по-малко

от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -

че никога не трябва да казваш на дете

че мечтите му са невъзможни или странни.

Малко неща са по-унизителни, а и каква

трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -

че семейството ти няма винаги

да те подкрепя. Може да изглежда странно,

но хора, с които не си роднина

могат да се грижат за теб и да те обичат

и да те научат отново да вярваш на хората.

Семействата не са биологични.

Научих -

че колкото и добър приятел да ти е някой,

той ще те наранява

от време на време

и трябва да му прощаваш за това.

Научих -

че не винаги е достатъчно

да ти простят другите.

Понякога трява да се научиш

ти самият да си прощаваш.

Научих -

че независимо колко лошо

ти е разбито сърцето,

света не спира заради мъката ти.

Научих -

че произхода и обстоятелствата

може да са повлияли на това кои сме,

но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -

че понякога когато приятелите ми се карат,

се налага да взема страна

дори и да не искам.

Научих -

че само защото двама човека се карат

не значи, че не се обичат.

И че само защото не се карат,

не значи че се обичат.

Научих -

че понякога трябва да поставиш човека

преди неговите действия.

Научих -

че няма нужда да променяме приятелите си,

ако разберем че приятелите се променят.

Научих -

че не трябва да бъдем толкова

настоятелни, да открием някоя тайна.

Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -

че двама човека могат да

гледат едно и също нещо,

а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -

че колкото и да се опитваш да защитиш

децата си, все нещо ще ги нарани

и това ще нарани и теб.

Научих -

че има много начини да се влюбиш

и да останеш влюбен.

Научих -

че независимо от последствията,

тези които са честни със себе си

стигат по-далеч в живота.

Научих -

че независимо колко приятели имаш,

ако ти си тяхната опора,

ще се чувстваш самотен и изгубен,

когато те са ти най-нужни.

Научих -

че живота ти може да бъде променен

за часове, от хора

които дори не те познават.

Научих -

че дори, когато мислиш,

че нямаш какво повече да дадеш,

когато приятел повика за помощ,

ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -

че писането, както и говоренето,

може да облекчи емоционалната болка.

Научих -

че парадигмата в която живеем,

не е всичко, което ни е предложено.

Научих -

че заслугите на стената

не ни правят почтени човешки същества.

Научих -

че хората, на които държиш най-много в живота

ти биват отнети твърде рано.

Научих -

че, въпреки че думата "любов",

може да има много различни значения,

тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -

че е трудно да се определи

къде да се тегли чертата,

между това да бъдеш добър и

да не нараниш чувствата на хората

и това да защитаваш това, в което вярваш.

ALEXONE™

слушайки: HEAT OST - Terje Rypdal - Mystery Man

Пулса от целувката ти, все още пари върху езика ми, устните ми.

Погали ме веднъж, но ми даде много - ужасно много!

Нося уханието ти на върха на пръстите си.

Макар и прекрасен, понякога ужасен, аз те обичам…

Тя: Точно тук се чувствам себе си. Виждаш ме гола, с презрамка на рамо, гледам замечтана към небето. Но знаеш ли какво виждам?

Аз: Ти летиш?

Тя: Пълни глупости. Изпразваш погледа си едва до онази граница, която ти е позната. Неспособен си да усетиш отвъд.

Аз: Как бих могъл?

Тя: Виждаш ли онзи слънчев лъч? Ето онзи там - протегнала ръка, сочи нейде, където очите ми едва стигат - познатата бяла форма с невероятния слънчев отенък зад нея? Виждаш ли?

Аз: Мисля че да…

Тя: Това е, мога да вдишам, плътно и да мине през мен. Но ще остави силен отпечатък в сърцето ми. Дори не мога да ти го опиша, но можеш да държиш ръката ми, докато това нещо… минава… през мен!

Аз: Бих желал… с очите си…

Тя: Или ако просто искам да се усмихна?

Аз: Нищо не те спира?

Тя: Напротив! Виж тази свобода около нас, зеленината. Наредили са се пазачи, безмълвни, дървесен безкрай. И покрай тях на малки порции в живота ни влиза същия онзи лъч, девствено прокрадващ се. Когото преди малко наблюдавахме, а той ни смигаше все така плахо. Придобил сили, далеч от своя облак закрилник, сега ни дразни… Но ние може да му го върнем.

Аз: Как?!

Тя: Как ли… - тя се усмихва още повече, дори не ме поглежда - ето как - вперва поглед в двете паралелни жици над нас, които водят трамвая по бързото спускане към следващата спирка.

Аз: Какво… какво да гледам?

Тя: Нищо… просто го пусни през себе си. Усети го, като вдишване. Когато те изпълни и започне да те задушава с красотата си, може да въздъхнеш. Нека светлината ни завижда. Нека почувства ревността, дълбоко, в себе си… с всички фотони, превръщащи я в изящно изкушение. Очите ни, те ще бъдат стражите!

Аз: Скъпа…

Тя: Да… - не се обърна към мен, но мисля че почувства изпиващия ми поглед с периферното си зрение.

Тя: Искам да ти покажа нещо.

Аз: С теб съм…

Тя: Хвани ме за ръка, аз ще те водя.

Аз: Но… нали ще ми показваш?!

Тя: Невероятен си. Приеми думите ми, остави ги за миг в главата си, не мисли какво значат логически свързани. Приеми ги като един особен контраст, преминаващ през теб. Тогава?

Аз: Да, тогава… могат да означават какво ли не?

Тя: Точно така - усмихна ми се тя, като погали косите ми - Затвори очи, ще те водя.

Аз: Добре - с лека насмешка, притеснено, с пустиннно усещане между езика и небцето си изпълних заповедта й.

Тя: Чуваш ме добре, нали?

Аз: Разбира се!

Тя: А сега виждаш ли ме?

Аз: Какво - отварям очи като рефлекс от въпроса - виждам те, да - ръцете й побързаха да покрият взора ми.

Тя: Ах ти…

Тя: Точно тук, прелитане! Мек усет, стъпвам нежно, заобикалям. Лицето му е особено, червена светлина, пресичам. Ти трепериш, усещам влага. Поглеждам нагоре. Свети зелено. Някой мърмори зад мен, топло е. Приятен си. Милваш ме, или може би се притискаш уплашено. Бързат. Всички. Фас върху земята. Още гори. Настъпвам. Ти изоставаш. Догонваш ме. Скърцане, малка усмивка. Виждам погледа му, невинен, детски. Има майка, обгрижва го. Някакъв сладолед, влюбена двойка. Изгаряща цигара в ръцете на замечтан млад мъж. Още един… и друг. На пейката спи бездомник. Птици са кацнали близо до него. С мен ли си…

Аз: Картините… нещата, които ми изреждаш… усещам ги… сякаш ги виждам през твоите очи. Но е по… по-зашеметяващо. Всички тези образи, които вероятно никога няма да видя. А ме водиш само ти… и гласът ти! Невероятно е! Скъпа…

Тя: Да…

Тя: Малка, неспирна последователност. Усещаш ли ме?

Аз: Не мога да спра. Оставяш ме без думи. Как може времето с теб да лети така неусетно.

Тя: Нима си даваш сметка, какво е времето? То не съществува. Ние, само ние, може да определим продължителността му. Забележителните неща, с които всеки ден разкрасяваме живота си, са паметните точки, с които после може да ориентираме духа си, блуждаещ из самотните прелюбодеяния на душата ни. Това е… ухаеш невероятно!

Аз: Любимото ти цвете, плувах в него, точно преди да дойда на срещата ни.

Тя: Ласкаеш ме!

Аз: Миг… ти си миг, Скъпа! Вълнуващ. Обожавам те!

Тя: Не искам това от теб. Спри се, моля те…

Аз: Как бих могъл… как бих могъл?!

Тя: Не искам да потъваш в очите ми - това което видях в нейните беше далеч от възможността да изразя огорчение, дори с цялата си възбуда, с цялата си мощ и безсилие, едновременно.

——

Продължавам да и нося цветя. Всеки път, когато видя очите й, студено гледащи ме от черно-бялата фотография, запечатала един миг преди много години, мраморния отблясък ме кара да потръпвам. Изплашен, може би! Но със сигурност празен.

Всичко онова, за което ми говореше, попи така силно в мен, запълни всяка една ниша, която кървеше безутешно. Ридание на страстна липса. Тя я попълни. Можех да я слушам с часове… Може би дни, потъвайки в погледа й. А тя мразеше това.

Но не можеше да ме спре. Усещаше ме дълбоко и само за себе си. Чувстваше се лека, като перце. Аз бях вятърът, подухващ наоколо, засилващ вълнението й. Описанията, които ми предаде, останаха в мен. Също толкова надълбоко, колкото и първата ни нощ като спомен, в сърцето й.

Понякога се будя нощем и я чувам как шепти. След това заглеждам завесите. Мила е и все така топла. Но когато оставя любимите й цветя върху студения лик на мраморния й пазител, всяка една утеха ме напуска.

Ще остана тук… за нея!

ALEXONE™

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”

Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:

"Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов."

Ребека – 8 години.

"Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него."

Били – 4 години

"Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат."

Карл – 5 години

"Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя."

Криси – 6 години

"Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен."

Тери – 4 години

"Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари."

Дани – 7 години

"Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват."

Емили – 8 години

"Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш."

Боби – 7 години

"Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш."

Ника – 6 години (ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)

"Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден."

Ноил – 7 години

"Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре."

Томи – 6 години

"По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов."

Синди – 8 години

"Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува преди да си легна."

Клер – 6 години

"Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето."

Илейн – 5 години

"Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд."

Крис - 7 години

"Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само."

Мери-Ан – 4 години

"Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови."

Лорен – 4 години

"Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички."

Карен – 7 години (каква представа!)

"Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно."

Марк – 6 години

"Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те!”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят."

Джесика – 8 години

ALEXONE™

Дами и господа от випуск 97, мажете се с плажно масло.

Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещото, той ще бъде този за плажното масло.

Ползата от плажното масло в дългоспочна переспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:

Радвайте се на силата и красотта на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обръщате внимание сега. Повярвайте ми, след 20 год. като разглеждате старите си снимки ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И въщност изобщо не сте били дебели.

Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща които никога на са ви идвали наум.

Всеки ден правете нещо което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора които са безсързечни към вашата.

Чистете си зъбите с конец.

Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдяте в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота.

Най – интересните хора, които познавам са знаели на 22год какво искат от живота. Някой от най – интересните на 40 год все още не знаят.

Поемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват когато си отидат.

Може би ще се ожениет може би няма.Може да имате деца, може и да нямате.

Може би ще се разведете на 40 год., може би ще праднувате 75 год. сватба.

Каквото и да стане не се поздравявайте или самообвинявайте твърде много.

Вашият избор е наполовина късмет. Както и изборът на всеки друг.

Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това което другите мислят за него. То е най-великия инструмент, който нягога сте притежавате.

Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята където живеете.

Четете указанията даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.

Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най–добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най–голяма вероятност ще ви останат верни и вбъдеще.

Разберете, че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най- ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.

Живейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил суров човек.

Живейте в Северна Каролина, но я напуснете преди да ви изнежи.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане ще си въобразявате, чи когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.

Уважавайте възрастните.

Не очаквайте някой да ви помага. Може би ще имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога кранчето ще спре. Не си играйте твърде много с косата си, защото иначе когато станете на 40, тя ще изглежда на 85.

Внимавайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозните части и преработване, за да се представи с по–висока стойност.

Но имайте ми вяра за плажното масло.

ALEXONE™

Една легенда

Разказва се в тази легенда, че веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи попитало: "На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от вас, когото намеря ще заеме моето място за да се продължи играта."

ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра (но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна). КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... Едно...две...три... започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните (но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата). СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... (забравих къде се скрила!)... но това не е толкова важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999 ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион", преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси.

От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните!), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!

ALEXONE™

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.

Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.

Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.

Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.

Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.

ALEXONE™

ДЕТЕТО С БЯЛАТА КОСА

Правихме подпорни стени в едно дере срещу основно училище. През междучасията идваха деца около нас, гледаха и коментираха по детски.

Веднъж забелязах между децата едно с бяла коса. Слабичко, мургаво и с особени очи. С очи, които не бяха за дете. Не се закачаше с другите деца, а и те не приказваха с него. Когато удари звънеца, всички малчугани хукнаха към училището, а детето с бялата коса остана. Като, че ли звънеца не се отнасяше за него.

Как се казваш? - попитах аз.

Марин.

А защо не отиде с другите деца в час?

Така. Тук ми е по-добре.

Погледнах го и разбрах, че детето с бялата коса е някъде далеч от мен в мислите си, много далече.

Ще изпуснеш урока.

О, о, чичка, аз съм изпуснал много. Па бех и болен, та мен не ме изпитват.

Защо?

Не знам.

Какво те болеше? – продължавах да питам аз – а на устата ми напираше въпроса „Защо ти е бяла косата?”.

Сърцето - беше краткия отговор.

И сега по-добре ли си, Маринчо?

Не знам. Ама там в болницата дават много малко манджа, бе. То и в общежитието е малко, ама някой път има допълнително.

Какво общежитие?

Ами в тов за сираци.

Ти сирак ли си?

Абе, не съм, бе. Имам майка, имам си и татко.

Тогава защо си в общежитието?

Ами къде да ида? При тях в пандиза ли?

Занемях. От долу по улицата, покрай дерето идваше ладата с вратовръзките. А те искат работа.

Маринчо, не гледай мен, ами влизай в часовете, все ще научиш нещо – казвам му аз закъснелите си прозрения.

Що ще науча? Знаеш ли какви лигочи има още из тия дечурлига? Пък и госпожите така гадно им се мазнуркат... Мен все едно, че не ме виждат.

Погледнах го. Нямаше нужда от инспектори, колегиуми и съвещания с кафе... Оценката беше точна.

Баща ти, защо е в затвора? – уж нехайно питам аз.

Ами, защо? Защото утрепа едни мръсници. И майка е там. Двама души. С балтията. Не си ли чул?

Подучух нещо, но какво и как е станало – не знам.

Изхвърлях с лопатата нечистотийте от дерето и поглеждах към Маринчо – детето с бялата коса. Изглежда му допадах.

Ау, беше много страшно. Начи, баба после полудя – откачи. Дойдоха едни с линейка, вързаха я и я откараха в лудница, ама тя взе, че умря там. Леля каза, че била голям инат.

Начи, лани есента, една вечер си гледаме телевизия. Дойде от горското – татко работеше в горското – един джип и откараха него и още един в балкана да докарат дърва за познати на шефа им. В това време един от горските, с негов приятел – и двамата пияни – идват у нас да натискат майка. Биха ни много. Баба, цялата беше в кръв докато я връзваха с кабела от котлона. Мене ме ритаха докато помня. Свестих се под леглото от страшни викове. Едвам си поемах въздух. Разбутах един крак до главата ми и се измъкнах. Много кръв имаше. Майка – гола до кръста – ме грабна и като луда ме целуваше. Имаше няколко полицаи дето се мъчеха да извият ръцете на татко. Една фуражка беше паднала на главата на баба, с козирката назад. Тя скимтеше от радост, че не могат да надвият на сина и с едно захлупено око. Ченето и го нямаше. Татко ме видя и изрева силно – О, о сладкото ми детенце – живо е!

На дъските лежеше един човек, целия в кръв. Другия умрял на сутринта в болницата.

Та така, начи. Откараха майка и татко в полицията и после в пандиза.

Пушех цигара след цигара.

Ама първо ги съдиха. Начи, татко, като отишъл в гората – заварил там, че се бере за други шефове и се върнал. И заварил какво става у нас. И направо с брадвата ги е сякъл. Съдията изкарал, че баща ми е бракониер и садист, а майка ми била ползвала момента да извика мръсниците щом си е свалила блузата. Тя, леля, плачеше като ми казваше какво е ставало в съда, та мъчно и разбирах – ма както и да е. Аз ще порасна. Дано има Господ!

Дано, Маринчо! А ти влизай в час! Влизай!

А аз – в ла**ата из дерето. Да не дойде ладата с някой „Господ”!