Yang - блог

  • публикации
    2
  • коментари
    2
  • прегледи
    101

За този блог

нещо като дневник :)

Публикации в този блог

Yang

спомени ли?

Хм... замислих се нещо напоследък за това колко полезни са спомените... май няма смисъл да се връщаме назад в миналото с мисълта да си вадим поуки. Просто защото с това в повечето случаи само си причинявме болка, нещо, което никой не заслужава. Ако хиляди пъти се връщаме назад и анализираме до безкрай едно и също нещо, случило се в миналото, нищо няма да се промени. Това е минало, свършен факт. Обаче рискуваме да не забележим новото. Няма да видим възможностите да си го върнем на проклетата съдба, ще пропуснем новите възможности да се докажем на себе си. Не си струва по толкова безсмислен начин да си губим времето, по-добре е да действаме. Може никой друг да не забележи, но ние самите ще бъдем удовлетворени и ще повярваме в себе си. Ще си върнем изгубената увереност, защото когато някой ни покаже, че не ни харесва, не ни уважава и не ни приема, на нас ни става гадно. Започваме да се чудим какво ни е сбъркано и защо, по дяволите, този човек не ни одобрява. Особено, ако е някой, на когото държим. Истината е, че няма смисъл да се притесняваме как другите гледат на нас, защото те самите умират от притеснение ние как гледаме на тях.

Не е нужно да се връщаме към стари истории и да се ядосваме, че не сме направили нещо както трябва. Вместо това много по-добре е да гледаме напред и да се учим да живеем, да се справяме с всички изненади, които ни поднася животът. Да си представяме успехите си и да ги реализираме. Да живеем за себе си, а не за другите. Я, колко банално! Но е вярно. Всеки живее своя собствен живот и не трябва да се влияе от другите. Които и да са те. Може да изслушва съветите им, но не е задължително моменталически да ги изпълнява. Защото какво ще стане? Този човек ще се превърне в компилация от другите, ще загуби идентичността си и няма вече да е той. Когато това се случи, ще остане на всичкото отгоре и сам. Няма нужда да обяснявам защо, нали?

Но аз се отклоних от темата и това, което ме провокира да седна днес и да пиша тези безсмислени и ненужни думи. Та, мисълта ми бе, че няма защо да се връщаме към миналото, а трябва да гледаме напред. За да продължим, трябва да превъзмогнем всичко, което ни се е случило, и да вярваме, че ни очаква нещо по-добро. По-хубаво, такова, с което да се наградим за проявената храброст... да, храбро е забравим и да продължим напред, а не да се ровим. Хората, волно или неволно, си нанасят рани. Въпросът е в това как ще ги лекуваме. Има две алтернативи: да ги превържем и постепенно те да зарастват или да ги оставим отворени и да затрудняваме зарастването им, като непрекъснато ги човъркаме, т.е. си спомняме за момента на нанасянето им. За жалост доста хора избират втория начин, който определено не е по-добрия. И в по-късни времена откриват, че са сгрешили. Да, вече не правят тази грешка, но е късно. Вече веднъж са си нанесли по-големи вреди дори и от тези, които самата „рана” е нанесла. Да, научават си урока. Лошото е, че го научават по трудния начин, болезнения.

Yang

За хората и птиците

Срещнали се двама в облаците и започнали да си чуруликат:

- Що за птица си ти?

- А какво разбираш под птица?

- Имам предвид какъв си по характер, каква е душата ти?

- Като на птица!

- И каква по-точно е тя?

- Вятърничава – кухи кости, по-голямата част от тялото й е от перушина и се носи на произвола на вятъра. Цялата е вятър работа – едно нищо.

Долетял и трети:

- Дочух разговора ви. Птицата не е оставена на произвола на вятъра. Тя използва силата му докрай, но от него не зависи животът й. Птичият полет се самоконтролира. Птицата държи в ръцете си своя живот.

- Ти не се намесвай!

- Защо?! Твоят живот наистина е празен или по-скоро изпълнен с нищо. Ти се объркваш в собствените си мисли и се ядосваш, когато ти ги подредят, вместо да се възползваш от реда.

- Вместо да ми подреждаш мислите, ти ме объркваш още повече.

- Твоите думи са още едно доказателство, че не си като птиците – не си гъвкав и не си безупречен.

- Няма безупречни хора!

- Има! Хората-птици са безупречни. Те знаят, че и най-малката грешка в полета им може да значи смърт. Гъвкави са, защото не се предават пред нищо, над което не могат да прелетят, а прелитат под него. Тях нищо не може да ги спре освен самите те. Да си гъвкав не значи да се накланяш натам, накъдето ти е удобно, а да не се впускаш в бой срещу непобедимото, но и никога да не отстъпваш пред него.

- Така или иначе, никога няма да го победиш!

- Но ще осъзнаеш, че може и да не е нужно да го побеждаваш, за да продължиш напред. Не трябва да се бориш винаги, когато нещо е против теб, а да помислиш защо е така и да извлечеш необходимото за себе си.

- Все повече ме объркваш!

- Това е така, защото те мързи да помислиш и ти е по-лесно да си невеж, отколкото умен и взискателен към себе си.

- Човек не избира дали да се роди умен или глупав.

- Човек не се ражда глупав, той просто преценява кое му е по-удобно да бъде.

- А ти що за птица си?

- Аз съм самотна птица.

- И каква е самотната птица? Всички сме самотн, но не напълно – имаме си приятели, близки.

- Да си самотен не е същото като да си сам. Самотен си, когато изпитваш самота дори когато си с някого.

- А ти истинска птица ли си?

- Да. Истинска самотна птица.

- И по какво се различаваш от другите?

- „Пет са признаците на самотната птица:

тя в най-високи предели лети,

тя не страда за другар, дори и ближен

и винаги небето сочи с клюн,

тя няма цвят, тя пее много нежно” (Сан Хуан де ла Крус)