• публикации
    6
  • коментари
    0
  • прегледи
    1523

За този блог

поезия

Публикации в този блог

didiD

стих

Ще те погаля със очи.

Ще те целуна с мисъл.

Стих нежен в мен ще зазвучи –

неказан и неписан.

Към устните ми изкушен

за показ ще напира.

Но ще остане нероден –

роденото умира.

* * *

Ти изпълваш моето безмълвие.

Ти си с мен и без да си до мен.

Със небесни пориви изпълваш

моя дух, от грижи приземен.

Пленница съм на любов-вселена.

Мятам се в илюзия-кафез.

Две стихии борят се в мене.

„Остани!” – без глас едната стене.

Другата със бяс крещи: „Излез!”

didiD

Ракия

Ракия

Налей ракия, пък каквото стане...

За въздържател зная, че ме имащ,

а днес защо ли толкова от рано?

Ти слушаш, гледаш ме и само кимаш.

И чакаш интересно да научиш -

история или пък само клюка,

След втората ще пробваш да проучиш

каква ли ще е днешната поука.

Поука няма. Има тривиалност.

Любов голяма уж. Заблуда тежка.

А после сбъднат сън? О, не! Реалност.

Горчивина и мъка и болежка.

Да, виждам скучно е. Ще тръгвам вече.

Къде ли точно трябва да отида...

Да можех някъде, така далече,

где злоба и омраза да не стигат.

Да, имам дом. Но там жена не чака.

Жена си имам, имам и детенце.

Но има студ, та зъбите ми тракат.

Виновно ли е ммалкото момченце?

Ще взема и бутилката с ракия.

Със нея и във форма безтегловна,

там някъде дълбоко ще я скрия

душата си, душата ми греховна.

didiD

Другар

Другар

Не искам да ти бъда божество,

че божествата лесно се разлюбват.

Не се усеща как, кога, какво,

но нещо непременно ги погубва.

И най-голямата любов, прости,

за тебе не желая да съм също.

Умира тя, и без да искаш ти,

в удобния затвор на всяка къща.

Аз искам само с искрени очи

с теб да делим и хляба, и леглото.

И колкото и смешно да звучи,

аз искам твой другар да съм в живота.

Че лесно своя Бог човек мени.

Че новата любов е най-голяма.

А със другаря в трудните ни дни

смъртта едничка ни разделя само.

Надежда Захариева

didiD

Почти любовно

Не искам да си тръгвам още. Не!

А знам, че мога да го сторя.

Светът е пълен с чакащи мъже,

все нечия врата ще се отвори...

Не мога да си тръгна – ей, така.

Какво, по дяволите, ме възпира?!

Не е заради култа към дълга,

не е заради сносната квартира...

Не е, защото нямам вариант,

със който мога да изплувам.

Не е заради стария „Трабант“

или защото се срамувам.

Не ми се ще да те оставя сам.

С кого ще спориш заядливо?

Не ми се тръгва, да... Защото знам,

че няма да съм по-щастлива.

didiD

Вечна любов

Вечна любов

На...

Ще се срещнем с теб в Небитието

като волни,влюбени души!

Ще ми подариш звездичка,вместо цвете,

ще ме стрелнеш с лъч, вместо с очи...

Ще се понесем във шеметна вихрушка

от флуиди,страст и светлина...

В нежен танц Галактиката ще се люшка,

ще потръпва старата Земя.

Звезден прах ще се сипе върху ни,

като минем по Млечния път!

Ще трептят сто космически струни

и съзвездия сто ще горят...

Там, самият Бог ще венчае,

озарените наши души!

И от нас, със любов, ще извае

две прекрасни, туптящи звезди!

didiD

НИКОГА НЕ Е КЪСНО

Срещнахме се много късно.

Паяк бръчките плете,

сняг в косите ми препръсква,

времето тече... тече!

Трудно ми е да изтръгна

закъснялата любов!

Купидон не се излъга...

Лесна плячка съм за лов!

Давя се във твоя поглед...

Сякаш срещам младостта...

Твоите очи ме молят...

Как сърцето си да спра?

Разумът крещи – „Не бива!“.

Угризения тежат.

Но съм толкова щастлива...

ВРЕМЕ, НАПРАВИ МИ ПЪТ!!

Р.Симова