dareto

  • публикации
    5
  • коментари
    15
  • прегледи
    7961

За този блог

Пеперуден

Публикации в този блог

dareto

ДАВИД ОВАДИЯ

Защото те обичам,

затуй си ти красива

и другите те гледат

със поглед възхитен.

Защото те обичам,

затуй оставаш млада,

без бръчки под очите,

без косъм посребрен.

Защото те обичам,

затуй си ти красива!

но не бъди надменна

и хитра не бъди!

Умре ли любовта ми,

презре ли те сърцето,

за миг ще остарееш

и погрознееш ти!

* * *

На сватбата - в най-хубавия час,

когато веселбата ще прелива

и речи ще държат с тържествен глас,

а може би ще бъдеш най-щаслива -

ще дойда аз - неканен и незван!

В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!

И може само някой гост пиян,

с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоя брат

и майка ти зад мен ще зашушука :

"Това е той ...това е наш познат..

Защо ли посреднощ дошъл е тука ?"

Лицето на любимият ти мъж

ще запламти от гняв и от обида

и твоят смях ще секне отведнъж..

А аз ще дойда просто да те видя.

dareto

pazit.gif

Живяли някога хора с крила. Безскрупулни, интелигентни, жестоки, но и много красиви. Благодарение на тези свои качества, те бързо се издигнали над останалите и започнали да управляват Света.

На един жесток крал му се родила дъщеричка. Кралицата била много щастлива,че е дала живот на толкова красиво и кротко бeбе. Кралят също бил доволен. За първи път след раждането на сина им жестокото му лице било прорязано от някакво подобие на усмивка.

Вечерта дошла орисницата. Жената погледнала бебето и с ужас промълвила:

- Ще бъде много красива, много нежна и чувствителна. Ще обича и мрази силно. Ще умре млада ... от ръката на брат си...

- Лъжеш! -креснал кралят.

- Има един начин да провериш истината - тихо казала орисницата.

Кралят я пагледнал яростно и заповядал да донесат Кинжала на Истината. Сребърното оръжие било гравирано изкусно с дракон -Вестителя на Истината.Кралят го взел и забил ядно в гърдите на орисницата. Тя се свлякля мъртва на земята, а драконът оповестил, че е казвала истина.

Притеснена за дъщеря си, кралицата се затворила с нея в златна кула с решетки. Расла красивата принцеса и слушала приказките на майка си. Виждала света само през златните решетки и той и се струвал нереален и прекрасен. Желанието и да опознае външния свят се засилвало с всяка изминала година. Приказките на майка и започнали да и омръзват и тя поискала да полети. Кралицата не искала да я пусне, но след като преценила, че така дъщеря и ще е по-далеч от брат си, се съгласила и отключила златните решетки.

Принцесата се качила на перваза, разперила крила и скочила. Вятърът я понесъл и за първи път от 18 години тя се почувствала свободна. Летяла принцесата над земите си и се дивяла на чудната им красота. Колко прекрасно било всичко! И океанът, и планината, и равнините били много по-хубави отколкото и разказвала майка и.

Обиколила принцесата и решила, че е време да опознае народа си. Слязла долу. Какво било учудването и, когато видяла мизерията и грозотата на обикновените хора без крила. Тръгнала сред тях. Навсякъде от където минела, хората се отдръпвали от нея, респектирани от чисто белите и крила. Принцесата се натъжила, че хората не отвръщат на усмивката и с усмивка. Тя започнала да носи широка перелина, която да прикрива белоснежните криле. Навсякъде принцесата слушала колко много хората мразят новия владетел-брат и, как ненавиждали всички крилати хора, заради тяхната жестокост, за това как не правят нищо за народа. Принцесата плачела от тежките думи на хората. Чувствала се самотна и нещастна, не искала вече да има крила, щом в очите на всички това значело жестокост.

Една нощ по пълнолуние тя извадила ножа си и отрязля крилата. Вмигом ослепяла. Красивите и очи вече не виждали. Бялоседефената кожа придобила сивкав оттенък, ръцете и се набръчкали, гарвановата коса посивяла и загубила блясъка си. Хората вече не я отбягвали, тя била една от тях. Но вече не се усмихвала. Принцесата искала да отвори очите на брат си, да му покаже колко е грозно да си жесток и немилостив. Тя тръгнала към двореца. Успяла да се промъкне и горда застанала пред краля.

- Дойдох да отворя очите Ви, кралю! Той погледнал просекинята пред себе си и се изсмял.

-Коя си ти, че ще ми отваряш очите? Една сляпа просекиня!

- Сестра Ви, годподарю. Народът Ви страда. Вие сте безмилостен владетел. Никой не ви обича, хората се страхуват от Вас, мразят Ви!

- Лъжеш! - креснал кралят -От самото начало лъжеш, ти не си сестра ми! А народът ми ме обожава!

- Има само един начин да проверим истината-промълвила принцесата.

Кралят взел Кинжала на истината и го забил в сърцето и. Драконът обявил:

-Тя казва истината! Трупът извиднъж възвърнал красотата си, крилете отново поникнали. Виждайки сестра си мъртва, нещо се причупило в младия крал. Раздал цялото си богатство по равно на народа и научил що е милост.

Така се родили ангелитe.

dareto

ПЛЪХ

Това е препис от една стара книга, която имам и която смятам, че е мноооооого вярна!

Аз понеже съм плъх по Китайският хороскоп и мога да заявя, че имам чувството, че са описвали мен :P !

Давам Ви възможност да се разпознаете и Вие другите плъхове!

"ЧОВЕК ПРЕЗ ЖИВОТА СИ ИГРАЕ МНОГО РОЛИ!"Уилям Шекспир - Плъх

Плъхът е роден под знака на очарованието. Той е интелигентен, популярен, обича гостите и големите празненства. Способен е да се сприятелява удивително лесно и хората обикновено се чувстват свободно в компанията му. Той не е индивидуалист и искрено се интересува от състоянието на другите, добре разбира хората и те често търсят мнението му.

Плъхът е усърден и съвестен работник, а освен това има богато въображение и никога не остава без свежи идеи. За жалост понякога му липсва увереността, нужна да прокара тези идеи и поради това често не получава признанието, което заслужава.

Хората родени под този знак са много наблюдателни. Те са много подходящи за представителни функции и длъжности при които се изисква пряк контакт с хора. Способностите им са ценени особено в момент на криза, тъй като те притежават силно чувство за самосъхранение. Сигурно е, че Плъхът ще намери решението, когато се налага да открие изход от трудна ситуация.

Обичат да са там където става нещо, но ако попаднат в бюрократична или друга ограничаваща среда, могат да се проявят, като привърженици на дисциплината и порядките.

Плъхът е опортюнист и непрекъснато и непрекъснато търси начини да увеличи богатсвото си и да подобри живота си.Той никога не се отказва от предоставеният му шанс, но понякога се захваща с толкова много работи едновременно, че разпилява енергията си и в резултат на това не постига много. Освен това е много доверчив, така че лесно може да бъде измамен. Друго което е характерно за Плъха е отношението му към парите. Той е много пестелив и често пъти е смятан от другите за скъперник. Причината за това е, че той просто не желае парите да напускат семейството му. Към партньора, децата си, близките си и приятелите си е много щедър. Щедър е и към себе си защото рядко може да се лиши от лукс или екстра която може да си позволи. Обича да трупа пари и ненавижда пилеенето им. Плъхът е добър събеседник, макар понякога да проявява недискретност. Той е силно критичен към другите- мненията му са удивително честни и непредубедени, но не е изключено да използва поверителна информация в своя полза. Заради чара му обаче хората са готови да му простят недискретността.

През дългия си и изпълнен със събития живот Плъхът се среща , запознава и сприятелява с много хора и ще открие, че най -много му допадат хората родени под собственият му знак, знака наВола и Маймуната. Разбира се с Тигъра, Змията, Петела, Кучето и Свинята, но Заекът и Козато го намират за преклено критичен и директен, за да им хареса. Конят и Плъха също не се разбират защото Плъха намира независимата природа на Коня за прекалено обезпокоителна.

Плъхът е много подходящ за брачен живот и прави всичко с удоволствие за близките си. Той е удивително лоялен към родителите си и на свой ред също е внимателен и любящ към децата си, като се старае да не им липсва нищо. Жената Плъхемила и обича да се движисред хора. Занимава се с множество различни неща и обикновено има голям брой много добри приятели. Тя е отлична домакиня, грижи се съвествоза домя си и появява много добър вкус при обзавеждането му. Оказва голяма помощ на останалито членове на семействоти си и благодарение на находчивостта, благоразположението и упоритостта си може да постигне успехи във всички професии.

Въпреки, че обича хората и не е самотник,Плъхът предпочита да пази чувствата си за себе си. Независимо, че няма нищо против да научи повече за хората около себе си не обича прекалено да надничат в собствените му работи. Ако остане сам за по -дълго време започвада се чувства подтиснат.

Плъхът е много талантлив, но твърде често не успява да се възползва от способностите си. Общо взето е склонен да се заема с твърде много неща и да преследва твърде много цеи едновременно. С огромната си способност да очарова Плъхът рядко , а може би и никога неостава без приятели.

Воден Плъх - 1972 г. Водният плъх е интелигентен и с твър характер. Той е задълбочен мислител и умее да се изразява ясно и убедително, както и да пише добре. Винаги е готов да се учи и притежава множество таланти в различни области. Радва се на широка популярност, но страхът му да не остане сам често го свързава с неподходящи компании. Водният Плъх лесно отклонява вниманието си и би трябвало до полага специалниусилия,за да се състредоточи само върху едно.

Дървен Плъх - 1984 г.

Дървеният плъх по природа едружелюбен и открит, приятелите и колегите му го обичат. Умът му работи бързо и гъвкаво.Той се залява с всичко, което според него може да бъде полезно. Удинственият му страх е от несигурността, но като се вземат предив интелигентността и способностите му, твърде често той е неоснователен. Притежава добро чувство за хумор, обича да пътува иблагодарение на развитото си въображение, би могъл да бъде надарен писател или човек на изкуството.

dareto

НАУЧИХ

Научих .....

Nature_Alive_by_Valexina.jpg

Научих -

че не можеш да накараш някой да те обича.

Можеш само да бъдеш някой,

който може да бъде обичан.

Останалото зависи от другия.

Научих -

че без значение колко те е грижа,

на някои хора просто не им пука.

Научих -

че отнема години да изградиш доверие,

и само секунди да го разрушиш.

Научих -

че не е важно какво имаш в живота си,

важното е кого имаш в живота си.

Научих -

че можеш да разчиташ на обаянието си

около петнайсет минути.

След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -

че не трябва да сравняваш себе си

с най-доброто, което другите могат да направят,

а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -

че не е важно какво се случва с хората

Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -

че за секунда можеш да извършиш нещо,

заради което ще те боли цял живот.

Научих -

че колкото и прецизно да режеш,

винаги ще има две страни.

Научих -

че отнема много време,

да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -

че е много по-лесно

да реагираш вместо да помислиш.

Научих -

че трябва винаги да се разделяш

с тези които обичаш с думи на любов.

Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих -

че можеш да продължиш напред

дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -

че сме отговорни за това, което правим

независимо какво чувстваме.

Научих -

че или контролираш отношението си към хората

или то те контролира.

Научих -

че независимо колко страстна и буйна

е една връзка отначало,

страстта отминава и добре би било да има

нещо друго да заеме мястото й.

Научих -

че герои са хората,

които правят това което трябва се направи,

когато трябва да се направи

независимо от последствията.

Научих -

че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -

че има хора които искрено обичат,

но просто не знаят как да го покажат.

Научих -

че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -

че с най-добрия си приятел можем да правим всичко

или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -

че понякога хората, които очакваш

да те ритнат докато си на земята,

ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -

че понякога когато сме ядосани

имаме право да бъдем ядосани,

но това не ни дава право

да бъдем жестоки.

Научих -

че истинското приятелство продължава да расте

дори през големи разстояния.

Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -

че понеже някой не те обича

по начина, по който ти искаш да те обича,

това не означава

че не те обича с цялото си сърце.

Научих -

че зрелостта много повече зависи

от това какъв опит си придобил

и какво си научил от него,

и много по-малко

от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -

че никога не трябва да казваш на дете

че мечтите му са невъзможни или странни.

Малко неща са по-унизителни, а и каква

трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -

че семейството ти няма винаги

да подкрепя. Може да изглежда странно,

но хора с които не си роднина

могат да се грижат за теб и да те обичат

и да те научат отново да вярваш на хората.

Семействата не са биологични.

Научих -

че колкото и добър приятел да ти е някой,

той ще те наранява

от време на време

и трябва да му прощаваш за това.

Научих -

че не винаги е достатъчно

да ти простят другите.

Понякога трява да се научиш

ти самият да си прощаваш.

Научих -

че независимо колко лошо

ти е разбито сърцето,

света не спира заради мъката ти.

Научих -

че произхода и обстоятелствата

може да са повлияли на това кои сме,

но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -

че понякога когато приятелите ми се карат,

се налага да взема страна

дори и да не искам.

Научих -

че само защото двама човека се карат

не значи, че не се обичат.

И че само защото не се карат,

не значи че се обичат.

Научих -

че понякога трябва да поставиш човека

преди неговите действия.

Научих -

че няма нужда да променяме приятелите си,

ако разберем че приятелите се променят.

Научих -

че не трябва да бъдем толкова

настоятелни, да открием някоя тайна.

Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -

че двама човека могат да

гледат едно и също нещо,

а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -

че колкото и да се опитваш да защитиш

децата си, все нещо ще ги нарани

и това ще нарани и теб.

Научих -

че има много начини да се влюбиш

и да останеш влюбен.

Научих -

че независимо от последствията,

тези които са честни със себе си

стигат по-далеч в живота.

Научих -

че независимо колко приятели имаш,

ако ти си тяхната опора,

ще се чувстваш самотен и изгубен,

когато те са ти най-нужни.

Научих -

че живота ти може да бъде променен

за часове, от хора

които дори не те познават.

Научих -

че дори когато мислиш,

че нямаш какво повече да дадеш,

когато приятел повика за помощ,

ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -

че писането, както и говоренето,

може да облекчи емоционалната болка.

Научих -

че парадигмата в която живеем,

не е всичко което ни е предложено.

Научих -

че заслугите на стената

не ни правят почтени човешки същества.

Научих -

че хората на които държиш най-много в живота

ти биват отнети твърде рано.

Научих -

че, въпреки че думата "любов",

може да има много различни значения,

тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -

че е трудно да се определи

къде да се тегли чертата,

между това да бъдеш добър и

да не нараниш чувствата на хората

и това да защитаваш това в което вярваш.

Невероятно, но ...уж всички ги знаем тези неща, а защо ги пренебрегваме?!?!?

Ако някой ми ги бе казал преди да се уверя сама че е така, съм сигурна, че можех да си спестя мнооооого неприятни мигове и многоооо неприянтости...

Да обаче не! Децата продължават да протягат ръка към горящата свещ въпреки всички предупреждения!

dareto

img_31918_5816_b.jpg

Зле ли си? Не знаеш как да живееш по-нататък?

Струва ти се, че животът ти е свършил? Ще ти разкажа една приказка.

Отдавна, много отдавна, в един процъфтяващ град живял един търговец. Търговията му вървяла и с всяка изминала година му носила все повече и повече печалба. Родил му се син, дългоочакван наследник на все по-увеличаващото се богатство. Хората в града уважавали търговеца, понеже цялото си богатство той спечелил с честна търговия, а не с измама. Градските бедняци и болните хора в града се молели за него, тъй като той правел щедри пожертвования за тяхното лечение и изхранване. Синът на търговеца растял като прилежно и здраво момче, не бил нито мързелив, нито разглезен. За радост на своя баща се превърнал в красив и образован юноша, който не се срамувал от никаква работа. В града всички казвали, че по ум, доброта, честност и справедливост той по нищо не отстъпва на баща си.

Веднъж търговецът повикал сина си и му казал, че иска да събере голям керван с техните стоки и да тръгне през голямата пустиня, за да проправи нови пътища за керваните, да стигне до нови, непознати земи. Синът се съгласил с радост да съпровожда баща си в това пътешествие. Много скоро те тръгнали на път. След няколко дни търговецът се обърнал към сина си с предложение да разделят кервана. "В пустинята има много дръзки хора, а нашият керван е лека плячка за тях. Ако си разделим стоката поравно, има надежда, че поне един от нас ще стигне до нови, богати земи."

Послушният син се съгласил с мъдрите думи на баща си, получил своята част от стоки и камили и скоро стигнал до нови, цветущи земи, където започнал да търгува също толкова честно, както и баща му, с което прославил името си, оженил се за дъщерята на владетеля на тази земя и след неговата смърт поел щастливо управлението й.

В едно прекрасно утро в покоите на младия владетел влязъл един слуга, който всеки ден бил длъжен да докладва на своя господар за всички малки и големи събития, станали отвъд стените на двореца. Слугата му разказал за малко събитие, станало сутринта в градските бани. Разказал как днес в банята дошъл да се измие странстващ беден чужденец, и в момента, когато се къпел, му откраднали дрехите. Той обаче вместо да заплаче, започнал да се смее, въпреки че изобщо нямал вид на малоумен. Младият владетел заповядал да доведат бедняка при него в двореца. Какво било неговото учудване и каква радост изпълнила сърцето му, когато в ограбения чужденец познал своя, загубен завинаги, както той си мислел, баща.

Ето какво му разкрил не по-малко щастливият му баща: "По онова време, когато ние живеехме в нашия град, аз разбрах, че в този живот съм постигнал всичко, за което дори не съм мечтал: имах богатство и уважението на моите съграждани. И разбрах, синко, че от този момент нататък моят живот ще трябва да започне да се променя към по-лошо. Затова събрах голям керван с всички наши стоки и тръгнахме с теб към нови земи. Затова и разделих аз нашия керван и те пратих да вървиш самостоятелно по своя път. На следващия ден след като ти потегли в пустинята със своя керван, нас ни нападнаха разбойници, разграбиха всичко и убиха всички, само аз по чудо се спасих и тръгнах да бродя сам по пустинята. По пътя си срещнах красиви и богати страни и градове, но щастието и късметът вече не бяха с мен. Никъде не можах да постигна успех, макар че полагах за това всички усилия. До момента, в който пристигнах в твоя град, единственото, което ми беше останало, освен живота, бяха моите бедняшки парцали върху гърба ми, които ми откраднаха в градската баня. Тогава започнах да се смея. Разбрах, че съм загубил последното, а това означаваше, че пак всичко ще се променя и... ме доведоха при тебе!"

Стана ли ти по-леко? Нали не мислиш, че животът е свършил?

Сега разбираш ли, че в живота има толкова много - прекрасно и уродливо,

тъжно и смешно, скръб и радост, раздяла и любов,

че да се преживее всичко това... Просто няма, няма нищо по-интересно!!!

Олга Чукa