BRUTER

За този блог

български

Публикации в този блог

man88nam

Ангели и скакалци.

- сряда 14 януари 2009

Сънувах един такъв сън, не знам кошмар ли бе, или не, но се разказваше за някакви ангели.

Събрали се значи два ангела на едно възвишение, възвишението се казвало КОШЕ, а ангелите били - единият сянка, а другият - тъмнина. Светлина нямало. Започнало едно заиграване (надлъгване) между тях, къде е светлината?, оказало се, че голямата тъмнина я е отнела не само от сянката, но и от цялото войнство под сянката, или около нея. Останали двамата уж, а отстрани наблюдавали началниците им. Забравих да кажа, че тези ангели не били от рода на водачите, а от рода на посредниците. Нищо и никакви ангели, с рехаво оперение. Мазният ангел под възвишението КОШЕ, наблюдавал с нетърпение за един резултат, който се отнасял до изпратено от него писмо до сянката, в което си е отрязал крилата, но тъмнината умело не казва за целта на посещението си, а уж ала - бала, колко сме добри и колко сме храбри ние, които сме раждани в тъмнина. Освен това, цялата ви държава около КОШЕ също е наша, с много такива възвишения и ангелско войнство, разни плазмодий без крила, разни очакващи жаби ковач. Мазният ангел с прослужена старост но още млад, щял да се пенсионира, всъщност щели да го пенсионират от немай къде, защото Джордж Оруел бил казал, че във времето на универсална измама, революцията е да казваш истината, а истината изгаряла. Та изгорели му перата на мазния ангел и той паднал зле. Натъртил си дебелия задник, но наедрял на претенции, една от които била - да му плащат останалите около сянката едни камъчета, едни такива камъчета, които около КОШЕ ги наричали средства и били резултат от дейността на данъкоплатеца.

Такива работи. Сложни взаимоотношения между ангелите. Тъмнината винаги е била върху сянката, поне откакто е станало възможно това да се случи, а случката я нарекли - освобождение, пък то се оказало заробване.

Ангелски работи, какво да ги правиш? Не трябва да ги разбираш, а да ги избираш по време на избори, защото ти си сянката, а върху теб е цялото паднало ангелско войнство на мазния ангел из тъмнината, на неговия началник и накрая разбира се - на техния господ. Всеки район около възвишението КОШЕ си имал районен господ. Държавата около КОШЕ и тя си имала главен господ, и главен готвач.

Главният готвач от държавата на тъмните ангели, правел храна от събраните ангели в сянката, върху която показвали сложни съчетания на измамата и я ловели, по много прост начин. Всъщност, всичко е много просто. Трябвало им храна, за да летят, а летели, за да ловят храна. Проблемът бил, че летящите станали повече от производителите на "коше-рни" блага и се започнала разправията ...

Ако погледнем сериозно, тя никога не е спирала, още от идването на тъмните ангели върху сянката, или върху държавата непознаваща светлина, претърпяла катарзиса на предатателство и ...попаднала под зависимост, вече 130 години, плюс още 500. Говорим не за стотици хиляди ангели, а за преобладаващо мнозинство от пернати, мислещи че са ангели, но убиващи ангелите. Виждащи оперение в огледалото, вместо да пипнат с ръка проскубаните пера върху трътката си.

Не си спомням името на държавата, но предполагам, че вие го знаете.

Накрая да забележа - никой да не си въобразява, че е светлина! Защото ако беше така, нямаше братята му да страдат, безплътните ангели (затова не споменавам за полове, сестри и жени, майки и бащи), а щеше да свети в мрака и да е истински знак, че нещо се прави, далече от "логиката", както са свикнали хората да възприемат уж логиката и да ги преборват, със същата логика. Няма никаква логика.

На връх КОШЕ обаче, внезапно се изсипа мъгла, или из нищото наобиколи ангелите и се изсипа над тях. Стана им студено, не можеха да летят, защото отдавна не знаеха как се прави това, но се надлъгваха яко, поне на това бяха способни.

Мъглата се вдигна, изпари се нанякъде си и ...остана един резултат, който е сигурно от надлъгването на ангелите на връх КОШЕ.

Ето го и него:

В памет на Лукав от Светлина.

flag-bul_02.gif

man88nam

За живите Ангели над земята.

Където АНГЕЛИТЕ образуват ТАЙНСТВАТА.

Където Херувимите прелитат върху нищото за нас. Където Истината образува веществото на материята и се спуска мрак за сетивата. Където мисълта е изоставена, а душата(духът ни) продължава. Където се събират пътищата за живот в пространството, а смъртта реализира начина (това да стане). Където Слънцето го няма въпреки че има топлина, доловима покрай нас.

Където ХЕРУВИМИ образуват ТАЙНСТВАТА.

Където Ангелите се пренасят през материята нежно. Където сетивата се допират до сетивна част, а разумът ни продължава в необятното. Където са стихиите на времето като пътечка през пространството, позволяващо ни да сме живи в нереална част, единствена за нас. Където хиляди слънца безименни се стрелват без да ги познаваме, доказващи на знанието радости с Вселенски знак.

Където ТАЙНСТВАТА достигат АНГЕЛИТЕ.

Където пътищата се събират до "междинна гара", а нататък всеки получава по достатъчност каквото пожелае. Където няма нито време, нито място за да го докажем съществуващи съзнателно. Където сме достигнали до прага, а оттатък се намира вечността. Където най-накрая* Царството на АНГЕЛИТЕ спира всякакво познание, за да остане тишината с власт върху СВЕТА. Където различаваме отдолу мрак и нищета върху понятията (както се напрягаме при изразяване), докато тук сме в пълна и тъждествена хармония.

Където ТАЙНСТВАТА на ХЕРУВИМИТЕ са в облаците покрай нас.

Където дверите от кадифе на тайнствени молитвени предели, а отвътре крепости са станали за нас.

Където няма мярка за доказване на знанието, за да не проникнат тайните му към неадекватни, или сиромаси.

За да бъдем истински и да заслужим хляба си от ГОСПОДА, КОЙТО е приготвил доказателствата на причастието.

За да станем част от общото Вселенско благо с Дух и Истина, носители на пламенни езици и на огнени отвари с мисълта, доказваща че сме Христовите последователи и всъщност, правилно сме ГО разбрали.

Където АНГЕЛИТЕ И АРХАНГЕЛИТЕ са пред ГОСПОДА, за да се молят пред видението на ПРЕСТОЛА.

Вечерта и през деня на вековете, имащи един единствен ден, един единствен спомен, безличен вопъл. (нашият живот)

flag-bul_02.gif

man88nam

В очакване на Чудото и 58-те български светци.

И тази година, ние се надяваме на Чудото, което ни съпровожда през нашия живот от раждането, като навик когато дори не го забелязваме, че всяка година то - Чудото, се появява за пореден път, а ние можем да си отдъхнем, че Царството и Пришествието Божие е отложено за още една година, както и свършекът на света.

Не зная обаче, дали трябва да се радваме, или да се радваме заради страданията си, но отлагането с появата на Чудото, което за нас и за планетата е станало навик и е от "обичайните неща", не обезличава появата му, или наелектризираните очаквания, както и страховете ни от замлъкването му, когато Царството наистина ще доближи, но със силата и откровението на истината.

За тази Истина, има и потрудили се мнозина от нас - българите, които са записали имената си в златната книга на християнството и тяхното благо, няма да се отнеме нито на земята, нито на небето, нито на небесата.

Наближавайки Тайнството на Вечерта, когато Господ Бог - Иисус Христос, възкръсвайки от смъртта ни показва на нас човеците, че нашето място продължава отвъд вечността и познанието за съдбата ни, която е сбор от неземните качества, ние узнаваме че не сме забравени и че Светият Дух продължава да ни напътства, че ангелите ни знаят и съучаствайки ни закрилят в бедите за да сме силни, в злото да превъзмогнем, в неволите за да устоим - за да сме живи.

Живите между нас, превъзмогнали нищетата чрез упованието си в Христа са мнозина, а хиляди са знайните и незнайни загинали с вярата си, постлали чрез кървавата следа на саможертвата си пътека и Христос Бог е Единственият, Първият и Последният, Който не ги е забравил.

Не е забравил и родните ни 58 български светци, които в навечерието на Великият празник на освобождението ни от робството на греха, е редно да ги споменем поименно:

1. Първият е свети крал Тривелия, наречен монах Теоктист, живял в 703 г., малко след шестия вселенски събор, приел светото кръщение и през неговото царуване се кръстил целият български народ. Първото българско кръщене било при тоя свети крал Тривелия. Понеже той имал ревност и усърдие към Христа бога; след малко време оставил кралската власт и мирската слава, съградил си голям манастир близо до Охрид и в тоя манастир приел монашески чин. Живял строг живот, завършил свято и богоугодно своя живот и се представил на бога в тоя манастир.

2. Вторият е търновския цар, блаженият и достопаметен Михаил или Йоан. Така се наричал - Михаил-Йоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било името, след това Йоан, т.е. Йоанович. Така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Йоан, от който имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало. После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия. В 845 г. се кръстил и чрез него бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към бога той избавил България от големия божи гняв, както се пише за него у Бароний във втората част, на лист 950. Преживял щастливо и мирно на българския престол 45 години и преминал във вечния живот.

3. Третият е светец и цар Давид; оставил царството доброволно на своя брат Самоил, отишъл в манастир и приел маношески чин. И преживял свето и богоугодно за кратко време, представи се на бога и неговите мощи били извадени нетленни и пренесени в Охрид.

4. Четвъртият е свети цар Йоан-Владимир, Ааронов син; царувал в Охрид три години, водил свет и богоугоден живот и бил убит от жена си и шурея си заради чистия си и въздържан живот и заради православната вяра. И досега неговите мощи почиват нетленни в Елбасанската страна, както се каза по-напред за него.

Така от българските царе четирима са свети и богоугодни.

5. Петият е свети Йоан, търновски пътриарх, живял във времето на цар Асен стари. Той го венчал на престола, както се каза по-преди. Завършил своя живот в Търново на патриаршеския престол.

6. Шестият бил Теофилакт, евангелски тълкувател, велик черковен учител и премъдър вития. Писал на три езика книги, полезни за черквата, и много истории на гръцки, латински, български, превел много книги на български език. Велик бил с живота си и славен с учението си, бил от голяма полза и за похвала на гърците, латините и българите. Бог въздигнал на българите такъв велик светител и учител на техния род и просветил със своя живот и учение цяла България. Цар Асен и царица Мария, Асеновата съпруга, го извикали от Охрид с голяма молба и го поставили патриарх в Търново. И прекарал там много години, и красил търновския престол, и изгонил новатианската и арменската ерес от България, също и латинската от Влахия. На тоя престол свършил своя живот.

7. Седмият е свети Евтимия, търновски патриарх, ученик на свети отец Теофилакт, тъй учен, мъдър и свет с живота си, както и неговият учител. Ученик на светия учител, във всичко бил подражател на Теофилактовия живот, труд и учение; след него бил наследник и на неговия престол. Написал много книги, преработил на български език житията на светците и написал похвала на много светци. Посочвал на светогорските калугери черковния ред и много правила. Питали го за всичко и им отговарял с премъдрост. И досега в ръкописните книги се намира неговото писание (послание). После живял при Йоан, Асеновия син, и по негова молба и настояване цар Йоан съградил много манастири в България по различни места и пустини. Той поставил в тия манастири много монаси, предавал им монашеския ред и устав и умножил много божието славословие за много места по цяла България. Бил от голяма полза за своя български род, както и неговия учител, и починал в дълбока старост на своя престол в Търново.

8. Осмият светец е Йоаким. Той също бил търновски патриарх и имал свет и чист живот. Бил убит неправедно от цар Светослав заради персийската войска, която разбила българите. Светослав наложил на свети Йоаким това наказание, за което той не бил никак виновен. Царят го хвърлил от висока скала и той загинал мъченически.

Тия четирима свети българи патриарси имали своите мощи цели и нетленни, както е писано в книгата "Кормчия" на петия лист.

9. Деветият светец е Климент, охридски архиепископ, велик чудотворец. И досега неговите мощи почиват непокътнати в Охрид.

10. Десетият светец е Наум. В неговия манастир, близо до Охрид, и досега светите му мощи дават изцеление и много народ отива там на поклонение.

11. Свети Еразъм.

12. Свети Ангелария.

13. Свети Сава.

Тия пет светци - Климент, Сава, Ангелария, Наум и Еразъм - живели във времето на свети Кирил и Методий. Родом българи, изучени по елински и водели свет, славен и прочут навсякъде живот. Били в Охридската страна, живели по различни места. При тях в Охрид отишли Кирил и Методий, събрали ги. Кирил и Методий били създали славянските букви, но не могли да съчинят толкова хубави думи на славянски език и да съставят първо псалтира. Но тия пет светци им помагали много. И разпратили навсякъде, гдето се говори славянски и събрали думи според гръцката граматика, написали, колкото думи има там, и според тия думи събрали от целия славянски език и съставили най-напред псалтира и евангелието в Охрид и Солун. Това е известно на гърците и се намира така написано в старите ръкописни гръцки отечници. И всички иконописци рисуват заедно на иконите седемте учители и ги наричат славянски учители, които извадили и съставили славянските книги. Тук заедно с тях са свети Кирил и свети Методий.

14. Свети Никола, охридски архиепископ, направил през живота си много чудеса. Явила му се пресвета Богородица и му заповядала да постави свети Иларион за епископ в Мегалия, както пише в техните жития; свети Николай починал в Охрид на своя престол.

15. Свети Иларион, меглински епископ, бил велик и свет със своя живот и учение. водил голяма борба с еретиците новатиани и армени, но с божия помощ надвил и посрамил всички и ги изкоренил от своето паство. Тая ерес най-много се била умножила там, в Меглинската епархия. Говорел много на гръцките царе и ги запазил от ересите със своето премъдро учение, както е писал пространно в негового житие свети Евтимий, търновски патриарх. В това време цар Йоан, Асенов син, пренесъл мощите на тоя свети Иларион от Меглия в Търново. Свети Евтимия го облажава и величае с много похвали.

16. Свети Никодим, мироточец в Охридската страна, преживял и свършил своя живот. После негоите мощи били пренесени в арнаутския Белиград. И досега дават голямо изцеление и пребивават нетленни.

17. Свети Йоан Рилски прекарал в Рилската пустиня много богоугоден и свет живот и претърпял много напасти от бесовете и свършил своя живот в тая пустиня, и неговите мощи и досега цели и нетленни почиват в неговия манастир. От цяла България се стича народ да се поклони на мощите на свети отец Йоан. И получават голямо изцеление и душевна полза българите, които с усърдие дохождат при него и в неговата света обител на поклонение. От цялата българска слава, когато толкова големи манастири и черкви имало по-рано в България, в наше време бог оставил единствен Рилския манастир цял да съществува чрез молитвите на светия отец Йоан. Той е от голяма полза за всички българи, затова всички българи са длъжни да го пазят и да дават милостиня на светия Рилски манастир, за да не угасне голямата българска полза и похвала, която получават от Рилския манастир чрез молитвите на светия наш отец Йоан, славния български светец.

18. Свети Гавриил лесновски, живял в Лесновската пустиня, в Щипската епархия, много години водел постнически и свет живот и се представил на Бога.

19. Свети Прохор Пшински, прекарал в Пшинската пустиня, в Скопска епархия, богоугоден, свети чуден живот. Имал пророчески дар и предсказвал за много неща, както обширно е писано в неговото житие. И досега от неговите свети мощи тече целебно миро.

20. Свети Йоаким Сарандаполски, пустиножител, прекарал в тая пустиня много години и свършил своя свет живот. Но отскоро неговият манастир запустял и мощите му лежат или в земята, или някъде ги пренесли калугерите, затова не е известно где се намират.

21. Свети Йоакиния Девически, живял в Девича гора, на сръбската и българската граница, в Грачанската епархия, в Бело поле. Там преживял и свършил своя живот. Неговите свети мощи и досега изпускат от гроба миро и много хора дохождат при него в Девическия манастир за изцеление и поклонение.

За тия четирима свети преподобни наши отци Гавриил, Прохор, Йоаким и Йоаникия се говори и се намира писано в людските и мирски славословия, че са били ученици дна преподобния отец Йоан Рилски, Той ги научил и просветил на свет живот и монашеско правило. Много време прекарал и в Рилската пустиня. След това светият отец Йоан ги изпратил по ония пустини да създават манастири и да събират хора, които дохождат при тях и желаят да бъдат монаси, да ги учат на монашеси ред и правило. И така чрез молитвите на отец Йоан просияли като звезди тия четирима свети негови ученици. От тях започнал в България парвият монашески ред и много манастири били съградени през тяхно време в България. Всички държали тяхното правило и предание, както те го били приели в началото на светия отец Йоан. Така светият рилски отец бил родоначалник на монасите в България и след него много от учениците му просияли с чудния си живот, ако и да не се намира (писано) за това и сега поради многото време, премиинало в забрава без писание.

22. Светият преподобен Теодосия Търновски, ученик на свети Григорий Синаит, просиял в Сливенската гора във времето на цар Йоан, Асенов син, и патриарха свети Евтимий. Там царят съградил много манастири по подобие на Света гора Атонска и бил началник и наставник над всички тия манатири светият отец Теодосия Търновски. Бил родом от Търново, благороден и честен, но оставил всяко мирско пристрастие и се отдал на бога вседушно и всесърдечно просиял с чуден и свет живот. Така и неговите ученици много просияли със свет живот и тия манастири. Поставяли неговите ученици за търновски патриарси и много епископи из България и красели епископите си със своя чуден живот и учение. От тях бил:

23. Свети Марко, преславски митрополит. Той принесъл мощите на преподобната наша майка Праскева от Епифат в Търново. Бил велик със светия си живот и учение и починал на своя престол в Преслав.

24. Свети преподобен отец Козма Изографски.

25. Свети преподобен отец Симон Петровски.

26. Свети преподобен отец Филотей Скитски.

Тия три свети преподобни отце от български род просияли в Света гора Атонска. Свети Козма преживял много години в една опасна и страшна пещера близо до Зограф, имал голям и прозорлив дар и много пъти предсказвал на братята какво ще се случи, както пише в неговото житие. Свети Симон живял строг и свет живот на един камък в малка пещерка. И много пъти бог му се явявал като звезда на тоя камък, гдето сега съградил манастир и се нарича Симон Петър, т.е. Симонов камък. Имал дар да изцерява много хора от различни болести, избавил дъщерята на маджрския крал от бяс. Тоя крал му съградил манастир. Свети Филотей живял много време след това. Съградил на това място манастир и по негово време е наречен Филотей. Свети Филотей никак не вкусвал хляб, но кестените били негова храна пред всичките дни в живота му. После претърпял много напасти от своите монаси, отишъл от Света гора в Едрене и там починал. Така е писано в гръцкия светогорски отечник за Филотея и Дионисия, че и двамата свети мъже са били родом българи.

27. Преподобният свети Пимин приел в Изограф монашество и преживял много години в Изограф. Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората. После напуснал Света гора и дошъл в Софийската епархия. През тия години турският цар дал свобода на християните да правят черква. Тоя свети Пимин се грижел, трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, оттам бил родом. След това обновил Черепишкия манастир край река Искар, тук и починал. След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени в Видинската епархия в Суходолския манастир. Тоя Пимин живял в 1610 г.

28. Свети Михаил Воин от село Потука живял в Сливенската епископия, родом българин, но воювал с гърците, имал голям военен чин, бил храбър в битките и със свет живот, с молитва и меч убил страшния змей. Цар Йоан пренесъл неговите мощи от Потука в Търново, в черквата "40 мъченици".

29. Свети Димитрия Нови в 1685 г. Живеел просто и бил човек мирянин, но божият дух диша и пребивава там, гдето иска. Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала. Насадил си малко лозе, изкопал колиба в скалата и така преживял своя живот самичък на това място. Но имал прост и свет живот и със своя прост живот угодил на Бога. Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил на някои хора неговите мощи и ги пренесъл в село Бесарабово, близо до Свищов, Търновска епархия, и тук дават на мнозина изцеление. Така просиял в последно време тоя свети Димитрия в българската земя с прост живот и за простия български народ, но Бог го прославил след смъртта му с много чудеса.

Български Свети мъченици, колкото се изброяват от началото в Света гора Атонска, в манастира Зограф. Когато латините изгонили и разорили Света гора и избили много свети отци, преминали в Изограф. Там бил игумен Тома, мъж свет по живот и ревнител на благочестива и православна вяра. Той говорел но своите монаси: "Ако се боите от смъртта, скрийте се в гората, а които искат да умрат за православната вяра, последвайте ме." Така отишъл на кулата, с него отишли 25 души: четирима били мирски лица, още не били станали монаси; а другите избягали по горите и се скрили. Светия отец Тома изобличил много латините заради тяхната ерес. Те запалили кулата отвсякъде. Така в кулата светите отци се молели прилежно на бога и дошъл от небето страшен глас, чуван от всички и от латините:"Радвайте се и се веселете, защото вашата награда на небесата е голяма!" Така 25 мъченици предали своите свети души в божиите ръце. Техните начални имена са: 1) светият игумен Тома; 2) Върсунотей; 3) Кирил;4) Михей; 5) Симон; 6) Иларион; 7) Яков; 8 ) Мартимиан; 9) Йов; 10) Киприан; 11) Сава; 12) Яков; 13 Козма; 14) Сергие; 15) Мина; 16) Йосиф; 17) Йоникия; 18) Павел; 19) Антония; 20) Евтимия; 21) Дометиан; 22) Партения; не написали имената на трима още. Това за изографските свети мъченици, но по това време в Света гора били избити много отци от български род и останало незаписано колко са били. Бог знае имената им и ги е записал в книгите на живота. В това време манастирите били 12, четели на български език. Тогава по килиите и скитовете живеели много български монаси. В Света гора българите били повече от гърците. И досега в манастирите, килиите и скитовете се намират стари български книги и царски грамоти. В тия времена българските царе са придавали към манастирите много села и метоси и отвсякъде дохождало на българските манастири и монаси потребното за живота. Тогава Света гора Атонска най-вече се обновила и прославила. Сега там е останал за българите само един манастир Изограф, в който пострадали тия свети 25 мъченици. С тяхната света кръв и с техните молитви той се пази за техните еднозначни българи.

В град София се намират трима свети мъченици: 1) свети Георгия; 2) свети Николае; 3) свети Терапонтия. тоя светец бил свещеник в Трън, където сега отива много народ за изцеление. Гдето турците го посекли, израсъл дъб и с неговите молитви се дава при тоя дъб много изцеление. Така и светите Георгия и Николае пострадали от безбожните турците през Селимовото царуване; и техните свети мощи дават изцеление в тоя град София.

В 1750 г. в Битол, гдето седи турският и македонски паша, турците мъчили и посекли за християнската вяра един юноша, хубав на лице и ръст. Много го принуждавали и мъчили да се откаже от Христа, но той премъдро и смело изобличавал тяхната безбожна вяра. Битолският владика записал много негови отговори, описал на гръцки език страданията му. И показал бог велико знамение над неговите мощи. Името му било Ангел от село Флорина. Тоя свети мъченик Ангел просиял в наше време в българската земя.

Можах да намеря толкова имена на свети мъченици, които са били от български род: имената на 29 мъченици се намериха в България. На първо време турците избили многоброен български народ по градовете заради християнската вяра, но хората поради простота и безгрижие не описали страданието им и така страданието и имената им преминали от род на род в забрава. Също така, както по-преди се каза много пъти в тази историйца, българите от простота и безгрижие не се стараели в началото да събират и преписват житията на българските светци и черковните и архиерейски правила и деяния, но по малко места се намирали, а после погинали отдавна. И не може да се намери пространно деяние на всички български светци и царе. За някои от тях се намира обширно и известно, за някои - едва накратко из различни печатни и ръкописни истории, по малко и рядко.

Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много места из България, гдето се намират много стари български книги. Не се намери повече писано за българските царе. За някои светци има пространно житие, но тух написах накратко, колкото да ги събера всички заедно в тая кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци имат от българския род. Тук се написаха 58, и се намериха:

мчк. - Енравота Боян (28 Март)

св. - цар Борис Михаил (23 Май)

св. св. - Методии и Кирил (11 Май)

св. - Климент Охридски (25 Ноемрви)

св. - Наум Охридски (23 Декември)

св. - Седмочисленици (27 Юли)

св. прп. - Йоан Рилски (19 Октоврми)

св. патр. - Евтимий Търновски ( 20 Януари)

прп. - Теодосий Търновски (27 Ноември)

прп. - Софроний Врачански (11 Март)

прп. - Паисий Хилендарски (19 Юни)

прп. - Йоан Кукузел (1 Октомври)

св. - княз Иван Владимир (22 Май)

прп. - Параскева Епиватска (14 Октомври)

мчк. - Димитрий Сливенски (30 Януари)

прп. - Роман Търновски (17 Февруари)

мчк. - Йоан Български (5 Март)

свщмчк. - Дамаскин Габровски (16* Януари)

прпмчк. - Лука Одрински (23 Март)

мчк. - Димитрий Басарбовски (26 Октомври)

прпмчк. - Яков Костурски (1 Ноември)

мчк. - Христо Български (26* Ноември)

прпмчк. - Нектарий Битолски (3* Декември)

прп. - Филотея Търновска (7 Декември)

прп. - Антим Атонски-Софийски (9 Декември)

св. - Иларион Български, Макр. (21 Октомври)

св. - Киприан Киевски-Московски бълг. (5* Август)

мчк. - Трендафил Старозагорски (6* Август)

свщмчк. - Симеон Самоковски (21* Август)

мчк. - Спас Струмешки (29* Август)

прпмчк. - Козма Зографски (23* Септември)

прп. - Теофил Тивериополски (10 Октомври)

св. 26 - Преподобни мчци Зографски (10 Октомври)

прп. - Лазар Габровски (23 Април)

мчк. - Райко Йоан Шуменски (14 Май)

прп. - Софроний Софийски (28 Май)

прпмчк. - Прокопий Варненски (25 Юни)

мчци. - Епиктет и Астион Ломски (7 Юли)

прп. - Теофил Мироточиви (11 Юли)

прпмчк. - Никодим Албански (11 Юли)

св. - Михаил Воин от Потука (22 Ноември)

прп. - Пимен Зографски (8 Септември)

прп. - Ромил Бдински (16 Февруари)

прп. - Гавриил Лесновски (5 Януари)

прп. - Прохор Пшински (5 Януари)

прп. - Йоаким Осоговски (16 Август)

мчк. - Георги Софийски (26 Март)

мчк. - Георги Софийски (26 Май)

мчк. - Георги Кратовски (11 Февруари)

вмчк. - Николай Софийски (17 Май)

прпмчк. - Игнатий Старозагорски (8 Октомври)

вмчца. - Злата Мъгленска (13 Октомври)

прпмчк. - Онуфрий Габровски (4 Януари)

Следват предположения и за още светци към списъка.

Чудесна е България и е пълна с чудеса, и добри хора.

Без да е задължително.

flag-bul_02.gif

man88nam

Бях провокиран от друго място, нека да отговоря тук.

БОЖИЯТА МАЙКА - нека се знае.

- сряда 14 януари 2009

Всепресвета Богородица е пространна на Небесата и е проявление на Божията благодат на земята!

Защото (или):

Чрез Божията Майка, ние видяхме Господа Иисуса Христа - първо.

Чрез Божията Майка, ние получихме ключ за Небесното Царство - второ.

Чрез Божията Майка, ние сме освободихме косвено от смъртта, а пряко чрез Господа, Христос, Синът Божий - трето.

Чрез Божията Майка, ние познахме чудесата на света, които никога не са стихвали - четвърто.

Божията Майка, ни направи свободни чрез Господа - пето.

Божията Майка, е нашата милост и молитва пред Господа - шесто.

Божията Майка, заради всичките тези чудеса, невиждани и невидяни от сетивата ни, пребъдва нетленна на Небесата и ...ни очаква.

Поредицата от Божествени чудеса на Божията Майка, аз ви я оставям на вас и на вашето пребиваване заради Господа на земята, където е отпечатъкът на Всепресвета Богодорица Мариам.

Божията Майка, събирайки земното и небесното е - по-Висока от Небесата, и си остава всеопрощаваща благодат, заради молитвите си за нас пред Господа.

Няма нищо страшно, да се вникне във Вселенското Царство на Господа, започващо тук и сега, още от земята и с всичките нас, подготвящи си пътеките ...

ВТОРО ЗНАНИЕ, за човеците:

Темата е за БОЖИЯТА МАЙКА.

Или да повторим: - темата е за Божията Майка и затова, тук на Нея й се отдава скромното значение, която Тя го заслужава, поне заради Истината. Затова се говори с терминология, но засягаща я чрез указване с определението към въпроса - как? - КОСВЕНО (чрез НЕЯ), или ЧРЕЗ (заради НЕЯ), или - защо? защото е ЗАРАДИ (НЕЯ). Тя е повелител на последната християнска крепост - монашеската островна държава - АТОН. А Светостта й е безпримерна!

Първо - 1

Божията Майка, има най-голяма заслуга за раждането на Спасителя!

Божията Майка, е родила Първенеца измежду първите преди Него!

Божията Майка, е слела Небесата пред човешката изключителна немощ!

Божията Майка, е носила Дар в Утробата Си! (дори и възвратното местоимение, се съобразява с това)

Божията Майка, ни освободи косвено (по плът, и духовно), родила Спасителя, Който е Цар на Вселената, имайки власт да измолва прошка за греховете ни!

Божията Майка, показа и на св.Тома - неверника, част от Чудесата Си!

Божията Майка е носител на Пратеника - Свети Дух!

Божията Майка е смирена Душа, със златно покритие!

Божията Майка, е златното съдържание за смирените!

Второ - 2

Господ не би се родил, ако я намаше Майка Му!

Господ не би (ви) въздал добрини, ако я нямаше Майка Му!

Милост за Господа е, обичта и скръбта на Майка Му!

Божийте сълзи, са и заради Майка Му!

Господ не си търси друга Майка, за да е разумно въображението ви!

Ключът Христов, започва още с Майка Му!

Божията Майка, е най-специалната Майка!

Божията Майка знае, че Христос Бог е понесъл страданията!

Божията Майка, понесе страданията Му с душата Си! (единствено Тя)

Иисус Христос е Бог, именуващ се Иисус, заради и Божественото Му естество.

Трето - 3

Господ не би се зарадвал, че обругавате Майка Му!

Богохулство е да наречеш Всепресвета Богородица "грешница, която се нуждае от спасение", "изместила напълно Божия син". Защото в момента Божият Син, ни открива Вселената, а Майка Му, наблюдава в нас сърдечните двери, моли се за грешниците, дори и да вижда липсата на перспектива, но Тя е Божия Майка и ...продължава да се моли!

Аз никъде не съм казвал, че съм умен човек, просто съм човек, без да е задължително да съм друг.

flag-bul_02.gif