Премини към съдържанието

raurava - блог

  • публикации
    26
  • коментари
    23
  • прегледи
    12463

За този блог

Няма сила без болка

Публикации в този блог

 

Търсиш чувства, които нямам и морал, който не мога да си позволя

Тя продаваше услуги за кауза, която бе „недостойна”, той бе политик. Тя водеше война с обществото, той също. Манталитета й би бил осъден от църквата – заради „алената буква”, него никой не го осъждаше, заради корупцията? Коя бе по – недостойна кауза от двете? Тази в която продаваш тялото си…. Или тази в която продаваш душата си? И когато продаваш тялото си – продаваш ли душата си? Явната проституция и тайната корупция ли се осъждаше или тайната проституция и явната корупция? Това, което не

raurava

raurava

 

Намери ме...

„...и тя разбра, че човек е изгубена прашинка светлина, мъничка капка мълчание, снежинка - мечта, която докато падне се стопява, топлата сълза на самотата, изплашеното ехо на вечността, понасящо своята тъга на безсмъртното съществуване, безкрайна пътека от трепети... ...и затваряше очи, защото иначе нямаше да може да направи крачка към бездънната себе си, която не познаваше, и сякаш се боеше да опознае, не обичаше много, но безумно й се искаше да обича, на която й беше нужна радостта на чувств

raurava

raurava

 

Без думи

- Добре, защо мълчиш, по дяволите? Той свиваше пръстите си в юмруци, докато побелееха кокалчетата му и пак ги отпускаше в такт. Незнайно защо е адски дразнещо, когато една жена мълчи. Може би лутането в теории и предположения относно повода не даваше покой. Или защото винаги имаше причина за всяко нещо на земята. - Няма какво да кажа. Тя се усмихна по непознат до днес начин. Очите й изразяваха някаква тъга. Загуба. Безвъзвратност. Често пълнеше чашата си с водка а доста по ря

raurava

raurava

 

Пеликан Бей

- Мислил ли си някога за смъртта? - Еми, не. Какво да я мисля. Тя си идва в уречения ден, в часа, който е определила съдбата. За там място и ред няма, всеки идва и си отива от този свят. Раждаме се мокри, голи и объркани…след това е още по – трудно. Ти защо я мислиш? - Защо…знам ли. Може би защото това е единственото сигурно нещо, което ще ни се случи. Ако често мисля за това ще го приема и ще свикна с тази мисъл. - Никога няма да свикнеш. И когато дойде ще те изненада. -

raurava

raurava

 

EXTRAORDINARY

До разделянето на живота ми на преди и след - мислех, че нищо не може да ме изненада вече.Бях антисоциален от години и не ми пукаше за нищо, само вегетирах. Спях до обяд, къпех се и излизах да пия с подобен социопат като мен, друсах се и чуках разни малки мърли. Живот като в Клиши, в началото на миналия век. Тя – влезе в сърцето ми – ненадейно и болезнено. Влезе в леглото ми като вик за помощ, влезе в мислите ми латерално и лениво, така все едно – това което прави не е нищо особено, с

raurava

raurava

 

Келтско слънце

Кожата й бе, толкова бяла, колкото чаршафите върху леглото, на които лежеше, ако присвиеш очи трудно би разбрал, къде свършват те и къде започват контурите на тялото й. Един белег, една фигура само можеше да те насочи – едно келтско слънце. Светлина, като движение или символ – начало и край – осем лъча – мисъл, само това можеш да видиш, единственото, което можеш да докоснеш. Поставяш ръката си върху него и го закриваш, но е топло и знаеш, че е там – следвай топлината със затворени очи – бавно с

raurava

raurava

 

Реката каза…

- Аз съм река – стара съм като света, всичко вече съм виждала. Минала съм през години, през векове, епохи – галила съм нежни девствени нозе, сливала съм се с горещи сълзи. Във водите ми се сблъскаха толкова различни чувства. Познавам страст, уплаха, ярост. За мен вчера, днес и утре няма – за мене времето не съществува. Аз нямам ограничения. - Ограничения…?! Всичко в този живот има граници в противен случай щеше да е хаос, ако моята душа не бе затворена в тялото ми щеше да се слее с твоята,

raurava

raurava

 

Мечтите ме намират сами

Защо да мечтаем ако имаме прости мечти… Толкова много неща изживях с мечти, че загубих стимул да ги изживея реално. Със спомени и чувства. Действителност, само това го няма, но какво е всъщност действителността? Това е – живей сега. Да аз живея днес – с абсолютно плувнало събуждане защото нямам климатик – но си представям, че потта всъщност е пролетен дъжд. И докосвайки меката пухкава ръчичка на спящия ми син знам че съм щастлива и без мечти. „Търтея” на нашия семеен кошер отново е из

raurava

raurava

 

Спаси ме!

Ако вярваш в нещо помоли се за мен, помоли се да не извърша нещо зловещо. Петък вечер – да живее водката!!! Двете си стояхме пред камината – огъня се отразяваше в очите ни а всички маси бяха заети – в семейната ни „кръчма”. Всъщност бе много приятно място – посещавано от едни и същи хора – все едно бяхме едно семейство. Естествено аз и сестра ми трябваше да се трудим всяка петък и събота вечер там, но няма как едни родители имаме и това бе една незначителна помощ. И така – тази пе

raurava

raurava

 

The time to come

„Това може би не съм аз и не е моя живот. Сигурна съм че ще се събудя и нещата ще са различни. Няма да съм вчерашната бременна котка с патриархални корени, които се борят и свистят – Ще се омъжиш,...ще се омъжиш. Ще съм онази същата дивачка, която не страда от излишни скрупули, и безсмислени компромиси. Само да заспя... .” Събуди се в ноемврийски дъжд. Ранно утро. Сватбен ден. Нейните неанализирани окови. Последица от еднократна нощ. Нищо не е случайно. Неслучайност, която я напи почти до с

raurava

raurava

 

Когато загубиш някой...

Когато загубиш някой – в началото си чуждо неуместно в безтегловност, и някак се размиват фактите. Знаеш че ще оцелееш макар и с камък в гърдите. Дишаш, дишаш и това е – деня минава, идва вечерта – самотна, сляпа. Изпиваш хапчето за безразличие и продължаваш – минаваш през ноща – дори заспиваш. Събуждаш се окъпана от светлина, и в първия момент се чувстваш почти щастлива докато се сетиш – че нещо в живота ти е променено, че си сама. Не ти се плаче – дори не ти се мисли, гледаш през прозореца и в

raurava

raurava

 

Неясно

Бе първичен и естествен до болка. Защо не се подвизаваше зад облицовката, като мнозинството? Много по – лесно можеш да напуснеш някой, който се прави на друг. А при него яростта, страстта и радостта не можеха да бъдат прикрити, не умееше да ги контролира. Имаше инстинктите на животно, дори се хранеше така – с настървение. С единствена по себе си отдаденост към живота, която не подозираше и не анализираше, нямаше нужда да коментира самото чувство, достатъчно бе само да го изпита. Имаше жестоки сп

raurava

raurava

 

Сабах ел нур

- Какво работиш? - Сервитьорка съм. - Сервитьорка? Това временно ли е? - Не. Странно рядко е да срещнеш някой, който не докосва „памукови облаци” – розови на цвят. - Никога ли не си искала да бъдеш нещо друго? - Искала съм разбира се – все пак съм човек. Но съм благодарна, че Господ не ми даде всичко което поисках. - Защо „даде” – живота ти не е свършил – предполага се, че човек докато е жив има желания – и иска. - Да, като цяло човешкия вид е рутин

raurava

raurava

 

Грешница

- Искам да се запознаеш с майка ми. Искам да я прецениш, да я осъзнаеш, и след това ако искаш може да я забравиш. - Удобно ли ще е сега? - О, да, тя работи през ноща. - Нощен пазач ли е някъде – усмивка. - Не, проститутка е. Тя се изненада – тежко бреме за един син. Как овладява чувството на обич и омраза. Границата е много тясна – лесно се прескача. Образа който внезапно изникна в съзнанието й бе на изрусена, повяхнала жена, натежала от самота, загубила доверие в живо

raurava

raurava

 

Al – Abad

Петък – вечер за пиянство и изневери. Така е казано. Не е задължително да е в този ред или в този тандем. Поредното женско събиране. Отдаване почитта към водката! Влязоха шумно и поразително, порядъчно сръбнали. Намериха си тиха маса и буквално се изляха на нея, в плен на алкохола и леките наркотици. Предизвикателни и диви. Танцуваха на масата и покрай нея, сякаш дансинга се бе пренесъл там. Литри водка се разливаха по чашите и извън тях. Бяха обичайно освободени. Той

raurava

raurava

 

Ще те чакам, както обувките ти чакат твоя допир...

Ние сме големи безумци, робуваме на спомени и трепети без които ще сме истински щастливи. Влезе бавно през вратата, седна на леглото и започна да минава наоколо наличността по стъпки – очни. Очните стъпки са интересно нещо наистина, но зависи какво разбира се търсиш – всяка очна стъпка може да обхваща един квадратен метър или един квадратен сантиметър. Запали цигара – след две дръпвания я изгаси в една красива чаша за коняк. Той влезе и се съблече, остана само по боксерки. Тя бе

raurava

raurava

 

Пробуждане

Видях сърцето ти и то е мое… докато се шляех из мечтите си. Но връщайки се в моята реалност… аз бях отново ничия… Видях сълзите ти …в солено езеро със собствен цвят, със собствен вкус – единствени, опитах ги…видях страха ти A в него……мен ме няма никъде Видях сърцето си и то е твое… . Но не в мечтите ти… . Видях страха си през сълзите си… Отворих длани и видях съдбата си…

raurava

raurava

 

Сбъркан

В онези сънища ний газим във призрачни реки В онези кървави причини На галещо високомерие но ний сме там в бездушна тайнственост на нашата изцяло неразбрана „изтирикльонкана кабрибулия” в която виждаме една антиортодоксална импресия на несъответстващата логика скатана в останалия свят ужасно по различни сме до истерична сигурност на глухи възприятия, зелени истини и стъклени лъжи а кухи форми на изперкала общественост се стелят в мравешки пътеки

raurava

raurava

 

Врата В Стената

Виждали ли сте врата в стената, и в процепите светлина? Зад нея сянка само има и образа на някой непознат. Тя без претенции е, просто себе си, но минеш ли през нея се връщаш ничия земя... Свършва лятото, на ред е най – депресивния сезон, а най – отвратителния месец в него е октомври. Навестяваше я едно такова спокойствие и една носталгична тъга. Пиеше водка с тоник и през гъстите ресни на дъжда се взираше в очертанията на две патици в езерото – за тях това беше може би голям купон – обг

raurava

raurava

 

Кипарис

Събуждам се напразно и осъзнавам, че нищо не е такова каквото изглежда, а от теб остана сянка която носи тайно обещание. Човек би понесъл само една любов в живота си, всичко останало е бегла имитация. Всички други минават през нас единствено като заместители, бледи копия. Едва понасям тези копия, лъжа се, че ми е нужна някаква топлина но независимо топлината от допира, отвътре оставам студен като луна. Колко дълго мога да живея само със спомен за теб? Колко нощи още ще изживявам стра

raurava

raurava

 

Стареца

Бе толкова отдавна на земята. От някоя слънчева утрин или мрачна нощ, с добри очаквания или с празни обещания, независимо от времето, или от деня, без никакво значение за причината или търпението. Всеки идва с болка на света. Не е страшно да умреш, страшното е да останеш жив, когато всички твои близки са вече в земята. Най - болезненото нещо в този живот е да се събуждаш цяла вечност. Той нямаше вече онова усещане за глад, никакъв страх не чувстваше, не се радваше, не му бе тъжно, изч

raurava

raurava

 

Cat voi mai putea sa ma prefac?

Жените са като маймунките, никога не пускат клона преди да са хванали следващия. Затова че – послушай ме ако виждаш че освобождава едната си ръка – може би трябва да алармираш себе си – тя вече прави планове. Погледни я – неустоима е, така сияе и ти грабва погледа като магнит сигурен белег че е хвърлила стръвта на следващия, той със сигурност е по-богат и много по-различен но въпроса е: А ако не клъвне? Да – и там идваш – Ти – нейната утеха. Всеки има право на утешителна нагр

raurava

raurava

 

Ако стане тъмнина...

Ако стане тъмнина ще оценим слънцето отново, но ще е вече късно! - Какво правиш когато не можеш да заспиш? - Стоя буден. Държи ме зает. - Тъжен си. Ще ти помогна. Искаш ли? - Не ми помагай, заради теб мога да забравя, а някои неща не трябва да бъдат забравени независимо, колко са болезнени. - Ще спреш да тъгуваш, ако разделиш с мен мъката си. - Остави ми я защото си е само моя и искам да я изживея. Моята мъка е картина в съзнанието ми не можеш да избягаш нап

raurava

raurava

 

Миг любов

„Пий вино, то е вечността на живота, то е всичко, което ще ти даде младостта. Сега е сезонът за вино, рози и пийнали приятели. Бъди щастлива само за този миг. Този миг е твоят живот.” - Очите ти са изумителни, знаеш ли? Никога не ги затваряй, даже нощем. Спи с отворени очи. - Ще работя по въпроса. - Обещаваш ли? - Мисля че правя грешка. - Няма такова понятие като грешка – просто или го правиш или не го правиш - Хайде да спрем до тук, без да има наранени.

raurava

raurava

 

Долината на спомените

Стара къща, стара ограда, стара стая и стар гардероб в гардероба... ...в оръфан куфар дремят спомените на моя живот. Казват, че спомените не трябва да са близо до теб, в противен случай живееш в минало, а който живее в минало няма шанс за бъдеще...но само го казват... . Аз изолирах спомените си далеч от моя живот, но продължавам да живея с тях и те определят дните ми. В цикличността на вчера, днес и утре спирам сред тяхната долина, пред старата ни селска къща с олющена мазилка. Се

raurava

raurava

×
×
  • Добави ново...