• публикации
    46
  • коментари
    44
  • прегледи
    29481

За този блог

Някой съображения

Публикации в този блог

dimd

Мъжки сълзи. Господи, благодарим ти !
Не помня друг път да съм се чувствал така. 
Малко са тези моменти. Май се броят на пръстите на едната ръка. 
Признавам, плаках. 
Както плака един дядо зад мен, когато чу гайдите. Ако искате вярвайте, човекът, който беше около 70-годишен, се разплака. Каза, че идва от другия край на България заради това. 
Не е спал два дни преди шоуто, няма да спи още два, единият от които ще пътува с влак. 
Да, имаше такива, които гонеха нощния влак и питаха къде е Централна гара...
Само той може да накара хиляди българи да се съберат на едно място. 
Да напълнят стадиона и да скандират "Един е Ицо". 
Не президенти, премиери, патриарси, охранени депутати, излъскани фалшиви бизнесмени и надути силиконови героини за по една нощ. 
Той е Господ. Няма други. Той е Христо Стоичков и ще остане завинаги единствен, неповторим, неподражаем и недосегаем.
И той плака. Тресеше се като малко дете. 
Обърна лице към небето, откъдето се изливаше порой. 
Времето плачеше. 
Плачеше за великия Трифон, който ни напусна толкова рано. 
А трябваше вчера да бъде с него. 
Да се пошегува, а после да завладее хората по трибуните. 
Туньо го нямаше, но сигурен съм, гледаше отгоре. 
И отново по лидерски напътстваше Христо и останалите момчета от златното поколение. 
Малкото момченце с №3 изтича на терена при Стоичков, а в този момент някой прободе Камата с кама. 
В 14-ата минута още веднъж. 
Този път в памет на великия Йохан Кройф. 
Летящият холандец, който промени футбола, също си отиде. 
А трябваше да бъде с него. Да му даде последни наставления като преди истинска битка. И да седне на резервната скамейка с дългия бежов шлифер.
Трябва да си небивал коравосърдечен идиот, ако тези моменти не те трогнат. 
Мамка му, те докосват на дълбоко, бъркат там, където не можеш да се контролираш.
А всъщност, трябва ли да се контролираш ?! 
Колко често се случват подобни неща в България ?! 
Колко често за три часа забравяш за кредити, сметки, високи цени, немотия и помията, която ни залива отвсякъде ?! 
Колко често ставаш свидетел 40 хиляди да бъдат на едно мнение. 
За Ицо няма две мнения. 
Той е Господ. 
Благодарим ти, Господи. 
Благодарим ти, че ни накара да плачем. 
Да плачем от радост и от мъка. 
Да плачем за онова време, в което животът не бе такъв, какъвто е днес. 
Благодарим ти, че видях мъжки сълзи в хиляди хора,надхвърлили 40, 50, 60 и 70 години. 
Те не са от слабост. 
Това са истински сълзи, които никой не може да им отнеме.

Благодарим ти, Христо. Ще се видим след още 50. И на 100-годишния юбилей ти ще бъдеш Господ !!!

СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ

dimd

Реформа ?!

Не, нахалство в най-чист вид

Да, никъде по света ченгетата не са богати.

Но и никъде по света на са подритвани като у нас

Полицаите по­лучиха свое­то – проектът за бюджет бе ско­ростно изтеглен от вносителите си за спешен ремонт. На първо четене, изглежда, МВР ще запази и бюджета си, и социалните си придобивки и привилегии. Но са­мо на първо четене. Защото обещания­та на един минис­тър на вътрешните работи, на един финансов министър и на един шеф на бюджетната коми­сия на парламента, взети заедно, днес не струват нищо.

Полицаите така и не се осмелиха да им поискат оставки­те, а трябваше, защото безотговорното поведе­ние на началниците им имаше характеристики на добре организирана ата­ка срещу националната сигурност. И ако днешни­ят протестиращ полицай осъзнаваше това, нямаше да бъде тъй равнодушен за идеята да изрита политическото ръководство на МВР, което мяза по-скоро на нескопосано плашило, заобиколено от ято хищни гарвани.

Основната цел на из­броените по-горе офици­ални лица на днешната власт е да изпълнят зада­чата на премиера Бойко Борисов да приберат полицията от площадите, пък после – я камилата, я камиларя, както се казва. Значително по-лесно е да се саморазправиш с бунтарите един по един, а не обединени в група. Пък и я се чуе, я не каква точно съдба са им предопределили началниците им.

Надявам се, че не е останал мислещ човек в държавата, който да не съчувства на полицаите за мизерната обществена роля, която им предопределиха лоялните на евроатлантическите ветрове български правителства. Бюджетът на МВР е 1,2 млрд. лева, 2 пъти по-голям от този за образование изглежда направо раздут на този фон, но истината е, че съдебно-охранителните системи са недофинансирани. Не може да съществува абсурдът полицай да си купува униформата от сергии, по думите на Галентин Грозев от Синди­кален алианс „Сигурност в МВР”. Не може да има районни управления, които се затварят през нощта и представете си ги охранява СОТ. Грозев буквално нарече „Пакетът „Горанов” „касапница” в ефира на Нова тв. И е прав.

Що за реформа е тази да намалиш заплатите и орежеш социалните придобивки в МВР,за да има пари за консумативи.

Подобни „оправдания” в устата на министри го­ворят за тежко умопомрачение. Или за скандално ниво на некомпетентност, което поради високите им позиции на висши държавни чиновници поставя под въпрос националната сигурност.

Но повечето неволни потърпевши и свидетели на полицейските протести от изминалата седмица, като че ли се повлякоха по официалния прочит на официозите – „чантаджии бунят държавата” за пари. Минах веднъж през протеста на полицаите на Орлов мост и чух с ушите си една жена на средна възраст да вика на висок глас: „Тия пък сега какво искат, само за пари мислят”. Не смея да си пусна въображението какво би й се случило на тази жена, ако онези бяха полицаите отпреди 15 години, под ръковод­ството на Богомил Бонев. Да не говорим, че тогава такава ефективна стачка на полицията би била просто невъзможна.

От друга страна, всички имаха възможност да огледат отблизо полицей­ските служители, да ги „подушат” отблизо, дето има една дума. Да ви се сториха напарфюмирани и облечени по последна мода? Да ги видяхте накичени със златни ланци  като  мутри?  Не. Съвсем обикновени хора, оцеляващи на ръба на мизерията. Единствената им разлика с останалите е, че притежават специ­ално образование, хора, владеещи бойни изкуства и със специфични умения за боравене с бойна техника. Но да видяхте неконтролирана агресия по площадите? Не. Няма и да видите от тях такова нещо, защото до един са учени да стрелят безапелационно, ако им се наложи да вадят оръжието си.

И не може полицейският труд да е равен на труда на чиновниците, които търкат бюрата из дър­жавната администрация, съгласете се. Той трябва да се измерва с този на лекарите, пилотите от авиацията, военните слу­жители, както и на други високорискови за здра­вето и живота професии. В този смисъл простото сравняване на бюджетите на сектора за сигурност и този на учители или на останалата държавна администрация е най-малкото некоректно.

Ако можехте да влезете от сутринта в 6 часа в полицейските чорапи на един служител на охрани­телна полиция например, пък да изкарате 24-часово дежурство вместо него -съвсем друга песен щяхте да запеете. И щяхте да разберете колко дълбоко погрешно се представят мотивите за полицейската стачка като чиста човеш­ка алчност. Изобщо не е така.

Не може охранителна полиция, чиято работа е ключова за обществения ред и сигурност и чиито служители са подложени на голям професионален риск да взимат под 1000 лева заплата. Още пове­че – да бъдат наричани „тарикати”, защото имали по 400 дни отпуска. Това са хора, които не знаят почивен ден и които са натрупали толкова отпус­ка, защото не са могли да я ползват. На всичко отгоре семействата им са под постоянна заплаха от престъпни посегателства. На всичко отгоре от тях се иска да са на разпо­ложение по всяко време на денонощието, през почивните дни и през годишните отпуски. Как по-точно си представяте хора, поставени под та­къв стрес на работното място с едни нищо и никакви заплати, които по никакъв начин не отразяват тежките условия на труд и специфичната служебна ха­рактеристика на заетите в сектора за сигурност, да охраняват ефективно вашата собственост и спокоен сън. Например. Когато дори собствените им семейства са обрече­ни на реална мизерия и постоянен страх от това да загубят бащата при служебни инциденти, които хич не са редки.

Никъде по света няма полицаи богаташи. Не говоря за мафиотите с полицейски пагони. Дори в Швейцария по­лицаите са с умерени заплати на общия фон от струпаното световно богатство в тази страна. Но навсякъде полицаите са добре подсигурени с най-различни социални придобивки – взимат кредити с по-ниски лихви, децата им учат с нама­лени училищни такси, разполагат с безплатно медицинско обслужване и т.н. Ще го кажа още един път – полицаите навсякъде по света са добре подсигурени, а не по-добре заплатени в сравнение с лекарското съсловие из Европа, да речем. В този смисъл реформата на сектора сигурност, нагласена от финансовия министър Владислав Горанов и ресорните министри и депутати, е скудоумна като концепция. Да не го гледаме само откъм изначално тъпата медийна комуникация, която има това толкова важно министерство.

Как може да наречеш „реформа” орязване на заплати и социални при­добивки на полицаите и да ти се размине кютекът, просто недоумявам на търпението на колегите. Това не е реформа, а нахалство в най-чист вид. Обида за средната интелигентност, която се изисква в длъжностната характеристика на поли­цаите. „Реформа” е поня­тие, което особено много се харесва на онези от МВФ и с които Горанов и сие главни финансисти в държавата вероятно са имали среща, по време на поредната мисия на фонда у нас в края на миналата седмица. Някой журналист обаче да проследи въпросната мисия в патакламата? Не, що да следи какво правят всъщност у нас световните банкери, като има едно катадневно полицейско зрелище, блокиращо столицата, магистрали и някои по-големи градове. Пък и измислените скандали с Волен Сидеров са къде-къде по удобна дъвка за колегията. По-лесно се пълни ефир и вестник с този текущ скандал, отколкото с коментари около поредната мисията на МВФ у нас, защото най-малкото се изисква елементарна финансово-икономическа грамотност за това. Такава отдавна не вирее по тези места. На който му хрумне да получи икономически ко­ментар, кани дежурните говорещи глави по темата и изобщо не влиза в дъл­бочина. Че не се знае как точно ще срита трудовата си книжка,   засягайки случайно интересите на шефовете си.

Това, естествено, е ед­на от всички възможни гледни точки към про­теста, но затова пък е най-малко популярната, защото, най-общо казано, всички сме потърпевши в една или друга степен от битовата престъпност и не виждаме ефективност от противодействието на полицейските сили срещу нея. Не може полицаите непрекъснато да се оправдават, че няма как да задържат апашите, които са отнесли гумите на новата ви кола и са ви я оставили на трупчета, по­неже трудно се доказвало в съда. Понеже законите са нарочно оставени с цели дупки по отношение на автоджамбазите.

Не може да сме довол­ни, като гледаме незакон­ните вертепи в близост до училищата и навъртащите се покрай тях полицейски патрулки, като някакви изгладнели псета, да чакат сводниците да им подхвърлят дневната такса „спокойствие”.

Не може да не сме ужа­сени, когато виждаме по­край училищните дворове да се навъртат сводници и наркодилъри, а поли­цията да се интересува само от своите пиарски акции като „Спаси дете на пътя”. И с едно боя­дисване на пешеходните пътеки в нощта преди 15 септември да се изчерпва цялата превантивна рабо­та по направление детска престъпност и девиантно поведение на младежта.

Просто докато поли­цията не бъде стегната и превърната в истински професионална сила за охрана, ред и сигурност в държавата, отношени­ето към полицаите ще е като към най-обикновени гащници. Прави са онези, които твърдят, че рефор­ма не значи орязване на заплата, смяна на един с друг министър, защото това нищо не променя в мизерната роля на по­лицията в гражданското общество у нас. Реформа в този смисъл трябва да означава един от основ­ните приоритети за всяко едно българско прави­телство оттук нататък. Структурната реформа трябва да е дълбока и преломна, но в обратна посока – връщане на разпиляната сила на МВР и правоохранителната система.

Всъщност политиче­ските заигравания с МВР и съдебната система доведоха до цялата тази идиотска ситуация, хора дори без съответния психологически профил да управляват една от най-важните системи в страната. Политическите поръчки в МВР трябва да бъдат прекратени на се­кундата, от политическия брокъридж и чадърене на мръсните бизнеси страдаме всички.

Дори и богатите и властимащите у нас не могат да опазят децата си от дрогата. Всички сме жертви на беззаконието, но някак си е удобно да набедим редовите полицаи за това, вместо онези известни полити­чески фигури, които ди­рижират контрабандата, дирижират наркотрафика и проституцията, използ­вайки всички държавни лостове, включително полицията, за да трупат престъпното си богатство. Така че щом ще правим реформа в сектора за сигурност, нека почнем оттам – вън политиците от правоохранителната система на държавата. Министърът трябва да е полицай, трябва да е деполитизиран, за да се бори ефективно с банди­тите. Защото бандитите днес са облечени с по­литическа власт и няма как политик да арестува политик, надявам се разбирате в каква идиотска ситуация влезнахме с имплементирането на „европейските” стандар­ти в МВР. Абсурд, който продължава дълго, но всички го заобикалят, да не би да ядосат Големия брат, ако признаят, че по­литиците в МВР всъщност довършиха службите и ни оставиха на произвола на обзелата ни отвсякъ­де престъпност. Ето до какво ни доведе неолибералното разбиране за това, че държавата трябва да е малка и само да охранява реда и сигурността в страната. Оказа се, че „малката” държава има и „малка” съпротивителна сила, така че всеки престъпник може да я язди както намери за добре.

Така че, ако искаме да оцелеем, по-напред трябва да наритаме политическите брокери далеч от МВР.

Чак като свършим тази важна и неотложна работа, можем вече да се огле­даме и в полицейското канче.

автор : Нора Стоичкова

http://www.dailypress.bg/%D0%BD%D0%B5-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0%D0%B8%D1%82%D0%B5/

policai-protest-Small

 

dimd

Хората от страните с либерална демокрация не вярват, че децата им ще живеят по-добре от тях, за разлика от държавите от БРИКС
45 години България живя в общество, в което се говореше за „светлото бъдеще” на комунизма, в които предстои да живеят бъдещите поколения. Вярата в него на определени хора изглеждаше толкова силна, че бяха готови да умрат за него. Смяташе се, че човек в индивидуалния си живот може да претърпи трагедия, но колективното ни бъдеще оптимистично и даже един популярен филм от този период се наричаше „Оптимистична трагедия”.
По време на перестройката и след 1989 г. това „светло бъдеще” умря, заменено от ново такова – либералната демокрация, наричана изобщо „демокрация”. Франсис Фукуяма провъзгласи, че това е оптимистичният „край на историята”. Милиони и у нас повярваха в него и крещяха на огромни митинги: „Демокрация”. На мястото на комунистическата „Оптимистична трагедия” по телевизионните ни екрани се появиха хиляди холивудски либерални „Оптимистични трагедии”, в които независимо от опасности, перипетии, проблеми, накрая се стига до хепи енд, в който някой супер герой възстановява справедливостта и ни вкарва в светлото либерално-демократично и капиталистическо бъдеще.
Мина обаче четвърт век и българинът е по-песимист вероятно от всякога преди в историята.През 2009-а година според Галъп българите имат по-ниски очаквания за живота си в следващите пет години от иракчаните и афганците. Докладът за световното щастие от 2013-а година показва, че от 156 държави, българите са на 144-то място след иракчаните, афганците, конгоанците и хаитяните. Според въпрос на Галъп от юли 2015 г. накъде върви България 60 % смятат, че е към по-лошо.
Оказа се обаче, че не само българинът, но и онези, в чието светло бъдеще смяташе, че ще се влезе с „демокрацията”, не вярват в него. Фукуяма, супер идеологът на това бъдеще призна, че „Китайските лидери вземат по-рационални икономически отношения от американските”, че в САЩ всъщност нямало демокрация, Републиканците обслужват олигархията, а Обама – 1 % най-богати. Да беше само Фукуяма, както и да е. Но се оказа, че така мислят огромната част от гражданите във водещите държави от капиталистическия център. Това виждаме от проучване през 2015 г. на американския „Пю Рисърч Център” в 40 държави, където анкетираните са попитани „Когато днешните деца в нашата страна пораснат, милите ли че те ще бъдат по-добре или по-зле от своите родители”. Най-песимисти са във Франция – 85 %. Песимисти са и мнозинството американци – 69 %. В другите наши образци за светло либерално демократическо бъдеще песимистите също са мнозинство – в Япония – 72 %, във Великобритания – 68 %, в Италия – 66 %, в Австралия и Канада – по 64 %, в Испания – 61 %, в Германия – 58 %.
И в същото време най-малко са песимистите в държавите от БРИКС: Китай – 5 % и Виетнам – 7 %, в Индия – 18 %, в Русия са 19 %, в Южна Африка – 33 %, в Бразилия – 35 %.
Китайците са най-големите оптимисти в света. Затова и Китай лидерът на ККП Си Дзинпин написа книга, озаглавена „Китайската мечта”, преведена и представена през тази година и на български. В нея въплъщава оптимизмана 95 % от китайците.
През 2008 г., когато се кандидатираше като кандидат за първи мандат президент Барак Обама също издаде книга – „Дързостта на надеждата: мисли за възстановяване на американската мечта”. Нямало я вече, но обеща, ако го изберат, да я върне отново. През 2013 г. в реч в щата Илинойс призна, че тя все повече се „превръща в мит”. В реч пред конгреса обяви, че в САЩ „класовите деления нарастват” и че едно дете от бедно семейство има десет пъти по-малко шансове да се издигне в сравнение с дете от богато семейство, вертикалната мобилност в американското общество е колкото тази в Ямайка, т.е. американската мечта е умряла. През 2014 г. най-продаваната книга в класациите на Ню Йорк Таймс стана „Америка на Обама: Ликвидирането на американската мечта” на Динеш ДеСуза. Това съответстваше на масовите нагласи, а те пък на жестоки реалности.
Какви са тези реалности в най-мощната държава, лидер на региона, в който цари глобален песимизъм? Средните доходи на американското семейство са паднали с около 5 хиляди долара от 2007 г. насам. През 1967 г. за „средна класа” се смятат 53 % от американците, сега – 43 %. 43 милиона американци имат невърнати кредити, взети за да се лекуват. Във времето, когато Обама обеща да върне американската мечта броят на живеещите на държавни помощи нарасна от 32 на 46 млн. и 65 % от всички деца в САЩ живеят в семейства, които се нуждаят от такава помощ. 62 % от американците живеят „от заплата до заплата”. В страната има 3.5 млн. бездомници и 18.5 млн. свободни жилища. През 2000 г. 7.2 млн. американци живеят в гета, в 2013 г. те са вече 13.8 млн. – най-голямото зарегистрирано някога количество. Българинът не вярва в политиците, но и в САЩ проучване в 2014 г. показва, че американците смятат 75 % от политиците за корумпирани.
Как стоят нещата в страната лидер на зоната на глобален оптимизъм, където 95 % от вярват в „китайската мечта” на Си Дзин Пин? През 1981 г. 85 % от китайците са в групата на бедните, а според годишната книга на фактите на ЦРУ за 2014 г. те са само 6.1 %. През 2000 г. само 4 % от китайските градски домакинства принадлежат към средната класа, в 2012 г. такива са вече две трети от тях, а през 2022 г. се очаква да станат 75 %.
По подобен начин стоят нещата и във втората по оптимизъм страна след Китай – опустошеният след дългогодишна война от САЩ Виетнам. През 1993 г. делът на бедните там е 58 % от населението, а в момента е под 10 %. А у нас стана обратното – през 80-те години докато строяхме още „светлото бъдеще” на „комунизма” делът на бедните е 2 %, след четвърт век гонитба на „светлото бъдеще” на либералната демокрация той е над 11 пъти по-голям.
Българите с блясък в очите, крясъци„Демокрация” и глуповат оптимизъм влязоха в света на глобалния песимизъм. С основание стои въпросът, ако французите са по-големи песимисти от нас, ако американците мислят, че американската мечта е мъртва, има ли място за „българска мечта” и оцеляване в тази част на света, в която мнозинството смята, че мечтите вече са мъртви ?
http://www.svobodnoslovo.eu/2015/08/15/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B8%D1%82/

dimd

Винаги съм искал да кажа, че в живота си не съжалявам за нищо. Много хора са го казвали, но аз явно никога няма да мога да бъда един от тях. Едно от нещата, за които съжалявам е доста голямо. Направо огромно. Това, че преди години, когато заминах в чужбина, не останах там завинаги. Едно място, където се чувствах истински човек: оценен, платен, възнаграден… просто човек.

Тогава не разсъждавах по начина, по който го правя сега. И сигурно бях по-щастлив. В годините, в които бях на т.нар. гурбет, милеех за родната страна. Присънваха ми се реки и тополи. Опитвах се да усетя от някъде аромата на скара и шопска салата. Да чуя българска реч. Исках да се прибера при семейството си, което всеки ден ми казваше, че нищо в България не се е променило, но аз не вярвах и им обяснявах колко трудно е тук, в другата земя. Колко смешен бях. Колко жалък и повърхностен.

Там въобще не е трудно. Напротив. Прекалено лесно е.

Първото, което очаквах, когато попаднах в тази земя, беше да открия студенина. Неприязън. Дори злоба. Нямаше. Имам чувството, че другите нации са лишени от тези чувства. Там е важно само едно - всеки да си гледа в неговата посока. Нещо, което българинът така и не научи. Никога не ме замесиха в конфликт и никога не чух нищо лошо за себе си. А в България… тук всеки говори за този, когото най-малко познава.

Хората в другите страни са лишени от подобни емоции. За тях най-важното е да работиш добре, да си сигурен като човек, да може да се разчита на теб. Няма и студенина. Усмихнати, приветливи хора. Не прекалено близки, естествено. Но аз и не исках да се сприятелявам с никого. У дома си бях изпатил от „приятели” и познати. Точно това ми липсваше: хора, които ще ти помогнат, ти ще им помогнеш, но никога няма да те занимават с неща, които ама грам не ти влизат в работата.

Второто нещо, което очаквах, беше да гледат на мен като на втора ръка човек. Отново се изненадах. Оцениха ме по това, колко работя, а не какво казвам за себе си или откъде идвам. Не ги интересуваше, дали съм българин/ украинец/ руснак или чех. Нямаше шуробаджанащина и колеги, които са родà на шефа по майчина линия. Или негови любовници, дъщери или сестри, които да бъдат толерирани.

Ако се разболеех или не се чувствах добре, ме пращаха на доктор. Разходите бяха за сметка на работодателя. Не трябваше да се моля, като в България. Да чакам три часа на опашка, сред други болни, кашлящи и кихащи хора. След това да влизам в кабинет, в който ако не оставиш потребителска такса преди прегледа, няма смисъл да влизаш. Нямаше и типичното по български „кажете” - имаше „добър ден” - поздрав, който българинът така и не се научи да използва. Нямаше и преглед, който продължава по-малко и от едно средностатистическо миене на зъби. За пореден път имаше уважение, съпричастност. Все неща, което ние не притежаваме и никога няма и да усвоим. Колкото и да се опитваме и да се надяваме. Просто така сме устроени.

Не се страхувах и да излизам навън. В България се ужасявах от софийските улици. А пък от тези в провинцията направо настръхвах. Мръсни, кални и гнусни. Зад всеки ъгъл дебне: джебчийка, скинар, болно от бяс куче… или човек. Не знаеш кой ще те наръга, кой ще те ограби. И по-лошото. Дори да го направят, няма кой да те защити.

Дискотеките им нямаха нищо общо с българските. Нямаше мъже със златни ланци. Хостеси по бельо, което служи за пола. Нямаше минимална консумация. Чалга, от която ти се пригажда или пък хаус, който никой не слуша. Музиката не е основен фрагмент от обстановката. Атмосферата е важна. Защото идеята е да се отпуснеш, не да се напиеш и оглушееш. Там влизаш, пиеш и си заминаваш. Като пич…

Сигурно сега пиша като типичен българин. Хваля чуждото и принизявам родното. Но то си е за принизяване. Направо за заклеймяване. Сигурно ще ме разберат само тези, които в момента не живеят в България. Тези, които имат парите и сигурността, която те ти дават. А не изпитват ужаса на мизерията и страха от поредната нещастна година. Много от тях са далече от семействата си. Трудно им е. Тежко им е. Но, когато дойде определена дата от месеца и посетят някоя банка, и изпратят сумата, която семействата им така отчаяно чакат - сигурно се чувстват по-добре. Да, парите не са всичко. Знам го. Но, когато ги нямаш - тогава са всичко. Защото в България, ако нямаш пари/ осигуровки/ дом - ще умреш като куче. На никого, освен на близките ти, няма да му пука за теб.

Когато видиш един друг живот, се питаш: защо заслужих подобна съдба?

И аз се питам същото. Защо трябва да живеем по този начин?! Защо спим, когато можем да работим? После си отговарям: защото няма работа. Иска ми се да работя, както работех там: да давам всичко от себе си, да нямам време дори да седна. Искам да го правя и тук. Но, когато дойде краят на месеца, и в банковата ми сметка получа заплатата, която в момента взимам в България, не откривам смисъл да давам всичко от себе си. Отивам, върша това, което се изисква от мен, и си тръгвам. Никога нищо повече, никога нещо за утре. Не откривам смисъл, защото няма такъв.

Вие сигурно ще ми кажете, че и в България се изкарват пари. Сигурно ще добавите, че трябва да уча, за да успея. Да се реализирам. Но аз уча. И работя. Защото родителите ми получават толкова, колкото да не умрат от глад. Отново българска му работа: детето работи, за да не е в тежест на родителите. Ако се върна на възхваляваната от мен чужбина, ще ви кажа, че там отново не е така. Родителите получават заплати, които им стигат да плащат таксите за университети на децата си, да ги издържат и да им помагат. Моите не могат…. и не ги виня. Не са виновни те.

Затова емигрирайте, докато сте млади. Докато имате силите, които ще са ви нужни, ако отидете някъде, в една друга земя, в която ще бъдете ако не по-щастливи, то поне по-спокойни. Защото спокойствието е най-важното нещо, което един човек може да постигне: спокойствието, че си осигурен/ защитен/ нужен и важен - като личност.

Какво получавате в България: заплата, колкото да не умрете, две кебапчета, колкото да гласувате. Една ракия вечер, колкото да заспите. Едни почивни дни, колкото да си починете. Един живот, колкото да го изживеете.

Ако това не ви стига - заминавайте. На никого няма да му пука, че си тръгвате. Нито един от познатите до болка лица от предизборните клипове, не се интересува, че точно вие утре си хващате сакчето и си тръгвате. Унизени и нещастни, защото напускате страната, в която сте се родили. Но на тази страна не й пука за вас. Важен е само гласът, който евентуално ще дадете, и бъдещето на някой, което този глас ще осигури. Не си го причинявайте. Никой няма да ви е благодарен, че сте се борили.

Дано скоро и аз избягам, но този път няма да се върна. Ще си посадя топола. Ще си направя чужда шопска салата. Ще благодаря всеки ден на създателите на скайп, че благодарение на тях, мога да видя баба и дядо. Но няма да се върна повече. Не съм толкова голям мазохист. Никога повече !

автор: Костадин Костов

линк : http://www.lentata.com/page_5798.html?fb_action_ids=788954131116391&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=[775807015776612]&action_type_map=[%22og.likes%22]&action_ref_map=[]

dimd

По спомените на един познат англичанин.

Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.

Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!

Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

***

Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – еб*л съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.

Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.

Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.

Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...

автор: Никола Крумов

dimd

Ние само си ядем и серем, а за всичко останало има Държава. И както от всичко, минало през стомасите ни, можем да произведем фъшкии, така и всички фъшкии водят към Държавата. Затова съвсем сериозно се търси голямата държавна грешка при последната асфалтовата жътва. Щяха ли жертвите да бъдат по-малко, щеше ли въобще да ги има, ако бяха пуснали движението по една ремонтирана отсечка няколко дни по-рано. Проявете малко достойнство и кажете на политиците да не се месят в тези работи. Че те са си между нас и основно от нас си зависят. И че дори да бъде намерена някаква държавна грешка, тя няма да поправи цялата сбърканост на жътвата – и на асфалтовата, и по принцип.

Искаме Онези от Държавата да не ни мислят за овце, но с овча упоритост се държим като такива. А ако случайно някой от Онези си позволи откровеност, ще я намерим за проява на скандалност и неуважение. Защото откровеността предполага да се повтаря, че народът се избива по пътищата не заради класическо чиновническо безхаберие. А преди всичко заради собствения си коефициент на безсмъртие, който пряко зависи от коефициента му на интелигентност.

Ако действително искаме политиците да бъдат честни, не трябва да ги пращаме на лов за асфалтови вещици. А единствено да обещаем, че няма да се разсърдим на първия от тях, който се престраши да ни каже – съжалявам, пичове, но вие сте непоносимо прости парчета. Само изключително тъпи копелета като вас могат всеки ден да умират на прави двулентови участъци с добра видимост. Ако беше поне през ден, да го отдадем на случайността и на непредвидимия сакатлък, но това е всеки скапан Божи ден.

Само пълни загубеняци без елементарно уважение към Топ 4 на стихиите успяват и всяко лято да се удавят на червен флаг. Разберете, че няма кой да ви помогне, когато сами не се пазите – себе си и един другиго. Просто няма такава Държава, като в случая смисълът на народната поговорка е коренно различен от обичайния.

Държавата да ни даде държавна поръчка или да ни намери работа, или да ни даде социални помощи. Държавата да ни лекува без пари, защото с осигуровките си сменихме дограмата и купихме плазма. Държавата да въдворява принудително децата ни в училище, защото сами не намираме смисъл те да ходят там. Държавата да ни снабдява редовно с ток и вода, да ни казва къде да пушим, да заварди с полиция всички пътища, защото колите ни сами влизат в насрещното. Държавата да ни стои на главите и в квартала – дали паркираме на тротоарите, дали изхвърляме боклук през терасата, дали завиваме в салфетка лайното на кучето. Държавата да ни гони като овчар, да ни бие като пъдар и за всичко да мисли вместо нас, за всичко тя да се погрижи. Изобщо – да си седим на едно място, а Държавата да се върти около нас. Дори протестите и контрапротестите тя да организира, да плати на участниците, а после да ни се подиграва, че и недоволството не можем да си произведем сами. Защото сме посветили цял живот на ядене и сране, а всичко останало сме го изтрили от длъжностната си характеристика за народ.

И не се оправдавайте, че така са ни свикнали. Поне веднъж можем да поемем отговорност за собствената си пасивност и да признаем, че сами се свикнахме. А Онези от Държавата можем да ги държим отговорни за нищо повече от пропаганда и разпространение на морален разврат. Като например търсенето на държавна грешка, когато някой идиот се натресе с бърза цистерна в задръстване. Ако много се постараят, могат и да открият грешката, но това само по себе си ще бъде грешка. Защото ще послужи като извинение на всички вече реализирани и бъдещи идиоти. Все едно им казваш – продължавайте с простотиите, тъпи парчета, накрая всичко ще пишем на сметката на Държавата.

С вина всеки път да излизаш невинен – това е моралният разврат. Всеки път да минаваш между капките, като търсиш грешката в абстракцията Държава, и така до следващия път. Всеки път народът да минава за жертва дори когато причинява жертви. А ако имаше оцелели малки дози самоуважение, нямаше да приема чуждите извинения за своята бавноразвиващност.

автор: Калин Руменов

Novinar.bg

dimd

БелеНЕ

БелеНЕ не е ядрена централа.

Белене е мит.

Той съществува в главите на хората като последен опит за възвръщане на тяхната младост. Те не искат да повярват, че тя е пропиляна от 60 години бягство от действителността, затова се скриват в сънищата си, като се опитват да ги направят реалност.

Дължим на тези хора нашето лечение и то е, голямо, звучно, твърдо “НЕ”. Това ще ги събуди, преди да са проспали живота и на децата, и на внуците си.

Белене няма да се построи със или без референдума.

Веднъж вече бе платена през 80-те, което помогна за фалита на България тогава и не се построи.

Наскоро дадохме още пари. Нищо не се направи. Ако пак дадем пари, пак нищо няма да се случи.

Белене е един сън.

Няма икономическа обосновка, няма нужда от този ток, защото у нас няма индустрия, населението се свива, алтернативните източници задължително ще се въвеждат по усмотрение на ЕС, а енергийната ни ефективност ще расте, т.е. същото производство ще се прави с по – малко ток.

Докато мафията ни е яхнала, няма да имаме над 10% ръст на БВП, колкото би трябвало да е върху нашата основа независимо от всякакви кризи, т.е. потреблението ще се свива.

Реалността около съня ще се свива, докато го смачка и по – добре ще е да не сме всички пленени в него.

Нека помогнем на хората, които познаваме, било то наши съседи, роднини или приятели, като гласуваме с НЕ.

Нека ги извадим от сгъстяващия се мрак на утопичния кошмар в който са попаднали.

Хората живеят и умират в главите си. Не е късно да ги спасим. Преди те да са ни привлекли в мехура, който не може да се спука отвътре.

Тогава спасение няма да има и ще живеем в рециклираното време на комунизма, предъвквано отново и отново докато напълно загубим човешкото в себе си, а времето ни отминава и изоставя все по – далече, все по – назад.

DNES.BG

dimd

Вижте как започнахме Новата ?

С новогодишното приветствие на Плевнелиев…

Вече дни наред има страшен рев - заради един пейзаж…

И никой не казва и дума за най-големия гаф на нашия президент.

Той, президентът на най-бедната страна в Европа, подмина темата за мизерията в България.

За него, както и за някои “елитни” българи такова понятие, а да не говорим явление, изобщо няма в България.

Те живеят, те дишат, те се раждат и любят не в България на двата милиона пенсионери с безбожни пенсийки - подигравки от по 50-ина евро, не в България на болните, на майките…

Те живеят в друга България.

В онази България, където наличието на сърце и чувствителност е най-голямото отрицателно качество, подложено на присмех.

Където усещането за солидарност и елементарна съпричастност към проблемите на другия е повод за ехидност…

В същото време в двете най-богати европейски държави - Франция и Германия, техните първи хора започнаха приветствията си, а и действията си веднага след началото на годината с действия срещу… мизерията…

Прочетете внимателно приветствието на Меркел, вижте за какво тя говори най-много…

Прочетете и приветствието на Оланд, поинтересувайте се на каква тема е посветено първото заседание на кабинета, и то в Елисейския дворец…

Не на грижливо сресани мисли, извадени от нафталин и поръсени с лека сантименталност, да, това хваща дикиш при българина… А на трезв, реалистичен подход за справяне с… мизерията и безработицата…

Представяте ли си - в най-богатите страни, на които ние, българите, това го забелязвам особено напоследък, започнахме много смело да се подиграваме, че имали проблеми, та в тези страни-гиганти спрямо нас, където минималният доход започва от 1000 евро нагоре, първите им хора говорят за мизерия, а нашите стерилни политици ми мълвят за… облаци някакви от “трябва”, ” иска се”…

Ясно е, че нашите управници живеят в друг свят, в техния розов и напудрен свят.

Ясно е, че те няма никога да се стреснат.

Ясно е, че тези продължават практиката на онези…

Ясно е и че народът, кой всъщност народ, пак ще търпи.

Че какво повече умее българинът от това да търпи ?

И да протяга блажено изстърганата си вече от стрижене кожа - хайде още един път…

И ето - дюните в Несебър…

И ето този вечно ухилен Найденов.

Който все се обяснява, все намира оправдание…

Казват, бил посрещал Нова година с Борисов в някаква луксозна хижа, личи си, така се е заредил, че…

Може да обяснява и цяла година…

А какво има за обяснение?

Просто поредната огромна кражба…

Крадат, народе, крадат те пак като за световно!

А Фидосова те баламосва да ти обяснява каква била диетата на нейното кученце, как включвала тя, диетата, специално телешко, че и сьомга…

А Хамарцупян ли, как беше, ти се хили в лицето и хвърля 10 хиляди за една вечеря… И в неговото меню, като кучешкото на Фидосова, централно място е пак телешкото, но това на този банкер е още по-специално, та как той ще мине като кучето, па макар и на Фидосова…

Неговото телешко е било от животни, които са били хранени, а и масажирани, с… луксозна бира… Ех, гиди…

В това същото време “нашите” пак крадат. И то яко крадат…

Не бих желал повече да пиша - човек трябва да е мазохист, за да продължава наистина…

Ще завърша с един коментар, който току-що прочетох - той илюстрира и моето усещане за тези, за онези, а и за другите…

За цялата тази кохорта от “политици”-мошеници, която вече толкова години души народа си.

И която май ще векува в територията, наречена България…

Отвратена съм

(анонимен)

4 януари 2013, 11:25

Отвратена съм. Как се гледате в огледалото, господин министре? Ако някой ви натиска така да мамите, защо просто не се махнете? Толкова сте в лайната всички, че не виждам как ще се измъкнете.Един ден всичко свършва и ще си заминем от този свят. И никой нищо няма да отнесе. Но това, с което ще ви запомнят е непочтенността ви. И за кокошките е ясно, че прикривате далавера. Идват избори… Е… как да ви вярваме.

автор: Димо Райков

dimd

Страшна ли е революцията? Дошло е време да си отговорим на този въпрос. По целият свят народите се вълнуват и протести заливат улиците на големите градове. От Испания през Гърция и Русия та до Щатите, активната част от населението се е обединила за да покаже, че не ще приеме спокойно отредената и от властимащите участ, че не е съгласна нито с водените политики, нито с безнаказаният пазарен фундаментализъм.

Но как нашите медии отразяват тази протестна вълна? Те показват шокиращи кадри на сблъсъци с полицията, горящи сгради и автомобили, окървавени демонстранти и т.н., без обаче да изложат причините довели до тези протестни действия. И вие стресирани от видяното, от това което медиите ви втълпяват, че е плод на действията на пияни тълпи, на хулигани, че това са безредици и противообществени прояви, а не протести на възмутени, на разгневени граждани – вие се отказвате от последното си оръжие и потъвате в блатото на безверието, стреса, апатията и безсилието. Вие се отказвате от протестите, от съпротивата, от революцията?

Страшна ли е революцията – Да, страшна е! Но не за вас, а за тези които са ви поробили! Страшна е за тези които са заграбили властта и я използват за собствените си интереси! Страшна е за тези, които са си купили неприкосновеност от закона! Страшна е за тези, които ви мамят, лъжат, подтискат, експлоатират и ограбват ежедневно. Страшна е за тези които смятат, че стоят над морала и нравствеността. Страшна е за тези, които смятат, че собствените им интереси стоят над интересите на обществото, на човечеството. Страшна е за тези, които в името на закона вършат беззакония. Страшна е за правителствата, които са дошли не за да управляват ви името на обществения интерес, а за да грабят в свое име. Страшна е за тези, за които печалбата стои над общественото благо. Страшна е за тези, които в името на парите са готови да погубят хората, Земята, че и себе си.

Но що е това Революция? Защо правителствата могат да обявяват войни, да водят военни действия в името на демокрацията и възцаряването на справедливостта, а народите не могат да вдигат революции в името на същите тези идеали? Кой определя, дали едно правителство е демократично – самото то, или народа който то управлява? Щом войната е продължение на политиката с други средства, нима революцията не е продължение на демокрацията със същите тези средства? Наистина ли тези, които са отишли да заграбят богатствата на по-слаборазвитите народи, водени от чисто икономически подбуди и съображения са праведници, а тези които са излезли на улиците за да протестират и потърсят сметка от управляващите и олигархичните кръгове около тях са престъпници? Наистина ли?

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! И затова навсякъде, където властта се чувства заплашена от нея, тя се опитва да я контролира и стъпче още в зародиш. Вгледайте се внимателно и ще видите, че към всеки протест, към всеки митинг, към всяко шествие има опити да се присламчи една или друга политическа сила, да го овладее, да го контролира, да го подчини и така да не допусне случващото се да прерасне в революция. Няма власт, която да не е приела закони, ограничаващи по един или друг начин правото ви да протестирате, да се бунтувате, да търсите сметка на измамниците и продажниците? Нима е нормално, правителството срещу което протестирате да приема закони които да ви казват как, докъде и колко време можете да протестирате? Нима е нормално да бъдете обявен за престъпник, задържан и осъден, затова, че сте протестирали срещу престъпните практики на самите управляващи политически и бизнес елити, същите които са приели законите как да протестирате?

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Затова и политиците са готови на всичко, само и само да не допуснат тя да се състои! Властта е сладка, а привилегиите от упражняването и – огромни. Затова не се учудвайте, че няма политическа сила, няма партия, която да не се е обявила срещу революцията, да не я е заклеймила и отхвърлила. И тука аз говоря за тази революция, която се бори за равенство, братство и солидарност. За равенство във взаимоотношенията, братство в труда и солидарност в моментите на изпитания. Това е истинската цел на революцията, а не онова което лукавите и хитрите се опитват да втълпят на лаиците, че равенство било да се раздели всичко по равно без оглед на спосбностите и положения труд, че братство било да мислим еднакво, а солидарност да ти отнемат това което ти е нужно за да живееш.

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Страшна е за властта престъпила границите на чувството за справедливост у собственият си народ. Не вярвайте на тези, които искат да ви управляват. Не вярвайте на тези които искат да им делегирате правото да определят как да учите и възпитавате децата си, при какви условия да се трудите, как да търгувате с плодовете на труда си, как да продавате уменията си, какви ценности да изповядвате, кое е полезно за вас и за бъдещето на децата ви? Не вярвайте! Съзнавате ли каква огромна власт предоставяте в ръцете на тези хора, които дават мило и драго, само и само да ги изберете да ви управляват? Съзнавате ли, че вие легализирате собственото си робство? Че вие предоставяте в техните ръце правото да решат дали да живеете или да умрете. Че законите които те приемат уж във ваша полза, всъщност ограничават вашата свобода и гарантират тяхната неприкосновеност. Вярвате ли, че този който сте избрали да ви представлява е компетентен във всяка една област в която е призван да приема закони? Че когато гласува, той гласува по вътрешно убеждение, а не по указание на лидера си или купен от заинтересовани бизнес среди?

Страшна ли е Революцията? Да страшна е! Затова винаги, когато назрее революционен момент, политическата машина заработва, олигархичната мафия развързва кесиите си и създава уж нов политически проект. Нова партия която да уталожи вашите страсти и да възроди вярата ви в политическата класа, в партийната демокрация. Но вгледайте се внимателно и ще видите, че всяка нова партия, всяко ново уж народно движение стремящо се към властта, към правото да ви управлява е всъщност маска. Маска зад която прозират стари муцуни и едни и същи мафиотски финансови структури. Властта е притегателна за мошениците, за алчните, за безскрупулните, за тези които искат да живеят от труда на другите и да богатеят за ваша сметка. Те казват, че ще ви гарантират законността, но законните са всъщност решетките на вашата свобода. И дори, до властта да се добере човек с чисти помисли и намерения, то той скоро ще бъде смазан, сдъвкан и изплют от системата, или ще стане част от тази система без да може да я промени, защото самото право да ви управляват нарушава вашата свобода. Не вярвайте на този който ви казва, че иска да ви управлява, за да защитава вашата Свобода – това е невъзможно.

Страшна ли е революцията? Да страшна е! Особено тогава, когато е назрял момента тя да се състои. Но кога идва този момент – Тогава когато не можете да различите управляващите от мафията. Тогава, когато тези които са призвани да въздават правосъдие извършват престъпления. Тогава, когато законите се прилагат съобразно тежестта на кесията, а не съобразно тежестта на прегрешението. Тогава, когато затворите са пълни с кокошкари, а улиците с мафиоти. Тогава, когато на народа се казва, че не разбира, че не е компетентен, че не знае какво иска и затова само трябва да слуша и да изпълнява. Тогава когато интересите на обществото, са поставени в подчинение на интересите на парите. Тогава когато работодателите четат законите така, както дявола чете евангелието. Тогава когато , банкерите, монополите и политиците определят едностранно правилата, по които да живеете и по които да функционира обществото. Когато работника е оставен без защита, а работодателите са се обединили в картелни структури защитаващи неприкосновеността на техните печалби. Тогава когато да откраднеш хляб за да нахраниш децата си е престъпление, а да откраднеш милиони е подвиг. Тогава когато тези които сте избрали да ви управляват се възползват от властта за да вземат бонуси, консултантски хонорари и сами си гласуват редица привилегии, недостъпни за обикновеният човек. Тогава, когато накъдето и да се обърнете виждате неправди, неправди и неправди. Тогава когато да говорите за революция, да мислите за революция, да желаете революция е престъпление.

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Страшна е, когато се извършва от хора измамени, излъгани, подтиснати и унижени. Още по-страшна е, когато се извършва от хора идеалисти. Още по-страшна е когато се извършва от хора осъзнали, че да си човек, значи да си свободен. Още по-страшна е когато се извършва от хора, които са усетили истинският живот, живота лишен от стрес, страх и безропотно подчинение. Още по-страшна е когато се извършва от хора презрели и властта, и смъртта. Но най-страшна е, когато се извършва от тези, които знаят що значи Свобода, от тези които осъзнават, че да си в състояние да действуваш, означава да си длъжен да действуваш.

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Защото тя се ръководи от един единствен принцип, принципът по силата на който сме длъжни да се отнасяме с другите така, както искаме да се отнасят с нас. И да, аз знам какво ще попитате – с какво право тогава ще наказвате тези които желаят да ви управляват? С това, че ако ние пожелаем да ви управляваме, да ви диктуваме закони и правила, то в същия миг попадаме под ударите на революцията.

http://neverojatno.w.../20/revolution/

dimd

В интервю за ВВС, британският премиер се обърна към германският канцлер Ангела Меркел с думите: „Моля , не ми давайте за пример българите!“. Това той стори в отговор на въпроса на водещия журналист, защо не е подкрепил договора за спасяването еврото. По долу предаваме пълният отговор на Дейвид Камерън, тъй като той засяга много аспекти от живота в България и Европа, като цяло:

“ Питате ме защо не подкрепих, опитите на Меркел и Саркози да успокоят ситуацията около еврото. Отговорът ми е еднозначен и ясен, защото са на грешен път. Те са се панкиьосали и в паниката си творят и говорят глупости. Това особенно ясно изпъкна, когато Меркел даде за пример страна като България и заяви, че едва ли не ние трябва да се учим от нейните политици и да следваме техният пример. Съжалявам, че трябва да го кажа, но тези думи издават липса на здрав разум, опити за евтина манипулация и най-важното липса на поглед върху проблема от хуманна гледна точка. Затова се обръщам към Меркел така: „Моля ви, не ми давайте за пример българите!“

За да стане по-ясно на нашите съграждани за какво точно говори Меркел и към каква участ ги призова, то аз ще си позволя да опиша състоянието и ситуацията която цари в тази малка и слабо позната на нашите сънародници и на европейците като цяло, балканска държава. И така, Меркел ни дава за пример нейната макроикономическа рамка и финансови показатели. Ако се вгледаме само в тях, то наистина България е достойна за пример, нисък бюджетен дефицит, малък външен дълг, но на каква цена и кой я плаща?

Ако се вгледаме внимателно под булото на тези макроикономически показатели, то ние ще открием, че България е страната на мизерията, това е най-бедната страна в Европейският съюз, а и в голяма част от света. Освен това, е най-корумпираната държава в съюза. Не случайно, холандците са непреклонни и твърдо отказват да приемат българите в шенгенското пространство. Как може такава държава да ни бъде давана за пример? На България ли трябва да заприлича Европейският съюз, ако е така то ние начаса сме готови да го напуснем.

Знаете ли, че голяма част от българските пенсионери живеят с малко над две евро на ден, че минималната заплата е малко над 6 евро на ден, като по-голямата част от работещите получават не повече от 10 евро на ден? Да и това е държава членка на Европейският съюз. Че една голяма част от населението, поради етническият си произход и липсата на каквато и да е адекватна политика е оставено да затъне в мизерия, неграмотност и тотална безперспективност. Тази част от населението живее при условия които надали са били характерни и за живота през 18 век, но не само това, тази част от населението става все по-голяма като численост с което проблема относно бъдещото икономическо състояние на България се явява с все по-тъмни краски.

И още - Населението на тази държава се топи по-бързо отколкото в държави където се водят военни действия. За последните десет години, населението на България се е стопило с над един милион или близо 13%. Пенсионерите са близо една трета от цялото население и делът им ще се увеличава в бъдеще, като се има в предвид ниската раждаемост. Емиграцията също е отнела гтоляма част от трудосопособното, активно и интелигентно население на България. Неграмотността, липсата на образование и моралният упадък в тази страна се разпростират заплашително извън рамките на определена етническа група и обхващат цялото общество, което го прави неспособно да реагира на различни политически манипулации и фалшификации. Така ли трябва да изглежда средният европеец, за да бъде Европа стабилна и еврото спасено?

Тази държава ни дава Меркел за пример, но моля бъдете търпеливи има и още! Да видим и техните политици, тези които са сътворили тази чутовна макроикономическа финансова стабилност с цената на мизерията и безпътицата на собственият си народ. Кои са те и как са успели? Не ще се впускам в прекомерни детайли, как тази държава е била разграбена, а икономиката и разпродадена на безценица по времето на така наречената демократизация, или как политиците и трупат капитали като консултанти спомагащи разграбването на страната им от различни сенчести офшорни групировки. Консултантските услуги в момента там са на мода сред политическата класа. Ще си позволя само да коментирам настоящият им премиер, чието минало се губи из тъмните сенки на явление което българите наричат мутри, а ние организирана престъпност. Не са един или два дипломатическите доклади и други анализи, в които има податки относно участието на настоящият им премиер в трафик на наркотици и друга престъпна дейност. Наскоро в България избухна скандал заради записи уличаващи премиера им в покровителство над отделни бизнесмени, чрез възпрепятстване на държавните служители да си вършат работата и пряко нареждане да прекратят разследването си относно определен бизнесмен, който скоро след огласяването на записите почина. В записите изплуваха имената и на други политици от управляващата партия опитващи се и успяващи да кадруват използвайки именно своята моментна властова позиция. Не случайно България, както споменах, е най-корумпираната държава в Европа. Към това ли трябва да се стремим?

Този пример, г-жо Меркел, който вие ни дадохте е лош, глупав, недомислен и опасен. Опасен за Съюза, за обществото, за европейските ценности и морал, за стремежите и основните идеи залегнали в устоите на създаването на Евросъюза. И така да обобщим, имаме за пример държава с добри моментни финансови макроикономически показатели, постигнати благодарение мизерията, неграмотността, апатията и моралният упадък на обществото; и корупцията, грабителството, безнаказаността и огромната наглост на политиците им, което при един задълбочен анализ се вижда, че води към заличаване на държавността, срутване на икономиката и унищожаване на нацията. Това ще бъдат дългосрочните резултати от тази прехвалена макроикономическа стабилност, постигната чрез горе описаните методи. Е г-жо Меркел, това аз като премиер на една държава като Великобритания, не бих могъл да приема, защото звучи налудничаво.

Нима трябва да закриваме училища и болници, да направим недостъпно качественото образование и медицински услуги, да обезлюдим обширни територии, така както това се случва в България , за да успеем да се преборим с кризата. Не е ли подигравка със здравият разум, да закриеш селското училище и болниците в малките населени места, като в същото време даваш пари на църквата по програма за развитие на селските райони? Да наливаш пари в асфалт и пътища, които хората да използват само и единственно за да напуснат границите на държавата? Да наливаш пари в мегаломански спортни съоръжения, за проявите в които малка част от населението може да си позволи да си купи билет, докато малдежите доколкото ги има са оставени да висят пред компютрите и по дискотеките без да им се осигури друга алтернатива.

Нима, г-жо Меркел, сте забравили какво образувание е Държавата? Нека ви напомня - Държавата е обществено образувание. Тя е силна тогава, когато обществото е образовано, активно и здраво. Икономиката е силна тогава, когато обществото е съставено от образовани, предприемчиви, търсещи, мислещи, морални и здрави индивиди. Държавата служи на обществото, а не на икономиката. Обществото създава икономиката, а не икономиката общество. Да лишаваме гражданите от възможност за образование и развитие, за да спасим финансови институции, техните собственици и управители които със своята алчност доведоха до настоящата финансово-икономическа криза, не без помощта на алчността и безхаберието на политиците е меко казано цинизъм.

Цената на тази криза трябва да бъде платена не от средностатистическия гражданин, а от тези които са използвали Държавата, сигурността, протекцията и закрилата която това обществено образувание дава, за да просперират и да трупат печалби. Това е солидарността. Тежестта, отговорността и цената на тази криза трябва да бъдат платени от тези, които измислиха кухи финансови инструменти и спекулативни техники, които търгуваха с илюзии, страх и лъжи, а не да ги спасявате с цената упадъка на обществото. Защото тези мерки, които искате да се въведат, водят до удължаване на агонията, до упадък и унищожение, до война.

Ако България, която ни давате за пример, все още съществува, то това е благодарение на емигрантите които подпомагат своите близки като им изпращат част от заработените в изгнание пари. Знаете ли, че в момента в така прехвалената ви България чуждестранните инвестиции са по-малко от парите които емигрантите пращат на близките си? Ако това е моделът ви за финансова стабилност, то кажете ми къде да емигрира средният Европеец – на Луната, на Марс, на Плутон?

Г-жо Меркел, съвземете се! Градете общество, финансирайте науката, образованието, културата и здравеопазването. Наблегнете на морала и хуманизма, образовайте гражданите в исконните европейски ценности, върнете философията, реториката и етиката в училищата. Накарайте хората да мислят. Създавайте човеци, а не роби подтиснати и унижени. И тогава, тези човеци възпитани в духа на хуманизма, солидарността и морала, ще създадат общество, а обществото ще създаде икономика, стабилна и просперираща. Всичко останало е България. Затова, моля ви, не ми давайте за пример българите!“

Източник : http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/03/cameran/

dimd

Англичаните да дойдат у нас, ако търсят истинско реалити

Как не ги е срам?

Европейците дадоха възможност на Гърция да задлъжнее, сега опростиха част от дълговете й, по-късно ще има и друго опрощаване, а сега всички вкупом се шегуват с проблема.

В Англия вече имат телевизионна игра "Стани грък за една седмица", където хора с професии могат да спечелят пари, докато лъжат държавата и законите. На нас обаче не ни е смешно. Както винаги се оказва, че когато не спазваш правилата, ставаш мил и симпатичен, че ставаш и тв герой. А нас, дисциплинираните и вечно живеещите в криза, просто ни няма дори по телевизията.

На английския Канал 4 ще му предложа да дойде и да направи едно реалити, което се казва "Стани българин за една седмица".

Правилата ще са други - как да оцелеем с пенсия или заплата, голяма колкото скъп западен билет за театър и концерт. Как да оцелеем,докато държавата ни праща по гишета и чиновници

Как да оцелеем в училище и как да оцелеем в болница или на футболен мач. Играта може да се казва - "оцелявай като българин и виж на какво ще заприличаш"

.

Първи кръг - получаване на заплата.

Много смешен кръг - средната заплата у нас е към 700 лева, значи 350 евро. На нея се начисляват данъци и здравни, които никога няма да получиш обратно. Българското правило в първи кръг е просто. За да оцелееш, заплатата трябва да ти служи само да си купуваш хляб, а останалото трябва да си произведеш сам на село. Или да откраднеш от нива - това е циганският джокер в играта. Ако оцелееш в този кръг, продължаваш в следващия, където те чакат истински проблеми.

Втори кръг - болница.

Дават ти възможност да избереш екип от доктори, който да те оперира, обаче не ти дават пари. Това е изключителен кръг от играта, защото ако дадеш пари - продължаваш да играеш макар и опериран, ако не дадеш, значи шансът да оцелееш в този кръг става 50 на 50. Важна екстра в този кръг на играта се нарича "чакане пред кабинет" и "лошо отношение при умиране и раждане". Много рядко можеш да получиш бонус, който се казва "добър доктор и свестен човек". По-вероятно е да получиш линейка, в която докато умираш, спешният екип си пазарува на промоция.

Трети кръг - училище.

Дават ти хладно оръжие, тежка чанта, луд даскал, дози от всички познати наркотици, забрана да ползваш презерватив, пускат ти чалга и те карат на научиш нещо от учебник по физика, докато те бият по главата. Можеш да ползваш джокери като неразбрани родители, работещи в Испания, бой в тъмното в Студентски град и бой с другоселци в тъмна дискотека, където ти не разполагаш с винкели като техните.

Четвърти кръг - стани бизнесмен.

Състезанието се играе до смърт. На единия край на сцената слагат куп пари, които можеш да спечелиш честно, като просто се потрудиш да отидеш до тях бос по пътечка, посипана с пирони и счупени стъкла. От една страна, те дърпат и бият с камшици счетоводители, адвокати и други чиновници на гише, както и банкери и съдия-изпълнител, а от другата страна се съобразяваш с бандити, рекетьори и други джокери, които могат да ти увеличат сумата, но могат и да те застрелят, защото си им станал конкуренция.

В този кръг е задължително да преживееш палене на кола пред блока, кирки във входната врата и плащане на данъци през април.

По време на всички кръгове можеш да имаш проблеми с водещите на играта, които са облечени като катаджии и си заработват заплатите на водещи, като ти искат пари, за да не те забавят по пътя. По време на цялата игра близо до теб има маса с ракия и сланина, нещо като пит-стоп, където можеш да заредиш с енергия или да се откажеш от всичко, докато получаваш масиран инфаркт с псувня на уста.

Други екстри в играта може да бъдат "лоша жена" и "гадна любовница", които ти носят бонуси, но после ти носят тираджийски трипер и нерви, и те връщат във втори кръг - болница.

Голямата реална награда в играта е гробно място в "Бакърена фабрика" и скъпа мраморна плоча, която циганите скоро ще счупят. Накрая ако оцелееш в играта, трябва да те дадат и по нашата телевизия, където си длъжен да изкрещиш паролата "аз обичам България".

А тихо извън микрофоните да добавиш - добре че бях българин само за една седмица.

автор: Мартин Карбовски

Изт.: Standartnews.com

dimd

ПАЛАЧ ПО ИЗБОР

Кьораво, куцо и сакато пише в Интернет, прави политически анализи и коментари, ежи се на комунягите и останалите боклуци от парламента, и спори. Споровете по принцип са с всички, а понякога се случват и със самия себе си. В повечето случаи спорещите защитават една и съща кауза, но толкова неразбрано, че се смятат за противници. И тъй като всеки разбира от всичко, кашата е пълна.

Добрите специалисти отдавна са в чужбина, а тия дето са тук превръщат външния ни дълг от пет на десет милиарда, купуват за милиони ваксини, след като грипа е преминал и не усвояват стотици милиони за селското ни стопанство, което вече агонизира. През това време нивите буренясват и пустеят, циганите довършват горите, фабриките, бившите казарми и безстопанствените сгради по селата.

Разрухата е ужасна! Все едно се е водила война по земите ни. Работа няма, икономика няма, държава няма! Има спекула, контрабанда и анархия. Организирани са само престъпниците и политиците, като никой нормален българин не намира разлика между тях.

И отново идват избори. Да ни пита човек за какъв дявал са ни и кого изобщо можем да изберем! Тия разбойници или ония? РЕАЛЕН ИЗБОР ДЕ ФАКТО НЯМА! То е все едно да ти предложат с какво да те усмъртят. Кеф ти въже за бесене, сабя да ти прережат гърлото, пистолет да те гръмнат, или гюлле за краката, а после - в морето. Избирай каквото щеш! Демокрация в действие, както се казва.

И все пак има малка надежда и за нас! Щом в съседите хорото се е залюляло, нищо чудно да стигне и до нас. Арабите показват, че не са тъй заспали, както ги мислим от десетилетия. Ако радикалните ислямисти не се възползват от ситуацията, за да оглавят едни нови правителства, възможно е да се промени модела на управление и самия стереотип на живот при обикновените хора. А после да ги последваме и ние.

И защо не? Народите на България, Румъния, Украйна, Молдова, Македония също патят от сатрапи. Не иде ли и техния ред най-после?

Може би в следващите месеци ще разберем, а нищо чудно древните маи с календара си до декември 2012 да се окажат най-прави!

автор: Красимир БАЧКОВ

Инфо : "в-к Писна ни"

dimd

Току-що се прибрах от дежурния ми съботен обяд при баба! Наред с обсъждането на последните случки около мен, предстоящите рождени дни и скандалите в правителството, баба ми разказа някоя и друга история за нейното детство.

Нейният разказ, без сълзите и хлиповете, ще се опитам да ви преразкажа сега.

Баба е от малко селце в Русенско - Ценово. Тя е трето дете в семейство от шест души. Описва детството си като една безкрайна нива. „Със събуждането си отивахме на нивата, а си лягахме малко след като сме се прибрали от нея”. Цялото семейство е работело на нивата като всеки е имал своите специфични отговорности. Изкараното са изяждали, а излишното са продавали на пазара във вторник. Колкото по-голямо е било семейството, толкова повече продукция е имало за продажба. Има ли по-добър демографски стимул?

„Мама ставаше понякога в 2.00 ч. през нощта, за да умеси хляба и 6.00 ч. да е на нивата. Често нямахме достатъчно брашно и затова слагахме в хляба смачкани картофи, за да ни засити”.

И въпреки мизерията, всичко е било някак много истинско, сплотено и реално! Играели са си с другите деца, яздели са коне, орали са нивата с воловете, участвали са от малки в процеса на изхранване на семейството. На мен като на човек, който прекарва по-голямата част от живота си пред компютъра, тези спомени ми изглеждат много романтични и красиви.

Всичко е било ясно и подредено до момента, в който не идва ТКЗС-то. Земята се национализира и започва да се обработва на колективни начала. Както казва баба: „Тогава станахме мързеливи”.

Принудена да мигрира към града, баба идва в София и започва своя трудов стаж. Прекарвайки 25 години като машинопистка, тя отглежда две деца и двама внуци, купува си жилище и като цяло се справя добре. Отново въвежда манифактурата, на която е научена на село - баба работи, голямото дете се грижи за по-важните неща, малкото - за тези от първа необходимост (мъжът й ги напуска скоро след като се ражда второто дете). И отново всичко, макар и малко мизерно, било ясно и подредено.

До момента, в който идва прехода. Толкова коментирания от всички преход. В момента баба,която е първа степен инвалид, взима около 140 лв. пенсия. Завъртяна в сложния живот между плод зеленчука и мечтата да иде до големия магазин отвъд булеварда, който не може да пресече, всяка седмица ми отделя един-два часа, за да си поговорим за мен, семейството и държавата.

И всеки път, отдалечавайки се от нея, си задавам въпроса “как баба, която е живяла на село, изхранвала се е сама и е била свободна да тича из полето, живее живот на инвалид, затворена в каре от блокове, обградено от смъртоносни булеварди, моли съседите да й купят нещо от другата страна и събира по 3 месеца пари, за да подари подарък на внуците си за рождените им дни”.

И когато ми разказва за коледните надбавки, които вместо на нея, са дадени за магистрали, имам чувството, че управляващите не разбират, че цяло едно поколение разчита на тези дори и 10 лв. по празниците. Защото на всички нас до такава степен ни е дотегнало от това поколение, че предпочитаме да го няма. Защото те са тези, които бавят трамваите, те са тези, които правят опашките по магазините, те са тези, които постоянно боледуват. Написах това, за да си припомним, че именно това поколение е причината нас да ни има. Именно то е било принудено да живее в три различни режима - преди 49-та, преди 89-та и сега по време на вечния преход. Представете си вие как бихте се чувствали, ако на младини сте ходили до близкия град, за да чуете ваш роднина по телефона, а сега, 60 години по-късно, внукът ви прекарва 95% от времето си пред екран. Средата, в която тези хора живеят се промени в пъти по-бързо от тях самите. И ние не трябва да ги обвиняваме в това, Трябва да сме търпеливи и да подхождаме с уважение към техния труд, въпреки, че плодовете му в повечето случаи са извън нашия кръгозор.

И ще завърша с един въпрос, на който се надявам управляващите да намерят отговор преди следващия път да хвърлят 100 милиона за инфраструктура, вместо хора: „Що за живот е този, в който единствената ти цел е да оцелееш?”.

автор: Христо Христов

публикация : Дарик Нюз

dimd

Горко на народ

Горко на народ, който се облича с дреха,неизтъкана от него, яде хляб,непожънат от него,и пие вино,неизцедено от неговата собствена преса.

Горко на народ,който приветства побойника,като герои и смята блестящия завоевател за щедър.

Горко на народ,който насън презира някоя страст,а наяве и робува.

Горко на народ,който издига глас само когато крачи в погреб*лна процесия.

Горко на народ,който гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.

Горко на народ,чиито държавници са лисици,философите му са фокусници,а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.

Горко на народ,който посреща своя нов водач с фанфари,а го изпраща с пищялки,само за да посрещне друг отново с фанфари.

Горко на народ,чиито мъдреци са онемели с годините,а силните му мъже са още в люлката.

Горко на народ,разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.

Джубран Халил Джубран-(1883-1931)-писател и художник от ливански произход, живял и творил в САЩ

dimd

На 14 май 2010 година на стадион „Васил Левски” от 21.00 часа се състоя супер концертът на австралийските рок легенди AC/DC.

Лично аз,открих групата през 1979 година. Никога не съм и помислял,че AC/DC,ще свирят у нас някога !

Когато си купих билета,не вярвах ! Когато се наредих на входа на стадиона,и видях около мен,всички онези побелели големи момчета,усетих че ще е страхотно. Припомних си моментите,в които като ученик ходих на едно стрелбище,за да си купя малки черно-бели снимки на групата,как на всеки нов албум,мъкнех един касетофон,за да презаписваме касети,как в трети курс,на гърба на ученическото ми сако,с химикалка,изписах AC/DC,и това едва не ми костваше,закупуване на нова униформа... Как в девети клас,за първи път,гледах любимците си на видео...

А сега те бяха пред мен-на 100 метра. 31 години след това...

dimd

"Нормално е застрахователите да вдигнат цената на застраховката “Гражданска отговорност”", заяви в телевизионно интервю една брокерка от известна компания. Като нея мислят и останалите й колеги – нормално е те да вдигат цените; и също така е нормално ние да ги плащаме. Добре, нека е така. А нормално ли е един пенсионер да взема поне 200 евро пенсия? Нормално е, ама такива пенсионери са единици. Повечето получават 3 пъти по-малко.

Застрахователите се аргументират с това, че размерът на обезщетенията расте – от Нова година например теоретично обезщетението за катастрофа с едно пострадало лице може да стигне 1 милион лева. Това е на теория: на практика в България обезщетението рядко надхвърля 30 000 лева дори при смърт. Например застрахователите на злополучния автобус, който уби 17 човека на Бакаджиците през 2009 година, платиха на близките по 10 000 лева за мъртвец. И това е за тежка катастрофа с повече от 1 загинал, там лимитите са по-високи.

Обаче застрахователите рядко се спират на това какви в действителност са плащаните обезщетения – когато се плащат. Те си знаят едно: обезщетенията растат, така е в Европа, на загуба сме.

Затова – дай.

Тази година например масовата застраховка “Гражданска отговорност” поскъпна с 25 процента и вече твърдо е 200 лева, а на застрахователите и това им е малко и искат още. Поскъпва и каското, пак със същите аргументи, а също и с 50 процента самата маркировка на автомобила. Даваш 700-800 лева, за да не ти крадат колата, но това не е достатъчно, момчетата със стикерите ти искат още 30, та да ти ги лепнат на автомобила.

А уж е криза и всичко трябва да поевтинява, понеже хората нямат пари.

Друг път. Тука е България.

Всичко лъже и маже, за да измъкне и последните левчета на хората.

От половин година официално сме в криза, обаче никакви цени не са тръгнали надолу. Всичко върви нагоре – бензин, парно, акцизи, каквото се сети човек.

Застрахователи, банки, естествени и изкуствени монополи са намерили начин да се измъкнат от кризата: на гърба на обикновения човек. Той трябва да влиза в положение и да не иска увеличение на заплатата, да затяга колана (например Левон Хампарцумян съвсем сериозно съветваше българите да се стягат, да не ходят на море, да не си купуват телевизори), да ограничават разходите, та да може банкери, застрахователи и подобните им да плуват безгрижно и благополучно над кризата.

Никъде никой от тези хора не казва: Чакайте, бе, криза е, ние също трябва да направим някакви жертви, да се откажем от бонуси, премии, привилегии.

Разгеле е станало дума, НАП, вместо да рови футболисти и чалгаджии за някакви си десетина милиона скрити данъци, що не поразрови малко застрахователи и банкери? Кой знае, може да излязат доста повече парички.

Ама едва ли.

Гарван гарвану око не вади.

Затова всички лъжат и мажат, а ние само гледаме и се чудим дали ни правят луди или сме си такива по рождение.

Автор: ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Инфо: TVEvropa

dimd

24-те милиона премии за Темида - директно в Страсбург

B съдебната система предстои да си раздадат 24 милиона лева “за целеви награди”.

Висшият съдебен съвет разреши без колебание административните ръководители по местата, където има реализирани икономии, да стимулират материално хората си. Според правилата общият размер на сумата за допълнително материално стимулиране годишно не може да е над 4 основни заплати на съответния магистрат или служител.

Шефовете ще решат колко да вземе всеки в зависимост от резултатите му. Дисциплинарно наказаните нямат право на стимул. Спестените 24 млн. лв. са икономиите от перото за заплати в бюджетите на съдебната власт.

Тази прекрасна сама по себе си новина преряза като с нож всеки българин, минал през стъргата на Темида в последните двайсетина години и усетил с кожата си нейното правосъдие.

Защото онези, които са излезли от залите й с удовлетворение за въздадена справедливост, се броят до десетки, най-много стотици. Останалите, многохилядното мнозинство, отдавна е разбрало, че справедливост в тази държава е трудно, почти невъзможно да се постигне. Най-бойките от това изстрадало мнозинство, разбира се, търсят правата си в Страсбург. И ги получават.

Това обаче струва на данъкоплатците милиони всяка година. Кратка справка сочи, от 2000 до 2007 г. България е платила повече от 1,9 милиона лева обезщетения по дела за правата на човека в Страсбург.

Причините според тогавашния правосъден министър Миглена Тачева са: бързината на процеса (разбирай - бавене, туткане и нарочно протакане), правото на справедлив процес и защита, правото на задържане, разумните срокове на процеса, правото на собственост. Да прибавим и протакането на досъдебните производства. Тоест - основната причина да се стигне до тези осъдителни за България дела и съответно да плаща държавата милиони обезщетения е в калпавата работа на съдебната власт тук, в България.

Още тогава, през 2007 г., беше ясно, че се надига и вълна на присъди срещу България от съда в Страсбург по реституционни дела. Според правосъдното министерство по всяка отделна жалба обезщетенията ще са стотици хиляди левове. Тогава се прогнозираха около 80 милиона лева обезщетения след решения в Страсбург само по т.нар. дела със запетайката.

Към днешна дата България е осъдена по повече от 200 дела в Страсбург. Страната ни най-често губи и плаща обезщетения за едни и същи нарушения. Според правозащитниците основният проблем е, че държавата не прави нищо, за да преодолее недостатъците в законите и в правораздаването, заради които я съдят и осъждат.

Първият, който през 1997 г. осъжда за незаконен арест държавата да плати 40 000 френски франка, е бившият премиер Андрей Луканов. Същият мотив, незаконен арест, е и констатацията по едно от последните дела срещу България на покойния прокурор Николай Колев. Страсбург реши още, че убийството му не е разследвано ефективно. Държавата ще плати на семейството му 30 хиляди евро обезщетение.

Само от началото на мандата на кабинета "Борисов" правителството е платило обезщетения след решения на Страсбург за 660 857 евро.

Не стига това, ами всяка година държавата отделя и стотици хиляди за адвокати, които да бранят интересите на България по заведените срещу нея дела. Само през 2008 г. са отпуснати 162 хил. лв.

Когато преди десетина дни отчитаха делата на България в Страсбург, експертите прогнозираха, че те ще стават повече. Заради убедеността на хората, че е по-лесно и сигурно да получат справедливост в Страсбург, отколкото в нашите съдилища.

Запомнете последния извод, той е особено важен както за шефовете в съдебната система, които тези дни трябва окончателно да решат дали да раздадат 24 милиона за премии в Темида, така и за онези техни подчинени регионални шефове, които буквално ги засипали с лавина от искания да си получат екстрата от 24-те милиона.

Точно докато вървеше прекрасната новина за коледните премии на магистратите, кандидатът за шеф на Окръжния съд в Плевен, който в момента е и негов и.д. шеф, Румен Лазаров, призна за опити на Красьо с ланците да въздейства върху определени дела. Това стана по време на изслушването на Лазаров пред Висшия съдебен съвет миналия петък при гласуването за поста.

А до този момент от прокуратурата твърдяха, че няма магистрат, засечен с контакт с Красьо, който да си е признал, че е говорил с него за конкретни дела или уреждане на кадровото си израстване.

“Щом председателят на един съд (Румен Лазаров) приема искания по конкретни дела от един гражданин, представете си за какво става въпрос...”, възмути се по този повод шефът на Върховния административен съд Константин Пенчев.

“Какво става тук?! Този човек чистосърдечно си признава, че Красимир Георгиев го е търсил за удостоверения за актуално състояние, свидетелства за съдимост, по-бързо насрочване на дела, след това и за граждански искове, които съдията проверява и се обяснява по тях, прави проверка чрез един депутат дали ищците са близки с друг - тази отзивчивост ме притеснява", коментира и Божидар Сукнаров от ВСС.

При толкова аргументи не е ли ясно, че тази година Темида просто не заслужава премии.

В последната "Панорама" уважаван политик настояваше в държавата да се спазват правилата. Споделям подобно искане и го подкрепям с две ръце. Но не са ли тъкмо хората от Темида онези, които носят най-голямата вина, че в държавата правилата не се зачитат и не се спазват.

Не е ли достатъчно пак да припомним въпросния Красьо. Освен че е премиер в сянка на съдебната власт, той е и безмилостна метафора на това, че всичко в тази държава може да се уреди по втория начин.

И че точно затова няма справедливост, а значи и Темида, каквато е в нормалните държави, просто отсъства от сцената.

Затова и няма право на никакви премии. Щом щатовете не са усвоени въпреки постоянните вопли, че хората в съдебната система били претоварени от работа, парите да се върнат в държавния бюджет. А оттам пък директно да се зачислят към перо “Страсбург” за плащане на обезщетения, 90% от които идват тъкмо заради калпавата работа на прокурори и съдии.

Това обаче е част от добрия сценарий. Тъй като в България много често се случва лошият сценарий, очаквам все пак въпросните премии да бъдат раздадени. Вече чувам аргументите - не сте прави, имаме и много добри, даже отлични магистрати. Щом е така, нека въпросните отличници на Темида да бъдат публично оповестени. Например “Румен Лазаров от Плевен ще получи 200 или 2000 лв. Шефът на съда в Пловдив, Варна или София - 5000 лева. Прокурорът Драган Драганов - 4000 лева, и т.н.” Както и срещу всяко име да има конкретни данни - например: 6 пъти е говорил с Красьо, но геройски се е съпротивлявал и не се е повлиял нито на милиметър, не е звънил на депутат или министър да го пита това негови хора ли са, за да ги погали по главите, или да ги съди по общия ред и т.н.

Нека народът да научи колко са отличниците и кои са.

Искаме един списък в интернет на премиите, които данъкоплатецът плаща за “добре свършена” работа.

Инфо: 24 chasa.bg

dimd

http://www.policebg.free.bg/ или просто PoliceBG

Фатална грешка в сървъра на FREE.BG изтри безвъзвратно сайта на българските служители на МВР .

Свободният хостинг е това ! Твърди се,че се прави Back up,но реално не е така.

Създаденият на 27 август 2006 година сайт,разбуни духовете в МВР и обедини всички служители,които недвусмислено показаха,че искат и ще направят промени във ведомството.

Никога повече МВР няма да е същото !

Сайта и неговите потребители промениха смисъла на думата Служител в МВР и безвъзвратно изпратиха в историята,понятието МИЛИЦИОНЕР...

dimd

Внимание: Опасен вирус и в България !

Докато световната здравна организация откри новият вирус, заплаши света с пандемия и почти затвори границите с Мексико, за да се минимизира риска от хора дали фира заради опасният свинския грип. У нас, в милата ни татковина е открит още един вирус, който е в пъти по-опасен и трябва да се вземат спешни мерки! Вирусът се нарича "политически", и се разпостанява чрез НЕГЛАСУВАНЕ.

Симптомите са постоянен глад, студ, безработица, бездомие, корупция в особено големи величини и др. В момента най-разпространен е щамът С.С.БСП-А.Д.ДПС-С.С.НДСВ. Характерно за вируса е, че един щам, който се счита за победен, след години се появява отново, какъвто е случаят с щамът И.К.ДСБ, Я.Я.РЗС и подобни.

Борбата с вируса е изключително трудна, тък като той мутира непрекъснато (например т.нар. царски щам или пък воленов щам). Единствената позната ваксина за този много опасен вирус се нарича ГЛАСУВАНЕ, прилага се веднъж на четири години, по определен график (през 2009 година ваксинацията е определена за 5-ти Юли), родените преди 1940г. е препоръчително да не се подлагат на ваксинация, тъй като ваксината не дава добри резултати при тях, а и при хората, с които живеят. Българските учени са открили и бързодействащо лекарство, но с доста странични ефекти, казва се: АК-47, доза 7.62 или 5.45...

За бога братя гласувайте, за да не се разболеем отново !

автор: Слави ТРАЙКОВ

блог : Живот мой

dimd

Пази ме, Боже, от полицията

Държавата изчезна от образованието и здравеопазването, сега дойде ред и на МВР

Нещо ново и страшно се случва в държавата. По пътя върви москвич. Спират го пътни полицаи. Проверяват го. Това е първата от десетина коли, които катаджиите се опитват да спрат. Всички други, особено по-луксозните джипове, не спират. Напротив - дават газ и продължават. Страхуват се от менте-полицаи. Не ни е за първи път. Върнаха се годините, когато за по-сигурно не спираш на патрулка. Застраховка "фалшиво ченге". По-добре да ти пишат актове, отколкото да те оберат или отвлекат. А тия с москвичите - те живеят в друга България, която от нищо не се страхува.

Родната полиция влезе в реанимация. В момента вътрешен министър и главен секретар се опитват да й правят изкуствено дишане. Щели да обучават гражданите да различават фалшив полицай от истински. Но докато разгледаш ченгето, вече ще си отвлечен. Така че - я, по-добре не спирайте!

Българската полиция днес е смешна и тъжна като малко болно дете.

Никой не й вярва и всички се съмняват в нея

Тя се опитва да показва мускули, за последните дни патрулите й се увеличиха, но всички знаем, че това е напразно. Проверявате багажници, в които няма нищо. Проблемите явно са във вашите патрулки.

А полицията в провинцията май е приватизирана. Дотолкова, че партизанщината и партийността й вече започват да бъдат правило. Самите полицаи вдигат рамене. Не могат да променят нищо. Не могат да се самоизлекуват. Трябва им нова държавна политика за полицията.

Българската полиция е заместена с всякакви скъпи сурогати на обществената безопасност. Кварталното ченге е сменено с платен СОТ. Полицаят, който те пази от хайдуци и отвличане - от скъпа и прескъпа охрана. Българската полиция е

рекламно лице на частните охранители

Тя работи всеки ден, така щото частните гардове да изнемогват от клиенти. Всеки ден ни се дават съвети - не пестете от храна и охрана. Или - карайте си москвича и си свирукайте. Още един начин в България да не може да си богат. Забранено е от ситуацията.

Българската полиция е заместена от пищова под сакото на всеки, който има двайсетина лева в повече. Не че има възможност да го използва - но така заместваме онова, което ни липсва.

Полицията ни е като българското образование - плащаш данъци, за да може държавата да изучи детето ти. Но после пак плащаш за частни уроци, защото това, което си получил като обществена услуга в клас, не е достатъчно. Полицията ни е като българското здравеопазване. Плащаш данък здраве, но после пак плащаш, за да те прегледат и за да те оправят. Държавата взима парите на гражданите си, но после е дублирана от частни структури и интереси. Държавата не съществува, казва отвлеченият бизнесмен Киро Киров. И добавя - но аз още я обичам.

Ние му казваме - човек може да обича една държава само ако нея я има. Ако я няма - просто няма кого да обичаш, няма в какво да се кълнеш и да се тупаш в гърдите

Полицията ни е като България. Има я, когато трябва да се плащат данъци, но я няма, когато ти потрябва държава.

Явно идва време за оставки. Някои трябва да си признаят, че не се справят. Никой не е длъжен да си наема охрана само защото се е видял с пари. Никой не е длъжен да си седи или да се прави на беден само защото някой държавник го мързи да въведе ред в кочината си.

Българската полиция е авгиеви обори, които чакат своя герой. Спасете българската полиция. Арестувайте душманите й. Празниците ще минат. Отвлечените и наръганите ще останат. Ти си следващият.

автор: Мартин Карбовски

dimd

ЧРД, олигарси!

4 февруари 97-ма не е победа на демокрацията, а на Луканов и „назначените” милионери !

Днес една малка група граждани трябва да сложи на масата празнична торта, да нареди 12 свещички и щастливо да отпразнува рождения си ден. Олигарсите! На 4 февруари 1997 г., връщайки мандата за съставяне на второ социалистическо правителство Георги Първанов и Николай Добрев всъщност акушираха на раждането на българската олигархия.

Веднага от десницата ще изреват: „Как?!? Ние тогава с барикадите и бденията извоювахме свалянето на Виденов и БСП! Разкарахме мръсните комунисти и червени мафиоти от властта! Демокрацията победи!” Нищо подобно, клетници. Победи Андрей Луканов, когото така неистово мразеха сините митинги в началото на 90-те.

От „Позитано” ще се намръщят – „Кольо Добрев и Първанов спасиха България от гражданска война, можеше и кръв да се пролее…” Това също не е вярно. Връщането на мандата всъщност доведе гражданската война у нас – една тиха, незабележима гражданска война на приватизационния фронт, война в която се проля и кръв (при това не непременно нечиста), война, която обезкърви обикновения човек, работил робски при социализма, гражданина, чиято собственост беше разграбена…

На много хора тази теза вероятно ще се стори екстравагантна. Признавам, такава е. Но да се стигне до подобни заключения изисква време. 12 години са достатъчен срок – за набавяне на информация и за анализ. И анализът показва точно това. 4 февруари е рожден ден за олигарсите.

Преди тази дата в България олигарси нямаше. Имаше една група “назначени” милионери. До един червени. Хора, които бяха забогатяли ненадейно, с благословията на определени партийни кръгове. Червените куфарчета с пари са факт, макар и само като метафора. Милионерите, натрупали пари в началото на прехода разбогатяха благодарение на формално легални, но престъпни от морална гледна точка схеми, измислени от група партийни и държавни ръководители. Фронтмен на тази група бе разбира се, Луканов. Сатанизиран приживе, канонизиран след убийството си Андрей Карлович е баща на българската олигархия, макар тя да се роди след смъртта му.

През 1996-та „назначените милионери” бяха станали нетърпеливи. Апетитът идва с яденето. След като за година – две бяха натрупали значителни състояния, идваше времето да се доразпредели баницата. Разбирай – държавната собственост. При това да се разпредели по начин, който да облагодетелства „назначените”. За обикновените хора не им пукаше. Всичко щеше да стане бързо, парите им щяха да излязат на светло, гущерът щеше да скъса опашката си. Подготвен беше законопроект за приватизация чрез прословутите РМД (работническо – мениджърски дружества).

Изведнъж обаче схемата зацикли. Жан Виденов, който беше наложен за лидер на БСП и премиер, против волята на Луканов, дълбоко презираше полукриминалното преразпределение на държавната собственост. Пред свои съмишленици още през 1995-та казал, че този тип приватизация (чрез РМД) ще мине само през трупа му. После пък нещо се обърка съвсем и взеха че убиха гуруто на „назначените” – Луканов.

Тогава кандидат-олигарсите предадоха партията си. Организираха свалянето й от власт. При това с много силна помощ отвътре. Не малко червени подкрепяха тезата, че БСП трябва да се оттегли от властта, уж за да се успокои улицата. Всъщност една част от тях просто искаха да си разчистят сметките с лидера на партията. А другите – твърдя го категорично – бяха маши на мощни икономически интереси, застрашени от принципната политика на Виденов.

10 януари всъщност беше рожба на един сложен сценарий. Участниците в него вероятно така и не подозират, че чистите им пориви са били употребени. Погромът над парламента на практика беше провокация, която обслужваше предимно кандидат-олигарсите, защото легитимираше желанието им за смяна на властта. Така се стигна до 4 февруари и връщането на мандата. Не зная истинските мотиви на Добрев да го направи. Дори мисля, че той до последно се е колебаел. Поне така изглежда от стенограмата на заседанието на КСНС.

Любопитното е друго – поведението на Първанов в това заседание. Той още в началото декларира, че е съгласен да се върне мандата – нещо, което публично отричаше преди това. Внезапно в главата ми изниква въпросът - защо? Защо новоизбраният лидер на БСП бърза да се отърве от отговорността партията му да управлява. И не мога да стигна до други изводи освен - първо, съзнавал е че в опозиция ще може по успешно да се закрепи на лидерския пост. И второ, но не второстепенно – вероятно някой е успял да го мотивира да извади партията от властта. Както знаем, този някой, успя. 4 февруари доведе на власт Иван Костов, не случайно наречен в един вестник „наследникът на Луканов”. Правителството на Костов раздължави собствеността, любим инструмент в приватизацията бяха РМД-тата, „назначените” постигнаха целта си.

Жан Виденов се оттегли в Пловдив. Преподава в колеж. Кабинетчето му е 3 на 4. Приятелите му се возят на тролей. Жан Виденов не стреля по муфлони в Казахстан. Не гостува в прескъпите вили на прочути бизнесмени. Няма пушка, подарена му от собственика на ЦУМ. Живее нормален живот. Прецакан като всички нас от олигарсите, които наследникът му, сегашният президент на Република България, освободи от неизвестността и превърна във влиятелни политически фактори. Вероятно и за днешния си рожден ден, те ще го почерпят подобаващо.

сряда, 4 февруари 2009

Автор: Александър Перпелиев

Инфо: vsekiden.com

dimd

Държавата и полицията – като мащеха и доведено дете

Бойко Славчев*

20 Януари 2009

Прочетох внимателно изнесената на 16 януари т.г. лекция от президента по актуални проблеми на националната сигурност. В нея на нито едно място не се споменава думата "полиция”.

Отначало това доста ме учуди, защото полицаите са тези, които в най-голяма степен по закон и по призвание са отговорни за личната сигурност на гражданите. Тя пък е един от най-важните елементи, около който се гради цялата система за национална сигурност (т.е. темата на лекцията).

След това си дадох сметка, че всъщност няма за какво да се учудвам, защото през последните две-три години цялостното отношение на държавата към полицаите е като към втора категория хора, т.е. точно такова, каквото беше отношението на социалистическата държава преди 1989 г. към т. нар. Народна милиция. Тук аналогията на отношенията милиция – Държавна сигурност преди, и полиция – ДАНС сега, е очевидна.

През последните два месеца полицаите от почти цялата страна излязоха на открит протест срещу ниското заплащане и с искания за подобряване на материално-битовите условия, при които работят. Това извади на преден план много проблеми, които до този момент в известна степен са оставали скрити от общественото мнение. Техният корен се крие в цялостното отношение на държавата към сектора за сигурност и обществен ред. Полицаите показаха, че се чувстват силно унизени от ситуацията, при която са поставени.

Правозащитната система не може да функционира нормално, ако има пробив в някой от нейните елементи. През последните години държавата направи много за осигуряване на достойно заплащане съответстващо на квалификацията и спецификата на труда на съдиите, прокурорите, следователите и служителите на ДАНС. Осигурени им бяха и необходимите материални условия за труд.

Същевременно ефективността на работата по противодействие на престъпността не стана по-добра, не се забеляза и подобряване на параметрите за разпространението на корупцията в тази сфера.

Причините за това, разбира се, са комплексни, но една от най-важните е пренебрежението към полицията. Не се намериха нито пари за осигуряване на достойно заплащане, нито средства за подобряване на материалната база и техническата им осигуреност.

Да не говорим, че не се направи и почти нищо съществено за осигуряване на качествено професионално обучение на служителите на реда. Резултатът от това е едно изкуствено противопоставяне между отделните елементи на правозащитната система (какъвто е случаят между МВР и ДАНС), което пък е най-добрата среда за развитие на организираната престъпност и корупцията.

Половин година след приемане на промените в Закона за МВР все още не е утвърдена структурата на новите дирекции, няма изготвени нови щатни разписания и длъжностни характеристики, нито един служител не е преназначен.

Това реално показва, че голяма част на промените не се приемат от състава и срещу тях има сериозна вътрешна съпротива. В тази ситуация министърът и неговият кабинет не успяха да наложат волята си за своевременно изпълнение на инициираните от тях промени.

Произведеният организационен хаос в системата, съчетан с ниския статус на професията, доведе до много негативни тенденции.

Първо, полицаите са демотивирани. Те са в една непрекъсната стресова ситуация, причинена от ежедневния им сблъсък с престъпността, коренно противоположни и необосновани реформи и недостиг на средства да покрият ежедневните си професионални и лични разходи.

Полицаите нямат необходимата обществена подкрепа, от която се нуждаят, връзката между тях и гражданите в голяма степен е разколебана, което води до чувство на несигурност и у едните, и у другите. Същевременно служителите не чувстват силата на държавата, която да застане зад техния гръб.

Опитът да се замажат проблемите чрез диференциране на заплащането на разследващите полицаи и служителите в най-големите градове ще има още по-тежки последици в бъдеще, защото ще доведе до вътрешно противопоставяне между отделните категории служители.

Тук е логично да си зададем въпроса - "Има ли държавата полезен ход при тези обстоятелства?" Отговорът е - "Да, но при определени условия". Трябва да се изостави практиката на прибързани реформи без дълготраен положителен ефект, които временно притъпяват проблемите, но след това кризата се повтаря.

Все още не е проведен и сериозният професионален и обществен дебат за бъдещите промени, както и да се извърши анализ на международната практика и на националния опит.

Наложително е зад бъдещите промени да застанат един или няколко много силни авторитети, които да предложат нови идеи и да убедят обществото и служителите, че тези идеи ще бъдат практически реализирани. Единствените авторитети, способни да проведат подобна реформа, са правителство със сериозна обществена подкрепа, политическо ръководство на МВР, което се ползва с доверието на служителите; професионално ръководство на МВР, което не се страхува да дава своето експертно мнение и това мнение се зачита от политическите ръководители.

Подобни авторитети в момента не се забелязват.

•Бойко Славчев е юрист, бивш зам.-директор на Национална служба "Полиция”

Инфо: Mediapool.bg

Благодарности за линка към тази статия на Lord от policebg.free.bg

dimd

Пич, къде ми е държавата ?

Да те управлява пич си има своите положителни страни. Пичът е човек, който се държи тарикатски, кара мотор или скъпа кола, раздава обещания наляво и надясно. Затова съм напълно съгласен с думите на кърджалийския свещеник, че премиерът Сергей Станишев е пич. Просто човекът си отговаря на описанието.

И тъй като с пич е много по-лесно да се говори, отколкото с някакво лице на висок ръководен пост, което притежава богат набор от сложни думи и объркващи обяснения, ще задам някои въпроси като към пич. Първото питане, което ми идва наум след всичко е:

Пич, къде ми е държавата?

Май е доста трудно да се отговори на този въпрос, защото родината беше буквално изтискана, ограбена, засрамена и накрая изнесена. Ние българите си стоим на мястото, но държавата хич я няма.

Оня ден осъдили някакъв варненец на 1 година затвор ефективно, защото откраднал дъвки и бонбонки. Страхотен удар, достоен за предаването „Най-смешните държави на планетата". И докато съдът разпитва крадец на дъвки и го порицава, мутри и мафия си правят каквото пожелаят.

Откровено се подиграват на цялата система, плюят на държавата по подобие на своите покровители - политиците.

Пич, къде ми е съдебната система?

Преди седмици в дома на големия български актьор Константин Коцев, който е покойник от една година, пристига писмо лично до починалия, че се прекратявало производството срещу неизвестен извършител, който бил откраднал колата на Коцев през...1993 година. Четири-годишната лада на актьора била открадната в началото на демокрацията, продадена на части, а прокуратурата спяла ли, спяла, и се сетила едва в края на демократичните промени, клонящи към социализъм, да съобщи „голямата новина".

Колко ефективно производство имаме. Но то, дето се вика, не можахме да хванем и осъдим ония, дето ограбиха банките, пък какво остава за едни автоджамбази.

Пич, къде са ми парите?

В България БСП дойде на власт с обещанието, че ще увеличи доходите. Това не се е усетило досега, още повече, че министри от кабинета на Станишев призовават да намаляваме заплатите. Високи били! 600 лева са много пари - отиват за ток, телефон, вода и парно, което ти спират, въпреки че си платил. От заплатата ти остават към 50 лева, които са адски много и именно тези парички повишават инфлацията.

Ами за пенсиите?

Другарката с брошките щяла да раздава по 50 лева за Коледа на пенсионерите, за да не усещат ударите на системата. То с такава социална министърка българските пенсионери по-добре да разчитат на подаръци от Дядо Мраз!

С една дума, пич, ако смяташ да управляваш България и втори мандат, по-добре да се изнесем и да не ти пречим.

автор: Деян МИХАЙЛОВ

вестник: "Писна ни"

dimd

Това не ни засяга…докато не ни застигне...

Колко неправоспособни водачи на ден санкционира полицията, според вас? На каква възраст са смелчагите, седнали без шофьорска книжка зад волана, как смятате? Безспорно има и под 16-годишна възраст...

Въпреки че нямат шофьорски умения и опит, младежите грабват колите на бащите си, защо не и на приятелите си и фучат по родните пътища с безмерна скорост и същата безотговорност. Не след дълго пътуването на самозабравилите се търсачите на силни емоции обикновено завършва в някой електрически стълб, дърво, нива или пътна канавка, а в не малко случаи и с челен удар в друго превозно средство. А при срещите си с органите на реда младите шофьори са толкова нагли, сякаш те налагат правилата по пътищата, споделят контролиращите пътни полицаи.

Плащат си акта и отново се мятат на автомобила. Много интересно ми стана като чух, че вместо родителите да забранят достъпа на децата си до колите им, те дори обжалват съставените актове и глоби в съда и пак им разрешават да се качат на колата, без дори да помислят, че излагат детето си на риск. "Добре де, все пак това е моето дете, нали! Аз ще го защитя във всяка ситуация, ще го измъкна от кашата, в която се е забъркало, само то да е добре.", си казва всеки нормален родител, но дали с това свое решение не застрашава живота на детето си, а в повечето случаи и живота на още няколко души.

Плаща луди пари, за да го измъкне от решетките, да му върне безгрижния и "славен" живот, но за колко време? Това направо ми прилича на вид непредумишлено убийство. Да защитиш детето си, че е карало автомобила ти без книжка, да му платиш съставения акт за превишена скорост и отново да го пуснеш на пътя... Що за безотговорност е това да оставиш неопитният си син да се качи в колата ти, без да знаеш къде отива, без да има свидетелство за правоспособен водач?

Необяснимо е подобно отношение и по-скоро родителско възпитание, което граничи с поощрение. И когато намерим детето си размазано на пътя, с потрошени кости и обезобразено, решаваме, че виновен е целият свят, че не го е опазил, но не и да признаем вината си. Започваме да търсим отговорност от другиго, дори невинни ще изкараме убийци, отново и пак за да защитим детето си, на което НИЕ пропуснахме да кажем навреме, че това, което върши е много опасно.

Сигурно всички, които са пътували по магистралите София-Варна или Бургас-София, са се почувствали сякаш минават през гробище. Ами то през 50 метра има паметни плочи на загинали в, както я нарекоха медиите, „войната по пътищата". Намалих с моята кола и разгледах паметните плочи от любопитство - възрастта на загиналите беше между 16 и 25 години. Млади здрави и красиви българи затрили живота си от нехайство и "добро" родителско и обществено възпитание.

Според мен закона трябва да налага още по-големи, дори непосилни глоби за шофьорите експериментатори, и не само за тях, а и за родителите им, допуснали невръстните си деца да се самоубият! Само така, ще се ограничи явлението „неправоспособен водач".

Всички знаем, че млади хора, качили се в колата без книжка, са потенциални самоубийци, но те се превръщат и в заплаха за шофьорите, които спазват правилата.

Родители, говорете на децата си преди да е станало много късно, не ги лишавайте косвено от правото на живот, защото нямате воля да ги накажете, когато сгрешат. Не ги измъквайте, когато сгафят със закона, те не заслужават да умрат млади, заради вашето нехайство.

Повод за тези размисли ми дадоха изнесените тези дни статистически данни от полицията, а по-точно констатацията, че най-много от загиналите по българските пътища, са неправоспособните водачи, с една дума - хора без право да управляват автомобил. Още по-ужасно е, че възрастта на жертвите не надхвърля крехките 24, 25 години.

И какво от това? - ще си кажат някои родители, нали техните синове и дъщери имат шофьорски книжки! Да, обаче на пътя им може да застане, човек който няма такъв документ (а най-вероятно и уменията на шофьор), а това моментално застрашава и техния живот. Тогава...?

автор:Мирослав ДЕЧЕВ

вестник"Писна ни"