impulse

  • публикации
    8
  • коментари
    43
  • прегледи
    10886

За този блог

Миг от вечността...

Публикации в този блог

SeismiC

На тъмно

И така.. чета си аз кротко книжката на лаптопчето и изведнъж тока спира. a102.gif Хубаво, казвам си, скоро ще го пуснат, но останах неприятно изненадана. След около 12 часа решиха, че е време отново да се полюбуваме на откритието.. до кога.. не зная. Явно отново решиха да ни оставят на романтични приключения, както на осми март.

Докато с умиращи надежди чаках изкуствената светлина да дойде се замислих как са живели хората преди да има ток. Имах да разчиствам, да мия чинии, но ми беше изключително трудно без да окапя всичко със свеща. Както и да е, успях поне да подредя малко, но чиниите оставих за днес.. Да не говорим пък с тоалетната какви препирни имах a045.gif. Камината трябваше да я изгася, защото и от към нея сме се модернизирали и имаме парно. Навън баба Марта фучи и сипе сняг, а аз вътре ходя като муха без глава и сипя вода и восък. И за пореден път осъзнах колко сме разглезени, колко сме зависими и колко сме безсилни срещу майката природа. Кефа го отнесох само аз, защото явно, който будува на тъмното се любува.

И така, както си четях, останах на тъмно, на студено и на неподредено.

Епилог

На сутринта чинииките си ме чакаха и за пореден път се убедих, че човек не може да избяга от съдбата си a080.gif.

SeismiC

Child

Прибирам си се аз. Влизам във входа и чувам как има някой точно на асансьора, при което си казвам „едва ли ще чуе входната врата, пък и да я чуе..резултатът е ясен-няма да ме изчака”. Но не стана както очаквах - бях приятно изнендана. Сега сигурно ще си зададете въпроса „тази пък с какво ни занимава, какви са тези глупости, които е наредила”.. Ами, сега ще видите :P

В следващия момент се показа мъничка главица и едно детско гласче ме попита дали съм за асансьора. Сладура се усмихваше през цялото време. Имах чувството че едва ли не ще ми задържи вратата да вляза, което дори повечето мъже не правят вече.. На излизане - довиждане, лек ден... Перфектният пример за културно дете. И наблюденията ми спрямо него не са само от тази случка. Мисълта ми не клони към факта колко симпатично е ученолюбивото момиченце, на което раницата тежи повече, от самото него, а към културата и възпитанието му. А е на не повече от 8-9 годинки(със сигурност първите седем не му липсват). Защо се впечатлих толкова от тази случка? Нека не се лъжем. В днешно време повечето деца на тази възраст са сякаш отглеждани на улицата, а не в домове и от родители, които уж трябва да имат глави и съзнание за собствените си деца. Което не зная от къде идва - дали защото родителите им са с 20 години по-големи от тях(демек по-възрастни деца) или защото никой не го е чак толкова грижа за случващото се с младото поколение. И никой не може да ме убеди, че децата са си просто деца и възпитанието им не зависи от родителите им! Самият факт, че съм толкова очарована от това момиченце идва от там, че такива като него се срещат толкова рядко, че започваш да се чудиш дали не са родителска фантазия... или някакъв мит... вече.. а не трябва да е така. Може да зчува леко крайно, но на фона на плюещите и псуващи компютаризирани младежи, няма как да е друго яче. Anyway.. не ми се навлиза в тази сфера. Просто исках да иразя радостта и очарованието, които изпитах от кратката си среща с тази малка звездица, която един ден ще бъде щастливо греещо на небосклона слънце за много хора. И да се надявам, че все по-често ще срещам такива деца - деца, които биха ти казали добър ден, които биха ти помогнали, ако могат, които биха направили място в автобуса на по-възрастната жена с торбите с покупките, деца, които притежават култура и възпитание, деца които все още не са загубили детското в себе си.

SeismiC

Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

- И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни... И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език...

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:

- Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

- И за това съм помислил... - отвърнал Бог - Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...

В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва...

Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:

- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

- Няма значение, какво е името.

Ти ще наричаш своя ангел... МАМО!

SeismiC

"Ако още не си, то побързай млади читателю, и постави такъв надпис някъде в стаята си: "Да бъдеш, а не да изглеждаш!". Ясно и четливо го напиши и на най-видното място го сложи. Така, че всеки ден да го среща погледът ти. Направи го своя същност. Тогава може и да не го четат очите ти. Защото вече душата ти го е прочела.

Смешен и жалък е фалшивият човек. Например онзи, дето все иска да изглежда умен, а от устата му глупост след глупост излиза. У такива хора чест и достойнство не търси. Те искрено си вярват, че са най-умните. Колко по-достойно е да знаеш , че си по-образован, но да търсиш мъдростта, която ще изрече и най-обикновеният каруцар или овчар. И да уважаваш тази мъдрост. Защото също толкова смешно е да знаеш, че си умен, а да се правиш на глупак и да презираш мъдростта на другите.

Смешен и жалък е и онзи, дето всеки ден ни уверява от синия екран, че мисли само за народа и за България, а ти виждаш, че вратът му става все по-дебел и по-дебел, докато накрая и очите му потънат в тлъстини. Слепи са затлъстелите очи и не виждат, че същият този народ става все по-беден, а животът му - все по-труден. Тези хора съзнателно лъжат. Те даже не се интересуват колко им вярваме. Каква ти чест? Какво достойство?

Понякога ми става жал за ония, които бързат да се похвалят колко са храбри, а при най-малката опстност страхливо изчезват и остават другите в беда. Жал ми е, защото те самите се нуждаят от подкрепата на по-силния, но нямат достойството да си признаят? А винаги ще се намерят доблестни люде, готови да им се притекат на помощ.

И на бездарника много му се иска да изглежда талантлив. Не сте ли го виждали на някоя сцена в гениална пиеса да разваля впечатлението от трагичен и възвишен образ? Или изправен пред очите на интелигентни и възпитани хора, да чете скудоумни стихове? Или с гордост да показва на гостите си нещо, което той смята за гениална картина? И с цигулка може би сте го виждали как измъчва струните в напъните си да наподоби нещо от Моцарт. Всъщност винаги съм се питал - какво го кара така упорито да се мъчат да приличат на някого, а не на себе си? Срамуват ли се от своето "Аз"? Не знаят ли, че у всеки от нас дълбоко някъде е скрит истинският гений? Само трябва да го открием. И да му дадем възможност да се прояви.

Имам приятел, който мислеше, че ще стане гениален писател. Но разбра, че няма равен в кулинарното изкуство, и измести жена си от кухнята. Намери сили да се откаже от писателството, защото се досети, че то не може да е занаят. Досети се, че той може да цени с висока мяра голямото изкуство, но не може да го твори. И повече не иска да изглежда, иска да бъде.

По-страшното е, когато бездарието е напълно убедено в своята гениалност. Тогава се ражда и завистта. А тя е жестока. Много болка и страдания причинява на талантлиявия, но е истинска разруха за душата на завистливия. Класически пример е отношението на Салиери към Моцарт. Нека учените спорят колко е достоверно всичко написано за завистта на бездарието и колко е художествената измислица. Важен е примерът. В него е частицата от Истината за човешките добродетели и за човешките слабости.

Колко различен е другият случай. Има такъв руски поет от края на миналия и началото на нашия век – казва се Инокентий Аненский. Цял живот е бил учител в лицея на Царское село. Там, където се е учил и великият Пушкин, само че много преди Аненский. Издал той приживе една стихосбирка. И заглавието й е показателно – “Тихи песни”. Посмъртно е публикувана още една – “Кипарисово ковчеже”. Най-странното е, че всички големи поети на Русия изявили се след него, признават, че той е техен учител в поезията. Без да има каквито и да е претенции обикновеният учител от лицея се оказал учител в голямото изкуство. Знаел ли е той истинската стойност на таланта си? Какво значение има? Важното е, че другите са го оценили по достойнството.

Знам, че е изначално несъвършен човекът, И все му се иска да постигне съвършенството. Но колко по-достойно е да се стремиш непрекъснато към собственото си усъвършенстване, вместо да се самозаблуждаваш, че вече си го постигнал. То е непостижимо. Затова е и съвършенство.

Да бъдеш, а не да изглеждаш не трябва да е само надпис на стената, който всеки ден да ни напомня, че трябва да сме истински, а не фалшиви. То е морал. Иска много сили и разум иска, за да прецениш кой си и какво си, за да не се самозалъгваш.

Слушал съм как уж учени хора употребяват честолюбие и самолюбие като синоними. А раликата е толкова голяма, че те са по-скоро антоними. Защото да си честолюбив, означава да цениш доброто и красивото в себе си и да се страхуваш от възможната им загуба. А да си самолюбив, означава да обичаш само себе си и само такъв, какъвто си, и все да мислиш, че другите са второ качество. А ти? О, ти си най-, най-, най-....

Не е случайна древната източна мъдрост, дето ни напомня: “Изгубиш ли пари – нищо не си изгубил. Изгубиш ли приятели – много си изгубил. Изгубиш ли честта и достойнството си – всичко си изгубил.”

Струва си да запомним тази ценностна скала. Иначе все рискуваме да се напъваме, та дано заприличаме на някого. Тоест рискуваме да бъдем фалшиви и неистински.

Себе си тогава обезличаваме. Но нали не знаем какво губим, когато честта си и достойнството си погубваме, с лека ръка се отказваме от собственото си “Аз”.

Та, побързай, побързай, млади читателю, и постави някъде на видно място вкъщи надписа – ДА БЪДЕШ, А НЕ ДА ИЗГЛЕЖДАШ!"

SeismiC

:lol6:

Прости ми, не бях права!

Не се притеснявай, ще се оправя и с тримата: имам черен колан по карате.

Скъпи, убеден ли си, че пи достатъчно?

Не бърборя ли твърде много?

А бе, я да се разкарам!

От днес реших да ходя гола вкъщи.

С приятелките ми ти приготвихме изненада. Момичета, събличайте се!

Сестра ми иска да остане довечера у нас. Имаш ли нещо против тя да си легне при нас?

Излизам за малко. Да ти купя бира.

При родителите ще отида само аз, а ти с тайфата отиди на стриптийз...

Нима не трябваше в момента да си в кръчмата с Пешо?

Толкова ме възбуждаш, когато си пиян...

Виж какво, аз печеля прилично. Защо ти е да работиш? По-добре се научи да играеш на покер.

Скучно ми е... хайде да ми обръснеш катеричката.

Мога ли да те помоля да отидеш на бар с приятелите си тази вечер?

Върви ни! Заложи на черно отново!

Ти си толкова секси, когато си махмурлия!

Я по-добре да пием по една бира и да погледаме мача, майната му на магазина!

Хайде да се абонираме за Хъстлър?

Харесва ми, когато риташ с момчетата в събота...само бих желала да имаш време и в неделя да пориташ.

Скъпи, дъщерята на съседите отново се пече на терасата, отиди и оцени балкона й!

Не би ли могъл отново да ме шляпнеш по дупето?

Не, не, сама ще сменя маслото на колата.

Твоята майка е значително по-добра от моята.

Направи ми услуга, забрави за този тъп Свети Валентин, и си купи най-накрая нов джойстик!

Ама разбира се, отиди утре на лов, в края на краищата годишнината от сватбата можем и догодина да я отпразнуваме!

Хайде, да вземем готино порно, каса и бира и да извикаме Ленчето – за тройка.

Днес се записах на курс по йога, за да мога да си слагам краката зад главата. Специално за теб!

Е, нЕма кЪ да стане туй нещо! :grimace::ass:

SeismiC

....

"Има ли според теб нещо, приятелю, което въобще си заслужава да вярваме във, освен в самите нас. Любов, Добро.... Чест може

би ?!? Това са най-големите илюзии, отдавна изчезнали или раждащи се мъртви в канализацията на Настоящето...

Всеки дръзнал да вярва в някое от тях, ще бъде наказан от Бъдещето, също както всеки, който дори един път не е вярвал е

наказан от Миналото. Къде е Истината ?

Защо си мислим, че някога ще получим Истината ? Защо си мислим, че Тя въобще съществува. Иронията - Да. Но Истината...

най-вероятно сме я измислили самите ние... падайки надолу по канализацията, отивайки към нещото или нищото там долу.

Всъщност може би няма "там долу" и всичко е едно безкрайно падане, може би пък "там долу" е собствения ни страх да видим

това което сме. Истината или за пореден път Иронията... кое ще видим ?

В кое да вярваме ? Ако знаехме отговора на това - нямаше да е и наполовина интересно, нали. Остава ни да вярваме само в

самите нас, в това което искаме да бъдем, в това което правим или не правим, в това което имаме ... защото имаме единствено

себе си. Тогава "там долу" спира да има значение, страхът от него изчезва, защото падайки сме направили едно собствено

"там... някаде" или даже "там... някой" и това е единственото нещо, а то не е никак малко, за което си заслужава да живеем !"

SeismiC

...

Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:

-Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.

Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си

като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:

-"Не искам да си отиваш!"

Усмихни се.

Какво,че ще си отида?

На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.

Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.

И влаковете се завръщат, нали?

И хората.

Какво са разстоянията метър и километри?

Има очи, които виждат през високите планини.

Има мисли които летят над безкрайните равнини.

Има хора, които никога не се разделят.

Усмихни се.

Има хора, които никога не се разделят"

Недялко Йрданов

SeismiC

Просто не можах да се сдържа laugh.gif

Май има нещо вярно.. biggrin.gif

Речник на мъжа:

1. Гладен съм. = Гладен съм.

2. Спи ми се. = Спи ми се.

3. Изморен съм. = Изморен съм.

4. Искаш ли да отидем на кино? = Искам да правя секс с теб!

5. Искаш ли да отидем на вечеря? = Искам да правя секс с теб!

6. Мога ли да танцувам с теб? = Искам да правя секс с теб!

7. Хубава рокля! = Господи, какво деколте!

8. Изглеждаш напрегната, нека ти направя масаж = Искам да те опипам

9. Какво не е наред? = През каква безсмислена психологическа травма, измислена от самата теб, минаваш сега?

10. Какво не е наред? = Предполагам, че тази вечер и дума не може да става за секс?!

11. Скучно ми е. = Искаш ли да правим секс?

12. Обичам те! = Хайде да правим секс сега!

13. И аз те обичам! = Добре де, казах го, хайде вече да правим секс!

14. Разбира се, харесва ми новата ти прическа! = Разбира се, че харесвах повече старата!

15. Разбира се, харесва ми новата ти прическа! = Дала си 50 $, а няма почти никаква разлика.

16. Добре, хайде тогава да говорим! = Опитвам се да ти покажа, че не съм повърхностен и тогава може би ще се съгласиш да правиш секс с мен.

17. Ще се омъжиш ли за мен? = Искам да е незаконно за теб да правиш секс с други мъже.

18. Тази рокля ми харесва повече! = Просто вземи която и да е рокля и давай да си ходим в къщи

Речник на жената:

1. "Да" = Не

2. "Не" = Да

3. "Може би" = Ще питам мама

4. "Съжалявам" = Ти ще съжаляваш

5. "Трябва ни" = На мен ми трябва

6. "Това е твое решение" = Правилното решение е очевидно

7. "Прави каквото искаш" = Ще си платиш по-късно

8. "Трябва да поговорим" = Трябва да се оплача

9. "Разбира се! ..действай." = Не искам да го правиш

10. "Аз не съм ядосана" = Разбира се, че съм ядосана, глупако

11. "Ти си...толкова мъжествен" = Станал си като маймуна, трябва да се обръснеш и освен това миришеш на пот.

12. "Ти си изключително внимателен тази вечер" = Освен секс, друго май не ти върти в главата.

13. "Бъди романтичен, угаси светлината" = Имам разни тлъстинки

14. "Кухнята е много неудобна" = Искам нова къща

15. "Искам нови пердета" = ...и килими, и мебели, и тапети...

16. "Закачи картината там" = НЕ, казах да я закачиш там!

17. "Чух шум" = Просто да те светна, че беше почти заспал

18. "Обичаш ли ме?" = Ще искам да ми купиш нещо скъпо

19. "Колко ме обичаш?" = Днес направих нещо, което наистина няма да ти хареса

20. "Ще съм готова след минутка" = Хвърли си обувките и намери нещо интересно по телевизията, докато чакаш

21. "Не съм ли малко дебела?" = Кажи ми, че съм прекрасна

22. "Трябва да се научиш да говориш с хората" = Просто се съгласи с мен

23. "Ти чуваш ли като ти говоря !?" = [Твърде късно, ти си труп]

24. "Това бебето ли беше?" = Ставай и отивай да приспиш детето

25. "Аз не крещя!" = Да, крещя, защото това е важно