Премини към съдържанието

MYReality

  • публикации
    123
  • коментари
    1143
  • прегледи
    81280

За този блог

Публикации в този блог

 

Камчия

Устието на р. Камчия Ето малко снимки и споделени неща за това прекрасно място от Бг Черноморието.

sdry

sdry

 

Copy/Paste

Снимки, снимкиии Линк, за желаещите да гледат и четат това онова и да не забравим чувството си за хумор в градския транспорт...

sdry

sdry

 

Да спреш клюкарите или поне да се опиташ

Ако кажа, че Фейсбук е клюкарник, едва ли ще прозвуча супер оригинално и умно?! Обаче, това не променя факта, че си е такъв. Миналата и по-миналата седмица имаше дни, в които имах над 10 покани за приятелство от някакви си хора... Някакви си... Съответно, питам "Познавам ли те? От къде?" Отговор: "Не се познаваме. Е, поне за сега :Р"... Мда, поредната евтина свалка, поредният интернет плъх, който се опитва да се промушне в "моя профил", за да разгледа снимките ми... Преди време бях настроила албумите си така, че пейзажите ми да се виждат от всички... А личните ми снимки и на моите приятели само от определени хора. Т.е., всички могат да видят моето "изкуство", а останалото не би трябвало да ги вълнува... Мда, аз не се интересувам от партито за 25-я рожден ден на Ванко от Каспичан... Никак не ме вълнува, ама изобщо! Тогава, Иванка от Сандански, която даже не си е сложила профилна снимка, от къв зор ще иска да разгледа как съм са забавлявала уикенда, колко приятели имам, сестра ми как се казва и колко души ме свалят и с кого спя?!!! Вярвам, че ФБ има и много полезни страни... Намерихме се с доста приятели и близки, с които си бяхме загубили дирите. Освен това, организирането на събития и сбирки е доста по-лесно, от колкото по скайп или по телефон... Научаваш и за разни мероприятия, концерти, изложби и ... разбира се, че Миро най-сетне е скъсал с онази фръцла, която го зарязала заради Асен, който пък имал сложни взаимоотношения с Мария... Бе... Писна ми! Блокирах 300 човека онзи ден. Изкарах лист и химикал (поне професията ми да е полезна) и направих списък с приятели, приятели на приятели, на потенциални общи приятели и директно си блокирах.... Оставих само хора, които познавам лично, роднините ми, фотографите и някои приятни хорица, които познавам покрай интернет пространството. Обаче... Това пак не помогна... Клюкаря си е клюкар и ще намери начин да те оклюкари.... Мислих, мислих и реших... Споделих си решението с един приятел - програмист и го измислихме! www.sedrie.com is coming soon No more drama! No, no no more drama

sdry

sdry

 

Какво лято беше, ей!

Мда, вече е есен, нищо, че джъткаме още с полички и сандали. Онази нощ, като правихме поредното нощно каране на колелета, направо щях да измръзна, ако не ми бяха дали връхна дреха... За есента декември месец, сега за лятото... Мноооого яко лятооооо бешеее!!! Най-якото до сега! Онази вечер седнах вкъщи, изкарах лист и химикал и почнах да изброявам всичко вълнуващо, всички места, на които бях, всички хора, с които бях или се запознах това лято... Нещата, които ми се случиха това лято... Отбелязах си ги и теглих чертата! Беше уникално лято, хора... Дай Боже само такива лета! Ако се придържаме към астрономическите показатели, т.е. приемем за начало на лятото 22 юни и края му за 22 септември, за тези три месеца: 1. Бях на Концертите от Sofia Rocks - Металика, Рамщайн, Стоун Сор, Мегадет, Антракс, Маноувър и т.н. Мечта ми беше да гледам Металика на живо! Е, стана! 2. Мечта ми беше и да слушам Таря Турунен на живо, да й се кефя на макс - случи сеее - в рамките на Каварна Рок фест... 3. Като сме тръгнали по концерти - гледах и слушах и Бони М това лято хахахахаах... Не се връзва, знам, но съм израснала с тяхната музика, майка ми им е голяма фенка... 4. Обиколих цялото българско черноморие - Резово, Синеморец, Варвара, Ахтопол, Лозенец, Бургас, Приморско, Поморие, Китен, Балчик, Дълбока, Калиакра, Камен бряг, Русалка и т.н., и т.н., без Созопол (така и не успях да отида там това лято!). Планирам това да стане тази есен, за кефа, а за плаж - догодина 5. Бяхме на Седемте Рилски езера - и там много исках да отида, отидох. Много магнетично място, прекрасно място... 6. Отбихме се и до Мальовица. Приказка... 7. Направих и много як тен това лято 8. Посрещнах най-много изгреви на плажа, изобщо в живота си... 9. Запознах се с много интересни хора... 10. Снимах, снимах, снимах... 11. Тотално елиминирах чалгарите от живота си, замених ги с по-малко на брой, но качествени хора... 12. Успях да накарам хора, които никога не се усмихват, да се усмихнат от сърце и ги снимах... 13. Научих, че на никого не трябва да имаш доверие, ама на никого... Или ако имаш такова, то винаги трябва да е с едно на ум... 14. Запознах се и с много "боклуци", благодарение на тях разбрах каква не трябва да бъда... 15. Разбрах, че за да ти се усмихват, ти също трябва да се усмихваш. Усмивката поражда усмивка. 16. Блокирах няколко добри познати, други блокираха мен... Не съжалявам за нищо... 17. Усъвършенствах се в колоезденето и то доста. 18. Зарязах една краста - интернета, сега е ред на мобилния телефон... И така мога да продължа още много... Мда, това беше НАЙ-ЯКОТО лято в живота ми!!!

sdry

sdry

 

Южното Черноморие в снимки

ПРИМОРСКО ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ БЕГЛИК ТАШ, ПО ХРЕБЕТА НА МАСЛЕН НОС, НА 3 КМ ОТ ПРИМОРСКО РЕЗОВО СИЛИСТАР СИНЕМОРЕЦ!!! УСТИЕТО НА РЕКА ВЕЛЕКА АХТОПОЛ ВАРВАРА ЦАРЕВО ЛОЗЕНЕЦ КИТЕН КОТКА/КОТАРАК ШМАТКА

sdry

sdry

 

Много мързел

Ей, много ме мързи да пиша в блога си... Ама не както сега, ами нещо смислено, нещо интересно, нещо от моя живот и живота на странните хора, които срещам "по пътя" си... Като онзи мъж на плажа миналата седмица, който дойде специално, за да му... наглася алармата на Новия телефон за 07,00 часа... Мързи меее... Сега и ми се спи и още по-сложно става... А искам да ви покажа някои снимки от Родопите и Южното Черноморие, да ви разкажа за тези места, защото са адски кефски, ама на... Сега слушам някоя балада и гледам с крайчеца на окото леглото... Това е то! Цял ден счетоводител, цяла вечер Сънчо. Даже на кафе не излязох тази вечер... Ама ще се надъхам, ще се... Изчетох що ново има в нета, рагледах всички нови снимки на приятелите и не чак толкова приятелите във Фейсбук, изслушах любимите си unplugged парчета, сдърпахме се с един познат на тема Супермен, рагледах новия каталог на Ейвън, който ми даде тази вечер новия съквартирант на моя бивш съквартирант, когото срещнах съвсем случайно по пътя за вкъщи. Даже вече си поръчах един много як крем, още избирам маски за лице... Сега почна July Morning, песента, мн ме кефи и ме подсеща, че лятото си отива, за да дойде красивата есен... Хайде, почнах да бълнувам... Лягам си. Утре е вторник 24 август 2010 година...

sdry

sdry

 

Citrullus vulgaris

Тази вечер се пошматках след работа и не можах да си купя диня, а адски ми се хапваше. Сега също ми се хапва, ама няма, та реших да излея чувствата към този спорен плод/зеленчук тука. Като се замисля, това лято доста истирии се случиха, в които главни обекти бяха именно все дини. Първо, от багажното отделение на един супермаркет ми открадната половин диня. Странно, но факт. Нищо работа, от супермаркета ми възстановиха в натура, даже ми дадоха цяла. Хахаха Второ, отидохме в Рила, като преди похода, оставихме една диня в реката, да се поохлади, за да си хапнем след дългия преход. Оказа се, че в Самоков пазарджиите послъгват, та динята се оказа "тиква". Беше студена, но "тиква"... Е, само дето хижаря, горкия, дебнел да не го откраднат, че същия ден са отмъкнали едни бири от същата река, явно често използвана за хладилник . Трето, онзи ден минавам от пазара, питам човека дали са хубави дините, той ми отговаря "Добруджански са..."... Това отговор на въпроса ми ли е, аз ли съм проста? "Да" или "Не" са достатъчно приемливи отговори за мен, аз съм скромен човек (понякога)... Взех аз една диня, оказа се полутиква, та значи да знаете, Добруджанските дини = полутикви... Поне аз такъв извод си направих де... Та така де... Няма кво да проточвам нещата, яде ми се диня сега... Ама ще почака до утре, евентуално, ако плажът и коктейлите не ме съблазнят нещо... Ама като се поразцъках из архивите, любовта към този плодов зеленчук не от тази вечер, а датира от преди новата ера... Като доказателствен материал прилагам това: аз и по-малката дъщеря на майка ми и баща ми 21 г. пр. н. е., тъкмо Октавиан Август се подвизаваше като император

sdry

sdry

 

Инстинкти

"Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища." Еклисиаст 6:7 Не случайно започвам с това, въпреки че не съм религиозна, но съм вярваща. Без вяра не може да се живее. Всички вярваме в нещо, някой... Нямам много време, затова директно към темата минавам. Днес преживях катарзистичен ужас, шок от една случка от моето ежедневие. Срещала съм, общувала съм, имала съм някакви взаимоотношения с много видове луди, откачени и психично неуравновесени хора, но днешният ми сблъсък с една жена преобърна всичко в мен и представите ми за ужас. Ужас - такъв какъвто се разбира, без преносни, преиначени и т.н. значения. В обедната почивка отидох до ДЗИ да си направя планинска застраховка за злополуки. На връщане срещнах колежките седнали в откритата част на едно заведение. Седнах при тях и си взех салата, за да обядвам. Както в дивата природата, човек в уж цивилизования свят, е най-уязвим когато: 1. Спи и 2. Яде. Съмнявате ли се? А? Хммм, заблуда... Говорихме празни приказки и хапвахме. Колежките приключиха по-рано от мен, а аз си хапвах. Мда... Отпуснала се, спокойна, нищо не подозираща... В същия момент усетих някакв сянка и периферното ми зрение засече движещ се към мен човек. Инстинктивно вдигнах глава и... я видях. Видях най-ужасяващия поглед, който може да излъчат едни очи на побъркан, психично нездрав човек... Сега като пиша си го припомням този поглед... Филмите на ужасите са нищо... Не знам как да го опиша... Не знам... Беше жена на средна възраст. Обезумяла. Тотално. Дойде. Погледна ме пряко в очите. Гледайки ме грабна чинията ми, заедно с приборите, обърна се и седна на съседната маса и каза "Гладна съм и ще ям!"... Как не припаднах още не знам... Треперех цялата от този обезумял поглед. Не постъпката й, а погледът... Сигурно ще го сънувам дълго време... Стреснах се много яко и треперех цялата. Станахме от там и се придвижихме съм офиса. Пих вода и т.н., но този обезумял поглед на гладен човек, който е психично болен... Спокойно можеше да ме нарани, даже и по-лоши неща да ми причини. Никой не очаква такова нещо, на такова място. Та... Душата не се ли насища, човек е нещастен. А, ако устата не се насища? Тогава? Озверял? Побъркан? Откачен? Глупав? Не знам. Знам, че не можем да избягаме от инстинктите си, ако ще да сме най-висшият вид на Вселената. И кво сега, трябва да се друсам ли, за да се успокоя? http://www.youtube.com/watch?v=Xfj5ZF-ECII

sdry

sdry

 

Дребните неща

Важни ли са, не са ли?... Да ги пренебрегваме ли или не?... А защо казват "Не пренебрегвай дребните неща, те правят съвършенството."?... Какво е всъщност съвършенство? А какво са дреболиите? Това животинче дреболия ли е? А защо е така красиво? п.п. Не обичам макро фотографията и снимането на цветчета и буболечки, но тази снимка я направих с кеф! Една от любимите мои снимки... Иначе дребно, да... Лягам, много ми се спи! Това дреболия ли е? От сън нямало спомени, ама иначе едни споменииии...

sdry

sdry

 

Kiss Me Tiger

... или как ще намразя "великата" Мерилин Монро... Кажете ми какво да си мисля, фантазирам, представя, ако една жена, която познавам съвсем повърхностно и която постоянно иска да се видим, да ходим нанякъде, ми прати тази песен: http://www.youtube.com/watch?v=eFXQS8cysfY&feature=related и със следния текст "Става ми едно забавно и весело. Трябва да звучи секси по принцип, но всъщност ми е едно детски палаво" и хилеж след това...

sdry

sdry

 

Мода

Онзи ден лежим на плажа и зяпаме премрежено през слънчевите очила минаващите покрай нас хора... Аз, тъй като съм хетеросексуална, спирам погледа си предимно върху тези от мъжки пол... Не, че от време на време не се възхищавам на някое красиво девойче, но това е друга тема... По едно време, след дълго съзерцаване на преминаващи, не знам как, тръгна и словесно изразяване на мисловните процеси, генерирани от информацията подавана чрез зрителния апарат (а дали само зрителен?!)... "Абе, направо не знам вече! Тези мъже имат по-гладки крака от моите, майна!", изказа се една позната... "И ти ли го забеляза?", казах аз След като обсъдихме гладко епилираните крака на мъжете около нас, почнахме и с останалата част от телата им, предимно се въртяхме около кожата, но не само... Спирам до тук с това, щото има и деца във форума (да не кажа, че са мнозинство). Кожа, крака хубаво ама, то в последно време тази метросексуална вълна превзе и тези, дето хич не очаквахме да бъдат превзети. Лошо има ли? Няма... принципно... Ама нека оставим малко пространство между женственост и женски навици и мъжественост и мъжки навици... Примерно, запознах се преди време с един мъж, добавих го във ФБ, където той разгледал някои мои снимки. И ми изтърси един ден "Ако ми се появиш, примерно с еди коя си дреха, определено ще ти направя забележка! Изобщо не ми харесва това!" Въпросната дреха ми е една от любимите... "Квооо?!" му казах, в изблик на бунтарското начало в мен! "Ехооо, това е моят стил, моят начин на изразяване! Това ми харесва, това обличам! Ако не ти понася, къш, иди при чалгарките!" Щото пичът искаше и да съм постоянно с тупирана, огромна коса... Баси чалгата, баси фетишите! "Бегай, бре! Да ти приличам на евтина кифла?" му казах и го разкарах. Та за модата иде реч... Сещам се сега, от лекциите по теория на статистиката, че "мода" произлиза от латинското "modus" или в мн. ч. "modi", чието значение в статистическата наука е "стойност, която най-често се среща в даден набор от данни"... Нещо такова... Ами... аз не искам да съм най-често срещаната стойност в даден набор от нещо си... А то чалгарията май влиза в този набор... Не знам... Тази сутрин слизам от автобуса и пред погледа ми се изпречва една т. нар. мацка в доста особено облекло. Някакви шалвари ли бяха, ама не точно шалвари, ама не е и панталон, не е и пола - нещо средно между тях. Определено беше странно, както и цветът - розов... Минавам от там и по пътя една жена, увита в нещо като чаршаф... Като се позагледах, явно е било рокля... Особена рокля... Мода... Всеки сам решава как да изрази себе си. Дрехите отдавна не са само средство за предпазване от климатичните условия... Всеки е свободен да даде направление на стила си. Но... Дали няма и някакъв предел? Предел, който ако се прекрачи модното става смешно, а ако не се прекрачи става отживяло... Размишлявайки така, стигнах до офиса и спрях да мисля, но сега пак се загледах по разни сайтове, та се сетих. Викам си да драсна нещо, тъкмо имам и малко време. Какво е модата? Ако нещо е модерно, трябва ли да се захласваме по него, за да сме част от онова, което "най-често се среща в даден набор от данни"? Или трябва да намерим наш си начин за изразяване на вътрешното си "Аз"? Сигурно всеки мисли по различен начин, затова съм убедена, че след малко в обедната почивка ще се натъкна на още по-интересни интерпретации на "модата"... Извод: Бъдете себе си! Изразявайте себе си така, както на вас ви се иска, а не така, както ви се налага "отвън"! Това означава личностно израстване, изграждане на стил, оригиналност... Нека избягваме евтините имитации. Така, ако не друго, поне ще сме себе си, а не ничии "кукли"... Готино лято на всички! http://www.youtube.com/watch?v=tzepgThB9TE&feature=related

sdry

sdry

 

"Вервайте ми!"

Остана ми малко време да драсна няколко реда, пък и желание ми дойде изведнъж... Докато не са изчезнали - драсвам! Вчера пиша един ордер на ръка (нямах време да разпечатвам от програмата, където някои полета са автоматизирани). Булстат, основание, ала-бала,..., сума, словом... ейй, казвам ви едвам написах словом-а! Сумата беше четирицифрена и некръгла... Почнах да се чудя - четиринайсет ли е, четиринадесет ли е, че нещо променяха правилата... Баси, си казах, много съм зле! Драснах по скайпа на класната ми от гимназията, да ми потвърди вярното... Ок, това оправихме. Човекът подписа и се махна. После, аз се замислих, така, измежду другите простотии - защо ни се налага да пишем и словом? Отговорът е елементарен - за по-сигурно, да няма злоупотреби... Ами, ако си имахме абсолютно доверие, тогава? Нямаше да се наложи. Наложи ми се да съставя един протокол - ама то описание на обекта, квадратури, размери, цветове... (Да не говорим пък за нотариалните актове за недвижими имоти!!!)... Какъв е изводът от всичко това? Усложяваме си живота, живота на околните, хабим сили, нерви, дървета за хартия .... за какво? Защото сме алчни, лъжливи, измамнонастроени примати! Всичко е въпрос на доверие - такова, каквото доста от нас нямат и към най-близките си, какво съм тръгнала и аз да пиша за някакъв наемател? Вервате ми, нали? Евала! http://www.youtube.com/watch?v=_jQq9W_RAlQ&feature=autofb

sdry

sdry

 

My #2

Няма нищо постоянно на този свят, а в България изобщо... Оплаквах се от НАП... Да да... Ама това беше до днес. НОИ си водят по скапана организация на работа, те са № 1 и до сега не мърдат от там. НАП беше № 2. До днес. Вече № 3 (до следваща актуализация). Убедих се и за друго - и три, не - 4 живота няма да стигнат, за да разбереш/видиш/станеш свидетел/"усетиш"/схванеш/срещнеш поне 50 % от казусите в тази област, наречена счетоводство! После нямало "нищо общо между университета и практиката". Не, има нещо общо, даже доста неща са общи... Само дето в практиката са по-детайлни и "според гледната точка" - моята, твоята, на Симеон Дянков, на Барак Обама, на Роман Абрамович,......., Бойко Борисов,......, Очите, Ушите, Лопатката, Прасеца... Както и да е! Имаме един служител, който ще го уволним дисциплинарно за неявяване на работа 2 поредни дни... Ами... То и да уволниш не е работа, да ви кажа. От 01 май го уволнявам, ама още му плащаме здравните осигуровки, щото пък е в неплатен. Неплатен, разрешен до края на април и до 02 трябва да се е явил на работа или поне да каже защо не идва. Оказа се, че пича е в Испания, там си бачка, не ще да се връща. Какво ли не му пратих - писма, заповеди, уведомления... Даже му звъннах в Испания! Обади се някакъв негов колега, ама не и той. Директорката ме пита всеки ден "Уволни ли го?" Ами... ще го уволня, ама само още едно дело ми трябва на главата, а обикновено трудовите дела се присъждат на работника, миналата година загубихме едно по доста нелеп начин... Не ща пак същата бумащина! Не, мерси! Приготвих каквото трябва и отправих запитване към Дирекция "Инспекция по труда - Варна"... Отговориха ми след 10 дни, щото взех да ги тормозя, иначе срокът е 7 дни. Никой не вдига телефоните, щото били "Тоооолкова заети, че нямало кой да говори по телефона." И аз съм заета, ама отделям 2 часа от работното си време, за да се разкарам до сградата им, която по-скоро става за снимане на филм за началото на социализма в България, отколкото за държавна институция, ама нейсе... Получих отговор, в който имаше всичко, но не и отговор на въпроса ми "Дали може да го уволним, без да нарушаваме българските и ратифицираните от България международни закони, правила, правилници?" Честно казано ми напомни за онези теми, които пишехме в университета, когато не бяхме чели нищо и нищо не знаехме - белким никой не прочете, не забележи, ама види, че има нещо написано, да вземем изпита. Да, ама аз все пак прочетох отговора... Не защото ми се четеше, просто се налагаше... Преди да се обадя на нашия юрист, реших вчера да ида да се консултирам на място с юриста в Инспекцията... Не взех обедна почивка, за да спестя време и отидох... На вратата "С граждани работим до 12,00 ч."... Ок, тази сутрин отидох в 09,00. Чаках до 10,30, когато дойде моят ред и юристката каза на всички чакащи, включително и на мен - "Елате утре; отивам до Административния съд. Другите колеги също са заети, няма да могат да ви приемат." Откачих... Върнах се в офиса, звъннах на адвоката (нашия). Предодах му случая, да се занимава. Не мога повече! Та така... Моят нов № 2 Дирекция "Инспекция по труда" - Варна. Да не ви се налага да отивате там... Ама хич...

sdry

sdry

 

Какво ли заглавие да измисля?

Нещата, за които искам да пиша са доста и всякакви брътвежи, не се сещам за едно заглавие, под което да ги интегрирам... 1. Петък е! Какво по-хубаво уж, ама съм на работа. Времето е 6+, ходи ми се на плаж, ама няма. Не, че няма плаж, на 300 метра ми е, но факт - седя си в офиса, чудя се... 2. Сега, изглежда като оплакване, ама не е! Защото Пн и Вт си взех отпуск, за да си направя годишните профилактични прегледи при стоматолога и личната... Пн минах през зъболекарчето, добре мина... Все още имам 32 зъба... 3. Вторник, т.е. на празника ми 01 юни, още в 08,00 сутринта се паркирах в кабинета на личната лекарка. Все ми мрънка, че няма направления, този път се мобилизирах от рано - запазих си първия час за първия ден от месеца... Нека ми каже, че направленията за месеца са свършили... Както е и юни, направо щях да и тегля една пловдивска... Имаше направления, разбира се. Ама, тя моята лекарка, много странна бре! Уж доцент, уж преподава на студенти, докато отговори на един въпрос, който й зададох, 20 минути минаха и пак нищо конкретно... Въпросът ми беше "От коя жлеза се синтезира тестостерон в женския организъм?" тъй като нямаме тестиси (аз поне нямам), а нивата ми на тестостерон преди няколко месеца бяха над нормалните за една жена (вече ставам мъж ли какво?)... Отговорът й беше: "Амиии (въздишка)... това са комплексни неща, като хванете от хипофизата, минете през щитовидната жлеза, надбъбречните жлези, та до яйчниците..." Какво да разбера аз този отговор сега?! На мен ми е пределно ясно, че "нещата" са комплексни... Има си хас да не са... Направи ми изследванията. Кардиограмата ми била, цитирам "Като на спортист"... Ами то има си хас - всеки ден 2 часа ми минават в кардиоупражнения, независимо под каква форма... Ама аз си си пазя сърцето де... Например, само веднъж съм се влюбвала преди 3-4 години, после се отказах от такива неща Моят проблем е едно нещо, което се намира няколко педи по-нагоре от сърцето... Както и да е, това е друга тема! Кръвното ми е ниско, ама то си е така, от както се знам. 90/60... И майка ми, и баща ми са с ниско кръвно, аз с какво да съм? Но те пият много кафе, аз не мога... Направо откачам като пия кафе, имам усещането, че съм суперуомън или нещо такова... Та така... Направиха ми и пълна кръвна картина... Холестеролът ми е много нисък, ама то си е така от 2-3 години, тъй като не ям яйца и тлъсти неща... Може би най-странното и по-сериозното беше, че хемоглобинът ми е доста нисък. Но се разбра, че е защото не ям месо. Тръгнаха да ми обясняват, че поне 100 гр. на ден трябва... Отговорих само с едно изречение: "Ок, съгласна съм със 100-те грама на ден, ама сега си представете - ядейки месо, вие ядете труп...". Млъкнаха. Изпратиха ме поживо-поздраво, аз без това бях с колелото и го дебнех постоянно, за да не стане обект на нечие желание и порок... 3. Оплаквам се, че сега съм затворена в офиса, ама то да нямаш какво да правиш също не си е работа! Защо да не взема аз два дена отпуск и то да завали, да е мрачно, всички приятели на работа... Издивях... Направо не съм усещала такова нещо от доста време - да нямам какво да правя! От няма какво, тръгнах да обикалям по магазините. Купих си сандали, исках и някои по-височки, белким да изглеждам поне малко като жена, а не като момиченце, ама не можах да си харесам. То не, че няма - има, ама като си ги купя, трябва да си купя и кола... Не виждам как ще извървя, даже разстоянието от нас до спирката с тези небостъргачи?!!! 4. Сряда беше доста интересен ден. Обиколих доста сватбени салони. Да ви кажа, големи маркетолози имат тези хора... Като влезеш вътре, ти иде да се жениш направо! Аз дето съм твърдо против брака и особено циркаджийските изпълнения около сватбите и на самите сватби, направо се омагьосах... Още с първата крачка в салона те лъхва невероятен аромат. Нещо упойващо ли е какво е, не знам! Ама не ми се излизаше от там. Буквално се упоих. Вътре е подредено, луксозно, приятно - нищо общо с истинската същност на нещатата... Хахахаха... Причината за тези обиколки беше покупката на сватбена книга. За мен това е излишно обременяване на гостите - да ги караш да ти пишат там общи съчинения, ала-бала... Ама, разни хора, разни чудесии!... Обиколих доста, снимах ги книгите, че как да ги запомня всичките?! Вчера купих една... 5. Тази вечер ме поканиха на кръчма, където звучи моята "любима" музика. Хахахаха... Доста се мъчих докато приема, исках да откажа, ама хората са ми доста добри познати от сумати време и това, че са ме уважили и поканили на събирането си ме накара да приема. Ама не ми се отивааааа... Не ща цялата петъчна вечер да си тормозя слуха и въприятията с тези елементарности!!! Ако откажа или измисля нещо пък ще излезе, че съм невъзпитана, лишена от приятелски чувства и емпатия човек... А аз не съм такава... Баси... 6. Та така... Весел уикенд! http://www.youtube.com/watch?v=2XBbJFLU9dY

sdry

sdry

 

Усмихни се!

Това не е заповед, макар да завършва на удивителна. Това е молба, това е комплимент, ако щете... Това е едно пожелание към всички вас, които в ежедневието си, поради една или друга причина, забравят колко всъщност е важно да се усмихваме... И нека отбележа, усмивката не е непременно широко отворена уста, нещо от рода на реклама за паста за зъби или някоя изкуствена физиономия в знак на куртоазия... Усмивката е изражение, усмивката е искрица в очите, усмивката е "магия" донякъде. Днес попаднах на това клипче и реших да го споделя с вас и особено с онези, които непрестанно забравят да се усмихват... Хора, светът е оцелял, защото се е смял! Усмихни се! п.п. Някой може ли да ми обясни, защо не мога да кача видео от vbox?

sdry

sdry

 

От: Покажете вашите авторски снимки 2

Нощните и вечерни снимки са снимани без статив, иначе биха били по-ясни и с по-голяма рязкост. Но (винаги има едно "но" ), снимах ги онази вечер, като ходих да карам колело, а да мъкнеш статив с колело не си е работа Източник: Покажете вашите авторски снимки

sdry

sdry

 

219 дни

Справка във уикипедия показва, че 26 май е 146-ият ден в годината според григорианския календар (147-и през високосна). Остават 219 дни до края на годината... Интересноооо... Гледам хиперлинковете: 1 Събития 2 Родени 3 Починали 4 Празници Цъквам на събития... 1293 г. — При земетресение в Камакура (Япония) загиват около 30 000 души. 1538 г. — Жан Калвин и последователите му са изселени от Женева и през следващите 3 години Калвин пребивава в Страсбург. - кой е Калвин??? 1647 г. — В Хартфорд (Кънектикът) е извършена първата в Америка екзекуция на жена, призната за вещица., а преди това само мъже ли са екзекутирали? 1770 г. — В Гърция избухва първото въстание за независимост от Османската империя, завършило с трагичен неуспех. - трагичен, но за кого? 1805 г. — В Милано Наполеон I Бонапарт е коронован за крал на Италия. - Французите как са възприели това? 1868 г. — Извършена е последната публична екзекуция в Англия — ирландският националист Майкъл Барет е обесен зарадибомбен атентат в Лондон. - последна на ирландец от англичани? 1869 г. — Щатът Масачузетс учредява Бостънския университет. - Ами, ок! 1876 г. — След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния и при опит да премине буйните води на р.Янтра се удавя. - минута невнимание и... 1879 г. — Открит е Върховният касационен съд в България. - Брей, не знаех, че чак от тогава е ВКС... 1879 — С договор между Русия и Великобритания е създадена държавата Афганистан. - и след сто и нещо години се подписа Анекс между САЩ и... САЩ. 1880 г. — С княжески указ окръжията в Княжество България са разделени на околии. . ............................ 1896 г. — В Москва се състои коронацията на последния руски император Николай II. 1896 — Публикувано е първото издание на промишления индекс Дау Джонс. - Е, не! 1908 г. — В Югозападна Персия са открити първите залежи на нефт, които много скоро след това са обявени за собственост наВеликобритания. - А защо не на България? 1918 г. — С разпадането на Руската империя е създадена Демократична република Грузия. - Добре, че са се разпадали тези империи... 1938 г. — В град Волфсбург (Германия) Адолф Хитлер поставя първия камък на завода на Фолксваген. - Жалко, че точно той го е направил, но... 1966 г. — Британска Гвиана придобива независимост и става Кооперативна република Гвиана. - Боже, боже... 1970 г. — Извършен е първият редовен полет на съветския свръхзвуков самолет Ту-144. 1977 г. — Американецът Джон Уилиг прави първото успешно катерене по южната кула на Световния търговски център в Ню Йорк. - катерил е... докато е можел и докато е имало какво да се катери... 1983 г. — При силно земетресение (7,7 по Скалата на Рихтер) в Япония, последвано от цунами, загиват 104 души, а хиляди са ранени. 1986 г. — Европейската общност приема Европейското знаме. - и се ражда най-добрата ми приятелка... 1991 г. — Звиад Гамсахурдия става първият демократично избран президент на Грузия. 1991 — Самолет Боинг на авиокомпанията Лауда Еър катастрофира над Тайланд, загиват 223 души. 2001 г. — По инициатива на бившия президент на България Жельо Желев в София е създаден Балкански политически клуб, в който участват бивши и настоящи балкански политици. - този клуб още действа ли? 2002 г. — Завършва посещението на папа Йоан Павел II в България. - това даже го помня, беше дошъл и в Пловдив... 2002 — Алваро Урибе е избран за президент на Колумбия. 2006 г. — При земетресение на остров Ява загиват 5 700 души, а почти 200 000 остават без дом. 2010 г. - С. М. А. (демек Аз) придобива правоспособност на съставител на финансови отчети по смисъла на чл. 35 от Закона за счетоводството или p.s. Поради наближаващия концерт на Ерик Клептън явно, днес се скъсаха да пускат и негови песни, и реклами по радиото, та и аз да последвам "модните тенденции"...

sdry

sdry

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.