Премини към съдържанието

rurk - блог

  • публикации
    24
  • коментари
    17
  • прегледи
    61544

За този блог

:-)

Публикации в този блог

 

Учението на Буда

източник: "Дзенски трактати" източник: "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче

rurk

rurk

 

Тяло на Дъгата/Светлината; Светлинното тяло на великата трансформация; МерКаБа

ТЯЛО НА ДЪГАТА Чрез тези практики на Дзогчен овладелите ги до съвършенство могат да завършат живота си по един удивителен и триумфален начин. Когато умират, те дават възможност на тялото си да се абсорбира отново в светлинната същност на елементите, от които се състои, в резултат на което материалното им тяло се разтваря и изчезва напълно. Този процес е известен като „тяло на дъгата" или „тяло от светлина", защото често е съпроводен от спонтанно излъчване на светлина и появата на цветни дъги. Древните тантри на Дзогчен и текстовете на великите учители говорят за различни категории на този изумителен, неземен процес, защото някога той е бил ако не нещо нормално, то поне доста често срещано явление. Обикновено човекът, който знае, че ще постигне тяло на дъгата, желае да бъде оставен в покой в стая или шатра в продължение на седем дни. На осмия ден остават само ноктите, косата и нечистотиите на тялото. В наше време е много трудно да се повярва в подобно нещо, но фактическата история на приемствената традиция на Дзогчен е изпълнена с примери за хора, постигнали тяло на дъгата, и както казваше Дуджом Ринпоче, това не е само древна история. От многото примери бих искал да избера един от най-скорошните. С него съм свързан и лично. През 1952 година в Източен Тибет много хора станали свидетели на нашумял случай. Човекът, който постигнал тяло на дъгата тогава, Сьонам Намгял, беше баща на моя възпитател и брат на лама Цетен, чиято смърт описах в началото на книгата. Той беше обикновен, много смирен човек, който се препитаваше като пътуващ каменоделец - изписваше мантри и свещени текстове върху камък. Говореше се, че на млади години бил ловец и че бил обучаван от велик учител. Никой не знаеше, че практикува - беше това, което се нарича „скрит йога". Известно време преди смъртта му го забелязвали да се изкачва в планината, да седи неподвижно на фона на небето и да гледа втренчено в пространството. Композирал свои собствени песни и напеви и не използвал традиционните. Никой нямал представа какво прави. След това се разболял или поне така изглеждало, но - странно! - ставал все по-весел. Когато състоянието му се влошило, близките му повикали лекари и учители. Синът му го посъветвал да си припомни всички учения, които е чул, но той се усмихнал и отговорил: „И без това вече не помня нищо. Няма какво да си спомням. Всичко е илюзия, но аз съм уверен, че няма да има проблеми." Точно преди да умре на седемдесет и девет години той казал: „Искам, когато умра, да не местите тялото ми в продължение на седмица." След като умрял, близките увили тялото му и повикали лами и монаси, за да се молят за него. Поставили го в малка стаичка в къщата и си дали сметка, че въпреки ръста му не представлявало никакво усилие да го внесат вътре - сякаш се бил смалил. В същото време около къщата се забелязвали странни светлини с цветовете на дъгата. Когато на шестия ден погледнали в стаята, видели, че тялото се е смалило още. На сутринта на осмия ден след смъртта му, когато трябвало да се извърши погребението, дошли погреб*лните служители, за да вземат трупа. Когато махнали покривката, отдолу имало само коса и нокти. Моят учител Джамянг Кхиентсе поиска да му ги занесат и потвърди, че това е случай на „тяло на дъгата"." из "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче ---------------------------------------------------------------- "- Иво, може ли да обясниш малко за "тялото дъга". Само чрез дзогчен ли може да се постигне? Имаш ли представа дали има паралел извън школата Нйингма? - Тялото дъга, или Джалу ('ja lus тиб.) има няколко нива на постижение. За онези, които не знаят за какво става дума ще вметна, че това е название на явление при което тялото на един практикуващ се разтваря в светлина и изчезва в момента на смъртта. Това се постига само чрез Дзогчен. Тези учения присъстват в Нйингма и във вътрешния Бон. Те нямат паралел в сарма школите. Това постижение има разновидности, но като цяло има два основни тила - така нареченото "обиновено" тяло дъга (описаното по-горе) и това, което се нарича "Светлинното тяло на великата трансформация" - постижение, при което физическото тяло не изчезва, а се превръща в светлинно тяло, в което практикуващият може да остане колкото желае. Казва се, че учители като Падмасамбхава и Вималамитра пребивават все още в това състояние и много практикуващи получават учения лично от тях до ден днешен. Последният документиран и безспорно доказан случай на тяло дъга от първия тип е от 1998 година, но това се случва относително често - в смисъл, по един два пъти на десетилетие се чува за някой практикуващ, който го е постигнал. Със сигурност има много дзогченпи, които постигат това и никой не чува за тях, особено в планините на Тибет. Тибет все още е мястото, където са най-изключителните Дзогчен практикуващи. Непал и Бутан са другите места. За Индия и запада изобщо не може да се каже същото. - Благодаря! Къде мога да прочета повече за този случай през 1998 година? - Името на монахът, който го е посигнал е Кхенпо Ачьо (a chos) Има информация в мрежата за това. Доста се изписа преди години.От тогава до днес обаче в Тибет си продължават тези случаи. Има няколко по-скорошни, за които се знае, но този от 1998 година беше напълно документиран и разследван от правителството в Дхарамсала. - Благодаря. Има ли връзка между ова тяло дъга и самадхито в което остават големите лами след като умрат? Какво точно се случва тогава? - Има ли връзка между ова тяло дъга и самадхито в което остават големите лами след като умрат? - Не пряка. Това са явления от различен порядък. При тялото дъга физическите елементи се връщат в енергийното си първоначално състояние, така да се каже. Докато при състоянието на самадхи след смъртта се случва разпознаване на базовата сияйност. Не мога да говоря повече за тези неща тук. - Какво точно се случва тогава? - Случва се нещо много специфично, но тези учения трябва да се получат лично когато му дойде времето. Това което се вижда от външни хора е, че при смъртта на такъв голям лама след спирането на дишането и настъпването на биологичната смърт тялото остава изправено в медитационната си поза и без да се разлага дълго време, с осезаема топлина в сърдечната област. След като това самадхи приключи топлината изчезва и тялото пада. Това явление е документирано от лекарите в болницата в Чикаго при смъртта на Н.Св. 16-ия Кармапа. Той е бил в това състояние 3 дни. Калу Ринпоче е бил в това самадхи 7 дни след смъртта си. Най-скорощният случай на такова нещо е само от преди три месеца. Н.Св. Чьодже Тричен Ринпоче остана след смъртта си в самадхи 15 дни. Това беше наблюдавано в Непал от всичките му ученици. Чьодже Тричен беше невероятен учител - един от най-старшите лами от най-старото поколение. Той беше главата на традицията Царпа и спазваше режим от 20 часа медитация на ден през последните десетилетия. При кремацията му се появиха всички знаци, включително и рингсел - както и при кремацията на Чьогям Трунгпа Ринпоче и Кармапа. - На сайта на YouTube на адрес:http://www.youtube.c...feature=related може да се види кратко филмче в три части относно ритуалите по погребението на Н.Св. Чьодже Тричен Ринпоче, глава на Царпа клона в Сакя традицията.Филмчето се казва "Kudung"(свято тяло). Н.Св.Чьодже Тричен Ринпоче почина на 22 януари 2007 г и тялото му бе кремирано в манастира Джемчен, Катманду, Непал на 40-я ден след оттеглянето му от този свят.Той почина на вързраст 87 години.Неговото тяло остана в "тукдам"( състояние на тялото след смъртта характеризиращо се с това че то се намира в дълбока медитация след смъртта, по време на което състояние не се забелязват обичайните признаци на смъртта-вкочаняване, разложение и т.н.) 16 дни след смъртта.След като тукдама завърши, тялото му бе пренесено на 21-я ден с пищна церемония в манастира Джемчен и три дни по-късно бе разрешено на миряни и монаси да се поклонят пред останките му. Обърнете внимание на част 2 от филмчето.Макар и да не се вижда ясно на филма поради лошото качество става дума за появата на кръгла пълна дъга около Слънцето, когато тялото бива пренесено в ступата Боднатх по време на погреб*лната церемония. Също така обърнете внимание на част 3 от филмчето.По същото това време докато се извършва погреб*лната церемония в Катманду завалява сняг за първи път от 62 години! - На адрес: http://maitreyaproje...ges/press/9.jpg може да видите изображение с високо качество на рингсел(тиб.) или сарира(санскр.) на Буда Шакямуни, реликви останали след кремацията на тялото му .За тия които не са запознати- след кремацията на високо издигнати будистки учители в праха се откриват малки обекти наподобяващи или на перли или на кристалоподобни мъниста." източник: http://upadesa.org/upadesa_forum/index.php...,363.0.html#top ---------------------------------------------------------------- "РАМАЛИНГА СВАМИГАЛ, Валлалар. Забележителен индийски светец и поет, с дейност в средата на на 19 в. Роден е в с. Марудур, до Чидамбар, където е прочутата статуя на Натараджа (танцуващия Шива). От ранно детство проявява необичайни способности; знаел свещените писания, без да ги е изучавал. Р. освен това е олицетворение на смирението и проявява любов към всичко живо. По-късно живее в Мадрас, но винаги отделен в своя храм. Там обаче започнали да прииждат ученици, вдъхновени от простата му, но резултатна молитва към Единния Бог: "Арут Перун Джьоти, Арут Перун Джьоти, Тханип Перун Каруная, Арут Перун Джьоти" (Светлина на висшата Милост, излей се върху нас, Светлина на висшата Милост!) Р. в беседите и поемите си (известни от сборника му «Божествената песен на Милостта») говори за «истинното отношение» към Бога, което е неизменно, докато другите отношения са светски и затова временни. Самият той е бил женен, но подобно на Рамакришна не е консумирал брака си. Според неговите ученици и други очевици, много чудеса на изцеление и превръщане са се случвали в негово присъствие, а накрая се твърди, че при Валадура тялото му просто изчезнало в сноп от виолетова Светлина (при шиваитите, даоистите, тибетците, християните и в други традиции също се говори за възможността на пълно енергийно преобразуване на тялото при най-напредналите адепти). Но най-великото чудо според Р. е това на Любовта и състраданието. Той отричал убиийството на животните, формалните обряди, системата на кастовите разделения и религиозния фундаментализъм, което било голяма проява на смелост в тогавашното традиционно общество. Макар и основно по пътя на предаността (бхакти), той препоръчвал и вътрешно аналитично запитване, чрез въпросите: "Кое е моята истинска природа", "Откъде произлизат човешките съдби?" и т.н. Последователите му и до днес поддържат вечен огън в неговото светилище и раздават храна на бедните. Р.: «О, мой Единствени, Който си в сърцето ми! Аз дойдох в този свят само от състрадание към всички живи същества!... Само благодарение на Теб аз мога да облекчавам тежките им мъки и да ги правя щастливи»." ... "Какво чудо е това, Господи, Ти си ми дал всичкото познание; Ти си вложил в мен пламенна любов към тебе; Ти убедително ме учеше, че целият свят не е нищо друго освен мираж; О, мой Благодетелю! Ти си в мен и ме обливаш с Милостта си; Ти си ме удостоил да бъдеш мой духовен Учител и си ме благословил, мен, едно незначително същество, да бъда свободен от желания, и да не ме притиска нуждата да прося подаяния от другите хора." "Ти си всилил в мен цялото познание, без да ми се налага да понаса изпитанията на обучението и сега дори най-учените идват при мен, за да научат повече. О, Боже! Упование мое! Ти си ме дарил с тази Светлина, в която аз мога да осъзная цялото знание и цялата мъдрост, и всичко останало, без да бъда обучаван." "Защо трябва да разказвам за болезнени копнежи, когато Ти си свидетел на всичките мои страдания от край до край и пронизваш ума ми, както от вътре, така и от вън?" ... По онова време била пусната от печат първата част от неговия трактат, "Дживакаруня Озхуккам", за състраданието към всички живи същества - ключов принцип в неговото учение. Той препоръчвал пътя на добродетелта, "Санмаргам", чиято основна нишка е състраданието към всички живи същества. Той учел, че добротата е изначално присъща на хората. Понеже Бог се проявява във всички живи същества, добротата и състраданието, които проявяваме към живите същества, са добра и любов към Бога. Той учел, че любовта към Бо, или Божията милост ще протече в самото същество на онзи, който е състрадателен. За да получи Божията милост, човек трябва да стане въпръщение на добротата и да утвърди в себе си чувствата на единство и братство. ... Божествената песен на Милостта "Божествената песен на Милостта" е една от най-великите творби на тамилски език. Написана в мелодичен стих, тя разказва за природата и свойствата на Бога, душата и симфонията на живота. Тя описва различни степени на себереализация и трансформиция на смъртната обвивка на Рамалинга в божествено безсмъртно тяло. Рамалинга написал, че неговото смъртно тяло е станало блестящо, със златен ореол и се е трансформирало в "тяло на любовта" (Анбуру или Суддха дехам). Той пеел и пеел във възторжено опиянение, възхвалявайки потока на Божията Милост. Неговото "тяло на любовта" се преобразувало в едно лъчезарно тяло, познато още като "тяло на Милостта", Пранава дехам или "тяло на светлината". За разлика от обикновеното, това тяло било недосегаемо при докосване. То било нетленно и неподвластно на разрушителните природни сили. На този етап стремежът му да се слее с Върховния Бог бил изпълнен. В един от химните той казва: "Аз се молих за лъчезарно тяло, което ще живее вечно и ще устои на вятъра, земята, небето, огъня, водата, слънцето, луната, смъртта, болестта, смъртоносните оръжия, планетите, злодеянията или каквото и да било друго. Той изпълни молбите ми и аз имах това тяло. Не си мислете, че този подарък е незначителен. О, хора търсете убежище при моя Отец, който е повелител на Божественото великолепие, обезсмъртяващо дори материалното тяло." ... Пътят на трансформацията Рамалинга ни е завещал повече от 40 000 строфи, в които описва преживяните от него степени на трансформация... Рамалинга описва няколко последователни трансформации: 1. Трансформация на смъртното човешко тяло в "Суддха дехам" (съвършено тяло), постигната чрез универсално духовно общение и преданост към Бог. 2. Трансформация на "суддха дехам" в "Пранава дехам" (Тяло на Милостта и Светлината). 3. Трансформация в "Джнана дехам" (Тяло на Мъдростта), в тяло на Върховния Бог. ... Суддха Дехам или "Съвършенотото тяло" В много стихове Рамалинга пее как неговото "нечисто тяло" от "нечисти елементи" се е трансформирало в "чисто тяло" от "чисти елементи", наречено "Сварна дехам" - "златно тяло" от неизмерими карати... В песен 5, част 110, стих 1, той пее, че човек трябва да мисли непрекъснато за Бога, докато почувства, че се разтапя в любовта си към Него. В такова състояние човек избухва във сълзи, пее в прослава на Бога и се изпълва в една омиротворяваща топлина... С развитието на вселенската любов и свещенна топлина, тялото както и душата, се подготвят за низхождението на Милостта, под формата на Светлина. Когато това се случи материалното тяло от нечисти елементи се трансформира в "тяло на чистата светлина", излъчващо златен ореол. ... това златно тяло е изглеждало на около 12 години. Физиологичните процеси са прекратени. Вече не съществуват проблемите с храната, храносмилането, отделянето, растежа и стареенето. Външно тялото изглежда изящно красиво и не хвърля сянка. ... Дарен с това тяло, човек е неподвластен на ограниченията на петте първични елемента - земя, вода, огън, въздух и етер. Неговите сетива могат да усещат на разстояние и познанието е универсално и въздесъщо. Човек не е ограничен от времето, пространството и другите закони на природата, нито му трябва храна, сън или секс. Това тяло не старее, нито може да бъде разрушено от каквито и да било оръжия. Волята му е способна да твори и разрушава... Пранава Дехам или "Тяло на Милостта" Рамалинга описва по-нататъшната трансформация от "съвършено тяло" в "Пранава дехам" (Тяло на Милостта). Според него, то може да бъде видяно, но не може да бъде докоснато. То изглежда като небесно дете на около пет до осем годишна възраст. Самото негово волеизявление може да властва на "Сидхите" - йогическите вълшебни сили... Джнана Дехам или "Тяло на Блаженството" ... крайната и най-висшата трансформация в човешкото развитие: трансмутацията в Бог, за която той говори като за сливане с тялото на Върховната Мъдрост - Джнана Дехам - тялото на Върховния Бог. При нея тялото е въздесъщо, но е недоловимо за сетивата. ----------------------------------------------------------------- "Никога няма да забравя смъртта на любимия си учител Джамянг Кхиентсе Чьокий Лодрьо през лятото на 1959 г. През последните години от живота си той се стремеше да излиза от манастира колкото е възможно по-малко. Учители от всички школи се тълпяха при него, за да слушат ученията му, а също така и представители на различните приемствени традиции, защото той беше извор на приемственото им познание. Манастирът Дзонгсар, където живееше, се превърна в един от най-оживените духовни центрове в Тибет и беше посещаван от всички най-велики лами. В цялата област думата му беше закон. Беше толкова велик учител, че почти всички му бяха ученици. Имаше огромно влияние, благодарение на което можеше да предотврати граждански войни - достатъчно бе да каже, че ще оттегли духовната си подкрепа за враждуващите от двете страни....Джамянг Кхиентсе Чьокий Лодрьо издъхна в три часа сутринта на шестия ден от петия тибетски месец. Десет дни преди това, когато една нощ медитирахме за дълъг живот, земята се разклати от страховито земетресение. Според будистките сутри това е белег, че скоро ще умре просветлено същество.3Три дни смъртта му се пазеше в пълна тайна и никой не знаеше, че Джамянг Кхиентсе е умрял. На мен ми казаха, че здравето му се е влошило рязко и че вместо в стаята му, където обикновено спях, трябва да отида в друга. Най-дълго време с учителя бе прекарал неговият помощник и ръководител на церемониите лама Чокден. Той беше тих, сериозен, аскетичен човек с проницателен поглед и хлътнали скули, чието държане беше достойно и изтънчено, макар и смирено. Чокден беше известен с изключителната си честност, с дълбокото си човешко благоприличие, с доброто си сърце и удивителната си памет - изглежда си спомняше всяка дума и всяка история, разказана някога от учителя, и познаваше в най-малки подробности сложните ритуали и тяхното значение. Сам той беше достоен за пример медитатор и учител.Виждахме, че Чокден продължава да носи храна в стаята на учителя, но изражението на лицето му беше мрачно. Питахме как е Кхиентсе, но Чокден неизменно отговаряше: „Положението не се е променило." В някои традиции е важно, докато учителят медитира след смъртта си, да се пази тайна. Едва три дни по-късно научихме, че е умрял. След това индийското правителство изпрати телеграма до Пекин, а оттам новината бе предадена в манастира Дзонгсар в Тибет, където много от монасите вече били разплакани, защото някак си доловили, че Кхиентсе умира. Малко преди да тръгнем той дал тайнствен обет, че преди да умре ще се върне още веднъж. И го направи.В новогодишната вечер в края на същата година, около шест месеца преди да умре окончателно, когато се изпълнявал ритуален танц, много от по-възрастните монаси видели образа му в небето. В манастира учителят ми бе основал колеж, в който са се подготвяли едни от най-добрите учени в по-ново време. В главния храм имаше голяма статуя на бъдещия Буда Майтрея. Рано една сутрин, малко след появата на видението в небето,човекът, който поддържа храма, отворил вратата: Кхиентсе седял в скута на Майтрея.Учителят ми умря в поза „Спящ лъв". Всички признаци, че все още медитира, бяха налице и никой не докосна тялото в продължение на три пълни дни. Никога няма да забравя момента, когато излезе от медитацията си - носът му изведнъж хлътна, лицето му се обезцвети и главата му леко се наклони на една страна. До този момент в тялото му все още имаше някаква сила, някакво равновесие и живот.Когато измихме, облякохме и свалихме тялото в главния храм на двореца, беше вечер. Бяха се насъбрали цели тълпи хора, за да изразят уважението си.Тогава се случи нещо удивително. Появи се някаква млечнобяла светлина, подобна на светла мъгла, която постепенно се разпространи навсякъде. Пред дворцовия храм имаше четири ярки електрически лампи, които по това време бяха запалени, защото беше седем вечерта. В сравнение с тази тайнствена светлина обаче те изглеждаха слаби. Апа Пант, политически пълномощник в Сиким, пръв позвъни по телефона, за да попита какво е това. После започнаха да се обаждат и много други -странната неземна светлина беше забелязана от стотици хора. Един от останалите учители ни обясни, че според тантрите подобни светлинни явления са признак, че някой става буда." ... "СМЪРТТА НА УЧИТЕЛ Реализираният практикуващ продължава да пребивава в осъзнава¬нето на природата на ума в момента на смъртта и се пробужда в Основ¬ното сияние, когато то се прояви. Би могъл да остане в това състояние дори в продължение на няколко дни. Някои медитатори и големи учители предпочитат седяща поза за медитация, а други - позата на спящия лъв.Освен че се владеят напълно, съществуват и други признаци, по които можем да познаем, че са се отпуснали в Основното сияние - на лицето им се задържа някакъв цвят, ноздрите не хлътват, кожата остава мека и еластична, тялото не се втвърдява, в очите се запазва мек, състрадателен блясък, а в сърцето остава някаква топлина. Много е важно тялото на учителя да не се докосва и край него да се пази пълна тишина, докато той не премине отвъд чрез медитация.Гялуанг Кармапа - велик учител и глава на една от четирите главни школи на тибетския будизъм - умря през 1981 г. в една болница в Съединените щати. Несекващата му веселост и състраданието му бяха истинско вдъхновение за хората около него. Доктор Ранулфо Санчес, шеф на хирургията, казва за него:Лично аз чувствах, че Негово Светейшество не е обикновен човек. Когато ме погледнеше, имах чувството, че търси нещо в мен, че погледът му прониква в душата ми. Бях много изумен от този негов поглед и способността му да разбира, без думи, каква е ситуацията. Негово Светейшество на практика повлия на всички, които бяха в контакт с него в болницата. Много често, когато чувствахме, че смъртта му наближава, той се усмихваше и казваше, че грешим, а след това състоянието му се подобряваше...Негово Светейшество никога не вземаше болкоуспокояващи лекарства. Ние, лекарите, го преглеждахме и си давахме сметка, че изпитва жестоки болки. Питахме го:,,Много ли боли днес? " А той отговаряше: „Не. " Към края разбрахме, че долавя тревогата ни и това дори се превърна в шега. Питахме го: „Изобщо ли не те боли? " А той все така усмихнат отговаряше: „Изобщо. " Един ден всичките му жизнени функции бяха много понижени. Бих му инжекция... за да може да разговаря и в последните си мигове. Излязох от стаята за няколко минути и го оставих да разговаря с няколко лами, като ме увери, че няма намерение да умира през този ден. Когато се върнах след пет минути, заварих го да седи на леглото с широко отворени очи. Съвсем ясно каза: „Здравей, как си?" Всичките му жизнени функции се бяха възстановили, а след още половин час вече седеше на леглото съвсем спокойно, разговаряше и се смееше. От медицинска гледна точка това е нечувано. Всички сестри загубиха ума и дума. Една от тях вдигна ръкава си и ми показа настръхналата си кожа.Персоналът в болницата забелязал, че тялото на Кармапа не следва обичайния процес на rigor mortis и разлагане, а се запазило такова, каквото е било в момента на смъртта. След време установили, че областта около сърцето му все още е топла. Доктор Санчес продължава:Заведоха ме в стаята му около 36 часа след смъртта. Пипнах сръка областта на сърцето и установих, че е по-топла от съседните участъци. За това няма медицинско обяснение.1Някои учители умират в седяща поза за медитация и тялото им остава в това положение, без чужда помощ. Калу Ринпоче умря през 1989 г. в манастира си в Хималаите. Присъствали са много учители, лекар и медицинска сестра. Най-близкият му ученик пише:Ринпоче се опита да седне, но му беше трудно. Лама Гялтсе, който почувства, че времето може би е дошло и че Ринпоче ще има трудности, ако не седне, му помогна. Ринпоче протегна ръка и на мен, аз също го подкрепих. Искаше да седне под прав ъгъл - показа ни го с жест и го каза. Лекарят и сестрата се разтревожиха и Ринпоче се отпусна малко. Все пак зае поза за медитация... Сложи ръцете си както трябва, вгледа се втренчено, устните му започнаха да се движат. Изведнъж: ни обзе дълбоко чувство на покой и неописуемо щастие - само бегло отражение на това, което бе обзело ума на Ринпоче... Постепенно клепачите му се отпуснаха и дишането спря." ---------------------------------------------------------------- „Какво е Безсмъртието? Какво представлява това Безсмъртие за което си говорим? Дали то е вечна младост във физическата форма? Или е съзнание в Духовна форма? А може би е нещо съвсем различно?Думата „Безсмъртен” (Сян) се употребява свободно в Китай. Всъщност тя се използва в толкова голям брой различни описания, че дори ерудиран Даоист ще се затрудни да и аде точно обяснение. Възрастните хора често са наричани почтително „възрастния безсмъртен”. Даоистките монаси, независимо дали са осъществени, или не, обикновенно се наричат „безсмъртни”.Гъ Хун, който ни е дал първото историческо описание на алхимичния процес за постигане на Безсмъртие, класифицира Безсмъртните чрез три отделни нива на постигане на същия този алхимичен процес: - освободени от тялото Безсмъртни - земни Безсмъртни - небесни Безсмъртни Най-нисшето ниво са „освободените от тялото Безсмъртни” и то се постига главно със специални билкови рецепти и други съставки. Този метод гарантира удължаването на живота и постигането на оптимално здраве. Но много често този тип Безсмъртни изоставят тялото, за да съществуват в Духовните Сфери, като например в някой от различните видове Рай за Безсмъртни. Освободилите се от тялото си Безсмъртни обикновенно живеят по 100 и повече години на Земята и след това напускат тихо, оставяйки телесните си останки за погребение. Когато по-късно обаче ковчегът им бъде ексхумиран, тялото привидно изчезва, като от него остава съвсем малка част. Тези Безсмъртни постигат полет на Духа, но не и на физическото тяло (формата). Средното ниво принадлежи на „земния Безсмъртен” и се постига главно с методите на вътрешната алхимия. Практикува се медитация, която води до спокойствие; и дихателни упражнения, които създават „Елексира на Безсмъртието” и „Духовния Зародиш”. Този метод прави безсмъртен Духа, но не и физическото тяло. Разликата между „земния Безсмъртен” (средното ниво) и „освободения от тяло Безсмъртен” (най-ниското ниво) е, че „земния Безсмъртен” може да създаде „Тяло на трансформацията” и да съществува където си иска и какъвто си иска. Този тип Безсмъртни обикновенно живеят в земното царство, високо в планините, в продължение на 100 и повече години и след това просто изчезват. След себе си те не оставят тяло за погребване. Заради умението си да създадат „Тяло на трансформацията”, обикновенно се появяват отново при определени обстоятелства, понякога след няколко века. Тези Безсмъртни могат да левитират, но не могат да осъществят истински физически полет. За да се придвижат от едно место на друго, разчитат повече на Духовна трансформация. Най-висшето ниво е „небесния Безсмъртен” и се постига с с използването на специална рецепта – „хапчето на Безсмъртието”, което прави завинаги безсмъртни и тялото и Духа. Тези Безсмъртни никога не остаряват. Притежават всички умения на останалите два типа Безсмъртни, но рядко ги използват, а освен това могат да изпълняват истински физически полет. Обикновенно не общуват със смъртните и предпочитат да се скитат в „Пустотата”. Тези Безсмъртни могат да идат където и когато си пожелаят, като обикновенно посещават различните видове Рай за Безсмъртни и Небесните Сфери.” източник: „Класическа книга на Нефритения Император за запечатване на ума” Даоиско ръководство за здраве, дълголетие и Безсмъртие; Стюърт Олв Олсън ---------------------------------------------------------------- ІІ Коринтяни 5 глава "1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. 2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, 3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи. 4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота. 5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това. 6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, 7 (защото с вярване ходим, а не с виждане). 8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа. 9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него. 10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло. 11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати. 12 С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето. 13 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас. 14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели; 15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал. 16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме. 17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново. 18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение; 19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. 20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, 21 Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога." ---------------------------------------------------------------- Преображение Господне Мер_Ка_Ба

rurk

rurk

 

Старецът Тадей Витовнишки, Света Гора, Атон

Исихазъм Старецът Тадей Витовнишки, Света Гора, Атон Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно... И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божи образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схващаме това. Ние разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божествения живот и че с мислите си много въздействаме на другите... Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семеството, и в държавата, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тишината и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занимаваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или зло. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разрушават нашия мир. Тогава нямаме покой... Така и всяка душа, която се е съединила с Бога излъчва мир и радост. Божествения мир и радост се разпространяват от тази душа и ние се чувстваме приятно в нейно присъствие. Виждаме какво означава Царството Небесно - правда, мир и радост в Светия Дух... Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството... Ние сме тези, които създават дисхармонията. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и божествения живот... Бог е господар на всички умове... Без Бога не можем да обичаме даже и себе си... Човекът е малък космос... Раят и адът са реални състояния на душата... Ние сме в духовна борба. Стоене пред Господа За пазенето на мира в сърцето, свързвайте и стоенето пред Господа. Това значи непрестанно да имаме в ума си, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да си лягаме, да ядем и да ходим. Господ е навсякъде и във всичко.... Господ е сила, която движи живота на всяка твар, устройва порядъка във вселената, дава красота на създанието, промишлява във всичко и пребивава в човешкото сърце. Царят на славата пребивава във всяка твар и в Своите синове. За Богообщението Човек вътре в себе си ще открие Царството Божие. "Влез в своето сърце и там ще откриеш стълбицата за влизането в Царството Божие.", съветва свети Исаак Сирин. Светото Писание ни учи, че Царството Небесно е "правда, мир и радост в Светия Дух". Първата крачка към Богообщението е да предадем себе си напълно на Бога. Защото Бог е този, Който действа, а не човек. Богообщението означава да се всели в нас Бог, да действа в нас; нашия дух да се облече с Него и да управлява разума, волята и чувствата. Тогава ние ставаме доброволно оръжие в Неговите ръце и сме движени от Бога в мислите и желанията, и чувствата, и в думите, и в делата. - Как човек, който е достигнал висока степен на духовност, се пази от гордостта? - Това не е нещо сложно. Богообщението е нормално състояние на душата. Човек е сътворен за такъв живота. Но грехът е отделил човека от него и затова той трябва отново да го придобие. Ние в действителност се трудим да се върнем в нормално, здраво състояние. Съзерцание Когато в сърцето на човек се всели Небесното Царство, тогава Бог му открива много тайни. Той заедно с Бога "влиза" в същността на нещата и разбира тяхната тайна. В Бога е цялото знание и когато Господ поиска, по Своята милост го открива на човека. Така и простия, неук монах по Божията милост разбира великите тайни: за живота, за смъртта, за рая, за ада, съзнава и как е устроен този свят. Когато в човешкото сърце се всели Царството Божие, Бог "смъква" като някаква завеса незнанието на ума. Човек започва да разбира не само тайната на творението, но и тайната на самия себе си. В някой момент Бог по неизказаната си милост му открива Себе си и човек съзерцава Царя на славата, както вижда слънцето в бистра вода. Тогава става едно с Бога и Той действа в него. Атмосферата на небето и атмосферата на ада От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие. Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосфепрата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и атмосферата на пъкъла е проникнала в нас....Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!" - Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си. - Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност. - Има ли тогава в човека мисли? - Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни.

rurk

rurk

 

Медитацията

"СЪЩНОСТТА НА МЕДИТАЦИЯТА Целта на медитацията е да пробуди у нас подобната на небе природа на ума и да ни въведе в това, което сме всъщност, в нашето непроменящо се чисто осъзнаване, което е в основата както на живота, така и на смъртта. В неподвижността и тишината на медитацията докосваме и се връщаме към тази дълбока вътрешна природа, която от толкова време сме престанали да виждаме при вечната заетост и непостоянството на ума ни. Нима не е удивително, че нашият ум не може да остане неподвижен повече от няколко секунди, без да се вкопчи в нещо незначително? Умовете ни са толкова неспокойни и ангажирани... Понякога си мисля, че като живеем в един съвременен град, ние вече приличаме на измъчените същества от състоянието непосредствено след смъртта, за чието съзнание се казва, че е докарано до агония от безпокойство. Според някои източници до 13 % от населението на Съединените щати страда от едно или друго психическо заболяване. Какво говори това за начина ни на живот? Ние сме фрагментирани на твърде много различни аспекти, не знаем кои сме всъщност, с кои от тези аспекти трябва да се самоидентифицираме и в кои от тях да вярваме. Толкова много различни гласове, диктати и чувства се борят за власт над вътрешния ни живот, че се оказваме разпръснати навсякъде, във всички посоки - и у дома не остава никой. Ето защо медитация означава да отведем ума у дома му. Три неща отличават медитацията, която води само до временно отпускане, спокойствие и блаженство, и медитацията, която е мощен тласък към вашето просветление и просветлението на другите. Наричаме ги „Добро в началото ", „Добро в средата " и „Добро в края ". “Добро в началото" произтича от съзнанието, че ние, както и всички чувстващи същества, притежаваме буда-природа, която е наша най-дълбока същност, и че разбирането на този факт означава да се освободим от неведението и да сложим край на страданията. Всеки път, когато започнем да медитираме, си спомняме за това, мотивираме се и се вдъхновяваме от идеята да посветим практиката и живота си на просветлението на всички същества в духа на следната молитва, използвана от всички буди на миналото: Чрез силата и истината в тази практика нека всички същества имат щастие и това, което поражда щастие; нека всички се освободят от тъгата и това, което поражда тъгата; нека никой никога да не се разделя с щастието, в което няма тъга; и нека всички имат душевен покой без прекалено привързване и без прекалено противопоставяне, и нека живеят, вярвайки в равенството на всичко, което живее. “Добро по средата" е нагласата на ума, с която навлизаме в същинската практика, тази, която е вдъхновена от осъзнаването на природата на ума, от което пък произлиза освобождаването му от стремежа да се вкопчи в нещо; нагласата, която е освободена от всякакво концептуално съпоставяне, когато осъзнаваме, че всички неща в своята същност са „пусти" и илюзорни, като в сън. “Добро в края" е начинът, по който завършваме медитацията си, като посветим всичките й добри качества чрез дълбока молитва: „Нека всичко добро, което произлиза от тази практика, спомогне за просветлението на всички същества, нека стане капка в океана от действия на всички буди в неуморната им работа за освобождаването на всички същества." Доброто е позитивната сила и ползата, спокойствието и щастието, които излъчва вашата практика. Вие посвещавате това добро на крайната, върховната полза за всички същества - тяхното просветление. На по-непосредствено ниво то се посвещава на мира в света, на това да няма нуждаещи се и боледуващи и всички да живеят добре и в трайно щастие. После, след като си давате сметка за илюзорната и подобна на сън природа на реалността, размишлявате дълбоко върху това, че вие, който посвещавате практиката си, тези, на които я посвещавате, дори и самият акт на посвещаването в своята същност също са „пусти" и илюзорни. Според ученията това запечатва медитацията и пречи на чистата й сила да изтече или да се изгуби, за да не се похаби нищо от нейното добро. Трите свещени принципа - умелата мотивация, нагласата да не се привързваме, която идва с медитацията, и посвещението, което я запечатва - правят медитацията и просветляваща, и мощна. Великият тибетски учител Лонгченпа ги описва много сполучливо по следния начин: „сърцето, окото и жизнената сила на истинската практика". Както казва Ньошул Кхенпо, „За да достигнеш пълно просветление, не е нужно повече от това, но по-малко не е достатъчно." ПРАКТИКАТА НА СЪСРЕДОТОЧАВАНЕТО Медитацията е отвеждане на ума у дома му, а това се постига най-напред чрез съсредоточаване. Веднъж една стара жена отишла при Буда и го помолила да й каже как да медитира. Той я посъветвал във всеки момент да се съсредоточава върху движенията на ръцете си, докато вади вода от кладенеца. Знаел, че ако направи това, тя скоро ще достигне до състоянието на бдително и просторно спокойствие, което е самата медитация. Практиката на съсредоточаването, на прибирането на разпръснатия ум у дома му, което от своя страна извежда различни аспекти от нашето същество на фокус, се нарича „Спокойно оставане" или „Спокойно пребиваване". Спокойно пребиваване постига три неща. Първо, всички фрагментирани аспекти от нашето същество, които са били във война помежду си, се успокояват, избледняват и стават приятели. При това успокояване започваме да разбираме себе си по-добре, а понякога дори можем да се докоснем до излъчването на фундаменталната си природа. Второ, практиката на съсредоточаването разтваря негативното у нас - агресивността и бурните емоции, които събират сила в продължение на не един живот. Важното е вместо да потискаме или да се отдаваме изцяло на тези емоции, мисли или каквото и да било друго, да ги наблюдаваме с щедро разбиране, което трябва да е колкото се може по-просторно. Тибетските учители казват, че тази мъдра щедрост има аромат на безгранично пространство, така топло и уютно, че се чувстваш обгърнат и защитен от него, като с одеяло от слънчеви лъчи. Постепенно, ако оставим ума си открит и съсредоточен, с помощта на някои техники за все по-пълното му фокусиране, които ще обясня по-късно, негативното ще се разсее. Човек започва да се чувства добре в собственото си същество или както казват французите: etre bien dans sa peau (добре в кожата си). Това води до облекчение и дълбоко спокойствие. Трето, тази практика разкрива вашето вътрешно Добро сърце, защото разтваря или премахва злото у вас. Само когато отстраним злото от себе си, можем да бъдем истински полезни на другите. Чрез тази практика ние бавно отстраняваме злото и отрицателното и позволяваме на истинското си Добро сърце - фундаменталната доброта, която е наша същинска природа, да заблести и да се превърне в топлия климат, в който процъфтява нашето истинско същество. А сега ще видите защо наричам медитацията мир на практика, неагресивност на практика, ненасилие на практика и истинско, най-пълно разоръжаване. ЕСТЕСТВЕНИЯТ ВЕЛИК ПОКОЙ Когато преподавам медитация, аз много често започвам с думите: „Отведи ума си у дома му. Освободи го. Отпусни го." Цялата практика на медитацията може да се опише по същество със следните три основни момента: отвеждане на ума у дома му, освобождаване, отпускане. Всяка от тези фази има значение, което се отразява на много нива. Да отведеш ума си у дома му означава да го доведеш до състояние на спокойно пребиваване чрез практиката на съсредоточаване. В най-дълбок смисъл да отведеш ума си у дома му означава да го насочиш навътре и да останеш в природата му. Това е най-висшата медитация. Да освободиш ума си означава да го освободиш от оковите на привързването, тъй като си даваш сметка, че всички страхове и страдания са резултат на копнежите на привързания, вкопчен в нещо ум. На по-дълбоко ниво - разбирането и увереността, които произлизат от все по-дълбокото осъзнаване на природата на ума, вдъхновяват дълбоката и естествена щедрост, която дава възможност сърцето да се освободи от всякакво привързване, да стане напълно свободно, за да може да се разтопи и да потъне във вдъхновението на медитацията. Най-накрая, да отпуснеш ума си означава да му дадеш простор и да премахнеш напреженията от него. В по-дълбок смисъл умът се отпуска в истинската си природа, състоянието Ригпа. Тибетските думи, които предизвикват този процес, в най-общ смисъл означават „отпускане във Ригпа". То е все едно да хвърлиш шепа пясък върху равна повърхност -всяка песъчинка пада на свое място. Ето така човек се отпуска в истинската си природа - оставя всички мисли и емоции естествено да се уталожат и да се разсеят в състоянието на природата на ума. Когато медитирам, аз винаги се вдъхновявам от следната поема на НьошулКхенпо: Отпусни в естествения велик покой този изтощен свой ум, доведен до безпомощност от карма и невротични мисли, подобно на безмилостния гняв на разбиващите се вълни в безкрайния океан на самсара. Отпусни се в естествения велик покой. И преди всичко - не се напрягай, бъди колкото е възможно по-естествен и просторен. Изплъзни се тихичко от примката на обичайната си угрижена същност, остави всякакво привързване и се отпусни в истинската си природа... Мислете за обикновения, изпълнен с мисли ум като за бучка лед или блокче масло, оставени на слънце. Ако се чувствате ядосани и хладни, оставете тази агресивност да се разтопи по същия начин в слънчевата светлина на вашата медитация. Оставете покоят да ви въздейства, да ви даде възможност да съберете разпиления си ум чрез Спокойното пребиваване и да се събудите в усещането и проникновението на Ясното виждане. Тогава ще откриете, че всичко отрицателно се е разтопило, агресивността ви е изчезнала, че вашето объркване се е изпарило постепенно като мъгла в огромното безупречно небе на абсолютната ви природа.4 Седнали спокойно, с неподвижно тяло, мълчаливи, със спокоен ум, оставете мислите и чувствата, каквито и да са те, да идват и да си отиват, без да се задържат никъде. Как бихме се чувствали в такова състояние? Дуджом Ринпоче казваше следното: „Представете си мъж, който се прибира у дома след дълъг и тежък работен ден на полето и се отпуска на любимия си стол пред огъня. Работил е цял ден и знае, че е постигнал това, което е искал да постигне. Повече няма за какво да се тревожи, нищо не е останало незавършено и той може да се освободи от всичките си грижи и тревоги, може да е доволен, просто да съществува." Така че когато медитирате, най-важното е да създадете подходяща вътрешна атмосфера на ума. Всички усилия и напрежения идват от липсата на пространство, така че създаването на тази подходяща атмосфера е от основна важност, за да медитирате наистина. Когато има пространство и добро предразположение, медитацията възниква без усилие. Понякога, когато медитирам, аз не използвам определен метод. Просто оставям ума си в покой и откривам, особено когато съм вдъхновен, че мога да доведа ума си до дома му и да се отпусна много лесно. Седя спокойно и се отпускам в природата на ума. Не се съмнявам и не се питам дали съм в „правилно" състояние или не. Няма никакво усилие, просто богато разбиране, будност и непоклатима увереност. Когато съм в природата на ума, обикновеният ум вече не присъства. Няма нужда да изпитвам или да поддържам усещането, че съществувам - аз просто съм. Присъства някакво фундаментално доверие. Няма нищо конкретно за правене. МЕТОДИ ЗА МЕДИТАЦИЯ Ако умът ви е в състояние да се уталожи по естествен начин и ако откриете, че изпитвате желание просто да се отпуснете в чистото му осъзнаване, тогава не ви трябва никакъв метод на медитация. Дори би било признак на неопитност да се опитвате да приложите някой от тях. Все пак за много от нас е трудно да достигнат до това състояние направо. Просто не знаем как да го пробудим, а нашите умове са толкова необуздани и разпилени, че ни трябва някакъв умел метод, за да го постигнем. Под „умел" разбирам следното: трябва да обедините разбирането си за същинската природа на вашия ум и това, което знаете за разнообразните си променливи настроения, с интуицията, която сте си изработили за работа със себе си. С обединяването на тези неща вие усвоявате изкуството да прилагате най-подходящия за дадена ситуация или проблем метод, да променяте вътрешната атмосфера на ума си. Не забравяйте обаче, че методът е само средство, той не е самата медитация. Именно чрез умелото практикуване на метода се постига съвършенството на това чисто състояние на пълно присъствие, което е истинската медитация. На тибетски съществува една показателна поговорка „Гомпа ма ийн, компа ийн", което буквално означава „Медитацията не е, свикването -е". Това ще рече, че медитацията не е нищо друго, освен свикването с практикуването на медитация. Както се казва, „медитацията не е стремеж, а естествено асимилиране". Като продължавате да практикувате даден метод, медитацията постепенно възниква. Тя не е нещо, което може да се „прави", тя е нещо, което се случва спонтанно само след като сме овладели практиката. Но за да възникне медитацията, трябва да се създадат спокойни и благоприятни условия. Преди да можем да овладеем ума си, най-напред трябва да успокоим неговото обкръжение. В момента умът е като пламък на свещ -нестабилен, трепкащ, непрестанно променящ се, обвяван от силните ветрове на нашите мисли и чувства. Пламъкът ще гори стабилно само когато успеем да успокоим въздуха наоколо. Следователно ние ще можем да се отпуснем и да се докоснем до природата на ума си, когато успокоим бурята на нашите мисли и чувства. От друга страна, след като веднъж намерим стабилност в медитацията си, шумовете и смущенията от всякакъв вид ще ни влияят все по-малко. На Запад хората много често отдават цялото си внимание на това, което бих нарекъл „технология на медитацията". В края на краищата съвременният свят е луд по механизмите и машините и е пристрастен към чисто практическите формули. Но при медитацията техниката далеч не е най-важното нещо; най-важното е духът - умелият, вдъхновен и творчески начин, по който практикуваме, който може да бъде наречен „поза". ПОЗАТА Учителите казват: „Ако създадете благоприятни условия в тялото и вашето обкръжение, тогава медитацията и осъзнаването ще дойдат сами." Позата не е тайнствена педантичност - целият смисъл на заемането на правилна поза е създаването на по-вдъхновяваща среда за медитация, за пробуждането на Ригпа. Съществува връзка между позата на тялото и разположението на ума. Умът и тялото са взаимосвързани и медитацията възниква съвсем естествено, след като тези две неща са предразположени. Ако седите и умът ви не е изцяло в тон с тялото ви - ако например сте угрижени или ви измъчва нещо, - тогава тялото ви ще чувства физически дискомфорт и трудностите възникват по-лесно. Ако, от друга стана, умът ви е в спокойно, вдъхновено състояние, той ще повлияе на позата ви и ще седите по-естествено и без напрежение. Така че е много важно да се съчетаят позата и увереността, която възниква от осъзнаването на природата на ума. Позата, която ще обясня, не е изключено да се различава до известна степен от някои други, с които може би сте свикнали. Тя е от древните учения Дзогчен, преподавали са ми я моите учители и самият аз я намирам за особено силна. В ученията Дзогчен се казва, че Гледката и позата трябва да наподобяват планина. Вашата Гледка е сумата от цялото ви разбиране и погледа навътре към природата на ума, които са с вас при медитацията. Така че вашата Гледка се изразява чрез позата ви и я вдъхновява. Начинът, по който седите, изразява същността на вашето същество. Седнете сякаш сте планина - с непоклатимото постоянно величие на планината. Планината е нещо напълно естествено и напълно спокойно -независимо какви ветрове я брулят и колко тъмни и дебели облаци се струпват около върха й. Седнете сякаш сте планина и оставете ума си да се издигне, да полети, да се понесе във висините. Най-важното при тази поза е да държите гърба изправен като „стрела" или като „подредени една върху друга златни монети. „Вътрешната енергия", или прана, ще преминава свободно по фините канали на тялото, а умът ви ще намери истинското си състояние на покой. Не насилвайте нищо. Долната част на гръбначния стълб е естествено извита. Тя трябва да е във вертикално положение, но без да е напрегната. Главата ви трябва да се намира в приятно равновесие върху шията. Именно раменете и гръдният кош носят силата и красотата на позата и те трябва да са в стабилно равновесие, без никакво напрежение. Седнете с кръстосани крака. Не е необходимо да седите в пълна поза „лотос", на която се обръща повече внимание в напредналата йога-практика. Кръстосаните крака символизират единството на живота и смъртта, на доброто и лошото, на умелите средства и мъдростта, на мъжкото и женското начало, на самсара и нирвана - същността на недуалността. Може да предпочетете да седите на стол със спуснати надолу крака, но при всички случаи гърбът трябва да е изправен.5 Според моята традиция очите трябва да са отворени - това е много важно. Все пак ако сте чувствителни към външни смущения, когато започвате да практикувате, може за известно време да затворите очи и спокойно да се насочите навътре. След като се установите в състояние на покой, постепенно отворете очи и ще видите, че погледът ви е станал по-спокоен. Сега сведете очи надолу под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Един най-общ съвет - когато умът ви е неспокоен, по-добре е да гледате надолу, когато е сънлив - вдигнете го нагоре. Щом умът ви се успокои и се появи яснотата на проникновението, ще се почувствате свободни да вдигнете очи, да ги отворите още по-широко и да гледате в пространството точно пред себе си. Това е погледът, който се препоръчва от практиката Дзогчен. В учението Дзогчен се казва, че медитацията и погледът трябва да са като огромната шир на океана - всеобхватни, отворени и безгранични. Точно както вашата Гледка и поза са неотделими една от друга, така и медитацията вдъхновява погледа и те се сливат в едно. Не се фокусирайте върху нищо конкретно. Обърнете погледа леко навътре към себе си и го оставете да се разшири, да стане по-просторен и всеобхватен. Сега ще откриете, че и зрителната картина е станала по-обширна, че в погледа ви има повече спокойствие и състрадание, повече самообладание и повече равновесие. На тибетски името на Състрадателния Буда е Ченрезиг. ,Нен" означава око, „ре" е ъгълчето на окото, а „зиг" - виждам. Това показва, че със състрадателните си очи Ченрезиг вижда нуждите на всички същества. Насочете състраданието, което блика от вашата медитация - плавно и леко - през очите си, така че погледът ви да стане поглед на самото състрадание - всеобхватен и подобен на океан. Има няколко причини, поради които очите трябва да бъдат отворени. С отворени очи вероятността да заспите е по-малка. Освен това, медитацията не е начин за бягство от света, за изолиране от него чрез някакво подобно на транс състояние на променено съзнание. Напротив - тя е прекият начин да разберем самите себе си и да се съотнесем към живота и света. Затова държим очите си отворени, а не затворени. Вместо да се изолираме от света, ние оставаме открити за него и в мир с всичко. Оставете сетивата си - слух, зрение, осезание - отворени, такива, каквито са, без да се впускате след възприятията им. Както казваше Дуджом Ринпоче: „Макар и да се долавят различни форми, в същността си те са пусти - и в пустотата се долавят форми. Макар и да се чуват различни звуци, те са пусти - и в пустотата се долавят звуци. Също така възникват и различни мисли. Те са пусти - и в пустотата се долавят мисли." Каквото и да чуете, каквото и да видите, оставете го така, както е, без да се вкопчвате в него. Оставете чутото на слуха, видяното на зрението, не позволявайте да се обвържете с възприятието. Съгласно специалната практика Дзогчен цялата светлина на нашата мъдрост-енергия се намира в сърдечния център, който е свързан посредством „канали на мъдростта" с очите. Очите са „врати" на лъчите, така че трябва да се държат отворени, за да не се затварят каналите на мъдростта.6 Когато медитирате, дръжте устата си леко отворена, сякаш се каните да изпуснете едно дълбоко, облекчаващо „Ааах". Казано е, че като държим устата си леко отворена и дишаме предимно през нея, за „ветровете на кармата", които създават хаотични мисли, има по-малка вероятност да се появят и да създадат препятствия пред нашия ум и медитацията ни. Поставете ръце спокойно върху коленете, като ги покриете. Тази поза се нарича „ум в удобство и покой". В тази поза има някаква искрица надежда, някакво радостно чувство, което произлиза от разбирането, че всички ние имаме буда-природа. Така че когато я заемете, имитирате буда, сякаш на игра, признавате и окуражавате появата на вашата буда-природа. В действителност започвате да се самоуважавате като потенциален буда, но едновременно с това продължавате да разпознавате относителното си състояние. Сега обаче, тъй като сте се оставили да бъдете вдъхновени от радостната вяра в същинската"си буда-природа, можете да приемете негативните си аспекти много по-лесно и да е справите с тях много по-внимателно и с повече хумор. Когато медитирате, поканете сами себе си да почувствате самоуважението, достойнството и голямото смирение на буда, какъвто сте вие. Често казвам, че да се оставите да бъдете вдъхновени от това радостно убеждение е напълно достатъчно - от него естествено ще възникне медитацията. ТРИ МЕТОДА ЗА МЕДИТАЦИЯ Буда е преподавал 84 000 различни метода за укротяване и претворяване на негативните емоции, а в будизма съществуват безброй методи за медитация. Смятам, че три от тях са особено подходящи за съвременния свят. Всеки може да ги прилага и да извлича полза от тези методи. Те са използване на предмет, произнасяне на мантра и наблюдаване" на дъха. 1. Използване на предмет Първият метод е насочването на ума, без напрежение, към някакъв предмет. Този предмет може да притежава природна красота или да предизвиква у вас някакво специално вълнение - например цвете или кристал, но трябва да е нещо, което олицетворява истината - като лика на Буда или на Исус Христос. Образът на учителя ви може да въздейства особено силно. Учителят е живата ни връзка с истината и тъй като с него имаме и лична връзка, неговият лик ни свързва с вдъхновението и истината за нашата собствена природа. Падмасамбхава. „Прилича на мен" Падмасамбхава, „Скъпоценният учител ", „Гуру Ринпоче" е основател на тибетския будизъм и Буда на нашето време. Говори се, че след като видял тази статуя в Самйе, Тибет, където била изваяна през VIII век, той възкликнал: „Прилича на мен" След това я благословил и добавил: „Сега е същата като мен.” Много хора долавят някаква особена връзка със снимката на статуята на Падмасамбхава, наречена „Прилича на мен", изваяна от натура и благословена от самия него през VIII столетие в Тибет. С огромната сила на духовната си личност Падмасамбхава е донесъл учението на Буда в Тибет. Той е известен като „втория Буда" и с обич го наричат Гуру Ринпоче, което означава „Скъпоценен учител". Дилго Кхиентсе Ринпоче казва: „По благородните земи на Индия и Тибет, Земята на снега, е имало множество невероятни и несравними учители. Сред всички тях с най-голямо състрадание и благодат към съществата в трудни времена е Падмасамбхава - олицетворение на състраданието и мъдростта на всички буди. Той може да дари с благодатта си в един миг всички, които се молят пред него, и независимо за какво се молят, има силата да удовлетвори молитвите им незабавно." Вдъхновени от тази мисъл, поставете снимката на статуята му на нивото на очите си и леко насочете вниманието си към лицето и най-вече към погледа. В непосредствеността на този поглед има някаква дълбока неподвижност, която просто се излъчва от снимката и ви довежда до състояние на осъзнаване без привързване, до състояние на медитация. След това оставете ума си спокойно, в покой с Падмасамбхава. 2. Произнасяне на мантра Втората техника, която се използва широко в тибетския будизъм (а също и в суфизма, православното християнство и хиндуизма) е съединяването на ума със звуците на мантрата. Мантра по дефиниция е „това, което защитава ума". Това, което защитава ума от отрицателното, това, което ви защитава от собствения ви ум, се нарича мантра. Когато сте изнервени, когато сте изгубили ориентация или сте емоционално нестабилни, произнасянето на мантра може да промени напълно състоянието на ума ви, като трансформира неговата енергия и вътрешна атмосфера. Как е възможно това? Мантра е същността на звука и олицетворение на истината под формата на звук. Всяка сричка е подплатена с духовна истина и е изпълнена с благодатта на речта на будите. Също така е казано, че умът се носи върху фината енергия на дъха, праната, която се движи и пречиства фините канали на тялото. Така че когато троизнасяте мантра, зареждате дъха и енергията си с енергията на мантрата итака въздействате директно върху ума и тялото си. Мантрата, която препоръчвам на учениците си, е: ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА СИДХИ ХУМ (тибетците казват: Ом А Хунг Бенза Гуру Пема Сидхи Хунг). Това е мантрата на Падмасамбхава, мантрата на всички буди, учители, реализирани същества и е несравнима по сила за постигане на покой, за лечение, за преобразяване и защита в това време на хаос и насилие.7 Произнесете мантрата тихо, с дълбоко внимание, и оставете дъха си, мантрата и съзнанието ви бавно да станат едно. Или я произнесете така, че да ви вдъхнови, и се вслушайте в дълбоката тишина, която понякога следва. Въпреки че познавам тази практика от много отдавна, почти цял живот, понякога все още се изненадвам от силата на мантра. Преди няколко години водех семинар пред триста души в Лион, Франция, които бяха предимно домакини и терапевти. Преподавах цял ден, но те очевидно искаха да използват времето си колкото може по-добре и не преставаха да ми задават въпроси. Към края на следобеда се чувствах напълно изтощен, а в залата се бе възцарила потискаща и тежка атмосфера. И аз произнесох мантрата, която споделих с вас преди малко. Стъписах се от ефекта - след няколко секунди почувствах, че цялата ми енергия се възстановява, че атмосферата в залата се променя напълно и аудиторията отново става жизнена. Подобно нещо ми се е случвало много пъти, така че това не е еднократно „чудо". 3. ,,Наблюдаване" на дъха Третият метод е много древен и присъства във всички будистки школи. Той се състои в това да спрете вниманието си, съвсем леко и съсредоточено, върху дъха си. Дъхът е живот и най-силният белег на живота ни. В юдаизма с „руах", или дъха, се обозначава духът Божи, с който е пропито сътворението. В християнството също има дълбока връзка между Светия Дух, без който нищо не би могло да съществува, и дъха. В ученията на будизма дъхът, или „прана" на санскрит, се счита за „носител на ума", тъй като именно прана кара ума ни да се движи. Така че когато успокояваме ума чрез умела работа с дъха, в същото време ние го укротяваме и дисциплинираме. Всеки от нас знае колко е благотворно и отпускащо, след като сме преживели някакъв стрес, да останем за няколко минути сами и просто да дишаме -навън, навътре, дълбоко и равномерно. Дори и такова просто упражнение може да ни помогне много. Когато медитирате, дишайте естествено, както дишате обикновено. Леко насочете вниманието си към издишването. Когато издишвате, понесете се навън с дъха си. Всеки път, когато издишвате, вие изпускате и освобождавате своята привързаност. Представете си как дъхът ви се слива с всеобхватния простор на истината. Всеки път когато издишате, преди отново да поемете дъх, се образува пустота, в която привързването се разсейва. Отпуснете се в тази пустота, в това открито пространство, а когато поемате въздух отново, не се съсредоточавайте специално върху вдишването, а се стремете умът ви да остане в пустотата. Когато практикувате, е много важно да не правите мислени коментари или анализи, да не се отдавате на вътрешно „клюкарстване". Не бъркайте мисловния коментар (сега вдишвам, сега издишвам) със съсредоточаването. Важно е чистото присъствие. Също така не бива да се съсредоточавате прекалено много върху дъха — отделете на това около 25 % от вниманието си, а оставете останалите 75% в покой. Съсредоточаването върху дишането ще ви даде все по-силно усещане за присъствие, ще събере разпилените части, отново ще станете едно цяло. Вместо да „наблюдавате" дъха си, по-добре опитайте да се самоидентифицирате и да се слеете с него. Постепенно дъхът, дишащият и дишането стават едно - двойствеността и разделянето изчезват. Ще откриете, че този много прост процес на съсредоточаване филтрира вашите мисли и чувства. След това сякаш се освобождавате от старата си кожа, нещо се отделя и се освобождава. ТРИТЕ МЕТОДА В ЕДИН Всеки един от тези три метода сам по себе си е завършена медитативна практика. Независимо от това след дълги години преподаване установих, че много ефективно е те да се обединяват в една практика в реда, в който са изброени тук. Първо, насочването на ума към предмет може да преобрази външното ни обкръжение и въздейства върху тялото ни на ниво форма. Второ, "цитирането на мантра може да пречисти вътрешния ни свят от звуци, емоции енергия. Трето, наблюдаването на дъха може да успокои най-вътрешното измерение на ума, както и праната - носителя на ума. По такъв начин трите метода въздействат върху трите аспекта, от които се състоим - тяло, реч и ум. Когато практикуваме тези методи, всеки води естествено към следващия и дава възможност да задълбочим покоя и присъствието. Започнете със спиране на погледа върху предмет, например снимката Падмасамбхава. Вгледайте се в лицето му. Светите образи като този наистина излъчват покой. Силата на неговата благословия носи такова скойствие, че е достатъчно да го погледнете, за да се укроти умът ви. Наред с това той ви напомня за Буда, който е във вас. Освен че ще служи за обект на медитацията ви, образът ще преобрази обкръжението ви и ще зареди атмосферата на вашата медитация с дълбок и вдъхновяващ покой. Ако желаете, докато съзерцавате лицето на Падмасамбхава, можете да призовавате благословията и присъствието на всички буди. После произнесете мантра и позволете звукът да преобразува енергията на ума ви и да пречисти емоциите ви. Опитайте да произнесете мантрата силно, напевно. Произнасяйте я с колкото можете повече вдъхновение и чувство и тя ще освободи нервното ви напрежение. После се отпуснете в особената тишина, която ще последва. Ще откриете, че умът ви естествено е станал по-тих, по-фокусиран, по-гъвкав, в покой. Можете да произнасяте мантрата тихо или без глас, както обясних. Понякога умът ни е прекалено неспокоен и твърде развълнуван, за да може незабавно да се съсредоточи върху дъха. Ако обаче практикувате първите два метода в продължение на известно време, когато настъпи моментът да се насочите към дъха си, умът вече ще е донякъде опитомен. Сега можете да продължите безмълвно да наблюдавате дъха си. Продължете с него или - след малко - отново се върнете към практиката, която най-много ви допада. Посвещавайте на всеки от методите толкова време, колкото смятате за добре, преди да преминете към следващия. Може да откриете, че понякога обединяването на трите метода в дадената тук последователност помага повече, а друг път само един от методите - наблюдаване на дъха, съзерцаване на предмет или произнасяне на мантра - се оказва по-ефективен за успокояване на разпиления ум. Някои хора например просто не могат да се отпуснат или съсредоточат, ако следят дъха си, и буквално изпитват клаустрофобия. За тях предметът или мантрата ще са по-подходящи. Важното е да правите това, което ви помага най-много и съ­ответства на настроението ви. Пробвайте, но избягвайте прехвърлянето от един метод на друг, след като веднъж сте избрали метод. Определяйте с мъдрост коя практика най-много би подхождала на конкретното ви настроение в момента. Това се нарича умелост. УМЪТ В МЕДИТАЦИЯ Какво тогава трябва да „правим" с ума по време на медитация? Абсолютно нищо. Просто го оставете така, както е. Един учител описва медитацията като „ум, увиснал в пространството". Има една известна поговорка: „Ако оставим ума си в покой, той спонтанно достига до блаженство, точно както водата, ако се остави в покой, е естествено прозрачна и бистра." Често сравнявам ума в медитация с буркан мътна вода - колкото по-дълго оставим този буркан неподвижен, без да го клатим и разбъркваме, толкова повече от замърсяващите го частици ще се утаят на дъното и ще се прояви естествената бистрота на водата. Самата природа на ума е такава - ако оставите ума си в естественото му състояние, той ще намери същинската си природа, която е блаженство и яснота. Така че внимавайте да не натрапвате нищо на ума си, да не искате нищо от него. Когато медитирате, не трябва да полагате никакви усилия да се владеете и да се опитвате да бъдете спокойни. Не позволявайте да изпадате в някаква тържественост или да имате чувството, че изпълнявате специален ритуал. Забравете дори мисълта, че медитирате. Оставете тялото си така, както е, и дъха си такъв, какъвто го заварите. Мислете за себе си като за небето, обхващащо цялата Вселена. СПОКОЙНО ПРЕБИВАВАНЕ И ЯСНА ГЛЕДКА При практиката Спокойно пребиваване трябва да дисциплинираме ума си така, че постоянно да се връща към обекта на медитацията, например дъха. Ако се разсеете, в момента, в който си дадете сметка за това, чисто и просто връщате дъха си към дишането. Нищо друго не е необходимо. Да се укоряваме - Как стана така, че се разсеях? - също е разсейване. Простотата на съсредоточаването, на връщането на ума към дишането постепенно ще го успокои. Умът постепенно ще се уталожи в ума. С усъвършенстването на практиката Спокойно пребиваване, когато станете едно с дъха, дори самият дъх като център на практиката ще се разсее и ще установите, че се намирате в пълен покой, в сегашния момент. Тази целенасоченост е плодът и целта на шаматха или Спокойно пребиваване. Пребиваването в сегашния момент и покоя е отлично постижение. Да се върнем обаче към примера с буркана с мътна вода - ако го оставим в покой, водата ще се избистри, но мътилката все още ще бъде там, на дъното, и ако един ден разклатим буркана, тя отново ще се вдигне. Докато култивирате неподвижност, умът ви ще се наслаждава на покоя. При първото вълнение баче заблудените мисли отново ще се появят. Пребиваването в сегашния момент при Спокойно пребиваване не може да доведе до просветление или освобождаване. „Сега" се превръща в много фин обект, а умът, който пребивава в „сега" - в много фин субект. Докато сме в дуалността обект/субект, умът продължава да е в обикновения концептуален свят на самсара. Чрез практиката Спокойно пребиваване умът се отпуска в състояние на покой и открива стабилност. Както изображението става по-отчетливо, когато фокусираме обектива на фотоапарата, така и целенасочеността на Спокойно пребиваване позволява все по-дълбоко проясняване на ума. С отстраняването на пречките изгрява Ясната гледка, или „проникновението". На санскрит това се нарича „випашйана", а на тибетски - „лхактонг ". На този етап вече не ви е нужна котвата на преби­ваването в „сега" и можете да продължите нататък, дори отвъд себе си, в простора, какъвто е „мъдростта, която осъзнава липсата на его". Именно това ще изкорени заблудите и ще ви освободи от самсара. Постепенното задълбочаване на Ясната гледка ни води към осъзнаване на присъщата природа на

rurk

rurk

 

Махаватар Бабаджи Нагарадж - Учение за Безсмъртие; Канони на Крия Йога (продължение)

Безсмъртието - научен факт и цел на еволюцията Махаватар Бабаджи Нагарадж - Историята на 18-те безсмъртни Йоги Крия Йога Бабаджи http://www.babajiskriyayoga.bg/index.htm Канони: Каноните са предоставени с любезното съдействие на Titiksha "Тайните на дълголетието; Изкуството да оставаме млади" д-р Дориян В. Александров

rurk

rurk

 

Кунга Тензин - "Квинтесенция на устните наставления, относно възгледа, съзерцанието и поведението, съгласно Махамудра"

Намо Гуру Прабхакара! Ти, учителю от традицията другпа, единството на всички Убежища, към който, в състояние на неразделност, аз непрестанно призовавам. На теб, желаещия да установи добра връзка с ученията, ще ги обясня с няколко думи от все сърце. Това, че си получил човешко тяло, е безценно за осъществяването на трите обета. Ако не се занимаваш с практиката на съвършените чисти учения, в течение на този ти живот, получавайки такова тяло, може би в бъдеще няма да получиш. Затова в този живот практикувай обхождане и прострации. Смъртта е враг и свирепите обятия на Яма няма да закъснеят, Докато ти си мислиш: “Аз ще практикувам учението”, смъртта ще те победи. Затова още сега остави злото и прави добро, даже когато просто чуеш за трите лоши състояния на битието, сърцето трепери. Какво ще правиш, когато страданието те настигне? Мислейки така, избегни злото, тъй както избягваш отровата. Три(те) Съкровища имат силата да предоставят Прибежище от състоянието на неумолимите страдания на прераждането, Затова в един съвършен съюз ги призовавам от сърцето. Мисли за всички същества на шестте състояния като за своя майка. През множеството ти минали животи те са били твои родители. Само, че те страдат в това състояние на прераждане. Която и практика да правиш, посвети я за тяхното благо. Сега съзерцавай Учителя си над главата, величествен и накичен с всички знаци на неговото достойнство. И ревностно, от дълбочината на сърцето си, го призовавай. Той се разтваря, след това, в светлината и се слива с твоето собствено съзнание. Без да сменяш това състояние, съзерцавай ума, наблюдавай, накъдето и да се движи, външно (навън б.р.), вътрешно (навътре б.р.), и когато не се проявява. Остани в това състояние – естественото състояние на ума, без да променяш нещо. Не можем да кажем, че ума съществува, тъй като той няма субстанция, И не можем да кажем, че умът не съществува, тъй като все пак мисълта възниква. Умът от време на време е спокоен, от време на време се движи, Наблюдавай го внимателно, без прекъсване. Празната същина на ума е Амитабха, Дхармакаев(ия) ум. Лъчезарната, ясна природа на ума е Авалокитешвара, Самбхогакаев(ия) ум. Всичките мисли, възникващи в ума са Падмасамбхава, Нирманакаев(ия) ум. Всяка една мисъл (или импулс), която възниква в резултат на петте отрови, ако си разбрал нейната природа, то тя е една от буда на петте генезиса. Ако умът е ясен, съзерцавай същността на тази ясност (яснота б.р.), Това е - махамудра, съюз на шунятата и ясността (яснотата б.р.). Ако умът се радва, съзерцавай същността на това удоволствие, Това е - атийога, съюз на шунятата и удоволствието. Ако умът е празен (пуст б.р.), съзерцавай лицето на тази празнина (празнота/пустота б.р.), Това е - махамадхямика, съюз на шунятата и разпознаването. Ако умът се страхува, съзерцавай същността на този, които се бои, Това е - свещеното учение чод. Ако не виждаш умът да има каквато и да било субстанция, Това е - праджняпарамита, шунята на ума. Дали се движиш или си в покой, наблюдавай ума, И движението, и покоят - истинската практика на обхода (ритуалното обикаляне). Когато ядеш, когато пиеш, наблюдавай ума, — И тогава това е истинската ганачакра. Лягайки да спиш и на сън — наблюдавай ума, Така сънят се превръща в практиката на Ясната Светлина. Практикувайки мантра и съзерцание, Дълбокият им смисъл е да наблюдаваш ума. Ако искаш да победиш демоните и да разрушиш препятствията - Побеждаваш ги, съзерцавайки ума. В настоящият момент, можеш за нищо да не мислиш, Но в резултат пребивавай в съзерцаване до сетния дъх. Разговорите и постъпките на обикновените хора, Деянията, разсейващи ума, — не се тревожи от всичко това. Такава е същността на практиката на дълбокото съзерцание. Не я забравяй и развивай ясното присъствие. Със силата на това присъствие управлявай себе си И по този начин ставай все повече и повече свой собствен учител. Сприятели се с практиката на съзерцанието. И ако увеличиш продължителността й, Нейната продължителност вече няма да прекъсне и няма да бъде ограничена от периоди. Ако съзерцанието тече постоянно, като централно русло на река, Какъв благоприятен знак е това! Подобно на пречистено злато това устно учение кхампа Великият учител Агван Кунга Тензин Гелег-балсанпо — въплъщение на Карма-танпел е проповядвал на своите ученици — мъже и жени, монаси и миряни. превод от руски език Анастасия Димитрова Примечания [1] Обычно путь тантры считается путем преображения, трансформации. Трансформация в этом случае означает, что личность через практику тантрийских учений трансформирует свое бытийное состояние двойственного опыта в чистое состояние просветленного ума. Для достижения этой цели используются следующие средства: символический жест — мудра, что соответствует телесному; сила звука — мантра, что соответствует голосу, и визуализация, что соотносится с умом. С помощью этих методов отрицательное, страсти и всевозможные обусловленности, управляющие человеческим бытием, преображаются в соответствующие мудрости. В школе тибетского буддизма ньингма, а также в других, помимо пути трансформации, есть два других основных метода практики — путь отречения и путь самоосвобождения. Говоря кратко, путь самоосвобождения раскрывает изначальную идентичность сансары и нирваны, изначальную чистоту всего мира и опыта. На практике это — спонтанное самоосвобождение омраченностей в их собственной сфере. Средства, используемые для этой цели, — постоянное присутствие ума и ясное узнавание. Путь трансформации, с другой стороны, применяется, как мы уже объяснили выше, по всем аспектам бытия, преображая их в чистое состояние просветления. И, наконец, путь отречения основывается на отказе от негативного, на отречении от страстей и на нарастании положительных качеств личности ради реализации, согласно учениям махаяны, бодхисаттвовского идеала. Все трое путей ведут к реализации, но в характере самой реализации следы проследованного пути имеются (см. прим.6). [2] В старой школе тибетского буддизма, ньингма, высшая тантра — ануттаратантра — разделяется на отцовскую, или махайогатантру, и материнскую, или ануйогатантру. Финальная стадия, к которой ведет практика этих тантр, называется атийога, или по-тибетски дзогпа ченпо. В этом контексте, и только в этом случае, дзогчен может рассматриваться как махамудра — шагжа ченпо, конечная стадия пути трансформации. [3] См. прим.2. [4] Это одно из подразделений школы каржуд тибетского буддизма. Его основал Цангпа Жарай (gtsang pa rgya ras, 1161–1211). Оно исходит, как и другие ветви каржуд, из традиции учителей, начинающейся от индийского сиддха Тилопы и продолжающейся через Наропу, Марбу, Миларепу и его учеников. [5] Монастырь Миндоллингпа, основанный в 1676 г. Уржаном Тердаг Лингпой (он же — Журмед Дорже), был одним из крупнейших монастырских центров в тибетской традиции ньингмапа. [6] 0дин из великих мастеров традиции дзогчен, учил в Тибете около середины VIII в. и реализовал жалуй пхоба ченпо ('ja' lus pho ba chen po) — Великий переход в Радужное Тело. Это — высшая стадия реализации, к которой ведет практика дзогчена. Тот практикующий, кто достигает этой стадии, возвращает физическим элементам своего тела их лучистую сущность и больше не подвержен смерти. [7] Буквально это слово означает сокровища. Это — священные тексты и предметы, скрытые во времена Падмасамбхавы (VIII в. н.э.) в Тибете. В благоприятный момент они раскрывались теми учителями, которые имели с ними определенную духовную связь. Обладающих этой способностью называли тертонами, т.е. открывателями сокровищ. Терма находят не обязательно где-то в земле. Есть тип терма, называемый гонгтер (dgons gter), который некоторые учителя отыскивают в просветленном состоянии своего ума и затем соответственно записывают. [8] Монастырь Даший Джонг находится на северо-западе Индии в долине Кангра, Химачал Прадеш. Основан Восьмым Кхамтрулом Ринпоче после того, как он покинул Тибет. [9] Три обета: Монашеские обеты Винаи. Обеты бодхисаттвы, которые практикующий буддизм махаяны принимает для осуществления всех благ всех живых. Тантрийские обеты. [10] Делать обход вокруг священного предмета, здания, учителя, оставляя их справа от себя, рассматривается как знак глубокого уважения и почитания, зарождающий заслугу. Простирания, выполняемые перед кем-то или чем-то, считающимся святым, выполняют ту же роль — осуществляют накопление блага и очищение посредством телесных действий. Эти практики — часть пути накопления заслуг, что позволяет практикующему быть более готовым следовать пути мудрости, ведущему к реализации. [11] Божество смерти в буддизме. [12] Буддисты рассматривают шесть основных состояний бытия, непосредственно связанных со страстями индивидуума Три низшие состояния бытия: животный мир, причина которого — неведение; мир голодных духов — жадность; мир ада — гнев. Три высшие состояния: мир богов, порожденный привязанностью; мир божеств гневного типа — ревностью; мир людей — гордостью. [13] Три драгоценности — Будда, Дхарма и Сангха, что означает — Пробужденный, Его Учение и сообщество тех, кто практикует Его наставления. [14] В учениях дзогчена, которому эти строки очень близки, состояние личности объясняется на уровне его изначальной основы и на уровне пути, имеющем три аспекта, соответствующие трем измерениям: телу голосу и уму. Ово (ngo bo), суть которого пуста, — это относится к уму. Точнее, ово означает сущность, которая пуста, и это утверждение соответствует уму. Ранбшин (rang bzhin) означает природу, которая лучезарно ясна, относится к речи, Тугже (thugs rje) означает непрерывную энергию (сострадание) — относится к телу. На уровне Плода, или всецелой реализации, эти же три аспекта проявляются как дхармакая, самбхогакая и нирманакая, которые здесь соответственно выражены Амитабхой, Буддой бесконечного света, Авалокитешварой — Великим состраданием и учителем Падмасамбхавой. [15] Будды пяти генезисов выражают первозданное состояние чистоты, простоты и просветленности личности. Они соотносятся с пятью цветами, пятью направлениями и пятью страстями, которые соответствуют пяти мудростям. Связь между страстями и мудростями такова, что для того, кто узнал свою истинную природу, пять страстей, привязывающих существ к бесконечному круговороту страданий перерождений, — уже ничто иное, как пять мудростей. Каждая личность соответственно ее тенденциям становится в связь с одним из пяти генезисов. [16] Мадхьямика — срединный путь, избегающий крайних взглядов бытия и небытия, отвергая всякое утверждение или отрицание, не занимает никакой позиции. Такой образ мысли, повлиявший на тибетский буддизм, был возведен в систему индийским учителем Нагарджуной. В этом тексте речь идет о махамадхьямике, т.е. о Великом срединном пути — результате некоторых тантрийских учений, основанных на вышеуказанной традиции. [17] Чход (gcod) — означает отсекать. Это учение берет начало от Мачиг Лабдон (1055–1117). Индивид с помощью этой практики преодолевает постоянное волнение ума в двойственности надежды и страха, добра и зла, отсекая привязанность к физическому телу и в конечном смысле к индивидуальному Я. [18] Праджняпарамита — запредельная мудрость. Это учение было изложено Шакьямуни спустя 16 лет после его просветления. Затем хранилось у Царя нагов до лучших времен. В I в. н.э., получив это учение от Нагараджи, Нагарджуна стал его проповедовать среди людей. [19]Ганачакра (tshogs 'khor) — практика внутреннего подношения, требующая состояния союза с учителями, просветвленными, дагинями и др. [20] Практика Ясного Света ('od gsal) — один из наиболее прямых методов узнавания ясности и лучезарности природы ума. Она была отработана и полностью изложена в собрании учений, имеющих название “Шесть йог Наропы”, но входит и в другие традиции буддизма. Действие этой практики основано на том, что ясная природа ума проявляет себя, свободная от образов и понятий, с момента утраты чувственного сознания и вхождения в состояние сна до момента начала активности сновидения. Тот же самый феномен, разный по длительности, происходит от момента начала смерти через увядание сознания до момента, в котором сознание вновь начинает пробуждаться. Этот момент — начало бардо, промежуточного состояния, на финальной стадии которого через прогрессивную реактивацию действия ума возникает перерождение в новое существование. Есть много методов узнавания Ясного Света, Однако фундаментальный метод — это тот, который Кунга Тензин ясно указывает в тексте, — развитие Ясного Присутствия во время сна. Полное узнавание Ясного Света во время смерти и есть сама реализация. [21] Кхампа (khams pa) — обитатели Кхама (Восточный Тибет). Но в данном случае это имя указывает на то, что Кунга Тензин принадлежит к традиции кхамтрул, воплощению учителей монастыря Кхампагар. Перевод с тибетского на итальянский текста и примечаний сделан Энрико дель Анжело и Марио Маглиетти в сотрудничестве с Джакобеллой Гаэтани.Перевод на английский — Марио Маглиетти совместно с Джоном Шейном. Изд-во Шан-Шунг, 1983. Перевел с английского на русский М.Л.Савчук, 1989.

rurk

rurk

 

Кратки интроспеции върху библейския сюжет...

Молитвата представлява три вида - просителна, хвалебствена и благодарствена. Човек, виждайки, осъзнавайки своята неправедност/греховност, кривина, несъвършенство, той започва да отправя просителна молитва към Твореца/Бога, за помощ от Висшето, срез която помощ/Светлина/Любов да се поправи. Чрез вяра и последователност на действието, човек достига до едно състояние на себеотдаденост и готовност, в което той предлага себе си, отдава се в ръцете на Бога, оставяйки напълно света на заден план (поне временно, докато тече молитвата). Именно това себепредавена в рецете на Бога, чрез вярата, надеждата или инак казано чрез доверието в Твореца, е вадещо от сетивния битеен свят с всичките му проблеми и тревоги. Именно това излизане от тези неща е медитация, сиререч навлизане на ума в състояние на Покой, на Мир. В еврейската традиция това е аналогично на Шаббат. Седмия Ден - прекратяване на деятелността (дори на ума). Това е и пикът в евангелския текст, което сам Иисус посочва като Път: "Отче, в твоите ръце предавам Духа си." До преди да рече тази реплика, Иисус се молеше: "Отче, защо си ме изостовил?" Значи имаме в началото (по примера от кръстта) молитва, а в последствие настъпва себеотдаване, себепредаване в ръцете на Твореца, себепредлагане. Тогава настъпва същинския Мир, същинската Тишина. Тогава липсва всякаква деятелност, както на физическо ниво, така и на умствено ниво. Именно там в тази тишина, в Шаббат - там изгрява Божествената Светлина, кято има много имена. Това от една страна е и същността на Възкресението на Христа, на Любовта: Ошо Старецът Тадей Витовнишки Св. Симеон Нови Богослов Св. Григорий Синаит Св. Григорий Палама Св. Макарий Велики http://195.149.248.189:8080/2011-10-20/129f52503ac06cd61669bce84dc646be

rurk

rurk

 

Когато сте били още зародиш в утробата на майка ви...

"Когато сте били още зародиш в утробата на майка ви, ръцете ви са обхващали ушите, а очите са били на равнището на коленете. Не сте дишали през устата или носа и вашето дишане (както природата на майка ви), са били подчинени на същите елементи в тялото на майка ви. Макар че не сте яли, постоянно сте растели. Били сте свързани с майка си чрез пъпна връв. След около десет лунни месеца сте се родили. Тялото ви е било меко като кадифе, но щом пъпната връв е била отрязана, вроденото ви зародишно дишане е било прекъснато и заменено с придобито (обикновенно) дишане през носа и устата. От този момент способността ви да виждате се е раздвоила и езикът ви е престанал да се свързва с Управляващия и Изпълнителния канали (думо и жън-мо). С помоща на придобитото дишане същностната ви природа е била пренесена до сърцето, където се е установила, а вечния живот се е спуснал в долната част на корема. Пространството между тях е било малко над 25 сантиметра. Понеже духът ви е бил заменен от съзнанието, последното ви ръководи от младенец до възрастен човек, чак до смъртта, и уви, вашата същностна природа и вечния живот вече никога няма да се слеят. Тъй като жизнеността се увеличава според теглото с 64 джу на всеки 32 месеца, когато детето е на две години и осем месеца, то развива в себе си единица от положителното начало (Ян) и жизненост с тегло 64 джу. Когато е на пет години и четири месеца, положителното начало става две единици, а жизнеността нараства с нови 64 джу. На осем години положителното начало се е увеличило с три единици, а жиснеността - с още 64 джу. Когато детето е на десет години и осем месеца, положителното начало става четири единици, а жизнеността се увеличава с нови 64 джу. На 16 години положителното начало ще е равно на шест единици, а жизнеността получава още 64 джу. Така общото тегло на жизнеността ще бъде 384 джу. Като прибовим наследените от родителите 24 джу, към 360-те джу, дадени от небето и земята, ще се получат 384 джу, или едно кати*, и този, чиято жизненост тежи 384 джу, ще живее. Но на 16-годишния възраст съзнанието на човек взима в свои ръце управлението на живота и постепенно започва да се развива интелектът. Наред с вътрешния огън, надигащ се в тялото му, същностната природа се заменя от ума, така че страстите и желанията изпълват същността на 16-годишния младеж. В стремежа си към слава и богатство той прибягва до хитрост, измисля всякакви уловки, за да излъже другите, без да разбира, че така вреди на истинската си природа. Похабявайки по този начин сърцето и тялото си, той разпилява жизнеността и предизвиква колебания в същностната си природа. Всичко това води до съкръщаване на живота. Вратата на смъртта е широко отворена, а същностната природа е отслабена и повредена. Поради това жизнената му сила изтича навън като воден поток. Раезпилявайки същностната си природа чрез виното и секса, човек оставя възпроизвеждащата и жизнената сила да се изтощят, а той самия потъва в смъртта. Така неговата положителна жизненост (ян ци) постепенно намалява, докато отрицателният и компонент расте в същата степен. Той става човек подвластен на смъртта и погълнат от земните си интереси. От 16-годишна възраст нататък на всеки 96 месеца се развива една единица отрицателно начало (ин). Така към 24-та си година се прибавя още една единица отрицателно начало и поради липса на натрупване на жизненост човек губи 64 джу от нея. Към 32-та година отрицателното начало става две единици и човек губи още 64 джу жизненост поради липсата на мерки за нейното запазване. На 40 години отрицателното начало е вече четири единици и понеже не се вземат мерки за възтановяване на жизнеността, намираща се в долната част на корема, тя постепенно се изтощава, предизвиквайки побеляване на косата и брадата и човек губи 64 джу от нея. На 56 години отрицателното начало е пораснало до 5 единиции понеже човек продължава да се отдава на удоволствия и да се стреми към слава и богатство, черният му дроб отслабва, зрението се влошава, значително намалява паметта, а външността избледнява. И ако независимо от това той не спре да разпилява, губи още 64 джу от жизнеността си. На 64 години отрицателното начало е шест единици , и ако човек още не осъзнава, че е подвластен на смъртта и продължава да гони стремежи, докато косата му не побелее съвсем, а енергията се изтощи и лицето му придобие измъчен вид, той пак ще изгуби 64 джу. Сега старецът вече не е в състояние да създаде възпроизвеждаща сила за поддържане на тялото си. Неговите 384 джу са разпилени и смъртта наближава. ... Ако в продължение на сто дни човек последователно акумулира възпроизвеждаща сила, получава 64 джу жизненост и създава една единица положително начало. Това е като "подклаждане на дърва в огъня" за поддържане и удължаване на живота. Ако възпроизвеждащата сила се събира още 100 дни, човек ще получи допълнителни 64 джу жизненост, а положителното начало ще нарастне на две единици. Тялото става много силно и всички болести изчезват. Ако натрупването на възпроизвеждаща сила продължи още 100 дни, жизнеността на човек се попълва с нови 64 джу и положително начало от три единици. Всички кухини в тялото се пречистват за подмладяване и походката на практикуващия става лека и бърза, зрението - ясно, слухът - добър. След нови 100 дни човек придобива ощ 64 джу жизненост, а положителното начало става пет единици. Духовността на адепта става много висока и поникват нови зъби на мястото на изпадналите. След последвалито още 100 дни, човек получава нови 64 джу и шест единици жизнено начало. Той се наслаждава на най-хубавите неща от живота и възтановява тялото си такова, каквото е било в ранната му детска възраст. Човек отново владее кръга тайдзи (Великия Предел). Така положителната жизненост и същностната природа се сливат, за да излъчат светлината на жизнеността, която е светлина на същностната природа в скъпоценния котел (в главата) и на истинския живот в пеща (в долната част на корема). Ученикът трябва да обмисли всичко това много внимателно." из: "Даоистка вътрешна алхимия" Джао Бичън

rurk

rurk

 

Йога; Пранаяма (Венцислав Евтимов)

ОЧИСТИТЕЛНИ ДИХАТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ КАПАЛАБАТИ Капалабати означава дословно "очистване на черепа", т.е. на главата. Всъщност става дума за очистване на въздушните проходи — ноздрите на носа и челните синуси. Изпълнение. Обратно на обикновеното дишане, при което вдишването е активно, а издишването — пасивно, при Капалабати издишването е активно и почти рязко, докато вдишването е пасивно. Както вече знаем, в Пранаяма издишването е обикновено 2 пъти по-продължително, от колкото вдишването. При Капалабати е обратно — издишването е кратко, със силно изхвърляне на въздух, последвано от дълбоко вдишване. При умерено изпълнение упражнението може да се практикува в някоя подходяща за Пранаяма поза — Сукхасана, Сидхасана или Падмасана. Лотосът е най-подходящ и се използува от най-напредналите. Ръцете се поставят в Жнана Мудра или с длани върху коленете. Гръбначният стълб е изправен, главата — неподвижна. По изключение упражнението може да се практикува от стоеж. Капалабати е чисто диафрагмална, т.е. коремна Пранаяма. Гръдният кош е напълно неподвижен. Преди да започнете Капалабати, издуйте гръдния кош, който трябва да остане блокиран в положение на вдишване с разтворени ребра през цялото време на упражнението — това е необходимо условие за успех. Ако наблюдавате гръдния кош, ще забележите, че макар и блокирани, последните ребра се движат. Това движение е неизбежно, тъй като се дължи на изтеглянето, което упражняват мускулите на коремната преса, свързани с ребрата. Трябва обаче да се избягва всяко активно движение на гръдния кош. Коремната преса е двигателят на упражнението, тъй като чрез нея се осъществява активното издишване. За да научите Капалабати, седнете в удобната ви поза и след като изправите добре гръбнака, се концентрирайте върху това, което става в корема. "Поставете" центъра на тежестта на тялото в долната част - на корема под пъпа. Отпуснете коремната преса — коремът се издува. Свийте изведнъж силно мускулите на коремната преса — особено правите коремни мускули, което изтласква принудително известно количество въздух. Отпуснете бавно коремната преса — коремът отново леко се издува и известно количество въздух навлиза в белите дробове, пасивно и без шум. Капа-лабати се състои от бърза поредица от такива внезапни и резки издишвания, последвани от спонтанно вдишване. По време на това пасивно вдишване контролирайте отпускането на коремната преса по такъв начин, че въздухът да навлиза относително по-бавно. Продължителността на издишването е приблизително 0.2 секунди, докато вдишването варира до 0.8 секунди според ритъма, за който упражнението е предназначено. За да разберете дали издишването е достатъчно енергично и кратко, отправете погледа към крилата на носа, които трябва да бъдат отпуснати — в момента на издишването те се отклоняват видимо встрани. По време на вдишването те не мърдат. Когато се свива, коремната преса изтласква долната част на корема назад. Главно действува долната ("подпъпна") част на коремната преса. Не се опитвайте да "изтегляте" коремната преса, за да изкарате повече въздух, тъй като не количеството на изхвърления въздух е важно (обемът му е малко над този при обикновеното дишане), а силата на изхвърлянето му. Тази сила ще бъде осигурена, ако си представите, че давате с коремната преса "удари" като с бутало върху долната част на корема. В началото се случва така, че изпълнителят се напряга да отблъсне коремната преса по възможност по-назад, с което допуска грешката да я изтегля. Качеството на упражнението зависи от силата на издишването, докато честотата на издишванията идва на второ място. Увеличавайте я прогресивно — отначало до 60 издишвания в минута, а впоследствие ускорете до 120 издишвания в минута. Това е максималният брой, макар че упражнението може да се практикува още по-бързо. Важен елемент на Капалабати е броят на издишванията в една серия. И тук както при другите дихателни упражнения не трябва да съкращавате и да прескачате етапите. Капалабати е сериозно упражнение, с което белите дробове трябва да свикват. През първата седмица изпълнявайте серия от 10 издишвания. След първата серия си починете 30 секунди, дишайки свободно. Направете три серии по 10 издишвания. Всяка седмица прибавяйте 10 издишвания, докато стигнете последователно до серии от 120 издишвания. Като краен резултат три серии по 120 издишвания са добра мярка. В Индия йогите изпълняват по няколкостотин издишвания. Ако сравним Капалабати с обикновеното дишане, установяваме, че при него дишаме около 20 пъти в минута, докато при Капалабати честотата на дишането е 6 пъти по-голяма. При трениране на Капалабати трябва да се знае, че то не се усвоява доста лесно. Изпълнителят, особено в началото, трябва да бъде много внимателен и да пристъпва към овладяването на упражнението постепенно, тъй като при избързване и прилагане на големи усилия лесно могат да бъдат наранени тъканите на белите дробове. Добре е да се правят почивки след всяка серия, за да се избегне нежеланата преумора и свръхнапрежението. Концентрация. Отначалото се концентрирайте върху правилното изпълнение на упражнението — сила на издишването, скорост на изпълнение, поддържане на неподвижен и издут гръден кош, отпускане на мускулите на лицето (да няма гримаси). После се съсредоточете върху областта на корема под пъпа, като концентрацията трябва да бъде върху мускулите в момента на издишване. През периодите на почивка продължавайте да насочвате вниманието си в тази част на тялото. Грешки. При много изпълнители се проявява тенденция към изравняване на времето за вдишване и издишване. Това е най-често допусканата грешка. Вдишването трябва да продължава най-малко 3 пъти повече в сравнение с издишването. Освен това начинаещите допускат следните грешки: гръдният кош участвува в упражнението; повдигат раменете; изтеглят корема; не държат изправен и неподвижен гръбначния стълб; жертвуват силата на издишването за сметка на скоростта; не се концентрират достатъчно. Капалабати е отлично упражнение за белите дробове. Тонизира се ресничестият епител и се подобрява очистващата му функция. От силната струя се увличат секретите от челните и максиларните синуси. Чрез постоянното практикуване на Капалабати хората, които имат лошия и опасен навик да дишат през устата, започват да дишат през носа. Чрез постепенно увеличаване на циклите на Капалабати се повишава толерантността на дихателния център и тъканите към хипе-роксидацията на кръвта. Обратно, чрез постепенното увеличаване на продължителността на задържането на дишането се постига по-висока толерантност към хиперкарбонизацията на тъканите и кръвта. От друга страна, когато самоцелно се увеличава броят на вдишванията и издишванията, се получава виене на свят или свръхраздразване на лигавиците на тра-хеята и ларинкса. Не бива да се надхвърлят индивидуалните възможности (тренираността) на организма така, че да се стигне до включване на защитните му механизми. Всеки изпълнител трябва разумно да налучква своята "мярка". Действието на Капалабати върху нервната система се осъществява чрез вагусовия нерв и по пътя на оптималното оксидиране на кръвта. Упражнението благоприятствува оросяването на мозъка. Варианти на Капалабати с Алтернативно дишане При Капалабати ноздрите обикновено са отворени. Обаче упражнението може да се практикува и с Алтернативно дишане — с всички предимства, които произтичат от това. Капалабати с Алтернативно дишане съществува в два варианта: I вариант. Упражнението се изпълнява, като се запушва лявата ноздра през време на 5 издишвания и вдишвания. След това се запушва дясната ноздра за същия брой дихателни цикли. Продължете така до края на серията. Упражнението е твърде лесно за изпълнение. II вариант. При този вариант има алтернативност при всеки дихателен цикъл. Трудността се състои в спазването на смяната на ноздрите, съобразявайки се със скоростта на ди¬хателните движения. Упражнението се изпълнява в следната последователност: издишва се и се вдишва отляво (дясната ноздра е запушена); издишва се и се вдишва отдясно (лявата ноздра е запушена) и т.н. Не започвайте да практикувате Капалабати с Алтернативно дишане, преди да сте овладели добре обикновеното Кана-лабати. Когато изпълнението му се автоматизира и концентрираното ви внимание се занимава само с действието на пръстите, ще можете да минете към тази форма на Капа-лабати. Започнете отначало бавно и оставете скоростта да се увеличава сама и съвсем постепенно. Всички други препоръки остават в сила, както при нормалното Капалабати. Тези два варианта имат отлично действие, в случай че двете ноздри не са еднакво чисти. Противопоказания. Както и другите дихателни упражнения, Капалабати има известни ограничения: страдащите от белодробни болести трябва да се въздържат от Капалабати. Сърдечно болните могат да практикуват това упражнение само след дълъг подготвителен период за дишане с контроли¬рана коремна преса. При емфизем също трябва да се подхожда твърде предпазливо.

rurk

rurk

 

Исихазмът - Трите степени

"Трите степени ________________________________________ И тъй, братя и чеда мои, — започна с благия си глас Григорий Синаит, след като послушниците Сергьо и Климент събраха трохите от общата трапеза и ги хвърлиха пред прага на птичките, а подвижникът, който бе чел евангелието през време на обеда, се поклони нему и на по-старите братя, — законът на духа действува и говори в сърцето, а законът на буквата се извършва в плътта. Първият освобождава ума от греха и смъртта, а другият създава фарисеи, плътски разбиращите и извършващи Божиите повеления хора, ония, които изпълняват всичко за пред людски очи. За закона на духа нека поговорим, братя мои. Старецът замлъкна за малко, а монасите се настаниха по-добре върху дървените столове с радостни лица. Братята седяха в широката светла горница с варосани стени и утъпкан под около дълга и тясна трапеза. Седяха подред според годините и подвижничеството: от двете страни на преподобния се редяха отец Варсануфий и другарят на Григория Синаита отец Герасим от Еврип, — негова пора човек, с плешива глава и сиви очи, — по-нататък идваха: слепият старец Аарон и болнавият отец Иларион, у когото преспа Теодосий, а после — по-млади и по-нови монаси. Сам Теодосий седеше заедно с един мършав и неспокоен калугер, който бе дошъл с него от Търново. Добророман се намираше най-далеко, до самата врата, между неразделните си спътници — Григорий доброписеца и калугера Йосиф. На каменно огнище с едва окаден свод горяха няколко цепеници и оттам идваше мек топлик. Когато двамата послушници отвориха вратата, отвън нахлу студ и се мярна обителта, покрита с рохкав сняг. Под бялата покривка местността изглеждаше променена: сякаш планините бяха дошли поблизо, а канарата с трите пещери се бе смалила и разтеглила. Между пещерите и реката имаше сега висока кула, оградена с гъста засека. Снегът падаше безшумно на едри парцали и здрачаваше далечините, ала все пак се виждаше ясно как на върха на кулата пазеше човек, сгушен в дълъг клашник. От килийките излизаха тънки струйки дим, които се губеха в сивото небе, като че ли белите снежинки попиваха дима в себе си. — Три степени трябва да премине безмълвникът, за да освободи духа си от греха, а душата му, свободна от затъмнение и веществени склонности, да стане съвършено умна по природа, както е бил Адам до грехопадението. Комуто се удаде да достигне това, той ще види своето възкресение преди очакваното общо възкресение и ще каже с думите на апостола: «В тялото ли съм, или не — не зная.» — Първата степен — издигна гласа си Григорий Синаот и палецът на дясната му ръка отпусна няколко зърна от броеницата, която той непрестанно прехвърляше върху скута си — е алфа на базмълвничеството, притвор на храма, долно стъпало от оная стълба, която праотецът наш Яков видя изправена между небо и земя. С три думи така може да се изрази тая степен: отдалечение от мирския живот, пустиннолюбие и труд. Хубаво е за инока да избегне съблазни и всякакви прелести, хубаво и попътно са пост и изнурение на тялото чрез непрестанен труд. Ала това не е всичко, нито е достатъчно. Когато аз, братя мои и чада, изброих в Крит пред блаженопочившия Арсения тия три добродетели на монашеското житие, той се само усмихна. «Духът търси духа» — говори апостол Павел, а онзи, който е избягал от света в пустинята, яде овощия и мед и със своите ръце прави кошници или дълбае икони върху абанос, убива плътта си, а не освобождава своя дух от телесната тъмница. Не в мъртвата плът, а в живата като в чрево материнско ще покълне духът. Защото оня, който убива плътта като греховна и нечиста, става съобщник на богомерзките манихеи и богомили. «Сатана създаде плътта» — говорят еретиците. Бичувайте врага, братя и чада мои! Бог направи Адама чист и плътта и душата человечески бяха създадени от пречистите му ръце. Докато между Създателя и човека имаше единение, душата и плътта бяха сгрени от светлина. Тази именно светлина и първоначална чистота се помрачиха от грехопадението Адамово. Тогава душата се подчини на страстите, а тялото се уподоби на животните. От това време и адът человечески, отделен от Бога, започна да блуждае навсъде като бродник. И тъй ,— завърши преподобният с малко уморен глас и приведено чело, — безмълвникът се старае да възвърне на человека първоначалното единение с Божеството. Ето конечната цел на неговите подвизи! За да достигне това блажено слияние, истинският безмълвник минава през втората степен. — Втората степен — започна пак след кратко мълчание старецът и малките му бляскави очи обходиха всички подвижници, сякаш всекиму искаха да вдъхнат искра от своя вътрешен огън — е умната молитва. Безмълвникът, който е преминал през действените добродетели на първата степен, прилича на златотърсач, който е изровил яма в земята, а златото не е още намерил. Въоръжен само със съзерцателните добродетели на умната молитва, той ще отвори златната жила под пръстта и камъните. Умната молитва е лопата и лом в ръцете на безмълвника. — И Григорий Синаит повиши отново гласа си при тия думи. — Тя е свързана направо с духа като дете с майка си и се явява истинска негова благодат. Ако искаме да познаем безпогрешно истината, нека потърсим молитвата, съгряваща и радваща ума и запалваща в душата любов към Бога и към хората. Едни учат да се произнася молитвата с уста, други — с ума. Аз ви съветвам отначало и двата пътя, защото понякога умът не е способен да вещае, други път — устата. Ала когато безмълвникът привикне на своето дело, умът ще преуспее и ще получи сили от Духа да се моли с цялото си същество напрегнато и мълчаливо. Тогава безмъчвникът не ще има нужда от устно молитствуване или псалмопение, защото гласът ни е даден поради нашата грубост и недодяланост, а нашият химн към Бога трябва да е ангелски, не плътски. И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството. А когато поради умната молитва безмълвникът се сподобие с духовно просияние и разтвори всички прозорци на душата си за съзерцанието, ставайки по-голям от себе си, все по-ясно и чисто ще вижда същинската природа на нещата, не както постановява външната мъдрост, която говори от корема и бяга подир сянката. Онова, за което умът дотогава не би могъл и да си въобразява, ясно му се открива сега и съзерцава «еже око не виде». Тогава, както в началото казах, душата, свободна от всякакви затъмнения и веществени склонности, става тъй умна, както е бил Адам преди грехопадението, и намира насадената в нея от изконно време светлина. Станалият по дух подобен на Бога человек гледа естествено и просто на тайните и загадки Божии. — Който е достигнал това състояние, е преминал вече в Третата степен, де царува блаженство неизчерпаемо, живот безпечален и безсмъртен, тишина и мир, от нищо непомрачавани, пиянство на Духа. Ето как чрез послушание и умна молитва безмълвникът достига до единение с Божеството и Го вижда въплътено в светлина, нетленна и несътворена, както е била самата Таворска светлина. Григорий Синаит свърши думите си със съвсем слаб глас, ала всички подвижници слушаха тъй, сякаш ловяха звуковете още от устните на преподобния и сами ги събираха в слова. В огнището огънят прегоряваше и горницата изстина, но никому и на ум не дойде да стане и да притури дърва на пламъка. Когато старецът се повдигна от мястото си, повдигнаха се и другите иноци. Всички лица бяха просветлени и побелели. Никой не проговаряше със съседа си, никой с око не търсеше ближния, като че ли всеки гледаше своята душа и търсеше Бога в себе си. Сам преподобният вече не погледна своите съпостници. Неговият поглед сякаш се обърна навътре. Свърши словата си и едновременно свърши и всички пътища, които отвеждаха до другите хора, и отсега нататък започваше онова, «що окото не е видяло». След излизането на Григория Синаита всички подвижници се запътиха към своите килии — кой сам, кой със съпостниците си братя и послушници — и по пътеките вървяха на редки редици като сенки един на друг. Теодосий даде път на всички монаси и остана последен пред вратата на трапезарията. Той дълго гледа черните сенки на братята, които се разпръснаха по всички посоки като пчели след зимния сън в кошера. Снегът продължаваше да вали на едри парцали. Белият цвят обви самотния инок с някаква нежна тъкан, зад която той сещаше да бие само сърцето си. Като че бе замръзнала река, ала под тънкия лед течаха и шуртяха нейните струи. Тъй и в неговото сърце преливаше кръвта — тихо и радостно, с живоносен ромон. Цялото негово същество тръпнеше от тази бяла миротворна тишина." ... Оптинското старчество "Оптинското старчество - исихазъм в света Старческото служение, в което умната молитва се съвместява с активна и постоянна връзка със света, крие в себе си загадка, проблем, и ние сме длъжни да поставим кантовския въпрос: как е възможно старчеството? За да открием отговора, първо трябва ясно да изразим същността на проблема Той се състои в следното: исихастката практика е холистическа практика, в която се въвличат, най-общо казано, всички енергии на човека, духовни, душевни и телесни. Посредством непрестанната молитва и при бдителната стража на вниманието, цялата тази съвкупност от човешки енергии последователно се преобразува, възхожда по строго определени степени към висшите духовни състояния и се съединява с Божествените енергии. Този възходящ антропологически процес изисква пълна концентрация, съсредоточеност и поглъща човека така пълно, че той няма възможност да се отдава на каквито и да е други занимания освен най-прост ръчен труд (отците пустинници обикновено плетели кошници). Иначе казано, в духовната практика, възвеждаща го към мистически опит, човек не може да се посвещава на социален живот, нито на техническо-творческа деятелност, той се оттегля от тях. Homo Mysticus или Homo Deificans не са Ноmo Faber и не са дори Zoon politikon. Мистиците неведнъж са отбелязвали тази несъвместимост като една от основните апории на мистическия живот. При все това, в рамките на исихастката традиция отдавна съществува стремеж към преодоляване на тази несъвместимост, към излизане на традицията в света за да се внесат в него исихастките начала и принципи. Главният стимул за това било дълбокото убеждение за всеобщия смисъл и ценност на тези начала и принципи - на първо място, тезисът за обожението като битийно назначение на човека. За това всеки път, във всяка епоха, когато традицията преживява разцвет, подем, в нея се развивали едни или други форми за излизане в света. Византийското исихастко възраждане през ХIV в. познавало няколко такива форми; в частност, тогава станало разпространено практикуването на непрестанната молитва от миряните едновременно с извършването на обичайните задължения и дела. За исихасткото възраждане в Русия основна форма станало старчеството. В него традицията като че ли отделила от себе си опосредстващо звено, създаващо особена личностна среда за транслация на исихастките начала в широкото социално пространство. Ако се обърнем към етапите на установяването на руското старчество ще видим в какво точно се изразява неговото излизане в света и ще се опитаме да разберем с какви антропологически средства е постигнато подобно излизане. Наричат родоначалника на цялата старческа линия, св. Паисий Величковски, „старец от древноизточен тип” (Екземплярски) и това е вярно в смисъл, че духовният и молитвен начин на живот, воден от Паисий, бил като цяло възраждане на класическата исихастка практика в условията на монашеството, отделено от света. Още повече, старецът Паисий специално подчертавал, че е нежелателно тази практика да излиза извън пределите на монашеството: „Светоотеческите писания, особено тези, които ни поучават в истинско послушание, бдителност на ума и исихазъм, внимание и умна молитва, са предназначени за монашеския чин, а не за всички православни християни”. Макар че още при Паисий може да се забележи известно излизане от рамките на древния етап, чиято главна задача било създаването на ядро на исихазма стъпаловиден процес на пълно самопреобразяване на човека с оръжията на покаянието, вниманието и молитвата. В древност, когато този процес едва се разкривал и създавал, той неизбежно поглъщал всички сили и изцяло запълвал съзнанието на човека; всякакво външно отвличане, всякакви пречки заплашвали да нарушат и провалят процеса, да извадят човека от него. Затова на този етап исихасткият подвиг се стремял към пределно уединение, изолация, и с умната молитва подвижникът съчетавал единствено най-прости действия, не занимаващи съзнанието. Но това е само началният етап. След това традицията укрепва, развива се и опитът показва, че несъвместимостта на исихасткия път с обичайната активност, обичайните измерения на човешкото съществуване не е абсолютна, а само относителна; чрез различни антропологически средства и методи на умната молитва тази несъвместимост до голяма степен може да отпадне. Започва дълъг път на съединяване на исихасткия живот в умната молитва с различни измерения на индивидуалното съществуване и установяване на множество връзки с живота в обществото. По-горе ние вече видяхме какви са мотивите и стимулите за такъв път, нека проследим кои са неговите главни жалони Както казахме, още в паисианския период има известно раздвижване. Паисий развива практикуване на умната молитва в лоното на киновийното, а не на анахоретското монашество; освен това той я съвместява със създаването на „филолого-аскетическа школа”, т. е. със съвместен труд на монасите над превода на аскетически книги. И едното, и другото носи антропологическо съдържание: в киновийния живот умната молитва се съчетава с елементи на общуване, макар и в ограничения кръг на братята-единомишленици; в преводаческите трудове тя се съединява с научна, филологическа работа. Пряко продължение на това развитие на традицията е следващият етап, дейността на стареца Макарий Оптински. Тук тези два момента получават по-нататъшно развитие, прехвърляйки границата между манастира и света. В кръга на духовно общение и обгрижване на Макарий вече влизат и миряни, макар и отбрани: отделни представители на културния елит. По примера на Паисий той организира и „филолого-аскетическа школа”, в която вече се включват и миряни Но всичко това е напълно естествено продължение на делото на Паисий. Филологическите занимания, особено с духовна литература, е обичайна област за ученото монашество. Понякога наричат тези изключително прилежни книжовни занимания „аскеза на ума”. Те напълно си хармонизират с аскезата и не си противоречат едно на друго. В тази светлина ние можем да разберем и оценим истинския мащаб и принципното новаторство на следващата крачка, направена от Амвросий. Старецът Амвросий става духовен съветник и наставник на всеки дошъл при него, а това означава, че той в дълбочина навлиза в неговия опит, в неговия свят и ги приема в своя собствен свят, прави ги свои и откликва на тях. По този начин пада бариерата, отделяща света на исихаста, човека в умната молитва, от света на който и да е произволен човек, от Другия. В опита на Амвросий исихастката практика става напълно съвместима с приемането на Другия. Но нали Другият е носител на всички страсти на света! Приемането на Другия, приемането на неговия вътрешен свят и опит в себе си, в своя вътрешен свят е изключително трудно и опасно за исихаста. Ето, например, какво пише многоопитният подвижник и старец архим. Софроний Сахаров: „Служението на хората, както показва опитът, е свързано с необходимостта да навлезеш в техните скърби, в техните страдания, в тяхната борба със страстите и често пъти в примитивните им нужди. За съжаление това не помага на пребиваването в съзерцание и безмълвна молитва” (Видет Бога как Он есть). Както е добре известно в аскезата, страстите са летливи и заразителни прилепчиви, и готовността на стареца да навлезе в света на Другия, наситения със страсти, е и неговата готовност да поеме заради Другия духовен риск. Разбира се, подобен риск има и за всеки изповядващ свещеник, но там той винаги може да се намали, за сметка на възможността да се скрие зад оградата на формализма, да подходи към изповедта като към обред. Но общението със стареца не е обред. Не може да не видим в старческото служение кенотически момент: момент на себеотдаване, способен, най-общо казано, да стигне до предела, до самоизчерпване и самоизтощение в името на Другия. Отдавна признават кенозиса за характерна черта на руската религиозност, и разказите за преподобни Амвросий са пълни с ярки свидетелства за това, че неговото себеотдаване нямало и не знаело предел И така, в старчеството на преп. Амвросий на исихастката практика се удава да преодолее главната антропологическа бариера, стояща на пътя й за излизане в света. В резултат пред по-нататъшното развитие на старчеството не стояла нуждата да търси ново принципно придвижване в задачата да се съчетае умната молитва с пълноценното участие в живота на света. Основното тук е вече достигнато от Амвросий и неговите приемници в Оптина. Затова на следващия етап старческото служение (приело формата на старчество в света) в своята антропологическа и духовна структура не се отличава съществено от „амвросианското” старчество. Свидетелствата на съвременниците разкриват, че между о. Алексий Мечев и последните оптински старци Анатолий (Потапов) и Нектарий имало „благодатно единство на старческото служение” (С. Дурилин), съвършено съгласие и сътрудничество. Творческият принос, който внася старчеството в света, в исихастката традиция и нейното отношение със светското общество, се заключава не в изменението на типа или характера на старческото служение, а в друго: в кардиналното вдълбочаване на транслацията на исихазма в света. „Манастир в света”, или по-скоро „семейно подвизаване” била новата форма, в която светът се оказал способен да възприеме исихастките начала и до голяма степен да се проникне от тях. Така в руското старчество се достига до актуално разкриване и практическо въплъщаване на универсалното, общочовешкото съдържание на исихастката традиция. Както виждаме, това разкритие е двояк, двустранен процес: старците-подвижници откриват и усъвършенстват възможността човек да съчетава умната молитва с участието в живота на света, включително в най-висшата и трудна степен на участие - приемането на Другия. Същевременно те се приближават до главната цел на това участие в живота на света: внасяне в света на принципите на исихасткия живот, движени от стремежа към обожението му. В този двуединен процес социализацията на исихазма и „исихастизацията” на социума се разрушава преградната стена, разделителната бариера между аскетическата традиция и обществото: тази същата бариера, която така ревностно издигали и укрепявали в началото на пътя на традицията. „Бягай от хората - и ще се спасиш” - казвал великият старец от Скита Арсений. И казаното за стареца Алексий Мечев: „Той живееше с хората, сред хората, за хората; като че никога не оставаше сам” (Спомени. Проповеди. Писма.). И едното, и другото е истински исихазъм. Съхранявайки в пълнота духовната си идентичност, традицията съумяла да достигне до диаметрална смяна на социалната си позиция. Но зад тази равносметка стои половинвековна работа. След всичко казано, вече не е толкова трудно да отговорим и на въпроса, който си поставихме: как е възможно старчеството? С какви антропологически и духовни средства се постигат тези негови плодове? Ясно е, преди всичко, че съчетаването на умната молитва с каквато и да е друга активност изисква освобождаване на някаква част от енергиите на човека - при това, без ущърб за молитвата, при запазването на цялата й пълнота. За тази цел аскетиката усъвършенства управляващите способности на съзнанието, на основата на описания от св. Григорий Палама принцип „умът-епископ”: принцип, означаващ формирането на единен координиращ център на всички енергии и функции на човека. По този начин става възможно да постигнеш своего рода „сгъстяване” или „стесняване” на заниманията с умната молитва, така че тези занимания, въпреки че в нищо не се орязват, вече не обемат цялото съзнание, но с една или друга продължителност се извършват като че ли на заден план. Сега няма да се занимаваме с анализиране на тази аскетическа психотехника, но важно е да се подчертае нейната недостатъчност: чрез нея не може дори принципно да се постигне главната цел на старчеството, приемането на Другия Та нали истинското приемане на Другия е безкористно общение, което не посяга на свободата му, не търси власт над неговата душа и ум, не го превръща в предмет, в средство, макар и с добри намерения, а само искат да му позволят да осъществи себе си, да се сбъдне. Такова общение не се установява от никоя психотехника, то се установява и поддържа с едно единствено средство: с любовта. Ако общението, целящо да прехвърли емпирическите рамки, да стане общение и в духовен, метаантропологически план, означава да се сбъдне в образа си Божий, то и любовта, на която това общение се крепи, трябва да прехвърля емпирическите рамки, т. е. да бъде Христова. Свидетелствата говорят, че именно такова е било и служението на старците. Известният религиозен писател Е. Погожев (Поселянин) така изразява главната черта на преп. Амвросий: „В него ме порази непостижимата бездна от любов”. А пък за стареца Алексий Мечев свидетел, познаващ го отблизо, пише: „За любовта бяха всички наставления, всички слова, всички проповеди на о. Алексий”. Той пише също: „Единственото и най-висшето, на което служеше той, беше любовта”. И това важи не само за стареца Алексий. Тук, в тази изпълненост с Христовата любов, е цялата тайна на руското старчество и цялата му сила."

rurk

rurk

 

Има ли човека душа?; Що е то "Ци"?

„Човекът няма душа. Душата е само една възможност – може да бъде, може и да не бъде. Може да се постигне. Ти си само един зародиш.” Ошо Според Даоизма "ци" е онази вид енергия, която евентуално може да циркулира в т.н. среден "дан-тян". Голяма част от човечеството си нямат и представа що е то "ци". Изпитвали са тази енергия, изижявали са я на моменти, но никак не са я направили стабилна в себе си. Тя идва и си отива. Влюбването при човека е проевя на "ци". Защо обаче влюбването е до време? Защо то се изчерпва и защо Любовта угасва? Казват, че "ци" е самата "жизненост" и ако нямаш "ци", ако си изчерпил енергията, то тялото започва да се руши, да боледува, смъртта идва. В Християнството например за живи се считат онези, у чиито сърца се е изобразил (родил), или се изобразява Христос. Та, голяма част от хората не задържат и не са осъзнати за "ци". Те пребивават предимно в ниските сфери на съществуване, където изчярпват по хоризонтал своята дзин (възпроизвеждаща енергия), а това не дава възможност на същата да се преобразува в "ци" (жизнена енергия). http://www.kaldata.c...&showentry=7959 По този начин човек остава далеч от живота и мъртъв е. Такъв човек няма душа. Душата - ето какво е тя, според Юдаизма и Християнството, а и според Исляма: http://www.kaldata.c...&showentry=9089 Не случайно и в Суфизма такива като Руми са писали: Хората се влюбват едни в други, Любовта се ражда в тях и Светлина ги обитава, но с "времето", поради това, че ума на човек е роб на ниските сфери/удоволствия, запечатан в собствено илюзиорно светоусещане, като възприятие, управляван от дълбоко вкоренените си нагласи/наклонности, Любовта угасва под мощното влияние на егоцентризма в дуалното съзнание. Това е много хубаво нещо, много на място и тъй бива да бъде, защото страданието е Път и защото човек бива да открие истинската си природа/същност, която е и същност на света, чрез което да навлезе в безвъзвратното любовно състояние на вечна благодат/ананда/блаженство. До като човек се пилее в хоризонталните посоки, то страданието е неизбежно: Ето защо такива като Гюрджиев са твърдели, че у човека душата липсва. Да, липсва Светлината - Светлината Хохма и Светлината Хасадим: Липсата на "ци" води до непознаване на духа, който е в човека и който в Дао се нарича "Шън". Духовна слепота. Зарад туй и егоцентризма, страданието, насилието, агресията, гнева, яростта, тъгата, омразата, желанието за унищожение... и пр.. Да, вродената първична жизненост е там, във всеки човек, но не всеки човек знае за нея, не всекия човек я познава. Ето защо се твърди, че човек е само един зародиш, че човека е машина, робот у който Живота/Любовта липсва. Кой е Жив в този свят на призраци?

rurk

rurk

 

Здраве, щастие и любов, методи за постигане и възтановяване - от архиви на edinica_nula

Любовта... Появата на Любовта е в следствие от укрепеното здраве в човека. Укрепеното здраве означава балансираност. За Любовта е трудно да се говори, преди да има наличие на здраве. Здравето на ума е това, което може да направи и останалата част от тялото също здрава. За здраве на ума се говори във всички религии и учения. Всичко в здравето е свързано с метод за неговото възтановяване. Преди време в предаването "Сеизмограв" гостуваше руски учен, работещ със стволови клетки и въобще с всички видове клетки от, всички тъкани на човешкото тяло. Според него, човек спокойно можел да се регенерира, при това сам, както прави гущерчето и още доста други видове животинки. Според него, човек можел спокойно да бъде дълголетник, като за пример същия даде информацията за възможнаста на чернодробната клетка да живее 900 години. Клетката на очната роговица пък до над 200. Как може да стане това? Тогава за мен също бе необяснимо, докато не започнах да изучавам по-обстойно йога, древнокитайската мидицина и Дао-иската вътрешна алхимия. Също попрегледах част от разработките на Леонардо да`Винчи, както Кабала и сакралната геометрия, Рей-ки и др. Всички тези говореха за едно и също нещо - възтановяване на здравето, появата на Мир, спокойствие, удовлетвореност, които пробуждат Любовта, носеща щастието. Звучи прекалено розово, но това са истини. Ошо казва така: "Методът е верен, само кагато работи, когато действа. Ако не е работещ метода не би могъл да се нарича метод." Всичко в човешкото тяло зависи от ума и от това как той работи. Мозъкът на човека е в голямата си част неразкрита тайна за учените, но това, което се знае за него е напълно достатъчно, ако бъде "навързано". Човешкият мозък се състои от всички видове мозъчна еволюция. Там е частта, която присъсва в черепите на влечугите, на птиците, на бозайниците.. Крокодилът напремер може да не се храни цяла година, като оцелява само благодарение на слънчевите лъчи, абсорбирани в него чрез уникалното разположение на плочките по кожата му. Гущирете пък мога да регенерират изгубен крайник. Така е и при човека. Достатъчно е наличноста на само една здрава клетка от определен вид за да може да бъде изцяло възтановена тъканта или коста. Всички знаем, че човек притежава не само физическо тяло. Много хора, които са изгубили някой от кройниците си, все още го усещат, въпреки неговата липса. Това става поради факта, че астралното тяло на човека е цялостно. При него крайникът присъства. Разбира се, всичко това звучи доста налудничево, но какво му остава на човек освен да опитва и опитва, докато не постигне това, което желае!? Той просто няма какво да губи. До колкото си спомням в книгата на Парамаханса Йогананда "Автобиография на един йогин" или в "Книга на тайните" от Ошо, се споменаваше за историята на един индийски факир, които правил представлението си на градския площад, в дни не особено приветливи за факиризма. По време на представлението му ненадейно се появила полиция и подгонила факира. Горкият човечец, измъкнал се от всички, с изключение на един от преследвачите, който в гонитбата, замахвайки с меча си, му отсекъл ръката. Това не спряло бягството на факира и той се отскубнал окончателно и от последния си преследвач. Усещащ вината си, поради разкаяние, полицая потърсил факира за да му се извини. Разбира се точно като в приказка, човека на закона открил "жертвата" си да медитира под едно дърво на края на града. Полицаят плахо приближил и със сълзи в очите поднесъл своите дълбоки извинения. Факирът само се усмихнал и поискал от полицая да му върне отрязаната ръка. След като си я получил обратно той просто я прикрепил към мястото и и тя като по чудо срастнала. Факирът благодарил, простил и си тръгнал, а полицая горко плакал и благослявял Бога за това, че му бил даден шанс да поправи стореното от него самия. Тази история, приятели, е само един пример за силата и необятните възможности на човешкия Дух. Дали е легенда, дали е измислица? Може и да не, може и да не е. Но ако това е измислица, заначи подобна измислица е и християнството и будизма и исляма и всички останали учения и религии. Не са ли прекалено много измислиците, или пък са съвпадения? Кой знае? Само вярата определя, а тя е интересно нещо. Към Вярата се тръгва с доверие, което в същината си търпи доза несигурност, частица съмнение и все пак доверието е нещо, което би могло да порасте и да премине във Вяра. Вярата е Вяра, само ако към нея се подхожда с действие "вярвам" - това е глагол. Едва след действието би могло да се появи Надеждата, която да дочака Любовта. Та сега и не само сега ще пиша, ще говоря за едно такова израстване на доверието във вас към Духът, който е също във вас. А който може нека помага на този процес на разтеж, за да бъдем равни, щастливи пълноцени и заедно в едно и също нещо, наречено Живот! Какво казва науката за възможността на човек да се храни със Светлина? източник: "Библейска археология" професор протопрезвитер Николай Шиваров (стр. 24/25) Въпреки радица, но дребни неточности в идеята описана в приложения цитат, от него може да се извлече много. Ето някои неща които намерих в "мрежата" по въпроса: Водород - Н - http://bg.wikipedia....%80%D0%BE%D0%B4 Въглерод - С - http://bg.wikipedia....%80%D0%BE%D0%B4 Кислород - О - http://bg.wikipedia....%80%D0%BE%D0%B4 Вода - Н2О - http://bg.wikipedia....%BE%D0%B4%D0%B0 Въглероден диоксид - СО2 - http://bg.wikipedia....%81%D0%B8%D0%B4 Въздух, Състав на въздуха - http://bg.wikipedia....%B4%D1%83%D1%85 Атмосферата на Земята - http://bg.wikipedia....%B5%D1%80%D0%B0 източник: Дизайнът в светлината - Има Бог, Доказателства във Вселената 6H2O + 6CO2 + Слънчева светлина = C6H12O6 + 6O2 Изразена с думи формулата означава: Вода плюс въглероден двуокис плюс слънчева светлина образуват гликоза и кислород. Та какво казва науката за това? Науката мълчи. Защо? Е, на този въпрос всеки сам може да си отговори. А още преди повече от век - в така наречената - "поредна вълна на инкарнация на просветени", блестящия физик, новатор, откривател, алхимик.. Никола Тесла е открил алтернативен енергиен източник, като е улавял и даже е възпроизвеждал мълнии с големина значително по-голяма от големината на небесните им родственици. Открил е двигател - вечен при това и още редица неща като радиото, като дистанционното управление на машини чрез радиовълни и др. Никола Тесла: http://bg.wikipedia....%81%D0%BB%D0%B0 http://en.wikipedia....ki/Nikola_Tesla Няколко филма за Тесла: Документален филм за изобретенията на Тесла - "Никола Тесла - Луч Смерти / Смъртоносният лъч" (руско аудио) - http://www.kolibka.com (Ноучнопопулярни филми, Човек) - "Властелин мира - Никола Тесла" (руско аудио) - http://www.kolibka.com (Ноучнопопулярни филми, Човек) - "Tesla - Master of lightning" - http://www.kolibka.com (Ноучнопопулярни филми, Човек) Може ли и бива ли светлинно-енергииният начин на хранене да се приобщи към вегетарианството? Всъщност, според вас, реален ли е този вид съществуване? Всички знаем, къде от личен опит, къде от книги и др. информативни източници, че това е повече от легенда. Множество са примерите, които могат да се дадат с хора живяли по такъв начин - в Индия, в Китай, в Германия, в Япония, в Скандинавските страни, в ... Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) често е споменавал, че на човек са му необходими само 100 гр. жито на седмица, за да бъде в отлична форма, работоспособен, а и нещо повече. Някои от вас ще кажат - "Да, ама растенията притежават изграден апарат, за да трансформират по този начин енергията и да я свеждат до физическо ниво!" Светлината е ключов фактор в процеса фотосинтеза. Светлината трансформира, зарежда, обогатява, претворява. Тя е тази, която "сваля" презаредените и "пренастроени" молекулярно частици до нивото на растенията, за да могат те да бъдат използвани. Наистина растенията притежават нужния апарт за фотосинтезата, те улавят фотоните. Човек също има изграден апарат и то в пъти по-еволюирал от апарата на растенията. Човек притежава енергиини тела, имащи на физическо ниво основни енергиини центрове и биоактивни точки. Всички имаме опит с планината, където по-малко ни се прияжда и по-малко ни се спи, пък за сметка на това силите се увеличават обратнопропорционално на тези. А какво ще кажем за влюбените, който пък често забравят да се хранят? Въздухът (атмосферата) е с такъв състав, че позволява едно по-различно съществуване. Всичко е налице и ни чака! Идва Светлина от Слънцето, която безпрепятствено достига до нас. Във въздуха съществуват и всички онези съставки от гореспоменатата формула за осъществяването на процеса. Какво са Слънчевите лъчи? Това е електромагнитна радиация. източник: Дизайнът в светлината - Има Бог, Доказателства във Вселената В микрокосмосът, наречен човек, мозъкът произвежда електрически импулси, а сърцето - магнетични. Това са източниците на вътрешна Светлина, способни да правят вътре в него това, което Слънцето прави вън от него, т.е. да претворява химическите елементи вътре в човека. Какво мислите върху това? Тялото е (почти всеки вече знае) изградено от тъкани и органи, но кое изгражда това тяло, тази материя? Кости, сухожилия, тъкани, органи.. клетки. Системна анатомия: - Кожна покривка на тялото, с придатъци косми и нокти - Скелетна система - Мускулна система - Нервна система - Ендокринна система - Кръвоносна система - Дихателна система - Храносмилателна система - Отделителна система - Полова система За да работят тези системи е нужно още нещо обаче. Нужна е енергия. Всъщност за да съществува каквото и да е, е нужна енергия. Камъни, скали, та дори и диамантите са изградени от атоми и молекули и колкото и статични да ни изглеждат и безжизнени, то там има движение и живот на частиците, съществува елекромагнетизъм. Това е описано добре от физиците в квантовата механика. Ако липсва движение, ако липсва взаимообмен, ако липсва елекромагнетизъм, то формата преминава към разпад, към друго състояние, защото енергията се запазва, само сменя своя вид на проява. Ето има енергия за да задвижи формата и за да и придаде живот, вид. Енергията се проявява чрез форми. Истината е, че енергията притежава някаква съвършенна разумност, която се изразява в подреденоста на Вселената, на света. В днешно време, в теоритичната физика се търси теория, която да обедини две от основните теории - Теорията на относителността и Квантовата теория, в което разминаване се намира огромния проблем на физиците. Квантовата теория прекрасно пасва на микрокосмоса, където Теорията на относителноста не действа, а Теорията на относителността работи в макрокосмоса, където Квантовата не се справя. Проблема на физиците идва от това, че разграничават елекромагнетизма от гравитацията. Но да се върнем на тялото и човека. Всъщност макрото и микрото работят с едни и същи принципи и гравитецията е следсвие от елекромагнетизма на частиците, предавана върху телата, които те изграждат. На изток е добре известна енергийната система в човека. В древно-китайската медицина се говори за пет основни "ян" органа и пет основни "ин" органа, които са основните органи в системите споменати по-горе. За да робатят добре органите е нужна енергия за клетките, която енергия се разнася от кръвта и е следствие на храненето, дишането, енергийните процеси в тялото, ендокринните жлези и производните им хормони и т.н. Какво му е нужно на човек и в частност на клетката за да е жив/а? Енергия! Клетките в целия организъм се хранят с гликоза, а кислорода е нужен за да се осъществи процеса "горене", чрез който гликозата се абсорбира в самата клетка. От горенето се появяват остатъчни газове, които заедно с ненужните вещества, отново от клетката преминават в кръвоностната система, а от там по направление - което е за отделителната система - към нея, което е за дихателната - към нея. Хората си набавят гликоза от храната, но храната, с която се хранят, съдържа вещества, които затормозяват работата на черения дроб и на бъбреците, на стомаха и на чревната система. Оформят се ненужни вещества в кръвоносната система, които образуват шлаки и я замърсяват, тя се задръства и запушва. В бъреците се появяват песъчинки, които в последствие оформят камъни, като същото се случва и в жлъчката. Стомахът се разширява, изморява, защото смилателния процес става по-продължителен, клетките му отслабват, за което спомага и замърсената кръв и запушените кръвоносни съдове. Недохранените клетки боледуват, оформят се патологии - колит, язви, гастрит, тумори... Хората се хранят неправилно, дишат мръсотия. Дихателния процес също е неправилен. Храната разболява. Появява се стрес. Киселиността в кръвта се увеличава. Дишането, като процес се разбива - забързва, забавя, което пък влияе на сърцето и неговите пулсации, които пък на кръвоносната система... и така един порочен кръговрат, които от където и да бъде започнат, дали от Дихателната система, дали от Нервната, дали от Храносмилателната система, е все едно. Всичко говори, че човек не е всеядно същество, каквото го изкарват медици и учени. Присъства една конспирация срещу човека и тя е свъзана с желанието. Желанието на човек е унищожаващо живота. От какво има нужда човек за да бъде щастлив. Човек има нужда само от Любов и всичко, което прави в живота си е имено поради тази нужда. Материално състояние, пари, имущество... само и само за да спечели Любов, не признание, а Любов. Човек има нужда да бъде любен. Любов обаче няма и човека се изнервя, живее неспокойно, става жесток, вършейки непрекъснато насилие. Хората познават единствено обичта, тя обаче е нещо различно от Любовта. Обичта е дело на ума, който желае нещото, обекта на обичта си, за себе си. Обичта е желанието за себе си, егоизма. Думичката "егоизъм" има за корен думичката "его". "его" произлиза от гръцки език и латински език и означава "аз". На гръцки език "аз съм" е "его име" () - http://en.wiktionary...%B5%CE%B3%CF%8E). А на латински е "ego" - http://philosophy.evgenidinev.com/ego/ Хората се различават от животните с това, че имат по-високо съзнание и по-точно казано - че имат самосъзнание. Само хората могат да се осъзнаят, че живеят, че са живи, че съществуват и точно това самосъзнание е големия проблем. "аз съм", аз съществувам, аз съм жив. Самосъзнание. Животът на живия е непълен, нещо липсва. Липсва щастието. Липсва Любовта. Има само обич, която е желание за притежание, на човек да себе си, на автомобил, на жилище, на различни кефове, дори и на храна. Обичам шоколод, ядки, кебапчета... Умът е лукав и хитър. Иска, иска и иска, но дори при това, че получава много неща през живота си, ума остава нещастен. Защо? Защото липсва Любов. Любовта е това, което може да направи човека щастлив, въпреки всички странични фактори. Влюбените и влюбването са доказателство за това. Обаче влюбването е до време. Защо? Защото се появява ума. Умът се намесва и сърцето, Любовта угасва. Не е възможно да си щастлив, ако те обича някой, към който ти си безразличен. Дори и десет човека да те обичат, ако ти си безразличен към тях, не би могъл да бъдеш щастлив. Напълно е възможно обаче в теб да се роди гордост от това. За сърцето е от значение дали то самото ще Люби и ако не се намесва ума, за него е без значение, дали ще му е отговорено на Любовта с Любов. Разбира се, кагато съществува равен взаимообмен, на отдаване и получаване, съществува и пълнотата и съвършенството. Тогава е най-щастлив човек. Спокойствието на ума зависи не малко от тялото, от храненето, дишането, вътрешно-телесните процеси, за което стана дума по-горе. За това може да се пишат книги, трудове, писани са и ще се пишат. Най-близкият до здравето начина на хранене, е храненето с плодове, зеленчуци и зърнени храни. Защо? Ако вземем хранителната пирамида, на чиито връх стоят хората и я разгледаме ще разберем. Под основата на пирамидата се намира Слънцето, чиито лъчи, преминавайки през горните пластове на атмосферата, претворяват атомите и молекулите. Фотосинтезата е химически процес, чието наименование е познато на всеки, който е ходил на училище. Повечето хора обаче не осъзнават колко жизненоважен е този процес за живота на Земята или каква мистерия е неговото протичане. Първо, нека опресним знанията си по химия от гимназията и да си припомним формулата на процеса фотосинтеза: 6H2O + 6CO2 + Слънчева светлина = C6H12O6 + 6O2 Изразена с думи формулата означава: Вода + въглероден двуокис + слънчева светлина образуват гликоза и кислород. За да изобразим по-точно какво се случва в тази химична реакция: шест молекули вода (H2O) влизат в реакция с шест молекули въглероден двуокис (CO2), която се стимулира от слънчевата светлина. Когато реакцията завърши резултатът е една единствена молекула гликоза (C6H12O6) – чиста захар, която е основен хранителен елемент – и шест молекули кислород (O2). Източникът на всички храни на нашата планета – гликозата, съдържа голямо количество енергия. Растителните видове "улавят" преобвазени молекули и ги натрупват в себе си. Тревопасните животни, се хранят с растителни видове, а хищниците хапват тревопасни животни. Хората са на върха. Те ядат от всички същества. Нека да си представим вана с вода, през която преминават омърсени хора. Последните преминаващи, какво качество на водата ще заварят и ще ползват? Така е и със Слънчевата енергия, абсорбирана от растенията. Там процента е най-голям. Процентът намалява правопропорционално с изкачването по хранителната пирамида. Коя храна какво съдържание на живот съдържа в себе си? Слънцето е почитано от много древни култове. Дори и в Християнството 25 декември е свързано с последните най-къси дни на деня и зимното слънцестоене. След 21-25 декември денят започва да расте, т.е. Слънцето увеличава своя престой на небето, което носи храна, топлина и Живот. Ето защо всички религии и учения съветват да се храним с плодове, зеленчуци и зърнени храни, където и убийството, като процес е най-слабо изразено и най-малко съществуващо, но дори и във вегитарианското хранене убийството/насилието присъства. Човек се храни с твърди храни, за да добие за организма си вещества, които да запазят живота. Нарекли сме тези вещества "полезни". Ендокрината система в човека произвежда хормони, които държат тялото здраво. Слънцето произвежда Светлина и Топлина, които вършат всичко това претворяване във въздуха и атмосферата, образувайки така наречената на изток прана, чи, ци, ки, ла... Съществуват редица дихателни техники, които носят живот, та дори и вечен. Какво му е нужно на човек? Разбира се, че му е нужно единствено познание и край на невежеството. Хората са дисбалансирани. Ендокринатата система се ръководи от мозъка, през гръбначния стълб и цялата нервна система, с всичките и снопове и окончания. Седем ендокрини жлези, съвпадат с така известните седем главни чакри, седем тела, седем главни измерения. Чакрата е кухина в която се завихря енергиен поток. Човек може да "диша" само чрез чакрите си, може да се храни през тях и да приема външната, космическата енергия. За да се получи това е нужно балансиране. Как става балансирането? Ще го напиша общо: изчистване на нервната, дихателната, храносмилателната, стомашночревната система, което изчистване води до изчистването на кръвоносната система. Кръвта в древните юдейски текстове е олицетворение на Душата и ето защо там се казва тя да не се пролива и да не се яде. Ендокрината система образува хормони, които насищат кръвта, дихателната система насища кръвта с кислород, което води до всички останали вътрешни процеси на хранене, като не забравяме обаче външната Космическа, универсална енергия, плод на всички Слънца (Звезди) и в най-голяма степен на Соларното "ни" Слънце. Общо могат да се класифицират четири степени на съществуване. - Първата и най-нисшата е храненето с всичко. - Втората е храненето с плодове, зеленчуци и зърнени храни (децата на растенията). - Третата е хранене с Космическа Енергия. - Четвъртата и най-висша форма на съществуване, е хранене с Вътрешна енергия. При нея човек сам си е достатъчен. При нея човек е независим. Това е вътрешния елексир в Даоиската алхимия, най-високата стапен в Будизма, в Хиндуизма, в Християнството, в ... Слънцата светят благодарение на извършваните в тях термоядрени процеси. Отделя се енергия, Светлина и Топлина. Светлината на Слънцата е високотемпературна електромагнитна радиация. Какво имаме в организма на човека? Имаме мозък, произвеждащ електрически вълни, имаме и сърце, произвеждащо магнетични такива. Единственото необходимо е вярната настроийка на тези два инструмента. Как да се започне? Има много техники и учения и всичките са верни. Човек диша, възприема енергия не само през устата и през носа си, а и през кожата. Наскоро, преди няколко години бе доказано от науката, че човек може да се напие с алкохолни пари в сауната например, или във вана пълна с алкохона течност. По кожата на човека съществуват също чакри, макар и по-малки по размер от основните седем. Тези са известни като биоактивни точки използвани в масажните техники, акупунктурата и акупресурата, в бойните изкуства и в лечителството, в духовните практики, като обекти на концентрация и Любов. Всички чакри, и големи и малки, са свързани с канали, енергийни магистрали, наречени меридияни и "Пътища Божии" в Кабала, Юдаизма и Християнството. Та точно тези пътища, като начало, бива да се "изправят". Това съветва и Йоан Кръстител с думите: "Прави правете пътищата Господни." Човек трябва, като начало, да внимава за чистотата на нещата, които идват по външен път към него и с нещата, които стават вътре в него, по вътрешните пътища. Изчистените външно-идващи неща донякъде гарантират чисти вътрешни. Това е пътят. Пътят е в самоконтрола и вярното по посока намерение в ума. След което умът преминава в разумност, която отваря за изява сърцето и то вече неподтиснато може да се прояви, като отдаде Любов. Появата на Разумността и на Любовта е достатъчно нещо, за да се научи всичко останало.Това е електромагнетизма в правилна посока. И това е достатъчно за съществуването и е роля, задача на човек като Божи намесник (Син) на Земята. Когато на умът се отнеме правото на "Господ-арство" - желанието, то се отваря път на сърцето и за Любовта, която единствено е смисъла.

rurk

rurk

 

Една много древна история

Преди много зими живели едни човеци. Те били различни от останалите хора, защото носили от кръвтта на боговете в своите тела. Боговете... Боговете вече били изчезнали и единственото, което напомняло за тях, били човеците. Падът на боговете и раждането на новото време Имало горещина, имало импулс. Небето... с тези диамантени цветове, вече отново почервенявало. Имало и много трусове, наводнения. Земята потъвала и изплувала в океаните. Майката сменяла своите одежди. В края на своето време, боговете сътворили хората. Сътворили ги твърде егоизтично. Направили слуги и роби. Е, все пак имало и искрица божественост в тези богове и точно поради тази Любов, те познали хорските дъщери. Познали ги, тъй както съпруг познава съпругата си – в дълбочина и изцяло. Любовта винаги ражда красиви плодове. Тези плодове били човеците – така странни, така чудни. Те били нещо твърде различно от всичко познато. Чак боговете им завидели. Страхували се от тях, защото знаели, че това е тяхното наследство, защото знаели, че тяхното време отминава. Хората дружели с човеците, защото човеците разполагали с човечността и я раздавали навред. Туй бил пласта, слоя, който станал мост между богове и хора. Човеците били снажни, високи, красиви, чисти, добри. Те владеели, досущ кат боговете, над стихийте вътре и вън. Виждали през време и пространство и умеели да дават живот. Малкото останали богове, се криели в планините и по трудно достъпните места, търсейки усамотението и чакайки своя край. Това било следствието от тяхното падение, от войната. Това била цената. Все по-малко тези богове се показвали и все по-малко се месили в живота на хората. За сметка на това, хората закопняли за управлението и власта над света, но пред тях, като непреодолима пречка стоели човеците. Това е характерния копнеж на всеки роб. Тогава се родила омразата, а човеците били и техни чеда. Човеците си имали Цар. Той бил всемъдрия и справедлив Тсордъм. В тези времена, когато омразата все повече нараствала, множейки се в хорските сърца, човеците живеели в голяма тъга и самота. Единствено цар Тсордъм носил някаква надежда и светлина в царството, но тайно, дълбоко в сърцето си царят бил тъжен, отчаян и самотен. Всичката тази омраза смазвала най-вече него. Не можел да си обясни защо е така. При цялата си мъдрост, той бил озадачен и то не от друго, а от съществуването на хорската слепота. Царят нищо не знаел за тази слепота. За него това било странно и неестествено. Всичко това продължавало с години, когато изведнъж дошла вест от далечни земи за царство, в които пораснало прекрасно цвете – жена от хората, която не била като хората. Твърде красива и твърде добра, тиха, чиста и нежна. Това била принцеса Вобюл. При тази вест очите на царя запламтели. Той видял надажда, той съзрял своето бъдеще, но жалко - то било твърде неясно, дори и за него. Тсордъм веднага наредил да започне приготовление за път. Път да поеме към своята съдба. Да, това била неговата съдба. Много коне, много блясък и много дарове – това взел царя със себе си. Минали много дни, пътуването не било леко и кратко, но най-сетне то достигнало своята цел. До тогава принцеса Вобюл отхвърляла всички царе от всички земи, които искали ръката и. В никой от тях тя не виждала Онова, но още щом зърнала Тсордъм, тя го разпознала. Това било най-дълбокото и ясно усещане в нея. Те се слели от първа среща. Най-красивото цвете на хората станало едно с царят на човеците. Хората не могли да преглътнат това. Те не били на себе си от гняв, завист и омраза. Решили да отровят царя, но това никак не било лесно, защото царя бил зрящ. Всички опити се проваляли. Тсордъм разбирал и прощавал. Той бил щастлив и тези дребнавости не могли да го достигнат. Нито търсел отмъщение, нито искал възмездие. Това не било част от неговата природа. Голямо щастие извирало от царството на човеците. Всеки миг там бил Светлина. Любовта между Тсордъм и Вобюл обхващала всичко. Тя била космическа. Красота, така мечтана и търсена от всеки. Хората обаче не спирали със своите опити и веднъж, докато царя отсъствал по важни дела, Вобюл се смилила, поканвайки в двореца една старица, просеща милостиня. Тази старица била поредния опит на хората да отровят царя, а отровата била затворена в едно съндъче от слонова кост, което старицата оставила след себе си в двореца. Царят щял да забележи, но царят го нямало. След като старицата си тръгнала, Вобюл се натъкнала на това съндъче и потърсила старицата за да го върне, защото смятала, че то е забравено от нея, но старицата била изчезнала. Вече било късно. От нея нямало и следа. "Какво пък, едно съндъче. Нищо работа." – така си мислила Вобюл, но в нея все повече се появявало съмнанието, а то раждало все повече угризения в сърцето на красавицата. Къде и били очите и защо допуснала това - тази бедна старица да забрави единственото си имане?! Точно тези угризения и довели любопитството. Вобюл искала да се увери и да види, дали в сандъчето има ценности. Затуй го и отворила. Вътре видаля най-голямата Тъма, която можело да съществува. Тъма дълбока и безкрайна пълна с всякакви нечистоти. Бездната я поела и тя просто изчезнала в нея. Какъв край! Дошло време и цар Тсордъм се завърнал, но какво заварил!? Разбира се - нищо от това, което бил оставил. Нямало я Светлината. Цялото царство скърбяло в страшна мъка. Болката буквално смачквала сърцето на царя. Наистана, това била най-жестоката отрова. Пред нея дори смъртта е по-добра! Хората сами проклели себе си. Каква грешка! Вместо да убият царя, убили своето цвете. Нещастието окончателно и напълно завзело света. Е, минали години и се появило пророчество, както и завет. Те разказвали за една възможност. Времето на човеците одавна отминало и те изчезнали на свои ред, погубени от скръбта си и от омразата на хората. Светлина вече нямало и само пророчеството и завета носeли надежда. Хората и до днес плащат за своите дела и така ще бъде, докато не вземат в ръцете си изпълнението на въпросния завет, а той гласи така: "Ако откриеш в себе си човечността, Светлината ще се върне. Ако живееш, прилагайки от тази човечност, Светлината ще остане и ще живее с теб и в теб. Тогава ти ще видиш, че живота на Вобюл и Тсордъм отново се ражда, но вече вътре в теб самия, а това защото боговете са оставили нещо - едно имане в твоето собствено тяло. Нещо носещо надежда и вяра. Нещо, което може да се разгърне, ако го оставиш свободно. Нещо, което ти дори не забелязваш. Едно сърдечно цвете." Не бъди като хората. Поеми пътя към човеците, чрез човечността. Трудно е, но не е невъзможно. Сам превърни себе си, чрез добролюбието. За един по-дъбър свят. За теб от мен с много Любов. Стани самата Любов! http://www.youtube.com/watch?v=BGNfkPoybrA http://www.youtube.com/watch?v=bau8I9DzeYw&feature=related

rurk

rurk

 

Душата - що е то според Юдаизма и Християнството?

из "Нов Библейски речник" + учебни материали от Богословския фукултет към СУ Думата "Руах" има много специфично значение и се ползва в определени случаи. Думата "Нефеш" има съвсем други значения, и се ползва за съвсем различни случаи. Руах не е висшата "страна на душата". По скоро душата е аспект на личностния дух. Наистина, когато душата у човек се е свила, то той едва ли не умира, но едва след като духа напусне тялото, то умира само по себе си. Pictorial Encyclopedia of the Bible, том 5, стр. 496, 497 Писано е че Бог е Дух, Дух Вечен. А човек бил по образ и подобие Богу. Душата, според християнската терминология е нещо друго. Духът е "Руах", а Душата е "Нефеш". Душата е смъртна. Душата е онзи съсъд, от една страна, в който може да се налее "Новото Вино" (Любовта). Есенцията, Енергията която работи в душата и която може да извира от нея - това е Любовта. От друга страна Душата е копнежа/желанието за Единосъщие с Твореца; желание за завръщане към Себе Си. И ето - у човек се появява т.н. "Душа" т.е. желанието за Единосъщие, копнежа по Бога. Човек става копнеещо същество, търсещо онази Сила/Живот, която да го изпълни/насити/удовлетвори. Човек търси Любовта (Светлината Хохма; Светлината Хасадим...). http://pics.data.bg/zoom/shared/902dbe768bd834772030d728963fcaaa Твърдя, че повечето хора на земята са мъртъвци, макар да са уж живи, т.е. в тях душата не присъства. Когато Душата навлезе в един човек, то е все едно се обличаш в светла дреха, защото това се отразява и вън от него. Нарича се излъчване - ореол (нимба) - сияйна овална форма, излъчваща се от тялото. Човек бива да се облече в Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание... - плодовете на Духа. Сиреч, човек да се облече в Любов (Синът) и в Светия Дух и вътре и вън. Ако е само външно ще е така: "Матей 23:27 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота." Любовта е тази, която трансформира и трансмутира физическото тяло и то от тяло тленно приминава в нетление, от смъртно - израства в безсмъртие. После това е възможно възнесението, а възнесените никога не оставят след себе си труп, който да бъде погребван. Възнеслите се - те са преобразили своята телесна форма в ефирна. Ако съблечеш телесната форма и се представиш пред Бога, ще се прибереш при Бога, Дух при Духа: "... и Духът да се върне при Бога, който го е дал." но: "Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота." Какво е писал и какво е искал да каже с това апостола? Какво имаме? Първо имаме някой, който живее в "телесна скиня". "Телесната скиня" е тялото. То е един вид храм. http://pandor.blog.b...y-znanie.821070 Кой е този, или по-точно - кое е това нещо, което е "облечено", както се изразява апостола, с туй тяло? Духа ли, душата ли? И защо апостола казва, че има опасения за това да не би да се окаже "гол", ако се съблече от тази "телесна скиня" и отиде/пресели в "дом неръкотворен, вечен!", който е "здание на небесета"/"небесно желище", което "имаме от Бога"? Кой е възможно да се окаже "гол", духа или душата? Кое "имаме от Бога"? Не бе ли писал Еклисиаст, за духа, който след смъртта да се завърне при Бога, който го е дал? Явно апостола знае и казва къде точно този дух ще се завърне - в "дом неръкотворен, вечен!", който е "здание на небесета", което "имаме от Бога", но защо може да се окаже този дух в положението "гол" и защо апостола по-нататък в Писанието казва, че не е това целта и че въпреки тази жажда да се завърнем при Твореца, бива да се работи в друга посока, "за да бъде смъртното погълнато от живота"?! Та кое е "смъртното"? "Телесната скиня"? Душата? А кое е "живота", чрез който и в който това "смъртно" да бъде погълнато? "... не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота." Значи не бива да търсим "събличане" на тази "телесна скиня", а точно обратното - "да се облечем още повече", но с какво и защо? Навярно първо, за да не се окаже "гол" съблечения, или? Ето какво казва апостола и за друго: "13 И мисля, че е право, докато съм в тая телесна хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; 14 понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос." Кое/Кой е в "телесната хижа"? Какво значи това, че ще "напусне хижата си"? Кой/кое да я напусна? Духа или душата? Къде да отиде? Трудно е да се обясни. Свързано е с първоелемента "земя", сиреч с трансформацията на твърдото физическо тяло. В началото на процеса от време на време може да го покажеш това светлино тяло, но не може да задържиш трансформацията, защото се изисква огромна енвергия. Накрая на процеса вече можеш да задържиш този си вид, защото трансформиращия процес е достигнал своя край. Пример с тялото на Свети Иван Рилски. Защо не се разлага? Какво става с тъканите и клетките, когато в някого започне да работи Светия Дух? Що значи Святост? Има много нива на Святост. Накрая самият човек става Светлина. Това е Възнесението. След Възнесението не остава труп, който да бъде погребван. Всичко се е изменило. Дух и душа са различни понятия. Мнозина казват "душа", а имат в предвид "Духът" и обратното. Писанието свидетелствува, че душата може да бъде погубена, т.е. да умре. "Нефеш" е думата, която древните евреи са употребявали за душа. За "Дух" се ползва думата "Руах". В Библията стотици пъти се говори за душата на човек и от там става ясно, че тя не е безсмъртна. Но какво са вложили древните и какво в Писанието се има в предвид под "душа" - ето това вече е интересен въпрос! Мнозина могат да твърдят, че душата е безсмъртна, но те не изхождат от познанието върху Библийските текстове и наивно считат същите за "напаснати", за "нагласени" и "изменени"... съшити с полуистини са Писанията, според същите. Бог обаче много точно и верно е позволил върху тези текстове да пипа човешката ръка. Всичко в Библията е истинно и точно, до запетаята. Душата може да умре. Духът е безсмъртен. Душата е "горивото" на Духът, чрез което той може да се завърне при Бога, при това още приживе и да се самоъсъществи. Та първият Адам стана жива Душа/Нефеш! Това е вярно. Тук "Нефеш" се ползва за "желание, копнеж". Именно това желание и копнеж вадят от Рая. Падението на душата, сиреч нейната насоченост - към твърдоматериалния свят и мимолетните удоволствия, а и не само - Адам и Ева пожелаха да са като Твореца (като боговете) - да знаят, да познават, да придобият безсмъртие, да творят и да Любят. Този Дух, чрез Душата си е жаден за преживявания. Последният Адам, който е издигнал душата си, т.е. при него желанията са се обърнали на 180` - към Бога, а не към земята и удоволствията в света ни, е станал Животворящ Дух/Руах. Всичко това е едно движение от горе в посока надолу - излизането от Рая - Падението и движение от долу, в посока нагоре. След което след достатъчно пребиваване в Ада, където властва смъртта и където живота е чуждо явление, следва отново издигане, но едва след евентуалното прозрение върху суетата и мимолетността на всичко в този ти ми твърдо-материален свят - светът на измененията и дуалността. И това е - от горе - надолу и от долу - нагоре. Оформя се кръговрат, окръжност, Вечност. Древните евреи са влагали в думата Руах следните значения - дух, вятър, дъх, сила. Със същите значения е употребявана думата в Писанията. Наистина има духове, които се наричат още бесове и които не искат да преминат нататък, а твърде често оставят с "единя крак" в това времемространствено измерение и пакостят, убивайки живота и съществуването. Един такъв дух/Бес може да те накара да се самоубиеш, или може да те превърне в хомосексуалист, да се гневиш, да си аругантен, да си ревнив, да изпитваш похот, да се развращаваш, да ненавиждаш и пр.. Всъщност човек ежедневно е в борба с такива същности, които често го карат да върши това или онова, включае да обиди някой, да нарани, да наклевети, да убие, да псува, да крещи, да вилнее. Бесоват е такъв човек, демек е обладан от бес, или бесове и често беснее в първосъгнално, аругантно, експлозивно и реактивно поведение, изпъстрено със силна емоционалност, а дори цинизъм. "Ефесяни 2 1 Съживи и вас които бехте мъртви в престъпленията и греховете, 2 в които сте некога си ходили според обичая на този свет, по княза на въздушната власт, духа който действува нине в синовете на противлението; 3 между които и ние всинца сме живели некога си в похотите на нашата плът, като сме правили волята на плътта и на помислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева. 4 Бог обаче, който е богат в милост, за големата си любов с която ни възлюби, 5 и като бехме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа, (по благодат сте вие спасени,) 6 И съвъскръси ни и турна ни наедно да седнем в небесно блаженство в Христа Исуса;" Такива бесчета са страхливци и не смеят да прекрачат прага за по-натам, ами стоят в едно положение на никаквец... като пиявици се всмукват в някого и го източват, унищожавайки тялото и живота на същия слаб човечец. Бедняци! Те няма да познаят Любовта, нито Божията Почивка и това е тяхното наказание. "Евреи 4 1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви некой от вас че се е лишил от него. 2 Защото нам се благовести както и тем; но тех ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го беха чули не беше размесено с вера. 3 Защото влезваме в упокоението ние които повервахме, като рече: "Така се заклех в гнева си че нема да влезат в моето упокоение," ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света. 4 Защото негде си е рекъл за седмият ден така: "И почина си Бог в седмия ден от всичките си дела;" 5 и на това место пак: "Нема да влезат в моето упокоение." 6 И тъй, понеже остава некои да влезат в него, и тези на които се от по-напред благовести не са влезли заради непокорството, 7 пак определява некой ден, "Днес," като казва чрез Давида, подир толкози време, както се рече: "Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си." 8 Защото ако бе им дал Исус Навин упокоение, след това не би говорил за друг ден. 9 Следователно за народа Божий остава упокоение. 10 Защото който е влезъл в неговото упокоение и той си почина от своите си дела, както Бог от неговите си. 11 И тъй, да се постараем да влезем в това упокоение, за да не падне некой в истия пример на непокорството. 12 Защото Божието слово е живо, и деятелно, и по-остро от всеки меч остър и от двете страни, и проминва до разделението на душата и на духа, на ставите и на мозъка, и издирва помишленията и намеренията сърдечни;" Душата се нарича още "съсъд". Прилича на чаша. Когато искаме да запълним тази чаша с неща от нетрайния свят, то няма как да не останем с празни ръце, защото в този свят нищо не е вечно и всичко подлежи на изменение, на промяна. Ето защо и да получам някакво насищане от материалния свят, от удоволствията му, то не е вечно, не е дълготрайно, което ни поставя отново в позицият "неудовлетворени". В тази позиция душата е присвита, сиреч човек е нещастен, стене, тъжен. Неопитният, личностен дух няма познанието и в безбройните си инкарнации се опитва да запълни тази "чаша", този първичен копнеж с какво ли не. Но не получава насищане, докато не се обърне към Бога, към източника на Светлина. из "Самсара" С "времето" този личностен дух опитва всичко останало и докато не опита, той не спира. Когато вече се отегчи от всичко в този свят и когато вече не намира никакво удовлетворение от него, то тогава той се обръща на 180` в своето търсене, а с други думи - към Бога. Всъщност душата, първичния копнеж на духа е създаден от Бога, за да може чрез този копнеж духа/човек да открие върния път и посока към Светлината, която наистина го изпълва и насища, която му носи абсолютно удовлетворение - щастие. Душата копнее единствено за едно - за Любов и търси тази любов навред, но тъй като в този свят любовта е под въпрос и най-често става дума за обикновен

rurk

rurk

 

Дзогчен, Норбу Ринпоче

Дзогчен Норбу Ринпоче Както в Сутрите, така и в Тантрите, една от най-обсъжданите концепции е тази за „природата на ума", истинското състояние на ума, което е отвъд границите на интелекта и времето. Основният принцип тук е пустотата или шунята, централната доктрина на Махаяна. Значението на термина пустота, така както е използван в Праджняпарамита, е липсата на субстанциалност или на собствена природа на всички явления, което е истинското, присъщо състояние на цялото съществуване. Що се отнася до индивида, това състояние е назовано "природа на ума". В Дзогчен ученията много термини се използват, за да обозначат природата на ума, включително "изначалната основа" (ye gzhi), "основата на всичко" (kun gzhi), "същността на изначалната бодхичита" (ye gzhi snying po byang chub kyi sems) и така нататък. Последният термин се среща в множество древни Дзогчен текстове, затова ще бъде полезно да обясним неговото значение. В Махаяна бодичита се възприема като обет да се доведат всички същества до просветление, основан на чувство за всеобщо състрадание. Говори се по-специално за два типа бодхичита: относителна и абсолютна. Относителната бодхичита се състои в тренирането на собствените ни мисли да развиваме намерение за облагодетелстване на другите и действителното изпълнение на алтруистични действия. Абсолютната бодичита е познанието за пустотата на всички явления и се доближава до концепцията за "изначалната бодичита" в Дзогчен. Преведено на тибетски, бодхичита е "чанг чуб сем" (byang chub sems), термин, съставен от три думи: "чанг" (byang), означаваща "пречистен"; "чуб" означаваща "усъвършенстван"; и "сем", (sems), означаваща "ум". Под „ум” се има предвид "природата на ума"; "пречистен" означава, че всички пречки и негативности са били пречистени; "усъвършенстван" означава, че всички постижения и качества са били реализирани. Така че изначалната бодхичита е състоянието на индивида, което от самото начало е без препятствия, съвършено и включва като своя потенциалност всичките различни проявления на енергия. Това е състояние отвъд времето, отвъд дуализма, чисто и перфектно като природата на огледалото. Но ако някой е невеж относно него, това състояние не се проявява и се налага да се премахнат временните пречки, които го скриват. В Дзогчен ученията изначалното състояние на основата не се определя само като пусто, а се обяснява, че има три аспекта или характеристики, наречени "трите изначални мъдрости": същност, природа, и енергия. Същността е пустотата, истинското състояние на индивида и на всички явления. Тази основа е състоянието на всички индивиди, независимо дали осъзнават това или не, дали са просветлени или в кръговрата на преражданията. Казва се, че е "чиста от началото" (ka dag), защото също като пространството, тя е чиста от всякакви пречки, и е основата на всички проявления в съществуването. От друга страна, проявлението на изначалното състояние във всичките му аспекти, неговата "яснота", е наречена природа. Казва се, че е "самосъвършенa" (lhun grub), защото съществува спонтанно от самото начало, както слънцето, което грее в пространството. Яснотата е чистото качество на всяка мисъл и на всички възприемани явления, незамърсени от умствени разсъждения. Например, когато видим цвете, първоначално възприемаме образа му без умът да е започнал да разсъждава, макар и тази фаза на възприятие да трае само част от секундата. След това, във втората фаза, умствената преценка влиза в действие и ние категоризираме възприятието, мислейки: "Това е цвете, то е червено, има специфична миризма и така нататък." Развивайки се от това, възникват привързаност и омраза, приемане и отхвърляне, като следствието е създаването на карма и кръговрата на прераждането. Яснотата е фазата, в която възприятието е живо и с присъствие, но умът все още не е влязъл в действие. Тя е спонтанното проявление на състоянието на индивида. Същото важи и за мислите: ако не ги следваме и не биваме хванати в умствени разсъждения, те също са част от нашата естествена яснота. Третата от трите изначални мъдрости е Енергията. Нейната характеристика е, че се проявява без прекъсване. Обяснението на енергията в Дзогчен е от основно значение за разбирането на основата. Всички измерения, независимо дали са чист или нечисти, материални или фини, са проявления на един или друг аспект на енергията. За да се обясни произхода както на прераждането, така и на просветлението, се описват три начина, по които енергията се проявява. Тези три вида енергия се наричат: - "тсел" (rtsal), - "ролба" (rol ba) и - "данг" (gdangs) Имена, които не могат да бъдат преведени на западни езици. За да разберем проявлението на енергията като тсел, можем да вземем за пример това, което се случва, когато поставим кристална топка близо до прозорец. Кристалът е чист и прозрачен, но когато лъчите на светлината стигнат до него, те се пречупват в цветни светлини из цялата стаята. Тези светлини не са присъщи на самия кристал, а се проявяват когато е налице подходящата вторична причината, в този случай слънчевите лъчи. Кристалната топка символизира изначалното състояние на индивида, което се състои от същност, природа и енергия. Цветните лъчи, които се разстилат в стаята, са пример за естественото проявление на енергията, явяващи се по отношение на индивида като обект. В момента на проявлението на енергията на изначалното състояние, ако я разпознаем като проекция на собствените си изначални качества, ще се реализираме в измерението на чистото възприятие. Ако се случи обратното и възприемем лъчите и цветовете като нещо външно спрямо нас, проявяваме нечисто възприятие. Поради това причината за двете възприятия, самсара и нирвана, е една и съща: проявлението на светлината на изначалното състояние. Като пример за ролба, трябва да си представим, че цветовете вместо да се отразяват навън от кристала, този път те се отразяват вътре в него, не се появяват извън кристала, а в рамките на собствената му повърхност. По същия начин, енергията на изначалното състояние може да се прояви в собственото си измерение "субективно" по отношение на индивида. Това се случва например в бардо, преходното състояние между смъртта и прераждането, когато се появят стоте мирни и гневни божества. Те не са външни спрямо индивида, а са проявление на неговите естествени, самосъвършени качества. Но появата на тези божества възниква само за тези, които са получили през живота си предаване от учител и са прилагали метода на трансформация, специфичен за мирните и гневни божества. За едно обикновено същество възниква само проявлението на "звуци, лъчи и светлини", които могат да продължат само момент и най-често са причина за тревога. Поради тази причина в тантризма се отдава голямо значение на знанието за вида енергия ролба, който е основата на всички различни методи за трансформация. За да разберем данг, трябва да помислим за самия кристал и за неговата чиста и прозрачна форма. Ако поставим кристална топка в центъра на цветна мандала и обиколим около нея, кристалът последователно ще възприема цветовете на основните посоки на мандалата, до които ние последователно пристигаме, докато в същото време остава чист и прозрачен сам по себе си. Това е пример за присъщото състояние на самата енергия каквато е, в какъвто и да било вид на проявление. Понякога вместо данг се използва терминът "гйен" (rgyan), който означава "украшение", защото в състоянието на съзерцание всички проявления на енергия се "възприемат" като украшения на изначалното състояние. Когато учителят е дал въведение, същността, природата и енергията се наричат "трите тела на основата". В пътя те съответстват на три аспекта или характерни състояния на природата на ума: състояние на покой (gnas pa), движение (‘gy ba) и присъствие (rig pa). Състоянието на покой е състоянието на ума, в което не възникват мисли. Пример за това е пространството, което съществува между изчезването на една мисъл и появата на друга, пространство, което обикновено е неосезаемо. Движението е проявлението на мисли без прекъсване. Дава се пример, в който се казва, че състоянието без мисли е като спокойно езеро, а възникването на мисли е като движението на риби в езерото. Тези два фактора са присъщи за всички същества. Присъствието, от друга страна, сякаш спи в нас и е необходим учител, който да го събуди чрез предаване. Присъствието е чистото разпознаване, без разсъждаване, или на състоянието на покой, или на движението. Тези три са наречени „трите тела на пътя”. В плода, или реализацията, те се проявяват като Дармакая, Самбогакая и Нирманакая, трите "пречистени измерения". Дармакая съответства на състоянието на същността, пустотата на всички явления. Тук обаче присъствието е напълно пробудено. Състоянието Дармакая е отвъд форма и цвят, като безграничното пространство. Самбогакая е самосъвършеното измерение на проявлението на енергия. Тя съответства на естествената яснота на основата, свързана с присъствието. Нирманакая е измерението на проявление, без значение чисто или нечисто, възприемано като обект по отношение на собственото ни състояние, въпреки че не остава нито следа от дуализъм. Присъствието е напълно интегрирано с външното измерение.

rurk

rurk

 

Дзогчен

"ДЕСЕТ Най-вътрешната същност НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА УМРЕ СПОКОЕН и в пълна безопасност, ако не е осъзнал истински природата на ума. Защото само това осъзнаване, задълбочено през годините чрез непрекъсната практика, може да запази ума ни в стабилно състояние по време на хаоса в процеса на смъртта. От всички начини за помагане на хората да осъзнаят природата на ума си най-ясен, ефективен и подходящ за днешните нужди и начин на живот са практиките на Дзогчен - най-древният и директен поток на мъдростта в ученията на будизма и източник на самото учение за бардо. Традицията Дзогчен води началото си още от изначалния Буда, Самантабхадра, и е стигнала до наши дни благодарение на поколения учители. Стотици хиляди хора в Индия, Хималаите и Тибет са достигнали реализация и просветление чрез тези практики. Има чудесно пророчество за тях: „В тази тъмна епоха съкровената същност на Самантабхадра ще свети като огън." Моят живот, моите учения и тази книга са посветени на запалването на този огън в сърцата и умовете на хората по света. Моя постоянна опора, вдъхновение и съветник в това е върховният учител Падмасамбхава. Той е същността и духът на Дзогчен, неговият най-велик изразител и човешко въплъщение, надарен с великите качества великодушие, чудодейна сила, пророческа прозорливост, будна енергия и безкрайно състрадание. Традицията Дзогчен не беше широко разпространена в Тибет и в продължение на известно време много от големите учители не са я преподавали в съвременния свят. Защо тогава аз я преподавам? Някои от моите учители са ми казвали, че сега е времето за разпространение на Дзогчен, времето, за което става дума в пророчеството. Освен това чувствам, че не би било състрадателно да не споделя с хората съществуването на такава удивителна мъдрост. Човешкият род е в критичен етап от еволюцията си и това време на безкрайна обърканост се нуждае от учение със сравнима сила и яснота. Освен това съм забелязал, че съвременните хора имат нужда от път, освободен от догми, фундаметализъм, елитаризъм, сложна метафизика и екзотични украшения, път - едновременно прост и задълбочен, за който не са нужни ашрами или манастири, който може да бъде вплетен в ежедневието и практикуван навсякъде. Какво тогава е Дзогчен? Дзогчен не е само учение, поредната философия, сложна система или набор от примамливи техники. Дзогчен е състояние, изначално състояние, състояние на пълна будност, което е вътрешната същност на всички буди и на всички духовни пътеки, най-високият връх на индивидуалното духовно развитие. Дзогчен често се превежда като „Великото съвършенство". Предпочитам да оставя думата непреведена, защото „Велико съвършенство" загатва за някакво съвършенство, което би трябвало да се стремим да постигнем, цел, която се намира в края на дълго и тежко пътуване. Нищо не може да е по-далеч от истинското значение на Дзогчен - вече самоусъвършенствалото се състояние на нашата изначална природа, което няма нужда от още „усъвършенстване", защото е съвършено - както небето - още от самото начало. Всички будистки учения се обясняват чрез тяхната Основа, Път и Плодове. Основата на Дзогчен е фундаменталното, изначално състояние, нашата абсолютна природа, която е съвършена и винаги присъства. Патрул Ринпоче казва: „Това не е нещо, което трябва да се търси навън, нито пък нещо, което не си притежавал преди, а сега трябва да се роди наново в ума ти." Така че от гледна точка на Основата - абсолюта - нашата природа е същата като природата на будите и както казват учителите, дотук няма какво да се преподава и какво да се учи. И все пак трябва да разберем, че будите са поели по една пътека, а ние по друга. Будите са разпознали изначалната си природа и са достиг­нали просветление. Ние не я разпознаваме и затова изпадаме в объркване. В ученията това положение се нарича „една основа, две пътеки". В нашето относително състояние нашата истинска природа е скрита и трябва да следваме ученията и да практикуваме, за да се върнем към истината -това е пътеката на Дзогчен. И най-накрая, да осъзнаем нашата изначална природа означава да постигнем освобождаване и да станем буда. Това са Плодовете на Дзогчен и те са достижими, ако човек се стреми към тях със сърце и ум през целия си живот. Учителите, които преподават Дзогчен, са наясно с опасността от смесване на абсолютното с относителното. Хората, които не съумеят да разберат взаимоотношението между тях, могат да пропуснат и дори да изоставят относителните аспекти на духовната практика и закона на кармата за причините и следствията. От друга страна, тези, които наистина схванат значението на Дзогчен, ще изпитват и по-голям респект към кармата, а също така ще оценяват по-дълбоко нуждата от пречистване и духовна практика. Това е така, защото ще си дадат сметка за просторността на това, което е в тях и което е било скрито, и ще опитват още по-пламенно, с винаги свежа, естествена дисциплина, да премахнат това, което стои между тях и истинската им природа. Ученията Дзогчен са като огледало, което отразява Основата - нашата същинска природа - с такава освобождаваща и възвисена яснота, с такава кристална чистота, че по принцип ни защитават от възможността да бъдем оковани от някакво концептуално, изфабрикувано разбиране, колкото и фино, убедително и примамливо да изглежда то. В какво тогава се състои чудото на Дзогчен според мен? Всички учения водят към просветление, но уникалността на Дзогчен е в това, че дори в относителното измерение езикът му не петни абсолютното с никакви концепции - оставя го недокоснато в неговата оголена, динамична, величествена простота и въпреки това говори на хората с открит ум за него, толкова изразително и наелектризиращо, че дори преди да достигнат просветление получават в дар най-силната възможна представа за величествеността на будното състояние. ГЛЕДКАТА Практическото обучение в Дзогчен по традиция и най-просто се описва с Гледка, Медитация и Действие. Гледката е, за да видим директно абсолютното състояние, основата на нашето същество. Начинът да стабилизираме тази гледка и да я направим непрекъснато изживяване е Медитацията. Под Действие разбираме интегрирането на Гледката в цялата реалност, в живота ни. Какво тогава е Гледката? Това означава да виждаме нещата такива, каквито са, означава да знаем, че истинската природа на ума е истинската природа на всичко, да разберем, че истинската природа на ума е абсолютна истина. Дуджом Ринпоче казва: „Гледката е оголеното осъзнаване, в което се съдържа всичко - както сетивните възприятия, така и съществуването на явленията, самсара и нирвана. Това осъзнаване има два аспекта: - „пустота" като абсолютен аспект и - възприятия или привидности – като относителен." Това означава, че целият спектър на всички възможни привидности, всички възможни явления във всички възможни реалности, било то самсара или нирвана - всички те, без изключение, винаги са били и винаги ще бъдат съвършени и завършени в просторната безгранична шир на природата на ума. Въпреки че природата на всичко е „пуста и чиста от самото начало", тя - богата на благородни качества - съдържа в себе си всяка възможност, едно безгранично, непрекъснато и динамично съзидателно поле, което винаги е спонтанно съвършено. Може да попитате: „Ако осъзнаването на Гледката е осъзнаване на природата на ума, как изглежда природата на ума?" Представете си небе - пусто, просторно и чисто от самото начало - такава е неговата същност. Представете си слънцето - лъчисто, ясно, непомрачено, спонтанно присъстващо - природата му е такава. Представете си как слънцето огрява, с безразличие, всичко и всички, как прониква във всички посоки - неговата енергия, която е проявление на състраданието, е такава - нищо не може да му попречи и то огрява навсякъде. Освен това можете да си представите природата на ума като огледало с пет различни способности или „мъдрости". Неговата откритост и просторност е „мъдростта на всеобхватното пространство", утробата на състраданието. Способността му да отразява съвсем точно всичко, което е пред него, е „огледалната мъдрост". Фундаменталната му липса на предубеждения към едно или друго впечатление е „изравняващата мъдрост". Способността му да разграничава ясно, без да обърква по какъвто и да било начин различните явления, е „разграничаващата мъдрост". А качеството му да е постигнало и усъвършенствало всичко, да присъства спонтанно е „всепостигащата мъдрост". В Дзогчен Гледката се представя на ученика непосредствено от учителя. Именно тази непосредственост характеризира Дзогчен и е уникална за традицията. При това представяне на ученика се предава непосредственото изживяване на ума на мъдростта на будите чрез благодатта на учителя, който олицетворява пълното й осъзнаване. За да е в състояние да приеме представянето, ученикът трябва да е достигнал до точка, когато в резултат на минали стремежи и пречистена карма е постигнал откритост на ума и всеотдайност, които да го направят възприемчив за истинското значение на Дзогчен. Как може да бъде представен умът на мъдростта на будите? Представете си природата на ума като собственото си лице - то винаги е с вас, но не можете да го видите без външна помощ. А сега си представете, че никога не сте виждали огледало. Представянето от учителя е все едно изведнъж да изправи пред вас огледало, в което за първи път да видите отражението на лицето си. Точно както и с лицето ви, чистото осъзнаване на Ригпа не е нещо „ново", което учителят ви дава и което преди това не сте имали, нито пък е нещо, което можете да намерите вън от себе си. То винаги е било ваше, винаги е било с вас, но до този момент на изненада просто не сте го виждали. Патрул Ринпоче обяснява: „Според специалната традиция на големите учители от приемствената линия природата на ума, лицето на Ригпа, се представя при самото разпадане на концептуалния ум." В момента на представянето учителят прекъсва концептуалния ум изцяло, разкрива Ригпа и показва недвусмислено истинската й природа. В този силен момент настъпва сливане на сърцата и умовете и ученикът получава несъмнено изживяване, докосване до природата на Ригпа. В един и същ момент учителят представя, а ученикът възприема. И като насочва благодатта от мъдростта на своята Ригпа към сърцевината на Ригпа на ученика, учителят показва непосредствено истинското лице на природата на ума. За да бъде ефективно това представяне обаче, е нужно да се създадат подходящи условия и обкръжение. Само няколко души в историята заради пречистената си карма са успели да осъзнаят и да достигнат просветление само за миг, така че представянето винаги трябва да се предхожда от нужната подготовка. Тази подготовка пречиства и неутрализира обикновения ум и ви довежда до състояние, в което вашата Ригпа може да ви бъде представена. Най-напред медитацията - тази универсална противоотрова срещу объркването - довежда ума у дома му и му дава възможност да се установи в естественото си състояние. Второ, с помощта на задълбочена практика за пречистване и за подсилване на позитивната карма - чрез акумулиране на мъдрост и добродетели - емоционалните и интелектуалните воали, които закриват природата на ума, започват да се повдигат и изчезват. Както пише моят учител Джамянг Кхиентсе: „Ако пречките се премахнат, мъдростта на собствената Ригпа ще проблесне съвсем естествено." Тези практики за пречистване, наречени на тибетски „нгьондро", са съставени много умело и могат да предизвикат цялостна вътрешна промяна. Те включват цялото същество - тяло, реч и ум - и започват с поредица дълбоки размишления върху: • уникалността на човешкия живот; • вечното присъствие на непостоянството и смъртта; • неизбежните причини и следствия от действията ни; • порочния цикъл на объркване и страдание, който е самсара. Тези размишления събуждат силно желание за „отхвърляне" -желание да се измъкнем от самсара и да тръгнем по пътеката на освобождаването, което е в основата на специфичните практики за: • намиране на убежище в Буда, в истината на ученията му и примера на практикуващите ги, като по този начин събудим в себе си вяра и увереност в собствената си буда-природа; • пораждане на състраданието (Бодхичита - сърцето на просветления ум, което ще обясня по-подробно в Глава 12) и обучение на ума да работи със себе си и другите, да се справя с трудностите в живота; • премахване на пречките и „замърсяванията" чрез предизвикване на ясни представи и чрез мантри за пречистване и изцеление; • акумулиране на добродетел и мъдрост чрез развиване на универсална щедрост и създаване на благоприятни обстоятелства.1 Всички тези практики са изградени върху и са близки до Гуру-Йога, която е най-важната, най-вълнуваща и най-силна от всички практики, незаменима при разкриването на сърцето и ума за осъзнаването на Дзогчен.2 Трето, специално медитативно изследване на природата на ума и явленията изтощава ненаситния глад на ума да мисли и проучва, както и склонността му към безкрайно концептуализиране, анализиране и сверяване, пробужда личното осъзнаване на природата на пустотата. Просто не мога да изразя с думи колко важни са тези подготвителни практики. Те трябва да работят ръка за ръка, систематично, за да вдъхновят ученика да се подготви за времето, което ще избере учителят, за да му покаже истинското лице на Ригпа. Ньошул Лунгток, който по-късно стана един от най-големите Дзогчен-учители, следвал учителя си Патрул Ринпоче в продължение на осемнадесет години. През цялото това време те били почти неразделни. Ньошул Лунгток учел и практикувал много усърдно и акумулирал цяло съкровище от добродетели, пречистване и опит. Бил готов да осъзнае Ригпа, но все още не бил изпитал заключителното представяне. Една вечер Патрул Ринпоче му предоставил тази възможност. Двамата били в една от отшелническите хижи високо в планините над манастира Дзогчен.3 Вечерта била много красива. Тъмносиньото небе било безоблачно и звездите светели ярко. Звукът на самотата се подчертавал от далечния лай на манастирските кучета. Патрул Ринпоче лежал изпънат на земята и изпълнявал специална Дзогчен-практика. Той повикал Ньошул Лунгток при себе си и му заговорил: - Не каза ли, че не познаваш същността на ума? По тона му Ньошул Лунгток се досетил, че моментът е особен, и кимнал в очакване. - Всъщност няма нищо особено - казал Патрул Ринпоче и добавил: -Синко, ела и легни тук като стария си баща. Ньошул Лунгток легнал до него. След това Патрул Ринпоче го попитал: - Виждаш ли звездите горе на небето? -Да. - Чуваш ли лая на кучетата в манастира? -Да. - Чуваш ли какво ти казвам? -Да. - Е, природата на Дзогчен е това. Просто това. Ньошул Лунгток разказва какво се случило после: „В един миг аз бях вътрешно сигурен, че съм осъзнал. Бях освободен от притеснението „е" -„не е". Бях осъзнал изначалната мъдрост, оголения съюз между пустотата и вътрешното осъзнаване. Бях доведен до това от благодатта му, както казва големият индийски учител Сараха: Този, в чието сърце са проникнали думите на учителя, вижда истината като съкровище в дланта си.4 В този момент всичко застанало по местата си - плодът на дългото обучение, практикуване и пречистване на Ньошул Лунгток бил роден. Той постигнал осъзнаването на природата на ума. В думите на Патрул Ринпоче няма нищо необикновено, езотерично или мистично - напротив, те са напълно обикновени. Но освен думите, било предадено още нещо. Това нещо е присъщата природа на всичко, което е и истинското значение на Дзогчен. В този момент Патрул Ринпоче вече бил довел Ньошул Лунгток до състоянието чрез силата и благодатта на своето осъзнаване. Но учителите са много различни и могат да използват най-разно­образни средства, за да предизвикат тази промяна в съзнанието. Самият Патрул Ринпоче осъзнал природата на ума по доста особен начин с помощта на един много ексцентричен учител на име До Кхиентсе. Ето какво съм чувал за това: Патрул Ринпоче бил напреднал в йога-практиките и ясните представи, но бил блокирал - никоя мандала на божествата не можела да се яви ясно в главата му.5 Един ден той попаднал на До Кхиентсе, който бил запалил огън на открито и пиел чай край него. В Тибет ако видиш учител, когото уважаваш, по традиция падаш ничком на земята в знак на уважение. Когато Патрул Ринпоче направил това, До Кхиентсе го видял още отдалеч и изръмжал заплашително: - Ей, куче! Ако си толкова смел, ела тук! До Кхиентсе бил много внушителен учител. Имал вид на самурай - с дълга коса, екстравагантни дрехи и страст да язди красиви коне. Когато Патрул Ринпоче продължил да се кланя и да приближава още повече, До Кхиентсе започнал да го ругае и да го замерва с камъчета, а после и с големи камъни. Когато най-накрая Патрул Ринпоче се приближил достатъчно, До Кхиентсе започнал да го удря и бие, докато не го проснал в не свяст. Когато Патрул Ринпоче дошъл на себе си, съзнанието му било напълно променено. Мандалите, които се опитвал толкова усърдно да извика в представите си, се появили спонтанно. Ругатните и обидите на До Кхиентсе разрушили и последните останки от концептуалния ум на Патрул Ринпоче, а всеки камък, който го удрял, отварял центровете на енергията и каналите на тялото му. В продължение на две чудесни седмици пред­ставите за мандалите не го напускали. Сега ще опитам да дам някаква идея какво представлява Гледката и какви са усещанията, когато Ригпа се разкрие непосредствено, макар че всъщност няма думи и понятия, които могат да го опишат. Дуджом Ринпоче казваше: „В този момент се чувстваш така, сякаш сваляш качулка от главата си. Каква безкрайна просторност и облекчение! Това е върховното виждане - виждане, невиждано преди." Когато видиш „каквото не си виждал преди", всичко се отваря, разширява и става кристално, прозрачно, изпълнено с живот, удивление и свежест. Сякаш покривът на ума ти е отлетял или ято птици изведнъж е излетяло от тъмна пещера. Всички ограничения се разтварят и изчезват и както казват тибетците - сякаш някой е „отпушил" нещо. Представете си, че живеете в къща на върха на планина, която се издига над целия свят. Изведнъж цялата къща, която е пречела на погледа ви, се срутва и вие можете да видите всичко наоколо - както навън, така и вътре. Но няма никакво „нещо", което да се види. Това, което се случва, не може да се сравни с нищо - това е тотално, пълно, безпрецедентно и съвършено виждане. Дуджом Ринпоче казва: „Твоите най-опасни врагове, тези, които са те държали вързан за самсара в продължение на безброй прераждания от дълбините на времето досега, са вкопчването и това, в което се вкопчваш." Когато осъзнаеш природата на ума си, „тези две неща изгарят напълно, като пера в пламък, и не оставят следа". Както вкопчването, така и това, в което се вкопчваме, са лишени напълно от основата си, корените на неведението и страданието са изтръгнати напълно. И всичко изглежда като отражение в огледало - ефирно, трептящо и илюзорно, като в сън. Когато естествено достигнете до това състояние на медитация, можете да се задържите в него дълго време - без някакви особени усилия и без нещо да ви отклони. Тогава не остава нещото, наречено „медитация", което трябва да се поддържа или защитава, защото вие сте в естественото течение на мъдростта на Ригпа. И когато сте в него, разбирате, че винаги е било така и е така. Когато мъдростта на Ригпа свети, не може да остане никаква сянка на съмнение. Възниква едно дълбоко, пълно и непосредствено разбиране, без всякакво усилие. Ще откриете, че всички образи и метафори, които се опитах да изпол­звам, са пропити от едно всеобхватно преживяване на истината. В това състояние присъстват и всеотдайността, и състраданието, и всички мъдрости, и блаженството, и яснотата, и отсъствието на мисли, но не отделени едни от други, а свързани и обединени неотделимо в един-единствен „вкус". Този момент е моментът на пробуждането. Някъде отвътре започва да извира дълбоко усещане за радост и вие се усмихвате учудени на това, колко неадекватни са били всички ваши минали идеи и понятия за природата на ума. От всичко това произлиза едно невероятно усещане за сигурност, убеденост, че „това е то": няма какво повече да търсим, няма на какво повече да се надяваме. Тази увереност в Гледката трябва да се задълбочава чрез ново и ново съзиране на природата на ума и да се стабилизира с непрекъснато практикуване на медитация. МЕДИТАЦИЯ Какво тогава е медитацията в Дзогчен? Това просто е отпускане в Гледката, без да се разсейваме, след като ни бъде представена. Дуджом Ринпоче я описва така: „Медитацията се състои в това да бъдеш внимателен към състоянието Ригпа, освободен от всякакви мисловни конструкции, като в същото време останеш напълно отпуснат, без никакво разсейване или вкопчване. Защото е казано: медитацията не е стремеж; тя трябва да те погълне естествено." Целият смисъл на медитацията в Дзогчен е да усили и стабилизира Ригпа, да й позволи да достигне пълната си зрелост. Обикновеният ежедневен ум е много силен. Той непрекъснато се връща и ако не внимаваме или сме разсеяни, лесно ни овладява. Както казваше Дуджом Ринпоче: „В този момент нашата Ригпа е като малко бебе, хвърлено на бойното поле между силни, непрекъснато възникващи мисли." Аз обичам да казвам, че трябва да сме като бавачки на нашата Ригпа в безопасното обкръжение на медитацията. Ако медитацията служи само за да продължи потока на Ригпа след представянето й, как можем да сме сигурни дали това е Ригпа или не? Зададох този въпрос на Дилго Кхиентсе Ринпоче и той отговори с типичната за него простота: „Ако състоянието ти е непроменливо, значи е Ригпа." Ако не насилваме и не манипулираме ума си по някакъв начин, а просто пребиваваме в непромененото състояние на чистото осъзнаване, това е Ригпа. Ако има и най-малката манипулация или намеса от наша страна - не е. Ригпа е състояние, при което вече не съществуват никакви съмнения. Всъщност няма ум, който да се съмнява - виждате пряко. Ако сте в това състояние, заедно с Ригпа се появява и една естествена увереност и сигурност, която е и най-верният белег.6 Традицията Дзогчен е много прецизна, тъй като колкото повече се задълбочаваме, толкова по-фини стават заблудите, които могат да възникнат и които застрашават не друго, а разпознаването на абсолютната реалност. Дори и след представянето й учителите изясняват с подробности състоянията, които не са Дзогчен-медитация и не трябва да бъдат бъркани с нея. В едно такова състояние се носиш над ничията територия в ума, където няма мисли или спомени - това е тъмно, безлично, безрадостно състояние, в което те е изхвърлил обикновеният ум. При друго подобно състояние има известна неподвижност и дори проясняване, но тази не­подвижност всъщност е стагнация, също погребана в обикновения ум. При трето състояние може да липсват мисли, но сме „изолирани" в някакво празноглаво удивление. Или пък умът ни може да се зарее сред мисли или представи. Никое от тези състояния не е истинска медитация и практикуващият трябва много умело да се предпазва от тях и да не се поддава на заблудата им. Същността на медитацията в Дзогчен се характеризира изцяло чрез следните четири елемента: • Когато една мисъл е изтекла, а нова все още не е възникнала, в пролуката между тях има ли усещане за сегашния момент - свежо, девствено, непроменено и на косъм осъзнаване? Ето това е Ригпа! • Въпреки всичко това състояние не продължава вечно, защото внезапно възниква друга мисъл, нали? Това е вътрешното излъчване на Ригпа. • Обаче ако не разпознаете веднага каква е тази мисъл още в мига на нейното възникване, тя както преди ще се превърне в поредната обикновена мисъл. Това се нарича „верига на заблудите" и е коренът на самсара. • Ако сте в състояние да разпознаете истинската природа на тази мисъл още с възникването й и съумеете да я оставите в покой, без нищо да я следва, тогава каквито и други мисли да възникват, те ще отмират от само себе си, ще се разтварят в огромното пространство на Ригпа и ще се самоосвобождават. Ясно е, че е необходимо да се практикува цял живот, за да се разберат и осъзнаят напълно богатството и величието на тези четири дълбоки и въпреки това прости характеристики. Тук мога само да ви дам представа за вкуса на огромното пространство на медитацията в Дзогчен. Може би най-важната характеристика на Дзогчен медитацията е, че се превръща в непрекъснато лееща се Ригпа, подобно на голяма река, която ден и нощ не спира движението си. Това, разбира се, е идеалното положение, защото неотклонното отпускане в Гледката, след като тя е представена и разпозната, е възнаграждение за продължилата с години практика. Практиката Дзогчен е особено силна по отношение на възникващите движения в ума и гледа на тях по уникален начин. Всички те се възприемат в истинската им природа, не като нещо отделно от Ригпа и противопоставящо се на нея, а всъщност - и това е много важно - като нейно „вътрешно излъчване", като проява на нейната енергия. Представете си, че се намирате в дълбоко състояние на неподвижност -обикновено то не може да е продължително и винаги възниква мисъл или някакво друго движение, подобно на вълните в океана. Не отхвърляйте това движение и не се стремете да задържите неподвижността - просто продължете да плувате в чистото присъствие. Всеобхватното, спокойно състояние в медитацията е Ригпа и възникващите движения не са нещо друго, а вътрешното й излъчване - сърцевината и основата на практиката Дзогчен. Още един начин да разберем това е да си мислим, че пътуваме с лъчите на слънцето назад, към самото слънце - проследяваме възникващите движения, веднага, до самия им корен, до основата им, която е Ригпа. Тъй като въплъщаваме стабилността на Гледката, вече не можем да бъдем заблудени или отвлечени от това, което възниква, и не можем да станем жертва на илюзии. Разбира се, в океана има както големи, така и малки вълни - събуждат се и силни емоции като гняв, желание, завист. Истинският медитатор не гледа на тях като на смущения или пречки, а като на голяма възможност. Ако на подобни възникнали емоции реагираме с обичайното привързване или негодувание, това е знак, че не само сме се отвлекли, но и не можем да разпознаем Ригпа и сме изгубили нейната основа. Да реагираме на емоциите по такъв начин означава да им дадем по-голяма сила и да оковем себе си още по-здраво във веригите на заблудите. Големият секрет на Дзогчен е да ги разпознаваме още с възникването им, да виждаме това, което са всъщност - ярка проява на енергията на Ригпа. Когато посте­пенно се научим да правим това, дори и най-бурните емоции няма да успеят да ни завладеят и ще се разсеят така, както големите вълни се надигат, разбиват и разсейват обратно в океана. Практикуващият разбира - и това е революционно прозрение, - че силните емоции не само не ни повличат назад във водовъртежа на собствените ни неврози, но дори може да бъдат използвани, за да се задълбочи, оживи и подсили състоянието на Ригпа. Буреносната енергия се превръща в храна за събудената енергия на Ригпа. Колкото по-силни и бурни са емоциите, толкова повече се засилва Ригпа. Струва ми се, че този уникален метод на Дзогчен притежава удивителната сила да освободи дори и най-закоравелите и дълбоко вкоренени емоционални и психични проблеми. А сега бих искал да ви запозная - колкото е възможно по-просто - с едно обяснение на този процес. Това ще бъде много полезно по-нататък, когато разглеждаме събитията в момента на смъртта. В Дзогчен фундаменталната, присъща на всичко природа се нарича „Основно сияние" или „Сияние майка". То прониква в цялото ни съще­ствуване и затова се явява присъща природа на мислите и емоциите, които възникват в ума ни, без да си даваме сметка за това. Когато учителят ни въведе в същинската природа на ума, в състоянието Ригпа, сякаш ни дава ключ. Този ключ, който ще ни отвори вратата на тоталното познание, в Дзогчен наричаме „Сияние на пътеката" или „Сияние дете". Основното сияние и Сиянието на пътеката по същество са едно и също нещо, но ги разделяме по този начин за удобство в обясненията и за целите на практиката. Щом вече разполагаме с ключа на Сиянието на пътеката, което ни е представено от учителя, можем да го използваме, когато пожелаем, за да отключим вратата на вътрешната природа на реалността. Това отваряне в Дзогчен-практиката се нарича „среща на Основното сияние със Сиянието на пътеката", или „Среща на Сиянието майка със Сиянието дете". С други думи, веднага щом възникне мисъл или емоция, Сиянието на пътеката - Ригпа - разпознава истинската им природа - Основното сияние. В този момент на разпознаване двете сияния се сливат, а с това мислите и емоциите се самоосвобождават в самата си основа. Много важно е да усъвършенстваме тази практика на сливане на двете сияния и самоосвобождаване на възникващите мисли и емоции, защото ето какво се случва с всеки от нас в момента на смъртта: Основното сияние изгрява с цялото си величие и с него идва възможността за пълно освобождаване, стига да сме се научили да го разпознаваме. Може би вече си давате сметка, че това сливане на сиянията и само­освобождаване на мислите и емоциите е медитация на много дълбоко ниво. Всъщност думата „медитация" не е много подходяща за Дзогчен-практиката. Обикновената медитация е „върху" нещо, а при Дзогчен всичко е единствено и завинаги Ригпа. Така че не може да става дума за медитация извън пребиваването в присъствието на Ригпа. Единствената дума, която би могла да обозначи това, е „немедитация". В това състояние, както казват учителите, дори и да търсите заблуди, няма да откриете нито една - те не са останали. Ако търсите обикновени камъчета на остров от злато и скъпоценни камъни, няма да откриете нито едно. Когато Гледката е постоянна, течението на Ригпа - несекващо, а сливането на двете сияния - непрекъснато и спонтанно, всички възможни илюзии се освобождават от корените си и всичките ви възприятия възникват непрекъснато, като Ригпа. Учителите подчертават, че за да се стабилизира Гледката чрез медитация, от първостепенна важност е най-напред да се усъвършенства практиката в специална обстановка на уединение, където са налице нужните благоприятни условия. Колкото и да се опитваме да медитираме сред суетата и объркаността на съвременния свят, истинското преживяване няма да се роди в ума ни. Второ, въпреки че в Дзогчен не съществува разлика между медитация и ежедневие, докато не постигнем истинска стабилност чрез правилни сеанси, няма да успеем да интегрираме мъдростта на медитацията във всекидневието си. Трето, дори и след известна практика да сме в състояние да пребиваваме в непрекъснатия поток на Ригпа, с увереността, която дава Гледката, е възможно да не постигаме това при всички ситуации и по всяко време. При такова положение, когато възникват неблагоприятни обстоятелства, практиката няма да ни помага, а мислите и емоциите ще ни вкарат в заблуда. Зная възхитителна история за един Дзогчен-йога, който живеел скромно и заобиколен от множество ученици. Един монах, който имал високо мнение за собствената си начетеност и знания, изпитвал завист към него, тъй като знаел, че не е много образован. Мислел си: „Как смее той, един най-обикновен човек, изобщо да си позволява да обучава? Как смее да твърди, че е учител? Ще отида и ще изпитам познанието му, ще покажа пред учениците му, че е мошеник, те ще го изоставят и ще тръгнат след мен." Един ден той отишъл при йогата и го попитал презрително: - Вие, от Дзогчен, само по цял ден да медитирате ли умеете? Отговорът на йогата го стъписал: - Че съществува ли нещо, върху което да медитираш? - Значи дори и не медитирате! - възкликнал ученият тържествуващо. - А някога губил ли съм посоката? ДЕЙСТВИЯ Когато пребиваването в потока на Ригпа стане реалност, то започва да прониква в ежедневието и в действията на практикуващия и поражда дълбока стабилност и увереност. Дуджом Ринпоче казва: Да действаш означава наистина да наблюдаваш мислите си, добри или лоши, да се вглеждаш в истинската им природа, без да се връщаш към миналото, без да приканваш бъдещето, без да позволяваш каквото и да било вкопчване в преживяната радост, без да позволяваш да те завладее тъга. Като правиш това, ти се опитваш да създадеш и останеш в състояние на равновесие, при което всичко - добро и лошо, покой и безпокойство - е лишено от истинска идентичност. Осъзнаването на Гледката променя напълно вашите представи. Все повече и повече се убеждавам, че мислите и понятията са тези, които ни пречат винаги да пребиваваме и да се чувстваме съвсем естествено в абсолютното. Сега ясно разбирам защо учителите толкова често казват: „Старай се - колкото можеш - да не създаваш прекалено много надежди и страх." Защото те пораждат твърде много клюки в ума. Когато Гледката е там, мислите се виждат такива, каквито са - преходни, прозрачни и изцяло относителни. Можете да разпознаете всичко, сякаш имате рентгенови очи. Не се вкопчвате в мислите и чувствата, не ги и отхвърляте, а ги приветствате в просторната прегръдка на Ригпа. Нещата, на които преди сте гледали сериозно - амбиции, планове, надежди, съмнения и страсти, - вече не ви държат във властта си, защото Гледката ви е помогнала не само да видите безполезността и безплодността им, но и у вас да се роди дух на истинско отхвърляне. Оставането в прояснението и доверието към Ригпа позволява на мислите и емоциите ви да се освободят без усилие в необятните й простори - сякаш пишете в морето или боядисвате небето. Ако наистина усъвършенствате тази практика, няма никакъв шанс да се натрупа карма и в това състояние на нецеленасочено, безгрижно, „чисто, без никакви задръжки отпускане" -както го нарича Дуджом Ринпоче - кармическият закон за причините и следствията вече не може да ви обвързва по никакъв начин. Но не си мислете, че това е лесно или би могло да се постигне лесно. Безкрайно трудно е да се отпуснем дори за миг в природата на ума, без да изпаднем в объркване и без нещо да ни отвлече, да не говорим за самоосвобождаването дори на една-единствена мисъл още с възникването й. Много често смятаме, че след като сме разбрали нещо с интелекта си, сме го разбрали наистина. Това е голяма заблуда. За да разберем нещо истински, са нужни години на слушане, съзерцание, размишление и медитация - съзряване, което се постига само с непрекъсната практика. И не е нужно да казвам, че практикуването на Дзогчен винаги изисква напътствията на квалифициран учител. В противен случай се излагаме на голямата опасност, която в школата се нарича „изгубване на действието в Гледката". Едно така силно и възвисено учение като Дзогчен води след себе си и големи рискове. Ако се заблуждаваме, че освобождаваме мисли и чувства, когато в действителност сме много далече от това, ако мислим, че действаме със спонтанността на истински Дзогчен-йога, не постигаме нищо друго, освен натрупване на огромни количества отрицателна карма. Ето какво трябва да бъде отношението ни според Падмасамбхава: Въпреки че Гледката ми е просторна като небето, действията ми и уважението към причините и следствията са фини като прашинки брашно. Учителите в школата Дзогчен непрекъснато подчертават, че без цялостно и задълбочено запознаване със „същността и метода на само­освобождаването" - а за това е нужна дълга практика - „медитацията само удължава пътя на заблудите". Това може да ни се стори жестоко, но е истина, защото единствено непрекъснатото самоосвобождаване на мислите може реално да сложи край на царството на заблудите, реално да ни предпази от нови страдания и неврози. Без метода на самоосвобождаване няма да сме в състояние да устоим на нещастията и неблагоприятните обстоятелства, когато те възникнат, и дори когато медитир

rurk

rurk

 

Възгледът на Тантра

Как? Как да бъде постигнато всичко това? "Как?" е велик въпрос! Той не изисква философия, не изисква логика, интелект. Този въпрос се интересува само от метода, но не за да го разисква, а за да го практикува. "Как?" се задоволява лесно. Стига му само да получи кратък отговор, като например: "Прави това или онова." Достатъчно е. Повече нищо не е нужно. Всичко останало пристига като следствие на/от практиката.

rurk

rurk

 

„Силмарилион” по Джон и Кристофър Толкин

Еру Наречен „Единствения” и познат повече в Средната земя с името Илуватар. Еру бил създател на айнурите и чрез тяхната музика той създал Арда. Айнури Най-ранните духове, които Илуватар създал, и с него те създали света чрез Музиката на айнурите. След като Арда била създадена, айнурите слезли на нея, за да я направляват. От айнурите имало петнадесет, които притежавали особено голяма сила. Четиринадесет от тях били валарите — Властелините на Арда. Петнадесетият, Мелкор, се отклонил от пътя си и станал първият Черен господар. Множеството по-нисши духове, които придружили айнурите станали известни като Маяри. Произход на айнурите Айнурите били първите и най-могъщи същества, създадени от Илуватар в дебрите на времето дълго преди съществуването на света. Айнурите били потомството на мисълта на Илуватар и на всеки един от тях било дадено знание само на една част от мисълта му. Изключение правел Мелкор — най-великия сред айнурите, който имал част от даровете на всички останали. Айнурите били надарени с „Неугасимия пламък”, което би трябвало да означава, че им била дадена свободна воля. Илуватар ги научил на музикалните изкуства, след което ги събрал заедно, за да сътворят Музиката на айнурите — великата мелодия, която създала Видението на Илуватар и материалния свят. Айнурите и светът Чрез Музиката на айнурите, Илуватар създал Видението за света. Показал го на айнурите и им обяснил голяма част от неговата същност и съдба, така че те узнали много за света, но нямали безгранично знание. След това Илуватар създал материалния свят. Мелкор и повечето от останалите могъщи айнури пожелали да слязат на него и да го подготвят за идването на Чедата на Илуватар. Тези същества станали известни като валари и маяри. Тези айнури, които навлезли в Света в неговото начало, останали свързани с него да самия край. И въпреки че Мелкор бил прокуден извън пределите на света, било предречено, че някой ден той ще се завърне. За по-нататъшното бъдеще на айнурите не се знае почти нищо, но е казано, че след великата битка в края на света, те ще сътворят втора, още по-велика Музика заедно с Чедата на Илуватар. Родът на Мелиан Сред множеството айнури, които навлезли в Света, имало и един от ордена на маярите на име Мелиан. Единствено тя от всички айнури сключила брак с едно от Чедата на Илуватар — крал Елу Тингол от Дориат. От нея, в кръвните линии на елфи и хора навлязла айнурска кръв. Елронд бил неин пра-правнук, както и Арагорн, въпреки че при него изминали много повече поколения. Арда На езика на древните, „Арда” означава целият свят и всичко на него. Арда била създадена чрез Музика на айнурите, за да бъде дом на Чедата на Илуватар (елфи и хора). Изпървом земята била плоска. Континентите били заобиколени от велик океан, наречен Екая или Заобикалящото море и били разделени от Белегаер — Великото море. През Първата епоха, северните и западни области на Средната земя били наречени Белерианд, но страната била унищожена във Войната на Гнева. През Втората епоха, остров Нуменор бил поставен сред Великото море и там заживели нуменорците. Островът просъществувал през цялата Втора епоха, но бил разрушен при Падението на Нуменор, като резултат от гордостта на нуменорците, престъпили Запрещението на валарите и отплавали към Аман. След Падението, формата на Арда била променена и била направена „крива” (или „кръгла” ако говорим на съвременен език). Аман бил изтеглен от света и можел да бъде достигнат единствено от елфите, които следвали дадения им (Правия път) Прав път. След като Аман вече го нямало, били създадени нови земи и континенти. След Втората епоха насам, Светът е такъв какъвто го познаваме. Мелкор Мелкор, за който било казано, че е най-могъщият в Арда, бил от ордена на валарите и равен по сила на самия Манве, с когото били братя в ума на Илуватар. И докато валарите слезли в Арда, за да внесат ред и сигурност в света, Мелкор желаел власт за себе си, опитвайки се да подчини всички живи същества. Всичко, което валарите създавали, Мелкор се стараел да унищожи. Дълго преди елфите да се пробудят, той унищожил светилниците на валарите и Алмарен. Валарите се оттеглили във Валинор и, страхувайки се за идващите елфи, обявили война на Мелкор и го оковали за три епохи. Когато бил освободен, елфите вече били дошли във Валинор. Тогава той отново се отдал на злото — посякъл Финве и откраднал силмарилите, унищожил Двете дървета на Валинор и се завърнал в древната си крепост Ангбанд в далечния север на Средната земя. Манве Сулимо Най-могъщият сред валарите, съпруг на Варда на властелин на Арда. Чертозите му се намирали на най-високата планина Таникветил, а той властвал над ветровете на Арда. Сулимо означава „Владетел на дъха на Арда”. Елементът „сул” присъства и в Амон Сул. Валари Валари са наречени четиринадесетте могъщи духа, които приели материална форма и били изпратени на Арда от Илуватар след създаването й, за да подредят света и да победят злото на Мелкор. Първоначално те живеели на остров Алмарен, но след унищожението му, векове преди Пробуждането на елфите, те се установили на Аман и там създали царството Валинор. Валари Валиери Манве Сулимо Варда Елентари Улмо Явана Кементари Ауле Ковача Ниена Ороме Есте Мандос (Намо) Вайре Лориен (Ирмо) Вана Тулкас Неса Това са имената на валарите, както са били познати на елдарите във Валинор. В Средната земя те били познати под други имена от синдарински произход, напр. „Елберет” за Варда. Имената сред хората им били безброй. Валарите били най-великите сред айнурите, които били свидетели на Видението на Илуватар и така се спуснали на Еа, за да изпълнят видението и да създадат Арда. В началото на Света, четиримата най-велики духове слезли на нея — Манве, Улмо и Ауле, за да я подготвят за идването на Чедата на Илуватар, a Мелкор, за да я завладее. Но Манве и Мелкор се скарали и Манве призовал в Света много други духове, за да му помогнат в борбата. Сред тях били и другите валари и тези от по-нисшия орден на маярите. Мелкор тогава се оттеглил за известно време от Арда в някое друго скрито място в глъбините на Еа. След време, Манве и последвалите го започнали да постигат целта си да подготвят света за идването на Чедата. Виждайки това, у Мелкор постепенно се надигнала завист и той се завърнал да оспори съдбата на Арда. Земята тогава видяла големи промени докато валарите се борили за съдбата й (счита се, че Мъгливите планини са се надигнали тогава). Макар трудно и бавно, валарите успели да оформят Света, въпреки че всичко създадено от тях било по някакъв начин помрачено от Мелкор. Подобно на елфите, тези валари, които са избрали да влязат в Света в началото, му са свързани към него докато достигне своя край и не могат да се завърнат във Вечните зали на Илуватар. Тъй като са духове, валарите нямат определена материална форма, но често се преобразяват като Чедата на Илуватар. Макар че могат да приемат каквито форми пожелаят, те могат и напълно да изоставят обвивката си и да пътуват без форма невидими из Арда. Счита се, че в далечното начало на Света е имало петнадесети валар. Мелкор със сигурност е бил най-могъщият от всички духове, спуснали се на Арда, и се вярва, че е бил брат на Манве. Заради покварената си природа обаче бил изгонен от ордена. Във „Валакуента” се казва че „…вече не се броял един от валарите…”, което предполага, че е бил един от тях. Елфи Първите елфи се събудили в Куивиенен — Водата на пробуждането, в далечния изток на Средната земя, векове преди Слънцето и Луната. За разлика от хората, елфите не били подвластни на болест и смърт, а по времето на „Властелинът на пръстените” в Аман имало поне двама, които били сред тези, събудили се в Куивиенен. Това били Ингве — господар на ваниярите, и Олве — брат на крал Елу Тингол. Произход и ранна история В далечната източна земя Куивиенен, на бреговете на вътрешното море Хелкар в полите на планинската верига Ороками, елфите били събудени под светлината на Двете дървета. Отначало валарите не знаели за тяхното идване, но скоро шпионите на Мелкор ги открили и той изпратил своите твари да ги наблюдава. Не се знае колко дълго елфите живели с тези опасности, но легендите за Ловеца и Черния конник били запазени във Валинор от елдарите дошли там. Много от древните елфи били пленени от Мелкор и затворени в Утумно. Смята се, че тези беззащитни създания сложили началото на расата на орките. Валарите открили елфите когато Ороме бил на лов в Средната земя и чул техните звънливи гласове. Той ги нарекъл елдари — народ на звездите, ала името с което те сами се наричали било куенди — говорещи с гласове. Заради Мелкор, повечето от елфите били подозрителни към Ороме, но след като се завърнал за кратко във Валинор и разказал за откриването им, той останал сред тях и ги защитавал. Загрижени за безопасността на елфите в Средната земя, която по това време била под властта на Мелкор, валарите напуснали Валинор и обявили война на Тъмния владетел. Това била Битката на властелините, в която Мелкор бил победен и пленен във Валинор. Великото пътешествие След победата над Мелкор, валарите обсъдили съдбата на елфите — дали те да останат в Средната земя или да бъдат доведени във Валинор под пряката защита на валарите. Решено било те да изоставят Средната земя и Ороме бил изпратен обратно, за да ги призове. Но когато отишъл при тях, Ороме разбрал, че елфите се страхуват от валарите и не желаят пътуването. Били избрани трима пратеници, които да пътуват до Аман с Ороме и да помогнат на елфите в тяхното решение. Това били Ингве, Финве и Елве. Тримата били изпълнени с възхищение от това, което видели там, както и от Двете дървета и посъветвали народа си да предприеме пътуването. Последователите на Ингве, както и повечето от народа на Финве и Елве се съгласили и потеглили на Великото пътешествие. По-късно те били известни като Трите рода — ваниярите, нолдорите и телерите. Но не всички се подчинили на призива. Тези, които отказали били наречени авари — нежелаещите. Ороме повел Трите рода извън Средната земя. Ваниярите били най-малобройни, но и най-нетърпеливи да достигнат Аман и те пристигнали първи, следвани от нолдорите на Финве. Телерите, водени от Елве и брат му Олве, били най-многобройни, ала изпълнени с несигурност и съмнение. Много от тях напуснали Пътешествието и останали в Средната земя. Най-първи сред тях били нандорите, водени от Ленве, които заживели по долините на Андуин. Ваниярите и нолдорите достигнали бреговете на Великото море в близост до Залива Балар и устието на Дренгист (области, които по-късно били известни като Фалас). Улмо донесъл огромен остров до бреговете и на него елфите били пренесени в Аман. Телерите обаче дошли по-късно и пристигнали в Белерианд твърде късно, за да потеглят на острова на Улмо. За известно време живели по бреговете на Гелион в източен Белерианд, но после се разпръснали по брега. Тогава се случили две важни събития — техният владетел Елве бил изгубен в Нан Елмот и те се срещнали с Осе — маяр от морето. Много от телерите пожелали да останат в Белерианд — някои, за да търсят своя владетел, други заради желания, събудени в тях от Осе. Когато дошло време Улмо да се завърне в Белерианд, за да заведе телерите във Валинор, много от тях отказали пътуването. Те били наречени синдари, или сиви елфи, и тези, които живели по бреговете под властта на Кирдан станали известни като фалатрими. Окованият Мелкор — три епохи благоденствие Настанали три епохи величие и благоденствие за елфите. Във Валинор, ваниярите и нолдорите и тези от телерите, които предприели Пътуването, живеели сред валарите и се учили от тях. Те обитавали украсения със скъпоценности Тирион, Лебедовия залив Алквалонде и Самотния остров Тол Ересеа. Докато Двете дървета давали светлина на света, елфите от Валинор станали най-мъдри и благородни сред Чедата на Илуватар. В същото време в Белерианд, синдарите живели под светлината на звездите. Докато повечето от Средната земя все още спяла, Мелиан донесла живот в горите и полята на Белерианд под властта на Тингол, а Ороме все още яздил понякога в тъмните земи. Същността на елфите Подобно на хората, елфите са Чеда на Илуватар и затова имат много общи черти, но съществуват и големи различия между двете раси. Най-важната сред тях е факта, че елфите са безсмъртни. Също така, те не остаряват и не се разболяват, а ако бъдат убити или загинат от скръб, те се прераждат в Чертозите на Мандос във Валинор. [1] Въпреки че, за разлика от хората, елфите трябва да останат в света до неговия край, те не са обвързани със Средната земя. Ако пожелаят, те могат да поемат по Правия път и да отплават към Далечния запад, ала на хората не е дадена тази възможност. Елфите имат и по-ясен взор от хората. Те знаят и много повече за делата в света, които са скрити за Младите чеда на Илуватар, но и техните знания имат своите граници. Религия Елфите никога не са имали определена „религия” в смисъла, в който хората разбират думата. Всъщност самите върховни елфи живели сред валарите („боговете”) векове преди пробуждането на хората. Сред валарите, най-много почитали Варда Елентари. В Средната земя, те я наричали Елберет — Звездна кралица, и пеели за нея песни отвъд Великото море. Почитали много и Улмо, особено в Първата епоха, когато той им помагал в битката срещу Моргот. Бележки 1. ↑ Елфите всъщност остарявали, но по различен начин от този на хората. В своите „Писма” Толкин казва: „Елфите имали достатъчно дълъг живот, за да бъдат наречени от хората „безсмъртни”, но и те остарявали и вехнели.” („Писмата на Дж. Р. Р. Толкин”, № 245, 1963 г.) Битката на властелините Великата битка между валарите и Мелкор малко след Пробуждането на елфите. Древната крепост на Мелкор — Утумно била срината, а Мелкор бил окован и отведен във Валинор. Пробуждането на хората Оживяването на първите хора в далечните източни земи на Хилдориен в началото на Първата епоха. Първата епоха Първа и най-кратка сред четирите епохи, описани от Толкин. За разлика от Втората и Третата епоха, не съществуват подробни анали на събитията през Първата епоха, затова и точността на приложените дати е само приблизителна. Първата епоха започва със завръщането на нолдорите в Средната земя, първия изгрев на луната и пробуждането на хората в Хилдориен. Завършва с Войната на гнева, разрухата на Белерианд и крайната победа над Моргот. В края на Първата епоха много от нолдорите, както и много от синдарите, отплават на запад към остров Тол Ересеа. Главни събития през Първата епоха: 1 Завръщане на нолдорите; Дагор-нуин-Гилиат; Пробуждане на хората 75 Дагор Аглареб 126 Завършване на Гондолин 305 Пристигане на хората в Белерианд 455 Дагор Браголах 465 Берен и Лутиен си възвръщат силмарил 471 Нирнает Арноедиад 495 Разруха на Нарготронд 510 Падение на Гондолин 583 Войната на гнева; победа над Моргот Чеда на слънцето - Така елфите нарекли хората, които се пробудили с първия изгрев на слънцето и оттогава се страхували от нощта. Чеда на Илуватар - Чедата на Илуватар — двата народа, предопределени от Музиката на айнурите — елфите и хората. Хора - Най-младата сред расите в Средната земя (с изключение на хобитите). Първите хора се пробудили е далечните източни земи на Хилдориен, по същото време, по което изгряло слънцето и нолдорите се завърнали от Валинор. Виждайки слънцето, мнозина от хората се отправили на запад и така достигнали Белерианд след 300 годишно скитане. Хората се отличават с това, че притежават дара на хората — смъртта, чрез която напускат света след отреденото им време и преминават отвъд него. Орки Известни са още като гоблини, гламхот, ирх. Малко се знае със сигурност за произхода на орките — верните слуги на врага. Смята се, че изпървом те били елфи, но впоследствие били покварени от Мелкор в началото на Първата епоха. На вид орките били приклекнали тъмни на цвят същества. Повечето от тях предпочитали тъмнината, тъй като светлината на слънцето ги заслепявала, но урук-хай, които се появили в края на Третата епоха можели да издържат на дневна светлина. Етимология на думата „орк” …думата всъщност произлиза от англосаксонското „орк”, което означава „демон”, но аз я избрах най-вече заради фонетичната й приложимост… — „Писмата на Дж. Р. Р. Толкин” №144 от 1953 г. Думата „орк” може да се нарече „Том Бомбадил” на етимологията на Толкин — среща се в различни варианти в почти всички езици в Средната земя, но ние нямаме информация по какъв начин те се свързани. Многообразието от „орк” Толкин обяснява: Орк е думата, с която другите раси са нарекли този противен народ, подобно на езика на Рохан. На синдарин е „орх”. Без съмнение, думата на Черния език — „урук”, е свързана с другите езици… Втория народ - Така елфите наричали хората (куеня — атани, синдарин — едаини). Нуменор В началото на съществуването си остров Нуменор бил предназначен за награда на хората, които останали верни на валарите. Те били именно онези, които помогнали във Войната на гнева и се изправили срещу Мелкор като по този начин си заслужили благодарността на валарите. Островът бил богат и обширен, хората имали там всичко, от което се нуждаели. Валарите ги закриляли и управлявали стихиите така, че нуменорците да живеят добре. Единственото, което им забранили, било да плават на запад към техните безсмъртни земи. Хората от острова били надарени с много по-дълъг живот, отколкото останалите в Средната земя, но въпреки това били смъртни и след време започнали да недоволстват от това. Сравнявали се с елфите, а и със самите валари, и смятали, че са ощетени или наказани за минали грехове. Когато при тях пристигнал пратеник от запад, за да им обясни, че смъртта за тях не е наказание, а дар от Илуватар, и че така е устроен светът, те не му повярвали и лека-полека се озлобили и към елфи, и към валари. Наред с това обаче страхът им от смъртта се увеличавал. Опитвали всякакви начини да отложат края. Строили величествени дворци и домове на мъртвите, работели по формули за възкресение или съхраняване на живота, запълнили страната с гробници, в които властвала мисълта за смъртта. Но не постигнали нищо. Въпреки всичко нуменорците все още спазвали забраната да не плават на запад. Затова се „ограничавали” с целия останал свят. Прекосили и изследвали всички източни, южни и северни морета, опознали крайбрежията им, намерили тамошните диви хора и станали първо техни учители, а с напредване на времето и увеличаването на силата и гордостта им, и техни господари. Започнали да трупат несметни богатства, а в самия Нуменор науката и занаятите процъфтявали. Докато всичко това се случвало, на острова все още били останали хора, които почитали валарите и живеели според предписанията им. Те наричали себе си „Верни” и тайно се срещали с елфите по западните брегове на Нуменор, за да черпят от тях мъдрост и съвети. Верните не смеели открито да се опълчат срещу краля си и неговите хора, но въпреки това скоро били подложени на гонения и жестокости. Мнозина от тях отплавали от Нуменор, за да търсят по-добър живот другаде, но имало и такива, които останали с надеждата, че всичко ще се промени към добро. Когато на престола на Нуменор се възкачил Тар-Палантир, Верните сякаш най-сетне получили онова, за което копнеели. Кралят преустановил гоненията и започнал лека-полека да възстановява старите обичаи и почитта към валарите. Но било твърде късно, още повече че опитите му умрели заедно с него самия. Неговият племенник — Ар-Фаразон, узурпирал властта над Нуменор: чрез славата си на завоевател и богатствата, които раздавал щедро на всички свои последователи; а и чрез непозволения брак с дъщерята на краля — Тар-Мириел (която той насила взел за жена). Ар-Фаразон постепенно станал по-могъщ от всеки друг нуменорски владетел и решил да поеме на война в Средната земя. Искал да победи Саурон или най-малкото да го направи свой покорен васал. И тъй като армията му била непобедима, без колебание заминал на изток и там призовал Саурон да му се поклони или да бъде унищожен. А Саурон само това чакал — явил се пред краля и помолил да стане негов покорен слуга, но в себе си кроял скрити планове как да поведе Нуменор към неговия край. Кралят го взел като заложник и го закарал на острова, но на лукавия Саурон му отнело само три години, докато, чрез ласкателства и мними съвети, от затворник се издигне в пръв съветник на краля. Тогава положението в Нуменор започнало да се променя към по-лошо от всякога. Верните били обявени за бунтовници и били осъждани за най-дребни провинения, в повечето случаи измислени. Нуменорските кораби идвали в Средната земя не като господари, а като завоеватели, и се завръщали пълни с роби и съкровища, придобити по жестоки начини. Саурон придумал краля да отсече Бялото дърво Нимлот — символ на кралския род и спомен за елфите и валарите. След това издигнал в култ вярата не във валарите, а в Мелкор — господарят на мрака, и построил за него голям и зловещ храм. В този храм хората изгорили останките от Бялото дърво и започнали да принасят кървави жертвоприношения в молитва към Мелкор да ги спаси от смъртта (но един плод от дървото оцелял — в нощта преди да го отсекат, Исилдур се промъкнал в двореца и го откъснал, едва спасявайки живота си след това). Въпреки всички молитви към Мрачния властелин, животът на хората не само не се увеличавал, но и се скъсявал, и болести и лудост започнали да ги тормозят. Климатът се променил и ветровете, преди това възспирани и управлявани от валарите, сега разкъсвали платната на нуменорските кораби и ги тласкали към гибел. Всичко това озлобило нуменорците до краен предел и когато дори кралят осъзнал, че въпреки всичко и той ще умре, по съвет на Саурон повел флота си към Безсмъртните земи, за да покори валарите и да вземе тяхното безсмъртие. Но когато войската на Ар-Фаразон стъпила в земята на валарите, те временно се отказали от властта си над света: „А Илуватар показал своята мощ и променил самата същина на света; и зейнала бездна в морето между Нуменор и Безсмъртните земи, та водите нахлули към нея, грохотът и мъглите от безброй водопади стигнали чак до небето и целият свят се разтърсил. Всички кораби на нуменорците рухнали в бездната и мрачните дълбини ги погълнали навеки. А Ар-Фаразон и войската от простосмъртни, що стъпили върху Аман, били погребани под грамади от падащи хълмове. А Подарената земя Андор, славният Нуменор на кралете, звездната Елена — тази страна била напълно унищожена. Защото островът се намирал близо до страшното бедствие и основите му се срутили, та рухнал в мрака и изчезнал завинаги.” Никой, който бил там по това време, не се спасил. Дори Саурон потънал и оцелял само гневният му дух, лишен от телесния си облик. Само неколцината Верни, които милостта на валарите спасила от разрухата на онзи ден, отплавали преди това от острова, успели да стигнат до Средната земя и да заживеят там, пазейки само спомена за Нуменор в сърцата си.

rurk

rurk

 

"Силата на КАБАЛА" от Йехуда Бърг - адаптация + Каббала по М. Лайтман

"Силата на КАБАЛА" от Йехуда Бърг - адаптация Кабала е инструмент на Вселената, който свири песента на Сътворението. Библията е нотният текст. Правило 1: Не вярвайте дори и на една дума от това, което четете. Подлагайте на проверка научените уроци. Основният текст на Кабала се нарича "Зоар (Зохар)" - могъщо учение. Съдържа 13 правила. Мъдрост = (е тъждествено) със светлина. Какво сме ние - желание (на тялото и душата). Равнища на желанията: 1-во - за задоволяване на първични импулси - храна, сън, секс и т.н. - животински. 2-ро - за задоволяване на чест, власт, престиж, слава, господство - неживотински. 3-то - мъдрост, знание, получаване отговори на въпроси. Съсъд = желание Същност на човеците - желание за безкрайно щастие, за безкрайно себеосъществяване. Неспирният поток от удовлетворения, всички жадувани от човеците достижения се наричат Светлина, която е безкрайна и безгранична. Правило 2: Физически Свят Завеса Свят на Светлината 1% 99% ФС • Всичко, което се случва, си има причина. Нещата не се виждат изцяло заради завесата. • Свят на петте сетива. • Царство на духовен мрак и хаос. • Реакция на външни събития. • Временно себеосъществяване. • Обсебеност от следствия, симптоми и реакции. • Действа законът на Мърфи - всичко, което може да се обърка, се обърква. • Повечето желания не се осъществяват. Връзка със СС • Божествено откровение • Опиянение • [Чиста] Интуиция • Майчински инстинкт • Шесто чувство • Вътрешен глас СС • Свят на абсолютен ред, съвършенство и безкрайна духовна Светлина. • Свят на действие, а не на реакция на външни събития. • Източникът, семето, скритият произход на ФС. • Свят на пълно осъществяване, безгранично знание и безпределна радост. • Измерение, в което можем да предизвикаме трайни положителни промени във ФС. • Причината на всички причини. Пример: Човек във ФС е "сянката на човек". Истинският "човек" е в СС. За да помръднете ръката на "човека" трябва да докоснете източника от СС, а не сянката от ФС. Какво наистина иска човек от живота (първите няколко в класацията) • лична реализация • душевен мир • освобождаване от страха и тревожността • финансова сигурност • удовлетворение • любов • свобода • контрол • мъдрост • щастие • здраве Нито едно не е от физическо естество, всички са от СС. Правило 3: Всичко, което човек наистина иска от живота е Духовна Светлина. А ние преследваме физически придобивки, търсейки щастието. Причината за нашето нещастие е в това, че ние съзнателно или не, сме се откъснали от СС. Материалът, от който е изградено човешкото тяло - атомите в кръвта ни, електроните, които пренасят импулси в мозъка, химическите вещества, които изграждат тъканите и костите ни - имат корени, които се простират далеч преди възникването на ФС. Различните желания, пориви, импулси и стремежи на нашето съзнание, са съществували преди зората на времето - те са спомени, задържали се в душата ни, памет, вградена в самото същество. Т.е. има семе на желанията и на осъществяването. Следващата мъдрост е тайната на всички тайни за произхода на душите ни. Тя е субстанцията на самата духовна Светлина. • Преди началото на времето съществувала само една проста реалност - Енергията, която изпълвала вечността и се простирала до безкрая, т.е. съществувала само чиста, безкрайна, всепроникваща сила на покой. • Енергията има една природа, една воля и тя е да споделя своята същност o да споделя безкрайно o да се раздава постоянно o да дава непрекъснато o да дарява вечно • Есенцията на тази Енергия е безкрайното осъществяване, безграничната радост и безпределното просветление - всички възможни форми на удоволствие. • Енергия = Първопричина • За да даваш, трябва да имаш получател. За да осъществи своята природа безграничната сила на Енергията създала получател - Съсъд, с когото да споделя своята същност. Природата на Съсъда е безкрайно Желание да Получава,т.е. за всеки вид осъществяване и радост, излъчени от Енергията, има съответно Желание за Получаване от Съсъда. Илюстрация:Чаша пълна с вода. Водата в чашата съответства на Енергията. Чашата е Съсъдът, който получава и съдържа Енергията. • Съсъдът не е физическо тяло, а сила - интелигентна, съзнателна, нематериална есенция. • Съсъд = Първоследствие • Безгранична Енергия + безкраен Съсъд = Причина и следствие = Споделяне и получаване = Абсолютно съвършенство = Необятно блаженство. Всички души на човечеството преди и сега са съществували в този Съсъд. Всеки един от нас е отделна клетка на Съсъда. Безграничната сила на Енергията е била наричана Бог, Господар на Вселената и т.н., а кабалистите наричат тази енергия Светлина. Светлината не е Бог, а Енергия, която идва от Бога. Светлината не е Създателят, а по-скоро Негов положителен атрибут и духовна енергия, която се излъчва от Неговата същност. Безграничният Съсъд се състои от две страни - мъжка и женска енергия, които в Кабала се наричат с кодовото име Адам и Ева. Цялата Библия е код. Създаването на Съсъда, т.е. на Желанието за Получаване, е единственото истинско Сътворение, което се е случвало някога. Не са били правени от нищото никакви други неща. Споделянето на собствената есенция на Светлината със Съсъда води до дълбоко единство, което се нарича Безкраен свят. Илюстрация: Чаша, изрязана от леден блок и напълнена с вода. Чашата е получателят - Съсъдът. Водата е даващият - Светлината. Една същност (H2O), но две форми. Безкрайният свят действа по подобен начин - единство, хармония, безгранично даване и получаване на осъществяване. Илюстрация: В чашата се сипва гореща вода. В резултат се загрява и чашата - на съсъда били предадени атрибути и на Светлината, даже той наследил естеството на своя Създател - силата да постига осъществяване, да споделя осъществяването и да играе активна и непрекъсната роля в постоянния процес на Сътворение. Съсъдът наследил естеството на Светлината и в него се породило ново желание • да бъде причината на собственото си щастие, • да бъде създателят на собственото си осъществяване, • да споделя осъществяването, • да управлява делата си. Срамен хляб = Всички негативни емоции, придружаващи незаслужения успех; подаянието. Съсъдът имал всичко в Безкрайния свят освен едно - възможността да печели и да бъде причина на собственото си осъществяване, т.е. срамният хляб му пречел. Тогава той отказал да приема Светлината. Актът на отблъскването на Светлината от Съсъда кабалистите нарекли Съпротива. В момента, в който Съсъдът се възпротивил на това Светлината да го изпълва, Светлината се свила и създала вакуум - единична точка на тъмнина в Безкрайния Свят. Безкрайното породило крайното. Според Кабала, това е катаклизъм, породил понятията за пространство и време такива, каквито ние ги познаваме днес. Учените са открили космическото ехо на тази експлозия и са го нарекли Големият взрив. "Преди приблизително 15 милиарда години преди да възникне вселената, нямало нищо. Нито време. Нито пространство. Вселената възникнала като една-единствена точка. Тази точка била заобиколена от пустота. Точката нямала ширина. Нито дълбочина. Нито дължина. Съдържала цялото пространство, цялото време, цялата материя. Тя избухнала с невъобразима сила, разширявайки се като балон със скоростта на светлината. Енергията впоследствие се охладила и обединила в материя - в звездите, галактиките и планетите" - научно обяснение. Според Кабала "След Свиването Безкрайният Свят изпратил лъч Светлина. Този лъч Светлина се разширявал бързо. От тази единствена точка възникнала цялата материя". За да може съсъдът да създава и споделя в царство, което вече излъчва Светлина, трябвало да се появи тъмнина (свещта не свети в ярък слънчев ден), така че Съсъдът да може да се превърне от пасивен получател в същество, което реално заслужава и създава Светлина и осъществяване. Светлината е скрита зад десет завеси, които създават десет измерения и на арамейски се наричат Десетте Сефирот. Единственият остатък от Светлината в нашата мрачна вселена е "пътеводната светлинка", която поддържа съществуването ни. Тя е жизнената енергия на човечеството, силата, от която се раждат звездите, която поддържа слънцата и кара всичко да се движи. Затъмняването на Светлината води до следните неща • ако Светлината съществува от едната страна на завесата, от другата трябва да се материализира мрак; • ако от едната страна цари безвремие, от другата възниква времето; • ако от едната страна цари съвършен ред, в другата съществува хаос; • ако от едната страна има пълнота и изключително единство, от другата има пространство, разделение и закони на физиката; • ако Бог е недвусмислена реалност и истина от едната страна, то действителността от другата страна е безбожие и атеизъм. Кабала учи как в нашия свят на мрак и хаос да премахваме пластовете от завесата един по един, за да допуснем отново Светлината, която през цялото време си я има. Безкрайният Съсъд се разделил на две различни сили на духовната енергия - мъжкото начало, наречено Адам, се отделило от женското начало, наречено Ева. Тези два отломъка се разпаднали на безброй парченца, създавайки мъжки и женски души. По-дребните късчета създали животинския свят. Още по-малките образували растителния свят чак до частичките материя и енергия, от които е изграден космосът. Адам станал протонът в атома, а Ева - електронът. Душата на всеки човек е част от първата, безкрайната, първичната Душа, която се разделила и разбила на парченца. Всяко нещо във вселената е пропито с искрица Светлина, която е собствената му жизнена сила. Единствената разлика между душата на човека и душата на камъка е в силата на желанието им да получават Светлина. Колкото повече Светлина желае и получава едно нещо, толкова по-голяма интелигентност и себеосъзнаване има в него. Точно в момента, когато Съсъдът се пръснал на парченца, десетте измерения преживели внезапна контракция - подготовка за раждането на вселената ни. Шест от десетте измерения се слели в едно - Горен свят. Според Кабала "шестте дни на Сътворението" е код за обединяване на щестте измерения в едно. (В науката - теория на суперструната.) Шестте измерения, които са недостъпни за сетивата ни, се наричат Горен свят. Това е царството на 99-те %, т.е. светът на Светлината (СС). За да се премахне Срамният хляб - да приличаш на Светлината - трябва • да бъдеш Причината • да бъдеш Създател • да контролираш • да споделяш = АКТИВНОСТ А характеристиките на Съсъда са • да бъдеш следствието • да бъдеш създаденото • да бъдеш контролиран • да получаваш = РЕАКТИВНОСТ Реактивното поведение се основава на човешкото Желание за Получаване. То включва алчност, егоизъм, разглезеност, гняв, завист, недоволство, ревност, гордост, ниско самочувствие, отмъстителност, омраза. 99% от поведението ни е реактивно. Но такъв е първоначалният замисъл. Съзнанието ни е изградено върху реактивни, импулсивни, инстинктивни желания. Издигането над това съзнание представлява истинско духовно преобразяване. Правило 4: Целта на живота е духовното преобразяване от реактивност към активност. Теория на реактивността • Когато реагираме на външните ситуации и събития, ние сме следствие, а не причина. • Ако не израстваме и не се променяме, ние не създаваме за себе си нови духовни нива на съществуване. • Когато позволяваме на външни сили да влияят върху чувствата ни, се отказваме от контрол. • Когато се държим егоцентрично или себично, не споделяме, а получаваме удовлетворение за егото. Когато реагираме в живота си с гняв или удоволствие, енергията, която усещаме, е опасна пряка връзка със СС - това е първата Светлина, която съсъдът е получил и отхвърлил. Душата ни възпроизвежда първичната Съпротива и спира потока на Светлината. Затова след реакцията настъпва мрак. Духовната алтернатива е активното използване на Съпротивата. Светлината се включва когато открием, изкореним и преобразим реактивните си, отрицателни качества. Степента на промяната в природата ни определя степента на нашето осъществяване. Не бъдете нетърпеливи на опашка, не се ядосвайте. Ако реагирате, ситуацията ще ви контролира - тя ще е причината, а вие - следствието. Смисълът на Съпротивата е да се доближите до Светлината, за да можете да получавате. Когато престанете да мислите за себе си и спрете да получавате, Светлината започва да мисли за вас и можете да получите всичко, без да се страхувате, че ще го загубите по-късно. Когато се възпротивим на реакция, преобразуваме някоя своя страна, автоматично се свързваме със СС и ни огрява съответно количество Светлина. Правило 5: В момента на Преобразяването ние се свързваме със СС. Формула на преобразяването • Появява се препятствие. • Осъзнавате, че не препятствието, а вашата реакция е истинският ви враг. • Изключвате реактивната си система (не реагирате), за да отворите път на Светлината. • Изявявате активната си природа. Тук сте във връзка със СС, вследствие на нереакцията. Ние сме дошли на този свят, за да променим природата си! Това е сделката, сключена с Безкрайния свят. Ние - Съсъдът вече няма да получаваме истинско и трайно себеосъществяване, докато не премахнем Срамния хляб, докато не променим реактивната си природа в активна. За смислено, стойностно и пълно преобразяване имаме нужда от могъщ противник, който да ни послужи за изпитание. Според Кабала противникът е реален и на арамейски се нарича Сатан. Това е нашето его, което включва всяка форма на реактивно поведение. ("Най-големият номер на дявола е, че е успял да убеди света, че не съществува" - от филма "Обичайните заподозрени" на Кристофър Макуери) Ние сме загубили връзката си с истинската си същност - с душите си. Вместо това ни управляват капризите на егото и през цялото време не разбираме, че Противникът ни разиграва и побеждава. Когато се е появил Противникът, човекът е започнал да желае да получава само за себе си. Желание за получаване - виждаш, че някой притежава нещо духовно или физическо и в теб възниква желание да притежаваш същото. Това е добро! Желание за получаване само за себе си - ти имаш и се ядосваш, ако и друг има същото. Това е лошо! Светлината и Противникът изпращат сигнали към мозъците ни. Ако открием източника на мислите си, бихме могли да възвърнем контрола над живота си. • Всяка мисъл, която се чува силно и кристално ясно и която ни тласка да реагираме на ситуацията е от Противника. • Ако мисълта едва се чува е от СС. Ако получите внезапно интуитивно прозрение или миг на вдъхновение - пак е от СС. Мислите на Противника се проявяват като рационалност, логика и его. Сигналите на Светлината се проявяват като интуиция, сънища и слаб, едва доловим глас някъде дълбоко в ума. Когато спрем реактивните импулси, ние изключваме Противника и тогава животът и решенията ни се коренят в безграничната мъдрост. Автоматично взимаме правилните решения, в ума възникват правилните мисли. Изричаме идеалните думи. Появяват се действени емоции. Крайният резултат от всеки процес в живота най-често се оказва точната противоположност на първото впечатление. Времето е илюзия. • Времето е разстоянието между причината и следствието. • Времето е отделянето на действието от реакцията. • Времето е разстоянието между съпротивата и наградата. • Времето е периодът между действието и противодействието, разделението между престъплението и последствията. В разстоянието между причината и следствието ние се надяваме да проумеем безсмислието на негативното реактивно поведение и да разпознаем наградата в духовното израстване и позитивното, неегоистично активно поведение. Свободната воля се проявява само ако в съществуването ни присъства понятието време. Отложеното последствие позволява свобода на избора между добро и лошо. Механизмът е: Човек реагира и извършва нещо лошо. По закона за причината и следствието трябва веднага да си получи заслуженото. Но Противникът вкарва в процеса късче време и въмездието се отлага. Човекът решава, че сторената злина му се е разминала безнаказано. Времето създава илюзия за хаос, а всъщност съществува скрит ред - лоша или добра постъпка преди 30 години ще доведе до лоша или добра последица след време, когато човекът вече е забравил постъпката си от преди 30 години. Трябва да се възпротивим на времето, на понятията вчера, днес и утре. Тогава придобиваме възможност да изкривяваме времето и да го манипулираме. Само ограниченията на нашето съзнание ни пречат да възприемем вчерашния ден и днешния - в този момент. Миналото и настоящето винаги са в нас. Пример за времето като структура - 30-етажна сграда. Намираме се на 15-тия етаж, който представлява настоящият момент. От 1-ви до 14-ти етаж е натрупаното време, което ни е довело до този момент. От 16-тия до 30-тия етаж е бъдещето. С петте си сетива ние възприемаме само 15-тия етаж. Не виждаме долните и горните етажи. Но всичките етажи - минало, настояще и бъдеще съществуват като едно цяло и ако можем да излезем от 15-тия етаж и погледнем цялата сграда ще видим всичкото време. Трикове с времето. • Направил си добро преди време. Сега правиш нещо лошо и в отговор получаваш наградата за старото добро. Едва по-късно ще получиш наказанието за лошото. Може да е и обратното. Създава се илюзия, че законът на Кармата не действа. Дошли сме на света, за да създадем позитивна промяна в себе си и в околния свят. Тази промяна винаги се сблъсква със съпротива, конфликти и препятствия. Трябва да се радваме на тези трудности. • Противникът може да насочи резултатите от действията ни в една област към друга област и така да решим, че няма възмездие. Например, от бизнеса към дома и т.н. Така Противникът използва пространството. Когато изключим реакциите, цялото пространство изчезва, защото сме в Светлината. Противникът остава без дом. Всички атоми край нас се ръководят от душата ни, а не от волята на нашия Противник. Укрепвайки съзнанието си с помощта на Светлината и на мъдростта на Кабала, съдбата ни ще бъде да контролираме изцяло пространството, времето и материята. Човек реагира на негативните черти на друг човек само защото и той ги притежава. Правило 6: Никога не винете другите или външните обстоятелства. Пример: Крушката се състои от положителен полюс (+), отрицателен полюс (-) и жичка, която е съпротивление, отблъскващо електричеството от (+) и пречещо му да се свърже с (-). Това съпротивление - това отблъскване на енергия - е причината крушката да свети. Когато жичката се скъса, (+) се свързва пряко с (-) и се получава късо съединение. Крушката избухва в мигновена силна светлина и после настъпва мрак, т.е. без съпротивление няма продължителна Светлина. (-) = Съсъдът (+) = Светлината жичката = Съпротивата на Съсъда, причинила Големия взрив В момента на съпротивата състоянието на съсъда се променило от реактивно в активно. От този акт на Съпротива се родили правилата за постигане на светлината (от Слънцето, на електрическата крушка) и на Светлината (на Създателя). Правило 7: Съпротивата срещу реактивните ни импулси поражда трайна светлина. Правило 8: Реактивното поведение поражда искра силна светлина, но оставя възможност тъмнината да тържествува. Потискане или Съпротива? Потискането на емоциите създава дълготраен стрес. Съпротивата е свързана с моментна борба, но почти веднага настъпва спокойствие и яснота. Правило 9: Препятствията са нашата възможност за връзка със Светлината. Правило 10: Колкото по-голямо е препятствието, толкова повече е потенциалната Светлина. Пътят на най-голямото Съпротивление носи за кратко болка и дискомфорт, но само той е източник на дълготрайно себеосъществяване. Не приемайте нищо лично! Човек идва с багаж (Тикун) от предишни животи, когато не е успял да се възпротиви на реактивното си поведение, свързано с пари, хора, здраве, приятели, връзки и др. Ако спрем реакциите си, отхвърлим егото и станем по-загрижени за околните, отколкото за Протичника (егото) ще създадем истинска Светлина в живота си. Съпротивата в действие • Сред приятели, при разговор, в който вие сте най-компетентен - мълчете! • Не се притеснявайте от това, какво ще си помислят другите за вашата проява! • Не отлагайте изпълнения на идеи! • Не съдете другите! • Не се тревожете за себе си. Направете добро за другите! • Не повтаряйте в мисълта си хвалба към вас. Мислете за следващото ви добро дело! • Не клюкарствайте. Не говорете лошо за другите! • Откажете се от личната привързаност към направеното от вас (написана програма, книга и т.н.)! • Съпротивете се срещу изпитването от вас на чувство за вина! • Съпротива срещу очакванията. Светлината се моли за това, от което имаме нужда, а не за каквото ни се иска. • Съпротива срещу липсата на самоувереност - когато станете да говорите пред много хора мислете за това, как да им помогнете, а не за себе си! • Съпротива срещу егоизма - не правите нещо и се оправдавате с какво ли не, а то си е чист егоизъм! • Съпротива срещу несигурността. Правите нещо в кооперация с друг. Получава се великолепно. Тогава се откажете. Прехвърлете заслугата напълно на другия. • Съпротива срещу притесненията. Правите грешка. Не се притеснявайте. Приемете я! • Съпротива срещу потребността от възхищение. Другите мислят, че знаете всичко, но веднъж не знаете - кажете просто "Не знам". • Съпротива срещу съмненията. Не се съмнявайте в принципите на Кабала! • Не се изкушавайте! • Не бъдете самоуверени! • Борете се срещу недостатъците в характера, които ви контролират o страх o гняв o съперничество o несигурност o ниско самочувствие o егоизъм o завист o тревожност o нетърпение • Борете се срещу зависимостта си от o капризи и егоцентрични желания o кариерата o мнението на другите o желанието да ви приемат другите o желанието да надминете другите o работата o брака Едно просто реактивно действие (обида, измама и т.н.) накланя живота ви и целият свят към страната на злочестието. Всеки акт на Съпротива накланя съществуването ви и целият останал свят към страната на благодатта. "В търсенето на мъдростта първият етап е мълчанието, вторият - слушането, третият - помненето, четвъртият - практикуването, а петият - преподаването." - от Кабалист Соломон Габирол. Правило 11: Когато трудностите изглеждат непреодолими, вложете увереност. Светлината винаги е там. Правило 12: Всички отрицателни черти, които забелязвате в другите, са просто отражение на собствените ви отрицателни черти. Само като усъвършенствате себе си може да промените другите. Правило 13: Обичай ближния си, както обичаш себе си. Всичко останало са само приказки. От учението Каббала: Демата "евреин" значи "скитник", "пътник", "странник" (не от този свят), "движещ се", "преминаващ" от егоизъм към алтруизъм. Самият Аврам е шумерец! У него се е появила тази "точка в сърцето", сиреч в него се е разпалила искрата/копнежа/душата за свързване с Твореца, за Единение и пр. Той е започнал да се изпълва със Светлина/Любов, разкривайки, чрез това нещо, същността на Битието, което му е донесло мъдрост. Именно поради тази мъдрост и любов, които придобил, както и поради други качества и дарби, около него започнали да се струпват хора, които искали да вървят по същия път. Тези хора не са били евреи, защото до тогава такива, като народ, нямало. Те били, кой от Асирия, кой от Египет, кой от Ханаан и пр. Всички те, групово оформили общество, което имало общи интереси - Духовното развитие към Бога и преминаването отвъд егоизма, взаимно подпомагане и пр.. Разбира се, че днес в еврейския народ много малко хора имат "точка в сърцето" и много малко хора от тези, които сами се зоват "евреи" са истински евреи, сиреч такива, които вървят към Любовта и себеотдаването. Свързани с Бога (Юдеи) има по целия свят и броят им расте. Евреите са просто хора, както всички други. Няма такъв етност. Какво са юдеите и защо спасението идва от тях? "Юдеин" в превод е "Свързан с Бога" (от думата "йехуд"). Според Каббала, у всеки "нормален" човек има 5 сетива, които засягат т.н. "външен свят": Има обаче човеци които, според Кабала, са развили шесто сетиво, което се нарича "Екран" и което дава усещането за същността на нещата, за Бога. Но преди да се появи това сетива - шестото, на което учи Каббала (в превод думата "Каббала" е "изпълване", "насищане"), то у човека бива да се появи желание/копнеж в душата (което, според Кабала е точка/искра в сърцето) за познание на Бога, което се явява Духовно желание/копнеж на душата. Преди това да се случи, у човека, според Каббала, има 4 основни желания: животински (секс, храна) и богатство, власт, знание, които три желания са от по-висш порядък, наречени в купом - човешки. Появата на петото желание е изцяло зависимо от Светлината, затова се казва, че ти идва свисше. Много учители и учения, включае Библията, твърдят, че у "обикновенния" човек няма душа, няма го духовното желание за Познаване и Единение с Бога. Така е и според Каббала. Според мен, обаче всеки човек има, но не при всеки е изявено, сиреч искрата/душата при повечето хора спи. В Писанието на много места може да се проследи, как авторът се страхува от това да не загуби душата си, или пък моли Бога да му я възвърне и пр. Та у човек, според Каббала, може да се яви 5-ти вид желание, а то е желание за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца. Тези човеци, у които се е появила тази "точка в сърцето", сиреч у които този копнеж, душата е пробудена, те се наричат "Юдеи". Тяхна роля е първо да развиват себе си по пътя към окончателното изпълване със Светлина (има 620 стъпала по този път), като в същото време е тяхна задача да свеждат/препредават (до колкото имат сили) тази въпросна Светлина/Любов към останалите хора, които според Кабала се наричат "народите на/от света", за да може и у вторите да се възпламени този стремеж, сиреч душата и те на свой ред да развият 6-тия сетивен орган, чрез който се осезава Битието/света по един съвсем различен начин и да получат насищане/изпълване с висша Светлина/Любов. Ето защо спасението на света идва от Юдеите. Инак, според всеки един каббалист, те по нищо друго не се различават от който и да е човек. Единствената разлика е душата/точката в сърцето (петото желание) и шестото сетиво.

rurk

rurk

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.