За този блог

към любим човек

Публикации в този блог

DiVaChEtO_f

Защо се изградил мотива в облика на русокосите дами, че са тъпи? Някой може ли да ми даде основателна причина за този довод? Казват, че русите мъже не биле тъпи, защото в пигмента на косата имало вещество, което липсвало при мадамите- блондинки. А вие как мислите и имате ли предпочитания дали жената с която бихте си легнали или да имате сериозна връзка трябва да е със светъл нюанс на косата или да е с тъмен?

DiVaChEtO_f

Знам, че не е хубато така, знам, че греша, знам, че той не е човека, но какво да правя? Просто точно него искам и не мога да го отчеркна. Знам че и аз не съм му безразлична, защотото не веднъж ми го е покавал и доказвал. Но той просто е женкар. Не е от моногамните момчета, влече го ходенето пък и е надалео от мен. Виждам го 1-2 пъти на 2 месеца, но бих искала да бъда с него. Ще отида да живея в неговия град,но дали си заслужава? От 3 години само той успя да проникне дълбоко в сърцето и душата ми, другите момчета бяха жалки опити да го забравя. И така и не успях. Лъгах тях, лъгах и себе си. А с него съм била точно 1 път за това цяло време, но не съжалявам. В леглото не беше идеален, била съм и с по-добър... но не това беше важното. Той поиска да му обещая, че никой освен самоя него няма да ме има. Обещах му и все още не съм нарушила думата си. Бях щастлива, защото бях негова! И не исках да идва утрото, което приземява към реалноста. Станах, облякох се и тръгнах. Той не ми се обади. Не ме попита как съм. Заболя ме. Почувствах се низка, както останалите му момичета. Всичко, което ми бе казал онази нощ не беше истина. Но го отричам, все още вярвам на милите, дълбоко изтръгнати от душата му думи предназначени само за мен. След 2 седмици се видяхме пак, но той си тръгна с друга. Ако огън ме бе запалил, нямаше да ме боли толкова и се прибрах. На другия ден разбрах, че не е направил нищо с онова момиче и се е върнал да ме търси. Започнал да съжалява защо е тръгнал с нея, защо не е останал при мен. Бях много обидена, но преглътнах. Изправих се и го приех като приятел. Но знаех, че мога да приема всякакъв, но не и като приятел. От тогава до сега го видях още само 1 път, преди седмица. Даже той ме потърси. Дойде у дома, пихме кафе... той беще с приятел и едно момиче, което явно си личеше че беше ''обща''. Пак замълчах, въпреки че усещах как в мен се къса нещо. Те си тръгнаха и до там... А днес той има рожден ден, но се чудя изобщо дали да му се обадя или пиша. Много съм объркана... Благодаря ви че ме изслушахте! Имах нужда да кажа на всички КОЛКО МНОГО ГО ОБИЧАМ !!! Имам нужда и от него, но немога да му го кажа... Кажете какво мислите по въпроса?

DiVaChEtO_f

Болка

Ще търпя!

Ще мълча!

Ще се мъча

и гордо гърди ще пъча-

не се признавам за победена,

аз още не съм сломена!

В гърдите ми едно сърце тупти

за две кафеви очи!

Те изгарят ме, като жар в хладина,

а след тях остава шепапразнина.

Нищо съм без тебе аз,

но ти си с друга е този час.

Мразя те! Мразя и нея!

Ден по ден за теб линея!

С какво сърцето ми плени

и живота ми за миг разби?

След теб остави тишина,

за отминалите дни, самота...

DiVaChEtO_f

към любим човек

Защо смутена поглед свеждам,а мрака ме прегръща зверски?В очите ти дълбоко поглеждам,но няма там от щастие пръски.Защо живота ми ти преобърнаи тръгна без да кажеш нищо?... и всичко в мен иска да те върна.Кой ще разбере какво ми е?Кой ще отнеме болката от мене?Да ли живота е за да болии да оставя рани, да кърви?!А белегът не избледняваи за цял живот остава.Ще падне ли от щастие лъч,на сърцата ни вратите да отвори ключ?Стари мъки, стари като смъртта-в душата нестабилен е мира!Защо ли всяка нощ за теб са сълзите?Защо не можем пак да върнем дните?