Премини към съдържанието

diadia-ry

  • публикации
    40
  • коментари
    275
  • прегледи
    6011

За този блог

Под миглите...

Публикации в този блог

 

Да се борим...

Заедно Хахаха, добре дошли на полето на изявата! Предлагам ви да се сборим заедно с тестовете за кандидат-магистри на Утре Носи Съответната Сума За да не ми е гадно само на мен Публикувам примерните въпроси, а от вас очаквам да споделите кой според вас е верният отговор и защо 1.Пълна заетост в една икономика се постига, когато а) съществуват ограничения за наемането на нови кадри; б) безработица не съществува (сведена е до нула); в) безработицата е ограничена до ест

diadia

diadia

 

Издание 2

Този тест е сравнително по-лесен от предишния, но да не забравяме думичките "примерен" тест 1.Икономическата теория има за свой общ обект а) социално-класовите и политическите отношения; б) производството, разпределението и потреблението на благата; в) демографската структура на населението; г) икономичното използване на природните ресурси; д) осигуряването на устойчиво развитие. 2.На пазара за една конкретна стока се установява равновесие, когато а) производителите предлаг

diadia

diadia

 

Как се обича мама!

Размисли на шестокласници от СОУ “ П. Р. Славейков“ - Добрич, вдъхновени от есето на Илияна Георгиева „Как се обича Иван“ / из „Любовни упражнения“ - В.Щерева /. Преподавател – Генка Петрова Светлозара Мама се обича само както аз си зная. Мартин Мама се обича от земята до небето. Мама се обича повече от най- скъпото нещо, защото тя винаги е нещо повече. Павлинка Мама е любов. Преслав Мама се обича много силно. Ива Мама се обича като човек, без когото

diadia

diadia

 

На сватба като на сватба, но не съвсем...

Защото сватбата беше турска - различна и същевременно така еднаква с българските... Булката ми е приятелка от 6 години, близка приятелка... Та държеше да присъствам на всички ритуали. Преди събитието четох из много сайтове и все различни неща... Оказа се, че изобщо не бях подготвена. Бях прикрепена към няколко приятелки на майка й и те щателно ми обясняваха кое, как и защо... Предлагам ви една виртуална разходка В навечерието на сватбата се прави къна геджеси за момичето, а при момчет

diadia

diadia

 

Игра на думи...

отличителни белези: не много самотен интереси: да тичам разсъбличайки мислите си срещу вятъра мечти: ... да обходя синевата желания: 2 бр. да спра да те чакам и да чуя шепота на гласа ти цвят на очите: тъжни устни: не толкова напукани ръце: замръзнали от чаши с лед тяло: не толкова перфектно мисли: да спра да лъжа самоконтрол: непостоянен възбуда: трябва да проверя сексуалност: загубена любимо място: пясъка преди да го залеят вълните нужди: да те гледам докато спиш ха

diadia

diadia

 

И колко бързо се предадох...

Знай, скъпа, в мен за да те има, поне във себе си бъди неповторима... Agsen Мисля, че прегръщам сянката й... Докато Тя, невидима за моите очи, ме прегръща и заробва... Мисля, че е умряла в мен и разбирам, че аз съм умряла в нея... А после Тя се събужда, когато я повика болката... Как искам да открадна нещо от тази любов! Да не й се отдавам напълно! Но Тя ме иска. Държи да бъда нейна цялата! Искам твоята любов да бъде моя! Да се подчини на безмуните ми желания да търся

diadia

diadia

 

Flohmarkt

Никога не бях ходила на битак в Германия. Е, за всичко си има първи път. След сезона на бирените фестове идва ред на Дните на отворените врати из селцата и градовете. И на битаците. Събота, под един от аутобаните на Дегендорф, нещо като стадион се превръща в мястo за битака: С изненада установявам, че има много хора. И най-вече, че купуват От сто години не съм ходила на Софийския, та тука гледах с изцъклени очи: Нo най-много бях изумена от продаването

diadia

diadia

 

Писмо до дядо Коледа

Обожавам света на големите! - този бляскав до болка парад! С толкоз много реклами за вземане... "На промоция - приказен свят!" И оферти за нашето щастие се предлагат безкрайно изгодно. Всеки мъничък миг безпристрастие струва скъпо. Но е шик. И е модно. Обожавам света на големите! Всеки бърза сериозен. Къде? Дядо Коледа, много те моля, остави ме още малко дете! Още малко ли казах? Излъгах те май. Цяла вечност от детство ми дай! Мира Дойчинова

diadia

diadia

 

Без заглавие

Ината съм. Това го знаеш. Друго? Не свеждам никога главата си. Понякога изглеждам много луда и често патя от устата си. Усмихвам се – тогава съм красива. И ако няма път – вървя в тревите. Не плача никога – дори да ми е криво. Но гледам всеки право във очите. Изправям се след всеки удар на живота Навеждам се, за да не се пречупя Поправям се, ако изпея грешна нота И трудно ( даже никак) може да ме купиш. Проклета съм. Но и това го знаеш. Друго? Умея да ти пропъ

diadia

diadia

 

предадено по памет (безпаметно) III

cvqt_na_borovinki Тя: "Ало?" Той: "Здравей! Да разбирам ли, че наистина си ми изтрила номера?" Тя: "Много телефони се смениха от последното ти обаждане." Той: "От твоето също, но още грижливо пазя номера ти наум." Тя: "Не мисля, че грижливо е на място там." Той: "Значи все пак не си забравила съвсем за нас." Тя: "Никога не е имало нас." Той: "Е да, когато и двамата са отгоре, трябат поне някакви статисти за отдолу. Но аз вече искам просто да полегна до теб

diadia

diadia

 

Незабравено...

Спомените ме връщат при теб... И без страх се връщам в миналото. Моля се да са вечни... Защото без тях не сме живяли, не сме били заедно, не сме се обичали... Още те виждам пред себе си в първия ден на юли... Мога пак да усетя тръпките, които се разходиха по цялото ми тяло... и чувствата, които объркаха сърцето ми... Ти беше призрак от миналото... А защо така се вълнувах? Появи се отново на нежния ми хоризонт точно тогава, когато се бях примирила с мисълта, че всичко е безвъзвратно загуб

diadia

diadia

 

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

1.Ще получиш тяло . Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя. 2.Ще усвояваш уроци. Записан си в целодневното неофициално училище, наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци в това училище.Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави. 3.Няма грешки, има само уроци. Израстването е процес на проби и грешки: експериментиране."Провалените" експерименти също са част от процеса, както и онзи експ

diadia

diadia

 

До...

Писма на деца до Бог, събрани от латвиеца Михаил Димов: *Добре, Христос е страдал заради хора, а заради какво страдат хората? - Гриша, 4 клас. *Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е по-зле? - Радик, 4 клас. *Ти можеш ли да ми дадеш късмет и надуваема лодка? - Арвид, 3 клас. *Защо отглеждат човека с години, а после хоп - и той вече е мъртъв? - Вася, 2 клас. *А ти как различаваш мъжката душа от женската? По пишката ли? - Вова, 3 клас. *Ти защо си създа

diadia

diadia

 

“Отклонения”...

"Историята преплита съдбите на четирима, търсещи себе си и любовта, млади хора - Мъжът, Жената, Момичето и Жената. Всеки един от тях се разминава по пътя си с Другия, с мечтите си, с щастието. Човек има един предначертан път и въпрос на мъдрост и смелост е да направи правилния избор. Често пъти в желанието да направим най-доброто за себе си, вършим грешни постъпки. Отклоняваме се, но има ли път обратно към истинското Аз, към Щастието? Момиче: /към момчето/ Искам да ме потърсиш! Искам т

diadia

diadia

 

Дали е любов?!

"Не знам дали мислиш за мен, но аз го правя постоянно... Не знам дали често ме виждаш в сънищата си, но аз те виждам непрекъснато... Празнината е в мен, а аз съм в празнината... Защото съм далече от теб. Понякога... затварям очи. Опитвам се да си те представя, макар да си винаги различен... Търся те в слънчевите лъчи, които докосват очите ми. В топлия вятър, който прониква в прегръдките ми. И все те няма. Все си безпределно далечен... А е трудно да се надявам, когато ти си една изми

diadia

diadia

 

Приятели...

Душата трябва да се докосва... С приятели, с музика ... Равносметката е проста Приятели, научихте ме да се вълнувам от малките неща, да ценя дреболийката, да се радвам на всяка усмивка... Научихте ме да не бъда лоша /макар, че добротата е скучна... Научихте ме на приспособимост, необходимост и на избор - "нещичко" наместо нищо... Научихте ме да съм дегустатор на мига... Щях да ви напиша още много - любимо занимание за любими хора... Ще ви напиша още, не сега... Предпочит

diadia

diadia

 

Полудясване...

Напоследък съм луднала по книгите на Мадлен Алгафари... Та в този ред на мисли...Прочетох стихче и за принца... Който ще сбъдне моите приказки... Помните ли го Ей, Принце, помниш ли пустинната лисица? Години чакам вече да ме опитомиш! От чакане превърнах се в вълчица. Цял свят аз укротих - врата ми виж. Пред теб го свеждам само. Опитоми ме, моля! Ще спя на твоето рамо. Ще следвам твоята воля. Душата ми копнее да те слуша. Ако опитомиш я, смирено вечно ще ти служа!

diadia

diadia

 

...

Валят звезди...Да бях ли онемяла, щом думите сами не се изричат? Щом няма как Земята цялата сега да чуе колко те обичам... Валят звезди...Така необясними- измислици от обич и тъга... А някаква луна невъзмутимо приспива думите в нощта... Не бързай да заспиваш, още не! Какво като заспала е вината. По цялото изплакано небе една едничка дума ще ти пратя. И все така нощта ни ще вали и локвички надежда ще рисува. По вятъра написах "Остани". Валят звезди...И падайки танцув

diadia

diadia

 

Oнзи мъж...

Да си поговорим... Спокойно, никой не ни слуша... За онзи мъж, който ще сбъдне моите приказки! Ще умее да вярва във Нищото... Ще е и най-големият неверник... Ще отрича, че въздухът е за дишане. Ще знае какво е времето у мен... Ще ми подари слънцето, облечено в усмивка... Моят дом ще наднича от ръцете, с които ме прегръща... И от нееднократното сбогуване. И от жаждата ми на пустинник за него и неговото присъствие... Ако го познавате, не му казвайте, само ще се усмихне

diadia

diadia

 

* * *

Аз съм твоята съвест, здравей! И те викам в тревога. Май пак си запуши ушите. Недей! Прекалено висок е залогът. Заклевам те: не я забравяй поуката - щит срещу бедствия - "обещавам", "обичам те", "извинявай" не са думи, а действия! Мадлен Алгафари

diadia

diadia

 

***

Сама, изпълнена с надежда, вървя, без да спирам. Дори за миг не чувствам умора. По пътя няма знаци, няма табели. Няма никой! Само аз. Странно... Знам, че този път води към щастието, а не срещам никого по него... Никой ли не търси Щастието? Дали пък не съм сгрешила посоката? Не, не мисля. Или може би само аз го знам, никой не го е виждал, не е чувал за него? Вървя. Няма граници, правила. Има просто различни пътища...

diadia

diadia

 

Защото съм забравила да кажа нещо...

Опитах се нарисувам еднорог. С пастели. И с вятър вместо грива. И после себе си да нарисувам на гърба му. Как си отивам. Тревите покрай нас да са цъфтящи. Разлюлени. А Слънцето – високо. Да няма път, а само много, много въздух. И сто посоки. Опитах се да нарисувам как си тръгвам. Не се обръщам. А всъщност на картината се вижда как се връщам... Caribiana

diadia

diadia

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване