Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?"Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква:
*Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов. - Ребека, 8 години.
*Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че и
Once
Doesn't mean anything to me
Come
Show me the meaning of complete
Where
Did our love go wrong
Once we were so strong
How can I go on?
http://www.vbox7.com/play:af429051
Опитах се нарисувам еднорог. С пастели.
И с вятър вместо грива.
И после себе си да нарисувам на гърба му.
Как си отивам.
Тревите покрай нас да са цъфтящи. Разлюлени.
А Слънцето – високо.
Да няма път, а само много, много въздух.
И сто посоки.
Опитах се да нарисувам как си тръгвам.
Не се обръщам.
А всъщност на картината се вижда
как се връщам...
Caribiana
Аз пред тях не разтягам във фригидна усмивка лицето си.
Няма шумни наздравици — само тихо приятелско пиене.
Току хукна навън — да изпратя по някой сърцето си.
И отново се връщам — от лъжата да ме измият.
Не споделям със тях споделените нощи със слабите.
По очите ми виждат, че отново е рухнала кулата.
И тогава са светло добри и прошарено млади.
И ме милва гласът на тяхното нежно безумие.
Сто години се каня, и дай Боже, веднъж да им кажа —
в някой облачен ден, със копнежа по слън
Напоследък съм луднала по книгите на Мадлен Алгафари...
Та в този ред на мисли...Прочетох стихче и за принца... Който ще сбъдне моите приказки...
Помните ли го
Ей, Принце, помниш ли пустинната лисица?
Години чакам вече да ме опитомиш!
От чакане превърнах се в вълчица.
Цял свят аз укротих - врата ми виж.
Пред теб го свеждам само.
Опитоми ме, моля!
Ще спя на твоето рамо.
Ще следвам твоята воля.
Душата ми копнее да те слуша.
Ако опитомиш я,
смирено вечно ще ти служа!
Спомени...
За гореща юлска пловдивска нощ...
Емоции... Нови и бъдещи приятели, познати...
Спомени...
За един глас... Докоснал много странно душата ми...
"Вървиме двама боси, Аз и Ти,
по пясъка така горещ, вървим..."
Тогава бях написала, че...
"Всяко нещо си има първи път! Хубавото на първият път е, че е вълнуващ като влюбване..."
Аз съм твоята съвест, здравей!
И те викам в тревога.
Май пак си запуши ушите. Недей!
Прекалено висок е залогът.
Заклевам те: не я забравяй
поуката - щит срещу бедствия -
"обещавам", "обичам те", "извинявай"
не са думи, а действия!
Мадлен Алгафари
Душата трябва да се докосва... С приятели, с музика ...
Равносметката е проста
Приятели,
научихте ме да се вълнувам от малките неща, да ценя дреболийката, да се радвам на всяка усмивка...
Научихте ме да не бъда лоша /макар, че добротата е скучна...
Научихте ме на приспособимост, необходимост и на избор - "нещичко" наместо нищо... Научихте ме да съм дегустатор на мига...
Щях да ви напиша още много - любимо занимание за любими хора...
Ще ви напиша още, не сега...
Предпочит
Без ексцесии. Обикновено. На никой не му трябва емоционалния ми гняв...
Не се стремя да съм необикновенна...
Греховна съм до мозъка на костите си... Затъмних и луната - от чувстване.
На нула съм и посоката наникъде... Но ще намеря начин и ще го дочакам...Изходът.
Категорично без шансове за изход.
Отговор евентуален дали понякога се крие в следващия миг...?
Да си поговорим... Спокойно, никой не ни слуша...
За онзи мъж, който ще сбъдне моите приказки!
Ще умее да вярва във Нищото... Ще е и най-големият неверник... Ще отрича, че въздухът е за дишане. Ще знае какво е времето у мен... Ще ми подари слънцето, облечено в усмивка...
Моят дом ще наднича от ръцете, с които ме прегръща... И от нееднократното сбогуване. И от жаждата ми на пустинник за него и неговото присъствие...
Ако го познавате, не му казвайте, само ще се усмихне
"Историята преплита съдбите на четирима, търсещи себе си и любовта, млади хора - Мъжът, Жената, Момичето и Жената. Всеки един от тях се разминава по пътя си с Другия, с мечтите си, с щастието. Човек има един предначертан път и въпрос на мъдрост и смелост е да направи правилния избор.
Често пъти в желанието да направим най-доброто за себе си, вършим грешни постъпки. Отклоняваме се, но има ли път обратно към истинското Аз, към Щастието?
Момиче: /към момчето/ Искам да ме потърсиш! Искам т
Мдаааа... Това също го прочетох: По-лесно е да поискаш прошка, отколкото да поискаш разрешение.
Много ми хареса тази мисъл, защото е от тези, които всеки може да интерпретира така, както му харесва....
Четох една статия за Харуки Мураками... Kогато се нуждаеш от хората, на никого не си нужен и обратното, когато не се нуждаеш от тях, те започват да се нуждаят от теб.
Май наистина е така...
Но да оставим тези мисли, които така и не знам защо се появиха... Не знаех, че мислите имат крила...
