emmi - блог

  • публикации
    128
  • коментари
    1842
  • прегледи
    152245

За този блог

Азбуката - разбъркано

Публикации в този блог

emmi

За всичко е виновна Мая. Макар че в дъното на всичко стои естествено Венци. Аз си поръчах паниран камембер с боровинково сладко и ананас, Мира си поръча нещо китайско, Юлия си взе панирани сиренца защото се оказа че аз съм прилапала последния камембер и идва реда на Мая да си поръча...

„Чай” – казва Мая.

МОЛЯЯЯЯ???? КАК така ще поръчваш ЧАЙ?!

„Ох, Венци направи страхотен пастет и така съм се натъпкала че не мога нищичко да хапна” – казва Мая и показва колко точно се е натъпкала. Виждате ли кой е в дъното на всичко? Венци.

Мислех го този пастет две седмици. Не че и преди не съм правила опити да правя домашен пастет – правила съм. Беше ужасно, беше гнусно, беше направо отвратително. Пастет от свински дроб. Прочетох рецептата в една готоварска книга за зимнина. Всичко се мели сурово /дроба и мазно месо/, слагат се подправки и се сипва в буркани. После тези буркани се стерилизират. Някой мелил е суров дроб? Няма по-голяма гнусотия, честна дума! Даже и мелачка намерих неизвестно как останала прибрана в един от горните шкафове. Даже успях и да я сглобя. Обаче не е истина как се мели суров свински дроб. Хвърлих мелачка, хвърлих гнусното нещо което се получава след меленето, хвърлих всичко и забравих за домашен пастет.

Обаче, не, Мая каза колко вкусен пастет бил направил Венци?!?! И се почна отначало.

Обаче този път – никакво мелене на сурови месалаци!

Подходих методично към въпроса и проучих предлаганите в интернет технологии за производство на вкусен пастет в домашни условия.

a.jpg

Като цяло рецептите се делят на две: едните са с печене, другите без печене. Когато се пече се добавят и яйца, когато не се пече логично яйца няма. Другата разлика е в подправките. Стана ми ясно че принципно можеш да си сложиш каквито подправки ти харесват. При всички рецепти се добавя краве масло. При някои се слага и сметана. Поогледах аз нещата, харесах си три-четири рецепти, сглобих си от тях една и започнах.

Купих половин кило пресни само охладени пилешки дробчета. Все пак ако прецакам нещо да не ме е яд че съм похабила цяло кило. Измих ги и ги накиснах за два-три часа в прясно мляко. Просто ги сложих в една купа и ги залях с една чаша прясно мляко.

c.jpg

В една от рецептите подправките се варят в сливки - най-близкия еквивалент е готварска сметана. Но тук проблема е че нашата готварска сметана не е от мляко ами от някакви растителни мазнини и автоматично отпадна. Купих малка кофичка заквасена сметана, размих я с прясно мляко да стане с консистенцията на гъст айрян, добавих подправките – мащерка, индийско орехче и джинджифил /индийското орехче и джинджифила са си мои измишльотини, в рецептата имаше салвия и риган обаче аз нямах/ и сложих на бавен огън да поври. До колкото разбирам това се прави за да могат подправките да си пуснат аромата.

Междувременно, сложих дробчетата в тиган с малко олио, сол, заедно с три скилидки чесън, един дафинов лист, чер пипер на зърна и лук нарязан на филийки да се задушат под капак. Идеята е да останат леко розовки вътре но да не са кошмарно сурови.

След което следва пасирането. Всичко се пасира заедно със сметаната с подправките. Получава се едно такова не много гъсто пастетообразно което минах през една метална цедка за да се получи много фин пастет.

Получената смес изсипах в една чугунена тавичка която сложих във фурната на много слаб огън за да се изпари излишната течност и да се сгъсти пастета. От време на време се разбърква за да не загори. В един момент пастета се вижда как става гъст.

Извадих тавичката от фурната, изчаках да се охлади 15 минутки и добавих около 75гр. краве масло.

Пресипах в купичка, изчаках да се доохлади и прибрах в хладилника. Много е вкусно, честна дума.

b.jpg

И така. Следващ път със сигурност ще има. НО. Няма нужда да се варят отделно подправките в разредената сметана. Следващия път ще сложа всичките подправки директно при дробчетата и после само ще разбъркам сметаната в пасираните дробчета и подправки.

emmi

Бях си купила едни формички за курабийки - каро, пика, спатия и купа. После те изчезнаха някъде и преди една седмица се появиха пак. Нещата се появяват точно тогава когато им е времето. А вече е идеално време за корабийки. Навън е гнусно мрачно и влажно, Дунава се е завил с мъгла, а в кухнята е топло и се носи аромат на канела, ванилия и дом.

P1120631_1.jpg

Интересното е, че в тестото няма захар. Захарта е само отгоре. Не знам дали ще ви хареса тази комбинация. Който иска, мисля, че не е проблем леко да се "подслади" тестото с една кафяна чашка захар. Аз следвах оригиналната рецепта на баба Сийче.

За тестото ни трябват:

250 гр. краве масло, което е стояло на стайна температура и е мекичко

2 бр. жълтъка /белтъците ги прибираме в една купичка - ще ни трябват/

6 с.л. прясно мляко

1 с.л. захар

1 пакетче прясна козуначена мая

около 400 гр. брашно

ванилия

P1120637_1.jpg

Както виждате, захар в тестото няма. АКО някой реши, че иска да му е по-сладко, мисля, че не е проблем да се добави една кафяна чашка захар.

Маята се размива с прясното мляко и захарта. Кравето масло се разбива с яйцата, добавя се размитата мая, ванилията и се замесва тесто. Месим маслено тесто, така че не се изненадвайте от леко странния вид по който се получава тестото. Добавяме брашно докато получим тесто удобно за точене.

Разточваме на лист дебел около половин сантиметър и се започва веселбата с формичките. Ужасно сложно е да реша коя точно формичка ми харесва най-много, затова реших да направя по равен брой курабийки от всички. Тук обаче се започна едно велико броене и в един момент им обърках бройката.

Всяка изрязана курабийка се топва с едната страна в неразбития белтък. Аз сложих белтъците в една супена чиния за да ми е по-удобно. И ги поръсих с малко готоварска боичка. Имах жълто и червено. Не знам защо избрах червенкото. Мина ми през акъла да разделя белтъците и да направя и жълти и червени но ми се стори прекалено сложно.

ТА. Топваме едната страна на изрязаната курабийка в чинийката с неразбития белтък и после я топваме с чинийка с кристална захар хубаво да полепне.

Печем върху хартия, фурна на 190 градуса за около 15 мин.

Малко се надуват - имайте го предвид когато ги редите в тавата.

След като ги изпекох ми хрумна че са идеална украса за коледна елха - трябва само при печенето да им бучна по една клечка за да се получи дупчица за панделка.

Е, до Коледа има време.....

P1120628_1.jpg

emmi

В съседния офис се помещава Сончето. Счетоводителка, която киха силно, обожава Филип Киркоров, не яде хляб - и поради тази причина пие чая си само със сирене, храни уличните кучета и зимата ги прибира на топло в стаята си, тупира си косата и се пръска с някакви особено отровни на мирис парфюми.

Та, вчера я помолих да ми копира една скица. Стоя си аз до бюрото, чакаме копирката да загрее и да и дойде на акъла да копира и виждам една синя книжка "Новия завет". Естествено, веднага питам:

- Сонче, четеш ли го това?

- Ами да - казва - чета го.

- Е, какво четеш? - аз продължавам да питам

- Ами, гледам си на него.

А, че как така се гледа? Ами, отваряш книгата без да гледаш на произволна страница и прочиташ това, което показва пръста на дясната ти ръка. И решаваш дали ще ти върви или няма да ти върви днес. А, такаааааааа. Излиза че в гледането участват само страниците от дясно щото лявата ръка не играе.

Викам, давай сега - отварям и чета. Нещо за вода и покръстване.... Половината не мога да го прочета, другата половина не мога да го разбера. Обаче Сончето казва:

- Ето, ще ти върви. По вода ще ти върви.

На нея също щеше да и върви защото не помня вече защо.

Вземам си скицата и копието на скицата и се изнасям.

Ами, какво да ви кажа.... добре беше. Вървеше ми. В смисъл, нищо лошо не ми се случи. И това ако не е вървене.......................

emmi

Нали ви казах че колекционирам стари тетрадки с рецепти? Вече имам три плюс една копирана. Освен семейната, разбира се. Та, днес докато дояждах трите останали самотни картофени кюфтенца за обяд и се зачетох в една от тетрадките. Аз много обичам да чета докато ям. Знам че не е полезно и че когато ям и чета неправилно се храносмила защото, един вид, мислите ми отиват на една страна - храносмилането ми на друга. Но, това е положението.

Докато неправилно храносмилах /не звучи ли малко гадничко?/ трите си картофени кюфтенца които докато ги правех си настъргах пръста на рендето, но това е друга история, се зачетох в една от старите ми тетрадки с рецепти. Сигурна съм че тук някъде има доста запетаи.

P1120507_1.jpg

М? Звучи лесно изпълнимо и без огромно количество продукти. Обикновено рецептите в старите ми тетрадки не падат под шест яйца минимум. Та, това си е направо находка - само две яйца! И само 150 гр. брашно.

Въпроса беше да спя ли следобяд или да бъркам пастички..... реших да разнообразя и да бъркам пастички.

И така. Трябват ни:

2 яйца

200гр. пудра захар

75гр. краве масло

75 гр. разтопен шоколад с 2 суп.лъжици прясно мляко

ванилия

150 гр. брашно

аз сложих и едно пакетче бакпулвер че ми стана леко подозрително как така без набухвател....

Яйцата, пудрата захар, ванилията и разтопеното краве масло /аз го разтопих в микровелето/ се разбиват хубаво с миксера, добавя се разтопения с двете лъжици прясно мляко шоколад за готвене /пак в микровелето го разтопих/ и брашното. Получава се смес като за кекс.

Тук внесох леко изменение в рецептата. Там всичко се пече наведнъж. Аз реших да си направя два блата и да сложа маслен крем между тях. Затова изпекох сместа в правоъгълна тавичка /да не е голяма/ на два пъти. 180 градуса, около 10 - 15 минути. Ахххххххх, как миришеееее..........

Масления крем го забърках от 100гр. меко краве масло, 100гр. пудра захар и сложих 2 супени лъжици кисело мляко. Всичко това разбих с миксера.

Да не си мислите че това е нещо адски бавно ставащо и ужасяващо пипкаво - нищо подобно. За половин час и десерта е готов.

Всъщност, докато се изпекоха блатовете измих чиниите. После докато изстиваха забърках кремчето и глазурата за отгоре.

За глазурата се придържах към рецептата. Почти.

90 гр. шоколад за готвене

3 суп. л. прясно мляко

една бучка краве масло

една суп.л. захар

P1120510_1.jpg

Единия блат намазах с масления крем, сложих другия блат и залях внимателно с шоколадовата глазура. За глазурата е важно да не спира да се бърка и да е или на водна баня или на много слаб огън. Отгоре наръсих с парченца бял шоколад. Всъщност, може да си украсявате с каквото решите.

Изчаках глазурата да поизстине и нарязах на пастички, които подредих в красива чиния и прибрах в хладилника.

Имайте предвид, че това удоволствие става наистина греховно сладко затова режете на по-малки парченца.

P1120516_1.jpg

Макар, че преди малко мярнах малкия Динозавър да отмъква в стаята си чинийка с две парчета от сладкиша.

emmi

Принципно, винаги купувам по един килограм боб и го сварявам целия. Преди да сменя, водата половината го прибирам във фризера и следващия път готвенето на боб ми отнема точно половин час. Само запържвам лука и морковите, слагам боба /даже направо от фризера/ и доливам водичка. Този път купих един килограм боб от пазара. Продадоха ми го направо пакетиран в найлонова торбичка. Сварих го целия, отделих половината, сготвих другата половина. Е, няма изядане! Странна работа?! Като го вземам от магазина - на два пъти и приключваме с боба. Този път направо се омаяхме да ядем боб и тенджерата все пълна!

Писна ми.

Затова вчера купих едно парче бекон и реших да импровизирам. Любимото ми занимание.

В пристъп на лакомия предната седмица си купих един чувал картофи. Ще кажеш, че ще свършат тези картофи и повече няма да има картофи чак до пролетта. Както и да е. Картофите трябва да се изядат.

Затова си избрах десет картофа с еднаква правилна форма, обелих ги и им направих "разрези" както режем наденичките преди да ги метнем на тигана. И бекончето нарязах на тънко. След което подредих бекона между "страниците" на картофите.

В тавичката капнах малко олио, малко водичка, наредих картофите, завих тавичката с метално фолио хубавичко да се задушат и метнах тавичката във фурната за половин час на 200 градуса. Не знам защо сложих таймера на половин час но се оказа достатъчно.

След половин час махнах фолиото, поръсих картофите с настърган кашкавал, цопнах три-четири-пет лъжички заквасена сметана в сосчето за разкош и върнах тавата във фурната да се запече кашкавала.

Искам да ви кажа че се получи адски вкусно.

P1120214_1.jpg

имаме още две чинии боб за доизядане............................

emmi

7:00

Всеки динозавър е получил дневната си дажба парични знаци за автобусни билетчета и закуска и се гласят да тръгват за училище. Аз излизам малко преди тях да разходя около блока псето Лазар. Срещам ги на ъгъла нарамили чантите : “Чао, мамо!”, “Чао мамо!”. И отпрашват посока спирката.

7:10

Направих две обиколки с кучето и полекичка се качваме по стъпалата защото Лацко го болят краката и движи бавно, а стъпалата особено го озорват, завалийката. Стигам пред вратата и …............... тя се оказва заключена. Тъдъдъдъъъъъм........

Аз съм БЕЗ ключ, БЕЗ телефон /поне да тегля една на динозавъра, който е завъртял ключа/ и БЕЗ пари. НО пък с куче, което е трудно подвижно.

В седем и десет събахлента.

Комшиите вчера вечерта казаха, че днес рано заминават извън града за три дни и ми завещаха котката си на отговорно пазене. Няма как да им звъня и да ги моля да ме закарат до даскалото на динозаврите. Другия вариант е да се дотътрим с Лазар до лелини Марини, да им оставя псето, да ми дадат десет лева за такси и да отида да си взема ключа с такси.

7:30

Вися пред портата на леля Мари. Как стигнах до там само аз си знам. Първо съм бясна че изобщо ми е причинено това, освен това Лазар не може да върви и едвам се влачи, освен това и държи да подуши всяко дърво, а мен ме тресе нервата и хич нямам време за лежерни разходки и разглеждане на тревички. Поради тази причина беше носен на ръце, а гадината си е тежичка.

След десет минути вратата на къщата се отваря и се появява чичо Наско. Естествено, стреснат. То, и на мен някой да ми звъни в седем и половина сутринта и аз ще се стресна. Влизам вътре и леля Мари ми вика: “Защо не се обади?”. Как, викам , да се обадя?!?! И емоционално разказвам случката. Миличката, миличката.... нарежда леля Маре докато чичо Наско пуши една цигара и пие едно кафе да се посъбуди, Лазар остава на гости, а той ме кара с тяхната кола до даскалото да си взема ключа.

7:55

Чичо Наско кара бавно, а това изобщо не се отразява добре на и без това опънатите ми нервички. Паркираме пред даскалото и аз с бойна стъпка се засилвам към входа. Там, обаче, има портиер-охранител. Ама, те сега са в час - опитва се да каже нещо човечеца. Изобщо не ме интересува къде са - казвам аз и поемам нагоре по стъпалата. Влизам в часа на Малкия Динозавър. Първо, защото той ми е по-лесен за локализиране, защото не си сменят стаите, и второ, защото подозирам, че именно той е врътнал ключа. Оказва се, че не бил той ами сестра му. Довечера ще си поговоря с нея. Но ключът е в ръката ми и търча надолу по стъпалата, мятам на портиера и изчезвам посока белия опел на чичо Наско.

8:10

Прецених, че ако трябва чичо Наско да ме кара до у тях да вземам Лазар и после да ме кара вкъщи ще закъснея тотално за работа, а точно днес имам една камара неща, които трябва да се свършат сутринта. Затова Лазар остава на гости до довечера и чичо Наско ме кара директно вкъщи. Имам време да се приведа в приличен външен вид и да закуся. Почти не съм ядосана вече.

Това си го мисля докато се качвам нагоре по стъпалата на входа.

И кого, моля ви се, срещам на стъпалата? Никога няма да се сетите. Комшиите. Тъкмо тръгват.

Е, не! Няма такова утро!

emmi

Никога не съм правила пирог. И като се замисля.......... май никога не съм яла пирог. Язък ми за годините живяни в братския Съветски Съюз. Обаче преди две-три седмици попаднах на това линкче и реших да се пробвам. Принципно, нищо сложно няма - все едно палачинкова торта но завита в тесто и запечена във фурната.

P1090363.JPG

И за да е по-весело се организирахме с едни приятели и си устроихме едно малко workshop-че на тема "руска кухня". Венци направи една огромна тенджера руски щи, а аз ги изчаках да дойдат за да сглобим заедно курника.

За чудото на чудесата ни трябват палачинки, плънка от сварено пилешко месо, плънка задушени гъбки с пресен лук и магданозче и една оризова плънка. И отделно си месим тестото за "опаковката".

За да не ми е припряно, през седмицата полека-лека си нагласих плънките: сварих едно пиле, обезкостих го и накъсах месото да е готово. Купих гъби, нарязах ги на тънко, задуших ги с малко краве масло и в последния момент сложих зелен лук и магданозче - само колкото да си поемат аромата. За плънката с ориза сварих една кафяна чаша ориз. Водата е 1:3. На чаша ориз - три чаши вода. Естествено, сложих солчица. И малко олио за да не залепва. Като се посгъсти изключих котлона и го оставих под капак да си поеме останалата водичка. След това, като изстина добавих нарязани на дребно три сварени яйца, зелен лук и магданоз. Трябва да ви кажа, че зеления лук и магданоза придават страхотен свеж аромат. Лука, яйцата и магданоза ги сложих в последния момент преди да започнем да редим курника за да са свежи.

Предния ден направих една камара палачинки. Да има.

Тестото за "опаковането" го направих малко преди да дойдат гостите. За него ни трябват:

100гр. разтопено краве масло

1 яйце

1/4 водна чаша прясно мляко

3 с.л. заквасена сметана

1 ч.л. сода бикарбонат /равна/

400гр. брашно /около/

сол

Разбиваме яйцето с кравето масло, млякото и сметаната, добавяме сол и сода бикарбонат и слагаме толкова брашно, че да се получи тесто, което да не лепне по пръстите. Прибираме тестото за около 40мин в хладилника да се постегне.

Дойдоха гостите и с Венци започнахме да сглобяваме курника. Отрязах около 1/4 от тестото и го разточих на блат малко по-голям от размера на палачинките. Удобно е да се пече в плоска тава и да е върху хартия за печене.

Слагаме блата върху хартията и започваме с плънките. Първо сложих ред ориз, покрих с палачинка, пилешко, палачинка, гъбки, палачинка......

P1090303.JPG

И така докато не свърши плънката. Получава се нещо такова:

P1090310.JPG

От останалото тесто, след като отделим малко за украса, разточваме лист, достатъчен да покрие "инсталацията" ни от палачинки и плънки. Защипваме краищата с цел постигане на херметичност и естетичност и се захващаме да украсяваме.

Решихме темата да е щастието на кокошките, а една кокошка е щаслтива ако има около себе си един наперен петел-хубавец.

P1090350.JPG

Намазахме произведението си с разбит с малко водичка жълтък и го сложихме във фурната да се пече. В рецептата пишеше час и половина - нашия курник беше готов за около 45мин. пекохме го на 180 градуса.

А? Я, какъв сладур.

P1090365.JPG

Че като му седнахме, че като му хапнахме, че като му пийнахме...............

И така.

emmi

Знаете как е : в живота винаги всичко е в баланс. Плюсовете са равни на минусите като в едно изрядно счетоводство. Номера е да се кефиш на плюсовете и да не обръщаш внимание на минусите. Ето, вчера разхождах ли се по чукарите? Разхождах се. Свърших ли нещо вкъщи? Не свърших. Защото се разхождах и правих снимки на кучета, природи и тям подобни приятности.

123.jpg

Обаче днес подхванах битовизмите още в ранни зори защото е всеизвестно, че ранното пиле рано пее и успява да сколаса до обяд и после да си подремне заслужено. Чинии мих ли? Мих. Няколко пъти. Сигурна съм, че подлата мивка сама, в безкрайната си подлост, генерира мръсни чинии. Пералня пуснах ли? Пуснах. Подове мих ли? Мих. Прахосмукачка? Тоже. Сложих няколко саксийки разсад босилек за доматената салатка на лято. За динозаврите забърках по един бананов шейк, че като почернее кората на бананите не ги ядат - били им гадни. Изпиха си шейка като добри деца, пардон, Динозаври.

И направих милинки. Тази рецепта ми я подариха преди няколко дни. Става много лесно.

2.jpg

Тестото е като рецептата за хлебно тесто но вместо вода се слага прясно мляко.

250 мл. прясно мляко

500 гр. брашно

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

1 пакетче суха мая

Сложих суха мая защото омесих тестото в хлебопекарната. Докато измия чиниите и тестото беше готово. Ако ще го месите на ръка е хубаво маята да не е суха. Тогава ще ви трябва половин кубче прясна мая.

Тестото се омесва, оставя се да си почине около половин час и се прави на малки топчици. Всяка топчица се овалва в разтопена мазнина - наполовина краве масло, наполовина свинска мас. Аз ги разтопих в микровълновата. Редим топките в тавичка на разстояние една от друга защото ще се надуят. Тавичката не се маже с мазнина - има предостатъчно.

3.jpg

Завиваме тавичката и оставяме милинките да се понадуят. Преди да ги сложим във фурната ги намазваме с останалата мазнина като предварително сме разбъркали в нея две лъжици галета със малко сол. Печем в умерена фурна, около 180 градуса. След половин час ще имате ей такива сладки бебчовци.

4.jpg

Искам да ви кажа, че от милинките нищо не остана. Всичко беше ометено за отрицателно време.

По този повод кака ви си наля чашка винце и след малко смята да си подремне с чувство на изпълнен дълг.

emmi

Основно, личните ми тинейджъри /два броя/ се прехранват със сандвичи и сладкиши. Няма значение колко тенджери с манджа се мъдрят в хладилника - те ядат сандвичи. Или си пържат яйца. Е, вечер няма мърдане. Масата се слага, покривка, салфетки, прибори, чаши, чинии.... И се яде човешка храна. Не, че няма недоволни. “Защо супааааа” - мрънка единия динозавър. “За да може да акате” - си имам готов отговор аз. “Мамооооооооо, ужасна сииии!” - въртят очи нагоре Динотата. “Ама има ли поне нещо сладкоооо?”.

Не знам как е при вас, обаче на мен съучениците на двата ми динозавъра редовно ми пращат много поздрави. Това, освен поздравленията. Защото поздравите са едно, а поздравленията са съвсем друго нещо. Да не бъркаме нещата. Поздравите ми ги пращат, един вид, като напомняне за себе си и неизречен въпрос “А кога пак ще има нещо сладко?”. Поздравленията са когато “нещо сладкото” е занесено на училище и всички са се почерпили. Т.е. аз, като един редовен снабдител на сладко, стоя на едно доста високо стъпало в тяхната ценностна стълбичка.

Естествено, че ще има сладко. По-добре да ядат домашни корабийки и сладки вместо да се тъпчат с нещо, в което списъка с Е-тата едвам се събира на опаковката.

В семейната тетрадка тези курабийки са записани като меденки защото в тестото има и мед. Иначе всяка друга прилика с меденките, които помним че се продаваха липсва.

P1090351_1.jpg

за тестото ни трябват:

1 кафяна чаша мед

1 чаена чаша захар

1 непълна чаша олио

3 яйца

1 равна чаена лъжичка сода бикарбонат

ванилия

брашното колкото поеме

Аз сложих половин чаена чаша олио и добавих 2 с.л. какао за цвят. Реших, че няма да ми харесат бледи меденки.

Имайте предвид, че заради олиото тестото ще се меси малко по-странно от обикновеното. Целта е да не ни се лепи по ръцете и да може от него да се правят топчета. Защото точно това ще се прави. Топчета. Поне две тави топчета наредени върху хартия за печене. Е, после пак ще се мие тавата, но пак ще е по-лесно.

P1090359_1.jpg

Фурната е на 160, печем 15 минути. Моята е на газ и затова тавата я слагам най-горе. Оставяме ги спокойничко да си изстинат, а ние забъркваме глазурата.

140гр. готварски шоколад

6 с.л. прясно мляко

50гр. краве масло

5с.л. пудра захар

На бавен огън първо слагаме млякото с пудрата захар и кравето масло и после добавяме шоколада. Всичко това се бърка докато не се разтопи шоколада.

Топим всяка меденка до половината в глазурата и веднага овалваме в смлени орехи. Внимателно подреждаме готовите меденки в тава за да изстине глазурата и орехите хубаво да полепнат и на сутринта си имаме нещо сладко което динозаврите да си вземат за училище.

P1090417_1.jpg

а вечерта докато получавам много поздрави какво правя? Ето какво правяяяя. Майката и тя е човек?!

P1090461_1.jpg

emmi

Не става само с пасти.

Трябва и хляб. И мръвка си трябва. И манждичка. Ето, сварих патешки воденички и намислих да ги панирам за вечеря. Плюс едно оризче за гарнитурка. Лека храна. Да можем да спим и да не ни е тежко на коремчетата.

Естествено, се оказа, че нямам моркови и лук. Друг е въпроса, че и кола нямам - акумулатора, неговата кожичка. А по обяд комшийката ми звъни - утре щели да им носят дърва и колата ми им пречела. "Ми, хубу" - и казвам - "ама ако някой ме избута. Никакви проблеми." Нямало как да влезе камиона. Хм. Аз после като слизах за лук и моркови огледах терена - то, и с моята и кола и без моята кола - все тая - камион не може да влезе поради наличието на огромна пряспа.

Наредих се аз за моркови и лук. То, добре, че магазинчето е под блока. Псе Лазар с мен да се поразходи на снега, физиологични нужди, това-онова... По едно време чувам Лазар нещо изджафка. След малко вратата на магазина се отваря и някакъв младеж пита "Това куче на кого е?", казвам "Мое е, там да стои - не го пускайте вътре." , "Ама то се опита да ме ухапе. Аз исках да го погаля, пък то посегна да ме ухапе." Хе! Че кой те е карал да го галиш? Вярно, че Лазар има един измамно миролюбив и на моменти дори сладурест вид..... "Е, ами да не сте го галили - той много мрази да го бутат?" - му се усмихвам сладичко.

И това не е за пръв път. Една госпожа голямо лигаване му се лигави. Викам и: "Той се хапе, внимавайте" Тя... колко много я харесвали животните. Е, и Лазар я хареса. като я гепна за ръката.

За ориза.

Трябва ни ориз. И лук. И моркови.

Водна чаша ориз, два моркова, две глави лук. И това в чинията са воденичките.

1a.jpg

Морковите и лука се обелват. Моркова го настъргвам на рендето, лука го нарязвам на дребно.

1b.jpg

И ги слагам да се запържат в тавичката, в която ще се пече. Не забравяме солта. През това време изчистих ориза и го измих. Когато преценим, че лука и морковите достатъчно са се позапържили /или просто вече ни писне да чакаме/ добавяме ориза плюс три чаши вода. Пропорцията е 1:3. На чаша ориз - три чаши вода. Ако го обичате по-разкашкан се слага още половин - една чашка вода. Леко разбърквам с лъжицата и слагам тавата във фурната. Специално засякох времето - на 180 градуса, половин час.

През това време измих чиниите и панирах воденичките.

1c.jpg

Е, как да не си пийне човек чашка винце?

emmi

Тези сладки бяха едни от първите, които се научихме да правим със сестра ми и братовчедката ми. Три момичеца с плитки, скупчени около кухненската маса с амбицията да "сготвим" нещо вкусно и красиво, бъркащи с ентусиазъм тестото и старателно оформящи половинките на жълъдчетата. Дали сме създавали невъобразим хаос в кухнята? Не помня. Пък и няма вече кого да питам. Само помня огромния ентусиазъм и удоволствието да направиш нещо вкусно за всички. И аромата. Невероятния аромат на ванилия, на шоколад, на уют, на дом.

За тестото са нужни:

1 водна чаша захар

1 водна чаша свинска мас разтопена на водна баня или в микровълновата

2 яйца

малко сол - 1/2 чаена лъжичка

сода бикарбонат на върха на лъжичката

брашно колкото поеме

ванилия

P1090135_1.jpg

Яйцата се разбиват със захарта, содата, солта и ванилията. След това се добавя разтопената свинската мас. Замесва се маслено тесто. Достатъчно твърдо за да не залепва по ръцете.

Тук започва бавната част. Правят се половинките на жълъдчетата с помоща на лъжица. Който няма нерви - ползва супена лъжица. Аз съм от тях. И затова жълъдите ми се получиха леко ГМО-шни. Ако имате търпение - чаената лъчка е вашия инструмент. Жълъдчетата ще станат изящни и нежни.

Как се прави.

Откъсва се парченце от тестото и се притиска към предварително набрашнена лъжичка за да се получи формичка на половин жълъд. И се реди върху тава с хартия за печене. Който е измислил хартията за печене трябва да се канонизира.

Имайте предвид, че половинките леко се надуват когато започнете да ги редите в тавичката.

Пекат се на 180 градуса около 15 минутки. Изпечени си остават бели - да не вземете да чакате да се позачервят.

Слепваме половинките /след като изстинат, естествено/ с крем от краве масло и пудра захар. Просто смесваме пудра зарах и краве масло и го правим толкова сладко колкото ни харесва. Аз и там слагам малко ванилийка.

Слепените жълъдчета, за да им оформим "шапките" ги топим в шоколадова глазура и веднага ги овалваме в настъргани орехи.

За шоколадовата глазура аз ползвам малко краве масло, малко мляко /две-три лъжици/, малко пудра-захар /пак две-три лъжици/ и половин парче шоколад за готвене. Логиката е следната: слагам млякото, кравето масло и пудрата захар за да "разредя" шоколада и глазурата да не се втвърди като изстине. Колкото повече мляко и краве масло сложите - толкова глазурата ще остане по-рядка.

Подреждаме готовите жълъди в една тавичка да изстине глазурата и смлените орехите да се "залепят" добре на шапчиците.

И подреждаме в красива купа или чиния.

P1090147_1.jpg

emmi

За Коледа получих тетрадката с рецепти на баба Сийче.

Безценност.

Една камара, опърпани с годините, листчета с рецепти, прибрани между кориците на стара тетрадка.

Толкова малко е нужно за да си спомним за някого.......

Първата рецепта, която пробвах е тази - сусамени гевречета.

P1090120_1.jpg

4 яйца

8 супени лъжици олио

1 водна чаша захар

1 пакетче бакпулвер

ванилия

лимонова есенция или настъргана кора на лимон

брашно

Яйцата, захарта, ароматите и олиото се разбиват с миксера. След това добавяме брашно за да получим тесто за разточване. Изключително лесна и бърза рецепта. Малко повечко време отнема да се изрежат гевречетата. Първо с водна чаша и после дупките с нещо по-малко. Последно дупките ги направих с края на един от шприцовете. Подреждат се върху хартия за печене, мажат се с яйце и се поръсват със сусам.

Пекох ги на 170 градуса около 15-20 минути.

От тази доза изпекох две тави /от тези които вървят комплект с печките/ гевречета.

P1090118_1.jpg

emmi

Преди да си купя машината за правене на хляб си купих везна. Нищо ново за мен. Да не припомням как си харесах онази сладурска мишка за лаптоп и заради нея си закупих и лаптоп, който вече е с изгоряло дъно - точно на следващия ден след изтичане на гаранцията - но мишката ми си стои.

Е, после си купих и машина за хляб. Но факт е че първо беше везната. И то електронна. С две копчета, от които ползвам само едното защото другото не го знам за какво е. Както и да е. За друго исках да споделя.

При наличието на електронна везна вече можех не само да чета рецептите където всичко е дадено в грамове но и да се опитам да посготвя някоя от тях. Край на бъркането "на око"! Вече си имам везна и ще си меря каквото там трябва с максимална точност.

Отварям аз една от безбройните ми кулинарни книги и си избирам "Двуцветни бисквити". Ето, ТОВА ще да е! Идеалната рецепта за чисто новата ми везничка.

В книгата пише: "Разбийте 125гр. краве масло/1 пакетче/ със 70гр. пудра захар." Веднага отмервам 125гр и после още 70грама и започвам да разбивам с миксера.

После се добавяло един жълтък и пак се разбива. После едно яйце и пак разбиваме. После две лъжици прясно мляко, после една лъжица оцет, ванилия или лимонена кора за аромат и накрая 250гр брашно. Трябва да се получи тесто. Обаче на мен тези 250гр. брашно не ми стигнаха - тестото ми залепваше гадно по пръстите- и добавих още 50гр от мен.

Тестото се дели на две половини. В едната по рецепта се добавят две лъжици смлени орехи. Обаче аз нямах орехи и добавих една лъжица какао и го доомесих с какаото.

Двете поливини се разточват на тънко, слагат се една върху друга и се навиват н стегнато руло, което се реже на тънки кръгове. В рецептата пише 1 см. но ми се видя доста и аз ги накълцах някъде по на половин сантиметър. Получените кръгчета, които всъщност не са точно кръгчета, а по-скоро имат формата на око ги подредих в тавичка върху хартия за печене и ги метнах /не буквално, алоооо/ в предварително загрятата на 180 градуса фурна за точно 13минутки.

P1080157_1.jpg

Големия динозавър пробуча с пълна уста: "Искам да съм Дядо Коледа и да закусвам всеки ден с бисквити и чаша мляко."

emmi

Извърших обир: обрах ябълката на комшиите.

Естествено, имах съучастник - сестра ми.

Естествено, имаме и смегчаващи вината обстоятелства - те не са се появявали/комшиите/ от десет години, двора буренясва и вече е пълен с див орех, и точно разчиствайки техния двор покрай общата ни ограда си прецаках китката /цяла сутрин размахвах брадвата да сека дивия орех/ и ходех една седмица с превръзка сякаш съм си рязала вените. Т.е. това си е направо обезщетение за нанесена средна телесна повреда.

А ябълката отрупана. Грехота да я оставим да окапе по земята. Затова, може да се каже, че извършихме едно богоугодно дело - постлахме един найлон и я обрусихме. Четири кофи и една щайга.

3.jpg

Обаче, след като се сдобихме с въпросното количество плодов материал се появи проблема какво да го правим. Компоти никой не яде, мармалад от ябълки тоже. Избрахме една щайга хубави ябълки за ядене и другата част от обира го подкарах на ябълково желе. Ще ме извинява лорд Съмърсби ли беше, как беше, ама да си пие сайдера сам. Ние ще си ядем желето в комплект с палачинките.

Ябълките се измиват и се нарязват на дребно, като не се махат семките и средата - там има най-много пектин. От тук на сетне има два варианта да се сдобием с ябълковия сок, необходим за желето: или слагаме накълцаните ябълки в соковарката и чакаме да си пуснат сока, или слагаме ябълките в една тенджера /по-голяма/, наливаме малко водичка - колкото лекичко да ги покрие и сваряваме. Разликата е, че в първия случай омаляваш да го чакаш тоя сок, но пък не се налага да го прецеждаш, а във втория всичко се прецежда през марля и става по-бързо.

Получения сок се излива в дълбока тава и се добавя захар в мащаб 1:1 - на една чаша сок една чаша захар - и започваме да варим на не много силен огън за да не изкипи. Хубаво е да бъркаме с решетъчна лъжица за да можем и да препенваме от време на време.

Желето е готово когато капката от него, капната върху чинийка не се разтича ами стои като капка пластмаса. Тогава спираме огъня и разбъркваме в желето една равна чаена лъжичка лимонена киселина.

Пълним в сухи бурканчета докато е горещо и веднага затваряме с капачки.

Ако си ги украсите по този начин може от време на време и да подарявате по едно бурканче като израз на вашата черезвичайна и измънмерна любов. Един вид, за особени заслуги. Пред вас, естествено.

2.jpg

emmi

Хубавите неща стават бавно и свършват бързо. А отпуските още по-бързо. След това реалността те връхлита като едно цунами и така здраво те мята, че ти избива от главата всички мисли за почивки и нирвани за една година напред.

Затова, ще си извадя снимките на хартиен носител, ще си купя някое красиво албумче и през дългите зимни вечери ще си ги подредя една по една и ще си ги надпиша.

До хижа Гоце Делчев се стига с кола, от там до хижа Безбог има лифт. Седях си на седалката, стисках раницата с пържените филийки, клатех си краката над всички онези мури от песните и се усмихвах с една глуповато-отнесена усмивка, белег за пребиваването ми нирваната.

Изкачваш баира, обръщаш се назад и виждаш хижа Безбог как се отразява във водите на Безбожкото езеро.

Bezbog3.jpg

Не ми е интересно да "покорявам" върхове. Това е някак си по-мъжко занимание. Да покориш нещо. Да ти е трудно, но ти да не се предаваш и въпреки всички трудности /колкото повече - толкова повече покоряването е по-сладко/ да се качиш на върха и да си отгоре, и всичко да е в краката ти, и ти да гледаш с поглед на победител и да си безкрайно доволен от себе си, и да си казваш "Ебати пича съм, как само го покорих този връх".

По-скоро предпочитам да се изненадвам от гледката, която ми се подарява след поредния баир, и да го катеря този тъп баир само защото искам да видя какво има там, зад него.

bezbog7.jpg

Байкушевата мура се оказа на сто метра от барчето, където се бяхме разположили да изпием поредното на нищонеприличащо кафе. Съдържателя изрази мнение, че както ни гледа, май само до мурата ще стигнем. "Защо?" - попитахме ние - "Да не е студено?" Луда работа: август е, как да е студено? Въпреки, че през цялото време се наслаждавахме на едни средни 25 градуса топлина. "Ами, не" - каза човека - "както не бързате....Тук всички бързат."

Е, не беше прав. Стигнахме до "Окото" и продължихме към "Рибното езеро". Аз леко влачейки единия крак - коляното отново ми се прецака - което ми придаваше една особена грация на движенията.

f.jpg

В Добърско е най-старата църква на Балканите. Началото на 17век. Изографисана е от девърските майстори. Църквата с най-много женски образи по стенописите. В двора на църквата има аязмо, за което се смята, че е облегчило болките на ослепените самуилови войни и те вместо да продължат към Роженския манастир са останали в селото, като са го преименували от Недобърско в Добърско.

Църквата е под закрилата на ЮНЕСКО и е в списъка на стоте национални обекта. Има си уредничка, която прибира по четири лева за вход без беседа и затваря вратите, когато провежда беседата да не я чуят случайно онези, другите, които не са си платили.

От друга страна, пак същата уредничка продава свещи и всеки може да си купи и да си запали по една свещичка, както си е редно във всяка една нормална църква, за здраве. Така че последно не ми стана ясно: в църква ли съм /тогава защо ми вземат пари за вход в църква/, в музей ли съм /тогава защо паля свещи/......... Ама, какво ли разбирам аз....

На два километра от Добърско, нагоре в Рила има рибарник за пъстърва. Горещо го препоръчвам на всеки, който се окаже по тези места. Бай Георги ще го посрещне и ще го нагости с най-вкусната и прясна пъстърва.

Пак там е и Вековния бор с копаната църква до него. Гледката е абсолютна сюрреалистична: Борът се вижда от далеко: изкоренен и пречупен, лежи като един огромен кит, изхвърлен от вълните на времето. Определено, не му е провървяло толкова, колкото на Байкушевата мура.

До него, на мястото на някогашно параклисче, от което в момента не е останало абсолютно нищо, има поставени две, сковани като къщички, дървени кутии с вратички и вътре в тях всеки е донесъл и оставил частица от вярата си: малка иконка, недогоряла свещичка, кандилце.... Оставаш безмълвен..........

И за да сме сигурни, че всичко е наред, след като похапнахме пъстървичката, отидохме да проверим как са мечките. В сайта се извиняват за лошия път към резервата за танцуващи мечки - все съм си ги представяла като пенсионирани балерини - съвсем излишно извинение защото път изобщо няма. Горкото ми Опелче смело ни лангърка до едно място през безбройни и безкрайни дупки докато не ми дожаля за него и продължихме пеша нагоре.

Да ви успокоя: мечките са добре. И ние бяхме добре докато седяхме на сухо под навеса, хапвахме домашно овче кисело мляко и чакахме да се извали дъжда.

Сега вече не съм толкова добре. Защото отпуската свърши, пак съм на работа, в багажника ми кротко ме чакат първия транш от десет килограма домати тип "Рома", следват есенните кротки занимания като бъркане на лютеници и печене на пипер, предстои и петнадесети септември, което само по себе си е достатъчна причина за стрес.

НО, ще се оправя. Следващата отпуска.

bezbog8.jpg

emmi

Ей така, седя си в офиса, зяпам през прозореца как дечурлигата се къпят в сухия фонтан и ми е едно такова почти нещастно, че пак съм на работа. Това е положението: хубавите работи стават бавно и свършват бързо.

Навъртях 1600км. Опелчето /пу, пу, да не му е уроки/ се справи блестящо. Не ги знам какви магистрали строят, но аз на магистрала не стъпвам - стъпахме за едни 60км на магистрала Тракия и се подлудих с хилядите отклонения за Пловдив. Малките приятни пътенца от селце в селце са си супер.

Ден първи.

Натъпкахме се пържени филийки, натъпкахме и раницата с пържени филийки и подкарах към Лещен.

Оказа се, че и един катун цигани бръмчи с каруците посока Лещен. Изпреварих ги на половината път, паркирах на дебела сенчица и тъкмо поприключихме с обиколката и ги чуваме да топуркат по пътя. Аййййййййййде, бързо в колата, че как се изпреварват пет каруци нагоре по баира.

P1070450_1.jpg

В Ковачевица, в кръчмата вече нямаше места. Народа официално все още беше на кафе, но с тенденция да се премине и към нещо по-сериозно с напредването на деня. Скромен жест към туристите - малко сувенирно магазинче. Местния луд се беше понапил от сутринта и единствено неговия глас се чуваше по цялата "главна" улица. Кметицата се препираше с него и се опитваше да го "вразуми". Е, може би щеше да се получи, но чак след като изтрезнееше, а кога щеше да стане това - божа работа.

Le6ten6.jpg

Да взема да ви обяснявам за атмосфери, за усещане за безвремие, за автентичност и архитектура, за красоти неземни..... Едно ще ви кажа: Много ни е хубава Българийката.

P1070456_1.jpg

Сега, като се замисля, не помня къде точно си изядохме пържените филийки и сандвичите. Май последната филия си я хапнах докато пълзях нагоре по баира към Роженския манастир. От Гоце Делчев прецапахме по един път, който на картата е нарисуван в беличко, но го има. Половина път е ремонтиран и е прекрасен, другата половина е в ремонт, третата половина е подготвен за ремонт, а четвъртата половина, към Мелник, е мечтата на всеки зъболекар - всички пломби падат.

В едно от селцата не можах да устоя и спрях да питаме по колко продават виното. Хората сложили една масичка пред портата и две шишета с бяло и червено вино на нея. Една масичка отминах, втора, трета.............. е, спрях.

Червено вино. Широка мелнишка лоза. 2,50 лева за литър. Взехме една петлитровка и сега си умираме от яд, че не взехме повече.

С Роженския манастир се получи малко неудобно. Отчето в църквата заяви, че няма да пусне жените в църквата докато не се покрият /всички сме с къси панталонки - и мъже и жени/ и сочи с пръстче: там, навън имало служебни дрехи. Така значи.... жените не може, мъжете може. Защо? Защото техните крака са космати и са си покрити естествено? И не влязох в църквата. Снимах отвън докато чаках. И там сложили табела, че е забранено снимането.

В Мелник ми беше мерак да отида от сума и време. Все ми се представяше едно такова романтише и красивише. Оказа се една улица със заведения. Това дето най го мразя. Но Мелнишките пирамиди наистина са впечатляващи. Тръгнахме да търсим Кордопуловата къща - била убийствено красива и със невероятни дърворезби, и има печат от стоте национални обекта /събирам аз, събирааааам/. Та, не можахме да я намерим. Всъщност, спряхме да я търсим в момента, в който открихме избата на "Шестака"

7.jpg

Оооооххх, както се бяхме запотили, както ни беше напекло онова ми ти слънцееее, майкооооооо. А вътре хладничко, едни хора насядали, едни дегустации, момчето едно бърборливо, а аз един шофьор - да си умреш на мъка. Е, топнах си носленцето колкото да не съм капо. Розенцето почти го изпих - женско винце е това, лекичко, не се полага на мъжете. Червеното имам намерение да го пазя. Да видим до кога.......

Край на Ден първи.

emmi

Рая се оказа с панорамен асансьор. Е, не, че имаше много нужда - бяхме на третия етаж - обаче друго си е. От душа течеше минерална вода. Със същата бяха напълнени и двата басейна. Сауна, няколко парни бани, които неизвестно защо ги бяха кръстили "хамам" и "римска баня", плюс пържени филийки за закуска. И всички се разнасят в бели халати. Гледала съм аз филмиии - знам. Щом е Рай всички ходят с бели халати. Това е просто задължително.

Кофтито беше, че и руснаците го бяха надушили. Нямам нищо против руснаците - напротив, много си ги харесвам даже - обаче този техен неприятен навик останал от социализма да се движат в група минимум по трима определено изнервя. Тъкмо съм потънала в една дълбока нирвана и в римската баня се натъпкват петима, като мястото е за трима и аз едното вече съм го заела, сядат и се почва едно бърборене сякаш не са се наприказвали докато пристигнат. Готиното е, че няма как да легнат и стоят седнали или прави, а в това положение много трудно може да се издържи на пара 47С и след десетина минутки целия комплект се изнизва и отново целия Рай е само за мен. Кеф.

И да не си мислите, че го открих Рая съвсем случайно? Тези работи не стават така. Рая беше открит след дълго и внимателно проучване, след съставяне на списъци с графи за плюсове и графи за минуси. Какво си мислите вие? Аналитична работа, много мозък и много внимание към детайлите.

Село Баня беше идеалния избор - малко селце, гушнато в прегръдките на Пирин, Рила и Родопите. Кеф ти Пирин, кеф ти Рила, кеф ти Родопи, кеф ти минерален басейн.

Естествено, стигнахме до там бавно и внимателно зяпайки пейзажите. Минахме през Троянския манастир - това с "Забранено снимането" адски ме дразни и определено ме провокира да снимам, да снимам, да снимам - после обиколихме Троян докато не си намерих глинена тава за баницата, че моята и видяха сметката. И понеже много държа да имам избор, а като имам избор не мога да реша кое ТОЧНО от двете искам, си купих две глинени тави. Преди Троян минахме през Гумощник - там се намира една много интересна църква и ако сте в него район обезателно идете да я разгледате.

4.jpg

Само докато намерим портата и влезем в двора след нас се вмъкна будната съвест на селото, повела за ръчички две хлапенца за комуфлаж. Един вид, тя просто води децата в двора на църквата а не идва да провери какви са тия навлеци дето ходят насам-натам в ранни зори. Че и с фотоапарати. Аааааа ма хаааа.

Естествено, вътре не можахме да влезем - беше заключено, но ни казаха, че там е един от най-красивите иконостаси. Църквата е на 170години. И за да е в този вид, все пак е строена по време турското робство, са наринати бая подкупи. Нищо не се е променило от тогава.

В двора си е направо едно мини-гробище. Будната съвест каза, че който си има място в двора на църквата си го ползва без проблем и ни посочи паметника на няколко човека от Гумощник загинали на Титаник.

В Баня стигнахме чак към пет и нещо вечерта за да открия, че без да искам съм нацелила Рая. Познайте дали първо не се цопнах в басейна и чак после си разопаковах багажерийките.

Край на увода.

Скромна вечеря на Пушево

43.jpg

emmi

Четвъртъка беше адски дълъг. Последно, в шест часа, когато всички нормални хора вече са си наляли по една биричка и разпускат в домашни или недомашни условия, имахме среща с Лъчко да си говорим за кредити. Защото Лъчко се нави да купува апартамента със залежите ракия и ще тегли кредит.

В седем благополучно си закопчах колана в колата и отпраших посока Божичен с едничката мисъл за един дълъг душ и една чаша студено бяло вино след него.

След Басарбово, на същото място, където предния ден бях видяла костенурката, днес стоеше един поп. С оръфана чанта. И ми махаше за стоп. Предния ден не спрях за костенурката. Не за друго - просто бавно включих, че е костенурка, а не камък, и докато се усетя вече бях на едно 500м от нея. Обаче този път спрях. Просто попа от далеч се виждаше че е поп.

И в момента, в който спрях започнаха да ме гризат едни мисли: "И за кво спря? Ами ако е някой бандит дето само се е преоблякъл като поп? Ти знайш какви неща стават по пътищата? Ей тука ще те претрепе и ще те метне в канавката. То, не че има какво да ти вземе... Ама, много си проста понякога. Как може така да спираш на непознати?!?!"

Обаче спрях. Попа се оказа отчето от Червен. Пожела ми господ здраве да ми дава и същия да ме благослови и се настани в колата. Пътувал към Червен, естествено. Аз, обаче, пътувам към Божичен. Споразумяхме се да го оставя на разклона и той от там ще лови друг стоп.

В петък в червенската църква щяло да има голяма тържествена света литургия за дъжд и ако съм искала да съм си дадяла имената, понеже съм толкова добра да го повозя, и да ме споменат мен и всичките ми близки в литургията. Е, че в петък има ли литургии? Аз все за неделя съм чувала. Ааааа, има, има.... Тази ще е молебен за дъжд. Дъжд ли? Какъв дъжд? Че то се спука да вали?!? Ето кой значи е виновен за дъждовете. Вземете се спрете. Правете за нещо друго литургии. Ааааа, то това е молебен да се нормализират нещата в природата. Е, хубу, щом е за това... Ако искам да си дам имената? Уффф, добре, айде пиши имена.

Извади той една тетрадка, надписа отгоре "Света литургия" и аз подкарах всички по азбучен ред. Докато ги изредя всички и стигнахме разклона и аз отбих да го пусна да слезе. Ама ако съм искала така, нещо, от сърце да дам за църквата.... Господ да ме поживи, между другото.

А аз имах 25лева, но заредих бензин за 20лв и ми бяха останали пет кинта. Колкото да се каже, че имам пари. И сега попа, един вид, иска да си платя да ме спомене в литургията. Е, как да му кажа "Аааа, задрасквай ни - няма да ти дам пет лева"? Извадих аз петтях пари, дадох му ги, той слезе от колата продължавайки да ме благославя. Това, което запомних беше "господ", "рабиня Кремена", "во имя отца и сина", "здраве и благоденствие" ... Прекръсти ме десетина пъти и затвори вратата.

Та така. Благословена съм. И днес ще ме споменат по време на светата литургия. Че и родата покрай мен намаза. И всичко това за пет лева. кой като мен?

emmi

Защото преди тебе друга бях.

И друг отпиваше косите ми.

И нямаше го този мъркащ смях,

Със който подлудявам дните ти.

Променям се със всеки следващ друг -

Очи, походка, мисли и желания.

Ще бъда твоя докато съм тук.

А после? После ще си имаш спомени.

emmi

Вярвам

Аз искрено вярвам,

Че Тук и Сега

Са перфектното място и време,

Че живота е мъдър

И знае кога

Да даде или нещо да вземе.

Аз вярвам,

Че губейки нещо,

Цениш

И малкото що получаваш,

Че винаги можеш да имаш звезди

Ако

Се научиш да даваш.

И вярвам,

Че няма добър или лош -

Денят

Го решаваме ние.

И винаги ражда доброто

Добро

Остава да го открием.

emmi

В стария кухненски тефтер има няколко рецепти за пити, но тази ми е любима. Тук вълшебното число е три. В оригиналната рецепта /на снимката долу/ са три яйца и три водни чаши - едната с кисело мляко, а другите две с прясно. Аз обаче не се формализирам чак толкова и я правя с три чаши прясно мляко.

p1.JPG

Три яйца, три чаши прясно мляко, мая колкото орех или половинката от кубчето прясна мая, която продават по магазините, лъжичка сол и лъжичка захар. И брашно.

Няма нищо сложно в замесването на тесто.

Само трябва да помним, че тестото е като нас, жените - обича да му е топло, да се отнасят с него внимателно и да го оставят да си почива на спокойствие. Продуктите не бива да са направо от хладилника, а прясното мляко трябва да е топло /да търпи пръстчето/.

Забъркваме маята с малко брашенце,лъжичка захар и топла водичка и я оставяме да втаса на топличко.

Замесваме не много твърдо тесто, намазваме с олио за да не хване коричка, завиваме с кърпа и го оставяме на топло да втаса на спокойствие. Тестото го броим за втасало когато двойно увеличи обема си.

И тук идва тънката част. Делим тестото на четири. Правим питки и редим една върху друга, като преди това всяка намазваме с краве масло /маслото, естествено трябва да е почти разтопено за да може да се маже/.

Получената камарка разточваме - аз го правя с ръце - на не много голям кръг. Отново намазваме с краве масло, правим дупка в средата и започваме да завиваме листа от вътре навън докато не получим руло.

a2.jpg

След това го скъсваме в единия край и го навиваме допълнително на масур. Ето така:

p6.JPG

И внимателно го навиваме в предварително намазнената с олио тава. И го оставяме пак на топло да втаса.

p7.JPG

След това намазваме с разбит жълтък с малко водичка и печем в умерена фурна. Около 190градуса.

И получаваме ей това сладко бебче:

p9-tile.jpg

emmi

Тази торта я бях забравила. Казва се „Пинчер кучерявый”. В превод нещо като къдравото пинчерче. Макар, че сега като се замисля … супер тъпо име. А беше адски модерна и всички се попиляваха да я готвят. Аз собственоръчно съм я записала в семейната тетрадка.

P1060269.JPG

Още тогава почерка ми е неразбиращ се. Затова ще разказвам подробно.

За блата ни трябват две яйца, една водна чаша захар, една водна чаша кисело мляко, равна лъжичка сода бикарбонат, половин кутийка кондензирано мляко от онова сладкото, две водни чаши брашно и ванилия за аромат.

Оставяме киселото мляко да шупне с лъжичката сода и през това време хубаво разбиваме захарта с яйцата. И си караме по реда,: брашното, киселото мляко, ванилийките, кондензираното мляко. Получава се смес като за кекс.

Идеята е следната: трябва ни един блат за основа и другия блат ще го нарежем на парчета за да оформим „къдрите”. Затова разделяме сместта на две НЕравни части. Основата е хубаво да е по-тънка. Изливаме в тортената форма, без да забравим да я набрашним преди това, и печем до златисто /страшно ми харесва тази думичка – златисто/

Към останалата чат от сместта добавяме една лъжица какао и печем и нея по същата технология.

Оставяме блатовете да изстинат и се захващаме с крема. По рецепта е 200гр.краве масло се разбива с една водна чаша пудра захар и постепенно се добавя половин кило сметана. Аз сложих двестата грама масло, но ми се стори доста тежък крема. Може и по-малко краве масло да се сложи. Да речем сто и петдесет…. И вместо две кофички сметана сложих една кофичка сметана и една кофичка гъсто кисело мляко /да няма вода/. Руската сметана сама по себе леко накиселява, а нашите сметани го нямат този вкус. Затова сложих киселото мляко.

Всичко това се разбива на пухкав крем.

Инсталираме основния блат в някоя прекрасна тортена чиния и го намазваме с крема. Другия блат го режем на кубчета. Топим всяко кубче в крема /е, малко е цапащо/ и подреждаме на спретната камарка върху основния блат.

И се захващаме с глазурата. Честно да си призная много-много не съм се съобразявала с рецептата. Карам по вдъхновение. Този път сложих едно малко пакетче краве масло /125гр/, чаша пудра захар, мааалко водичка /колкото да не загори и да не стане на карамел/. И начупих един шоколад. Ей, така, за разкош. Всичко това кипна и стана едно приятно шоколадово безумство.

И лъжичка по лъжичка заливаме тортата.

След това внимателно прибираме чудото в хладилника и търпеливо чакаме……… Колкото можем.

Ние устискахме до сутринта.

Закусвахме торта.

torta.JPG

И обядвахме торта.....

emmi

Нещо сладичко за следобедното неделно кафенце си е задължително.

Ей така, да си се самопоглезиш, бавничко да си отхапваш нещо вкусно, да го усетиш на небцето си и да го преглътнеш с глътка ароматно кафе. Е, може и чай. Нещо жасминово, ароматно и с лимон.

И не върви да си купиш едно тъпо руло от супера долу. Пък било то и с шоколад.... Все пак е неделя и чувстваш, че заслужаваш много повече.

А от друга страна, неделята е толкова мързелива и лежерна и как ли пък не ще се заробиш в кухнята да мяташ тави и тигани. Сякаш не може да си полежиш блаженно на диванчето с книжка в ръка и само да се правиш, че четеш, а всъщност да си придремваш като една котка на припек. Или направо си дремваш. Какво пък толкова?

Затова е измислено реването. Безкрайно бързо, никакви усилия и много приятно сладкишче. Позволява хиляди вариации според настроението на домакинята.

Рецептата е записана в моя кухненски тефтер. С моя почерк, за който големия динозавър в изблик на откровенност каза "Мамо, много красиво пишеш, но нищо не ти се разбира". Хм, хм, хм.... вярно, че не ми се разбира ама и не е красиво.

revane1.JPG

Забъркваме в една купа пет яйца, една чаена чаша захар, една чаена чаша брашно, половин лъжичка бакпулвер и две ванилийки за аромат. Отнема пет, максимум десет минути. Сместта се получава маааалко по-рядка от смес за кекс. Изливаме бъркоча във формата за торта, която предварително сме намазнили и набрашнили. Е, може и в тавичка, но там ще се извади по-трудно. Печем на 180 градуса. Отнема около 20-30 минути. След като изстине режем на формички по желание и съответстващи на душевното ни състояние в момента.

Подреждаме в красива чиния и заливаме с горещ сироп от три чаши вода и една чаша захар. За следобедното кафе тъкмо всичко е изстинало и можем с кеф да си сложим по едно /може и две/ парченце в чинийката.

revane2.JPG

Ако имате желание може да си го украсите с малко сметана или шоколадови пръчици.

Аз нямах.

Неделя е все пак.....

emmi

аз ли бях или не съм

Аз ли бях или не съм

Мъркаща доволно котка.

Истински или на сън

Впивах в кожата ти нокти.

Минало ли бе това

Или чакам го да бъде.

Аз ли скачах от брега

Или стисках злобно зъби.

Колко е това “сега”.

Малко, много или никак.

Пиша с пръст върху снега -

Разтопена бяла книга.

emmi

Оказа се че освен килима, няколко тенджери, сешоара и четките за рисуване при изнасянето си от Божичен след новогодишните тържества съм си забравила там и формата за кекс. Това, естествено, се установи чак след като бях забъркала сместа за сладкиша. Така че се наложи да импровизирам в движение. Нищо ново за моята кухня. В тетрадката въпросното сладкишче е записано като "Сладкиш от леля Сийче".

P1050830.JPG

И така. За целта ни трябват две яйца, едно малко пакетче краве масло за глазурата, две водни чаши брашно, една водна чаша захар, една водна чаша кисело мляко и бакпулвер една лъжичка и аз сложих една трета чаша олио.Ей, така, за всеки случай. За глазурата освен кравето масло трябват две супени лъжици какао, по-малко от половината чаша водичка и една водна чаша захар.

P1050832.JPG

Първо гасим бакпулвера в киселото мляко, добавяме яйцата, после захарта, олиото, малко ванилийка за ароматче и брашното. Получава се смес малко по-рядка от смес за кекс.

За глазурата аз сложих всичко в една тенджерка и на баааавно огънче разтопих всичко докато стане еднородна смес. Тук се получи едно двоумене: ако сложа повече вода топинга ще е по-рядък и ще попие по-хубаво, а ако сложа мъъъъничко водичка ще стане гъст и ще стои отгоре. Не знам. Решавайте си сами.

P1050834.JPG

И в момента, в който сместа беше забъркана се оказа, че нямам форма за кекс.... Е, измъкнах една по-малка тавичка и ползвах нея. Няма да се впрягаме за една формичка, я! Ако не ползвате хартия за печене да не забравите тавичката да я намажете с олио и после да я поръсите с брашно. Иначе сладкиша ще си остане завинаги в тавата.

Ето това получих аз след половин час. Ох, на мама....

P1050836.JPG

Следващата стъпка е нещото да се нареже за да е готово за заливане с топинга. Тук здравата се замисли и сътворих ей тази "рибя кост"

P1050838.JPG

И сюблимния момент: внимателно и старателно всичко се залива с топинга.

P1050842.JPG

И да не си мислите, че за другия ден остана нещо? Още същата вечер всичко отлетя в прекрасния рай на сладкишите.