За този блог

мои стихове

Публикации в този блог

neleta

Понякога...

Само понякога нощта ми, тъмна и боса

вплита венците си в лятото.

Тънки щрихи ветровете ми носят,

в бяло безсмъртниче раждат

ми жаждата.

Понякога...

Само понякога тъгувам за дните ни,

впили дъгите си в лунния пясък.

В мен не достигат думи за питане.

Най е трудно мъка да чезне

в нощи звездни.

Понякога...

Само понякога бурите огньове палят

в тъмните бездни на мойте очи.

В тихия свят на звездната стая

с пламък горещ те обричам

на обичане.

Понякога...

Само понякога див и зъл ураган

в душата ми вие и тръпне.

Плаче дъждът, така ужасно сам.

В тези нощи, тиха и скръбна

чакам да съмне.

И понякога...

Само понякога дърпам невидими струни,

хвърлям тъгата си в слънчеви двери

и стъпвам на пръсти света да целуна.

Здрачът пее с дъх незнаен -

с мене си играе.blogentry-190083-0-31774900-1344089806_t

Източник: Като пръст над гроба ми

neleta

Не пускай халите

За един съм, може би света,

събран в зеничово малка вселена.

Но аз, със тебе искам да летя,

дори и дяволите после да ме вземат.

Не трий сълзите ми с горещи,

изтръпнали от спомените ни ръце.

Не пращай ми вятъра насреща,

да пали пожари в смръзнало сърце.

За една си, може би света,

в уютния кът на топлото огнище.

За нея щастие е, една искра....

и всичко друго е просто тъмно нищо.

Не пускай хали, от страстни сили,

да гасят искрата ?, сълзите ми да спрат.

Любов се дава. И се взема, мили...

Така устроила съм, сърдечния си свят.

Не трий сълзите ми, огнени свещи.

Без тях тъй пуст е, тъй тих е мракът.

В студеният свят, е малко горещо,

щом някой, с любов за тебе е плакал.....

Източник: За да остана в съня ти

neleta

Звездна скитница

Пропищя небето.

Не пл?сна кротък дъжд,

а над мен товар от камъни изсипа.

И гръм търкулна, и блесна изведнъж,

а без дъжда бездомно скитам

под това небе проклето.

Пищи небето

и камъни се сипят вместо дъжд.

За тебе, все облаците питах.

Сред тях, самичка не веднъж

орбити пресичах, на звездите

в това небе проклето.

Дъждовна сред звездите

все търся друго, огнено небе -

да не сипе камъни върху ми.

В друго време и в други светове,

на Млечен път в огнените друми

безпаметно да скитам.

neleta

Луна - вълчица

Когато луната тез скали посребри

и звездите танцуват във лятна отмала,

запей свойта вълча песен и ти -

че луната вълчица е, приказно бяла,

когато скалите в полунощ посребри.

Тогава замлъкват дървета и вятър.

Пред тебе звездиците танца си спират,

а твоята песен лети над нивята.

Че луната вълчица е мигом разбираш,

когато замлъкват дървета и вятър.

И нека дивото във теб да клокочи,

да трептят посребрените лунно скали.

Вълчицата - миг и при тебе ще скочи

и лунната пепел над вас ще вали,

дивото ли в тебе в нощта заклокочи.

Звездите танцуват във лятна отмала,

запей свойта вълча песен и ти,

че луната-вълчица е приказно бяла,

когато скалите среднощ посребри

и всичко танцува във лятна отмала.

Пред тебе звездиците танца си спират

и твоята песен лети над нивята;

вълчица луната е - ти го разбираш,

когато замлъкват дървета и вятър

и в танца звездите пред тебе се спират.

Трептят посребрените лунно скали,

при тебе вълчицата - миг! - и ще скочи,

и лунната пепел над вас ще вали,

щом дивото в тебе в нощта заклокочи

и спят посребрените лунно скали.

neleta

Като сълзица

Ръми дъждец

и хоризонт в очите ми се слива.

А някъде, дъх пилее вятър див

и тъжна песен, облак пак извива.

А аз те чакам в този ъгъл сив

на Вселената, дори без теб красива.

Шепти дъждът

вълшебни приказки за световете,

в които беше нашата любов.

Малко пламъче в сърцето свети

с туптящ във ритъма му зов...

ти не вярваш, че дните ни са слети...

Кълн? дъждът...

В очите ми кълн? от много време.

Защо разпали световете в мен

и остави всеки ден за теб да стене?

И нощите ми върза в тежък денк -

на всяко утро да са пъкленото бреме...

Блести дъждец...

В очите слънчеви блести росица.

Дали Луна в нощта заплака,

та звезден прах по пътя ми посипа...

Във този ъгъл сив те чакам.

Дъжд блести. Досущ... като сълзица....

neleta

Не пий ми сълзите - солени, горчиви,

напълнили морската, бурна вълна'.

От изгрева слънцето към заник отива.

В прохлада изгрява прекрасна Луна.

Не бий във сърцето ми шипове остри -

цяло решето е, не задържа вода...

Вече дъждовна съм, милост не прося.

В пясъка, пясък не прави следа.

Не връщай ми ресто за нощи омайни,

че тежка е чашата с черен пелин.

Звездичка в мътилката нежно сияе...

Някога беше.... за мене един....

Не чакай от мен ни присъда сурова,

ни оди прекрасни за твои лъжи.

Доливай в пелина ми нова отрова -

гробно... над гроба ми нека тежи...

Източник: Като пръст над гроба ми

neleta

Където любов безумна е горяла,

адът е мръзнал от сибирски студ.

И в този свят, студен и луд

не остана Душата ми цяла -

нали в любов безумна бе горяла.

Усмивка лунна и водопади лунни

помниш ли?- в очите ми блестяха.

И бях за теб и брод, и стряха,

а в среднощни мигове будни

и усмивка лунна, и водопади лунни.

Водопади и днес в очите ми греят -

Отрязах косите, а смехът изветря.

Не те намразих, а те презрях

и песни за тебе вече не пея,

но водопади още в очите ми греят.

Не пресъхнаха без тебе звездите.

Лунна усмивка и лунни водопади

Душата ми и без тебе гали.

С ветровете отново далече полита -

да не пресъхнат без тебе звездите.

Източник: Лунни водопади

neleta

Настръхнала беше нощта.

Звездите, като в елха набодени свещи.

Настръхнала беше и вълчата Луна,

щом в пътеките си сянката ти среща.

Хиляди пъти настръхваше моето небе,

когато от болка сърцето се цепи.

И вятър сълзите не иска да спре

от очите, без тебе безпомощно слепи...

А днес... то беше ли днес въобще...

Още утрото настръхнало беше,

че тази нощ люлях звездите в ръце,

защото Луната в сърцето ми спеше...

...

А когато ме няма край теб в полунощ

и Луната е настръхнала и бодлива,

извад? от сърцето ми своя сребърен нож,

за да остана в съня ти – самодива...

Източник: За да остана в съня ти

neleta

Нападаш ме често във гръб.

В съня ме нападаш, под маска

на хора, които в спомени болят.

Измамна е проклетата ти ласка,

когато нападаш ме в гръб.

Смъртна опасност си, безока.

Безръка, безсърдечна, без душа...

Изтриваш път, и време, и посока.

Скриват света твоите черни крила

и смъртна си опасност. Безока...

А очаквам целувката проклета.

Неистово протягам в пустошта ръце.

Взем? Душата ми и нека! Нека

да остана без Душа и без сърце

щом очаквам целувката проклета.

...

Нападаш ме винаги във гръб -

когато в съня ми преградите падат.

След теб е потоп, сълзи от скръб -

целун? ме! - желая тази награда...

Пред теб съм...

Не нападай във гръб...

*фантастично същество - човекоприлеп, чиято "целувка" отнема Душата. В случая, нарицателно за демона на тъгата от сънища.

Източник: Целувката на Драгхер*