Премини към съдържанието
  • публикации
    9
  • коментари
    2
  • прегледи
    11462

За този блог

мои стихове

Публикации в този блог

 

Звездна скитница

Пропищя небето. Не пл?сна кротък дъжд, а над мен товар от камъни изсипа. И гръм търкулна, и блесна изведнъж, а без дъжда бездомно скитам под това небе проклето. Пищи небето и камъни се сипят вместо дъжд. За тебе, все облаците питах. Сред тях, самичка не веднъж орбити пресичах, на звездите в това небе проклето. Дъждовна сред звездите все търся друго, огнено небе - да не сипе камъни върху ми. В друго време и в други светове, на Млечен път в огнените друми безпаметно да скитам.

neleta

neleta

 

Луна - вълчица

Когато луната тез скали посребри и звездите танцуват във лятна отмала, запей свойта вълча песен и ти - че луната вълчица е, приказно бяла, когато скалите в полунощ посребри. Тогава замлъкват дървета и вятър. Пред тебе звездиците танца си спират, а твоята песен лети над нивята. Че луната вълчица е мигом разбираш, когато замлъкват дървета и вятър. И нека дивото във теб да клокочи, да трептят посребрените лунно скали. Вълчицата - миг и при тебе ще скочи и лунната пепел над вас ще вали, дивото ли в тебе в нощта заклокочи. Звездите танцуват във лятна отмала, запей свойта вълча песен и ти, че луната-вълчица е приказно бяла, когато скалите среднощ посребри и всичко танцува във лятна отмала. Пред тебе звездиците танца си спират и твоята песен лети над нивята; вълчица луната е - ти го разбираш, когато замлъкват дървета и вятър и в танца звездите пред тебе се спират. Трептят посребрените лунно скали, при тебе вълчицата - миг! - и ще скочи, и лунната пепел над вас ще вали, щом дивото в тебе в нощта заклокочи и спят посребрените лунно скали.

neleta

neleta

 

Като сълзица

Ръми дъждец и хоризонт в очите ми се слива. А някъде, дъх пилее вятър див и тъжна песен, облак пак извива. А аз те чакам в този ъгъл сив на Вселената, дори без теб красива. Шепти дъждът вълшебни приказки за световете, в които беше нашата любов. Малко пламъче в сърцето свети с туптящ във ритъма му зов... ти не вярваш, че дните ни са слети... Кълн? дъждът... В очите ми кълн? от много време. Защо разпали световете в мен и остави всеки ден за теб да стене? И нощите ми върза в тежък денк - на всяко утро да са пъкленото бреме... Блести дъждец... В очите слънчеви блести росица. Дали Луна в нощта заплака, та звезден прах по пътя ми посипа... Във този ъгъл сив те чакам. Дъжд блести. Досущ... като сълзица....

neleta

neleta

 

От: За да остана в съня ти

Настръхнала беше нощта. Звездите, като в елха набодени свещи. Настръхнала беше и вълчата Луна, щом в пътеките си сянката ти среща. Хиляди пъти настръхваше моето небе, когато от болка сърцето се цепи. И вятър сълзите не иска да спре от очите, без тебе безпомощно слепи... А днес... то беше ли днес въобще... Още утрото настръхнало беше, че тази нощ люлях звездите в ръце, защото Луната в сърцето ми спеше... ... А когато ме няма край теб в полунощ и Луната е настръхнала и бодлива, извад? от сърцето ми своя сребърен нож, за да остана в съня ти – самодива... Източник: За да остана в съня ти

neleta

neleta

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.