И тази вечер ще е пуста...
Звездите кротко ще ме гледат.
Луната присмехулно ще наднича
и с поглед ще ме пита пак къде съм...
И тази вечер ще съм там -
в прегръдката студена на нощта,
заслушана във шепота на тишината,
поела от въздишката на здрача,
заровила лицето си във звезден прах,
стаила във душата си един копнеж,
запазила в очите си една сълза,
унесена по бляна за една душа...
/02.07.2011/
Събудих се... Беше рано.
Лежеше до мен с ръка върху гърдите ми.
Поисках да стана и леко отдръпнах ръката ти, и нежно я положих на леглото...
И тогава... слънцето проникна през щорите и те докосна...
Гледах те и не можех да откъсна поглед от теб...от нежната извивка на ухото, от долчинката на талията ти, от едва повдигащите се гърди... Беше прекрасно! Застинала във вечеността.
Страхувах се да не наруша спокойният ти сън и само те съзерцавах... исках този миг да продължи вечно, да го зак
Директор вика секретарката си и й съобщава: "Решил съм да отидем за седмица в чужбина. Приготвяй си багажа.".
Секретарката на път за вкъщи съобщава новината на мъжа си: "Скъпи, заминавам с шефа "на командировка" за седмица, ще се наложи
да се грижиш сам за себе си.".
Мъжът звъни на любовницата: "Жена ми заминава за седмица, хайде да прекараме това време заедно."
Любовницата звъни на ученика си, на който преподава частни уроци по математика: "Ще съм заета, имам много работа, за една седмица у
Събуждам се – ти пак не си до мен.
Поглеждам горе океана от звезди,
докосвам празната постеля
и питам се дали и ти не спиш…
Мечтая, мъча се, копнея,
сънувам, къпя се във мрак.
Бушувам тихо и вилнея,
минавам бавно праг след праг…
Боли ме, тъжно е, обичам,
прегръщам те, говорим пак,
мисля, питам и изричам,
дори се правя на глупак…
Променям се, мутирам, съживявам,
изпивам пълна чаша самота,
опитвам се да не съжалявам –
оставам сам със моята тъга…
/Дани/
Тези, на които протегнах ръцете си,
ми подадоха нож, с острието напред.
Затова съм бодлива.
Тези, които посрещах с постеля и хляб,
ме гощават с отрова.
Затова си отивам.
Тези, за които отворих до дъно душата си,
ме подгониха с камъни.
Затова съм неверна.
Тези, които танцуват неистово
върху прясната пръст,
ще накажа със спомени –
да не заспиват.
Тук съм…
Там съм…
Навсякъде…
Никъде…
Но съм жива!
/ЕЛКА ВАСИЛЕВА/
Ако бях птица,
щях да съм славей, пеещ влюбено кацнал на рамото ти.
Ако бях животно,
щях да съм коте, мъркащо нежно в ръцете ти.
Ако бях дърво,
щях да съм върба, галеща с вейките си лицето ти.
Ако бях вода,
щях да съм извор студен, утоляващ жаждата ти.
Ако бях стихия,
щях да съм огън буен, разпалващ страстта ти.
Ако бях посока,
щях да съм изток, за да те водя вечно към изгрева.
Ако бях път,
щях да съм булевард, водещ те право в сърцето ми.
Ако бях книга,
щях да съм роман, описващ
Ако Бог ми дари парченце живот…….
Ако за миг Бог забрави,че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот,може би нямаше да кажа всичко за което си мисля сега.........................
Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието.
Ще мечтая много.
Ще спя съвсем малко,защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам,щом другите чакат.
Ще слушам,щом другите говорят.
Ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
Ако Бог ми подари парченце живот……
Нощта прегърна ни и ни забрави.
Приютила ни в постелята си звездна.
Седя до теб и бдя над твоя сън,
Спи, мило! Не се буди! Спи!
Дишаш тихо до мен,
с ръка докосвам твоето лице...
за последно... последен ще е този ден.
Изстина и посърна всичко в мен...
Не се буди! Спи!
Сънувай ме и в съня ме прегърни,
докосвай ме и с целувките си ме покривай,
бленувай ме и нежно ме люби...
Спи, мило!
Ако можех времето да спра -
до тебе да остана, за да те пазя и в съня.
И миговете свидни да от
Хората са упорити, алогични и егоцентрични.
Обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА!
Правиш ли добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Успееш ли да се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове.
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА!
Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Най – големите хора с най – велики идеи могат да бъдат убити от най – дребните хора с най – дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА!
Хората
Звездици, небе - красота...
Нощ, тишина и тъмa...
Когато луната сълзите си крие,
започва да плаче и мойта душа.
Нима нощта, в която загадка се крие,
тайна зловеща, неразгадана -
толкова жестока и от никого неразбрана,
ще разкъса до кръв душата ми рана?
Мрака над къщите тихо прелита,
крясък зловещо тъмата раздира.
Не, не е птица смъртно ранена...
а вика душата ми - в скръб потопена...
И така ще стене самотна във мрака,
докато пак светлината открие.
Ще трепери и тихо ще чака
д
Как потрепва твоето тяло под моето...
Как сладко настръхваш... слади...
Всеки досег е малка наслада...
А безсрамно шоколадът горчи...
Ти замлъкна...
Не дишаш, така ли?
Няма въздух за твоите устни...
Няма въздух, а само забрава...
Тъй ти действам - ми каза - нали?
Ще помогна... с целувка отдавам
своя дъх, своя дъх до зори...
Искаш още!...
О-o, продължавам...
... А навън отдавна вали...
Да докосвам желаеш до болка?
Тази болка във тебе крещи...
Аз те чувам,
не чувстваш ли
Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях,че закачи първата ми рисунка на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как нахрани изгубено коте.Научих,че е добре да си мил с животните.
Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как направи любимата ми торта.Научих,че малките неща могат да бъдат най-специалните в живота.
Когато си мислеше,че не те гледам,аз чух как каза една молитва и разбрах,че някъде има Бог,с когото винаги мога да говоря.Науч
# Да не подценявам глупаците - техните действия са непостоянни и непредвидими, затова и много опасни – да не се доверявам и да не залагам нищо на глупак
# Когато се разделям с някой близък, да го правя достойно и обосновано
# Наказанието често не отговаря на престъплението - да не чакам справедливост
# Не съм загубила нищо, което си е струвало
# Да прощавам
# Когато изглеждам силна, хората си мислят, че съм неуязвима и мачкат спокойно
# Чистата рана зараства най-бързо
# Обратното на любов
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни, имало някога едно чудно езеро. В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото...
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла
Светя ли?
Не знам...
душата ми
разкъсва се на две -
гори,
боли,
в терзания се вие...
Към светлината
вдигам пак очи,
а само мрака
срещам там
и ... нищо -
просто тъмнина...
и пак е изпреварил светлината.
А душата ми жадува
поне една искра от светлината...
Нека да запазим обичта!
Но как да случи се това?
Когато има двама -
прегръдка нежна, но само във ума,
а не реална...
Когато копнеж по нечия целувка
изгаря те ...
Когато страст обзема те,
а ти пак поглеждаш
плахо в мрака
и виждаш само
собствената си душа -
макар и в светлина облана -
как тихо плаче
за докосване поне едно,
но истинско,
изгарящо
и живо,
което да запали пак жарта
в сърцето ти
копнежно,
диво...
Запомни ме – лек допир и дъх по ухото,
тиха нежност, изтлеяла в чакане
и превърната в болка, когато
любовта ми разгаряше...вятъра.
Запомни ме като илюзия,
че щастието е да даваме,
че любовта ни е нужна,
независимо какво получаваме.
Запомни ме като поглед син,
като умора след кръводаряване.
Запомни ме като Малкия Принц,
обучаващ се в опитомяване.
Запомни ме като енигма,
която дълго си търсил в речника,
а я откриваш във мигла
в зеницата на отсрещния.
Запомни ме като приятел
"Бъди светлина за света и с нищо не го наскърбявай. Стреми се да градиш, а не да рушиш. Върни моя народ у дома. По какъв начин? Със своя сияен пример. Търси само Божественото. Говори само истинното. Действай само с любов. Живей Закона на Любовта сега и завинаги. Раздавай всичко. Не искай нищо. Избягвай рутината. Не приемай неприемливото. Учи всички търсещи да разберат за Мен. Превърни всеки миг от живота си в изблик на любов. Използвай всеки момент, за да мислиш най-възвишените мисли, да изричаш
Огледай деня –
зеления ден, прострял се пред теб и пред мен.
Огледай нощта –
извечната нощ, държаща земята във плен.
Огледай съня –
вълшебния сън, живеещ във твойте очи.
Огледай света –
прекрасния свят, във който живееш и ти.
Сега погледни навътре към теб,
към твойте “защо” и “дали”,
към твоите “мога” и “искам”, и “ще”
и само това ми кажи –
сред нощи и дни, сред просторни земи,
сред залези и сред утра,
има ли нещо в света по-красиво
от твоята жива душа?
-Да дадеш втори шанс на молещ за прошка!
-Да проявиш толерантност към различните от теб хора!
-Да свършиш нещо полезно!
-Да се пребориш с мрачните мисли, ако имаш такива!
-Да задоволиш някой свой малък каприз!
-Да изненеадаш приятно някой!
-Да си спомниш някое свое незабравимо преживяване!
-Да потанцуваш!
-Да спачелиш поне една битка!
-Да споделиш проблемите си с приятел!
-Да направиш крачка към решаването им!
-Да се запиташ:Кой съм аз?Накъде отивам?
-Да успееш да си отговориш!
-Да
Пролетна умора ли?
Няма такова нещо! /Само да ми падне този, който е измислил термина…/
Пролетта е нещо прекрасно, живително, съзидателно и стремително!
Това, че ние сме качили килограми през зимата, натрупали сме апатия, събрали сме лед в душите си и не сме в състояние дори да се поместим от топлите си домове, а само в мислите си хукваме навън с колелото и ролерите, при първите топли лъчи на Слънцето, не значи, че Пролетта ни е виновна!
… всъщност, … виновна е!
Виновна е, че ни вад
Изгарям безлично като по навик запалена цигара…
Вали плътна сивота. Обгръща улиците, макар и да са пълни с народ. Всеки изглежда самотен в своята тълпа. Моята призма пречупва под този ъгъл. Днес всичко е плътно и обилно пропито със сивота.
Така съм се свила в себе си, че чак изпитвам физическа болка.
Знам че си близо. Знам че не си до мен само за вечер. И все пак боли.
Зависима съм.
Моята дрога има човешки облик. Смее се когато кажа, че не мога без него. ‘Разбира се, можеш. Кой съ
Мисли само за това, което носи живот в себе си.
Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието.
Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.
Ако искаш да бъдеш силен, мисли за Светлината.
Ако искаш да не се спъваш, бъди вътрешно винаги доволен, без да има защо.
