• публикации
    69
  • коментари
    99
  • прегледи
    25060

За този блог

... ж а р а в а ...

Публикации в този блог

Fate_V

Самотна нощ

blog-0585104001357417889.pngИ тази вечер ще е пуста...

Звездите кротко ще ме гледат.

Луната присмехулно ще наднича

и с поглед ще ме пита пак къде съм...

И тази вечер ще съм там -

в прегръдката студена на нощта,

заслушана във шепота на тишината,

поела от въздишката на здрача,

заровила лицето си във звезден прах,

стаила във душата си един копнеж,

запазила в очите си една сълза,

унесена по бляна за една душа...

/02.07.2011/

Fate_V

blog-0945928001357418026.jpegСъбудих се... Беше рано.

Лежеше до мен с ръка върху гърдите ми.

Поисках да стана и леко отдръпнах ръката ти, и нежно я положих на леглото...

И тогава... слънцето проникна през щорите и те докосна...

Гледах те и не можех да откъсна поглед от теб...от нежната извивка на ухото, от долчинката на талията ти, от едва повдигащите се гърди... Беше прекрасно! Застинала във вечеността.

Страхувах се да не наруша спокойният ти сън и само те съзерцавах... исках този миг да продължи вечно, да го заключа в сърцето си и да остане само за мен...

Събрах смелост и ... те целунах...мнооого леко по мекичкото на ухото... Размърда се и... крайчетата на устните ти се подвиха нагоре в загадъчно-блажена усмивка. Замръзнах... за да не те разбудя... А желанието в мен крещеше "ЦЕЛУНИЯ ПАК, ЦЕЛУНИ Я!!!"... беше толкова силно, че... не можех да дишам... Само те гледах, гледах... И пак се питах ИСТИНА ЛИ Е ТОВА?

Как да позволя и днес на вятъра да гали с вихрени пръсти косите ти?

Как да позволя и днес на слънцето палаво да искри в очите ти?

Как да позволя и днес на дъжда страстно да целува устните ти?

Само те гледах... и в този миг осъзнах - ТОВА Е ЩАСТИЕТО!

"Мислите на един Луд" - Вили Димова

Fate_V

Директор вика секретарката си и й съобщава: "Решил съм да отидем за седмица в чужбина. Приготвяй си багажа.".

Секретарката на път за вкъщи съобщава новината на мъжа си: "Скъпи, заминавам с шефа "на командировка" за седмица, ще се наложи

да се грижиш сам за себе си.".

Мъжът звъни на любовницата: "Жена ми заминава за седмица, хайде да прекараме това време заедно."

Любовницата звъни на ученика си, на който преподава частни уроци по математика: "Ще съм заета, имам много работа, за една седмица уроците се отменят."

Доволното момче звъни на дядо си: "Дядо, цяла неделя няма да имам занятия, т.к. учителката ще е заета. Хайде да прекараме седмицата заедно.".

Дядото (директора на фирмата) отново звъни на секретарката си: "Тази седмица внука ме помоли да прекарам времето си с него. Пътуването се отменя. Ще заминем друг път."

Секретарката звъни на мъжа си и му казва "Шефът е зает тази седмица, отложихме командировката".

Мъжа звъни на любовницата: "Не може да се видим тази седмица, жена ми отмени пътуването си".

Любовницата звъни на ученика си: "Тази седмица занятия ще има както обикновено".

Ученика звъни на дядо си: "Дядо, учителката каза, че ще имаме уроци както обикновено. Няма да мога да ти правя компания".

Дядото звъни на секретарката си "Не се безпокой, заминаваме тази седмица. Събирай багажа.

Fate_V

Сам

Събуждам се – ти пак не си до мен.

Поглеждам горе океана от звезди,

докосвам празната постеля

и питам се дали и ти не спиш…

Мечтая, мъча се, копнея,

сънувам, къпя се във мрак.

Бушувам тихо и вилнея,

минавам бавно праг след праг…

Боли ме, тъжно е, обичам,

прегръщам те, говорим пак,

мисля, питам и изричам,

дори се правя на глупак…

Променям се, мутирам, съживявам,

изпивам пълна чаша самота,

опитвам се да не съжалявам –

оставам сам със моята тъга…

/Дани/

Fate_V

Излъгано

Мрак. Вълнение. И страх.

Звук. Искра проблясва. Трясък.

Остър писък. Тишина.

Черно... с силен, ярък блясък.

Тъпа болка. Ярост сляпа.

Страх. Мълчание. Сълзи.

Мисъл ясна. Непозната.

Вопъл "Стига! Спри! Умри!"

И отново тишина...

Виждаш ясно - тъмнина.

Липсват чувста - празнота.

Няма хора. Самота...

Песен. Смяташ, че летиш.

Падаш... Сън? Но ти не спиш.

Чувстваш нужда. Но защо?

Търсиш нещо? Но какво?

Нямаш сили. Спираш... Не!

Плачеш. Питаш "Накъде?".

Виждаш мрака в светлината.

Търсиш глас във тишината.

Искаш сила, но боли.

Молиш прошка, но уви.

Чакаш милост. Търсиш знание.

Казваш нещо? А?

Стенание...

* * *

Излъгано е. Съжалявай с мен.

За да четеш е нужно да е след въздишка.

За да разбираш трябва да си в плен

на нещо, дето много си го искал.

Светослава Димова

2001

Fate_V

Автореквием

Тези, на които протегнах ръцете си,

ми подадоха нож, с острието напред.

Затова съм бодлива.

Тези, които посрещах с постеля и хляб,

ме гощават с отрова.

Затова си отивам.

Тези, за които отворих до дъно душата си,

ме подгониха с камъни.

Затова съм неверна.

Тези, които танцуват неистово

върху прясната пръст,

ще накажа със спомени –

да не заспиват.

Тук съм…

Там съм…

Навсякъде…

Никъде…

Но съм жива!

/ЕЛКА ВАСИЛЕВА/

Fate_V

Ако бях...

Ако бях птица,

щях да съм славей, пеещ влюбено кацнал на рамото ти.

Ако бях животно,

щях да съм коте, мъркащо нежно в ръцете ти.

Ако бях дърво,

щях да съм върба, галеща с вейките си лицето ти.

Ако бях вода,

щях да съм извор студен, утоляващ жаждата ти.

Ако бях стихия,

щях да съм огън буен, разпалващ страстта ти.

Ако бях посока,

щях да съм изток, за да те водя вечно към изгрева.

Ако бях път,

щях да съм булевард, водещ те право в сърцето ми.

Ако бях книга,

щях да съм роман, описващ мечтите в живота ти.

Ако бях песен,

щях да съм балада, звучаща тихо в душата ти.

Ако бях небе,

щях да съм дъгата му, пръскаща цветове над главата ти.

Ако бях цвете,

щях да съм роза, напомняща ти за любовта си.

Ако бях дума,

щях да съм „любима”, изричана плахо от устните ти.

Ако бях отговор,

щях да съм „да”, звучащ в съгласие с въпросите ти.

Ако бях ангел,

щях да съм пазител, разперил криле над мечтите ти.

Ако бях подарък,

щях да съм този, който винаги блуждае в желанията ти.

Ако бях … но аз не съм!

Аз съм щастливката, покорила сърцето ти!

Аз съм жената, дарила те с любовта си!

Fate_V

Ако Бог ми дари парченце живот…….

Ако за миг Бог забрави,че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот,може би нямаше да кажа всичко за което си мисля сега.........................

Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието.

Ще мечтая много.

Ще спя съвсем малко,защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди.

Ще бягам,щом другите чакат.

Ще слушам,щом другите говорят.

Ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.

Ако Бог ми подари парченце живот…….

Ще нарисувам една картина-с цветовете на Ван Гог,с поезията на Бенедети,с песните на Серат.Тя ще е като серенада,възпяваща луната.

С моите сълзи ще полея розите в градината,за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата.

На всички хора ще им кажа,че винаги съм ги обичал.

Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари.

На старците ще обясня,че смъртта не идва със старостта,а със забравата.

На децата ще им дам крила,но ще ги оставя сами да се научат да летят.

А на жените……ще им призная,че цял живот съм ги обожавал.

Ако Бог ми подари парченце живот…….

Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото,но и душата си.И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.

Научих твърде много от вас, хората до мен.

Разбрах,че всеки иска да живее на върха на планината,без да си дава сметка,че щастието е по пътя към върха.

Усетих,че за да помогнеш на другия,когато е в беда,трябва да го гледаш отдолу нагоре,а не обратното.

Научих толкова много от вас, хората до мен.

Но всичко ще потъне в забрава и ще погине,когато ме затворите в куфара……….

Тогава аз наистина ще започна да умирам.

Приятели,дано не Ви тежа като верига!

Не чакам отговор от вас.Не ми пишете!Не ме търсете!

Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате,че нещо се променя.

Fate_V

Спи!

Нощта прегърна ни и ни забрави.

Приютила ни в постелята си звездна.

Седя до теб и бдя над твоя сън,

Спи, мило! Не се буди! Спи!

Дишаш тихо до мен,

с ръка докосвам твоето лице...

за последно... последен ще е този ден.

Изстина и посърна всичко в мен...

Не се буди! Спи!

Сънувай ме и в съня ме прегърни,

докосвай ме и с целувките си ме покривай,

бленувай ме и нежно ме люби...

Спи, мило!

Ако можех времето да спра -

до тебе да остана, за да те пазя и в съня.

И миговете свидни да открадна,

заключила ги бих във вечността...

Не се буди! Спи!

Целувка сетна ще ти подаря,

с поглед мил ще те погаля,

с дъха си топъл ще те сгрея...

/а искала бих с тебе да се слея.../

А времето лети - не спи,

последни мигове то отброява...

Напират в мен издайни сълзи

и моля се мигът да продължи!

Но ти спи, не се буди!

Сънувай ме и в съня ме заключи,

за да съм с тебе там, защото тук... ме няма...

Fate_V

Хората са упорити, алогични и егоцентрични.

Обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА!

Правиш ли добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.

Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!

Успееш ли да се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове.

Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА!

Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре.

Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!

Най – големите хора с най – велики идеи могат да бъдат убити от най – дребните хора с най – дребните съзнания.

Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА!

Хората са благосклонни към губещите, но следват само победителите.

Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА!

Каквото си градил с години, може да се срине за една нощ.

Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА!

Дай на света най – доброто от себе си и той ще те отритне.

Дай му го ВЪПРЕКИ ТОВА!

Fate_V

Очакване

Звездици, небе - красота...

Нощ, тишина и тъмa...

Когато луната сълзите си крие,

започва да плаче и мойта душа.

Нима нощта, в която загадка се крие,

тайна зловеща, неразгадана -

толкова жестока и от никого неразбрана,

ще разкъса до кръв душата ми рана?

Мрака над къщите тихо прелита,

крясък зловещо тъмата раздира.

Не, не е птица смъртно ранена...

а вика душата ми - в скръб потопена...

И така ще стене самотна във мрака,

докато пак светлината открие.

Ще трепери и тихо ще чака

душата, която пак да обикне...

Fate_V

Подарък

Как потрепва твоето тяло под моето...

Как сладко настръхваш... слади...

Всеки досег е малка наслада...

А безсрамно шоколадът горчи...

Ти замлъкна...

Не дишаш, така ли?

Няма въздух за твоите устни...

Няма въздух, а само забрава...

Тъй ти действам - ми каза - нали?

Ще помогна... с целувка отдавам

своя дъх, своя дъх до зори...

Искаш още!...

О-o, продължавам...

... А навън отдавна вали...

Да докосвам желаеш до болка?

Тази болка във тебе крещи...

Аз те чувам,

не чувстваш ли само

моите устни, ръце и коси?...

Аз те любих,

а ти… подари ми мечти…

Fate_V

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях,че закачи първата ми рисунка на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как нахрани изгубено коте.Научих,че е добре да си мил с животните.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как направи любимата ми торта.Научих,че малките неща могат да бъдат най-специалните в живота.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз чух как каза една молитва и разбрах,че някъде има Бог,с когото винаги мога да говоря.Научих се да вярвам в Господ.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как приготви храна и я занесе на приятел,който беше болен.Научих,че ние всички трябва да си помагаме един на друг.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как отдели от времето и парите си,за да помогнеш на хора,които нямат нищо.Научих,че тези,които имат,трябва да дават на тези,които нямат.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея.Научих,че трябва да се грижим за това,което ни е дадено.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как се справяш с отговорностите си,дори когато не се чувстваш добре.Научих,че трябва да бъда отговорен като порасна.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях сълзите в очите ти.Научих,че понякога биваш наранен,но няма нищо страшно в това да си поплачеш.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова,което бих могъл да съм.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз те погледнах и исках да ти кажа"Благодаря" за всички онези неща,които видях,когато си мислеше,че не те гледам.

/Не знам кой е авторът,но открих много истини.../

Fate_V

Да не забравям:

# Да не подценявам глупаците - техните действия са непостоянни и непредвидими, затова и много опасни – да не се доверявам и да не залагам нищо на глупак

# Когато се разделям с някой близък, да го правя достойно и обосновано

# Наказанието често не отговаря на престъплението - да не чакам справедливост

# Не съм загубила нищо, което си е струвало

# Да прощавам

# Когато изглеждам силна, хората си мислят, че съм неуязвима и мачкат спокойно

# Чистата рана зараства най-бързо

# Обратното на любов не е омраза, а безразличие

# Човек разбира хората само ако ги чувства чрез себе си /вери импортънт/

# Няма значение какви са постъпките на един човек - важни са мотивите.

# Всичко трае от ден до пладне

# Да казвам "обичам те!" на хората, които обичам...

#...

Fate_V

Тъга и Ярост

В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни, имало някога едно чудно езеро. В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото...

До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата...

Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала...

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма...

Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта...

Разказват, че

оттогава насам ние, хората

често се срещаме с Яростта -

сляпа, жестока, страховита и ядосана...

Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно,

рабираме, че Яростта, която виждаме, е само маска

и под дрехата й всъщност се крие Тъгата...

Хорхе Букай

"Приказки за размисъл"

Fate_V

Светя ли?

Светя ли?

Не знам...

душата ми

разкъсва се на две -

гори,

боли,

в терзания се вие...

Към светлината

вдигам пак очи,

а само мрака

срещам там

и ... нищо -

просто тъмнина...

и пак е изпреварил светлината.

А душата ми жадува

поне една искра от светлината...

c31a6816f8310b9d86ac74dad66d6157_we.jpg

Fate_V

Нека да запазим обичта!

Но как да случи се това?

Когато има двама -

прегръдка нежна, но само във ума,

а не реална...

Когато копнеж по нечия целувка

изгаря те ...

Когато страст обзема те,

а ти пак поглеждаш

плахо в мрака

и виждаш само

собствената си душа -

макар и в светлина облана -

как тихо плаче

за докосване поне едно,

но истинско,

изгарящо

и живо,

което да запали пак жарта

в сърцето ти

копнежно,

диво...

Fate_V

Запомни ме...

Запомни ме – лек допир и дъх по ухото,

тиха нежност, изтлеяла в чакане

и превърната в болка, когато

любовта ми разгаряше...вятъра.

Запомни ме като илюзия,

че щастието е да даваме,

че любовта ни е нужна,

независимо какво получаваме.

Запомни ме като поглед син,

като умора след кръводаряване.

Запомни ме като Малкия Принц,

обучаващ се в опитомяване.

Запомни ме като енигма,

която дълго си търсил в речника,

а я откриваш във мигла

в зеницата на отсрещния.

Запомни ме като приятел,

поискал повече от насъщното –

когато му дали Луната,

посегнал да вземе и Слънцето.

Запомни ме като начало

на пътеката за надолу,

или като огледало

в което се виждат спомени...

/Томи Тодоров/

Fate_V

Бъди...

"Бъди светлина за света и с нищо не го наскърбявай. Стреми се да градиш, а не да рушиш. Върни моя народ у дома. По какъв начин? Със своя сияен пример. Търси само Божественото. Говори само истинното. Действай само с любов. Живей Закона на Любовта сега и завинаги. Раздавай всичко. Не искай нищо. Избягвай рутината. Не приемай неприемливото. Учи всички търсещи да разберат за Мен. Превърни всеки миг от живота си в изблик на любов. Използвай всеки момент, за да мислиш най-възвишените мисли, да изричаш най-възвишените думи, да извършваш най-възвишените дела ! По този начин ще отдадеш Слава на своя Свещен Аз, а също ще отдадеш слава и на Мен. Внасяй мир на земята, като внасяш мир в душите на всички, до чийто живот се докосваш. Бъди мир. Чувствай и изразявай във всеки момент своята Божествена Свързаност с Всичко, с всеки човек, с всяко място, с всяко нещо. Приемай всяко обстоятелство, признавай всяка своя грешка, споделяй всяка радост, съзерцавай всяка тайна. Опитвай се да разбираш хората, прощавай им всяка обида (включително и когато сам се обиждаш), изцелявай всяко сърце, зачитай истината на всеки човек, изпитвай благоговение пред Бога, пред Който всеки човек благоговее, защитавай правата на всеки човек, уважавай достойнството на всекиго, защитавай интересите на другите хора, помагай им да получат онова, което им е необходимо, смятай всяко човешко същество за свято, виждай във всеки човек неговите най-големи дарования, бъди благословение за всеки човек и вярвай, че бъдещето на всеки човек е сигурно гарантирано от Божията любов. Бъди жив, диханен пример на най-висшата истина, която обитава в теб. Говори смирено за себе си, за да не сбърка някой и да не приеме твоята Най-висша Истина за хвалба. Говори тихо, за да не помисли някой, че просто привличаш внимание към себе си. Говори нежно, за да почувстват всички Любовта. Говори открито, за да не помисли някой, че имаш нещо да криеш. Говори искрено, за да не сгрешиш. Говори често, за да се чуе твоята дума. Говори положително, за да не се почувства никой пренебрегнат. Говори с любов, за да може всеки звук да носи изцеление. Говори за мен с всяка своя дума. Превърни живота си в дар. Помни винаги, че ти си дар! Бъди дар за всеки, който влезе в твоя живот и за всеки, в чийто живот ти влизаш. Бъди внимателен да не навлезеш в живота на никой човек, ако не можеш да бъдеш дар за него."

Fate_V

Огледай се!

Огледай деня –

зеления ден, прострял се пред теб и пред мен.

Огледай нощта –

извечната нощ, държаща земята във плен.

Огледай съня –

вълшебния сън, живеещ във твойте очи.

Огледай света –

прекрасния свят, във който живееш и ти.

Сега погледни навътре към теб,

към твойте “защо” и “дали”,

към твоите “мога” и “искам”, и “ще”

и само това ми кажи –

сред нощи и дни, сред просторни земи,

сред залези и сред утра,

има ли нещо в света по-красиво

от твоята жива душа?

Fate_V

ДНЕС МОЖЕШ!

-Да дадеш втори шанс на молещ за прошка!

-Да проявиш толерантност към различните от теб хора!

-Да свършиш нещо полезно!

-Да се пребориш с мрачните мисли, ако имаш такива!

-Да задоволиш някой свой малък каприз!

-Да изненеадаш приятно някой!

-Да си спомниш някое свое незабравимо преживяване!

-Да потанцуваш!

-Да спачелиш поне една битка!

-Да споделиш проблемите си с приятел!

-Да направиш крачка към решаването им!

-Да се запиташ:Кой съм аз?Накъде отивам?

-Да успееш да си отговориш!

-Да се пребориш с мързела, отегчението, безразличието-ако ги има у теб!

-Да си дадеш стимул и да вървиш напред!

-Да повярваш в себе си!

-Да преодолееш страховете си!

-Да изпълниш задълженията си, колкото и неприятни да са те за теб!

-Да си поемеш дъх и да си дадеш малко почивка!

-Да погледнеш отстрани и да ес оцениш обективно!

-Да се смъмриш за направеното!

-Да се похвалиш за постигнатото!

-Да се отпуснеш и да не мислиш за нищо!

-Да погледаш залеза!

-Да се замислиш за утрешния ден!

Fate_V

Пролетна умора ли?

Няма такова нещо! /Само да ми падне този, който е измислил термина…/

Пролетта е нещо прекрасно, живително, съзидателно и стремително!

Това, че ние сме качили килограми през зимата, натрупали сме апатия, събрали сме лед в душите си и не сме в състояние дори да се поместим от топлите си домове, а само в мислите си хукваме навън с колелото и ролерите, при първите топли лъчи на Слънцето, не значи, че Пролетта ни е виновна!

… всъщност, … виновна е!

Виновна е, че ни вади от летаргията!

Виновна е, че ни мами с топлината и свежестта си и събужда сетивата ни!

Виновна е, че води пролетния вятър, който помита последните спомени за студената зима и ни връща синьото небе!

Виновна е, че ни напомня, че Животът продължава!

Виновна е, че води новите ни Любовни трепети…

Виновна е…

И аз искам да съм поне толкова виновна за щастието на хората, колкото е виновна Пролетта…

Честита Пролет!

Fate_V

Зависима...

Изгарям безлично като по навик запалена цигара…

Вали плътна сивота. Обгръща улиците, макар и да са пълни с народ. Всеки изглежда самотен в своята тълпа. Моята призма пречупва под този ъгъл. Днес всичко е плътно и обилно пропито със сивота.

Така съм се свила в себе си, че чак изпитвам физическа болка.

Знам че си близо. Знам че не си до мен само за вечер. И все пак боли.

Зависима съм.

Моята дрога има човешки облик. Смее се когато кажа, че не мога без него. ‘Разбира се, можеш. Кой съм аз, че да те правя зависима’? Да, ама ме правиш.

Абстиненция. Дрогата ми е далеч.

Липсва ми сладкото опиянение на секундите преди да те видя.

Сега съм сива и сама.

Аз и настроенията ми. Крайностите, които ме обземат. Еуфория. Депресия. Триумф. И падение. Противоречие във всяка една секунда. Такава съм.

Сивото май придобива син оттенък. Полека се разнася. Сякаш го е подхванал силен вятър от нежност и топлина.

Сутринта ще е различна.

Защото ще ме разтреперват последните секунди.

И после екстаз ще замени самотата.

Отново ще си получа дозата от теб. И сивото ще се изпари. (от нета)

Fate_V

Ако искаш...

Мисли само за това, което носи живот в себе си.

Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието.

Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.

Ако искаш да бъдеш силен, мисли за Светлината.

Ако искаш да не се спъваш, бъди вътрешно винаги доволен, без да има защо.