• публикации
    6
  • коментари
    7
  • прегледи
    5561

За този блог

Нищо не е по-красиво от...

Публикации в този блог

alex sc

малкият принц II

-Защо се смееш?- попитах аз.

-Защото съм щастлив.- отговори ми детето учудено.

-Какво е да бъдеш щастлив?- продължих аз.

-Когато те обичат или ти обичаш някого.Когато си чул или видял нещо красиво.Когато твоята звезда ти се е усмихнала...

Обясняваше ми всичко това с блестящи очи, и лицето му трептеше от въодушевление.Детето с луничаво лице и очи пълни с живот и мечти.

-А колко струва щастието? А това да обичаш и да бъдеш обичан? И как така ще ти се усмихват звездите?- питах го аз учудена,дори натъжена.Не знаех какво бе всичко това.Продължих:

-А от къде да си купя тези неща?

А то се ядоса.Обърна се на другата страна.После ме погледна.И ми кресна:

-Нямат си цена щастието.Нито любовта.А да обичаш... Това е красотата...Нея...- детето се ядосваше с всяка дума,която изречеше.- Вече ти казах красотата само със сърцето се вижда!

Аз се натъжих.Не можех нищо да му кажа.Буца ми се спря в гърлото.Исках да заплача.

-Вие възрастните нищо не разбирате!- продължи то.- Как ще бъдеш щастлива след като не разбираш любовта?

Детето дойде при мен и седна. Хвана ме през врата. Аз се разплаках. То ми каза:

-Не плачи! Възрастните не плачат.

Засмях се. Как може да не плачат възрастните щом и децата плачат.Детето ме пргърна-някой ме обикна.Разбрах, че съм щастлива и че звездите се смеят.

alex sc

малкият принц

-Нарисувай ми красотата.

Погледнах го аз зачудено. Малкото луничаво дете с червена коса. Казах му с досада:

-Не мога.

-Нарисувай ми красотата.

-Казах ти вече- не мога.Отговорих аз още по-отегчена. И сама не знаех от какво ми е толкова досадно.

Детето ме гледаше с големите си зелени, пълни с живот и мечти очи и ми каза:

-Нарисувай ми красотата.

-Аз не мога да рисувам. -Казах аз- няма ли да ме оставиш вече?

А то се ядоса и отвърна:

-Ние децата никога не се отказваме!

Замислих се.Бях ли се отказала от нещо. Стана ми криво.

Детето продължи:

-Нарусивай ми красотата.

После ми подаде лист и молив и аз започнах. Не можех да рисувам, но то нямаше да се откаже от красотата .Започнах да рисувам нещо, но то не приличше на красиво.Ядосах се. Моливът се счупи. Детето ми се скара.

-Не се рисува красотата така. За нея не ти трябва нито молив,нито лист. Погледнах го зачудено. То продължи:

-За красотата не ти трябва нищо друго освен... Дето се ядоса още повече. -Ти дори го имаш! -Каза ми то. -За красотата ти трябва само сърце. Само с него можеш да я нарисуваш.

Децата никога не се отказват. Стана ми ясно. "Трябва да си имал наистина ужасно детство,за да искаш да порастнеш" и да започнеш да се отказваш.Т о беше право- за красотата ми трябваше нещо,което имах, а аз започнах да се мъча с лист и молив, които нямах.

alex sc

продължавам от Там...

Достатъчни ли са думите за красотата?Не са ли прекалено малко,преклно грозни,обикновени,бледи?Ами боите?Колко тонове ще ми трябва,за да я нарисувам?Няма ли да са прекалено...недостатъчни за Красотата.Тя е много ценна,много мъничка и невинна.Трябва всяка вечер да я пазим от овзете,от тигрите,от другите цветя.Как да я закриляме и да не я нараним?Да бъдем приятели с нея.Най-добре да отворя сърцето си-то ще я види,ще я познае,ще я опитоми и те ще станат приятели.Но...ако си тръгне?Тогава моят малък принц ще се натъжи.А аз...няма да знам как да го утеша.Някой ще ми нарисува ли красотата?

alex sc

Красиво е! Да заспя с тъгата.

Да, красиво е да сънувам с

болка в душата.

И колко по-красиво е

да усещам мъка в мечтите си.

Да, толкова красиво е

да дишам с отрова в гърдите си.

Красиво е, да!

Красиво да чувствам теб

в мислите си.

Красиво,

о, колко красиво

да се давя в реките

от болезнени сълзи,

красиво пролети от

мрачно затворените ми очи.

alex sc

ден без дата

Красотата се състои в толкова много неща.Но как да ги видим?Как да ги докоснем,без да ги нараним?Как да ги предпазим от лошото?Защо са толкова красиви?Как да се научим да ги обичаме ако не са наши?Има толкова много въпроси за красотата.

alex sc

ден 1

...от това да се събудиш с усмивка и да видиш нечия друга усмивка.Когато си сам да знаеш,че от другия край има още някой,който е сам,но скоро това,ще се промени.Имаш мечти-следвай ги и подминавай малките неща,които ти случват,когато поемеш по пътя на мечтите си.Кое е по-красиво от това да видиш сияйните очи на човека,заради когото твоите очи сияят.Има много красиви неща,но кое е най красивото можеш само ТИ да кажеш :)