• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7363

За този блог

Ай са, без описание!

Публикации в този блог

dindi

Като всеки родител и аз искам да доставя удоволствие на детенце за 1 юни. Така от няколко дни се чудя къде да го заведа. Питам го къде му се ходи, а той все отговаря Военноисторическия музей. Причината за това му желание се крие във факта, че посетихме въпросното място в Ноща на музеите, а това е единственият ден в който се дава да се катериш по експонатите. Няма да разказвам как на път за там баща му катастрофира (лек удар на полусъединител) и детето изпадна в истински екстаз, че „тати е направил катастрафа“. Синът ми успя да просълзи от смях шофьора на таксито, в което се качихме. „Тати бууууууум катастрофира, искам тати всеки ден да прави катастрофа и всичките тези коли да ги удари бум бум бум, ама тати е много лош шофьор ...“Да кажем, че докато тати се оправяше с щетите ние си прекарахме супер весело. И който бе готов да ни изслуша или ни заговореше, му разказвахме за нашата катастрофа. А, когато влязохме във WC-то Ивайло обяви на образувалата се опашка: „Ми, ще чакате мама трябваше да си смени памперса“. Ще си замълча за погледите, които предизвиках.

Та за първи юни желанието ми беше да си прекараме също толкова весело. Избрах дестинация Южен парк, защото там има въртележки. Доста се колебаех за Зоопарка, но в крайна сметка атракционните и полянките бяха в полза на Южния.Мъжът ни ни закара пред входа в 10 часа и отиде на работа. Нарочно не се направих уговорка с някоя приятелка, защото напоследък наистина никак не ми се вижда с хора. Надявах се Иво да по тича, да се повози на въртележките и в крайна сметка да си спестя някои нерви.

А дано, ама надали.

В 10 часа хората тепърва се настаняваха, въпреки че началото беше обявено за тогава, всъщност едва започваха да се опъват шатрите. Това ни даде възможност да обиколим въртележките по веднъж и след това да видим какви забавления са ни приготвили организаторите. Успяхме да порисуваме малко, подариха ни едно мече, няколко балона и подозренията, че сутринта трябваше да изпия един валериан сутринта се оправдаха. Хората започнаха да се събират, страхотни тъпканици около шатрите, които идея си нямам какво предлагаха, защото само като виждах опашката и се отказвах. Организаторите много трябва да се поучат от днешния ден – 4 столчета, 20 молива и една маса, не могат да направят забавен денят на 200 деца. Бога ми те бяха там..аз на протести съм ходила, толкова народ не съм виждала. И опашки, опашки навсякъде. Все се чудя много ли акъл трябва да наемеш повече персонал за такива събития. Вечната мания от нищо, да направиш нещо. Знам само, че когато детето ми зарева за вода, нямаше откъде да му купя. Накрая се пъхнах в откритата пицария, взех му вода от хладилника и търся на кой да я платя...барманът ме отсвири, трябвало да мине през сервитьорките, а те горките само ми казваха сега, сега и се въртяха в кръг. Накрая трябваше да избирам или да си загубя детето или да открадна водата. Избрах вариант 3 – метнах два лева на плота и им теглих една майна.

Драмата ни продължи с акумулаторните коли. Синът ми има такъв мотор на село, ама си е друго мама да даде два лева. Влизаме в некъв изтърбушен джип преживял със сигурност над 100 хиляди катастрофи (никой не може да ме убеди, че тези хора не печелят. И мама му стара, защо поне от време на време не си подменяват играчките. На въртележката някакви прикачени избелели, ръждясали клатушки, а акумулаторните коли изглеждат като взети от вторични суровини. 2- лв за 10 минути? Ай стига! )

Знаете ли кака се кара акумулаторен джип в навалица?Като блъскаш хората, спираш непрекъснато, а психясалата ти майка врещи истерясало зад теб. Удоволствието се превърна в кошмар! Още по-голям кошмар беше, когато трябваше да нося чанта, сладолед и понички с шоколад едновременно - мисията беше успешна...поне за малко... преди да обърна поничките на тревата!Останаха няколко, достатъчно за да потънем в лепнещ шоколад.

След това се возихме на големия влак, който ни стовари пред фонтаните.Долната част се оказа по-елитарна- тук акумулаторния джип за 5 минути ми струваше само 3 лв. На всичкото отгоре пък и акумулатора му сдал багажа, та след като за 2 минути бяхме помръднили около 10 метра си изпросихме да ни го сменят. Детски работилнички направи си сам и прочие-всичко тук се плащаше – 6 лв за обици, 5 лв медальон. Не съм против, просто все си мислех, че за Денят на детето ще помислят и за протмонето на родителя на това дете. Така бяха помислили, че хлебче с кебапче ти струва 2,50. Бахти. На всичкото се редиш все едно безплатни ги раздават.

Обобщение

Нещата бяха супер недоизмислени. Шатрите с детски забавления бяха твърде зле оборудвани за броят деца. Кучетата, които бяха истински кеф, бяха каталясали и изморени и си беше мъчение за тях (разходка на кучета, инициатива за кучета водачи). В една от шатрите магазин представяше детските си играчки. Децата можеха да пипат и да играят, но шумът от концерта беше толкова силен, че на никое дете не му беше интересно, защото не чуваше звуците, които играчката издава.За въртележките децата трябваше да се борят и бутат да се доредят. Възпитани родители слагаха балони отгоре и им запазваха място, докато другият донесе детето. Ако си нахален се уреждаш, ако не си- да си! Въобще днес за всичко се чакаше! И не обвинявам хорицата, които сега сигурно са каталясали и спят като умрели. Обвинявам шефовете им, които не са осигурили необходимото количество персонал, за да обслужи този народ. Обвинявам и хората с мислене „Ден година храни“, които си бяха разположили сергийките с простотийките на двойни цени. Не ми се струва нормално. Сори.

Иво е доволен. Аз оцелях.

dindi

Чопкам грейпфрут. Лошо ми е и чопкам един грейпфрут. Чопкам си грейпфрута, лошо ми е и проклинам живота си!

Всичко започна в онзи слънчев мартенски ден през далечната 2008 г. Бях на работа и телефона звънна. Беше мама. Никак не изненадващо, все пак с мама се чувам задължително по няколко пъти на ден. Имах добра, добре платена работа (малко изтощителна), живеех при гаджето си, тихо, спокойно, без ангажименти. Редовен секс, глезене и смях. И тогава телефона звънна. След обичайните клюки последва следния въпрос: „Интересува ме вие със Стоян мислите ли да се жените тази година, заделила съм си пари за ремонт, но ако правите сватба, трябва да знам, да не си харча парите.“ Интересчийското ми мозъче защрака. Че защо да не си направим една сватбичка. Колко му е? Да се съберем с близки и приятели да се видя с бяла рокля. Яко! Дори, не ми беше хрумвало да се женя. Така поставен въпроса обаче, в мен се породи желание, което не подозирах, че имам. Отговорът ми беше: „Ми защо не? Ще се оженим“. Не знам дали съм ви казвала мразя грейпфрути, това непрекъснато чоплене дразни кожата ми, щипе ме, а накрая вкуса, дори не си заслужава.

И ей там в онзи мартенски ден, с мама по телефона избрахме датата за сватбата ми. Трябвало да се запишем рано и прочие. Седяхме и избрахме 26 юли, без нищо неподозиращия ми мъж да знае.

Прибрах се, седнах в кухнята и с мъжа ми докато си пушехме и си разказвахме как ни е минал деня, аз подхвърлих: „Междудругото моля те, гледай на 26 юли да си свободен, мисля да се пооженим малко“. Отговорът на благоверния беше:“Ми, добре“.

Така започна всичко...

Сега стоя и си чопля омразния грейпфрут и ми е лошо. Не съм ходила от два дни на работа, защото ме е хванал някакъв идиотски вирус, който е решил да ме умори. Прихванах от малкия, който от вторник насам не е на детска, защото е зает да повръща и да ака. На него почти му мина, аз тепърва започвам. От два дни нищо не съм яла. Мечтая си за портокали. Обичам портокали. Почти усещам сладкия им тръпчив вкус, почти...Всъщност аз имам алергия от портокали, не мога да ги беля. Странно, но факт, ям без проблем, но кората на портокалите, предизвиква обрив и сърбеж на ръцете ми. За това моля мъжа ми, купи ми портокали и ми обели, моля...Болят ме костите, вие ми се свят, лошо ми е...“Жено, пристига мъжа ми с една чиния, аз съм объркал жено, купил съм грейпфрути, ето хапни си грейпфрут“. Примирявам се. Все пак, човекът е загрижен, постарал се е, купил е, обелил е...Жалко, че не са портокали.., изяждам грейпфрута и си мечтая, че утре може би, утре ще хапна портокал.

Днес станах късно, трудно, имайки предвид, че цяла нощ висях над тоалетната чиния, разбираемо. Мъжа ми щял да ходи на пазар, искала ли съм пържоли. Поглеждам жално и казвам: „Портокали!!!“. Потупват ме по главата, ама разбира се, че ще ми купи портокали. Прибира се. Купил бил портокали. Щял да ми обели. Супеееееееееееер! Сядам на леглото, чакам. Идва, онзи дето не знам що се ожених за него, и ми разправя „Женооооооооо, аз пък съм объркал купил съм грейпфрути, а не портокали“. ИДИОТ ЛИ Е, питам аз, идиот ли е? В хладилника има поне 10 кг грейпфрути, от опитите на моя мъж да купи портокали.

А, онзи ден моето малко слънчице, генийчето на мама, разправя на баща си, докато му размахва пръст пред лицето: „Татииииии, ти ми приличаш на тъпак.“(не съм го научила аз, държа да отбележа). Баща му шокирано го поглежда и го отвръща: „Ауууууууу Ивчооооо, тати не е тъпак, тати е ИНЖЕНЕР!“.

Така е, инженерите не са тъпаци, въпреки че, моят горчив опит показва друго. Скарах се на детето, а после се скрих и почнах да се хиля, ама детето си е право. Да не различаваш грейпфрут от портокал, си е тъпа история.

Онзи ден Ивчо разправя: „Мамо, днес с Християн се карахме“

„Е, защо мамо?“

„Защото той искаше аз цял ден да стоя навън“

„Е, ти не му ли каза да си гледа работата?“

„Не, аз му казах, че ще му напишкам дрехите!“

Шок, хора!!! Ей за такава заплаха не се бях сещала. Не мога да спра да се смея и го питам, „А А, Християн какво ти каза“

„Той каза, че ще напишка моите дрехи“

Весело им е на децата, а на нас повече.

Чопля си грейпфрута, чопля си и си мисля, дали ако напишкам на онзи тъпак, за когото не знам защо се ожених, дрехите ще ми купи портокали...скоро.

Междудругото продавам грейпфрути.., 10 кг, ако има желаещи на лично...

dindi

Хубавото на това да имаш блок, е че можеш да се отдадеш на тотален емоционален ексхибиционизъмя, без да се натрапваш на аудитория, която те мисли за скучен драскач с много свободно време. Понякога страдам от писмена логорея, но не я лекувам наслаждавам и се. Ако някой го кефи-добре, ако не го кефи да се успокоява с мисълта, че все пак всеки идиот има право на Интернет. Дори и аз!

Лошото на това да имаш дете, е че искаш не искаш, го натрапваш в лицето на другите. Упорито и с подробности разказваш всяко негово действие от първата му прозявка до последната му гениална постъпка. Тупаш се гордо в гърдите, убеден си че матката ти бълва ангелчета и се кефиш, че си родител. Казваш „сина ми“, „дъщеря ми“, „детето ми“ с онази зверска сляпа любов, на която само една майка е способна. Дали съм изключение? Не съм! Аз съм потвърждение на правилото, че моето е най-хубаво и най-умно. А за качествата на матката ми.., те не са просто ясни, те са очеизбождащи. Не злобейте! Вярно е! И сега докато съм в апогея на логереята си да ви кажа защо пиша. Пиша по повод един задочен спор, в който ставаше въпрос за правилното възпитание на нашите деца. Как звучи, а? Правилно! Имало чалъм! Четох да ви кажа, четох за реда дисциплината и отношението. Четох коментари изпълнени със злоба към родители, които отглеждат разглезени хлапета, които тормозят околните. Тук да отворя скоба и да кажа, че винаги съм мислела навика на моя син да пее в 7 и 30 сутринта на хората песнички в трамвая за изключително забавен. Моя грешка. Простете. По-готино е да гледаш тъпо в една точка, докато се дундуркаш към работата си. Е явно сина ми според общия принцип попада в графата разглезени тероризаторчета. Защото тича по улицата, защото пее с пълно гърло, защото няма определен час за лягане или хранене, защото има три чувала с играчки, защото понякога му разрешавам да прави бели. Мога да изтъкна и някои добри негови качества, ама няма. Защо да развалям нечии представи за това какъв кошмарен родител съм? Само че ми се ще, да ви кажа нещо напълно искрено: „МАй НАТА ВИ! АЗ ЩЕ СИ ГЛЕЗЯ СИНА!“. Моето дете е специално, не ми пука, че не ви кефи, че му давам шоколад.

За нищо на света няма да стана от онези майки, които удрят през ръцете децата си, които са посегнали към шоколадовите бисквити. Техен избор, не мой!

За нищо на света няма да говоря с нравоучителен тон все едно е възрастен човек, който всяка вечер чете Достоевски преди да заспи.

За нищо на света няма да спра детето си да тича по улиците, защото не било възпитано, трябвало да се ходи. Мамка му, аз си тичам с него и ловим пеперуди! Това, че вие не ги виждате си е ваш проблем!

За нищо на света няма да го ръчкам да казва за щяло и не щяло „Моля“, „Благодаря“ на префърцунени индивиди с неоправдано съществуване.

За нищо на света няма да се лиша от грейналото детско личице, което ми рови в чантата и ме пита какво съм му купила.

За нищо на света няма да лиша детето си от това да има мнение и да си го отстоява.

За нищо на света няма да позволя детето ми да се превърне във възрастен затворен в детско тяло.

За нишо на света НЯМА ДА СПРА ДА ГЛЕЗЯ ДЕТЕТО СИ! Не ми пука какво мисли папата, Бойко Борисов и комшийката Дора. Не съм родила дете, за да задоволявам чужди изисквания. Нито пък, защото то е някакъв едва ли не, задължителен елемент от едно семейство. Не! Родих дете, за да обичам и да се чувствам пълноценна. Родих дете, за да изпитвам удоволствие от всяко негово постижение, срам от лошото му поведение и щастие само от простичкия факт, че той съществува. Дадох живот, заради себе си и не е имало секунда, в която да съм съжалявала. За това не ме съдете, аз не съдя вашите деца, просто искам моето да бъде щастливо. И ако цената на щастието се измерва с това да хвърли чинията в стената, аз ще съм тази, която ще донесе целия сервиз и ще мята заедно с него. На вас какво ви пука? Не е вашето дете. Не е вашата стена. Не е вашата чиния.

Извинете ме, отивам да взема прахосмукачката.

dindi

Четвъртък сутрин

Четвъртък сутрин. Затварям упорито очи, молейки се е да е 5 часа примерно, за да поспя още малко. Не и днес, днес е 7 часа и скоро ще трябва да се става, започвам сутрешния си ритуал по „самоубеждаване за ставане“. Не и днес, синът реве, искал ядене. В един по съвършен свят синът ми щеше да има примерна майка, която да му е направи нормална закуска. Не и в този свят, Иве-съжалявам. Притичвам с боси крака към кухнята хващам един кроасан и бискивити, грабвам по пътя детето от креватчето му и го напъхвам в моя креват. Подавам кроасана и продължавам с ритуала си. Не и тази сутрин. Синът ми обявява със сериозен тон, че не му се ходи на детска градина. Съобщавам му със същият сериозен тон, че и на мен не ми се ходи на работа. Той намира разрешение на въпроса, баба му Фани ще пенсионира вуйчо му Тошко с 3000 лв. пенсия и той щял да го гледа. Удивително нещо са децата, дават идеи, за които си струва да се бориш. Лично мен тази ме устройва прекрасно. Упълномощих бабата да се заеме с набелязаната цел. Облякох го, изпратих го с баща му на детска. Блажени 50 минути, само мои. Паля първата цигара за деня, искам тези 5 минути да продължат вечност. Измих си зъбите. Направих си сутрешната гимнастика, измих си други части на тялото и...си измих зъбите. Облякох се, оправих креватите. Измих си зъбите и се нагримирах. Тръгнах с кофата за боклук. Изхвърлях я. Вървя си по Ботев и си мисля: Абе, аз тази сутрин наистина ли си измих зъбите 3 пъти? И ако съм си измила зъбите тази сутрин 3 пъти, то най- вероятно имам паста за зъби около устата. Позабърсах се. Продължих към работата. Продължих и да си мисля, вчера четох статия, че в сряда хората се състаряват най-много-може би това е причината за неразбираемото ми поведение. Продължих да мисля и реших, че то ако вчера е било сряда, то днес е четвъртък, а според изследванията четвъртък е деня, в който има най-голяма вероятност да правиш секс (пак там според някакво изследване). Разбрах, явно за това съм си измила зъбите три пъти!!! Мисля утре да не ги мия и по други ден -също. Първо няма да правя секс и второ вече съм с две миената на зъби напред. Бива ли такова разхищение на пастата за зъби...Таквиз ми ти работи в четвъртък сутрин....

dindi

Така е, отдадох се на забогатяване и съвсем забравих блога си. Ама хайде днес съм в настроение, синът е при бабата, която е отпуска, мъжа е болен, съответно съм потенциална вдовица и няма причина да съм в лошо настроение. И нали обичам да си думам за сина, то пък и нищо друго около мен не си струва да се спомене, мисля да ви разкажа за него...отново.

Ивчо вече е голям. Той е на впечатляващите три години и вече разбира нещата от живота. Сутрин се пазари да ходи с мен на работа, а не в детската градина, където Павла го бие. Горкото, още от сега е подложено на женски тормоз. Е, сутрин ставам рано убеждавам го да тръгне, оставям го в градината и вечер се срещаме около 19 часа вкъщи. Следват игри, забавления и сън. Проблемът е, че така и не научих детето ми да ляга рано. Очите ми вечер лепнат от умора, а той не иска и не иска да спи. Вечер си разказваме приказки за сън. Лошото е че той не обича да му се чете и за това трябва човек да напрегне отрудения си мозък.. Така се стига до безумни разкази с още по безумни сюжети. Сега ще ви разкажа една от любимите приказки на сина ми.

Баба Надя и дедо Христо (свекър ми и свекърва ми), имали едно прасе(мъжът ми). 35 години баба Надя гледала прасето, правила му мусака със заливка, гладила му чаршафите и кърпите и го гледала като писана яйце. Един ден прасето срещнало една принцеса (познайте чий прототип е тя). Принцесата погледнала прасето, съжалила се над него и решила да заживее с него. Живеели си те мирно и кротко, принцесата научила прасето не само да яде мусаката без заливка, ами да се радва, ако въобще има нещо за ядене, хич не и пукало за чаршафите и то трябвало да се радва, че са чисти. Един ден им се родило едно малко прасенце. Прасето и прасенцето тотално объркали живота на принцесата, въпреки това тя се грижела за тях и те заживеели щастливо.

Много съм добра, а? Мъжът ми като чуе да я разказвам пада да се хили. Той му разказва приказката за Инвестицията на баба Фани. Веднъж му разказвах приказката за „Червената шапчица“ и той ме попита как се казвала бабата. Аз уверено отговорих, че се казва баба Фани (майка ми). След това продължих по план и като дойде моментът, в който бабата се оплаква че е болна, мъжо софлира: Много съм болна, а трябва да правя ремонт хахаххххаха (това камъни в нейната градини заради непрекъснатите и ремонти). Въобще оправяме родата ред по ред...Сега Иво е научил песента за „Вълкът и седемте козлета“ и нали се пее „Ауууууууу от глад умира“. Само дето детето пее „Аууууу умирааааааам“. Докато разгадая що умира всяка вечер доста въображение вкарах. Иначе сега размята само някакви лисчета и обяснява, че това са пари. Щял да плаща сметките, да ми купува шоколади и нови обувки. Дай Боже, дай!

dindi

Преди няколко месеца случайно попаднах на една интригуваща статия, която презентираше задаващия се еротичен бестселър 50 нюанса в сиво. Заинтригувах се. Книгата беше представена като освободено от задръжки еротично/любовно четиво. Започнах да следя информациите, които периодично излизаха за книгата. Обърквах се-книгата или беше крайно харесвана или крайно отричана. За капак фенове на новата мания си спретнали и супер скандалче на страницата на издателството относно превода. Признавам-нямах нерви да го изчета.

И така метнах детето на бабата, купих си огромна порция пилешки крилца от KFC, купих си книгата от щанда и изгаряща от любопитство се тропнах на леглото да чета стръвнишки. Къде се изгуби ентусиазмът ми?!? Ами някъде из онези страници, в които героинята ми горката се тръшкаше като малко дете пред магазин за играчки. Нереално е. Художествената литература за това е такава, за да излезнем извън рамките на реалното. Но...емоциите, емоциите трябва да са реални. В романа са запазени задължителните неписани правила, валидни за всеки любовен роман-богат, красив мъж се влюбва в невинна, невзрачна девойка(девствена, на 21 години, нецелувана, неосъзната, леко смотана с времето инатлива, упорита). Абе, цялата работа едно огромно противоречие. И двамата герои от където и да ги погледнеш, нямат характер, тяхната създателка ги реформира постоянно, за да са годни за изсмуканите от пръстите й странички. Та, целия им проблем на тези двамата е, че мъжът обича секс аала Маркиз дьо Сад. То, май и проблемът на романа идва от там. Та, значи, човекът иска да хване девственицата, да и тегли един камшик и да я оправи. От друга страна девойката е лудо влюбено в него, не иска да я бият ама в сцените дето я поплясква получава не знам си колко оргазма. След това има 50 страници тюхкания, в които тя си мисли той колко е извратен и как тя не иска да я бият, ама и е кеф и го обичала... И некви те такива. Цялата работа такава. Бръщолевеници и обяснения, ще има ли камшици, няма ли да има. То, на мен по едно време ми се искаше да я сгащи в некой ъгъл да я претрепе и да се свърши с тази мъка.

И така главният герой е травматизиран извратеняк, а главната героиня невинна девойка, която се мъчи да го преобрази в името на любовта. Да й имам въображението на авторката!!! По-голяма тъпня не бях чела. И не заради секса, а заради отношението към секса. Ти да втълпяваш на аудиторията чувство за приличие, докато говориш за секс играчки и бой, не е нормално. Да бъдеш насила моралист е смешна инициатива. Всеки достатъчно сексуално освободен и разумен човек ще прозре измъчените опити на госпожата да пише за нещо, което явно е виждала само из порносайтовете.

Мен описаният секс не ме отврати (определено, не ме и вдъхнови), отвратиха вайканията и охканията след това. Отврати ме цялата книга, която явно е плод на болна женска фантазия, която е искала, ама не и е стискало. Още повече ме подразни непрекъснатото натрапване на парите на „извратеняка“....пари, пари, пари, пари...Пък героинята не иска да взима...не иска, не иска, не иска...Тя не била, такава не била онакава.., но пък като взима и е кеф. Ти да видиш!

И така 16 лв, хвърлени на вятъра...Не си заслужаваше, никак...Да си бях купила камшик по-добре хаххахахаххах

dindi

Някои от тези истории(повечето!) съм ги разказвала.., но нали си правя архив, определено си струват да се повторя.

Синът ми вече говори. И откакто говори, аналгин се купува в промишлени количества, а с мъжа ми все по-често се смеем. Странно е как, това малко дяволче се променя с часове. Но...да разкажем част от бисерите на мъжа в къщата...

Напоследък все по-често ми избива пот по челото, тъй-като Ивайло е решил, че иска бебе. В мига, в който видим бебе на улицата се чува звънкия глас на сина ми:"Мамооооооооооо, искааааааааам ей това бебе, дай ми го!" А, сега де. Като съм на кеф обяснявам, че то си е на леличката и няма да ни го даде.Като не съм на кеф го срязвам с думите: "Говори с баща си!"Малко съм хитра, а? Но детето определено обича бебета и е решил, че поне едно му се полага.

Мъжът ми заминава командировка и пита Иво с мазен, мазен глас: "Ивенцееееееее, тати отива в Германия какво искаш да ти купи тати от там?"(Миналата година му купи анцунг адидас, който бил "малко" голям, това "малко" се оказа, че всъщност детето ще почака без преувеличение поне 4-5 години, за да го облече). И докато мъжът ми отново очаква Иво да каже вълшебната думичка "анцунг", детето с ясен глас казва: "Искам, добруджанска луканка!". Мъжа ми шаш, а аз започвам да се хиля...Проблемът, е че няколко пъти вече го питаме, а отговорът си остава все същия. Да му мисли Борисов.

Каквито и куриози да сме имали обаче, случаят в галерията си остава незабравим и продължаваме весело да се смеем. Вървим си с Иво по улицата към вкъщи, след гостуване при племеницата, вече кисели и уморени, и в една от галериите празнуват ден по-рано първи юни. Съвсем импровизирано тържество, деца стоят на едни стълбички вътре и всеки казва, кой каквото знае-стихче или песничка. Възрастни снимат и ръкопляскат на малките сладури, които наистина бяха доста артистични деца, които явно посещаваха някакъв кръжок по рисуване(навсякъде бяха окачени детски рисунки, явно техни). Ние с Иво се загледахме отвън през витрината, за да не пречим. Но в един момент една жена излезна отвън и като ни видя, дружески ни прегърна и разцелува. Бях шаш. Не съм много по целувките, но налитат ли ми-давам! Иво и той гледаше като треснат. А, женицата като взе да му обяснява: "Малкият, той ме е забравил, ние не сме се виждали отдавна." Валят въпроси: Мъжът ми кога ще дойде? Благодари, че сме и уважили поканата, била ни чакала, защо сме се забавили...Аз отговарям: Няма да дойде, мъжа ми е на работа, били сме на гости, благодарим за поканата. А, през цялото време си мисля: "Аз тази жена не я познавам, нали?". Много лош физиономист съм и при такива ситуации винаги чакам нещо да ми просветне. Чаках, чаках и нищо не светна. Тази жена не я познавам, сега идеята е как да се измъкна без да обидя някого(а, хората така искрено ни се радваха)...А, купонът тече, всички деца се изредиха и тогава за мой тих ужас се чува гласа на женицата до нас: "А, най-малкия няма ли да изпее нещо?" Поглеждам с недоверие детето в ръцете си, Ивайло киселяка да пее?!? Тези не са добре. Но заставам на импровизираната сцена с детето на ръце. "Ивчо ще пееме ли мамо?", питам риторично и подевам Зайченцето бяло, като първата изскочила ми песен в блокиралия ми мозък. Иво веднага запя! :no-no: Аз млъкнах и го оставих, останалите деца също се включиха и успяхме да изпееме едно куплетче от песента, под погледите на усмихнатите от умиление хорица. Иво се въодушави, взе да си вика Браво и да си ръкопляска(много е скромен). Навлезе в купона и обяви, че не иска тази песен щял да пее за Червената шапчица, в цялата работа имаше само един проблем.., не знаеше думите освен някакво объркано "бум-баки, бум". Свалих го от сцената, стига ни толкова слава. Започнаха танци. Включихме се. Накрая ни раздадоха бонбони и пакетче с лакомства. Благодарих на жената и й казах, че е време за тръгване, тя прати поздрави на мъжа ми. Поздравих го. Той не я познава. Със сигурност, показах му снимка. Еееееее, нема значение ние се повеселихме...

В детската градина нещата също претърпяха обрат. Лелките не могат да повярват, че това е сина ми. "Вашият син не спира да говори и само нарежда. Другите деца спят, той им пречи, не можем да го накараме да млъкне". Да ме питат те на мен лесно ли ми е, слагам го към 22 часа да спи до 00:00 минимум плещи и говори бе хора, говори. Ние с мъжа ми тотално сдаваме багажа, а той не спира...Баби, дядовци, вуйчовци, лели, коли, подаръци, дядо ви Мраз...говори ли говори...

Сутрин в 7 часа едвам отлепя, викам му "Иве, хайде на детска", "Не искам в детската гадиииииииииина",

"Защо бе мамо?"

"Боянчо каза, че дедо Митко бил негов дедо."

А, сега де, явно Боянчо също си имал дедо Митко и децата взели, че се изпокарили, за тоя дядо. Викам му, "Иве, дай ще звъннем на дядо ти, да видиш, че си е твой дядо".

"Не искам да говоря с дедо Митко, аз съм му сърдит."

А, сега де? Пуст старец не могат да го разделят.

Днес, обаче обра всички точки. Седнали сме с баба му на пейката, а той нещо говори на някакво дете по едно време ни посочва важно с пръст и казва с висок и ясен глас: "Това са моите хора!"

Смяяяяяяяяяяях! Добре, че не иска и да му козируваме.

И така, уморих се да пиша...дядо ти, баба ти, леля ти...друг път паааааааак...Днес почивам-тишина!

Полага ми се! :D

dindi

Скоро не съм се отчитала, не че няма за какво, просто няма кога. Напоследък прекарвам свободните си минути лежайки като труп на кревата, не жела йки да правя каквито и да е изморителни излишни движения. Дори и в леглото(а това хич не е полезно за брака!), ограничих движенията до минимум. Празниците ги претупах, за което съжалявам, но нямам сили. Три седмици вече сме болни и малкото кърлежче успява да изцеди всичките ми енергийни резервни запаси. На него всъщност му е забавно, особено му е кеф да ходи на преглед при педиатърката ми и от вратата още с най-страшния си глас да кресне: Няма да си отварям устата. Което погледнато реално е абсурдно, защото не спира да меля. Аз знам, човек като е болен-уморен, ляга и гледа да се регенерира. Това дете с 39 градуса темперетура скача като подивяло, иди го гони, ако си нямаш работа. Обаче днес ме разби, докато майка му се опитваше малко да си почине и се беше разположила на леглото за цели 10 минути, представете си, телефона ми звънна. Затворих упорито очи, но...Ивайло скочи върху мен, яхна ме на конче и размаха пръст пред лицето ми: "Ей момиченце! Я да си вдигаш телефона!" :ohmy: Моля?!?

Покрай тези болести обаче съвсем ми е заслабнало детето, гледам го голо и му обяснявам отгоре: Ивенце, мама и се плаче като те гледа...Ивенце как може бе, мамо...боли ме бе мамо, боли ме да те гледам...Мама, не може за готви, ама ще ти купи, кажи какво ти се яде всичко ще ти купя. Вода от Марс да , ще ти донеса. Като тези дечица от сиропиталищата изглеждаш, моля те мамо...

След потока ми от думи се чува бодрият глас на сина ми: Искаааааааам пицаааааа!!!

Уааааааааааааууууу детето ми иска да яде, това рядко се случва, втурвам се да осигуря пицата с надеждата, че ще го напълни малко това хлътнало коремче. Замери я по стената, има добър мерник, може да стане и полицай (за което беше наказан). Съвсем уби всичко в мен.

Сутринта му купих кифла. Кифла за него, кифла за мен. Сядаме на масичката и започваме да ядем демонстративно. Глътна първите два залъка и започна да ми пее Зеленчуци, който не яде...Под музикалния му съпровод аз си изядох закуската, той-не. Но не я замери. Напредваме.

След това ми обяви, да му обличам якето и да ходим на метрото. Какво метро бе Ивчо, вън вали?!? "Мамооооооооооооо, метрото ще плаче за нас"...отвръща ми малкото манипулаторче. Поредната лъжа се изплъзва от устата ми: "То мамо днес не работи, защото е счупено." Тук сина ми ни в клин, ни в ръкав ми съобщава: "Мамо, аз нямам колежки, защото съм безработен. "

Е, което си е истина си е истина.

Ситуацията с метрото си има предистория. Някои майки водят децата си в градинки на чист въздух, ние с Иво ходим да се возим в тунела. Вчера 3 часа прекарахме там Люлин-Младост. 3 пъти отиване и връщане!!!! Важно е не къде отиваш, важно е да пътуваш. "Е, то няма на кого да се метне!". Сякаш чувам гласа на майка си. Утре моята майка прави 50 години, да ми е жива и здрава и дано това проклетото е благоразположено, та да поседим в заведението, че обикновено като ходя някъде с него -гълтам, без да дъвча и гледам да се изнеса по най-бързия начин.

Иначе снощи намаза и един пистолет с балончета, та летеше по хората на улицата и стреляше с индиански викове. Добре че, повечето от тях признават чара му, ако-не, просто гледат да вървят на другия тротоар. Какво ми дойде до главата?

Има една особена порода майки-те не лъжат децата си. Имам удоволствието да познавам 1-2, които с менторски тон ми разказват как техните генийчета като им се обясни на разбираем език-възприемат, не противоречат и се подчиняват. Явно ние сме от тъпите, защото колкото и да обяснявах на сина си, влачейки го по стълбите, че метрото не е за возене, а за да ходят лелите и чичковците на работа, то така и не се отказа от стратегията си, която беше да се гърчи като глист в ръцете ми. "Не ме дАзни, не ме дАзни, иначе ще ядеш бой". Фъстъкат умее да реди заплахи, а и да псува може: "Майка ти, баща ти, баба ти, дедо ти, леля ти, чичо ти...дееба"! Както се казва уважава цялата рода по азбучен ред. И след всичко това ти казва: "Това са лоши думички". Детето е информирано за всичко. "С ножицата не се играе, защото може да се порежеш" ми съобщава за поредно, докато изрязва някакви хартийки, но и през ум не му минава да я пусне. В миг на прозрение си събува чехлите, мята ги във въздуха и крещи: "Нааааааааааааа Торбалане, обуй ги ти!". И преди да се усетя политат и чорапите и панталоните му и босите му болни крака бягат от мен, за да не му ги обуя...

От всички в нашата къща обаче, най-изтормозен си остава Мърчо, само като чуе гласчета му и през тялото му минава тръпка, докато Иво крещи: Мъъъъъъъъчоооооооо, Мъчоооооооо, гоооовоооооориииии...Да знаете, ако на котките им е заложено да говорят, Мърчо ще е първият, който ще се обади с молба за емиграция!

Не че няма какво, ама трябва да вървя да го спазаря да си обуе чорапите, че предвиждам още лекарства... :mad:

dindi

blog-0358254001332444335.jpgЗа себе си съм сигурна, че Господ там някъде е отредил специално място за мъжа ми. Всъщност всеки мъж, имащ съпруга като мен или подобие на мен, трябва да бъде сериозно компенсиран най-малкото с 40 девици, независимо от религията си.

Разбира се, Еми е виновна отново. Еми и г-жа Бозова от Черешката на тортата. Едната ми постна снимки на някакъв му там пирог, дето не знаеш монитора ли си да ближеш или автобуса за Русе да взимаш. Другата ми сготви питка дето 2 -ри ден с нейния образ заспивам. И така...сърце, мило над стомаха не трае и искам неискам, пристъпих към най-ужасния си кошмар-готвенето! Часът е 18:30, а аз след неколкодневни мъки решавам импулсивно, че е настанало време Диди тавата да вземе. Кво ще готвя-не знам. Питка с плънка. Струва ми се просто, тесто с де що има в хладилника за плънка. Кратка справка с баба ми по телефона (на която звънях около 5 пъти), запретвам ръкави и потъвам до гуша в тесто. Междувременно сложила някакво месо да се вари. Всичко добре, обаче в един момент установих, че хладилникът ми е празен като сиромашка торбица. Наскоро гледах един филм, където се изказаха, че хладилника е огледало на човека. Пълен хладилник-пълен живот, празен хладилник-клиент на киефси :D Е, моят хладилник казва за мен, че съм изключително жалка. Майната му! Сърце голямо имам и магазинерките отдолу всичките са ми приятелки :D

Добре де, ама манджа с въздух не се прави и впрегнах всичките си импровизационни умения, които, ако трябва да бъда честна по-скоро винаги ме въвличат в някоя беля. Упорито магаре, мирно не стои и вадя буркана с трушията. Дошла от свекърва ми, разбира се. Па, ето ти вътре домати, чушки, краставички, моркови ехееееееееее...Наум си викам оня плешивия готвач ако ме види, шъ ми каже...пресни трябва, пресни...Ама, аз отде пресни да намеря, на пазар никой не ще да ходи. Пък и хладилникът си го държа да ми е празен, за да не го цапам, че пък иначе трябва и да го чистя. Правя следната манджа с грозде- от трушията зеленчуците, лук и месо-пресни. Бог да ми е на помощ!Бях останала с впечатлението, че имам маслини, ама се оказа, че си пазя само опаковката им. Разумно пренебрегвам сладката сметана, която беше купена по погрешка преди седмица и категорично се отказвам от мариновата риба с лук, гъби и не знам си що. По припържвам, задушавам, че и доматче сложих (естествено от консерва). Тестото го наджваках, наджваках, абееееее от стара коза, яре съм аз. Мъжът ми, естествено беше шокиран да ме види в кухнята и трябваше да го успокоя, че за този месец мисля да ми е за последно.

Малко по прекалих с точенето на тестето, та накрая от малкото тесто плеснах и едно сърце отгоре. Да вкарам малко любов и романтика! Да се сети мъжо ми, що ме е взел. Е, то е ясно що-щото съм готина, умна и забавна, със сигурност не е заради способностите ми в кухнята.

Та, какво се случи всъщност.

Обичайното бих казала аз, малко по прекалих с доматения сос, малко тестото ми беше малко, та по-тъничко стана...и малко, малко се разчасти при ваденето от тавата. Иначе, ти да видиш вкусно стана. С лъжичка или виличка се яде, ама се яде, то нали това е идеята...

Дааааааам, за мъжа ми, там горе специално място има....

dindi

Познавам аз една червенокоса дама,

бедър вади до тавана,

често готви вкусотийки разни,

и светец дори ще се поблазни

Понякога си мисля достойна е за експертиза,

че усмивката от лицето й не слиза,

Няма място за съмнение,

за тази болест няма никакво лечение.

С Русия сигурна съм- има общо,

не се съмнявайте изобщо,

никой не прави такива божествени пелмени,

както нашта Еми.

И пържоли, супи и бюреци

кекс, кремове, сладкиши,

пухкави, слънчеви гевреци,

човек, преглъща и въздиша.

И спагети и лазаня, и ориз,

хлебчета, торти, козунаци,

достойна е за кулинарски приз,

с тези нейни афродизиаци.

С финес държи готварската лъжица,

виртуозно я размахва кулинарната царица.

Аз тайничко ще ви доложа,

в кухнята е царската й ложа.

Там над печката се труди,

за да напълни празните кореми,

кому е нужен Ути,

щом във кухнята се вихри Еми!

:D :D :D

dindi

Пито-Платено

Предимствата да живееш в центъра на София са много. Аз обаче имам особената чест и невероятният късмет да се намирам на пъпа на удоволствията. Или с други думи казано, между проститутките и травеститите и ако трябва да бъда ненужно откровена по-близо до травеститите. Та ако в Амстердам си имат квартал на Червените фенери, ние си имаме Ботев (да не се бърка с революционера Христо Ботев, тук става въпрос за булевард Христо Ботев). Мащабът ни е по-малък, работната ръка леко поофърфана, но това си е поради чисто икономически причини. Едва ли в Амстердам ще ви врътнат професионален орална любов за 5 лв. Определено можем да признаем нещо на тези работливи създания, упорити са. Навън и кучетата са се скрили, а те палаво махат на потенциални клиенти. Да се чудиш какво може да направи човек между замръзналите им баджаци. Тук да ме простите се сетих вица за онзи петел и замръзналото пиле. Всъщност практиката е малко по-различна от теорията обикновено „дамите“ или „ привидните дами“(зависи от градуса на алкохол в кръвта на клиентелата) обикновено врътват по една свирка, взимат 5 кинта и портфейла на клиента за бакшиш и дим да ги няма. Големи момичета са, оправят се някак си в живота. Честно да си призная не ги харесвам, ама понеже не ги харесвам не ходя при тях, а си стоя у дома. Може би, защото съм жена и сексът е нещо, което мога да получа без особено усилие. За някои мъже обаче явно нещата не стоят точно така-дали е въпрос на възможности или моментно състояние? На кой му пука за мотивите? Факт е жени, които продават секс винаги ще има, както и мъже които да го купуват. Честно казано, темата не ме вълнува особено и едва ли щях да си давам труд да пиша, ако днес случайно не попаднах на клипчето на „Милионер търси съпруга“.В продължение на не знам си колко месеца ни заминаваха с чарът на г-н Христо Сираков и неговото търсене на голямата любов. Не съм го гледала, честно. Превключвах канала винаги когато попадах на него, защото ми се виждаше адски грозно да гледам един побелял мъж по-близо до старческата, отколкото до средната възраст да докосва момичета на по 20. Не разбрах идеята на предаването, не разбрах и защо този човек се е съгласил да участва при положение, че е видно, че няма никакво намерение да се жени. Сигурна съм, че в неговото обкръжение има достатъчно млади кобилки, с които може да си гука и без да се излага в национален ефир. Каквито и да са били неговите мотиви, той определено успя да развърже злите езици. Баналните обвинения за младите жени, любовта на младите жени, дъртите мъже и парите на дъртите мъже заваляха от различни посоки. И с право, защото едно е да се продадеш по тъмно на Ботев, а друго е по национална телевизия. Подобни сделки не са тайна, нито нещо ново, че жените предпочитат да са държанки, а не сервитьорки си е техен избор. Потресаващото в случая е поведението на авторите и водещите на предаването. Ако в началото гръмко ни убеждаваха, че търсят истинската любов за г-н Сираков, то вече в края на проекта нищо не стана ясно. Водещата-бившата адреналинка Жана, хич не успя да ми помогне да се ориентирам в ситуацията, защото беше твърде заета да подпитва има ли консумация връзката или няма? Победителката от друга страна обяви, че и е кеф, че е победила, брак едва ли щяло да има, ама тя знаела за голямата възрастова разлика, обаче искала да види как живеят богатите. Хубаво де! Ами любовта? Нали „Милионер си търси съпруга“, къде е сега съпругата на милионера? Никога не вярвайте в риалити формати! Особено на такива, в които неприятен чичка се омилква около свежи кълки само, за да си чеша егото. Бих препоръчала на всички мъже нуждаещи се от подобно повдигане да си купят виагра.

И си пуша аз, пуша си и гледам през прозореца замръзналите баджаци на проститутките отвънка и си мисля. Ей, това е -едните се продават и ги водят във френски ресторант, а другите се продават и ги водят в районното. Съдба!

Е, не ви ли приличат на дядо и внуче?

dindi

Корабокрушение

Разбих се в твоя остров безнадеждна

оставих плътта да се пече на слънце,

от една попаднах в друга бездна,

окрадох те, без да посадя и зрънце.

Вървях след теб, пред теб, до теб..,

сама изхвърлях маските си, някъде по пътя

превръщах похода ни в лабиринт от тънък лед,

и той поддаде преди самичка да го счупя.

Съблякох се да ти покажа всичките си рани,

в редица ги строих и ги накарах да говорят,

а ти им сложи сол и остави ги да спорят,

/за коя ли пък от всички аз съм най-виновна?/

Такава е съдбата на некъдърния крадец,

да събира обич в скъсаните си джобове,

да му е ценен дори ненужния прашец,

да няма път, но да върви нагоре.

dindi

Идилично 2

Тежа ли ти?Навярно ми копаеш гроб,

скръндзо, и цветя дори не ми откъсна,

поне, да беше го направил малко по-широк

от злоба в таз кутия ще се пръсна!

Поне да беше сложил хубав некролог,

с цветна снимка и със стих, че съм ти била любима,

не плати нито за гробар или за поп,

зарови ме, протри ръце и си замина.

Да бях малко по-добра от теб обаче,

нямаше да те кълна отдолу люто,

да намери следващата начин,

да те пише теб на червеите в менюто.

dindi

Хрумна ми идея за бизнес- виртуален отдушник. Да има място в нета, където да можеш да си разтовариш душицата на някой абсолютно непознат (нещо като горещ телефон, ама да бъде горещ чат-ама горещ чат без порно изгъзици), а той през цялото време да те окуражава и да пише колко си прав/а и как света не те разбира, или по-скоро не разбира правотата ти, или по-скоро светът е тесен за широкомащабния ти болен мозък.

Мразя това скапано време, миналата година по това време беше същата дупка, въобще да не съм абонирана да се сдухвам в този отрязък на годината...Не помня да съм плащала членски внос за тази помия! Както и да е, помислете за идеята, можем да дежурим на смени и да изкараме някой допълнителен лев от реклами. Ще си напишем някакви изразчета като:"Да, разбирам ви", "Абсолютно съм съгласна с Вас", "Животът е гаден, но хубавите моменти си струват" и тем подобни банални клишета, които дори няма да е нужно да набираме на ново. Просто копи/пейст, а невинната душа от другата страна се чувства специална, разбрана и определено й олеква. Няма да е като мъцане по телефона, защото хората трудно споделят мислите си на висок глас, а ще е чат, където преградите при виртуалното общуване бързо падат. И няма да е като във форум да кажем, където могат да те троляяяяят. О неееее, "кошчетата за душевни отпадъци", ще проявяват разбиране, по собствено осмотрение дават (необвързващи) съвети и през цялото време ще има един лайтмотив: "Ти си супер, просто обстоятелствата са кофти". За да не бъде цялата история съвсем безсмислена може лекинко и дипломатично да се намеква, че грешката може би, е в телевизора на потърпевшия, но това само лекинко и дипломатично. Не бива клиентите ни да бъдат дразнени. Извинявам се, страдащите души, исках да кажа, не клиенти, клиенти се римува с пациенти и е малко обидно. Пък и клиентите плащат, а ние ще го правим безвъзмездно. За нас, да сме сме спокойни, че винаги има и по-зле и то никак не са малко. "Лична драма" отдавна ме загуби като читател има-няма 10-години, че й отгоре, но сега пред мен се отваря нови хоризонти и мога да създам виртуално кътче под надслов "Истерична драма".

Сещате се за онази приказка, където някъв беше изкопал една дупка и крещеше всичко, което му тежи на сърцето, пък после там пораснало дърво, от което пък направили свирка и тя всичко изпяла. (Клюкарка, гадна мръсна!)Е, нещо подобно де, само без дървото и свирката. Нещо като черни дупки, за черни дни. Ако замогнем достатъчно можем да си направим свирки, това когато ни писне и решиме, че сме готови за Холивуд ще направим филм микс от множеството откачени истории, които сме съприживели.

Мразя го това скапано време, който е измислил студеното време трябва да бъде уволнен. Оставка!Оставка!Оставка!

Бясна, ядосана и кисела съм и да не смее някой от вас да ми напише: "Животът е гаден, но хубавите моменти си струват". Криво ми е, адски.. и се надявам след като разбера, че има още идиоти като мен, чувстващи се по същия идиотски начин, ще ми стане по-право. Или, не? Ще си направя сайтче за такива идиоти, това Сподели или там нещо си, не струва, обикновено някой смотаняк пише как е правил секс, с баба си, сестра си или е открил зоофила в себе си. Кретенджоси, които не разбират от истинска драма. Да бъде драматично, не е нужно да си измисляш разни извратени, аматьорски щуротии. Формулата с простите неща винаги е най-успешна. Най-простото е най-печелившото. Ако, не вярвате питайте откривателя на сапунките. Идея си нямам кой е той, сигурно някой от Боливуд. Знае ли се, та знае...

Ех, как мразя това скапано време...

dindi

Мисля си, напоследък все философски работи, пък и нали тапията ми е за това, нормално е живота ми да се върти около философията, или по точно аз да се въртя около нея. Започвам да се убеждавам, че е е по-готино да не се обвързвам с мнение или де да знам, просто съм си тъпичка и да си го държа за себе си. Та, да ви кажа винаги съм си мислела, че да си родител е лесна и забавна задача. Разбира се, съм си го мислела от позицията на дете. Някъде в онези моменти, в които майка ми не ме е пускала на дискотека или не ми е приставала на някои мои жизнено важни капризи. И си мислех аз и с малко злоба в душата си казвах: Аз един ден като стана майка, така няма да правя! Да де, ама живота ме обори...за поредно. Права си е била моята майчица, ама кой да я слуша? Ей, слушайте майките си, те знаят най-добре! Та, докато живеех аз с тези си мои заблуди си мислех: Като имам дете ще го науча: да е възпитано, да уважава възрастните, да мисли и да отстоява позициите си, да е ученолюбиво, работливо, амбициозно...Въобще ще взема един пластелин в ръцете си и ще го моделирам по моите представи за пърфект мен...На теория нещата са ми ясни, ама на практика.., на практика живота пак ми го нахендри(и то отзад-а там боли, мамка му!)...И ето ме мен щастливата мама, възпитавам, бъдещия идеален човек, по собствените си критерии. Да, ама той не мисли така. Той да ви кажа, хич не иска да е идеален, има си човекът собствена представа за битието, той е съвършеното зло, съвършеното зло, което последното нещо, което прави е да слуша "премъдрите" съвети на майка си. И най-ме е яд, че тежи 13 кила, има мозък на пиле и ме командва. Ей, това ме побърква! Че отде накъде аз, която съм магистър философ ще ме командва някаква запетайка, която и името не може да си каже? Аз съм висшистка бе, алооооооооооу!!!

Детето ми е толкова невъзпитано, че твърдо съм решила да го науча да ми вика "лельо", за да се дистанцирам от лошото му възпитание. Ми ей го на, водя дзвера на гости при баба му в НОИ, след като пищя, ама пищя зверски в коридора, разтропа се по всички врати и наизлязоха разни лелки с възмутени и по-малко възмутени физиономии, човекът метна играчката си през балкона (от осмия етаж летя проклетата кола), добре че не уцели никого, че тогаз беден ми е речника, толкоз да се извинявам. Баба му ни изгони и каза, да се върнем по-възпитани. Някой да знае къде раздават възпитание? Да взема два чувала и да се позаредя за предстоящото време, изпълнено с болка, викове и крясъци. И кой виновен? Майката. Бедната отрудена женица, която винаги гледа на всички да угоди-все тя обира негативите. А, пък ако вземе детето пък да прояви някои качества достойни за похвала, това веднага се приписва на природните му заложби. Значи доброто-то си е негово, а лошото, то е от майка му. Скапана несправедливост!

И го водих на зъболекар онзи ден да ви кажа, цяла сутрин ми сочеше устата си и приревяше. Поставих диагнозата веднага-има кариес. В най-големия дъжд, взимам в едната ръка детето, в другата чадъра и понеже той не желае да ходи(започвам да подозирам, че детето явно си мисли, че синя кръв тече във вените му) извървявам няколко спирки пеша. А, вече взе да ми тежи, изпотих се сто пъти, ама нали синето ми го боли...Влизаме в скъпа лъскава клиника(където за мой късмет работи добра приятелка от ученическите ми години). Влизаме в един шарен кабинет, с един изрисувани стени на Немо и компания, едни святкащи чудеса да забавляват децата, компютър с анимация, абе не знаеш това зъболекарски кабинет ли е или детски кът. Ама, много яко го бяха направили. Още като видя белите престилки, Иво заподозря пъкления ми план. Ни риби, ни фонтани, ни картинки, ни нищо, пищи шъ го колят. Стола не желае да го помирише, гърчи се в ръцете на майка си и си крие лицето, абе не можеш да му хванеш устата. Разправям на приятелката ми, докато я тресеше още от ентусиазма: "Дай ще го приклеща, той ще ревне и ти ще видиш, каквото има там да гледаш". Тя професионално ми отговаря: "Абе така ще го травмираш още от малък..."5 минути се усмихва, прави се на маймуна, предава се и казва: "Аре, хващай го!" До тук с лекарския ентусиазъм!Нищо му няма на детето, но майка му определено се нуждае от лечение. Дълго и продължително. Думите на скъпата ми приятелка бяха: "Мийте му хубаво зъбите, давайте повече моркови, че това дете няма кой да го лекува. През моите ръце са минали и по-големи и по-малки, някои се заиграват, някои се респектират, че съм непознат човек, ама твоете дете ми даде пълен игнор, все едно не съществувам".

Бяхме канени на гости на същата тази моя приятелка, семейно, с мъжа и детето. Попитах я, дали поканата още важи...

А син Ивайло най-накрая достигна висшето знание, което всяко уважаващо себе си дете, посветило живота си да трови живота на майка си, трябва да знае. Детето научи най-важните думички: "Няма" и "Мойо". Значи първо всичко е "Мойо" и всичко е "Няма". Абе, ти му говориш повтаряш, повтаряш едно и също до откат, езикът ти се схване, устата ти пресъхне, то седи срещу тебе, хили ти се и:"Няма". Аз обаче се изхитрих и като каже "Няма" и му викам "Има". "Има" обаче е само в главата на майка му, а то като малък подозрителен гений, твърдо отказва да я повтори, да не би да вземе верно да проима. Иначе да го пазя от мръсотията и покрай ученето на гърне само му викам това е акано, тука има "ако". А, са някой да ми обясни защо детето ми крещи в средата на градинката: "Мама, ака". Баси, ще вземе да ми припишат някое кучешко ако, но моето дупе! Дупето ми пледира-невинно!

И тия фонтани в тия градинки, трябва да се забранят, писна ми да вадя играчки от там. Но най-лошото е че, колкото и да обяснявам, че това е "моко", детето просто си иска баня. Да е август, да се къпе, колкото си ще, ама септември, некакси не върви. Хвана го един дядка и му разправя: "Аз съм дядо Торбалан, слушай майка си, че ще те взема в торбата". Дреме му на Ивайло-Безстрашни, през онази работа му е и за дядо ти Торбалан и за баба ти Меца, баба ти Яга- да си ходят при другите деца и да тормозят тях, щом им се връзват. На този свят няма думи, които да го уплашат, но има една специфична истерична нотка в тона ми, която го възспира, но само до толкова, колкото да ме погледне с големите си очи, да нацупи устни и да тръгне да плаче. Мамка му! Аз съм права, защо се чувствам като чудовище в такива моменти! Ама не може бе, не може, не може да мажеш шоколад по пода, да си изсипваш сока на главата, да си играеш с чешмите, да удряш вратите, да летиш срещу автомобилите на улицата, да пращаш празни смс-и на този и на онзи, да се катериш по прозорците, да удряш котарака, да трескаш джиесемите по плочките и....абе не може, не може! И никой да не ми вика, Няма!Сега сме влюбени в трамваите и асансьорите, наричаме ги "Бу". Само като види трамвай и се започва едно Бууууууууу, с полуразплакан глас, което означава, че ако не го кача да се повозии ме чакат ред сълзи и сополи. Аман, от това "Буууууу". Пък и нали проклетата ни кола е жълта и няма такси в което да не се опитаме да се качим и таксиметров шофьор, който да не ни е "тата". Майка му, че е грешна, грешна е, ама...всички софийски таксиметрови шофьори...Пледирам-невинна!

И защо, питам аз, това дете не ми дава пространство? Като някаква малка пиявица е. Преследва ме, навсякъде и по всяко време. Ако имах някакви престъпни грехове със сигурност щях да си помисля, че работи за ДС. В която и стая да ида той след мен, сутрин като чистя, аз минавам с прахосмукачка из стаите, а той ме следи с колата, взема ли парцала става страшно. Да опазя кофата с водата е мисията на всяка моя сутрин. Ако е много нагъл в едната ръка го нося, в другата търкам с парцала,ето това е наказание. Какво стана с пластелина и моделирането, се питам аз?

И ръцете му все нещо искат, все нещо пипат, очите му се въртят като на пумпал само и само да съзрат предпоставка за поредната беля. И ги измисля бе, от къде това въображение?

Не, не, не!Още като ми беше в корема, аз му говорех, че ще се превърне в най-градивната единица в това общество, че ще бъде за пример. На теория де...на теория...На теория нямаше да треска монитора на компютъра с пластмасовия си чук, да замерва чашите по пода, да скача по кревата и да крещи "Мойоооооо".На теория...

На теория всичко ще стане пърфект, на практика обаче ми се струва, че ще гълтам шарени хапчета с шепи.

dindi

За себе си отдавна съм взела едно важно решение – няма да порасна, пък! Колкото и да ми се трупат бръчките, килограмите и натиска живота, няма! Ще ходя боса по асфалта, ще си джапам в локвите и ще си пея в ГТ и хич не ми пука, че не ми отива на годините.

Не виждам нищо лошо в това да бъдем, понякога, повече деца и по-малко възрастни. Разбира се, като всеки нормален човек, с нормални репродуктивни възможности, поех риска да се размножа. Решението ми както повечето решения в моят живот беше взето -импулсивно, изпълнено - с ентусиазъм , а резултатът-умопомрачителен. Не бях подготвена. Имах разни подозрения, но те жестоко се разминаха с реалността. Учих се в движение, ядосвах се, плаках, изпадах в истерии, в паника, в шок… За 2 години научих много. Но идеята ми, не е да ви се фукам, защото аз съм най-ужасната майка на света. О, аз съм тази, която не и пука колко е часа, дали е време за лягане, ставане или хранене. Тази, която не я интересува, че детето й си е изцапало ръчичките в пясъчника, блузката му е мокра, а то щрапа по чорапи в градинката защото обувките го дразнят. Да, аз съм тази, която носи сака, в който често няма кърпички, но винаги има поне 6-7 колички, топка, кофички с лопатки, дрънкулки и все разни дребни залъгалки. Аз съм тази, която сутрин оставя простора пълен, чиниите не измити, пода мръсен и не изпитва грам угризение да яхне количката и да се запъти към някоя градинка. Не съм перфектна. Бъркам и си го знам, детето ми е малко разглезено дяволче и това си го знам. Имам много трески за дялане като родител, но не може да ми се отрече едно – обичам детето си и всяка свободна минута искам то да бъде щастливо. За това обикалям различни градинки, ходим на концерти и всякакви мероприятия, на които на него би му било забавно. Абсолютно съм се отказала от метода- в една и съща градинка, по едно и също време, с едни и същи деца. Моето дете чака всяка сутрин с нетърпение, защото не знае мама днес какво е измислила, може би точно заради това още без да сме си измили очите, то застава по пижама до вратата с обувки в ръка и иска навън(е, как да седна да мия чинии?!?). Моето дете е пълно с недостатъци - като мен, но нали все още сме малки и той и аз продължаваме упорито да се учим, но нали сме си русички и двамата…

Както и да е, идеята ми е за друго колкото повече растем, толкова повече изпитвам ужас от това да излизам на разходка със сина си. Не, защото постоянно иска да го нося или защото е кисел, а защото с възрастта вече започнахме да се присламчваме към другите деца. В което няма нищо лошо, човекът все пак е социално животно. Но все повече се убеждавам, че някои хора са станали родители в резултат на скъсан кондом. Като не желаеш да бъдеш родител, не бъди, не е задължително. Няма закон, който да те кара да се размножаваш! Невъзпитани, груби, нахални деца, оставени без всякакъв контрол, чупещи, рушащи, биещи се, а родителите? Родителите не се знаят, къде се. Уча сина ми да се реди на пързалката, да си дава играчките, да не замеря децата (не винаги ми се получава), но аз съм там до него и всеки път, когато прояви агресия към някое дете, размахвам строго пръст. Но аз съм една от малкото, все повече се сблъсквам с безхаберието на съвременния български родител. Този, който сяда на пейката, пали цигара и буквално оставя детето си да си троши главата (като си е негово, да си я троши), когато посегне обаче на моето, тогава става лошо.

В понеделник бяхме в Борисовата градина с моето диване, тичахме и играхме, докато синът ми не пожела да се качи на една от тези въртележките, в които пъхаш левче и тя се върти. Не успяхме да се доредим на някое от кончетата, тъй като група деца я бяха окупирали, някое дете иска да се качи там, майка му пусне парите и цялата оперативна група наскача. За друго дете-място няма. Добре, пробвахме се на количките пускам левчето и до седалката на моя син веднага се блъскат двама батковци и те да се люлят. Абе, не ми е за левчето, не виждате ли че ще смачкате детето ми?!? Хайде кончетата са свободни, мама ще пусне паричка да повози детето, както тръгнах да вадя, така се чу вик ”Ще има още” и същите онези деца наскачаха отново на кончетата. За сина ми място- няма! Общо взето „оперативната група” си беше намерила начин да си уплътнява времето в градинката, родителите на някое заблудено дете пускат пари, а те се возят за чужда сметка. В което лошо няма. На морето с няколко родителя така се редувахме, за да има максимален кеф за децата. Но тук, тези деца, бяха без всякакъв надзор, бутаха се дърпаха се, окупираха атракционите, а родителите им, Бог знае къде бяха. Издърпах сина си и се стопирах пред един весел чичко, който пееше детски песнички. Беше си глътка свеж въздух, с кеф му оставих пари в шапката, потанцувахме, попляскахме и си заминахме.

В сряда пък, посетихме нова градинка в чужд квартал не бяхме ходили там, голяма катерушка, детски смях, детски рев от всичко по много. Синът ми беше буквално пометен по пързалката от деца, които се кефеха да се блъскат на влакче. И тук не видях родители.

Днес пак посмяхме да се качим на една катерушка на НДК, детето ми се загледа по някаква тръба с някакво цвете отгоре, от което беше дръпнат и изтласкан от едно момиченце с думите: „Ей дребосък, разкарай се от тук!”.Родители и тук нямаше.

Преди време пък бяхме в друга градинка, на друга катерушка, където едно момченце пусна една чешма докрай и измокри всички наоколо. Един от татковците му се скара, попита го: „Къде са родителите ти?”, а отговорът на детето беше: „Ей, лайнар!”. И тук никой не се обади.

Веднъж сина ми удари едно момиченце в една градинка, веднъж аз бутнах едно дете с чантата си и го разплаках(почувствах се като злата вещица хахаха, но наваксах като му връчих една количка), деца са, случва се. Разбирам ги, това, което не мога да разбера е, къде са родителите на тези деца. Защо аз седя там размахвам пръст на моето дете и го уча да се съобразява с другите деца, а останалите родители си пият кафетата по пейките. Не че, няма свестни родители, има ги. И разни усмихнати баби и дядовци, които се радват на внуците си, но всичко това се губи сред хаоса на онези малки свободни електрони пуснати да правят каквото си искат. И утре те ще се бият с моето дете, а то ще отстъпва, и утре те ще го обиждат, а то няма да им отговаря. Дали, не правя грешка? Въпросът е реторичен.

Просто ми се ще понякога да застане в средата на градинката и да изкрещя с пълно гърло:”Хоооооораааааа възпитавайте, децата си!!!”.

Никой не е длъжен да бере плодовете на вашия мързел. Като сте решили да бъдете родители. Бъдете!

dindi

Напоследък чета много и мисля малко. Може би, причината е в това, което чета. Забелязвам, че из нетното пространство се появиха сайтове с потребителско труд и творчество. Знаете ги, четете ги и аз съм там , и аз чета. Понякога виждам смисъл в написаното, понякога не. Едно е сигурно има страхотни попадения, които обичам да препрочитам и най-искрено се забавлявам. Като статията на един пич, който беше описал срещата си с Вучков, обожавам този текст. Както и да е, на някой нещо му тежи, умее да разказва, изпрасква един текст и всички са доволни-тези, които поддържат сайта, четящите, авторите. Сигурно се питате, ама сега пък тази кво я е пернало и какъв й е проблема? Ами имам си проблеми, много най-вече психологични, ама се мъча да се справям с тях, не особено успешно и без лекарства, но толкова си мога. Помня как ме учеха във ФФ, че авторът трябва да има позиция и да трупа аргументи, за да бетонира позицията си. Майната й на позицията, не мога ли да си живея шизофренично и това, което подкрепям днес, да отричам утре? Защо трябва да мисля правилно и последователно, животът е толкова шарен, защо да го оковавам и да се боря да мисля правилно?Да мислиш правилно е лесно, прочиташ 10-те божи заповеди, слушаш хората около себе си, гледаш да угодиш на всички до колкото Заповедите го позволяват, потискаш „неправилните” си чувства и желания и вечерно време лягаш на мръсната си калъфка с чиста съвест. Майната им, пак! Колкото повече пораствам, толкова повече разбирам, че от правилното мислене полза няма и да му се невиди имам позиция, но нямам нищо против Вашата позиция. Хайде да не се съдим, а? Та да си дойда на мъката, изчетох една поредица от статии за българските жени. Ей, съблякоха ни, оголиха ни, наебаха ни и се изплюха върху нас. О, вярвайте аз съм съгласна, особено с първото и третото. Смятам секса за потребност, за която за съжаление са необходими минимум двама участника, за предпочитане от различни полове. И за това не мрънкам, правете секс хора, яжте, пийте, смейте се, живейте! Амин.

Но някъде там из тези редове винаги се мъдри нещо осъдително, българските жени са нацапотени барбите с тежък грим, евтини дрешки и още по-евтин акъл. Да тръгна да защитавам кифлите-нЕма да стане, да седна и да философствам за недостатъците на българския мъж (бога ми, не са по-малко от тези на жените)-не ме блазни. Не че не мога, мога бе пичове! Помните ФФ избираш позиция, трупаш аргументи и си ок.

Трудно е да си затваряш очите, когато носиш очила, щото те дразнят не за друго. Знам, че ги има, тъпите силиконови красавици, плешивите чичковци, киселите магазинерки, досадните чиновници, гейовете, кучките, проститутките..., абе има ги. И честно ви казвам и мен ме дразнят, ама кво ме бъркат, аз съм пътник минавам и заминавам, ако по пътя забърша нещо става, ако не забърша здраве да е, що да си го слагам на сърцето? Ама си мисля, нормално си е това нашето, бедна страна, прост народ ражда. Или вие ще ми покажете някоя държава, в която се живее трудно, но пък умниците преобладават. Майната им! И на тъпите и на умните, какво ни интересуват другите, важното е да се чувстват добре. И ако нещо не те кефи кифлата, с която си пиеш кафето, плати си сметката и изчезвай, бягай към БАН да си търсиш интелигентно гадже. Та за секса си мисля, ако не сте ме усетили правилно. Защитавам правото си да бъда развратна мръсница, без някой да ме съди за това. Или ако не моето право, че нали съм обвързана, то поне на другите. От къде на къде, някой ще поставя етикет на някоя жена, че е евтина само защото е била с нинам с колко мъже, прави секс за една вечер, или прави там квот прави. Не ме интересува, стига отношенията между двама души са точни, кого го еня какво си прави жената с дупката, ми нейна си е. Та идеята ми е, че българската жена не е евтина(много ми бърка в здравето това прилагателно), просто такива са ни обстоятелствата. Тъй де, ако живеехме в по-богата страна тези които сега наричаме евтини кифли, щяха да са скъпи кифли. И все кифли.., нямам против жените които имат богата биография, имам против тези, които използват секса за облаги, ама колкото повече го мисля, си казвам, че щом някой сам се дава да бъде използван, защо да не го използваш. И не, не съм станала проститутка, и не не съм спала с мъж заради парите му, но съм спала с мъж заради самия секс. И защото не съм била влюбена или поне защото не съм си мислела, че съм влюбена и представете си, съм била с грим това ме прави евтина. Ама на ухо ще ви го кажа, не съм и проклета да бъда ако някога, се почувствам засрамена от това, че някъде, някога съм правила страхотен секс, само заради самият му секс. По-добре в категория кифли, отколкото в категорията на недоебаните вечно неразбрани, неудовлетворени, романтични души. Не съдя, нали се разбрахме? Просто посочвам предпочитанията си, само дето се чудя кому са нужни тези етикети, толкова ли не можем да бъдем просто хора. Достатъчно ни е труден живота, че да си тровим доброволно душите, гледайки осъдително в битието на другите.

И така..., правете секс, живейте мръсно и да не ви пука!

dindi

Човек дори и добре да живее, един ден му се ражда син на име Ивайло и му ебава майката отвсякъде. Или си ебава майката е по-точно, че майката на Ивайло е е.... (същата лоша думичка, за която се сещате, ама взех да прекалявам, ми се стува), то е ясно, иначе няма как Ивайло да се появи. Само дето майката на Ивайло никога не си е представяла, че едното му (е, добре де, няколко бяха) ще я накара да се превърне в истерясала, мрънкаща откачалка.

Имам най-лошото дете на света. Не ми трябва да познавам останалите, за да го знам. Сигурна съм. Моят син е проклет, лигав, инат, а най-големият му недостатък, е че е мой. Има един миг сутрин когато се събуди и отвори очи и ми се усмихне все едно виждам моите очи в умалена версия, толкова невинни и сладки. На мама бонбона иде ми да го ям, ям, ям...Но тези мигове са рядкост обикновено се събуждаме с рев, сърдити на целия свят и най-вече на майка си, която незнайно какво е направила, но със сигурност е виновна. И ето го на мама слънцето в цялата си прелест. Почти вече на 2 години, не говори, но философства непрекъснато, не му разбирам, но съм сигурна, че вече ми се отговаря. А това "Мам-мам" дето го повтаря съм убедена, че означава "мамка ти". Моят син не ходи, той си пази краката да са му новички, пък си е и кеф да те носят на ръце и нищо, че си почти на 2 да те возят в количка. Моят син не спи, вечерно време след като ми е теглил първо порядъчна доза шамари и се върти, върти към 23 и 30 може и да заспи, разбира се, ще се събуди в 1:00, 3:00, 5:00, 7:00, за да не би майка му, случайно да прекали със съня.Истината е, че майката на това дете щом започне да се смрачава започва да тепери, знаейки какво я очаква. Тук не преувеличавам, ама никак. По обяд схемата е друга, взима се количката и хайде навън, иначе забрави. Срещат ме разни познати и "Ооооо Диде, ти кога роди второ, да ти е живо и здраво". С добре отмерен злобен поглед отговарям: "Същото ееееееее". На майка ми вече няколко пъти и честитиха, че е станала баба-отново. Пази Боже.

Моят син не яде. Чувала съм, че има деца, които ядът, ама моето не е от тях. В мигът, който някой се усмели да му поднесе нещо към устата детето пада на колене, имаме си поза дупето горе, главата в земята и рев все едно го колят. Няма мъцане, вадиме тежката артилерия и крокодилските сълзи потичат по лицето ни с порядъчна доза сополи. "Абе Диде, каква ясла, вкарвай детето направо в НАТФИЗ". Край на цитата. Някои деца могат и да знаят вкуса на краставиците, доматите, ягодите, пъпешите абе за каквото се сетите, но не и ние. Ние сме на кисело мляко и бисквити. Днес ядохме грозде. Чупиме зрънце, пъхаме го в устата и го плюеме и без това е на пода, защо и да не го посмачкаме малко с крак. Ей, тъй за кеф. Но пък понеже аз съм най-лошата майка на света и ме тормозят,че другите деца правели еди кво си, пък моето не. Аз се зареждам с търпение и се хващам да уча синето да яде с прибори. Да учиш дете, което не яде, как се яде е сложен процес. За целта ти трябва някаква манджа и прибори. След това сядаш на стола срещу него, слагаш си лигавника и той започва да храни теб. Резултатът е проклетата манджа по цялото ти лице и дрехи, но пък детето свиква да държи прибори и си умира от кеф докато те тъпче с храната, която би трябвало да отива в неговия стомах, а не в твоя. Ееееее всичко в името на децата! Амин.

Моето дете на гърне не ходи. Човекът отдавна си го заяви след като в порив на непокорство метна гърнето от втория етаж върху колата на вуйчо си. То не са молби, то не са обяснения,то не е...абе сигурна съм, че е наясно за какво е, ама пък що да ми пристава на акъла. Майката трябва да се държи на щрек и винаги в готовност, а като много знае захлупете и гърнето върху главата и да не се отваря. На мама малкият опортюнист.юююююююю

Думата на моето дете е заповед за мен. Има деца, които слушат майките си, е аз съм майка, което слуша детето си. Недай си Боже да възроптая теглят ми един бой и марш в ъгъла наказана. Не, не се шегувам детето просто ми дава пълен игнор когато не му изнасям, странно но: "Виж какво ще ти дам и хайде мама да купи", са вълшебните изрази, които могат да го накарат в определен момент да ми обърне внимание или да използва "новичките" си крака поне една пресечка.От там натам, защо да обръщаме внимание на тази истерясалата, която крещи само "Не! Не! Не!". Само разваля удоволствието.

За да бъдето едно щастливо дете трябва да знаете няколко основни правила.

Първо, като пиете сок, след няколко глътки го изсипете на пода. След като поджапате изпаднете в истеричен рев, че искате още сок.

Второ, мятайте играчки през балкона. Ако се усмелят да ви забранят, просто се усмихнете и докато се усмихвате метнете де що има всичко около вас.

Трето, бийте се. Стиснете злобно зъбки и бой, бой...вас може никога да не са ви били, но не е важно да си ял бой, а ти да налиташ на бой.

Четвърто, мама винаги и навсякъде. Важно е мама да е права не и давайте да сяда, що за наглост, тя трябва да е в готовност да ви служи и да се подчинява.

Пето, не дръжте на чистота, колкото в по-голяма кал се наврете, толкова по-голям герой сте...и шесто и седмо...правила...много...

А мама се чуди дали този глупак, който е казал, че децата са най-голямото щастие на света, всъщност е имал деца. Съмнявам се. Да ми бяха стояли събрани краката, щеше да ми е мирна сега главата.

...и все пак си мисля, че вече не мога без онези сутрини, в които две очички ми се усмихват и докато хитро ме гледат да се чудя,,,Боже, какво ли ме очаква днес?

dindi

Докато дъждът валеше,

аз ти разказвах приказки,

за принцове яхнали бели коне,

за битки измислено-истински.

За феи прекрасни с тънки криле,

за девойки красиви с мащехи зли,

за шивачи по-умни от мнозина крале,

за змейове страшни и принцеси добри.

Покорявахме с теб светове,

влизахме в битки със злите порои

побеждавахме лоши и опасни царе,

бяхме истински екшън герои.

Докато дъждът валеше,

с теб ловяхме сълзите на Бога,

протягахме нагоре към него ръце,

и палехме от капките, огън,

разсичахме с мечове небето на две.

Блещукаха в локвите нашите образи,

танцувахме там под дъжда,

покорявахме мокрите острови,

да можеше вечно да вали, просто така.

Докато дъждът валеше,

ти плачеше в моите прегръдки,

за всяка капка получаваше целувка(а понякога две),

да бих могла, бих изпила водата на глътки,

с устни бих убила страха.

Докато дъждът валеше...

в душата ми тлееше огън,

с който бях способна да изпаря цяло море,

докато дъждът валеше,

ти беше моето смело малко момче!

dindi

Докато вие спяхте.., аз преживявах криза. С какво право лягате да спите, докато аз правя кекс, не ви е срам? Къде е Еми, къде е Федора, къде е Веси?!? Къде сте, ааааааа?!?

Таааааа, ето какво изпуснахте....(да уточня, разговорът се провежда в 01:00 часа през ноща събота)

Фодор

динди , здравей

dindi

здрасти

абе някой от вас готви ли

Фодор

аз

dindi

тъй де разбирате ли от храна

Фодор

готвя редовно

но... Д:

dindi

абе правя кекс в момента

утре съм на погача и искам да се представя като добра леля

обаче нямам пудра захар

Фодор

разбирам основно от пържени и пикантни неща...

dindi

но имам ванилена захар

gogo19

еми направи си де

dindi

дали мога да поръся с нея ааааа

Фодор

ами майка ми слага кафе или настъргани портокалови кори

и става много вкусно

(дори и без захар)

dindi

нямам такова, мелачка изхвърлих я преди време

от къде предлагаш да намеря портокалови кори по това време

gogo19

най лесно е да си вземеш мелачката за кафе и да сложиш кам кристалната захар и ет ти пудра

dindi

да де, ама аз нямам мелачка

Фодор

иначе кафе можеш да сложиш в самото тесто

Фодор

или смес или квото е

dindi

аз отгоре искам, да изглежда красиво

Фодор

а с кафето от вътре изглежда много яко

всяко парче с различна форма от кафе отвътре

dindi

абе то вече е във фурната

Фодор

ааа

Фодор

ясно

можеш ли да му сложиш сметана ?

може да е някаква идиотска идея , ама давам предложения

dindi

в магазина всичко има

ама той не работи

Goоgle

динди ли готви

Фодор

аз си давам идиотските съвети

dindi

хахахах разговорът е култув

Фодор

динди

dindi

дааааа

Фодор

нямаш ли нормална захар

dindi

имам

dindi

ама няма с какво да я направя на пудра

Фодор

в чуканчето си я правиш

Фодор

на пудра

Goоgle

кафява или що?

dindi

е как ще чукам в един часа бре, то срамота

Фодор

тука сме на нормална и пудра захар

нормалната е по-голяма

динди ти трябва

да почнеш

да го въртиш

не фа чукаш

така пак става

динди , ще си направя експеримента без да чукам и ще ти кажа

става ли трика

Фодор

динди става

Фодор

ей са ще постна и снимка

dindi

кое стана

да чукам захарта ли

Фодор

не

да въртиш

онова дето е за чукане

върху захарта

доста безшумно е

и да

пудра е

и е захар

:biggrin: :biggrin: :biggrin:

Резултатът...

imgp8299.th.jpg

Са ще лепна една бележка, да не вземе мъжът ми утре да реши да закусва с него, че ще го убииииия....

dindi

Едва ли, нящой от вас е подозирал, но аз съм изключителен фен на кулинарните предавания. Шашнах ли ви, а? Истината, е че обожавам да гледам как някой готви (по телевизията, в къщи миризлива работа), та гледах аз Lord of The Chefs , Лео, го гледам от време на време, разни образи от Утилисима и т.н. Едно време имаше и едно предаване по GTV, където събират група от хора, които се изреждат да готвят, а останалите им гостуват и им поставят оценки. На последното, абсолютно копие е и Черешката на тортата. С тази разлика, че готвачите са известни личности. Само Господ знае как съм се смяла на Сашка Васева. Уникален образ.

Сега ще мрънкам за това. Тъй че, който не го интересува, аре чупка :hush:

Та вчера ми готви Графа. Аз да си призная никога не съм била фен на Графа като творец ми е общо взето безразличен, нито го харесвам, нито не го харесвам. Познавам някои от неговите песни и определено смятам, че ако някоя от тях си заслужава, то това е Невидим. Както и да е за мен Графа е един симпатичен млад мъж, както много други, с които се разминам по улиците. Обикновено, добронамерно, земно момче. Никога не съм го срещала, но това е впечатлението, което ми е създал. За съжаление човекът имал нещастието да участва в Черешката на тортата заедно с Райна, Жени Калканджиева, Жоро Мамалев и Евгени Минчев.

И така момчето видимо притеснено започна да готви. Личи му, че не се чувства добре в кухнята, но пък с желание, организира вечерята. И дойдоха гостите. Възмутена съм от дъното на душата си, от тези така наречени випове. Това недоразумение Евгени Минчев, започна с думите: "Кога Графа е сънувал, че Евгени Минчев ще му дойде на вечеря?" :mad:

Да ме прощава този надут пуяк, ама се съмнявам в България да има разумно човешко същество, което да си мечтае мазен сноб, да му се изтърси на вечеря.

Жоро Мамалев получи микроинфаркт, когато разбра, че няма ракия за вечерята (по-късно Графа откри някъде, някаква). Аууууууууууууу ми то голяма работа ако не се нальокаш с шльокавица.

Поднася Графа ястията, менюто:салата, талятели, брауни.

Е, няма такава подигравка. Евгени и Жоро Мамалев, цял час се подиграваха, ама едни злобни подигравки, едни язвителни забележки...Е, няма такова нещо. Взе Графа да пее, те му се подиграха на творчеството. През цялото време двете дърти маймуни, не спряха по възможно най-гадния начин да се държат на масата. Аз не знам това момче как издържа, ама явно възпитанието си е възпитание. Аз ако бях още на салатата щях да им покажа вратата.

Седнал Евгени Минчев да ми говори за етикет. Абе ръбльо, ти някъде да си чул да се вечеря със слънчеви очила??? Да не говорим, че лъскавите костюмчета и руси кичурчета са мода, която отмина отдавна, само братята цигани явно я подкрепят все още.

Когато участваш в подобно предаване нищо не ти пречи да отвориш гугъл и да разбереш, на кого ще ходиш на гости, най-малкото, за да не го обидиш, това се нарича, култура. Нито Жоро Мамалев, нито Жени Калканджиева, нито Евгени Минчев знаеха една песен на Графа и парадираха с това. В превод "Щом ние не го знаем, не е достатъчно известен". Само дето за мене превода е друг:"Не стига, че съм прост, но и се гордея с това" .

Гей, шаврантия и джудже-съдиии...

Абе, що ви не...?!?

Направо ми идеше да счупя телевизора. Каквито сме ние, такива известните личности у нас. Прости, глупави, загубени същества, без елементарно възпитание.

Предната седмица в предаването бяха събрали Димитър Ковачев-Фънки, Иван Лечев, Крум Савов, Маги Желязкова и Сашка Васева. Искам да ви кажа, че с кеф съм ги гледала. Особено Фънки така ми напълни душата, че така както ми беше паднал в очите след Айдъла, така ми се издигна сега…

Ама тая простичка група сега ми е като студен душ…, тъпаци!

Аре стига ви толкова, че трябва да чистя, че мама ще ми идва на гости!

dindi

Аз съм мързелив човек, не се гордея с това, но определено не го и крия. И да ви кажа, добре си ми е, не че не обичам да излизам, приятели, кафета и прочие, но да си седя пред някое филмче в къщи, рупайки пържени картофи за мен си е Рая. Да караш мързелив човек да работи си е малтретиране да ви кажа аз, но няма къде да се ходи, мъча се и търпя. Издържам много и на работа и на мързел и на всичко :cool: Идеята е там, че скоро трябва да си търся работа и реших да си направя СВ, европейски формат. За целта ми трябваше актуална снимка. И така, изкъпах се наконтих се и хванах мъжа да ме снима. Мразя да се снимам, винаги излизам безумно, то за това нямам и много снимки. Както и да е, предупредих го да се зареди с търпение и да щрака, щрака щото трудно се харесвам.

Показва ми той първата сесия снимки...и се втрещих. Това дъртото и отчаяното, аз ли съм? Лелелеле кога остарях? Пък като вдигна кака ви един скандал, ама крещях, ама крещях: "Абе, идиоте погледни ми сенките под очите, съсипа ме ти, ти и детето ти. Мама такава ли ме даде? Погледни колко зле изглеждам. А, бях гадже, та дрънкам!". Той естествено.., никакво чувство за вина, братче.

Викам му, сега втора серия, ама по отдалечко така ще ме снимаш. И загаси светлината, и включи по-лош режим, да са по-размазанички така...И почва той...щрак, щрак, щрак...Проверка? Размазаните снимки, излязоха най-добре :lol6:

Вече втори ден си гледам тъмните кръгове около очите, гледам снимките на мои съученици, които изглеждат страхотно. Естествено, те нямат деца. Мале, мале съсипаха ме...Е, тва взима те некъв киртак и те съсипва, да приличаш на джапанка и никой да не те ще, цял живот да му переш гащите. И това ако не е хитра стратегия. Аз ще го оправя него...той ще види...

http://87.121.59.2/play:3023fc1f

dindi

Пророчество

Наближава август. На 1 август е избухнала Първата Световна война (1914), на 2 август пък Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер (1934), през август (8.08.1945) е и хвърлена атомната бомба „Дебелака” над японския град Нагасаки. Като оставим тези и още много събития през август се е случило нещо изключително интересно Индонезия обявява независимост. Йеееееееееееееееееееее! Изводът до тук е че август е добър месец, за хвърляне на бомби, обявяване на война, създаване на държави и незаааааавиииииисимооост!

Сега ще ви споделя нещо много лично. ТОЙ винаги ми е говорил, наречете го вселенски дух, извънземно, Бог или Дявол, но той винаги ми е говорил. С него се разбираме добре, само дето не иска да ми каже числата от тотото, за да не се покваря. Както и да е, аз да ви кажа знаех, знаех за всичко де що ще се случи, ама си мълчах, защото така ми беше наредено. Но днес късам оковите и ще ви кажа истината: Краят наближава. Не се страхувайте, това не е край, а едно ново начало. През месец август, 2011, то ще се случи. След подробни изчисления, дълбок математически анализ, открих че датата 25.08.2011. На тази дата започва нещо ново, забравете Григорианският календар, идва ерата на Дамския календар „и от дълбините на своето робство, жените ще се разбунтуват, помитайки всички мъжки екземпляри, създавайки един нов свят, пълен с любов и вселенска мъдрост" .Така каза тооой. Ама каза, че трябва да се запасим с оръжие и на сутринта на 25 да гръмнем, топчето или топчетаааа, па като са разхвърчат мамата си джасааааа…

dindi

Сбогуване

Писала ли съм за теб? Май съм писала.., в безкрайните безсънни нощи, в самотните слънчеви утрини и в дългите спокойни следобеди, все за теб писах. Всичко вече написах, думите ми отдавна са празни, безлични, висящи клетници на построена от мене бесилка. Отидоха са, защо ли ми бяха? Да редиш думи вместо сълзи, е като да предпочетеш разстрел, вместо отрова. А, ти ми липсваш. Толкова е просто, една дума и тя не е любов, тя не е тъга, а „Липсваш”. Боли ме, могат ли думите да потушат болката? Ако могат да ги излея, да ги изсипя все едно къде, все едно как, все едно...Но те вече са празни, понякога се питам, означаваха ли нещо, за теб или за мен. Едва ли, може би заменяхме едно празно пространство с друго, но всичко винаги си оставаше празно. Казах ли ти, че ми липсваш? Или днес забравих, и вчера, и преди седмица, и преди година, всъщност, така и не ти казах. А, и да ти бях казала, какво пък? Щяхме ли да тръгнем на борба с настоящето, заради миналото, в името на бъдещето. Едва ли…, знаем го и ти аз. Но преди да се сбогувам и с теб и с думите, които често пишех за теб искам да знаеш:

Обичам те, цял един живот няма да ми стигне, за да те забравя. Пътищата нямат значение, моя винаги гледа към теб, макар и да вървя в друга посока.

Ако имам възможност, нищичко не бих променила. Не бих променила дори и нашата раздяла. Само…само ми се иска да те бях прегръщала по-често, да те бях целувала повече, да се бях оглеждала по-често в очите ти…Да имаше само повече мигове, с които да топля празнината.

Искам да бъдеш щастлив. Почти съм искрена, почти си вярвам, че наистина го желая.

И накрая искам да ме помниш, помни ме такава каквато бях за теб, а не такава, каквато съм сега. Помни ме, свий някъде спомена за мен и знай, че в живота ти може да е имало много пристанища, но аз съм била единственото за теб.

Сбогом на теб. Сбогом на думите. Омръзна ми да човъркам старите рани, а те да кървят като нови. Слагам край…до утре поне.

П.П Просто ми се пишеше нещо, то и аз не знам какво...