• публикации
    6
  • коментари
    57
  • прегледи
    10952

За този блог

a place of no interest

Публикации в този блог

Madonna

Отивай си, 2009-та...

Възход и падение

При мен само второто..

В края на годината, по стара традиция, хората си правели равносметка...

Дойде ред и на моята..

Като типичен представител на зодията "мрънкало" в главата ми са се запаметили предимно лошите моменти..така е, песимист съм..заклет, доказан песимист.

Превъртаме и стигаме до месец март..когато при посещението ми при зъболекарката открадват портфейла ми..а в него

-лична карта

-шофьорска книжка с талон към нея

-банкови карти

-пропуск за МВнР

-ключ за кабинета ми

-карта за болница Токуда

-рецепта за лекарства

-около 200 лв

-снимки на любимите ми хора

Как се е побрало всичко това в един портфейл се чудя?!А и портфейла си струваше, мамка му..

Както и да е..киснене в 2 РПУ-та, глоба в работата, отсъствия, нерви, разходи...

Нали знаете, че не можеш да си изтеглиш пари от сметката без лична карта?!

Е, вече и аз знам..

И кво..няколко дена след това, когато особено много внимавам като шофирам, защото практически съм без книжка, понеже не могат да издадат нова без да имаш лична карта...та карайки с едно удостоверение, че са ми откраднати документите и внимавайки по никакъв начин да не привлека вниманието на КАТ..една прекрасна сутрин спирайки на жълто ме праскат отзад. Перфектно-жена, разбира се...

Щета имах само аз..не сме викали КАТ, защото аз нямам книжка и шях да отнеса и глоба..

Както и да е, жената поне излезе пекана..даже ми прати есемес за именния ден.. :whist:

Малко след това приятел ми иска колата за да кара детенцето си да го кръстят..

Давам..и ....сипват ми бензин в дизела, след като изрично съм предупредила...оправи се и това, разбира се след много мрънкане и похабени нерви.. човекът си пое щетите..

Два месеца след това ми изтича договора за работа и ми съобщават, че няма да го продължат поради необходими съкращения на извънбюджетните разходи, какъвто съм била аз ( и всички колеги, работещи на граждански договори )..

Сега така си ми стоят 50-те служебни двуезични визитки ....

Отидохме на море да отдъхнем..имахме нужда.. е да, ама не спря да вали дъжд, умряхме от студ 5 дена...месечното неразположение си беше направо бял кахър...нищо- поне поставих рекорд..за 5 дни-5 прочетени книги от по 300 страници.. :)

Последва концерта на Мадона..слънчев лъч в мрачните няколко месеца.. :blink:

Уви, непосредствено след него се разболявам зверски..болки в гърлото..фарингит...

Две седмици след фарингита ми се схваща челюстта от болка...долен мъдрец за вадене...

1 час мъки, две упойки, два шева...после кръв и попарки до безумие..

И това мина...

След две седмици пак ме заболява гърлото..и пак не минава..

пощурявам вече...търча пак по доктори..оказва се, че вече съм еволюирала до хроничен фарингит...браво на мен-ще се простя с колата, бирата, сладоледа и изобщо всички студени и газирани неща...

И трябва да си правя гаргара с едно прахче, което има вкус и мирис на препарат за отпушване на канали...вкъщи ми лепнаха прякор "канелин"... :speak: Няма такава гадост..

Разочарованието от липсата на работа не го броим, това е перманентното ми състояние ..към него добавям и разочарование от изгубен конкурс за работа..или неспечелен ..все тая...

Нищо де..идва Коледа...със сетни сили решавам да съм в унисон с празничното настроение и започва едно щуро обикаляне по магазините за подаръци на любимите хора, обикаляне, опаковане, изпращане по пощата на колети, щото след като забравих рожденният ден на мама реших да не правя вече такива изцепки и стриктно наблюдавам датите от календара...

Вчера след едночасовото почистване на снега от колата ми и при неуспешния опит от моя страна да отворя багажника на автомобила..си чупя нокътя през половината и шурва кръв...ето защо маникюра не е за мен, ама в края на краищата имах рожден ден..затова си го бях направила...е вече нямам..няма и да имам скоро...

И ето ме на края на декември..отново се прибирам от лекар...от три дни не мога да стъпвам на крака си..боли ме, та се къса..

И се оказа, че съм претоварила крачето си ..имам оток и перонеален тендинит..или с други думи..тендовагинит...

Сега трябва да си правя компреси и да го мажа, да не се движа много, за да не се наложи да ми бият инджекций в ходилото..

На печелившите-честито!

Айде да се маха тази година, че вече не се търпи..

П.П. А как ме търпи мъжът ми-идея нямам..представете си само що мрънкане съм измрънкала за всички тия несгоди, сполетели ме през тази година...

Аз не бих се изтърпяла, признавам.. :ph34r:

Затова..благодаря ти мило, че си до мен неотлъчно и в хубаво, и в лошо..и ми даваш сили, стимул и енергия да продължа напред....даваш ми любов, живот и още нещо...

Благодаря ти и извинявай...

Дано 2010 е по-благосклонна.. :huh:

Madonna

My second Madonna experience

И мечтата да видя Мадона на родна почва се сбъдна. Дори надмина очакванията ми. Ще се опитам да пресъздам своите вълнения, мисли и усещания от концерта на попиконата в София на 29.08.09 г.

Бях си приготвила специално потниче за концерта. Всички върли фенове си бяха приготвили такива. В Петък групичка от феновете се събраха от 4 сутринта срещу стадион ‘Васил Левски”, бяха разделени на два лагера-форумът на Майкъл Джексън и Мадона и форумът, посветен само на Мадона.Имаше и един младеж, който воюваше за някакви свои си каузи..като например сменяне на знамето на България и т.н. бръщолевения.Той също, по свой неразбран от никой начин, си беше фен на Мадона.Беше си донесъл палатка, някакви листовки, с които промотираше свой форум .

Абе картинката е следната...представете си на една сравнително малка площ около 30-40 човека, обединени от любовта си към Мадона, решени да прекарат оставащите около 36 часа до концерта там, устремени към заветния първи ред пред сцената.

Каквито и различия да има, те бледнеят и ичезват пред всеобщата възхита, пред тръпнещото очакване да си част от нейното шоу, да извикаш в ушите й Обичам те Мадона, да развееш плакатите, които с любов си изрисувал с послание към нея....да те погледне в очите и да изпее You must love me

Освен, че снимките ни с трибагреника, на който пише Bulgaria loves Madonna, обиколиха всички телевизий, печатни и виртуални издания предизвикаха по-скоро смях, отколкото адекватни реакции, успяха да покажат на всички, че феновете на Мадона в България има и те не са никак малко. Та и аз скромно се нареждам между тях.

Денят на концерта дойде, часове преди събитието вълнението ми е достигнало краен предел. Чудя се дали да си взема малкият, нов фотоапарат, който половинката ми купи за концерта. С негова подкрепа вземам правилното решение и умело го зашивам в подплатата на чантичката си. Часът е 16:00. Пристигам на стадиона...виждам всичките фенове от форумите най-отпред в загражденията и с ужас поглеждам към опашката зад тях..близо 600 човека. Няма как..нареждам се на опашката. Жегата е неописуема. Имам малко вода, която споделям с прятели. Опашката е статична, вратите към стадиона ще се отворят чак към 17:30, според официалните данни. Започва саундчека-Мадона се разпява...адреналинът ми се покачва, започвам да танцувам и да пея с нея...около мен не реагират, поглеждат ме странно и ме мислят за ненормална...в ляво от мен започват да ми пригласят и турските фенки...Слава богу, казвам си...

Оглеждам хората около себе си...слушам за какво си говорят...гледам как ядат сандвичи на поразия и хвърлят остатъците от храната си, бутилките от водата си, на земята...

Саундчека свършва...минава още час и към 17:45 виждам как първите фенове тръгват да бягат към стадиона...отворили са вратите. Помислих си: Дано няма много хора пред мен....опашката се раздвижи...дойде и моят ред...хукнах напред, показах си билета и започнах да бягам...тичах няколко минути като се провирах между хората и казвах „ Sorry”, чух, че някой ме вика като наближих сцената, беше Цвети...махна ми и се проврях до нея...не можех да повярвам, че съм толкова близо, че съм надбягала толкова много хора...но бях щастлива...шях да съм на ръка разстояние от Мадона.

За минути целия терен на така нареченият голдън съркъл се напълни...6000 души бяха наобиколили сцената от всичките й страни. Жегата беше неописуема, седнах на земята, нямаше знчение дали е мръсно или не, много хора около мен също бяха насядали по земята.Никой не смееше да отиде да си купи вода или нещо друго, защото нямаше да може да се върне на мястото си. Времето се изниза..стадионът се напълни..до пръсване..

Изведнъж на сцената се появи Гай Осиъри( мениджърът на Мадона) и започна да снима феновете.Чужденците преобладаваха-турци, гърци, хърватци, австралийци, датчани, тайландци, хора от цял свят бяха дошли да видят жената, която вече 25 години разтуптява сърцата им. Към Гай се присъединиха и двама от танцьорите на Мадона, единият ми даде своя рекламна картичка.

В 20: 00 Пол Оукънфолд се качи зад диджейския пулт и започна да подгрява публиката. Всички започнахме да скачаме в темпо с музиката, пяхме и се забавлявахме неистово. Той имаше рожден ден и му изпяхме песничката Happy birthday to you…след няколко разбиващи парчета, между които и новото парче на Мадона-Celebration...Пол ни махна за довиждане и се скри..Вече беше 21:00. Надеждите ни Мадона да се появи не се оправдаха, за никой от феновете й не е тайна, че тя винаги закъснява. Вече бях изморена, пети час на крак, без глътка вода. В мен се бутаха какви ли не фенове, всички жадни да са по-близо до сцената...явно имаше проблем с екраните на една от сцените, появиха се техници и започнаха да оправят и да проверяват всички подвижни екрани...

Около мен някакви девойки палеха цигара след цигара.Нямаше въздух, а тези смръдли продължаваха да си пушат най-невъзмутимо. Още повече намразих пушачите...никой не може да ме убеди, че се съобразяват с непушачите, болните и т.н. Няма такива егоистични животни, без извинение. Една жена припадна, охраната я напръска с вода и я изнесе...друго момче не понесе жегата, донесоха му валидол и вода...ние умирахме от жажда, охраната не се смили над нас...не ни дадоха вода....

Това отчетох като своя грешка, друг път..задължително няколко шишета вода в чантата.

Стана 22:00, светлините изгаснаха и се появи ТЯ....

Всички пощуряхме...крещяхме, викахме, пяхме, скачахме, колената ми се разтрепераха като каза Hello Sofia…и затанцува по сцената, скачайки, пеейки, лудеейки и провокирайки както само тя може...

Ръцете ми бяха постоянно вдигнати, опитвах се да снимам каквото мога, бях изключила светкавицата си, за да не преча на изпълнителите..

Чувах и виждах само нея..вече не ми пречеха жегата, бутащите се тела, пушещите идиотки, дори жаждата не ме мъчеше толкова...

Тя беше толкова близо...толкова красива, дребна и жилава. Толкова енергична жена не съм виждала. Та все пак е на 51...нито за миг не спря да пее и да танцува...успях да направя няколко добри, според мен, снимки...Изведнъж някой ме бутна и апаратът ми изхвърча от ръцете ми и падна на земята..изтръпнах...наведох се и опипвайки в тъмницата гората от крака, боклуци и смачкани пластмасови бутилки успях да го напипам..слава богу, нищо му нямаше...

Кулминацията беше когато седна на столчето пред нас, засвири на китарата и запя You must love me, пееше, а ние викахме We love you, много ни се зарадва, дори на моменти спираше и се усмихваше докато ние притихнем..пееше невероятно добре...

Беше невероятно красива и искрена...

Не се задъха нито за миг...тая жена е от стомана...

Дисциплина, воля и контрол са ключовите думи, които я описват...

Час и 40 минути изтекоха толкова бързо...на екраните се изписа Game over, Мадона благодари и изчезна.....

Бях емоционално заредена, бях музикално и сетивно изпълнена, умирах от жажда и от болка в кръста, бях мръсна, рошава, потна, но не ми дремеше..

Мадона ме гледаше в очите и пееше...

Всичко си струваше...

За вас-не знам...

Madonna

Дойде време да се върнем на нашата история.

Мина време,талпата загуби здравината на жилите си, ведрината в мислите си и се предаде. Вече не обръщаше внимание на болезнено просмукващата се в нея влага, не се заглеждаше в гнездото на лястовичките, чиито малки цвърчаха в гнездото над нея, не се чудеше защо никой не й отговаря...беше разбрала, че за нея всичко е приключило. Времето, в което всички се любуваха на жизнеността и красотата й бе отминало.Сега никой не й се радваше..нито дори дървоядите, които се хранеха с плътта й.Върбата затвори очи и не ги отвори.

Минаха години. В един студен зимен ден на тавана се качи момче, което трескаво започна да рови непотребните и разхвърляни талпи, като че търсеше нещо. Погледна талпата, прокара премръзналите си пръсти по бездушното й тяло и се усмихна. Това беше търсил. Грабна мъртвата върба и се втурна долу в работилницата. Там беше топло, две котки се бяха сгушили една в друга върху купчина талаш и мъркаха доволно и мързеливо. Лястовичките отдавна бяха отлетели заедно с порастналото си вече поколение-щяха да се върнат другата година.

Момчето започна усърдно да почиства талпата, включи машините и започна.....

Изминаха няколко часа, той изтри небрежно потта от челото си и посегна към четката...оставаше му само да я лакира. Вън беше мразовита януарска нощ, а котките отдавна сънуваха.

На другия ден, веднага щом слънцето докосна с лъчите си лицето на момчето, то отвори очи и погледна към стената. На стената висеше портрет на красиво момиче. Момчето се усмихна, погали нежно рамката и целуна фотографията на момичето.

12418975.jpg

Madonna

Необходими материали:

Една безформена талпа с чепове, от която вероятно може да се направи нещо, но никой не знае какво

Няколко ръждиви гвоздея, ренде, лепило и яхтен лак….

И много въображение…Всичко започнало много, много отдавна. Край рекичка, на полянка расла млада върба.weeping-willow-t4868.jpg

И тя като всички останали върби преминала през няколко задължителни периода в развитието си. Емблематичен за нашата върбичка бил периода на разлистването й…точно тогава тя започнала да се отличава от всички останали върби с изящните си, галещи водата клонки, с копринено нежните си реси , които издавали приятна миризма и със сладкия си сок привличали оси, пчели и всякакви други насекоми. Идвали неканени, наслаждавали се на младостта и красотата й и си отивали. Ден след ден..година след година..върбичката говорела единствено с отражението си във водата, което за нейно съжаление никога не й отговаряло. Наивна била тази върбичка, не знаела, че вижда себе си..не знаела, че изяществото и мекотата на цветовете й са краткотрайни, че омайните й сокове ще пресъхнат , а листата й ще окапят и изгният в земята.

Веднъж край рекичката се разнесъл грозен боботещ шум..не, не било жуженето на майския бръмбар,не било пърхането на пеперуда, не била песента на чучулигата..било нещо непознато. Върбичката попитала отражението във водата, но то както винаги останало беизразно. А шумът приближавал…върбичката затворила очи и зачакала…

Когато отворила очи усетила странна миризма…огледала се тревожно с очи търсейки познатото отражение във водата, но него го нямало…нямало вода..полянката също била изчезнала. Ужасена върбичката опитала да разтърси клоните си, но о, ужас..тях ги нямало…нямало ги нежните листа, омайните цветове, сладкият сок….Върбичката разбрала, че нещо ужасно се е случило…

Към нея се приближил някой…прокарал пръсти по обезобразеното й стъбло, взел я в ръце, прегледал я щателно от всички страни и казал:

“Какво да те правя? Толкова си чепата и негодна, че няма да си струваш и малкото лепило и гвоздеите..Не мога да направя нищо от теб. Не си ми нужна” Хванал върбичката (която била вече просто талпа, но не знаела) и я захвърлил в мрачен, влажен таван. Минали години…върбичката била проядена от дървояди, изкривена от просмукалата се в нея влага, уморена от самотата, но все още жива (нали знаете, че върбичките живеят 100 години)…..

Тук приключва и първа част от нашата история….

Търси се нещото, което може да бъде направено от нашата върбичка… ако има такова, разбира се…

очакваме предложения…

Madonna

Думомания

flickr-words.jpg

Думи, думи, думи...Преситена съм от тях. Излизам вън..вървя, оглеждам се наоколо...виждам думи. Думи по дрехите, думи по колите, думи по витрините, думи по блоковете, думи по стълбовете...думи, думи, думи.Разкривени, искрени, лъскави, помпозни, думи без смисъл, думи без автор..цял свят от думи.

Включвам телевизора и виждам думи-бликат...мигащи,големи, цветни и дразнещи, предизвикващи, влияещи....думи. Същото виждам и на компютъра...залива ме вълна от думи...блогове, форуми,чатове, имейли...думи. Завива ми се свят..В работата думи...подредени, измислени, прецизни и убедителни...думи.

Прибирам се..детето ме посреща с книжка с думи..

Думи, думи, думи...

Светът е полудял по думите...Всичко е вече на думи..пазаруваме по думи, избираме по думи, запознаваме се с думи, живеем с думи, обичаме на думи,любим се на думи...

Цялата тази думомания ме задушава.Липсват ми звуците, интонацията, тембърът на нечии глас,липсва емоцията,изписана по лицето....

Думите не са достатъчни за пълноценно общуване.Не и за мен.На думи всички са силни, уникални и неповторими...а всъщност какво уникално има в копи-пейста?!

Сигурно има хора, които се хранят с думи и думите осмислят цялото им думодневие..аз не съм от тях.Не искам приятели на думи, обещания на думи,любов на думи...искам емоция...

и по-малко думи...

Madonna

ПРОГЛЕЖДАНЕ

Не знам как се случи, генетична обремененост от мама,вероятно.9 клас съм,слагат ми очила,кво толкова...много хора носят очила,дори изглеждам ‘фънки’.Диоптрите са -0,5.Късогледа. Фастфоруърд ..9,10,11 клас...диоптрите са около -2.Дори и с очила не виждам цените на стоките в магазините...трудно разпознавам познатите по улицата..затова гледам в земята..Студентство..Шекспир..книги в електронен вариант..диоптрите растат..яко недоскив съм...влизам в дискотека зимата...цайсите се изпотяват..махам ги и ...нищо не виждам...срам...слагам лещи.Гримирам се,никой не знае,че съм скрита къртица..махам маникюра заради лещите..стерилно чисти ръце..очите ми се изморяват..влизам в запушени заведения..отврат..очите кървясват като на алкохолик...компютърът ми ‘пържи ‘ очите..Компромис..лещите само като излизам..вкъщи комфорта на цаките.Минават още няколко годинки..юпии ще ставам мама...Докторе, диоптъра ми е голям..искам секцио...Не може,отсича..нямаш -6 диоптъра, нищо няма да ти стане....Напъвай,напъвай,напъвай....след 3 часа..напъвай,напъвай....аху-иху...посъвземам се..да,ама като си махна очилата и трудно виждам къде са..да не кажа не виждам...

Търкул няколко месеца..отивам на лекар -5 ...тва на нищо не прилича вече..влизам в морето..не виждам после къде да изляза..егати живота....

Стига,край...

Ще се примиря,че никога няма да стана пилот...

Миопия...прогресивно растяща...а уж диоптъра щеше да расте само в пубертета...да,да..

Абе защо не направим лазерна корекция ,предлага любимия...леко уплашена казвам..ми, добре..Речено, сторено...Определиха ме като подходяща, задължително условие е 6 м. диоптъра да не мърда..т.е да спре да расте..търпение..пейшънс хъни..

Минават 6 месеца, няма растеж.....препращат ме на друг доктор. Правят нужните изследвания..

Въздушена тонометрия (измерване на очно налягане),

Цветна карта на роговицата - Компютърен топограф

WaveScanапарат с вградена дигитална система за сканиране на окото “Wave Print”. Изследването представлява цветна карта или дигитален отпечатък на очите. Чрез нея се изследва не само роговичната повърхност, а цялата система на окото и се разкрива строго индивидуалният начин, по който се пречупва светлината. wavescanuj1.jpg

Пахиметър-Измерване дебелината на роговицата.

Корнеален топограф - ОRBSCAN-Оптичен срез "наживо" на роговицата.

Оптичен кохерентен томограф - ОСТ-Извършва напречен срез на предния очен сегмент; изследването е безвредно, безболезнено и безконтактно. Апаратът дава информация за анатомичните структури при глаукома, заболявания на ириса, склерата и цилиарното тяло.

Оптичен кохерентен томограф на ретината - ОСТ заден сегмент-Оптичен триизмерен срез "наживо" на макулата и зрителния нерв.

всичко е ок,продължавам да съм подходяща...

Ще ми бъде приложен метода Lasik , другият възможен е Lasek/PRK.

И двете процедури променят формата на роговицата, за да коригират диоптрите при късогледство, далекогледство и астигматизъм. При PRK (фоторефрактивна кератектомия) лазерният лъч работи върху повърхността на окото, докато при LASIK той работи върху вътрешните слоеве под тънко предпазно капаче от роговична тъкан.

Т.е . при LASEK/PRK горния епителен слой на роговицата, точно над ириса /и намиращата се под него ретина/ се "изстъргва" - отстранява се, след това лазерът работи върху ретината, като изпарява микрони от нея в точно определени чрез скенер и по компютърен път сегменти, след това се поставя контактна леща, специална, която престоява там, без да се маха, 15 дни, в рамките на което време се приема, че тъканта трябва да се е възстановила. Лещата не позволява да стане замърсяване, но пък е доста по-болезнено А - LASIK, се различава от първия единствено в първата част от процедурата - вместо да се премахне горния епителен слой, се изрязва т. нар. ламбо /с ударение върху "о"то"/, което се повдига и под него лазерът работи, след което ламбото се намества обратно от оператора и с това процедурата по лазерната корекция приключва.

Месец преди операцията трябва да спра да нося лещите...речено-сторено..

Определяме дата и идва ДЕНЯТ...

Леко притеснение ме е обзело..изчела съм всичко, наясно съм с процентите на успех и неуспех..отивам..карат ме да подпиша, че съм запозната със страничните действия, ако не спазвам препоръките...стомахът ми става на топка...покриват ми косата с медицинска шапка и започват да ми капят ‘упойка’ в очите. На няколко пъти...гледам хора влизат и след десетина минути излизат..една сестра ме успокоява..не че съм притеснена..но е приятно да има някой, който да ти говори..Докторът ме е харесал..държи се приятелски с мен, а и аз не му спестявам въпросите си...влизам вътре..стаята е пълна с лекари и асистенти и един огромен лазер, с легло под него...лягам, вързват ме..прикрепят тоест..студено ми е...докторите си говорят за приключилата им лятна ваканция..питат ме дали се страхувам..не, казвам...Само няма да мърдаш, предупреждават ме..и няма да говориш, дори и да ти задам въпрос няма да отговаряш казва ми доки. Добре...залепят ми някак си окото, за да е постоянно отворено...виждам с него право нагоре..поливат го с нещо..не усещам..усещам как ми слагат нещо кръгло..все едно изрязват формичка от тесто..така го почувствах..доктора ме пита нещо..отговарям..упс, нали казах да не отговаряш..хаха, всички се смеят..виждам как една марличка се приближава към окото ми..почистват го ..приготви се..лазерът ще работи само 40 секунди..няма да мърдаш ,не се страхувай..гледай само в оранжево-червената точка..започваме...някой отброява секундите в обратен ред, друг ме насърчава..браво, справяш се, още малко...господи, замириса ми на изгорено...окото ми се пърли...усещането не е приятно, но не е и болезнено..още малко...3, 2, 1..браво...Спряха..отново парцалчето измива окото ми..почиства т.е...обилно поливат окото с някаква течност..махат формата за кръгчета от окото ми..облекчение..поемам си въздух..ред е на второто...същата процедура,само дето секундите са по-малко, защото това око е с по-малък диоптър...тук усетих лека болка...излизам вън..трудно си отварям очите..светлината е зверски болезнена..сълзят..малко болят..доктора ме вика в кабинета и ме кара да му показвам цифрите..едва си отварям очите..казвам каквото мога..перфектно,казва..утре ще си по-добре..сега слагаш тези очила( специални тъмни очила с ластик), държиш си очите затворени цяла нощ..утре ще се видим..толкоз..милото ме чакаше отвън..замъкнах се до колата и го прегърнах...погледнах в ръката си, бяха ми дали хапче диазепам...прибрахме се..детето се изплаши като ме видя с тези очила..легнах..усещане за дискомфорт, болка, сълзи в очите..стоя на тъмно..не мога да заспя..мисля си..за утрешния ден..12 дена ще трябва да спя с тези очила..не трябва да си мия главата, лицето, очите..ще слагам два вида капки..не трябва да вдигам тежко..абсолютно забранено е, не трябва да плача...сърби, нямам търпение да се погледна в огледалото..очите ми приличаха на пържено яйце..минават няколко часа..събуждам се..ВИЖДАМ...ВИЖДАМ, чувате ли..отивам до прозореца..виждам колите..хората..виждам, светлината ме дразни..стоя с очилата..отивам на контролен преглед..доктора е доволен..отлично казва и ще става все по-добре...минава месец, отивам на контролен преглед..диоптрите са на 0. Светлинките още ме дразнят..виждат се леко размазани..светофарите, малките светещи лампички, диодчета и дребосъци.Има дни, в които виждам замъглено с едното око..все едно ми е зацапано..след час-два се оправя..Всичко ще отшуми..с времето. Минаха 6 месеца.0,0,0,...виждам, виждам...шофирам, гримирам се...чувствам се ..нормално..Колко много е всъщност...зрението...

Хей,свят...приготви се..вече виждам....

Благодаря ти,Алекс..благодаря ти,докторе...благодаря ти 21-ви век...

Lasik за любознателните