За този блог

Мразя описанията, баси!

Публикации в този блог

algor

ама нещата не са надобре

Просто не знаеш колко добре знам, че нищо не е надобре. Даже преди малко се чудех дали да пиша в блога точно за това, че сапунения мехур отдавна се е спукал и цяла държава не работи; шефа не пуска пари, докато не преразпредели ключовите позиции; фирмите фалират и огромната задлъжнялост помежду им добива страхотни размери и т.н.

Сега все пак е лято и сметките са по-малки, няма плащане на отопление и прочие, но се чудя как толкова малко хора около мен си дава ясната сметка колко са зле нещата и какво ще стане октомври - ноември, като получат първите по-високи сметки за ток, парно и останалите консумативи домашни.

Всъщност всеки докато работи явно не вижда извън собствения си нос за какво става дума, но като отиде на улицата тогава вижда грозната действителност.

Аз лично явно след толкова години труд и мъка ще се ориентирам навън. Тук убиването идва от липсата на каквато и да е перспектива в близко и по-далечно бъдеще.

Смешна, грозна, прекупваческа държава сме. Липса на идея, липса на пазар, липса на търговия, липса дори на търговци, липса на морал, липса на чуваемост, липса на развитие...

Всеки е застанал пред хралупата си и чака на хоризонта да се появи "плячка", която да излъже и да изкара 2,200 или 2 000 лева. Е как ще стане без усилие се чудя...

Как да си възпитаваме децата в любов към страната си?!?! Нали същите тези деца питат "Защо?" като им кажеш "Дете мило, обичай страната си, бори се за нея, отстоявай националните интереси винаги и във всичко..."

На въпроса Защо? какъв да е отговора? Нали убедения човек е най-аргументирания и е способен да убеди максимум хора с минимум усилия?!...

Избягвам в последните месеци отговора на този въпрос аз. И не, не мислете, че говоря за политика - най-малко за това са мислите ми. Е, тя също е част от картинката, но пропуснах по-горе да спомена и политиката в липсите, които изредих. Ако трябва да определя политиката като цяло, бих казал следното за последните 20-ина години :

Шайка недоволни крадци и разбойници, които сменят във властта шайка доволни крадци и разбойници. Като всички "недоволни" в началото на мандата се превръщат в прекалено "доволни" в края на същия този мандат.

Но майната и на политиката.

Няма политика, която да може да се сравни с липсата на желание, с липсата на бъдеще, с липсата на елементарна визия за следващите 12 месеца ( не 12 години!!! ).

Какво им стана на хората? Къде изчезна волята ни за борба, за промяна, за градене, за създаване?!?! Защо в последните 15 години толкова обичаме да рушим, да тъпчем и да премахваме, вместо да вървим напред и нагоре и поне да опитаме да сътворим нещо мънинко, което да се помни и да остане за децата ни?!?!

Толкова обичаме да ни тъпчат и да ни навират в калта та чак се чудя кво толкова кефско има да бъдем окаляни и да не си изравяме физиономиите от калта...

А бе не се ли задушавате? Нямате ли желание да се измиете? Нямате ли желание да изправите глава малко и да вдишате с пълни гърди?!?!

Не, това не е патос и не са празни думички просто, а неща, които са трупани, трупани и то не от вчера и днес. Умирам, когато виждам как хората около мен се закопават с всеки изминал ден. Умирам, когато същите тия до вчера морални хора гледам как се продават за по 200 - 300 лева. Гнусно ми е, когато се потъпкват отношения, градени 15 години и как отиват в коша заради някакив смешни жълти стотинки...

Криза е, казват, нали знаеш...

Знам аз, знам. Ама тази криза рано или късно ще приключи. Може след три години да е, но ще си замине. Е как тогава, питам аз, ще си извадите същия този продажен морал, ще го изперете и ще го сложите отново на преден план? Мислите, че ще е същия ли? Мислите, че всичко ще бъде забравено в реките от пари и всичко ще е по старому?

Не! Определено няма да е. Поне за мен.

Няма как да си продал морала и честта си вчера за 200 лева, а от днес да си най-големия радетел за права и свободи на пазара на продадените душички.

Това се случва не от вчера навсякъде около мен. Продадоха се. Толкова много хора се продадоха...

Да, ама търсенето вече го няма. И сега какво? Накъде? С кой? Защо? Какво ще се продава от тук насетне, след като няма търсене?

Такива ми ти работи.

Може и още, ама все тая.

Източник: За какво си мислите в момента (част n+2) ?

algor

...

http://www.youtube.com/watch?v=s2xA4i257aY

Ако можеш да запазиш разума си,

когато всички около теб са го загубили

и те обвиняват затова.

Ако можеш да повярваш в себе си,

когато всички се съмняват в теб

и да приемеш тяхното съмнение.

Ако можеш да чакаш, без това да те изморява,

и лъган да не се занимаваш с лъжи,

и мразен да не се поддаваш на омраза

като в същото време,

нито да изглеждаш много добре,

нито да говориш твърде мъдро.

Ако можеш да мечтаеш и мечтите да не ти стават господар

Ако можеш да мислиш, без мислите да са единствената ти цел.

Ако можеш да посрещнеш Успеха и Бедата

и да се отнасяш към тези две измами безразлично.

Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изрекъл

изопачена от мошеници и да направиш от нея капан за глупци.

Или да наблюдаваш нещата, на които си давал живот,

и сломен, и унижен да ги изграждаш с износени инструменти.

Ако можеш да направиш един куп от всички твои победи

и да ги рискуваш в игра на "ези или тура",

и губейки да започнеш отново, от самото начало

и никога да не прошепнеш дума за твоята загуба;

И ако можеш да усилиш твоето сърце, нерви и мускули

за да ти служат добре още дълго след тяхното изхабяване

и така да задържиш, когато нищо не е останало в теб,

освен Волята която им заповядва: Дръж се !

Ако можеш да говориш с тълпата и да запазиш достойнството си,

да живееш с царе и да не губиш връзката си с обикновените хора.

Ако нито врагове, нито скъпи приятели могат да те наранят

Ако всеки разчита на теб, но не твърде много.

Ако можеш да запълниш непримиримата минута

с 60 струващи си секунди сдържаност -

твоя е Земята и всичко което е в нея

и което е повече - ти ще бъдеш Човек, сине мой!

...

algor

Ако преди години някой ми беше казал, че седейки в 23.00 часа на стола и шетайки из нета, ще изпитам неистов кеф от шума на камион на фирма "Чистота" и крясъците на циганите, които мятат десетките торби с боклук ин дъ камиона, щях да му се изсмея неистово и да го обявя за луд.

Да, ама да ви кажа, че ми е кеф в момента, ще е малко. Много ми е кеф даже, като гледам как огромната купчина боклук намалява бързо и въпросните цигани са ми по-свидни от братя и по-мили от касиерката, която ми отваря личния сейф в банката.

Сигурно ви се струва ненормално, но аз тоя боклук го възприемах все едно ми е в къщи. Сигурно ще ме обявите за болен, но гледайки как купчините с торби се увеличават всеки ден, мен ме болеше все повече и повече. И всяка вечер завивайки покрай блока от булевард България някаква тиха надежда ме топлеше и се надявах, че купчината няма да я има. Но цели 9 дена по нещо умираше в мен, виждайки, че всичко си е на мястото, както е било сутринта, че даже и малко по-набъбнало.

Сега съм с близо 300 кила боклук по-чист. Сега съм с близо поне 30 години по-близко до рая. И знам, че в рая няма камиони на "Чистота", но не съм сигурен, че Бойко Борисов няма да е там.

За първи път в живота си ще кажа в очите на измисления ни кмет какво мисля за него. За първи път ще го обвиня като гражданин и ще му кажа, че е изгубил един глас от все повече намаляващите такива в негова подкрепа. Ще му кажа също, че ми писна от мрънкане и псевдомъжкарството, което симулира. Ще му кажа, че не ме интересува дали са го прецакали от БСП или от НДСВ, защото кмета е той и точно той трябваше да се справи с боклука по най-бързия начин първо, а после да си ги мерят с политиците. И ако така беше направил, такива като мен нямаше да бъдат толкова явно отвратени от нещастието на най-некадърния и най-въздухарския кмет на столицата.

Ще му кажа накрая да прочете бавно една незабравима за мен "Приказка за стълбата". Не, че ще го направи, но и мен не ми пука разбира се.

На мен ми пука от това, че съм чист и от факта, че утре сутрин картината под прозореца ми ще е различна от последните 9 сутрини.

И се сещам в този миг колко сутрини през годините съм ги псувал същите тези камиони будейки ме с невъобразимия си шум и същите тези цигани, крещейки по улицата като индианец, който си е фраснал топките с тухла.

Сега обаче всички те ми се струват като стадо висшисти на концерт на Виенската филхармония.

И всичко е толкова пролетно, толкова слънчево...

А ти, където и да се намираш, каквото и да правиш, какво би казал на кмета си в очите?

пп. Винаги съм се отвращавал от алчни изверги, които за да постигнат личните си цели, потъпкват елементарни човешки отношения и права.

Аз лично третирам мръсотията в града ми, като мръсотия в къщата ми. Явно обаче, това е малката разлика между мен и кмета. Е...и в това, че той има милиони евра като богатство, а моето богатство се измерва с друго.

algor

...

...

Винаги ли знаеш накъде отиваш

винаги ли неуморно крачиш?

Време е да спреш да си починеш

време е да спреш да влачиш.

Усети ли как бързо ти премина живота

в гонитба на разни мечти украсени

докато се бориш за черешка в компота

порастнаха неусетно и децата засмени.

Я приседни тихо на пейката в парка

погледни внимателно хората в лицата

виж Съдбата - старата си другарка

как с Любовта пият вода на чешмата.

Двете ти са мили, красиви и вечни

няма как да им забравиш номерата

затова друже приеми ги за безсърдечни

и ги разпни в хола си, на стената.

Накрая обаче преди да тръгнеш отново

запали им една свещ да остане да свети

да гледат мъката на войника от олово

а той да вижда спомените им клети.

------------------------------------------------

Аплаузи, цветя, шампанско - завесата пада.

Очи, грим, сълзи - живота е изненада.

Любов, желание, страст - към залеза ни повежда

Живот, смърт, забрава - няма никаква надежда.

2008-11-09-cl-JVSEKMGIB.jpg

algor

Жик-так!

Този път няма да засягаме прасетата

ще обърнем внимание на протежетата.

Особен статут имат те в обществото

повечето се издигат чрез леглото.

Имаме обаче и една особена група

като бебета са хранени с Милупа.

Когато почнали да се осъзнават

разбали, че е гот да управляват.

Тогава милите се хванали с интригите

усъвършенствали неща дето ги няма в книгите.

Усещали те, че могат да дишат пълноценно

само когато подхождат към хората враждебно.

Да, обаче властта сладка кат парите

е стремежа, който им осмисля дните.

Заради пустите права готови са да се продават

без значение дали на дявола ще пристават.

Ех...на тия дай им власт и гледай им сеира

в живота наш често явно случва се така.

Който в реала е издънка и го води пастира

във виртуала се прави на велик - шитня.

guillotine-2.jpg

algor

Явно всички рими поеха към Римини

освободиха доста място за есетата.

Ще се правим, че изобщо не боли ни

отдавам чест-да влизат и прасетата.

Грух грух ето я строена войската

маршируват вече по жълтите павета.

Загладили косъм и вдигнали главата

не осъзнават изобщо какви са лекета.

Щастливи прасета+талантлив продуцент

дали рекламата знае колко е верна?

Аз не познавам живо прасе-дисидент

а вие гладен продуцент на свинеферма?

054.jpg

algor

Най-актуалната тема тези дни - т.нар. протести.

Чудя се тези 2-3 дни какво ми човърка мисълта. Нещо, което се е загнездило ей тук изотзадека и ръчка ли ръчка. Бавно и полека изплува обаче. Спомена се показа бистър и чист като момина сълзичка.

Ами да - една нежна хронология, пряко свързана с януари и протести.

Помните ли 10.01.1997г.?

Преди да започна да се ровя за дати, лица и събития се поразтърсих с гуглеточкацом и естествено по-умни хора от мен бяха направили това, което при мен се проясни чак сега. Поради това ще си позволя да ползвам в една част труда на колегата Мерилиън от два други форума.

място и дата: София, 7 юни 1990 година, митинг на СДС на “Орлов мост”

участници: хора от всички слоеве на населението

мотив: идеализъм

цел: победа на парлементарните избори

резултат: първият горчив урок на демокрацията, тези които ни управляваха продължиха да ни управляват и занапред

Еххххх...

Как да накарам това, което е вътре в мен да излезе и да се пльосне тук, за да го видите...

Само при спомена на това събитие, чувствата вътре в мен стават едни такива волни...сини...чисти...тръпката преминава по цялото тяло отгоре надолу и после обратно...

Баси кефа! Чистота, хора, вяра и искренност. Това бяхме ние тогава. И макар да бях на работа в телевизията ни (тогава само една), прибягвах със скоростта на девет диви прасета от входа на ТВ до орловия, за да видя и чуя нещо макар и кратко, да усетя чувството, да усетя порива на хората. Порива, подтискан толкова много години, събиран и таен, за да го покажем в тези толкова чакани и жадувани дни на свобода и демокрация...

И повяравйте - нямахме нужда от много подканяне за да бъдем там, където ни подсказваха сърцата и душите ни.

място и дата: София, 10 януари 1997 година, Обща безсрочна национална стачка

участници: хора от всички слоеве на населението

мотив: гладът

цел: предсрочни парлементарни избори

резултат: след няколко успешни години на управление, един политически лидер предаде народа си защото не успя да се пребори с голямото си его.

Дългите дни на протестите. Отново бях на работа. Мраз, барикади, мизерия и хиперинфлация. Излизаш сутрин с пет лева, които ти стигат за хляб и половина. Не знаеш обаче към 18 часа дали ще ти стигат тия пари и за половин хляб. Лекарства се пазаруват само с долари в аптеките. Наложи ми се да купувам едни лекарства за детето. Взех назаем 100 долара - връщах ги 4 месеца. Баси!

Докато дойде 04.02. Разбира се все съм си на работа. Само дето работното ми място не беше сградата на Сан Стефано 29, а щото съм много отворен ме праснаха в ПТС-а, на гърба на коня. "Айде моето момче, щом даваш идеи да сме готови да предаваме от места, където се очакват горещи събития на другия ден (пореден ден на протест и очакване на огромна маса от хора от провинцията пред НС), слагай ушанката, организирай техниката и разгъвайте. Имаш 4 часа за технически проби в 18 часа и...айде изчезвай."

И изчезнах.

После бях горд с местоположението, избрано от тъпата ми интуиция. Защо ли? Защото там беше възлово място вечерта, когато БСП върна мандата.

Репортер Милена Цветанска - това е първото и живо предаване в живота. Чудя се да съм хепи от това, че успях да уредя захранване за техниката, телефонни линии и да се преборя с ченгетата къде да бъде техниката или да оплаквам съдбата си, че трябва да държа ръката на "водещата", която при -17 градуса се потеше кат свинкя на припек. Ама то от зор и предстартова треска де. Пак баси.

Е, чу се, че са върнали мандата и...и стана ебати мешавицата. Суматоха, каквато не бях виждал. (а аз бая съм се нагледал на такива междузвездни войни) Репортери търчат на една страна, оператори на друга, аз търча между всички и крещя кат алтав, за да внеса някакъв ред. По едно време се обръщам и виждам Мозер да крачи гордо на 10 крачки от мен. Изкрещявам се към Цветанска "Мозееееееееер..." и махам в посоката и като Карлсон дет слиза от покрива, ама не му работи перката. Оная се втурва след нея с микрофона, а оператора с камерата маа на подскоци и той. Обаче въпреки героичните усилия на идиотите, Мозер си крачи и аха-аха да избяга от обхвата на камерата и прилежащия и кабел. Виждам аз, че няма да стане културно и без да се замислям се изкрещявам "Ей Мозер!". Оная се спира, обръща се и ме поглежда странно. Аз използвам мига, на два подскока се озовавам до нея (нали един подскок ми е около 3 метра баси), хващам я за ръката и изсъсквам докато изпускам ледения си задъхан въздух измежду зъбите "Георгиев от телевизията. Приятно ми е. Ето я колежката Цветанска, която ще ви зададе пред камерата няколко въпроса". Наща Мозерка стои изтукана (щот мисли, че я снимат), а аз на 8 подскока се озовавам при ПТС-а и се изкрещявам по разговорната на режисьора в апаратната "Мозер и Цветанска са готови с горещи новинки. В ефир да са до 1 минута". Докато поемам кенгурските си движения наобратно, чувам в далечината гневния рев на режисьора "А бе ти ли си режисьора, че ще ми казваш кой кога да е в ефир...", но не ми дреме. Установявам, че трите дървета (Мозер, Цветанска и оператора) са готови и със задоволство усещам кефа как се разлива в душата ми, когато оператора закрива микрофона с ръка и ми казва на ушо "Включват ни след 15 секунди"...

Страхотно се получи!

А на наш гръб 6 човека станаха началници. Тия, които -докато ние мръзнехме с часове -си седяха в топлите кабинети и поддържаха връзка с Костов и компания. След това се разбра какво аджеба е да си Костовист.

Колко сме били наивни, божеееееее...

място и дата: София, 14 януари 2009 година, Национален протест

участници: екозащитници, майки от форума на "БГ Мама", футболни фенове, други

мотив: неясен

цел: неясна

резултат: взаимни обвинения от всички страни - от участници за полицейски произвол, от полицията за провокативни действия на участници и накрая като за капак на всичко - кавги и побой между самите участници в "националния протест"

Онзи ден един приятел от онова време ме пита "А бе не изпита ли поне за миг желание да си там, на протеста".

Отговорих му : Протест ли? Къде това? Кой протестира и за какво?

Доста хора като мен мислим, че времената на този вид протести отминаха безвъзвратно.

Да, пак ще протестираме, но не както по онова време.

Защо ли?

Ами защото много хора имаме хиляди лични мотиви и причини да излезем да протестираме, но търсейки не намираме нито една обществена или политическа фигура, заради които да си заслужава да го сторим.

Какво ни остава?

Да се кандидатираме самите ние.

Поне се познаваме.

И най-важното - в същината и в душите си не сме се променили.

И сигурно ще го направим.

Скоро...

algor

Да убиеш присмехулник!

Аз,човекът,съм се родил наивно обичащ света!

Сигурно съм го обичал истински,защото не съм и помислял, че го обичам...

Трябва да е така.Сигурно е така!

С толкова други е било така...

С какво съм бил по-различен?

Аз,човекът,помня!

Гледах слънцето без да примижавам с очи...

И се чудех защо другите го правят.

Гледах ги с онова голямо зелено петно пред очите си...

И се чудех защо го правят!

Не ги виждах...

Бях ли по-различен?

Обичах да гледам слънцето...

Обичах да гледам невиждащо наоколо...

С онова голямо зелено петно пред очите си...

Обичах да не виждам!

И да гледам как зеленото се размива във всички останали цветове...

А петното се прибира в конкретни форми...

Проглеждах!

Аз,човекът,заспах!

Задрямах,засънувах!

Засънувах кошмари…

Аз,човекът,се събудих плувнал в студена пот!

Погледнах в запотеното си съзнание, окачено върху фаянсовите ми мисли...

И се зарадвах, че не се познах в онази клоунска маска!

Аз,присмехулникът,се родих!

Наивно смеещ се пред света...

Сигурно съм се смеел истински,защото не съм и помислял, че се присмивам...

Трябва да е така.Сигурно е така!

Никога повече не беше така...

Бях ли вече различен?

Аз,присмехулникът,се смеех!

Като всеки клоун,като всеки шут...

Един ден някой повдигна клоунската ми маска!

Погледнах в пукнатото си съзнание, окачено върху олющените ми мисли...

И не се зарадвах,че не се познах зад онова черно домино!

Аз,меланхоликът,се родих!

Наивно мечтаещ за света...

Сигурно съм мечтаел истински защото не съм и помислял да мечтая...

Трябва да е така.Сигурно е така!

Мечтал ли съм друг път така?

Бях различен!

Аз,меланхоликът,се влюбих!

Влюбих се в думите...

Засаждах ги грижливо и там никнеха цветя...

Засаждах ги и никнеше трева!

Аз,меланхоликът,се обградих с духове и сенки на хора, които не познавах!

Живи хора,които навярно съществуваха в своето време...

Докато аз не съществувах в моето!

Не виждах своето време!

Не гледах своето време!

Изгасих своето време!

Стана тъмно...

Сенките изчезнаха...

А духовете духнаха!

Аз,присмехулникът,се преродих, наивно проклинащ света!

Сигурно съм го проклинал истински,защото не съм и помислял, че го проклинам...

Трябва да е така.Сигурно е така!

Рядко се случваше да е така...

Мислех, че съм все още различен!

Аз,присмехулникът,се смеех горчиво!

“Горчиво!Горчиво!Горчиво!...”/ха-ха/

Прилоша ми.Може би от едно безсъзнание щеше да ми олекне…

Аз,меланхоликът,се събудих глухо виещ срещу света!

Сигурно съм виел истински защото не се мъчех да вия...

Трябва да е така.Сигурно е така!

Често беше така...

Бях ли все още различен?

Аз,меланхоликът,пожънах думите!

Струпах ги в хамбари за зимата...

Останаха ми трохи за посев...

Разпилявах ги наоколо и те гниеха като есенни листа!

Плюех думи като кобра право в очите си...

Достатъчно бях втренчен в себе си да се парализирам с няколко мисли.

И десетките ухапвания…

Думите плюеха по мен!

А аз не виждах нищо…

Бях по очи в калта.

Затова значи е било толкова тъмно!

Станах и фокусирах мухлясалия правоъгълник,останал след съзнанието ми,върху просмуканите с влага мисли...

Нима това бях аз?

Защо всички се опитваха да убият присмехулника в мен?

Дори и сега...

Когато той е единственият който може да ме спаси!

Който си мисли, че може да ме спаси.

Който си мисли, че може да ме спаси…

Мъртъв е…

Аз,присмехулникът,съм мъртъв!!!

Аз,човекът,се съгласих да го разпозная...

"Не-казах им - не познавам човека."

Наистина ли мислеха че ще им се предам?!?!

--------------------------------------------------------------------------------------

Това съм го писал много отдавна.

04.11.2004г. стои като дата.

Защо го публикувам тук ли?

Защото искам да го прочетете. Не някой конкретно. Тези, които могат да мислят, не спират да го правят. Въпроса е, че тези, които не мислят станаха прекалено много. Мислех си преди време, че актуалността на написаното ще изчезне назад във времето. Да ама не. Даже напротив. Задълбочен и огромен анализ мога да направя за връзката между написаното и форума. Спира ме единствено корена на "анализ". Как мога да пиша нормално, когато творението е свързано с анал и лизане?!?!

По същия начин адски се възбуждам от аналитика. А бе то убаво тика, ама...

Баси!

Аре стига.

пп. А стига ли?