• публикации
    31
  • коментари
    422
  • прегледи
    1042

За този блог

личен

Публикации в този блог

sposata

10. Роналдо.

За по кратко го наричам „Дебелогъзия португалец”. Подразни ме много когато беше съотборник на Митето и всички се превъзнасяха по него, дори Съра. Вместо всички да гледат към Митко, тръгнали да се занимават с тоя тъпанар. Наскоро много се смях на откровението му, че се бръсне навсякъде за да не пречи нищо на бързината му. Да, и задника си бръснел, защото всеки косъм бил от значение. Явно тия на кривата му глава не пречат на свръхзвуковата му скорост или пък просто тича с г*за напред. Разликата наистина е минимална, като го погледне човек.

9. Бат Бойко.

И аз като всяка българка минах през периода на влюбване, дори го посънувах 1-2 пъти, но по незнайни причини това влюбване се превърна в крайно непонасяне. Чуствам го точно като бивше гадже, на което съм видяла всички номера и вече ми е опротивял до степен да не му понасям погледа даже. Впрочем Бат Бойко наистина прилична удивително много на едно мое бивше гадже, който понастоящем е свещеник в Казанлък. Дразни ме много и не мога да го слушам. Много често му викам, докато той говори по новините.

8. Дискотечна музика.

В колата, на работа и у нас, слушам основно BG радио. Под страх от смъртно наказание е забранено около мен да се пуска всякаква нова чужда музика. Единствено за латино музика може да направя компромис. Всичко е с времето си. Когато бях млада не излизах от дискотеките, сега дори входовете им ме дразнят. Последния път, когато бях на дискотека шляпах на „Максимус” голите задници. Сега вече не ми се шляпа, а музиката може да ме изкара от равновесие.

7. Хъркането на Калин.

Като заживяхме с Калин много се радвах, че почти не хърка. Похърка 2-3 мин. Докато заспи, а после спи като бебе. Години си изкарахме така спокойни в семейното ложе, но от 2 години нещата се промениха. Хърка по цяла нощ, независимо от положението, в което лежи, независимо от това дали е пил или не. Нощем посред сън се будя от дразнещия шум и започвам да му викам. Имало е случаи, в които съм искала да го задуша с възглавницата, да го ритам, да го блъскам и т.н, докато не спре да хърка.

В интерес на истината зет ми хърка много по-страшно, ама 10 пъти по-страшно, и въпреки това на сестра ми не й пречи това. Явно аз съм сбърканата.

6. Другите шофьори.

Чак не знам от къде да започна. Страшна работа е това ви казвам. Войната по пътищата е в разгара си и няма намерение да свършва. Страшното е, че я водят, не най-добре подготвените, а тия дето хал хабер си нямат от света и просто са решили да видят какво ще стане ако натиснат копчето. Съботно неделните шофьори например, седят зад волана, ама го стискат яко с двете ръце и гледат целеустремено напред, без да поглеждат в други посоки и натискат неистиво газта за да се движат с неземните 60-70 км/ч. Другите естествено са ония камикадзета с лъскавите коли, дето минават покрай теб, все едно си спрял. И двата вида са много страшни, защото първите ти изкачат рязко отпред, а другите отзад.

Предпоследния път като пътувах към нашите, реших да пътувам спокойно и да спазвам навсякъде ограниченията, като се стремя все пак, да карам и икономично. Е, не стана. На магистралата в средната лента ми карат със 100, дори с 80-90 на места, в крайната със 150-160. Излезнеш веднъж да изпревариш и после не можеш да се прибереш. По междуградските пътища положението е подобно. Едните карат с 60, най-много 80, а другите със 120. Познайте аз от кои бях, да не говорим, че като теглих чертата се оказа, че да карам с 90 ми е супер неикономично.

5. Социалната политика.

Мислех тази точка да е посветена на пенсионната реформа, но после като размислих, се сетих, че тя е само част от по-големият проблем. Всички реформи, които се предприемат в момента от повечето европейски страни ми се виждат толкова гнусни, че чак не мога да намеря думи. Увеличават възрастта за пенсиониране, като изреждат една камара умни доводи, които видиш ли щели да подобрят живота на всички, но зад всичко това всъщност е безсърдечната сметка, че повечето хора няма да са живи за да доживеят 2 годишнината от пенсионирането си и, че по този начин ще се спестят милиарди. В България сметката е още по безсърдечна – целта е повечето да не доживеят пенсионирането си.

Със същите топли чуства и загриженост днешните управляващи подхождат и към жените и майките, а грижата за децата не искам да я зачеквам, че ще ми се разтреперят ръцете от яд.

4. Свеки и баба Здравчи.

Може би се дължи на бушуващите хормони, а може би вината не е в мен, но Свеки напоследък ме дразни все повече. За баба Здравчи е ясно, че ме дразни дори със самото си присъствие, а понякога и само с новината, че ще идва, но със Свеки нещата са по-сложни. Танцуваме с нея танца си и се усмихваме като за снимка, но моята усмивка, все повече се озъбва и незнам докога ще мога да сдържам думите си. Предния път като бях бременна се скарахме, та чак се изнесохме с Калин. Да видим този път как ще я караме.

3. Неграмотните тийнейджъри.

Ох, какво ще ги правим тези деца?! Все се надявам, че всичко това го правят, само защото са млади и не искат да робуват на никакви правила, но не може човек да не се притесни поне малко, още повече, че вече съм виждала как със същия правопис и въобще начин на мислене ми кандидатстват за работа. За да онагледя тази точка съм ви приготвила нередактиран разговор между няколко 12-13 годишни момиченца проведен по повод една снимка във Faceboоck. Едно от децата е племенницата на Калин.

Nicoleta KuteVa - bate Lili hiper sladkata si tyka,no zamsetka na tva deizi prili4a na pensioner ,a krisi mn mi mqza na uniq ku4eta deto mucunite im sa kato na praseta i ne im se vidat o4ite,ama vupreki vsi4ko mn hubava snimka :* :* :* * :D :D :D :D :D :D

Lili Stoqnova - ٿ :D:D:D ...XAXa... ;***

Deizy Emilova - lili are izreji me wee

Lili Stoqnova - ٿ XAx.... sedi we :D

Емили Рангелова - Sladuraniii :**

Kristina Velcheva - stoii taka we viij kak radwame .. (y) :D :D :D

Lili Stoqnova - ٿ ;DD ;*** loff wII !! ;D

Eli Petkova - lilyy tyka si mn sladka ... ama deizi werno e kat pensioner :D

Lili Stoqnova - ٿ :D XAX.... radvat i dvte .. :*:*:*

Kristina Velcheva - mnoyy sme sexyy be kuv pensiioner viij q na starii godiini viij kva 6te e sexii :D :D :D

Deizy Emilova - aaaaaa ne me int. lili ili q mahni il8i me izrejiii :D :D :D

Kristina Velcheva - ee okey de lili ako 6te rejesh rejii i men ;)

Само не мога да разбера защо масово не пишат на кирилица и защо трябва да използват всички тия символи?!

Али и тя виси чат пат в Skype, но поне сме я научили от малка да пише на Бдс и винаги пише правилно, освен в случаите когато изяжда някоя буква

2. Симеон Дянков.

Не мога да го дишам тоя.

1. изразът „на 100%”

Много добре си спомням как преди няколко години за пръв път чух някакви футболисти да използват този израз и си спомняк как се скъсвахме от смях с Калин на спортната глупост. Сега, няколко години по-късно този израз се превърна в едва ли не задължителен за всеки, който по някаква причина се появява по телевизията. Всички вече са готови на 100 %.

А-а-а-а-а-а!

Аман от простотия! Казва се 100%.

На 100% го казват само футболистите и циганките дето ходят да берат керемиди. Как може уж образовани хора да говорят като селски бекове?!

Съвсем сериозно ви казвам, че , те това е нещото, което страшно много ме дразни и не мога да се съглася с него, ако ще, каквото ще да стане.

sposata

Напоследък стана много модно да се организират тематични купони. Аз самата под влияние на тази мода се опитах да организирам диско парти за рожденния си ден, но не се получи много добре. Проблема ми беше в липсата на време за организация и доизкусуряване на детайлите. Ето Аличка например, отсега се е заела да организира своето парти за рожденния ден (27.09), като е решила, че ще бъде испанско.

В този кратък очерк съм се постарала да събера няколко интересни идеи, за да помогна и на други да си организират такъв род забавление.

Гръцко парти

Музика: Всякаква гръцка

Хит на вечерта: "Ζηλεύω", "Επιμένω"

Храна и напитки: Χωριάτικη σαλάτα, Oύζο, Γύρος πίτα

Дрехи, прически и грим: За дамите е задължителен силния грим и изтупаните прически, за мъжете може и по-неглиже, но това е в зависимост от възрастта. Ако клоните към калсическо гръцко парти може да се изтупате в тоги.

Сценарий:

Гърците са весел народ, който обича да се забавлява, но все пак ще е интересно да открием някои отличителни черти и да ги подчертаем, за не остане съмнение каква е избраната тема. Може например да се разделите на 2 групи, като едната ще яде пие и танцува, а другата ще протестира отвън и ще издига лозунги, за по-големи порции. След час скандиране групите се разменят.

Испанско парти

Музика: Испанска от всички краища на страната

Хит: Cancion Del Mariachi

Храна и напитки: paella de marisco, Vino de Mesa

Дрехи, прически и грим: Жените в рокли на цветя с големи деколтета, мъжете с черни панталони и бели ризи разкопчани до средата на гърдите.

Сценарий:

Испанците не отстъпват на гърците или на който и да било южен народ по своята склонност към забавления. Музиката тук е достатъчна да генерира страст и желание за забава, но за да е всичко автентично е добре да поканите някой жив испанец да ви понаучи на туй онуй. Али например, реши да покани Антонио Бандерас, и смятам, че идеята хич не е лоша. Гледайте само да не се изтърси с оная смотла жена си, че ще ви развали партито. Ако имате достатъчно място може да доведете и бик.

Македонско парти (БЮРМ парти за да не се сърдят гърците)

Музика: Бълггарска от македонския край

Хит: Песен за Войводата Тодор Александров

Храна и напитки: македонска наденица, македонска салата, македонска ракия и македонска вода.

Дрехи, прически и грим: Мъжете като комити, със запасани пищови и ножове, жените скромно, със забрадки на главите.

Сценарий:

Може да изберете сюжет, който да ви върне назад във времето и да акцентирате на борбите за освобождение. Мъжете ще пият люта ракия и ще псуват люто душманина, а жените в другата стая ще везат знамена и ще кърпят четническите униформи. От време на време могат да си припяват някоя тъжна песен за Миле Попйорданов.

Другия вариант е съвременния, като музиката се запазва, но дрехите се осъвременяват, а мъжете и жените се събират. За да се въплатите напълно в ролята на съвременния жител на "Македония" ще трябва да изтриете всякаква представа за реалност и да се държите така сякаш без проблем можете да проследите рода си до Филип Македонски, а Самуил ви е бил прадядо по майчина линия. Само да не се объркате и да кажете, че Василий Втори се е наричал българоубиец, че тогава другите "македонци" жив ке ви одерат.

Чавдарчета VS пионерчета

Музика: Комунистическо-агитационна

Хит: "Комунисти, Комсомолци, Пионери", "Пред нас са блеснали житата"

Храна и напитки: Сандвичи с пастет, сандвичи с лютеница, шпеков салам за мезе и лимонада за пиене.

Дрехи, прически и грим: Жените с бели ризи, тъмносини поли и връзка червена или синя според ролята. Косите задължително сплетени на две плитки. Мъжете късо потсригани, с бели ризи, тъмносини панталони и връзка според ролята. Грим не се допуска!

Сценарий:

Разделяте се на два лагера според възрастта, като едните са чавдарчета, а другите пионери. Ако има някой доста по-възрастен, може да го играе комсомолец и дори комунист, който е дошъл да наглежда забавлението на младежта.

Пионерите като по-големи, трябва да възпитат чавдарчета във всеотдайна обич към партията, към родината и към братския Съветски съюз. Чавдарчетата с малки бележници в ръце ще си водят бележки за това как се изпълняват пионерски поръчения и ще гледат с блеснали очи своите по-големи каки и батковци, завиждайки им за червените връзки. Дъртия комунист ще трябва стриктно да следи дали някой не се опитва да пуши зад ъгъла, или дали някоя девойка не си е вдигнала полата над коленете. Носете си носна кърпа(текстилна, изгладена) и си проверете ноктите дали са изрязани.

Бойко Борисов парти

Музика: По-скоро подбрани записи с негови изказвания, които ще ви стигнат за 8 часово парти.

Хит: "Батальона се строява" - Е, и той е човек и той слуша музика. Понякога.

Храна и напитки: Суперчовекът(каквито ще сте и вие) няма нужда от храна, но ако все пак сте гладни гледайте да е нещо достойно за генерал.

Дрехи, прически и грим: Всички ще са облечени като него, така, че: късата коса, леката брада(дори и за жените) и дългия черен кожен шлифер за задължителни. Не слагайте вратовръзка!

Сценарий:

Както вече разбрахте целта на партито е всички да са Бойко Борисов. Предлагаме ви да потренирате погледа, лекото накланяне на главата и най-вече менторския тон. На парито е задължително да се говори само в първи род ед. число и то само за да се изтъкнете какво сте направили за всички останали. Може да хванете някой непознат от улицата, който да го играе влюбена журналистка, за да има все пак на кого да се праскате и кого да праскате. Ако сте богато надарен от природата мъж, поскрийте се някак, иначе няма да можете да изиграето ролята подобаващо. Разрешено е от време на време да припалвате пура и да пийвате кафе, но дискретно все пак.

Тук моите идеи ще спрат, защото няма нищо достойно, което да застане след така да се каже, черешката на нашата торта - Б.Б.

До нови срещи и пращайте снимки от купоните :)

sposata

Ту би ор нот ту би

Много сериозни мисли са ме налегнали напоследък. На пръв поглед притесненията ми са насочени все към глобалните проблеми на човечеството и в частност на милата ни татковина - климатичните промени, енергийната криза, новия бюджет на страната и т.н. Вглейждайки се в проблемите, обаче ще забележим, че всичко отново е породено от гигантския ми егоцентризъм и всъщност не се притеснявам за планетата, а само за себе си. За да затвърдя напълно представата ви що за птица съм, ще ви кажа, че най-големият ми проблем в момента е повишаването цените на цигарите.

Пушач съм и не се срамувам да го призная.

Пуша с кеф и не искам да спирам да пуша, само защото някакъв зализан педал е решил, че ще ми оскъпи удоволствието. Ама как да не се ядосвам ми кажете. Застава тоя с пискливия глас и започва да ни обяснява, че на него не му пукало колко ще струват цигарите, защото те с жена му не пушели, тъкмо и ние да спрем да пушим и да започнем да живеем по-здравословно. Няма проблеми, ще спрем цигарите, щом толкова много се е загрижил човекот за нашето здраве. Ама кой си викам аз, тогава, ще пълни хазната с пари, ако всички спрем да пушим. В бюджета са залегнали огромни суми от акцизи, почти толкова големи, колкото и от ДДС, та как аджеба ще си изпълнят те постния бюджет, ако аз спра да пуша?!

Моят хамлетовски въпрос ме преследва и не ми дава покой. Да бъда или да не бъда патриот?

Патриот ли ще бъда ако спра цигарите и по този начин няма да натовармавам здравната каса да ми лекува никотиновите болежки, или ще бъда патриот, ако продължа да си купувам цигари и по този начин пълня държаваната хазна?

Пълна шизофрения ви казвам.

Никога досега, колкото и да си ми увеличавали цигарите, не съм си помисляла да започна да пуша контрабандни цигари без бандерол. Никога.

Сега започвам да се замислям...

Борото в Украйна струва около 2 лева. Дали пък да не взема да се преселя в Украйна. Там една учителка взима доста повече пари, отколкото в България. Или пък най-добре да си направя мой собствен контабанден канал за цигари :)

Това пушачите сме живи дяволи. (момент само да запаля една, че се разпенявих от яд)

От средата на 2010 ще ни забранят да пушим навсякъде. Предполагам, че от средата на 2011 ще ни забранят да пушим и по домовете си, а средата на 2012 ще ни събират на малки групи и ще ни разтрелват показно. Тогава, обаче кой ще им пълни бюджета питам аз?!

Най-добре да се преселя в Африка при племето Хадза - едни от малкото оцелели ловци и събирачи, които живеят така, както са живели преди 10000 години. Нямат ток, данъци, къщи, цигари, интернет, оръжия, работно време, кредити, магазини, задръствания. Единственото, за което се притесняват е, дали ще успеят да убият 5 павиана, защото ако не могат няма да могат да се оженят. Ей това е живот.

blogentry-207998-1260173395,61_thumb.jpg

sposata

Екип японски учени се трудили неуморно години наред и открили наскоро, че е възможно човек сам да си създаде голяма, всепоглъщаща и незабравима любов.Именно затова, тази статия намира място в раздела "Направи си сам",само страница след "Грижи за цветята и градината" и малко преди "12 трика за лъскане на обувки".

И така какво ни е нужно за да си направим сами "голяма любов"?

Една проста математическа формула може да се изчисли дали една любов има шанс да се превърне в "Голяма" или да да си отиде безславно след кратко съществуване. Формулата гласи, че желанието расте правопропорционално на пречките, които заставят пред двамата влюбени. Голямата пречка, казват те, е най-главното условие за наличие на голяма любов. Ако няма пречка - няма любов. Затова ние ще ви предложим няколко пречки, а вие можете да си изберете тази, която най-много ви допада, да я изрежете, дооцветите и апликирате към вашето ежедневие. Крайният резултат ще бъде една всепомитаща и всепоглъщаща любов, по-голяма от всеки един писан и ненаписан любовен роман.

1. Вие сте женен/омъжена и срещате сродната си душа след брака.

Тази пречка е най-често използвания модел, в почти 95% от случаите. Ние я предлагаме с изчистен дизайн, а вие можете допълните лно да си залепите към нея най-различни украшения, напр. съпруг побойник или фригидна съпруга.

2. Вие сте женен/омъжена за друг и то насила, а сродната ви душа копнее за вас от малък.Тази пречка, макар и по-рядко срещана, е популярна както в кралските среди, така и в крайно бедните и отритнати ромски общности. Трудна е за изработка, защото изисква много голяма предварителна подготовка, както и прецизна изработка на детайлите около насилствената женитба.

3. Имате различни религии

Много интересен модел, който се предлага с допълнителни разяснения за възможните желани и нежелани усложнения, които могат да се появят. Препоръката ни към решилите да използват този модел е, да не се смесват любовта и политиката, ако искат да постигнат съвършенството.

4. Имате враждуващи семейства

Моделът е стар като света и е бил стар още преди да се появи шекспировата Жулиета. Ние го предлагаме в един леко поосвежен и пооцветен шаблон, в който можете само да попълните имената си. Препоръчваме го на истински традиционалисти, но не и на новаторите - вечно търсещи нови предизвикателства.

5. Живеете в различни държави

Този модел беше много популярен и търсен преди години, когато разстоянията между хората се измерваха в дни и месеци, а не в скоростта на интернета. Ако сте носталгично настроени и все още не сте забравили как се ходи до пощата за да се пусне писмо, то този модел може би е за вас. Не забравяйте формулата за обратната пропорционалност - колкото по-малко е разстоянието между вас, толкова по-голям е шанса да се разминете с така жадуваните чуства.

Към модела сме прикрепили няколко форми за любовни писма, като е задължително те да бъдат попълвани на ръка.

6. Единият от двама ви е вампир

Изключително популярен модел сред по-младите и душевно неориентираните индивиди. Шансът това да ви се случи е равен на нула, но за да ви улесним все пак, към модела прилагаме изкуствени вампирски зъби и новия сезон на "Истинска кръв"

7. Говорите различни езици

Модела е вариант на темата за различните държави. Тук сме добавили малко усложнения в комуникацията и комплект трудноразбираеми разговорници. Предполага се, че при изпълнение на модела, сродните души трябва да живеят близо един до друг за да могат да комуникират поне на визулано ниво. Препоръчваме ви тренировки в мятането на недвусмислени погледи и изкусителни усмивки.

8. Единият е умиращ или вече е умрял

За предпочитане е да сте другия в тази връзка. Лично за нас е неразбираемо, но все пак хора всякакви, така, че и този модел намира място сред останалите. В пакета ще намерите комплект за оказване на първа помощ, а за ония с по-малко късмет - топка за спиртически сеанси. Ако изберете този модел и се окаже, че вие сте здравия, то задължително е за вас да се постараете да изглеждате по-малко свеж и ровобузест. Тренирайте от сега как се слагат тъмни кръгове по очите и как се плаче на нечие чуждо рамо.

9. Най-добри приятели сте

Банален, но все пак търсен модел. Обречен е на провал от самото начало, но може и да опитате. Препоръчваме ви да не си избирате най-добрия приятел, защото след това със сигурност ще ви е никакъв.

10. Единият е президент

Този модел е насочен към младите политически активисти. Към шаблона е приложена кратка биография на Моника Люински. Специално за вас сме подчертали дебело, къде сгреши тя и как да избегнете същия финал.

11. Обекта е приятел(брат, сестра, зет, снаха, майка, баша и т.н) на половинката ви

Този модел е за най-безкруполните и нагли от вас. Ако все пак ви е останала и капка човечност, изберете някой не толкова добър приятел на половинката си или не толкова близък роднина. Въпреки нашето негатовно отношение към този шаблон, статистиката сочи, че той показва най-добри крайни резултати.

12. Учител - ученик

Много красив шаблон, изпълнен с нямо възхищение и снизходително отношение. В повечето случаи връзката в този модел си остава на едно чисто платоническо ниво, но въпреки това, не губи и грам от очарованието си. В случаите, когато сексуланото измести платоничното, има голяма опасност властите да се намесят решително. Препоръчваме ви да използвате шаблона много умно и внимателно.

Моделите, които ви представихме са само част от неизброимите случаи, които могат да превърнат сивото ви ежедневие в един безкраен празник за изтерзаната ви душа. Опитахме се да ви дадем насоки и се надяваме, че вашето въображение ще роди още милион разцветки, които да направят още по-колоритни вашите желания.

sposata

Люберцы

http://www.youtube.com/watch?v=IVmKKV7cTus

Това е моят поздрав към всички фенове на "Любэ", които не можаха да отидат на концерт.

Ха, познайте сега, кой беше снощи на концерт на любимата група?

Искренно се надявах да чуя снощи и тая песен, но пък за сметка на това чух други, за които бях сигурна, че едва ли ще чуя на живо.

Концерта беше чудесен, а Расторгуев- уникален. Въпреки, че видимо не беше добре, се раздаде на сцената със такава жар, че феновете нямаше как да не останат доволни.

Може би единствения недоволен беше моя приятел Олександр, който през цялото време крещеше "Про коня", ама нямаше кой да го чуе. Така си и останахме до края, нечули тази невероятна песен. Наложи се след концерта да я изровим от диска(и то благодарение на мен, защото знам точно в кой албум и на кое място е) и да я чуем.

В антракта, докато Любэ пиеха чай и пушеха цигари, се заговорихме с една фенка от Габрово, която се оказа доста запалена по групата и постоянно вадеше разни информации за всичките им концерти в България и песните, които изпълнявали на тях. Говорихме си въобще за песни, които обичаме и бихме искали да чуем, а когато някой не се сещаше за песента, дори припявахме. Малко преди да почне вторта част от концерта обяснявах на Саня, че напоследък много ми харесва "Это было, было…", дори му я попях малко, но се наложи да спра, защото Расторгуев излезе и започна да пее.....коя мислите? Точно същата песен. Останах като гръмната и толкова се зарадвах, че чак не можах да я чуя като хората.

После пък изпяха друга моя любима песен "Прорвемся! (Опера)", а преди това пък шашнах Саня когато запях заедно с тях "Песня о звездах" на Висоцки.

Много съм доволна, че изпълних обещанието си, което си бях дала преди доста време, че ще отида да гледам "Любэ" следващия път, в който дойдат в България. Е, изпуснах два концерта лятото, но по-добре късно, отколкото никога и ето, че отидох на най-хубавият им, а именно юбилейният им концерт по случай 20 години от създаването на групата.

Като се прибрах бях толкова ентусиазирана, че изпях почти целия концерт на полузаспалия Калин, а тази сутрин тормозя клиентите и персонала с избрани песни на любимата група.

Все още работя усилено по флаш проекта си, но обещавам скоро да ви се похваля, стига и вие да обещаете да не ми намирате много кусури :)

sposata

Новата аз

Открих на евтиния, бърз и достъпен начин да станеш нов човек. Оказа се, че се намира точно срещу училището на Али и носи гръмкото заглавие "Салон за красота", т.е. фризьорски салон. Влезнах там миналия понеделник и след 1 час излезнах така:

Тук съм малко понамръщенка, но всъщност от както се постригах съм в доста добро настроение. Дори успях да отслабна с 4 до 5 килограма, точно с колкото се чуствам по-млада. Някои клиенти и приятели се опитаха да ми направят комплимент, че съм изглеждала с 10 години по-млада, но аз такива комплименти не приемам. Айде де, да не би предния ден да съм изглеждала на 42?!

То отслабването добре, ама сега минах покрай огледалото и гледам обезцицила съм се нещо. Лоша работа. Но по-важното е, че съм се обездупила :)

В скоро време няма да има дръжки, за които Калин да се хваща. То не, че се хващаме често с тоя нашия мързел :)

Събуждам се оная сутрин в добро настроение, решавам аз да погаля вече доста използвания и негаранционен Калин и закачливо го питам:

- Ще берем ли краставици тая сутрин?

- Стар съм вече - ми казва той с въздишка

- Ще трбява май да си търся млад любовник, а?

- Намери и за мен

- Любовник или любовница - задавам аз уточняващия въпрос

- Абе квото дойде, няма да подбирам :)

Добричкото ми калинче, непретенциозен както винаги. Ама от такива като нас мързеливи дъртаци спада прираста на населението в тая държава. Ако чакат на нас да го вдигнем има да чакат още доста.

От няколко дни съм се вманиачила да оправям един сайт, който бях намразила вече от оправяне. Владимир, по чиято поръчка го бях направила и, който е почти единствения му посетител, всеки ден ми звъни да оправя това или онова, но най лошото е, че ме накара да сложа едно голямо лайно най-отпред, което се яви лице на сайта и аз вече не издържах. Дълго време сайта стоя с това лайно, но той взе, че го доокраси, а аз реших, че нещата не могат да останат така. Отначало си мислех да му връча целия сайт и да го оставя да се оправя сам както може. После, обаче като взеха да ми идват едни нови идеи - стой та гледай. На мен ми дай само малък стимул и планини мога да повдигна.

Вчера цял ден се мъчих с една флаш галерия - 4 албума с по 10 снимки и всяка и с thumbnail. То не бяха java, html, xml, swf и т.н. Половин час се чудих защо не щат да ми се покават thumbnail -те, а то съм забравила да сложа една "/".

Сега съм много горда със себе си :clap: - някой да ми смъкне ръцете :)

Владимир естествено пак намери за какво да се хване, ама то е щото ме мисли за някакъв програмист на html- гений.

Новата аз се оказа, поне засега, една доста по-добра аз. Усмихната, приветлива, работлива, красива... ум да ти зайде.

sposata

Първите седем

Вчера Али имаше рожден ден. Стана на 7 години. Вече е на мама голямото момиче, макар, че тя много обича да й казвам, че дори и баба да стане, пак ще бъде на мама малкото бебе. Първите 7 казват били най-важни, каквото посееш през тях, това ще жънеш после. Дошло е значи време за равносметка. Време да се замисля дали аджеба съм успяла да я направя човек. За глезана и лигла със сигурност съм успяла. Това нашто жереме каквото не е поискало, това не сме й дали. За този рожден ден сме се подготвяли още от миналата година. То бяха сценарии, то бяха чудесии. Само за специалните картонени чинийки, чашки, балони, свещи, флагчета и пр. боклучета се изръсих с огромна според мен сума. Ама важното е детето да е щастливо. Аз съм от родителите, дето обичат да си глезят детето, защото като малка не съм имала такива неща и винаги съм живяла с някакви копнежи да имам едно или друго. Обикновено исках да имам разни неща, които за другите бяха дреболии, но за мен си бяха цели съкровища. Сега Али си има всичко. Има страхотна детска стая, оборудвана със всичко розово, което се продава по магазините, компютър, барби къща, специални столчета за принцеси и какво ли не още.. Вчера едно от гостенчетата й не искаше да излезе от там и прекара целия рожден ден вътре.

Слава богу времето беше с нас и купона мина изцяло в градината под навеса. Децата тичаха около къщата и вътре в нея, пищяха през цялото време и огласяха квартала. Али естествено се разсърди по едно време и обвини целия свят в конспирация целяща да унищожи балоните й. Момичетата се обединиха срещу момчетата в акция по спасяването на последните 2 балона, а накрая Вяра си тръгна гордо размахвайки последния оцелял.

И тази година Али беше пресипнала от викане и накрая заспа в 8.30 по сценария на "Умирай бързо".

Хубавото на септемврийския рожден ден е, че успявам да си набавя почти целият й необходим гардероб за есенно-зимния сезон. И този път приятели и роднини се представиха добре и на мен ще ми остане да й купя само още няколко блузки. Баба Краси обеща ботушите, така че може да почне вече зимата - готови сме.

Утре ще я записвам на балет. Това й е най-голямата мечта - да бъде балерина. Преди 2 години свеки й беше купила истинска поличка на балерина и трико. Досега все намирах извинения да не я запиша на балет, но вече няма мърдане, особено след като са минали през калсната стая някакви танцьори и са им обяснили къде е балета :)

Аз иначе съм добре. Малко ми е чоглаво днес, че голямо пиене падна вчера. От 2 часа следобед сме почнали с наздравиците и накрая пак ми останаха 2 бутилки водка. Сега ще трябва да я пия сама, ама каквото ми е писано това е. Ще си нося и аз кръста :)

Снощи заспах усмихната и доволна. Най-доволна от новата миялна машина, която си миеше хубаво, докато аз сладко спях.

Снимки няма. Така и не можах да я видя Али да застане кротко на едно място, че да я снимам.

sposata

За какво друго може да е една отпуска, освен за развлечения и туризъм. Някой може да каже, че отпуската служи да си почине човек, но не и в нашето семейство. Ние сме ненормални и откачени, затова щом видим ден без работа, веднага започваме да си търсим такава.

Така беше и миналата събота. Решихме, че ще ни се отрази добре една разходка в Рила и по-точно край седемте рилски езера.

Сутринта рано, още ненаспала се станах и започнах да умувам кои дрехи са най-подходящи за планината. Спрях се на потник и панталон, а на краката здрави чехли. Свеки се помъчи да ми обясни, че там не е за чехли, но аз тъпо и упорито си останах с тях на краката.

Пътят до там беше спокоен, като изключим спорадичните крясъци на свеки и моите към Калин, който както винаги караше отвратително. Пристигнахме преди обяд при хижа "Пионерска", паркирахме криво ляво колите и поехме дългия път нагоре. Вървя аз нагоре и си мисля, колко е хубаво, че вече има лифт до горе и не се налага да катерим до горната хижа. Мислех си още, че щом слезем от лифта пред нас ще са се ширнали едни ми ти езера и ние кротко ще си поседнем на някоя полянка и ще ядем кюфтаците на свеки. Приближавайки станцията на лифтата (както казва Али) се натъкнахме на доста обезпокояваща гледка - четериредова опашка се извила почти безкрайна, а отгоре едно слънце като напекло, страшна картинка ти казвам. Викам аз на Калин "тука не ни мърда 1 час". Е, в крайна сметка не се оказах права и успяхме да седнем на лифта само след някакви си 50 минути. За пръв път се возех на такъв открит седалков лифт. Не ми се мсейте, ама в Попово все пак не се сещат често лифтове. Та седим си ние на едно специално място, а седлките просто ни подхващат за дупетата и ааайде нагоре. Голям страх брах още докато чаках лифта да ме подхване, а после пък изобщо не ми се разправя. Добре, че гледката беше уникално красива, та успях да се поразсея и да забравя за момент, че вися високо над земята, седнала върху някакъв си стол. Калин за момент се опита да нажежи обстановката, като взе на глас да разсъждава колко афиф били закачени седлаките за въжето. Добре, че умирах от страх и не исках да мърдам изобщо от мястото си, та не го удуших на момента.

Та стигнахме криво ляво до горната хижа, и що да видя. Като плъзнал един ми ти народ по едни големи баири, дето краят им не се вижда, като хлебарки щъкат навсякъде, а езера - тц.

Къде са викам езерата, що не се виждат, а Калин ми обяснява, че сега тръгваме по тоз страшен баир и като го изкачим ще започнем едно по едно да ги виждаме прословутите езера.

Тръгнах, какво да се прави. И без това ми беше доста студено, викам си като походя ще се стопля. В интерес на истината наистина се стоплих. Пот се лееше от мен още в началото на баира. Ама кой ти е ходил толкова много, то с тия коли направо съм забравила да ходя.

Колкото и да мрънкам обаче ходенето си заслужаваше. То красота, то чудо. Дишах дълбоко, колкото можах.

Групата ни беше доста разнородна на години, та по едно време се бяхме поразтеглили доста, Жорко-на Калин племенника- тичаше все напред като младо яре, ние с Калин оформяхме средната възраст, а най отзад се влачеха свеки и нейните приятели. На нас това ни даваше едновременно стимул да догонваме Жоро и време да си почиваме докато чакаме бавните.

Така в игри и закачки стигнахме до Бъбрека и решихме, че там ще поседнем за да изядем най накрая прословутите кюфтаци. Естествено след като се наядохме и полежахме на росната тревичка около езерото, хич не ни се ставаше, а още по-малко пък ни се тръгваше по отвесния баир, който води към Окото. Погледахме, погледахме хората, пъплещи нагоре и решихме, че е крайно време да потегляме наобратно. За обратния път избрахме да минем по долния път, който върви досами езерата. И този път се оказа чудно живописен, но от към трудности по трасето определено водеше с две гърди напред.

Равносметката накрая беше 12 км отчетени с крачкомера на телефона ми.

Слизането с лифта се оказа още по-голям кошмар за моите слаби нерви, почти през цялото време бях със затворени очи и дишах дълбоко, повтаряйки си, че няма нищо страшно.

Естествено после по пътя Калин допълнително ми поизправи косата, та накрая се скарахме и на Сапарева баня се сменихме за да си шофирам аз.

Ето и снимките:

blogentry-207998-1248274219_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274327_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274350_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274302_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274248_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274193_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274173_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274141_thumb.jpg

sposata

Най-накрая и аз доживях да съм в отпуска!:) Алилуя! Вече дори успяхме да отидем до морето, да се върнем, да оставим малката в Попово, да гласуваме, да поръчаме новата кухня, да спим, да спим и пак да спим. Като казах спим, познайте кака ви Диди какви сънища пак ги сътвори. Този път Станишев и Първанов ги попропуснах, но пък любимото ми барманче успя 3-4 пъти да смути покоя ми с дръзките си появи. Викам си тука има нещо, как аджеба може да се разтълкуват честите му нощни появи? Със сестра ми имаме отколешен спор относно тълкуването на сънища. Тя винаги е вярвала на разните там съновници и глупости, като за целта от години в тоалетната й седи един оръфан тълковник, за да може да си чете сутрин какво ще й се случи. Аз от своя страна изобщо не вярвам в такива неща и нееднократно съм подчертавала, че човек не може да има пророчески сънища и, че сънищата не показват какво ще се случи, а показват какво ни се иска да се случи. Оная вечер докато се въртях преди сън и си припомнях някои от любимите си сънища ми хрумна, че на мен също ми трябва съновник, само, че съновник по мой вкус, който да ме подсеща накъде да насочвам мислите и желанията си, за да мога да избегна нежелани сънища и реалности най-вече :)

Съновника може да исглежда примерно така:

СЪНОВНИК ЗА ОМЪЖЕНИ БУЛКИ

А

Абажур(лампа, крушка или др. обзавеждане) ако сънувате - пак сте решили да купувате ново обзавеждане, купувайте веднага преди мъжът ви да се намеси и да ви забрани.

Б

Барман, ваш или чужд сънувате, че ви сваля или се държи неприлично - Постарайте се да си остане само в сънищата, освен ако не е Антонио Бандерас, тогава смело го сграбчете без да съжалявате.

В

Висок, тъмен мъж с пламтящи от желание очи ви преследва и иска да ви докопа - най-верочтно сте прекалили с трилърите по телевизията или пък обичте да четете розови любовни романи. И в двата случая ще си остане само сън, не се надявайте на нещо друго

Г

Гости сънувате, че ви идват, а у вас е разхвърляно - значи е време да станете от дивана и да вземете да измиите някоя и друга чиния

Д

Детето си сънувате, че губите - е, това вече си е гаден кошмар, така, че отидете в неговата стая и се уверете със собствените си очи, че спи.

Ж

Жена, непозната или приятелка ако сънувате, че се натискате с нея - най-вероятно тук се намесва някаква парапсихична връзка между вас и мъжът ви и по необясними пътища неговите сънища са станали ваши сънища. Другия вариант е да ви се иска и вие поне веднъж да теглите език на най-добрата си приятелка.

М

Мъжът си сънувате, че ви опипва или, че правите секс и ви харесва - тука положението е сериозно и ще трябва да си поговорите с него, за да му забраните да ви опипва докато спите. Що се отнася, до това, че ви е харесало, явно много сте го закъсали щом сте опрели до него насън.

Н

Никой не ви обича насън - пак сте качили килограмите и сте изпаднали в депресия. Погушкайте малко детето- то, поне засега, още ви обича безпрекословно.

О

Оргазъм, ако получите насън - казах ви да си поговорите с мъжа си да спре да ви опипва докато спите!

П

Партизанин сънуваш, че си и то в изборната нощ - ето ти типичен сън, който показва какви са истинските ти политически пристрастия, колкото и да разправяш, че си гласувал за бат Бойко.

Р

Работата си сънувате и то често - крайно време е да си вземете отпуск и да престанете да работите без почивка по цели месеци. Другия вариант е да сънувате работата си барабар с готиния си колега, но за това погледнете на Барман

С

Свекърва си сънувате как ви хваща с чужд мъж - ей, това гадните кошмари нямат край. Взползвайте се, докато сънувате поне може да и теглите една здрава и гледайте да не се повтаря друг път!

Т

Тигър ви напада от засада и ръмжи застрашително срещу вас - това всъщност е пак мъжа ви. Толкова силно се е разхъркал, че на вас ви се струва, че цяло стадо обезумели тигри всеки момент ще ви разкъсат. Ритнете го по-слничко и ще спре.

Ф

Фентъзи филм участвате в него- колко пъти да ви кажем да си слагате лист и химикал до леглото и да си записвате гениалните идеи.

Съновника естествено засега е само в начален етап, но си мисля, че биха могли да се изкарат пари от него. Бая народ има дето като види на корицата на книгата "Съновник" и е готов веднага да си купи и да му вярва безпрекословно. Айде от мен да мине за да видите, че съм добра ще ви позволя да давате идеи за допълването му, а после като спечеля чувалите с парите от продажбата му, ще ви водя да ви черпя по една вафла. Федора така и не почерпи с ония вафли, но както и да е..

Ето и малък картинен разказ от почивката ни на морето:

Али се труди неуморно(копае дупки), дори и на плажа

2uiyjaf.jpg

Малката русалка

16a5wnp.jpg

Границата на България при Резово. Навсякъде пишеше да не се снима отсрещната територия. Те пък ще ми кажат на мен

2m2usrk.jpg

Това гаражче беше точно срещу Турция

hsrus2.jpg

Специално за доктора - новия паметник на Таньо Войвода при Керчана

r0ckrk.jpg

sposata

Басейнът

Не помня дали съм ви споделяла за "Голямата си мечта". Както винаги скромна и умна аз не мечтая за много неща. Искам само две- билярд до басейна. Оня ден част от мечтата ми се сбъдна. Купихме си басейн. Е, не е някой олимпийски, но за децата да плуват, а ние да се плацикаме е предостаъчен.

Тази сутрин го щракнах набързо за да онагледя краткия си разказ.

blogentry-207998-1244531808_thumb.jpg

blogentry-207998-1244531798_thumb.jpg

blogentry-207998-1244531819_thumb.jpg

Та тази мечта за билярд до басейна е една от най-старите, даже предхожда онази за вилата "При старите чанти" и сервитьорите испанци. Ето вижте, човек когато много иска нещата му се случват. Дай боже сега и сервитьор испанец да се появи след някое време. Сега мислим билярда. Нашите роднини-комшии имат един, ама някак си няма да ми е удобно по бански да мина 3 пресечки за да хвана щеката :) Дерзай са казали хората и ние щем не щем ще подеразаем.

Аличка преди малко ходих да я запиша окончателно в училището, т.е. може да се каже, че целия план с нейното обучение сега засега сме го изпълнили. Утре благоверният ми господар отива на футболен турнир в Албена, и аз съм решила да пратя децата с него и колата да се поразкарат. От сега си представям каква тишинка ще е в къщи, особено след като се разкарам и аз нанякъде :)

Лошата новина е, че барманчето се е сдобрило с гаджето и даже и легло си купило оня ден, за да им е по удобно на влюбените гълъбчета. Е, нищо де, да не е само мойта кръчма?! Има и други барманчета я!

sposata

Днес Аличка е на изпит по немски. Стискайте палци, че ако не стане ще трябва да се молим и да пускаме в ход големите връзки и големият чар :)

Като никога главен отговорник за събитието, един вид културно масовик, е Калин. Натоварих го с тази отговорна задача, да видим довечера как ще се справи.

А иначе седмицата ми започна толкова лудо и с такова тичане, че вече нямам сили и само чакам съботата да се появи на хоризонта. В понеделник с баща ми висяхме до припадък в болницата, но поне го приеха иначе трябваше да чакаме още месец. В същото време докато ние висяхме Али и кака и Дани се гледаха сами в къщи, а в ресторанта ги бях оставила да се оправят кой как може. Сега всеки следобед задачата ми е да отида до другия край на София за да занеса нещичко на татко и после да мина през ада за да се прибера в къщи. Ама човек като си няма късмет, така си остава. Оня ден не стига, че се набутах в големите задръствания, ами накрая и пътя сбърках. Карам си аз по бул. България и на Бояна вместо да си се прибера в лентата за качване на околовръстното, продължих направо към Бояна. Е, викам си такак и така тръгнах, що да не взема да мина по панорамния път и от Бистрица ще сляза точно до нас, тъкмо си мисля ще е по-спокоен пътя. Тръгвам аз по панорамния и кво се оказва - пътя между Бояна и Драгалевци почти го няма. Минах криво ляво и си викам, ако и между Драгалевци и Симеоново е така, няма да продължавам към Бистрица, че кой знае какво ще е там. На Симеоново не издържах и слезнах към околовръстното. там обаче за моя голяма изненада се оказа, че отбивката за десен завой, за да се качиш на околовръстното е затворена. Та за капак на всичко се наложи да мина през Студентски град. Накарая на великото ми обикаляне на цяла София горивото ми беше почти напълно свършило. Калин после ми се смя, а аз бях толкова скапана, че ми идваше да се застрелям.

Хубаво има все пак. Днес на работа дойде отново любимото ми мое барманче (да не се бърка с любимото ми барманче от вино бара), т.е ще мога да имам поне малко свободно време за да ходя до болницата при татко или пък за да се наспивам малко повечко сутрин.

Айде стискайте палци, пък аз ще кажа довечера как се е предтавила г-ца Сладкодумка.

sposata

Напоследък сънувам много. И все едни такива реални сънища. По-реални дори и от някои абсурдни ситуации наяве.

Някои от тях си ги спомням до последната подробност, а от други ми остава само усещането, желанието.

Преди 2-3 седмици сънувам, че съм някъде на екскурзия със съучениците си (явно още се имам за много млада :) ) и по едно време се оказвам на някаква автобусна спирка сама, чакам нещо си. Минава едни голям автобус с отворени врати и спира до мен. Не мога аз да видя хубаво всичко, но някак си знам, че това е автобуса със лидерите на управляващата коалиция и президента во главе. Може би не съм ви споделяла, че Първанов ми е голяма слабост и не за пръв път се появява в мой сън, този път поне беше прав :), та Първанов седи вътре, но не го виждам, а виждам насреща си Станишев. Решавам аз да се направя на културна и започвам да обяснявам нещо на премиера и завършвам с думите "Г-н премиер по своята същност, аз съм си една червена бабичка". Исках и на Първаниов да се обясня в любов, ама нещо не можах. Може би автобуса е тръгнал. Ама нищо той в другите ми сънища винаги е бил влюбен в мен. :)

Бая народ ми мина през сънищата. И как пък един не пропусна да се влюби до уши в мен. Само Калин като го сънувам, все иска да ме зарязва. Руши Виденлиев ми пя, Бойко Борисов ме чакаше, Първанов ми предлагаше какво ли не, Боян,другия македонец от Music idol", ми беше квартирант, Антонио Бандерас беше забравил напълно за тъпата си руса женица, такива ми ти работи. Великия лаф обаче си остана "благодаря, че ме изтласка Ласкин". А дори не го харесвам Ласкин. Виж Баташов беше друго нещо навремето. Сега много пожълтя, а нали аз съм си червена бабичка....

Оня ден в събота ходих до националния исторически музей, защото ми бяха обещали да ме запознаят с Божидар Димитров. Него не съм го сънувала, но пък ми е слабост като човек. Имах един съвършен миг преди 2 години, когато беше поканил Първанов в предаването си и говореха двамата за историята..... Както и да е, отидох аз там, ама Димитров вече си беше тръгнал и аз разочарована, но пък решена това да не ми е последния опит, си тръгнах към дома. По пътя с Олександър нищихме пак политиката и за сетен път си говорихме как, ако искаш нещо да се промени, трябва да вземеш нещата в свои ръце. Той беше адски въодушевен, но предполагам, че това по-скоро се дължеше на поредното му ново запознаство с младо, умно и хубаво момиче. Ей сега идва да яде при мен и пак се заговорихме за политика, вика ми, абе що говориш, че си с леви убеждения, аз такова нещо не съм забелязал. Не си забелязал, казвам аз, щото ме е срам и се крия. :)

Вчера бяхме на абитуриентска на племеника на Калин. Генералният ми извод е, че по-голяма простотия от купон с роднини по случай завършване, няма. На всичкото отгоре ни бяха сложили на масата с най-близките роднини, а там определено бабичките взимаха превес. Баба Здравчи, дошла специално за повода от Поповица, се беше курдисала като царицата Майка и на висок глас раздаваше менеия и съвети. Свеки не спря да вика след нея, но въпреки това бабето успя да хване натясно гаджето на Жорко и кой знае какво е наговорила. Любимият момент си остана, баба Здравка как помага на сервитьорите да сервират и отсервират.

На съседните маси до нас имаше друга абитуриентака, ама тя милата май беше забравила да си свали сценичния грим от участието си в "Семейство Адамс". Поуплашихме се малко и добре, че имаше достатъчно водка, че да се оправим. Пак водката ни спаси и от земетресението - така и не го усетихме, и накрая пак тя е виновна за днешното ми леко неразположение. Аз обаче съм държелива, уфатна и липсата на персонал или единия махмурлук не могат да ме спрат толкова лесно.

Забравих да ви разкажа една забавна ситуация. Влиза при мен в ресторанта Евгени минчев. Зализан, натокан, отправя се към мен с бодра крачка и ме пита:

- Може ли да ви помоля за една услуга?

Аз се правя на отворена и казвам:

-Зависи каква.

- Е, няма да е сексуална - забива ме Минчев и се хили насреща ми. :)

sposata

Аман от работа!

Аман от глупости и от кризи и от ненормални истории.

Все пак случват се и хубави работи де :). Ето и аз вече мога да се похваля, че съм горда майка на абитуриентка- отличничка. Оня ден в сряда Аличка имаше тържество в градината по случай завършването. Изтипосахме се ние цялата фамилия на първия ред, наизвадихме едни фотоапарати, едни камери, закрихме пейзажа на останалите родители и зачакахме търпеливо. Тържеството го откри Александра с някакво стихотворение, което чувах за първи път. Повключиха се и други деца, да се види все пак, че и другите участват, и като се започна едно ми ти масирано участие на Александра в цялата програма, пя песни, разказва приказки, задава гатанки, хора игра, ум да ти зайде. По едно време взе да ми става леко неудобно. Викам си "Абе тез родители ще вземат да ме намразят накрая". Ама както е казал народа "Хубавото и под съдран чувал си личи" - демек не можеш го скри, та така и ние с нашта хубавица - бършим едн сълзи, едни сополи, пръскаме се през гърба от гордост и снимаме ли снимаме.

blogentry-207998-1243021849_thumb.jpg

blogentry-207998-1243021943_thumb.jpg

Като казах снимаме, няма как да не спомена тука голямата си болка. Да вземе наш Калин да купи него ден нова камера. Естествено без моето съгласие, още повече, с моето крайно несъгласие. Дал сума пари за поредния технологичен боклук, който ще събира прах. Колкото гледаме филмите от старата камера, толкова ще гледаме и тая. Тук е мястото да кажа, че освен всичко друго, Калин си изми ръцете с Profruit, защото бил си харесал някаква евтина камера на Praktica, но като видял постинг на г-н Андерсон с крайно отрицателно мнение за марката, се отказал и купил JVC. Типично мъжко изпълнение. Сега цяла вечер инсталира разни софтуери и си играе с нея точно като дете. Ще го питам аз него наесен как ще стяга ученичка и как ще плаща немския.

blogentry-207998-1243022006_thumb.jpg

Иначе времето се стопли и ние като истински цигани напъплихме по двора и почти не влизаме вътре. Тази вечер си запалихме барбекюто и си опекохме скумрийка. Направихме и салатка и падна голямото разделно плюскане. Освиних се до ушите, ама с голям кеф.

Днес почуствах най осезаемо икономическата криза. Барманката ми, родом от Тервелско, реши заедно със мъжа си, че повече в София не могат да издържат на наеми и ниски заплати и си тръгнаха да се прибират. Предполагам, че те няма да са единствените, които ще се върнат в къщи. Досата народ се подлъга по големите пари в големия град, ама големия град е една мръсница, както казва Сам Ваймс, и не се церемони да те сдъвче и изплюе. Накрая аз пак без персонал и пак ще се правя на Шива.

Айде лека нощ, че утре съм на работа и ще се правя на готвачка. някой ако има идеи какво да се готви, или пък му се е дояло нещо да пише. Аз утре сутрин ще прегледам да видя кулинарните ви идеи. Само Еми да не пише разни сладки неща, че хич ме няма там. Ето Еми виж, не съм хаймана вече biggrin.gif

sposata

Rien ne va plus

Великден в Търговище.

Времето беше на наша страна и целия неделен ден в Търговище грееше страхотно пролетно слънце. Целия род беше вече строен и ни чакаше, така, че ние само изчакахме Диляна да ни изкомандва кой къде и с какво и седнахме да пием и ядем. Е, някои пиха, други само гледахме, но за яденето поне се включихме и то с пълна сила. :)

Вилата на Диляна е станала страхотна и щракнах няколко кадъра.

Вилата от далеч

от вътре

12089196411757860221_m.JPG

Калин и мъжът на Диляна - Дидо. Дидо е човека, който винаги има невероятно грандиозни планове за бизнес. Този път, обаче брат му беше там и го удари в земята :)

15907666811718881330_m.JPG

Носията на баба Фроса - автентична шопска носия от Босилеградско. тази носия е била ушита за нея, когато е била на 13-14 години. Дълги години баба я пазела в една ракла, но после я подарила на леля. Леля като една истинска учителка-будителка я давала на разни музеи и изложби, от което сега носията има дупка по средата.

1584099339502184301_m.JPG

Децата естествено бяха най-весели. Изпочупиха около 50-60 яйца, тичаха, пяха, играха. Али постоянно тичаше при мен да ми плаче, че само тя си няма борец. Накрая Стефан и подари неговия борец и тя беше много щастлива.

3558925901047764165_m.JPG

По едно време толкова силно се люлееха, че бях сигурна, че ще се претрепят.

накрая на деня се поумориха и си полегнаха кротко на поляната.

5696423231722075779_m.JPG

В понеделник си тръгнахме към гадната София, но по път накарах Калин да спрем пак в Присойна и да видим хумаво къщата на баба. За пръв път от години влезнах вътре и се разходих из двора. Всичко е изкъртено, съборено, обрасло. Като в оная приказка за заспалия дворец.

56623857170307970_m.JPG

Стълбите към втория етаж и целия чардак липсват, затова Калин се качи по единствения възможен начин.

9084342571163586685_m.JPG

Последното оцеляло яйце, което Аличка счупи без да иска в колата

1123705244740798805_m.JPG

Единствената ми снимка, направена от Али, в началото на пътуването

3473687722103296755_m.JPG

Ха сега познайте кой е пак на семейната тръстика?:)

Еми е победителят в залаганията.

sposata

Слабости

Всеки си има слабости.

Както казала оная баба на внучката си "Моята голяма любов са моряците" та и аз така.

Навремето като живеех във Варна, много им се радвах на морячетата - спретнатички с тия ми ти униформи, веят им се лентичките отзад...еех.

Сега в София пукнат моряк не можеш да видиш и слабост ми станаха младите момчета. Ей тъй да им се порадвам просто. Не ме питайте какво ми беше докато бях учителка. Закачат се 12-класниците, а аз им викам не си играйте с огъня момчета! На дърти години за резил да става човек не си е работа.:)

От миналата седмица си имам ново барманче. Не е кой знае какво, но пък какъв глас има- направо настръхвам. Още като го чух по телефона си викам-тоя ще е. Голяма слабост са ми плътните мъжки гласове и стегнатите мъжки бедра.

Първият ми въпрос към барманчето беше, дали може да пее, оказа се, че не, ама карай. Добре, че освен всичко е и много работно. Вчера му предложих да ходи да се пробва в някое радио или като озвучител на филми.

Навремето имах един моряк, който имаше стегнати бедра и много приятен глас. Като ме удараше съчмата го карах да ми говори разни хубавки неща и да му галех бедрата. Милия със сигурност е решил, че съм откачена. И той обаче не можеше да пее.

Преди седмица сънувах македончето Александър от Music Idol. То пък милото ми е точно такова каквото най-обичам - млад, хубав, стегнат, с невероятен глас и пее невероятно, че и Александър се казва на всичкото отгоре. Ако не беше от т.н. Македония, досега да съм го нападнала в някоя тъмна уличка.

За любимия си барман в любимия си бар пък да не говоря. Всичко, което харесвам в едно - млад, красив, умен, скромен, артистичен, пее, за бедрата за съжеление не знам. Шефа му обаче ми забрани да го свалям и аз сега си вехна като вейка.

Добре, че мъжот като се обръсне прилича на 20-годишен и редовно спортува, че да не се тормозя от липсата на младежи :)

С две думи разбирам я Мадона. Така сме ние кралиците :)

Заради Сантос изгледах целия сериал, че и още го мисля

8098571011637878553_m.JPG

sposata

Кой кой е в едно нормално семейство?

Единият

Сутрин ставате 15 мин по-рано за да има време да подготвите детето и себе си

Миете си зъбите в единия край на малката мивка, защото в другия край е детето

Почти винаги закъснявате, защото сутрин возите детето на училище и после се оказва, че няма къде да паркирате.

През деня не спирате да мислите какво трябва да се приготви за вечеря

Вечер взимате детето от училище

Първата ви задача след като се приберете е да почистите и да измиете чиниите

Готвите или поне приготвяте нещо за ядене в 99% от случаите

Ядете с една ръка, защото с другата давате на детето

Постянно се карате на всички

Започвате да се хранете след като другите са свършили, защото 20 мин чистите пъстървата на детето

Рядко се къпете сам, защото обикновено детето е с вас

Режете нокти, докато детето рита с крака и пищи

Слагате капки в носа и ушите

Решете и сушите косата на детето

Правите прически и/или вчесвате косата на пищящо и ревящо дете

Гладите тонове дрехи минимум 2 пъти седмично

Бърсането на чужди сополи и дупе не ви прави впечатление

Миете банята

Всяка сутрин първо махате космите от сапуна преди да се измиете

Чакате всички да изчезнат някъде за да можете да седнете на компютъра

Ходите на родителски срещи

Ходите да плащате разходи, които не могат да се платят в интернет

Всяка вечер се прибирате с минимум 3 много тежки торби

Изхвърляте боклука

Палите печката

Пренасяте 10 куб. дърва за 2 часа

Карате колата на ремонт и се карате с монтьорите, че не са ви сменили ангренажния ремък

Всички останали плашат детето с вас

Събота и неделя всички ви будят в 10 часа, защото вече умират от глад

Вие сте единствения, който се сеща да си вдигне чорапите от пода

Можете да излезете с приятели след разрешение от половинката и от детето

Другият

Сутрин ставате 30 мин по-рано за да можете да се изходите и да се изкъпете с кеф

Обличате се спокойно, с изключение на случаите, когато сте се успали

Много рядко ви се случва да мислите за вечерята или за пазаруване

Почти никога не се прибирате с пазарски торби в ръце

Първото нещо, което правите след като се приберете е да седнете на компютъра и/или пред телевизора

Разхождате кучето

Цепите дърва

Можете да натиснете копчето на пералнята, ако някой друг я е заредил

Готвите спагети и сирене по шопски

Четете приказки на детето за лека нощ

Рядко се карате на детето

Два пъти седмично ходите на спорт

Плащате всички сметки през интернет

Не познавате учителите на детето си

Винаги имате най-новите версии на най - готините компютърни игри

Компютъра в къщи е ваш и редовно заплашвате със слагане на парола

Така и не се научихте да звъните в къщи, ако закъснявате

Вашата част от гардероба винаги е подредена

Чорапите ви изчезват сами само ден след като сте ги оставили по средата на стаята

Псувайки чистите канала от натрупаните дълги косми

Заспивате 36 секунди след като сте си легнали

Живеете спокойно и нищо не може да ви ядоса

Отворено е за допълнения

sposata

Първи урок по немски

И така, стана ясно, че всички караме червени коли, а някои от нас са дори и блондинки, разбра се, че всички преглъщаме от вида на милинки, а някои от нас дори могат и да ги направят, признахме си и, че сме ненормални майки с болни амбиции, споделихме рецептите за суши. Какво да нищим днес?

Снощи водих Али на първият и урок по немски. Висях час и половина в колата и слушах "Любе", доката щерката правеше първите си крачки в непознатите дебри на чуждия език. След урока се оказа, че е запомнила 10 думи от всичките 40, но учителката беше много въодушевена и екзалтирано ми обясняваше колко умна и схватлива била Александра. Точно тук на мен нещо ми прещрака и вместо да се възгордея от тези неща, аз се подразних жестоко. Нещо взех да си мисля, че ме пускат по пързалката. Да не би пък да я сравняват с някакви супер идиотчета, които нищо не отбират и в сравнение с тях, тя да им се струва невероятна? Иска ми се да я сравняват с по-умни и да ми казват, че да, добра е, но трябва да учи много. Ами, че така като ми говорят аз нямам стимул да я тормозя?! Кажете ми нормална ли е такава реакция?

Най-гадното е, че ненавиждам немски, но сега ще трябва да го уча заедно с нея. Вече поръчах учебник.

Малко за разтоварване

Fiat-Bravo_2007_800x600_wallpaper_06.jpg

това е истинската кола :)

DSC00026.JPG

а това е прозореца в хола, който е толкова прашен склед ремонтите, че Али започна да рисува по него

sposata

Тази сутрин в двора ни беше -11 градуса. малко по-надолу в Младост 4 беше -7. Снегът по малките улички е замръзнал и са се образували някакви супер твърди коловози, от които излизане няма. Уличката пред градината на Али е тясна и дори при сухо време едва се разминаваме, а в такива дни като днешните си е направо висш пилотаж. Идеята да си сложа камера на таблото, с която да снима постоянно, не ме напуска. Калин каза, че ще е доста солено да си купим такава камера, затова обмисляме как да закрепим фотоапарата на таблото. Ще се получи много интересно филмче. Имам сутрини, в които най-малко петима ме засичат по най-странни начини. Тук надушвам някаква всемирна конспирация насочена срещу мен. Явно някой ме следи денонощно и когато види, че съм се събудила страшно крива изпраща сигнал до шофьорите в околността. Те от своя страна започват да подгряват колите и след като получат сигнал, че съм тръгнала от нас излизат на пътя и започват да ме причакват. Любимото ми е рязко тръгване и спиране без мигач, спиране и оглеждане във всички посоки, докато са на пътя с предимство, отнемане на моето предимство и прочие моткане пред мен, което прави традиционното ми сутрешно настроение още по-традиционно. Почти съм сигурна, че някой от тия шофьори, на които им се плаща да ме ядосват ме е проследил до Солун миналата седмица и ми е одрал предната дясна врата. Дано да е бил наблизо и да ме е чул какви неща пожелах на майка му и на целия му род.

Мда, някой трябва да ми спре филмите. От няколко години съм се вманиачила на тема "Lost". По-точно 5 години. Дойде ли края на януари мен не ме свърта и започвам като наркоман да треперя и да чакам да започнат да излъчват новия сезон в Щатите. Четвъртък рано сутрин си тегля новия епизод и понеже още няма субтитри го гледам в оригинал. Следобед го гледам още веднъж този път с превод и попълвам тук таме зейналите празноти. После вечер го разказвам на Калин, който изобщо не ме слуша и така до другия четвъртък. През останалите дни гледам новите сезони на "Ugly Betty" и други разни бози, но нищо не може така да ми запълни глада за мистики и конспирации както "Загубени"

Новата носителка на Оскар, Кейт Уинслет, тренирала с шампоан пред огледалото. Голям лаф, голямо чудо. Защо Анджелинката си тръгна с празни ръце питам аз? Заради задника ли що ли? Пак конспирация. Искат тя да се депресира, да започне да яде много, да се разплуе и накрая Брад да я зареже. После някоя дърта кикимора ще го омае и ще му опипва стегнатия задник с дъртите си лапи.

Впрочем ходя на курс по теория на конспирацията. Главният ми лектор е свекърва ми, а пом. лектора баба Здравка се включва от време на време.

sposata

И аз като Еми нещо взех да си ровя из архивите. Понякога излизат интересни неща, като например един от малкото стихове, които съм писала.

Вдъхнових се от "Американски богове" на Нийл Геймън. Там имаше една източна богиня-майка, която се препитаваше като проститутка и караше мъжете да изпадат в екстаз, да я боготворят, а накрая ги поглъщаше докато се любят. Сцената ме впечатли страшно много, разказах я на една приятелка, а тя започна да ми вика "богиньо", щото и аз съм била същата :). Една нощ докато се мъчех да заспя стихът просто се роди. Без почти никакви родилни мъки.

Аз

съм твоята богиня майка

в новата леко издължена форма

гола

горда

надвисвам над теб

Ти

си моя единствен вярващ

ниско долу в краката ми

гол

смирен

отправяш своята устна молитва

sposata

Ей на това му викам аз Зима. Поглеждаш през прозореца и не ти се излиза. Вчера това ми навя спомени от ранното детство, когато в къщи беше много топло, а аз седя близо до печката и си суша чорапите и ръкавиците. Ботушите буквално са залепени до печката и чакам с нетърпение да изсъхнат за да мога пак да изляза навън. Тогава не ме беше страх да излизам навън в гадно време, защото знаех, че после пак ще се прибера на топличко до зачервената печка. Татко вадеше шейната от мазето, а мама ни приготвяше някакво старо одеало с което да си постелем. После излизахме с татко да се пързаляме в градската градина или на стадиона на ССТ-то.

Али вече е на 6 години, а все още не се е пързаля като хората. Дори не знаем къде точно е шейната. Къде в София човек може просто така да изведе детето си да го попързаля? Пробвахме няколко пъти, но тя не спря да пищи уплашено и се отказахме.

С годините все по-малко ми се налага да стоя навън през зимата. От вкъщи в колата - на работа - после обратното към дома. Досега със снега или калта ми е буквално няколко крачки. Тежката зима вече я преценяваме според трудността на маневриране с колата или пък дали чистачките могат да чистят добре предното стъкло. Тази сутрин 20 мин сме изкарвали колите от нашата уличка, целите мокри и премръзнали, но дори не ни и мина през ум да ги оставим и да тръгнем пеша, защото сме изцяло зависими от тях. Отвикнали сме да ходим през снега, да стоим по спирки, да мръзнем и да псуваме автобуса, че не идва.

Когато бях ученичка си мечтаех като порастна да живея на място където никога няма зима. Беше ми писнало да паля печката и живеех само с мисълта, че един ден това нещо ще ми бъде спестено. После се ожених и Калин ми каза, че ще ми построи къща и, че там ще се топлим като европейци, на газ, аз аз се виждах как цепя едни дърва и паля едни печки. Много мразя когато се окажа права. Сега газ няма, няма и да има, но камината е с водна риза и топли цялата къща, а аз съм единствената, която може да я пали, щото цял живот само това правя. И ето ме вече не-ученичка отново живея с надеждата и мисълта, че един ден ще живея на слънчевия Бора Бора и всички печки и камини на света ще са далеч, далеч в миналото ми.

Отварям снощи хладилника и що да видя. Нищо за ядене. За сметка на това, обаче в хладилника се мъдрят три измити и празни чинии, няколко чаши, пакетче носни кърпи и две вилици. Хубавото е, че винаги знам кой е човекът в къщи, който прави нелогични неща - баба Здравка. Та така жената чистила нещо си и понеже в момента цялата къща е с краката нагоре заради майстори, решила, че единственото чисто място където може да прибере измитите чинии е хладилника. Миналата седмица беше заключила банята и беше скрила ключа отново в хладилника, за да не го намерят майсторите и да не ми ползват банята. А това, че трябва да влезнат в нея за да оправят тавана явно е решила, че е маловажно. Да ни е жива и здрава, нашата баба Здравка. От където мине трева не никне. На галено и викаме "дъртия вампир", особено след като счупи почти всичко, което е за чупене - кафемашина, батерия на мивка, телефон, ютия - успя и на няколко пъти почти да взриви къщата, забравяйки да пусне помпата на камината. Сега вече сме от другата страна на отчаянието и сме се оставили в ръцете на съдбата. Благодарение на нейното име успявам да накарам Али да скочи като куршум от леглото и да поиска да тръгне към градината с желание. Любимото занимание на баба Здравка е да дава акъл на хората как да живеят. Ненорамална е на тема работа и все още може да работи повече от всички ни взети заедно, но ако можеше и да си затвори устата поне за 2 секунди, равна нямаше да има. Редовно се мъчи да ми дава съвети, от рода на: "аз като бях млада никога не съм си оставяла децата за отида на кино или на ресторант", "аз като бях млада никога не съм си оставяла чиниите неизмити и леглото неоправено", "аз като бях млада дядо ти Петьо, винаги съм го слушала и думичка на криво не съм му казала, все си виках - мълчи и си трай". Това последното като го чух се смях като ненормална и от тогава ми е страшен лаф.

Всъщност бабата е майка на свекърва ми и най-лошото е, че си приличат като две капки вода. Работят като хали и са твърдо убедени, че земята се върти не около тях, а благодарение на тях. Докато беше жив свекър ми той беше единствения, от когото бабата се страхуваше. Сега вече няма кой да я спре и окончателно заряза селото и се нанесе при дъщеря си да я трови. Двете не се понасят изобщо и само се карат, но най-любимото ми е, да се прибера вечер грохнала, да се отпусна на дивана си, а те довтасат и да започнат да се карат до ухото ми. Тук вече чашата на търпението ми прелива и започвам да се държа гадно и да ги гоня. След няколко такива случая се оказа, че истинския наскледник на свекър ми съм аз и вече аз съм гадния темерут, който сее уплах само като се появи. Вече аз съм тази, на която сутрин се купува вестник, а вечер ми се сипва водката с колата и ме оставят да си я пия на спокойствие. Весело е в нашия голям дом, хармония цари на всеки ъгъл.

А навън продължава да вали и да духа гаден вятър. Знам, че ако за момент успея да си представя как лежа на белия пясък и слънцето гори по кожата ми, ще спра най-накрая да треперя и може дори да се поусмихна малко.

Mr. Anderson, кажете ни пак нещо за вашата топла страна с любовното море, което няма край.

sposata

Болни амбиции

Аман от амбициозни майки! Само дето и аз май станах такава. От два дни съм се заела усърдно да издирвам най-доброто училище за отрочето, което тази есен ще е пръволак. Спомням си, че като бях бременна си мечтаех как ще имам красиво момиченце с дълга руса коса и сини очи, умно, добро и, че никога няма да стана тъпа амбициозна майка, която само да го тормози. Бог чу молитвите ми и ме дари с най-красивото същество на земята, умно и добро, но на мен не ми даде акъл и сега се очертава як тормоз над Александра. След дълго дирене и четене на форуми в бгмама, намерих най-подходящото и най-евтиното училище с немски от първи клас. Да ама там не може да се влезе току така и се наложи да включим в ход Големите връзки. Резултатът е интервю във вторник, на което ще преценят дали детето ми е достъчно инилигентно за техните стандарти. Хем се радвам, хем ме страх, че вкарвам малката в някакви истории, които ще ограбят детството и.

Сега си спомних кога всъщност станах толкова амбициозна за Али. Когато започнах да преподавам в обикновено училище на обикновенни класове, видях как деца с потенциал буквално си погубват целия живот с мързел. Видях как безхаберието на родителите проваля всичко, което учителите се мъчат да направят. Цял ден няма да ми стигне да ви разказвам най-различни житейски примери, кой от кой по-тъжни.

Някои деца тогава плакаха за мен и аз плаках за тях, но държавното училище може само да отврати младите учители с глупавите си остарели правила. Точно поради тази причина реших, че Али няма да учи в България. Аз съм историк и националист и колкото и да бе трудно това решение за мен, реших, че това ще е най-доброто за нея. Затова сега ще учи немски от първи клас и аз ще уча с нея щом се налага, но няма да позволя да се влее в нашата образователна система и да излезе от там по-глупава отколкото е сега.

Ростургаев обаче пак ми бръкна дълбоко в душата последний бой

Не спирам да я слушам

тази също

sposata

Пощоряване

Чуствам се гузна. Преди малко приключих с четенето на една от последните книги на Тери. Проблема с гузноста е, че я прочетох пиратски, изтеглен от интернет превод, за който не съм платила и стотинка.

Големите фенове никога не си купуват пиратски диск на любимата група, защото знаят, че по този начин ги ощетяват. Същото е и с книгите.

Всички луди фенове на Тери, обаче не спираме да се чудим, защо аджеба 2 години Вузев само ни обещава, че ще издаде книгата и ни оставя да чакаме с изплезени езици. Играят ли сис нас? Ами, че ние сме като наркомани и си искаме редовно дозата! Ама ха!

Пощоряла съм, та няма на къде вече, щом си позволих такава недостойна постъпка към скъпия Пратчет.

Тържествено обещавам, че в момента, в който книгата най-накрая излезе на бг, ще си я купя.

blogentry-207998-1233739899_thumb.jpg

sposata

Автостопа е начин на живот, житейска философия или просто безплатен начин да срещнеш какви ли не образи. Стопирам полупрофесионално от далечната 1995г. и съм си развила система за сигурност, смело конкурираща се със системите на НАТО.

1. Никога по тъмно

2. Никога не стопирам от места на които няма жива душа

3. Никога не се отклонявам от маршрута

4. Никога не се качвам в кола с двама мъже

5. Никога в камион, ТИР и т.н

6. Никога с предизвикателни дрехи - задължителна е раницата и леко поопърпан вид

7. Никога не говоря твърде много за себе си и за живота си

Всички тия правила съм ги развила по системата проба-грешка и най вероятно, ако бях продължила активно да стопирам щях да си измисля и нови.

Сега обаче съм от другата страна. Сега аз съм шофьора, който спира на стопаджии. Правилата от другата страна са прости.

1. Никога не качвам цигани

2. Никога не минавам покрай стопаджия без да спра.

Историите ми и от двете страни на барикадата са доста. Първият стоп естествено никога не се забравя. Бях с Уля, а шофьора беше невероятен образ, който отиваше при любовницата си в Търговище, но за да не го видели познати мина по някакъв супер обиколен маршрут. Колата беше класика- зелено жигули със всичките му там екстри - знаменца, картички на Лепа Брена и зелен китеник на седалките.

Последния си стоп също го запомних. Беше доктор гинеколог от Шумен с чисто нова Шкода Октавиа. Караше като бесен, а аз хем се молех да не се пребием, хем се чудех дали пък не съм ходила на преглед при тоя човек докато бях студентка. Последния стоп беше в деня, в който си взех шофьорската книжка. От тогава само карам и то доста лудичко на моменти. Наскоро се случи да спяся от измръзване 4 студентки, които висяха на една отбивка за Тетевен. Оказа се, че стопират по принуда и тъй като не знаят как става номера бяха отвисели 4 часа в студа. Скъсаха се да ми благодарят и даже ми предложиха пари, което затвърди факта, че досега не бяха стопирали. Светнах ги за някои основни правила на стопа, но се видя, че не са от такова тесто.

Наскоро обаче фикс идея или по-скоро слънчева мечта ми стана Бора Бора. Зимата се проточи твърде дълго, депресията ме е налегнала жестоко и от време на време си отварям разни снимки на скъпарския курорт и започвам да си мечтая. Дори успях да зарибя няколко приятелки и сега дружно си мечтаем за белия пясък и изумрудената вода. Самолетните билети до там се оказаха доста скъпи и това ни принуди да търсим друг начин да се добрем до обетованата земя. Първия план беше да си купим билети до някакъв друг остров някъде там, забравих му името, защото се оказаха доста тънкана, и от там строим сал и почваме да гре**м до Бора Бора. После обаче ми оперираха ръката заради атрофирали мускули и се наложи да се откажем от гребането. Търсихме доброволци за гребане, но явно желаещите да извайват тела с гребане хич ги няма. Тъкмо навих един от сервитьорите си и той взе, че напусна.

Та така. Планът трябваше да се промени. Друга приятелка реши да се включи в далечното ни еднопосочно пътуване и даде гениалната идея да стигнем до там на стоп. Гениалността понякога се крие в простичките неща. Планът ни е точно такъв. Теглим палеца до Монако, а от там стопираме някоя богаташка яхта. Разчитам обаче много на приятелките си в стопирането на яхтата. Едната е руса и слаба, а другата чернокоса и слаба. Аз ще трябва да се крия някак зад тях двете за да не плаша екипажа. През това време усилено ще уча бораборански за да мога да си намеря работа на острова и да прекарам остаъка от живота си като спя на плажа, а от време на време позачиствам някое бунгало.

Засега обаче чакаме финансовата криза да поотшуми, че богаташите нещо взеха да си разпродават яхтите.

blogentry-207998-1233150228_thumb.jpg

Ето го раят на земята

blogentry-207998-1233150276_thumb.jpg

това са бунгалата, които ще чистя

blogentry-207998-1233150173_thumb.jpg

А това съм аз след няколко месеца глад, защото не съм си намерила работа