Malinche

  • публикации
    4
  • коментари
    4
  • прегледи
    2028

За този блог

Или си част от решението, или си част от проблема

Публикации в този блог

Malinche

Както се казва, не ме е яд, че ме лъже, яд ме, `щото си мисли, че му вярвам. За изневярата иде реч и по-точно за продължението. Приемаме, че някак си се е случило – Как-му-беше-името ми е кръшнал. Чудо голямо! И аз съм разбрала по един или друг начин. Стандартна ситуация, широко експлоатирана от сапунките и от народни издания с имена от рода на „Лична драма”.

Сега... хич не ви трябва да знаете личното ми мнение за забежките по чуждо. Достатъчно е да кажа, че не ги практикувам – имам си принципи, а и спестява неприятности. Освен това не ме бива да се измъквам от ситуации подобно на Рене Артоа – „Ама че си глупава!” Ако ме спипат на калъп с някой юнак, какво да обяснявам? Не, бе,мило, това изобщо не е каквото си мислиш – практикуваме гола йога просто. (Макар че някои пози вероятно биха позволили подобно твърдение...)

Репликите, които следват, са общо взето десетина.

1) „Тя не означава нищо за мен.”

И таз добра! Ако чак пък толкова нищо не значи, що щеш в гащите й, бре, Казанова? `Ми да беше пробвал с моите, щом аз съм толкова значим фактор в живота ти! Аз какво? Да не съм препасала девствен колан?

2) „Беше просто секс.” (Всъщност това е вариант или продължение на реплика 1.)

Та да си продължа мисълта! Ако е било заради единия секс, пак съм насреща. Както казваше героинята в една реклама, „този път няма да ме боли глава”. (Всъщност никога не използвам това извинение – твърде тъпо е.)

3) „Не знам какво ми стана!”

Истинска класика в оправданията – дори в съда минава. Върши работа за всякакви ситуации и провинения – от изневярата до канибализма и от серийните убийства до сключването на брак: Дяволът ме накара! Възможно е сигурно, ама в моята съдебна зала това е утежняващо вината обстоятелство. Sorry!

4) „Мила, нали знаеш, че това е заложено в природата на мъжете?”

Браво, бе, Фройд! А някои твърдят, че човекът се отличавал от животните... Вярно си е явно. Знам животни, които цял живот си остават моногамни, при това без да се налага женската да изяжда мъжкия след секс.

5) „Направих го, защото ти вече не ми обръщаш достатъчно внимание.”

Ей, умирам си за тия думи! Все едно съм си взела домашен любимец, а не мъж, и съм пропуснала да го разходя. Пък може и да съм пропуснала, но е било защото съм била на работа, а после съм поела на дълга и опасна експедиция в издирване на чорапите му, скрити под мебелите, в саксиите с цветя, на дъното на чекмеджета... Сега като се замисля, дали пък куче, котка или канарче не са по-добър избор?...

6) „Бях пиян.”

Тук вече нямам какво да кажа. Те хората са го казали вместо мен – „където е слабо, там бие”. Пък като му е слаб ципът на панталона...

7) „Тя ми се нахвърли и...”

... и какво? Тя да не е Атила, че да се тръшваш без съпротива в леглото?... Пардон! Да Я тръшваш в леглото. Просто си представям какъв зверски страх си брал пред това тупирано, късополо, дългокрако, гримирано страшилище. Пък знам ли! Ако на мен ми налети, сигурно и аз ще развея бяло знаме (в случая гащи).

8) Мила, не бъди толкова тесногръда! Да си чувала за отворена връзка?”

А ти да си чувал за развод? И да не забравиш да ми върнеш ключа!

9) „Човек съм – греша.Какво да направя?!”

Пък аз да не съм ангел небесен? Ама ще взема и аз най-накрая да сгреша с новия колега... Само че тогава със сигурност ще последва малък еквивалент на Страшния съд и аз ще съм в ролята на грешника с направо гигантско Г. И ще онагледим вица – „когато чукам аз, чукаме ние, а когатоте чукат теб – чукат нас”. Не споря – it’s a man`s world. Само че правилата ги създават жените.

И последно – 10) „Обичам ви и двете!”

О... БОЖЕ... МОЙ!!!... (И всички ангели, архангели и дяволи накуп!) Толкова мило, че да си прережеш вените направо! Обаче се случва удивително често да се чува и подобно оправдание. Точно за тези случаи важи с пълна сила приказката „от два стола, та на земята”. При това с мощен ритник в четирибуквието.

Та това е положението, дами и господа! Очертава се належаща нужда от нови, работещи клишета за ситуации-клишета. Използвайте въображението си!

Malinche

Дайте да се разберем – Как-му-беше-името беше ценен урок. Когато срещаш такива хора, започваш да разбираш какво НЕ искаш от живота. Не искам отново да попадам на него, все едно под какво име и с какво лице. Нищо лично – елементарен инстникт за самосъхранение. Иначе не е лош човек, но и добър не е. Не знам дали този вариант всъщност не е най-лошия от всички възможни. Да нямаш за какво да му се разсърдиш и разкрещиш и в същото време да не можеш да си спомниш и един истински безценен, прекрасен момент.

Ще попитате тогава какво, м...а му, правих с него цели две години! Да ви кажа честно, и аз това се чудя. И тогава се чудех, и сега се чудя, а отговор не намирам (или поне не логичен). То не че ако го намеря, ще направя света по-добро място за живеене, ама нейсе. Предполагам, че в типично водолейски стил съм се надявала да го спася от него самия. Такава съм си – обичам да се хвърлям с главата напред в предварително изгубени каузи. Че няма да спечеля – няма, но поне ще имам личното удовлетворение, че съм опитала. Или че съм си разбила главата, докато съм опитвала. Водолейска му работа!

Каузата, разбира се, не я спечелих, но поне научих важни уроци. (Колко мъдра съм само, а? Или каква завършена идиотка!)

Урок №1: Това, че сте се запознали на 14 февруари, съвсем НЕ е знак, че сте създадени един за друг.

Не съм суеверна, но обичам малките знаци от съдбата. За съжаление никога не можеш да си сигурен кое е знак и кое – шега. В случая си беше шега, при това с лек садистичен привкус. Но нищо. Аз също не съм безгрешна, поради която причина споделям принципа: „Господ ще ми прости номерата, които му играя, защото и аз съм му простил големия номер, който ми е изиграл.” Не съм злопаметна.

Урок №2: Ако ти каже, че не осъжда отворените връзки, приеми, че иска (и вероятно вече имате) такава! Нищо, че ти не знаеш това.

Моя грешка – трябваше да чета между редовете както се казва. Проблемът се яви от факта, че и той не схвана правилно посланието, когато му казах, че аз пък не съм привърженик на отворените връзки. Какво да се прави! Разни хора – разни идеали. Човек се учи от грешките си. Нали се учим да разбираме различните от нас... Та предполагам може да се каже, че проявих огромно разбиране и толерантност предвид факта, че не му разбих черепа, когато ме сърбяха ръцете.

Урок №3: Ако случайно цъфне при теб в 2:00 посреднощ, не си въобразявай, че е акт на внезапна необузнада любов! По-вероятната причина е, че е замръкнал наблизо и не му се трамбова до другия край на града.

Естествено, че ще ти каже, че не е могъл да заспи без да те види. Все пак точно това се очаква да каже, защото другия вариант няма да се хареса и на двама ви. Малко цуни-гуни, а в замяна – безплатен хотел, топло легло, че и закуска с кафе на сутринта, ако се е проявил като добро момче. Не е трудно. Понякога всъщност точно това ви трябва и на двамата, за да се почувствате напълно щастливи поне за една наносекунда. Погледнато под определен ъгъл, това си е безкрайно дълъг момент. Въпрос на гледна точка!

Урок №4: Ако често се забавлява с приятели, но без теб, приеми, че сред тези приятели има и приятелки!

При това такива, към които интересът му далеч не е чисто платоничен. И ако после ти каже, че се е натряскал, пък еди-коя-си приятелка го е завлякла до вкъщи и после ця-а-ала нощ е спала свита във фотьойла до леглото му, просто прояви въображение! Ако си настроена подходящо, може дори да ти стане забавно... колкото на Люк Скайуокър му беше забавно, когато Дарт Вейдър изхърка: „Аз съм баща ти!”

Урок №5: Ако устройва сцени на дива ревност, само защото си излязла на кафе с познат, почти сигурно е, че го прави, защото си спомня какво следва, когато той излезе на кафе с някоя „приятелка”.

Аз малко късно го схванах тоя урок, в резултат на което се наложи да ни разтървават с полиция в едно заведение, а щетите възлязоха на около 400 лева. Какво да се прави! Някои уроци са по-трудни за усвояване от други и се налага да ги научава човек по най-трудния начин. C’est la vie! Ама пък иначе щеше да е такава скука!...

Урок №6: Ако ти каже, че много би се радвал да има твои снимки „о натюр”, по-вероятно е да има предвид, че много би се радвал да ги покаже на приятелите си.

О`кей! Не винаги е така – съгласна съм. Все пак не всички мъже са Как-му-беше-името. Да не започне сега лов на вещици и обвинения, че слагам всички под общ знаменател! Нищо подобно. Говорим за конкретен човек в частност и за конкретен тип хора като цяло. (Ле-ле, колко засукано стана само!) Ако не се разпознавате като въпросния човек/тип хора, значи не става дума за вас. Обаче има и такива като тези, за които говоря. Справка: Томи Лий. Дори Памела Андерсън не се размина с публичното разкриване на сексуалните й тайни и предпочитания. (То не че аз бих отказала един воаяж с луксозна яхта в компанията на умерено смахнат рокаджия, но ако после трябва да се видя изтипосана в Интернет, `айде нема нужда! Ще си джарам със семейното москве, нищо че ми е набор почти.)

Урок №7: Принципът „Господ Бог троица любит”.

Ако е направил една грешка (все едно дали е забравил рождения ти ден или е забил първата срещната джофра в клуба), може и да не я повтори, но повтори ли я, със сигурност ще я потрети. Не си въобразявай, че ще научиш старото куче на нови номера! Така че не се впрягай излишно! В замяна можеш да му върнеш жеста, като например го издебнеш докато спи и направиш така, че на сутринта да се събуди с пострижка в стил „Отмъщението на фризьора”. Както казах, не съм злопаметна. Просто обичам да си връщам, при това с лихвите – заради дързостта. Иначе съм добра душица – мама ще потвърди. Номерът е да умееш да се забавляваш във всяка ситуация.

И така, реших да сведа уроците до 7. Казват, че било божествено число. Не че нещо, ама тайничко се надявам да не се окаже, че съм пропуснала да усвоя някой и да се наложи да повтарям материала. И без това още не можем да се разберем кой на кого е изгубил споменатите две години от живота. (Под секрет казано, с малко оптимистична настройка мога да твърдя, че всъщност не ги намирам за напълно изгубени.)

Malinche

От време на време и мен ме избива на самоанализи, придружени с обичайната доза самоирония, самосъжаление и неизменното самодоволство. И още други разни думички, начеващи със „само-” (но без мръсни помисли моля!). То равносметките са си самотно занимание и слава Богу! Иначе ще се избием вкъщи.

И така, на трийсет и една съм (до последно на 6 февруари, някъде около 18:00 часа, +/- петнайсет минути) и вероятно може да се каже, че горе-долу съм си подредила живота, пък макар и това „подреждане” понякога да добива малко ужасяващи параметри.

Любовен живот:

Без да си кривя душата, мога да кажа с чиста съвест, че по този показател всичко е на шест. Най-после! Имаше няколко лоши опита преди, но предполагам, че без това просто не може. Не съм травмирана, не вампирясвам, когато наблизо се мерне представител на мъжката половина от човечеството, не съм в челните редици на феминизма, не пиша памфлети на тема еманципация. (И без това темата е толкова широко експлоатирана, че чак да ти се сгади.) Е, имаше един период, в който адски ме сърбяха ръчичките да стисна за врата Как-му-беше-името, ама тури му пепел! Към настоящия момент любовта е последното, от което мога да се оплача.

Професионален живот:

Тук вече определено има какво да се желае, но предполагам, че при 99% от населението на България (пък и на света) нещата стоят по сходен начин. Навремето, докато следвах, като всеки нормален човек, и аз минах през момента, в който се чудех съвсем сериозно (оказва се и основателно, но това го разбрах с около 10 години закъснение) дали да не тегля чертата, да зарежа тия простотии и да стана например... не знам... ветеринар в Уганда. Обаче един приятел (защо ли винаги се появяват в най-неподходящия момент да дават съвети, които никой не им иска?...) някак си успя да ме убеди, че светът се нуждае именно от още една библиотекарка. Да работиш с книги не е професия, хипи, нареждаше той съвсем убедително, сякаш е имал представа за какво говори. Това е призвание! Е, вързах се. И като цяло не тая лоши спомени, ама ако някой ден ми падне, ще го удуша със собствената му коса.

Нощен живот:

Ох, ако почна да приказвам... `ше требва да ровнем с глас както вика един семеен приятел. Не че няма възможности човек да се позабавлява вечер, ама някак си не ме въодушевява идеята за тресящи се от чалга дискотеки, предрусали тийнейджъри и мазни бройкаджии, които се опитват да започнат разговор с реплики от сарта на: „К`во пра`и готина мацка като тебе самичка тука?” `Ми, кво да ти кажа... определено не чака някой като тебе. Съжалявам! (Абе лъжа – изобщо не съжалявам даже!) То сигурно и заради това в дискотека не съм стъпвала от има-няма две години и дори не усещам да ми липсва. (Има си хас! Колкото Буш липсва на Осама.) Освен това наложих мораториум върху пиенето в последно време, а съгласете се, че нощен живот без поне 100 гр. водка/коняк/джин си е пълна скука!

Други видове живот:

То какво остана?... Приятели – малко, но отбрани. (Ама че клише!) Деца – засега все още съм на позиция stand by. Чакам да ми дойде вдъхновението, куража и желанието. Предполагам, че ще се справя – и без това имам навик да осиновявам мъжете в живота си, така че едва ли едно дете ще се окаже по-страшно предизвикателство. Семейство – направо перфектно като гледам другите алтернативи. Даже с брат ми спряхме да се маризим (крайно време беше – дори Троянската война е продължила само десет години) и живеем в нещо като разбирателство.

И така, какво показа инвентаризацията! В наличност откривам приемливо количество оптимизъм. Дотук добре! Обаче се прокрадва и някаква идея за недоволство (човек е неблагодарно ненаситен – все иска нещо повече). Предполагам, че с това се свиква. Намира се и едно изненадващо дори за мен самата съгласие с направените избори и грешки и с извадените поуки. Имам и порядъчно количество самоирония, през призмата на която да погледна, когато започне да става твърде сиво и злободневно. Тя прави нещата далеч по-пъстри, отколкото са в действителност.

За съжаление нямам розови очила. А така ми се иска поне веднъж да погледна през тях!...

Malinche

TV-mania

Да ви кажа, приятели, липсва ми времето, когато цяла България опустяваше, защото и куцо и сакато засядаше да съчувства на многострадалната робиня Изаура. А пък „Птиците умират сами”?... Ах, отец Ралф! Ах, Чембърлейн!... Що тенджери изгоряха мъченически, забравени по печките заради очите ти! Още помня, че една от тях майка ми се наложи да я изхвърля заедно с котлона, защото така и не успя да ги разлепи. (И аз имам една в актива си, не мога да си кривя душата, ама беше заради Синдбад Мореплавателя. Въпрос на приоритети! Когато си на осем, Синдбад е далеч по-вълнуващ от отец Ралф.)

После поотраснах и взех да стачкувам. Когато тръгна сагата за ония развратници Форестърови, изплясках цял лозунг на стената: „Не на сапунките!” (Така и не разбрах какво му намират на тоя лигльо Рич.)

Мисълта ми е... тогава TV-то като че ли повече ме забавляваше. Сега е станало необходимост. Иначе откъде щях да науча например, че в ситуацията на световна финансова криза ние в България сме отчели най-големия си икономически растеж откакто се помним? А бре, Станишев! Бре, г-н премиер! То и на кокошките им е ясно, че сте се съдрали да крадете, ама поне не злорадствай в национален ефир! Недей така, че да не пламне пак парламента „от четирите кюшета”! Недей, че тия седем-осем милиона души както те гледат, така ти кроят шапката, пък като им писне и грабнат сопите... Сакън, не дай, Боже!

Разбрах и че някакви ентусиасти се пробвали да извозят бат` Бойко като му фалшифицирали подписа около някакви там нотариални актове. Ха така! Втасаха я. Оптимисти! Сега ще видят като се стовари върху им Божия/Бойковия гняв! Ако Омир беше жив, „Илиада ІІ” щеше да бъде начената моментално, при това с необходимия патос:

„Музо, възпей оня гибелен гняв на Борисова Бойко!...”

Пак от TV-то научавам, че и чудеса все още се случвали по тая земя. Да, бе! Чудеса ви казвам, пред които оная история с водата, дето станала на вино, прилича на тотална аматьорщина. Иначе не знам как да си обясня, че уволняват полицая, дето хвана няколко мургавели да поругават националния ни флаг. И това ако не е чудо, здраве му кажи!

Е, не мога да не призная – все още се забавлявам понякога. Адски смях падна, когато интервюираха 14-годишна пикла, катастрофирала пияна с колата на баща си и ранила двама души.

„Съжаляваш ли за нещо?”, пита я репортерката.

А тя свива устенца и казва нацупено:

„`Ми да. Съжалявам за колата.”

Има си хас! То за какво друго?!... Как да не им се радва човек!

Навремето прочетох една книга – „Безкрайността на човешката простотия”. Един ден само пред TV-то ми стига да събера материал за обемно продължение.

Вечер става още по-лошо – идва ред на реалититата. Пред перспективата да прекарам една вечер само на острова на „Сървайвър” ме хваща истеричен и съвсем основателен страх. Затова прескачам на „Анимал Планет” – и там маймуни, ама поне са по-забавни и не толкова озверели. И „Биг Брадър”-а го пропускам, `щото съм си впечатлителна и после ме тресва параноята, че някой е напъхал камера под чаршафите ми.

Иначе най-обичам петъчната народна радост – парламентарния контрол. И не стига телевизията, ами и по радиото тече. Цял ден разни-безобразни се пенявят, симулират дейност някаква и току се опитват да ме убедят, че аз, видите ли, всъщност живея много добре (или много зле – зависи дали на трибуната е управляващ или представител на опозицията), ама съм твърде тъпа, за да го осъзная. България цъфти и връзва ли, връзва!... Нищо чудно, че накрая даже мен ме обзема патриотичен порив. Както казваше един комик навремето, „нощно време ставам и викам „Ура!”. Пък може и да са прави, кой да знае!...

Та такива ми ти работи. TV-то отдавна не е лукс, ама вече и необходимост май не е – става нещо по-страшно. Засега го приемам като член на семейството – досаден, но все пак близък, - но си мисля да потърся професионална помощ, ако/когато взема да усещам порив да се омъжа за него. Макар че с тия розови канали нощем и това не изглежда съвсем невъзможно вече. Освен това като взема да правя сравнение между TV-то и Как-му-беше-името, вторият определено губи по точки.

Лоша работа ви казвам!