RiZeX Blog

  • публикации
    5
  • коментари
    2
  • прегледи
    39683

За този блог

за всяка болка - билка...

Публикации в този блог

rizex

Part_II

-------

Ето, че трябва да продължа темата, защото се събраха много въпроси на които е трудно да се дадат еднозначни отговори ... обусловени от персонални (на потребителя) или на техниката причини.

Препоръчвам за начало да започнете с пробите във виртуална машина - например VirtualBOX - безплатна е, а след придобиването й от Sun Microsystems разработката е на по-добро ниво (разбирай: поддържани дострибуции). Внимавайте само с изискванията на всяка ОС при настройването на виртуалната й машина, защото за операционната система(ОС), която тестваме (виртуално), това си е реален компютър, независимо, че е виртуален (за нас). Новата ОС "не вижда" истинският физически компютър, а само заделените от виртуалната машина ресурси ... ;)

Според RAM-а който е инсталиран на физическят компютър, заделяме за виртуалната машина (не се изхвърляйте с повече от половината RAM ... ;)), но за Linux-а заделяме поне 512MB. За виртуалната видео карта поне 64MB за да вървят 3D-визуалните ефекти на Compiz-а ...

Ако не ви се занимава с настройки, изтеглете си едно ".iso" на българската дистрибуция "Учи Свободен с Убунту" (напр. USU 6.0) от: http://learnfree.eu, "изпечете" го на едно DVD и рестартирайте комп-а от него ... има и друга "екстра" - под Windows от стартовото меню на DVD-то пускаме LIVE-сесия, тя си стартира собствена виртуална машина (QEmu) и имаме виртуален Linux Ubuntu под Windows (това е само за тестове и запознаване). Всичко е на българси, има цял тон програми и приложения за каквото ви дойде на ум ... тръгва като пушка на всяка машина (PC, Laptop, NetBook...) която съм тествал до сега (от версия 3.0 до сега с 6.0, са над 500 машини, от които поне 350 са Laptop-и: Acer, Toshiba, DELL, Asus, Sony Vaio, няколко HP-та, един iBook на Mac с Intel процесор и много IBM-и ThinkPad i Lenovo ... до сега няма хардуер който да не е подкарал, като изключа една Wireless клавиатура на Мicrosoft (работи си нормално, но не мога да настройвам програмируемите клавиши, е, настройвам ги но от конзолата със скриптове защото Microsoft не са направили графичен инструмент?!? ) и две много дървени web камерки, които показват образ но нямам възможност да регулирам плавно - яркост, контраст и пр. ... ;)

Препоръчах да се рестартира комп-а от LIVE CD-то с реалния хардуер (не пипа нищо по харда - работи само в паметта), за се видят пълните възможности на GnomeDeskTop-а с 3D ефектите на Compiz Fusion и да разберем, че Windows има още хляб да яде за да стигне красотите и възможностите на Linux ... не обръщайте внимание на изказвания от сорта "много е сложен, само за професионалисти е ..." - лелките в една счетоводна фирма дето по 8 часа цъкат по Windows-а и псуват Бил Гейтс (пък и не знаят английски милите), откакто им пуснах Ubuntu-то(УСУ 3.0) цялата им мрежа заработи като слънце и вече пвече от година не са се обадили за нито един проблем (преди, с Widows-a, ми звъняха поне по 3-4 пъти дневно) ... нямам коментар!

На Desktop-а имате пълно ръководство на български (което покрива почти всички въпроси и на другите Linux дистрибуции, не само Ubuntu), така, че имате полза от това, ако искате да пробвате повече дистибуции. Препоръчвам ви, освен Ubuntu (USU 6.0), да пробвате и JustUseLinux (JULinux8), PCLinuxOS, чистото Ubuntu 10.10, Fedora (OpenSource проекта на RedHat) и поне OpenSuSE. Така ще намерите онази дистрибуция, която най много ви удовлетворява. Версия 6.0 на УСУ-то е от Ubuntu 10.10 с добавено всичко необходимо на българските потребители (е, можете и за всеки друг език и потребител да направите инсталиране, но това е друга тема). За сега пробвайте и дерзайте!

P.S./ Ще добавя само, че до сега повече от 94-95% от Windows софтуера, който съм тествал, си върви и под Linux с новия Wine (Windows Emulator) ... има и хранилище за Windows игри и програми - казва се Play on Linux, с икона в стартовото меню. И не забравяйте - ЧЕТЕТЕ РЪКОВОДСТВОТО преди да задавате "глупави" въпроси ... :)

rizex

Windows 7 + Ubuntu_XP

Време е за промяна ... Windows 7 + Ubuntu

И така ... ето, че дойде време да сменим платформата от Windows XP на Windows 7 ... да, ама не! ... както обичаше да казва уважавания от мен Петко Бочаров.

Win7 - добре! ... ама защо? Ако не са Ви го набутали с новата машина (laptop, PC и пр.), поне засега не е оправдан разход.

Е, набутаха ни го! ... Пак добре! Вече си го имаме - нищо, че е гол-голеничък, все пак работи, настроен е за машината която купихме и няма грижи с драйверите. Да ама не (отново), няма офис, няма други полезни програмки и пр. глезотийки, които си имахме в старто Екс-Пи ...

И за да не разводнявам темата с жалейката по WinXP. направо да преминем към промяната ...

Ето, че дойде времето да оставим старото Екс-Пи, както и самите Microsoft го изоставиха, и да преминем по-нагоре (ако това ще е наистина по-нагоре, а не да ни е "по-нанагорно":), защото засега "по-нанагорното" е вероятният резултат от операцията) ... няма да споменавам шпионирането и DRM, проблемите с драйверите за по-старите периферни устройства, няма да споменавам и проблемите с по-старите програми с които сме свикнали (или нямат съответните нови 32 или 64-битови версии;() ... всичко това са "бели кахъри" ... с новото идват и новите проблеми;), ново учене, нови програми, нови цени (на ново плащане), защото от M$ ни обещават, че ще са новият "световен полицай по авторските права" и на всеки 6 до 9 месеца update-a ще ни прави одит на софтуера (програмите де) и ... жална ни майка, ако не сме платили за нещо...

От 30 години работя с UNIX, а през 1996 първата ми Linux-подобна дистрибуция беше FreeBSD 2.5, а първата ми постоянна беще Debian 2.1 (slink) на една машина с Моторолски(Motorola 680x0) процесор. От тогава смених всички по-известни дистрибуции с Х-мениджър (графична работна среда, каквато има и Win, защото X-Window мениджъра не е измислица на M$), но поради факта, че повечето ми клиенти през годините ползваха (по-една или друга причина) Windows, винаги имах на виртуална машина и едно инсталирано копие на някакъв Win* за обслужването им. Така опитът ми с различните платформи ми дава възможност да Ви покажа пътя как да имате на една машина всички облаги от двата свята - Linux и Windows, а сега вече и MacOS (след като кризата принуди и Apple да купува евтините Intel-ски процесори).

В тези бедни кризисни времена старото Екс-Пи си беше алтернатива, но ние искаме хем да сме модерни, хем да не се охарчваме;) ето алтернативата - UbuntuXP или Ubuntu7. Става въпрос за mod-ове на оригиналното Ubuntu, но с интерфес който е копиран от WinXP респ. Win7.

Можеме да запазиме и оригиналната инсталация на вече платения Windows и да имаме DualBoot машина, или изцяло обновена само с моднатото Ubuntu, без притеснения за неплатени лицензни такси;), без вируси, хакване, шпиониране и подобни простотии, характерни за M$-операционните системи ...

Ето лесният начин:

За начало ни е необходим компютър с интернет и DVD-записвачка, за да подготвим инсталационня диск.

За България най-елегантната Ubuntu-дистрибуция е УСУ 6.0 на братята Светли (svetli) и Краси (lokster) Стефанови. Страхотен труд са положили за една наистина перфектна за България дистрибуция. За тези които са извън нашата страна бих предложил също добра дистрибуция за начинаещи M$-потребители: Just Use Linux 8 v0.1.8.2 .

След като изтеглите iso-то и го "изпечете" на DVD (записвайте най-много на 4-та скорост), нагласете BIOS-а на новата машина да стартира от CD-DVD ... т.е. в BIOS-a се влиза с Del-клавиша, или F1, F2, Ctrl+Alt+Esc, Ctrl+Alt+Backspace, или F8, F9, F11, F12 направо в меню за избор на начално устройство ... всичко това е в зависимост от BIOS-а който ползва производителя на Вашата дънна платка. Така ще стартирате операционната система направо от DVD-то. Изберете езика и клавиатурата и изчакайте да се появи работня плот. Имате напълно функционална операционна система с всички екстри (интернет, програми, инструменти ... и много още, без да сте инсталирали нито бит на хард-диска си). Единственото "неудобство" е, че ако трябва да си запишете нещо трябва да имате и "флашка", за да не пишете по хард-а ... а и програмите се запеждат малко по-бавно, защото се разархивират направо от DVD-то, което си е най-бавното устройство в компютъра;). После, когато всичко инсталирате на хард-а скоростта ще е безпрецедентна.

Първо да разделим диска на дялове: за Win (ако е необходимо), за главната папка (/Root), за личната папка (/Home) и дял за временните файлове на системата (Swapspace). От стартовия бутон избираме Система - Администриране - Редактор на дялове. Това може и да направим от самата инсталираща програма, но така е по-нагледно, за да свиквате с програмите в Linux.

* По понятни причини с несъвършенствата на M$, първият дял е за Windows (който трябва и да се инсталира първи като NTFS - Primary - Activ). Затова разделяме диска с програмата gparted, а не от инсталационната програма. Засега няма да прехвърляме Ubuntu-то на хард-диска, освен ако Windows-а не е купен с машината и вече е инсталиран. За WinXP са достатъчни само 15GB (но ако диска Ви е повече от 100GB заделете 25GB), а Win7 обезателно поне 50GB (но ако диска Ви е повече от 320GB, заделете поне 100GB).

* Следва главният дял на Linux. Задаваме го 10GB (не повече), като, ако ще оставите за постоянно Windows-а, нека е Ext4 - Extended Partition и място за монтиране "/" - това е root-директорията на Linux, която се бележи само с една наклонена на дясно черта (slash), другата която ползваме в Windows е обратно наклонена черта "\"(backslash), но ако възнамерявате след време да се отървете от досадата на M$, го задайте дяла като Ext4 - Primary, за да съкратите времето за изтриване и местене на дяловете когато махате Windows-а, без да конвертирате Extended to Priamry.

* Да направим и дял за временните файлове (Swapspace) и той е Extended - само 2156MB са ви достатъчни, независимо колко RAM имате в компютъра.

* Да направим един дял за личните неща в Linux - нека е 15GB - Ext4 - Extended и място за монтиране /home ...

* Остава най-важният за Вас личен дял - тук е "заровено кучето";) ... и винаги са ме питали: -Как да си ползвам личните файлове и в двете операционни системи? ...

Малко теория: Windows, като ОС от по-ниско ниво "вижда" (чете и пише) само себе си и тези под себе си - FAT12/16, FAT32 (не си вдига главата за да види, че над него стои творението на Линус Торвалдс, Ричард Столман и хилядите знайни и незнайни *nix гениални момчета и момичета). Затова нещастният няма достъп до дяловете на Linux. Респективно Linux, като ОС от по-високо ниво, чете и пише в дяловете на всички Windows-и и тези под тях.

От това следва, че ако ползвате за постоянно Windows, този дял задължително трябвя да се вижда и от него. Форматирайте го като NTFS - Extended да заема цялото останало свободно пространство и не му слагайте точка за монтиране (евентуално може /mnt/backup, но не е задължително, защото Windows ще си го вижда като устройство D:\, а Linux ще го показва като втори win-дял и ако релокирате (преместване на локацията) линукс-папките Документи, Музика, Картини, Видео на него, ще си вижтате създадените в линукс файлове и в уиндоус. Така папките Documents, Downloads, Music, Pictures, Videos и други лични папки които създавате, ще са на този дял и ще са достъпни и за двете операционни системи. Но ако оставите Windows само от носталгия като временна ОС, то препоръката ми е този дял да е с журнална файлова система за по-добра сигурност и производителност - а това е Ext4 ... ето. че "заровеното куче" излезе - предният "/home" дял ще бъде хашият личен дял на цялото останало свободно пространство.

Ето, че стигнахме до най-важното решение за операционната система на компютъра - защо да не е само GNU/Linux - казаното по-горе "USU 6.0" (абревиатурата е Учи свободен с Убунту), а носталгичните по Windows, после в една виртуална машинка да си инсталират едно WinXP, колкото "да не е без хич" ...;) и да си го разцъкват когато им дожалее за "милата M$".

:cool:

По подробно за тези които са купили Win7 с лаптопа - цъкни тук...

Със здраве за сега, пък ако ми дойде музата и малко свободно време ще продължа ;)

rizex

Юбилейният сън ...

Боже Господи, колко е трудно е да осъзнаеш, че Той (Господ) е наредил да се пръкнеш точно на този ден, точно на това скапано място на тая скапана Земя ... преди цели шейсет години. Като "вчера" ти се струват всички моменти от цялото това време оставили дълбоки болезнени следи в съзнанието ти. Като вчера ти е спомена за първите философски терзания, дали ако повече се усмихваш на Другарката от детската градина, ще ти дате по-голямо парче алабаш, или по късния спомен за Мама, която те води за ръка към Детската школа по изкуствата, за да станеш, по нейно желание, "велик музикант или художник" ... Защо точно днес и защо точно сега "като на филмова лента" преминават всичките шейсет години в последните минути на съня, преди да започне дразнещото жужене на будилника, с механичния поздрав "-Шест-часът-и-четиридесет-и-пет-минути-и-и"? Философски погледнато, човек в деня на юбилея си, се очаква да направи равносметка на изминалите години ... а стига бе, защо Той реши, че това трябва да е точно в най-приятната част от съня ти ... защо Той реши (вместо теб), че няма да се сетиш да го направиш по-късно (с чаша зелен чай в ръка), когато чакаш поздравленията по телефона ... защо Той реши, че може би не искаш изабщо да си спомняш тези шейсет години ... та ти сервира тоя "блудкав филм" вместо сладкото усещане за започването на някакъв празник ...

Но потока на спомените не спира (така Той е решил), а и будилника нещо се бави ... нама как да "резнеш" скапаната лента и филма да спре ... кадрите се точат ли точат ... някои на забавен, други на забързан каданс. Красиво лице (като на куклата от филма "Точка първа") ... ама, чакай бе, това е самата тя - беше ти първото "гадже" в четвърти клас ... що завист от другите момчета, що гордост у теб, че точно ти си с Нея ... Ето още едно лице (красиво като самата София Лорен) и ти си до него - красив тинейджър с наперена осанка ... как няма да си наперен с такова "гадже" ... Сега пък си седнал на някакво стъпало, пред някакво кафене, с китара в ръка, наведен напред за да скриеш с дългата коса лицето си, подрънкваш балада (сигурно някоя от книжката на Боб Дилън, която е разтворена на земята пред теб), а и дрехите са битнически с огромния знак "Правете любов - Не война!" на гърба ... сега вече на забавен каданс (защото Той е рещил че трябва да разсее приятното усещане от предните кадри), милиционер те налага по същия този знак с нещо като маркуч, ама пълен с пясък или метални сачми - защото много боли ... следва обръснат череп - Да! Твоя е! ... ама не разбираш (защото кадрите пак летят на бързия каданс) дали си още в районното, или това е първият ден в казармата година по-късно, когато се разделяш окончателно със всички илюзии и мечти, че можеш да промениш нещо в този брутален свят ... - Мольчат и не разсуждать!!! - Тъй вярно другарю старшина! - Слушам другарю старшина! - Щес'старая другарю старшина! ... ИЗВЕДНАЖ ТЪМНИНА ... няма нищо - тъмно и тихо - мозъкът ти е изключил - сигурно са тия две години ... и Слава Богу, че не ги е запазил ... изведнаж блясък, цветни светлини, страхотна музика ... на голяма сцена си, под прожекторите, пак с китарата в ръка - страхотен Рок'н'Рол ... и очите на момичетата от първият ред - незабравима тръпка ... (А бе, не е чак толкова лош тоя "блудкав филм" - спомена от тая тръпка си заслужаваше) ...

Кадрите се търкалят ли търкалят ... все сцени, прожектори, любови, раздели, успехи и разочарования ... години изпълнени с радост и сълзи, с желания и непримирима ярост към СОЦ-действителносста ... Пак светлини - силен блясък и удар - МРАК! - Белият тунел с Божественото сияние в дъното ... събуждаш се в реанимацията на "Пирогов", било е тежка катастрофа - обяснява съдебният следовател, но си имал късмет и след година ще си "като нов" ... Да, ама НЕ! (както обичаше да казва Петко Бочаров) ... заспала сестра ти обърква изследванията и започваш да линееш ... вече си в друга болница - за смъртници (защото по времето на СОЦ-а, за да получават премии болниците не трябваше да имат умрели пациенти, превеждаха ги ("за подобряване на леталността") в болницата където шеф беше любовницата на министъра - там винаги имаше премии) ... млади сестички щъкат по стаите и разнасят термометри ... лежиш омотан в системи, с изпръхнали устни и бучаща глава, но изведнаж лицето на сестрата която ти подава термометъра те озарява с мека, задушевна светлина, като изражението на Богородицата от иконата с Младенеца ... не те поглежда пряко, защото си върши работата механично и ти си за нея поредният умиращ, но усещането от излъчването й, те кара на стиснеш леко пръста й с подадения термометър - тя обръща поглед към теб и ... И-и-и ... потъваш в дълбоките езера на красивите й очи ... мига е неописуем ... през тялото ти преминава тръпка като електически ток (сигурно това е любовта от пръв поглед) ... усмихваш й се (доколкоте е възможно в окаяното ти пложение) и контрираш въпроса в погледа й с тривиалното; -Здравейте, как се казвате, сестра? ... -Я, не се занасяй бе! - отговаря шеговито и "електрическият" миг приключва, защото вече е напуснала стаята ...

-Шест-часът-и-четиридесет-и-пет-минути-и-и! - известява будилника ... и после радостен глас: -Честит Рожден Ден, скъпи! ... една топла целувка от нежни устни прекъсва "филма Му" ... морно повдигаш клепачи ... И ЕТО ... пак потъваш в дълбоките езера на все така красивите й очи ... Как излетяха тези двдесет и пет години? ... Как не остана нищо в спомените ти от изстраданите тежки дни, от загубените надежди, от пропуснатите възможности, от всичко което искаше, но не можа да постигнеш ... само нейното мило лице и двете красиви момчета, надничащи зад рамото й с веселото: -Честит Рожден Ден, татко! -Честит Юбией, папа! ... и си казваш: -Това ми стига да умра спокойно, не бях напразно на тази Земя! ...

rizex

Тая сутрин ме гложди нещо като рап за репите и много други неща, които "Маниак"-а можеше да им отговори на дупедавците ... опс-с-с ... лапсус лингва (lapsus linguae - грешка на езика), депутатите де, то си е едно и също ... 'щото един път на моя близка (Наш'та) се прибира детето от детската градина и от вратата радостно разправя:

- Мамо, мамо, знаеш ли, че на едно дете в градината майка й е дупедавка!

- Как дупедавка, бе, мамо? - облещва се наш'та ...

- Не дупедавка бе, мамо-о-о ... дупетатка!

- Не е ли депутатка? - поправя я наш'та ...

- Е-е-е, така де, то нали е се едно и също ... - останахме безмълвни.

Нямам коментар, та по тоя повод "маниака" сигурно би изстрелял, в типичния си ритмично-словесен стил, един достоен отговор на депутатските задявки:

Хей "светецо" на депутатската банка

не се изживявай бе, пич, като куртизанка!

Бабаитите много сте в живота ми обикновен,

за да ви дишам говната, дето са за вас, а не за мен ...

И сипете, сипете простотии на които не вервате ...

Не ги кльопам тия, само ми дигате нервите!

Що не млъкнеш бе, пич, затвори си устата,

като дрънкащ леген ти е празна главата!

То не бяха лъжи, то не бяха обещания ...

Обзела ви е всички политическата грандомания!

Refrene/

Депутате, депутате,

ела ми тука да те гепна бе, бате!

Да ти смачкам главичката, да ти сплескам нослето

Да ти видя очичките ... че боли те дупето ...

Депутате, "светецо", на осиротялата банка,

не се изживявай бе, пич, като куртизанка ...

:rap:

rizex

Новината е, че след невиждания разгром, който ГЕРБ напави на БСП и коалиция, съвсем скоро ще го има. Само дано да не е като това на коалицията, защото преди тях коалиционните партньори, изправени пред поредната правителствена криза, се договаряха (демек пазаряха) за съставянето на ново правителство (преди Синдикатите да са ги свалили), което да води страната по пътищата на Европа, из дебрите на кризата ...

Подслушан ("подвидян" - с половин око) списък на новите министри поканени от чужбина, които да заздравят позициите на коалицията преди изборите, за пред Европейския съюз и строго гледащите комисии в Европарламента:

1. Министерство на финансите - Мосю От Дьо Пари от Франция, за да намери пари за нови правителствени Мерцедес-и за пътувания до Брюксел - без ядене на брюкселско зеле.

2. Министерство на Хранително-вкусовата промишленост - Другаря Шо Че Ям от Китай, за да насърчи употребата на ориз за изхранване на населението (може и брюкселско зеле).

3. Министерство на Правосъдието - Г-н Невидим (ударението е на първото"и") Закво (ударението е на "а") от Унгария, за да улесни диалога (и прехвърлането на рушветите по делата) между МП и МВР (може да им предлага и брюкселско зеле в неограничени количества - осигурено по програмата САПАРТ).

4. Министерство на Вътрешните работи - Генерал-лейтенант Мутригони Запагони от Италия (ударението е на "о"-тата), за да ... абе за да!?! ... за да стане генерал-полковник (е, може да намаже и от брюкселското зале).

5. Министерство на младежта и спорта - майстора на спорта г-жа Айде Бег-Айбе (ударението е на "е"-тата) от Турция, тук не е изказано мнение защо ... но запознати припомнят за близостта й до Сокола (от брюкселското зеле не й трябва - тя си има достатчно голяма "зелка") .

6. Министерство на Горите и Земаделието - г-н Гепипарите Ибегай (ударението е на "а"-тата) от Монголия, експерт по външните инвестиции, предложен от сърдечната си приятелка от Турция г-жа Айде Бег Айбе (и на него не му трябва от брюкселското зеле - има си залката на госпожата).

7. Министерство на труда и социалните грижи - г-жа Даймукура (ударението е на второто"у") Дасерани (ударението е на второто"а") от Япония, за да ... е, то е ясно! (и тук брюкселското зеле ...

... А-а-а, я стига с това зеле, че като хвана едно дърво .... аман от простотии! Тук трябва новина - разтърсваща новина, че да събуди заспалия българин за нови подвизи из Европа!).

В другите министерства също са обмисляни промени, но на този етап никой от коалиционните партньори не е направил конкретни предложения ... В момент когато това стане (защото половината ни око продължава да следи събитията), веднага ще ви осведомим за резултатите ... само дано новите управляващи да не се подхлъзнат по акъла им и да съставят и те някакво подобно правителство с подобни "експерти" ...

Горното се публикува под Creative Commons license-Attribution No Derivatives (by-nd), което означава, че всеки който свали новината ще може свободно да я разпространява и публикува в Мрежата, а може и да ми плати ако иска (когато спечели пари от това, разбира се).

:cool: