Съществува фиксиран лимит за броя на индивидуалните души в проявление през всяка калпа или голяма епоха, но това ограничение е далеч отвъд възможното за изчисление от човека. Една фаза на вечния живот се проявява като Идеация. Винаги, когато или където и да е формулирана една идея, чрез присъщата й сила или енергия, чрез вътрешния й потенциал, тя се превръща в център, около който се събират определен ограничен брой индивидуализирани души, които съставляват определено братство.

Основният закон на целия проявен живот е братството. Всички големи религиозни или философски системи имат два аспекта, скритата или безкрайна сила и прояненото или ограничено изражение. Скритата или Безкрайната сила се крие в Бащата-Майка, или първите две лица от Троицата, което е основният принцип на всяка отделна система. Синът, третият принцип на Троицата, е огратиченият израз и тази първа проявяваща се Троица съставлява първото велико космическо братство. То може също да бъде формулирано от гледна точка на Материята, Силата и Съзнанието, [90] но все още остава първото братство и от него възникват всички по-малки братства.

Всяко физическо тяло само по себе си е братство. Клетъчният живот съществува в целия проявен Космос и дори такъв малък организъм като клетката е братство от още по-малки животи, подчинени на законите на промяната и растежа и съдържащи безкрайна сила.

С каква мярка човек може да търси индивидуалността или идентичността на една душа? Обвивките му като мимолетни сенки идват и си отиват. Цикли след цикли от време се простират назад в отдавна изгубени епохи и напред в непроследимото бъдеще. Слънца, луни и звезди се появяват и изчезват в тишината на Голямата Бездна. Страстите се поглъщат в огъня на собствения си копнеж. Триото небесни сестри Вяра, Надежда и Милосърдие се издигат до неописуеми висоти на преданост и потъват обратно в безсмислени думи. Но една душа! божествената искрица идентичност, пътешества и продържава да пътешества вечно, през огромни вселени, неразбираеми за човека, такъв, какъвто е сега. Душата, търсеща, вечно търсеща, онзи божествен огън, от който за първи път е била изпратена в космоса и далеч от който нейният отделен живот е непълен. Само чрез божествената идея за братство индивидуализираната душа може да възвърне своя изгубен рай на единството. Защото единството е целта, към която са насочени очите на душата и колкото по-бързо разнообразните атоми, молекули и човек се слеят, стават едно в ума и в действието си на по-долните нива, както са в действителност на духовното, толкова по-бързо желаната цел ще бъде постигната.

Природата дава много примери за единство в разнообразието. Братството като научен факт не се ограничава до нито една фаза от живота. Всяка наука, изкуство и философия въплъщават и учат на един и същи велик идеал. Всеки артист, музикант или учител е част от своеобразно братство. Геният, идеалното съвършенство, към което всеки се стреми или е постигнал, става такъв или е такъв по силата на общението си с [91] още по-велики души, които са постигнали съвършенство. Признаването на това общение не винаги е взаимно. Геният е свързан с лудостта в умовете на мнозина, чиито вътрешни сетива все още остават запечатани. Геният, който твърде често прави артиста или музиканта неспособен за това, което обикновено се нарича практически живот, е разцъфтяване на живота, на по-висшите вибрации на духовната субстанция. Въздействието на тези по-високи вибрации върху атомите на физическото тяло има тенденция към тяхното рафиниране до такава степен, че да превърне контакта с по-ниски или по-груби форми на живот в постоянно мъчение.

Казано е, "Душата отива сама при Всевишния." Това твърдение се отнася до Универсалната или Синтетичната душа. Всяка индивидуална Душа е микрокосмос в макрокосмоса и преди да намери покой във върховното, тя трябва да свърши не по-малко работа от тази да издигне до своя собствен ниво ембрионалните животи, които лежат скрити в нуклеолите на всяка клетка на всички тела, коиго тя някога е формирала и използвала. Те са част от нея и съставляват това, което наричаме групова душа, принадлежаща към още по-високаа групова душа.

Над нас, които сега сме на физическия план, се издигат ранг след ранг, степен след степен онези, които някога са влезли в същия път, който всички ние търсим или сме намерили. Докато в единия край е неузнаваемата, непонятна самота на последната зала на посвещението, на вратата на която душата стои и чука за достъп – тази врата, която се отваря от сърцето на Сина, или диференцирания живот, в сърцето на Отца. или единен живот. На всички низходящи стъпала до последното се възнася великият химн на Вечното Братство. Може да го видите да сияе на лицата на душите, покрай които преминавате. Може да го проследите в атома, растението, животното. Блестящите съзвездия от звезди в космоса го провъзгласяват. Слънцето излъчва безброй лъчи от блясък, които тихо нашепват: „Ние сме деца на един Баща“. Човекът - човек, създаден по Божия образ, т.е. във представата или ума на [92] Бог, потенциално надарен с атрибутите на бог, предава, убива и жертва своя брат за собствените си егоистични желания. Той носи многоцветното палто, от което капе топлата жизнена кръв на неговия брат, обратно към вратата на дома на Бащата, казвайки: „Лъв уби брат ми, аз съм невинен.“

В библейския текст "търсете и ще намерите" има повече истина, отколкото изглежда на повърхността. Докато неговата истина е очевидна в света на материята, тя е от безкрайно по-голямо значение по отношение на душата, тъй като това, което търсим, ще намерим в неговата пълнота в сферата на душата. Тя се управлява от закони, различни от действащите на материалните нива.

Ние сме точно това, което мислим, а не това, което изглеждаме. Ако мислим истината, ние ставаме истина и накрая съзнанието ни се издига до  и става безкрайна истина. Ако разпознаем, повярваме и действаме според закона на вечното братство на душите, Любовта – основният закон на цялото творение, ще ни отъждестви завинаги с това велико Братство на душите и с Учителите на цялата мъдрост, сила и мощ. Ще влизаме и излизаме от дома на нашия Отец, членове на едно велико семейство, обединени отново от благословени връзки, чието величие все още не сме способни да познаем, но чийто духовен аромат достига до нас в часове на съвършено себеотдаване и изпълва ни с неизразим копнеж за завършването на тази свята функция, "бракът на душата".

/Учението на Храма, т.3/

Могъществото, Любовта, Справедливостта, Милосърдието – качества, обикновено причислявани към атрибутите на Бога, - в крайна сметка представляват отражение на Триединното Божество, на еманиращите от Него сили. И човек има пълно право да претендира за притежаването им, както и на всички други сили, произхождащи от същия този Източник, използвайки ги за собственото развитие. Но това право съществува само благодарение на родството му със своите събратя; и ако неговият стремеж към индивидуално развитие не бъде подчинен на желанието за подобно развитие и на всички останали хора, той се превръща в не повече от егоизъм, а неговото право на притежаване на тези сили най-малко се поставя под въпрос. Независимо дали ние считаме Бога за личност, Йехова или Велика управляваща еволюционна сила, Той или То е Баща-Майка, Създател и Пазител на всеки проявен атом. Законът за съответствията е един от най-точните закони в живота на Вселената. Във всеки атом на силата, субстанцията или материята потенциално или проявено се съдържа способността за възпроизвеждане в една или друга степен на всичко това, което е било или може да бъде породено от всеки друг атом. Някакво случайно струпване на атоми, както и всяко случайно събитие, случващо се на някой от плановете на битието, активно способства за проявата на подобно струпване на атоми или пък на събития не само на всички останали планове, но също и във всеки подраздел на силата, субстанцията и материята на тези планове, които притежават синхронни вибрации с доминиращия акорд на изходната група от атоми или изходното събитие. Колкото по-просто бъде продемонстрирано действието на закона за съответствията, толкова по-добре за учениците; тъй като ако при това мисленето се насочи в непривични за него канали, например такива като абстрактната метафизика, то умът на западния човек веднага се губи и вече не е способен да разгледа аналогиите между познатите и непознатите му знаци и звуци на природните явления, докато умът на източния мистик не среща подобни затруднения поради своето познанство с действието на този закон и прекрасната осведоменост за взаимодействието на субстанциите. В тази област на изследванията, както и във всички останали, ние наблюдаваме действието на позитивните и негативните полюси на живота, за които трябва винаги да се помни, за да се постигне най-добро разбиране на разглеждания предмет. В стремежа си да проилюстрираме правото на човека по отношение на всички неща, а също и предполагаемата грижа за Своето потомство на Този, Когото ние наричаме Бог, която се проявява благодарение на въздействието на Божествената Воля на еволюционните сили на живота, за нас, впрочем, е най-добре от всичко да се обърнем към разглеждане на действието и постъпките на обикновените бащи и майки по отношение на своите деца. Тук ние ще намерим най-съвършеното съответствие на действията на Божественото Естество по отношение на своите създания и вътре в тях. Такива баща и майка никога няма да разглеждат това, което притежават, като принадлежащо само на тях самите: всичко, което те представляват и което притежават, се намира в разпореждане на техните деца, ако, разбира се, последните го използват по съответния начин. Всички справедливи искания на децата се изпълняват като подразбиращи се от само себе си. На такива родители никога не би дошло наум да им откажат правото на храна, подслон, облекло и образование, докато те не бъдат в състояние сами да се осигуряват. Но даже и тогава любовта, която им е дала живот и ги е поддържала, любовта, явяваща се изпълнение на целия Закон, ще бъде винаги около тях, тъй като тя не може да умре. От друга страна, родителят безусловно би осъдил детето за самоволното му гладуване, ако по време на неговото отсъствие то не е взело парче хляб, знаейки къде се намира той. Той би постъпил точно така и ако, скривайки се с цел да види как ще постъпи детето с хляба, види, че то е отхапало малко, а останалото е изхвърлило, вместо да го даде на друго гладно дете. В двата случая детето би било абсолютно оправдано, ако би взело хляба или поне тази негова част, която би удовлетворила неговия глад. Но то не е имало право, действайки поради безгрижие или съзнателно, да вземе повече хляб от нужното и по този начин да лиши със своята постъпка другото дете от принадлежащото му по право на част или пък да навреди на себе си с преяждане. В този случай справедливото наказание, наложено му от родителите, или страданието, предизвикано от преяждането, биха били най- милосърдната проява на закона, тъй като са му донесли много ценен опит. Детето на Бога – живият резултат от действието на еволюционните сили в образа на човека, чиято душа жадува да притежава цялата мощ и сила, принадлежащи на Бога или, по-точно, съставляващи неотменима Негова част, - има пълното право на тази сила, ако то е придобило способността да я овладее и удържа даже и ако му се струва, че Ликът на Отца се е отвърнал от него. Но както и да е, овладяването на тази способност се явява първа задача на човека; и за да я придобие той преди всичко е длъжен да постъпва така, както би постъпило гладното дете, ако неговите родители са наблизо, а именно: да моли и иска, съсредоточавайки се върху своето желание, или измолвайки възможността за овладяване на необходимата мощ. Съществуват множество форми на такива молби-молитви, но най-действената от тях е пълното подчиняване на определени закони, а също и самоотверженото развиване на присъщата на всеки човек воля и нейното обединяване с всемогъщата Божествена Воля. Вие не намирате нищо особено в това, че, стремейки се да се обогати, да отмъсти или пък само заради забавление и удоволствие довеждате другия човек до състояние, граничещо с безумие, използвайки неговото невежество или слабост. Такъв случай бързо се забравя от вас, тъй като вие не забелязвате скритите последствия на вашата постъпка. Вие сте неспособни да видите, че сте изменили цветовите вибрации на аурата - както на вашата собствена, така и на вашия противник. И може да е нужно съвсем малко време след това, за да започнете да усещате огромен душевен глад и неудовлетвореност. Вие ще се втурнете да търсите нещо, способно да утоли този глад и и може би ще припишете вината на учителя, който се старае да ви укаже пътя към мощта и развитието. Възможно е вие дори да се откажете от него, напълно игнорирайки или не разбирайки факта, че изменилите се цветови вибрации на вашата аура са настроили вашето вътрешно „аз“ на чужди на него вибрации, не хармониращи нито с основния цвят на вашето естествено състояние, нито с проявения цвят на лъча, явяващ се в известен смисъл ваши Майка и Баща. Аз разказвам за последствията само на тази конкретна постъпка единствено за да проилюстрирам до какво довежда неподчинението на закона на (за) Братството, а също за да подчертая необходимостта от подчинение на всички останали известни закони в случай, че ученикът иска да придобие и удържи силите и мощта, които управляват Вселената и му принадлежат по право. Всеки Учител независимо от това, дали следва десния или пък левия път, е придобил каквато и да било сила благодарение на подчинението на гореспоменатите закони. И това, че един от тях е паднал, и е паднал от много по- голяма височина от тази, която засега сте достигнали вие, но все още притежава до известна степен мощта, придобита от него в по-ранни векове, съвсем не опровергава истинността на моето твърдение.

/Учение Храма, т.1/

/Грани Агни Йоги 1951 г./

Правилно, сине Мой, влизайки в света на Нашите принципи и закони се приближаваш към Нас. И такова мислено приобщаване е вече приближаване. Ние Живеем в Света на Висшите принципи и закони. Явявайки се Сами форма на проявана Космическите закони, Ние Изявяваме със себе си Закона. Могат да Ни нарекат носители или изразители на Космическите Закони. А какво е това закон? Законът е форма на проява на Битието на Единната Вещ, на Единния. Това е форма за изражение на Единния, приел отговорността за всичко. До Началото на проявеното вече е съществувала невидимата форма на Закона, на който се е подчинила проявената Вселена. Преди началото на нещата е съществувала формата на Закона. Невидима, неуловима, неосезаема и постигана единствено само със синтезиращата мощ на разума. Светът на Законите стои извън преходното на всичките три плана. В какво е тайната на дълбочината и неизчерпаемостта на евангелските истини? В това, че те проявяват със себе си аспект на проявата на Висшите Космически Закони, не човешки, а затова и непреходни. Огненото съзнание, докосвайки се до Царството на Вечното и Неизменното, постига преди всичко вечните форми на проява на живота, тоест закона в аспекта на неговото многообразие. Носителите на Съкровеното Знание са носители на Висшите Закони. Колкото по-високо и по-близо до върха, толкова са по-малко законите и толкова по-универсално е действието на всеки. Броят на Великите Космически Закони е ограничен. Това число е Тайна. Владеещият я притежава в ръцете си ключа към битието на проявения свят, тъй като светът е построен върху числото и мярката. Огнените Логоси Творят със силата на Закона. Привеждайки в движение най-тънките огнени енергии, ги Насочват по руслото на закона, знаейки неизменността на следствията. Затова Казах: „Слънцето ще премине и Луната ще премине, но нито една йота от Закона няма да премине, докато не се изпълни всичко!” Тъй като Законът лежи извън сферата на преходността на проявената Вселена. Неговите извори са в Сферата на Вечността. И ако Бог е Законът, то наистина Той е всемогъщ и Царува над света. Царството на Законите е област на това, което съществува без форма, това е сферата на принципите, нямащи форма. Всичко което съществува има форма, видима и явна. Даже Неназованата Светлина е проявена във формата на Светлина. Неизразима в думи, но явно заслепява даже Най-Високите духове, тъй като съществува явно за огненото съзнание и все пак може да бъде съзерцавана поне от Най-Високите духове. Законът може да бъде осъзнат, но не може да бъде видян. Съзнанието, докоснало се до Сферите на Огнените Закони, се докосва до Вечността. Особено характерна със своята безплътност е математиката, също и света на геометричните фигури и техните закони. На какви везни може да бъдат претеглени и къде да се видят? Те са нематериални и достъпни само за разума. Техните външни символи изразяват не същността, а само условната форма на това, което съществува извън нея. Същността на закона е умопостижима, но извън видимостта. Да помислим за приближаването към Огненото Царство на Висшите принципи и закони.
/Грани Агни Йоги 1952 г./

Много трудно е да се съсредоточиш и да пишеш. Ще пишем за красотата на знанието. Законът е синтез, обединяващ всички явления от един и същи порядък. Законът е един, но явленията, които са му подчинени са безбройни. Явленията са безбройни, но броят на Основните Закони на Вселената е ограничен. Всичко се подчинява на законите. Изучавайки ги, вкарваме света на безпределните  манифестации в рамките на определен брой основни принципи. Как може да се изучи Космосът само по пътя на изучаване на неговите Закони? Как можеш да се доближиш до изучаване на Безпределността? Само съзерцавайки я през призмата на закона. Законът - това е формата на проява на битието на всяка вещ. Има проявен свят - на вещите и явленията и свят на принципите или законите, върху основата на който се извършва проявата на всяка вещ и ключът към него е скрит в познаването на закона. Постигането на закона освобождава от необходимостта да се изучават явленията до безкрайност. Подобно на това както понятието дърво включва в себе си всички дървета в Космоса, така и законът обхваща всичко, което му е подчинено. Основните закони не са много, но обхващат Безпределността. И светът, както висшата точка, увенчаваща пирамидата,може да бъде изразен в Един Закон. Колкото по-надолу, толкова повече точки на изражение и толкова повече и  по-сложни са законите и  с това те са по-малко значителни и по-малко космични. Колкото по-нагоре, толкова по-велик е законът. Подножието затъва в безкрайността на подразделенията. От множествеността излиза пътят към единството, от безкрайността на правилата и малките закони, издигайки се по-нагоре към Единния Закон на Космоса. Може би това е законът на Любовта или Бог. Но той е Единният и Висш Закон на Света или Принцип и на него се държи целият Космос. Колкото по-високо е законът, толкова по-силна е неговата синтетична същност и толкова по-синтетично е съзнанието, което го постига. Значи синтезът се свежда до познаване на Космическите Закони, за да може през техните форми да се разбира светът в единната негова проява, в единни закони. Великите Закони имат Битие във Вечността и се разполагат извън времето и преходността на материалния свят. Законът е аспект на Вечността, той е Камъкът на Вечната Основа на Живота. Всичко отминава, но не Законът, подчинявайки се на който тече преходното. Познаването на Законите на Космоса е път във Вечното, към безсмъртието и Безпределността, тъй като самата Безпределност е изразена във формата на Закона.

/Грани Агни Йоги 1952 г./

/Агни Йога - Надземното/

/Агни Йога - Надземното/

36. Чували сте молитвата на птиците - малките ни събратя умеят да приветстват Светлината и да изразяват по най-добър начин възхитата си пред нейното величие. Растенията също се протягат към светлината. Само хората мислят за стомаха си, когато духът им трябва да се преизпълни с Висшето Величие. Това е самоубийствено кощунство. Има създадени прекрасни химни, ала прочетени без сърдечен трепет, те звучат като шум от строшени съдове.
Време е отново да се обърнем към началата и взели пример дори от по-нискостоящите си събратя, да съзрем високите пътища.
Общуването в сънищата показва единството, за което толкова силно Настоявам. Няма ли единство, зейва ужасна бездна.
...

37. Молитвата може да бъде сравнена с магнит. Тя напряга сърцето и привлича светли мисли от пространството. Притеглените от земните слоеве мисли пък обогатяват с нови сили - като след среща с добри приятели. Ценете тези приятели. Може никога да не ги срещнете, но те са наблизо. Пространството е пълно с тях и си струва да им изпратите добра мисъл. Молитвата е магнит.

42. Според някои молитвата не се вписва в рамките на всекидневието, но всъщност тя и връзката с Висшия Свят са основа на битието. Липсва ли връзката с Висшия Свят, животът е немислим - хората ще станат по-лоши от зверове! Без значение е на какъв език се прави възванието. Мисълта няма свой език, но е всепроникваща.

43. Едни изцяло се посвещават на молитвата, други умеят да я съвместяват с труда. Няма да претегляме, кое е по-ценно, стига молитвата и връзката с Висшия Свят да съществуват и да преобразуват живота! Не се учудвайте, когато тръженикът постигне отлично качество в работата си, призовал помощта на Висшите Сили. Не се озадачавайте от това, че най-кратката молитва достига най-добре.
Приобщете се към Висшия Свят не по заповед, а увлечени от сърцето. Земният живот може да бъде преобразен единствено чрез връзката с Висшия Свят. Без нея страданията ще растат и ще завършат с гибел. Изкоренявайте невежеството, но знайте: най-доброто просвещение ще се яви свише.

45. Знанието за Висшия Свят прави съзнанието спокойно. Има ли нещо по-радостно и по-красиво от факта, че Висшия Свят съществува! Именно достоверното знание за живата връзка с него, което прави човека силен и устремен, е родило молитвата.
Проявете уважение към всичко, носещо признаците на Висшия Свят.

47. Хората молят за прошка и продължават да живеят по старому. Мъчно им е, че ги сполетяват нещастия, но не се разделят с никоя от привичките, предизвикали това положение. Няма ли стремеж за поправяне, молбата за прошка е безсмислена. Да тревожиш Висшата Мъдрост със самосъжаление, е проява не на скръб, а на лицемерие. Молитвите по принуда също са безполезни. Докато не разберат значението на връзката с Висшия Свят, хората само ще кощунстват със своята неискреност. Истината не може да бъде излъгана - няма тайни за Всепроникващата Светлина. И защо ли да крием съкровенното, оправданото от сърцето! Връзката с Висшия Свят ще стане привлекателна, когато сърцето произнесе своята дума.

57. Молитвата пречиства. Разбирайте това буквално. Духовното здраве е първооснова на физическото. Като реална връзка с Висшия Извор, молитвата е превъзходно универсално лекарство. Заразата се появява, когато тялото допуска пратениците на злото. То е предразположено към множество заболявания, но здравият дух, способен да се подхранва с висши енергии, го предпазва от опасностите.
Ето защо може да се твърди, че молитвата пречиства.

58. Според някои невежи молитвата е неуместна сред деловия живот. Запитайте ги кое точно дело смятат несъвместимо с молитвата. Очевидно злото и користното! Обратно, всеки добронамерен труд се нуждае от нея, защото тя открива достъп до Висшите Сили.
Новият Свят изисква утвърждаване на истинските реалности. Няма да бъдем ретрогради, ако напомняме за това, което е постоянен и неизменен закон на битието.

61. Молитвата вдъхновява към знание. Разширяващото се съзнание на осмислилия величието на това събеседване неизбежно ще потърси отговори в научните изследвания.
И философията, и естествените науки ще посочат едни и същи пътища към Висшия Свят. Дори невежите, които величаят материалните науки, отричащи всичко невидимо за грубото око, вече знаят за фините атоми и разбират необходимостта от микроскоп и телескоп. Единствено невежеството превръща науката в празна обвивка. Озарят ли съзнанието, признаците на Висшия Свят ще преобразят науката. Няма знание, което да не утвърждава великата връзка между Световете. Няма път, който да не отвежда към Висшия Свят. Ако не улавя величието на Единството и Безпределността, съзнанието все още е незряло. Молитвата не е предсмъртен вик на ужас, а събеседване, пълно с любов и преданост.

/Агни Йога - АУМ/

                  1961 г. 608. (М. А. Й.). Ще свалим Красотата от Небето на земята в орбитата на явленията на всеки ден и ще я утвърждаваме в живота. Ще я утвърждаваме във всичко, което е достъпно за нашата воля, а главно, във взаимоотношенията между хората. Трудно е да се прави това, ако вътре има некрасиви мисли и чувства. Значи се налага да се започне от тях, от самия себе си, заменяйки всичко несъответстващо на понятието за красота с Красотата. Качествата на духа са прекрасни, затова тяхното възпитание е свързано с красотата. Пламванията на астрала са безобразни, затова тяхното обуздаване е свързано с красотата. Безобразни са грубите думи и движения и целият начин на живот, затова тяхното изтънчване ще бъде стремеж към Красотата. Така ще я утвърждаваме в обикновения живот, знаейки, че с това служим на Светлината.

            1961 г. 609. (Гуру). Какво направихте вие за утвърждаване на красотата в живота? Какво прекрасно донесохте на света? С какво украсихте живота и планетата? Или може би сте я опетнили със своите дела, мисли и чувства, несъответстващи на проявите на красотата. Прилагайки нейните критерии към делата и постъпките, към мислите и чувствата си, няма да сбъркате и, съдейки себе си, отбелязвайте своите грешки и всичко, което не е оправдано с красота.

                  1961 г. 610. Вие сте в Мен, но в Мен без себе си. Напредъкът се утвърждава от красотата и се извършва с красота. Познанието е чрез красотата. Положи усилие да разредиш плътната материя. Приятелю Мой, чрез красотата ще победим света. Чрез нея, чрез красотата идва радостта и с нея ще наситите вашия свят. Тяло на красотата е огненото тяло. Стихията на огнената сфера е безпределна, но сферите на другите стихии (тоест царствата на стихиите на земята, водата и въздуха) са ограничени. И още: Аз се отказвам от красотата, която не носи радост и щастие на хората.

Грани Агни Йога 1961 г., превод Н. Берчев

Грани Агни Йоги 1960 г.

Грани Агни Йоги 1960 г.
 

1972 г. 035. (26 февруари). Независимо от това, че земният живот на човека е изражение на Майя, че всички явления са временни и преходни, Майя е реална за съзнанието и има огромно значение за еволюцията на духа. И тези условия, в които се оказва въплътеният, представляват именно това, което му е нужно и му е полезно за напредъка. Всичко е преходно, но докато е пред съзнанието и го заобикаля то е явно, ярко и напълно очевидно за чувствата. Затова реалността на кармичните условия трябва да се разбира при преминаването през тях. Нека всичко това да е само сън, но тези сънища предизвикват и радост, и болка, и огорчения, и страдания, ярко преживявани от човека. Майя е действителна, макар и да не изразява действителността.

1972 г. 036. (М. А. Й.). Ще свърши земната Майя, ще започне Майя на Надземния Свят. Коя е по-ярка? По-ярка е надземната Майя, тъй като там всичко се обостря и усилва. И само в Огнения Свят се разсейват „съблазните на времето, пространството и вещите“. Човек трябва да премине през всички видове Майя, за да познае „вечната правда на Битието“.

1972 г. 096. (М. А. Й.). Тънкият Свят в дадения момент е неосезаем, него сякаш го няма изобщо, той сякаш не съществува. Очевидността е закрила действителността, и то така силно, че неотречимото престава да съществува. И точно така е във всичко останало. Майя е силна. Състезава се даже с Основите и обвива в мъгла съзнанието. В такива моменти е добре да се съберат силите за утвърждаване на несъмненото и да се разсеят внушенията със здраво утвърждаване на това, което е било дадено като свидетелство за основите на живота и на Битието. Няма да се поддадем на Майя, тъй като ще ни доведе до задънена улица и ще ни изправи пред плътна стена. В Деня на Великия Празник ще се утвърждаваме върху Основите.

1972 г. 281. Как да се съвместят хармонично Небесното и земното? Как, без откъсване от Земята в същото време да се отделя полагащото се внимание на духа? Как мрачините на настоящето да се примирят със сияйните перспективи на бъдещето? С постоянно помнене на най-нужното. Всичко, което ни обкръжава, не е наше. Нашата родина и дом не са тук, а там, в Надземния Свят. Тук ние сме само гости, по-добре да се каже - пътници. “Само разбирането на пътя съответства на земното пребиваване”. И тогава може да не се привързвате нито към мястото, нито към дома, нито към вещите. Всичко е временно и всичко не е наше. И даже отношението към собственото тяло ще стане друго. И то също не е наше и също е временно. И към болестите и немощите му можете да се отнасяте по друг начин. Майя е реална и в същото време тя не не е действителност. Пълна аналогия с миража - и го има, и го няма. Когато мисълта се пренася в областта на духа, съзнанието получава здрава основа и опора.

1971 г. 103. (Фев. 17). Очевидността може да се отнася както за плътния, така и за Тънъкия свят. Очевидността на Тънкия свят може и да не съществува за земното съзнание, но и обратното е вярно. И двете очевидности би следвало да се съчетаят хармонично в съзнанието. Над тях е огнената Действителност. И двете очевидности като породени от Майя на съответните светове, не могат да претендират за действителност. И все пак с тях не можем да не се съобразяваме, защото човекът непознаващ действителността живее в тях. Земната очевидност е много реална. Не може да я отричаме, защото нея я има. Но трябва да се разбира преходната й природа и да се знае, че тя не е нищо друго освен Майя – това ученикът следва да научи от опита си в живота. Именно самата същност на Майя трябва да прозре духът, уповаващ се на Основите. Основите не са Майя, а се явяват траен фундамент върху който да бъде построен домът за духа. Те са непреходни и не зависят от Майя на двата свята. В каквото и обвивка или тяло да се намира човек, Основите остават непоколебими. Йерархията на Светлината не е Майя, а огнена действителност. Оставяйки плътното си тяло, напредващият ученик вижда ясно цялата преходна природа на земното съществуване и е подготвен за да не бъде съблазнен от илюзиите на Тънкия свят. Царството на Светлината не е от този свят. Не е и от астралния свят, но е по-високо. Задача на ученика е да се издигне над илюзията на всички светове, в каквато и обвивка да се намира и да се докосне до действителността на Висшите Светове.

1971 г. 113. (Фев. 21). Очевидността на плътния свят, очевидността на Тънкия, действителността на плътния свят и на Тънкия – как да ги отличим една от друга и да не се оплетем в мрежите на Майя, ако от известна гледна точка това е целия проявен свят, Великата Игра на Майката на Света! Разореният банкер потънал в Майя на отчаянието в плътния свят. Умиращият злодей, потопен в ужаса на извършеното и преживяващ го ярко в Надземния Свят, потопен в Илюзията на астрала. „Фабрика несътворена на Земята”, но построена в Тънкия Свят, и други построения от по-висок ментален порядък – това вече са явления на умствения свят. И всичко това е пламенна Илюзия.  Но Великите Духове, намиращи се в земно тяло или на други планове, в други тела, Могат да видят действителността на всичките три свята. Каква е тя? Кой може да каже, ако дори и Архатът никога не Утвърждава своето всезнание, разбиране и въздесъщност. Очевидността и действителността са крайности, два противоположни полюса на едно цяло. Човешкото съзнание постепенно се придвижва от единия полюс към другия. Всезнанието, разбирането и всемогъществото – това е най-високия връх на духовните достижения, недостижим нито на Земята, нито в надземните Светове, тъй като Безпределността няма завършек. Но пътя на възкачване към този връх е прокаран от Носителите на Съкровенното Знание, които са Преодолели заблуждаващите миражи на Майя и са Познали огнената  действителност в границите достигнати от всеки от тях. И ученикът следва да се устреми пламенно към това да отхвърли „парцалите на лъжливите привички” и да ги замени, доколкото му позволяват силите, с разбиране за действителността, както и да намери в себе си сили да каже в критичните моменти от своя живот с възможно най-голямо разбиране: „Майя, отстъпи”.

1971 г. 341. (Июнь 7). Несъзнателното безсмъртие на човека се проявява в това, че той е следствие и носител на всичко наслоено от изживяванията му в миналото. Наистина, невинаги тези наслоения могат да намерят израз изцяло в настоящето, но така или иначе човек е израз на своето минало и строител на своето бъдеще. Затова, без значение че земния живот е като мимолетен сън, без значение, че е Майя на плътния свят, значението й за човека е огромно и особено важно. Рушат се царства и велики народи, даже цели раси биват забравяни – всичко, което са достигнали и отнесли със себе си, е забравено заедно с тях. Тази двойствена преходност на всичко земно, краткостта на земния път и в същото време ценноста му за еволюцията на духа, следва да се разберат и усвоят практически и да не се влага в обичайния живот това, което в него го няма, при това помнейки, че друг път за възхождение и растеж на духа за човека няма. Оттук и ценността и значимостта на сътвореното от човешки ръце и тези форми на обществен живот, които човекът създава. Човешките творения се разрушават и умират във времето, но техните тънки форми продължават своето съществуване в пространството и изпълвайки аурата на Земята. Смисълът на зеното съществуване на човека е дълбоки значителен, ако бъде осъзнат.

1971 г. 368. (Июнь 19). Действителността и Майя са двата полюса на едно цяло. Мъдростта се постига чрез природата на Илюзията. Съзнанието се движи от полюса на Майя към полюса на огнената действителност. Движи го Майя чрез редуване на своите съновидения. Те сами по себе си не се явяват действителност, но самата Майя е действителност и нея хората живеят. „Миражът не изразява действителност, но е действителност”. По същият начин и Майя. Възниква въпросът: как може миражът на Майя да бъде двигател за духа? Но даже в обичайния си сън човек чувства и преживява, и понякога така ярко, че се събужда в студена пот. Движеща сила са емоциите, преживяванията, изпитвани от човека и всичко това, което изпълва земния му живот. Обичайните сънища бързо преминават и се забравят, както отминават и дните от земния живот, заменяйки се с все нови и нови сънища. Разбира се за въплътените те са реални и се преживяват ярко. Но къде са те сега – това, което е било преди сто години или повече? Като бързо отминаващ миг е земния живот пред безпределността, и не е сравнима даже с надземното пребиваване. Но ценността и е голяма, защото тя учи човека как да постигне Истинската действителност. В робски вериги живее човекът на Земята. От тези окови на плътния свят го освобождава познаването на Истината. Казано е отдавна: „Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни”. Не може да се освободи човек, докато не осъзнае своето робство и не се устреми към свободата. Физическото тяло е подобно на тежък скафандър с пет отверствия за контакт със земния свят. Много от намиращото се зад тези отверствия (зрение, слух, обоняние, осезание и вкус) не съществува за съзнанието. Науката упорито се опитва да раздвижи тези ограничаващи рамки и в много случаи е успяла. Но областта на непознатото е все още огромна, защото Безпределността е невъзможно да бъде позната докрай.  Еволюцията е дала на човека науката за центровете и възможностите за непосредствено опознаване с тяхна помощ. Майя ще бъде принудена да отстъпи пред отворените центрове и да предаде своите позиции една по една. Огнените центрове на човека ще му позволят, когато започнат да действат, да подходи и към изучаване на действителността, да разбере същността на Майя и да се освободи от властта й над съзнанието.

1971 г. 726. (Нояб. 24). Изхабяването и натрупването на Агни произхождат основно от дребните неща в ежедневието и малките житейски дела. По тази причина малките неща се нуждаят от особено внимание. Поведението на човека се проявява във всички аспекти от живота. И постоянният контрол над енергиите на организма е необходим за да се въведе в ред разхода на психична енергия. Може да се дразним, огорчаваме или безпокоим напразно. За всички тези емоции се хаби ценна мощ. А можем и без тях - без тези ненужни изживявания. Нищо не може да съкруши духа, защото той е нерушим, а още повече дребните чувства и въображаеми страхове. Майя е многообразна и поредните самозаблуди не е необходимо да заблуждават пътуващия по Великия Път. Колкото и ярко и вълнуващо да е плътното обкръжение, то моментално ще изчезне и ще загуби властта си над съзнанието, след като човек се освободи от своята плътна обвивка и встъпи в Тънкия Свят. Така че реалността на плътния свят е условна. А след като това е така, то не трябва да й се дава власт, защото може ли да допуснем духът ни да бъде завладян от призраци. Даже и златото не може да освободи човека от властта на Майя, а по-скоро обратното – ще го въвлече в нейните примки. А ни се струва, че то дава и външна независимост, и свобода на предвиждане, и избор на занимание, и други възможности. Но и свободата, и привързаността са в духа. И никой, и нищо не може да даде желаната свобода на човека, ако духът му е привързан с непознавае на Основите на живота. Основите на живота съдържат в себе си Истината. Отдавна е казано: „Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни”. Така не някъде отвън, но вътре в човека са скрити възможностите за живот в робство или в свобода.

1961 г. 504. (30 ноември). Да се учи винаги, навсякъде и на всичко, което е нужно за далечния път, е свойство и особеност на ученика. Животът е училище, най-доброто от всички съществуващи училища и възможността да се учите от него е безпределна. Учителят дава уроците, необходими за усвояване и учи на действителността с ярки примери. Иначе как ще се отличи действителността от очевидността и Майя от същността на живота? Именно Майя и представлява най-яркия пример за преходността и временността на сънищата и илюзиите на плътното съществуване. Те упорито утвърждават себе си, показвайки своята очевидност, но многоопитният пътник по пътя в Безпределността ще каже, че всичко това е Майя. Но Учителят не е Майя и Неговото Учение не е Майя. Не са Майя и Законите на Космическия живот, не е Майя и целта, към която върви въплътеният. Йерархията на Светлината не е Майя. Не е Майя и всичко това, което Ние Наричаме основи на Учението на Живота. Затова и ги Наричаме основи, защото в мъглата на илюзиите на измамната Майя може да се опреш върху тях, може да стъпиш върху тях и превръщайки ги във фундамент на живота никога вече да не се отделяш от тях. Сред постоянно изменящите се явления на външния свят, а също и на мислите и чувствата на човека, те са непреходни и здрави. Те са еднакво нужни и на земята, и в световете. Без тях човек прилича на сламка в бушуващото море. Затова Казвам - утвърждавайте основите. Даже знанията за земята са преходни, но основите са вечни. Върху тях се изгражда Космосът, върху тях се гради еволюцията на човечеството и всичко, което се намира в нейния поток. Цялото бъдеще на планетата се строи върху тези основи. Затова Казвам: пазете основите. Те не могат да бъдат разрушени. И Слънцето, и Луната ще преминат, но не основите. Те могат да останат извън разбирането на човека, но самите те остават с цялата си нерушима и непоколебима правда за истинското вечно и извънвременно битие. Изучавайте основите, тъй като върху тях се лежи Камъкът на вечната основа на живота.

1963 г. 093. Стражите на Прага са силни. Те предизвикват от дълбините цялата неизживяна мътилка от сиви натрупвания. Но е добре в този момент да се осъзнава, че това е изпитание; в този, а не после, когато падението се е осъществило. Да се види врагът, да се разбере врагът, да се посрещне врагът лице в лице и да се преодолее. Често зад външната форма на съблазънта не се вижда нейната същност и често се забравя, че това е само изпитание. Тъй като това е също Майя. С всеки порив на могъщия устрем нагоре предизвикваме към себе си мощна вълна от стихийно противодействие, равно на силата на порива. В това е и трудността на преодоляването. Но силата на стихийното съпротивление се побеждава с ритъм. Поривът, извършен повторно, установява ритъм на устрема. Най-напрегнатият ритъм побеждава всичко. Но какво противодейства толкова упорито и яростно вътре? Това е личното “аз” със своите минали натрупвания. Личността е временна, но нейните натрупвания са отдавнашни: земни, кармични връзки от миналото, влечащи назад. Скандите са фактор от настоящето, но са създадени в миналото. Личното е проява на даденото въплъщение, но неговите корени са в миналите въплъщения, затова и астралът, като средоточие на миналите желания, тенденции и импулси, носителят на личното “аз”, е толкова упорит -. Стражите на Прага - какво всъщност представляват те? От миналото пред вътрешното око се изправя, облечена в ярката форма, мисълта, с която някога се е съчетавало съзнанието. Тази ярко картинна мисъл предизвиква по асоциация цял ред други подобни и се усилва и подгрява от новите импулси на астрала. От миналото се изправя сянката на забравените действия, както мислени, така и фактически. Това кълбо, наситено с енергии вложени в него от собствената воля, закрива собствения хоризонт на съзнанието, изисквайки условия за проява в плътното. Дугпа (синоним на злото, на тъмнината), криещи се зад него и раздухващи неговите димни огньове, са невидими за окото, но силата на това космато кълбо, въздействащо на всички проводници, е твърде осезаема. Стражите на Прага са застанали в целия си ръст, за да не пропуснат по-нататък. Много важно е да се разбере смисълът на протичащото стълкновение и неговата цел. Това е поредното изпитание пред новия подем. Когато в самия разгар на борбата умът не е затъмнен от неразбиране и не е въвлечен във водовъртежите на астралния вихър, стълкновението протича с очи отворени за ставащото и дугпа не могат да се скрият зад тези илюзорни образи, раздувани от тях. И победата става възможна. Врагът и неговата сила трябва да се познава. Винаги се изпраща според силите. И винаги избира най-болното и уязвимо място. Но нима е възможно да не се победи? Последните опити са най-ярки. Призовавайте Мен, когато силите започнат да отстъпват. Ще победим, но трябва да се знаят силите на врага.

1965 г. 182. (31 май). Приятелю Мой, пространството на другите измерения представлява все същото пространство наоколо, само че се изменя апаратът или проводникът, с който се ползва съзнанието, видоизменяйки на свой ред и самото съзнание. То става малко по-друго. Много трудно е да се предаде същността на това видоизменение, прилагайки обикновения език, тъй като се налага да се говори за необикновеното, нямащо еквивалентни понятия на вашия език. Няма горе и долу, но те съществуват; няма тук и там, но те съществуват; няма далече и близко, но и те съществуват; няма днес и утре, или вчера, но и те съществуват. Всичко е тук и навсякъде. Няма време, но има последователност на явленията, подчиняваща се на мисълта. Всичко се движи от мисълта, нямаща продължителност във времето, но в същото време сякаш създаваща тази продължителност. Няма физически усещания, но те съществуват; няма физически предмети, но те съществуват, обкръжаващи човека и в същото време не проявяващи свойствата на предметите от плътния свят. Има свят ярък, цветист, подвижно пластичен, поддаващ се на въздействието на знаещата воля и непреодолим и тъпо инертен - за сляпата воля. Няма две представи за това пространство, сходни помежду си, макар законите на пространствата на другите измерения да са неизменни и постоянни. Всяко съзнание възприема по своему чрез своето индивидуално разбиране. Границите между Светлината и тъмнината са явни, но са различни възприятията на пребиваващите в сферите на Светлината и тъмнината. Възприятията се обуславят от Закона за съзвучието. Законът е еднакъв за всички сфери, но постъпленията в съзнанието са напълно различни. Даже на Земята двама човека, наблюдавайки едно и също явление, могат да го възприемат напълно различно. А там това различие се изостря и задълбочава безкрайно, тъй като същността на получаваните впечатления се определя от съзвучието. Съзвучните съзнания получават повече или по-малко близки впечатления, но и те се различават също. Реалността, по-точно илюзията на новия свят ще създаде този проводник, чрез който ще действа съзнанието, което, възползвайки се като проводник от физическото тяло на Земята, създава илюзията на плътния свят. Във Висше разбиране всичко е само Майя. Майя, създавайки илюзията за различните светове, олицетворява със себе си реалността. Именно в пространствата на другите измерения като никъде другаде е нужно умение и знание как да се обединят противоположните полюси на единната вещ, тъй като чрез съзнанието те могат да бъдат видими едновременно. Така например началото, развитието и края на деянието, извършено на Земята, могат да се преживяват едновременно и цялостно, не разделени от време или продължителност. Разбира се, всичко това е необичайно за обикновеното съзнание и за привичното земно мислене, затова е толкова трудно да се говори за него. Но все пак някой нещо ще разбере и ще си състави нужните заключения.

1966 г. 400. (28 юни). Съвсем не е лесно да утвърждаваш себе си в Светлината, тъй като очевидността яростно противодейства на всичко, което не се съгласува с нея. Не само „земната мъдрост е вражда против Бога“, но и целият еснафски начин на живот, който изисква постоянни грижи и внимание. Как да се съгласува земното с Надземното, плътното с Висшето? С действията и постъпките през всеки ден. Трябва да се действа и постъпва така, сякаш ние, вървейки по далечния път, временно сме спрели там, където ни е довела съдбата. Нищо в това временно обкръжение не ни принадлежи, всичко е само временно. В театъра или киното не приемаме видяното за действителност, макар и да преживяваме талантливото изпълнение. Така е и в обикновения живот: колкото и убедителен да ни изглежда той, всичко това е само Майя на плътния свят. Това, което се е случило преди двадесет години, също е изглеждало реално, но къде е всичко това сега? Едни сънища на Майя са се заменили с други. Но Аз Съм с вас винаги и над плътната очевидност. Затова търсете в Мен и с Мен. Всяка мисъл за Мен е лъч Светлина в пространството. Само заедно с Мен може да се достигне. Къде ще се озовете сами? Значи трябва да бъдем заедно във всичко, за да отслабим тържеството на суетата и успешно да се борим с миражите на Майя.

1962 г. 600. (19 декември). Ако изпитанията завършат успешно, миналото не се смята от Нас за вина. Победителя не го съдят, тъй като краят увенчава делото. Ако само бихте могли да разберете какво решаващо значение има всяка победа за надземното пребиваване, наистина бихте намерили сили в себе си за неукротима воля към победа. Майя увлича в своите мрежи с илюзиите на съблазните. След тях идва внушението натрапвано от тъмнината. А след всичко това са бодилите, шиповете и острите камъни на разбитите илюзии, падението на духа и тъмнината. Да се осъзнае всичко това в Тънкия Свят е вече късно, тъй като не може да се поправи, може само да се изживява, по-точно, да се изчерпва върху себе си силата на породените от своята собствена воля енергии. Ето защо се Радваме на всяка победа на ученика над себе си. Тъй като това е освобождаване и възможност за безпрепятствен подем. Към края на живота се прави един вид равносметка на всички постижения, на всички преодолявания, а също и на това, което не се е удало да бъде постигнато. Но язвите на духа трябва да бъдат изживени и излекувани още на Земята. Всичко неизживяно ще предяви в Надземното своята сметка и ще се наложи да се плаща във всяка сфера, във всеки слой според силата и притеглянето на неочистените частици астрална материя, съхранили се и задържали се в неочистените обвивки. Приветстваме всяко преодоляване в себе си на всичко, което подлежи на очистване.

1967 г. 013. (М. А. Й.). Външните явления настъпват към съзнанието на вълни. И всяка трябва да се посрещне достойно. Колкото и да се блъскат вълните в скалата на духа, те не могат да я съкрушат, дори Майя на очевидността да показва друго. Осъзнаването на неунищожимостта и и несъкрушимостта на духа трябва да се пренесе през живота. То ще послужи и по-нататък, ще послужи много. То е необходимо за утвърждаване на проявите на непрекъснатото съзнание. Духът е безсмъртен, но човек достига безсмъртието само тогава, когато течението на неговото съзнание не се прекъсва. Живеейки изцяло в своите обвивки и отъждествявайки се с тях, той се обрича на смърт заедно с тях.

1968 г. 099. (19 февруари). И още една грешка може лесно да се избегне ако не се мисли: „колко ще съм щастлив, ако се случи еди-какво си, ако се промени моят живот и си отиде това, което ми тежи в днешно време“. Всичко това е самозаблуда - ще си отиде едно, ще дойде друго и съзнанието отново ще намери от какво да се огорчава и какво да преживява, тъй като всичко това се крие в нашето съзнание, а не във външните условия, колкото и да се старае Майя да пренесе вътрешните причини във външните условия. Тъй като това, което за едного не е добро, може да бъде добро и желано за другиго. Оптимистът и песимистът гледат на едно и също, но го възприемат съвсем по съвсем различен начин. Затова ще се учим да възприемаме живота съвсем не така, както са правели по-рано, а така, както диктува новото стъпало на разбиране на света.

1968 г. 101. (20 февруари). Хората мислят малко за това с какво непроницаемо покривало обвива съзнанието Майя. И как може да се свали покривалото, ако не бъде усетено и видяно то? Правилно считат, че земният живот на човека е само сън. Много са хората на Земята и на всеки се присънва негов особен сън. Да се осъзнае земния живот като преминаващ сън е вече достижение. Да се прекрачи с мисъл зад неговите предели ще бъде победа на духа. А да се отхвърли покривалото на Майя ще бъде свобода, тоест освобождение на съзнанието от веригите на плътния свят. Хората търсят свобода бидейки затворени в оковите на физическото тяло, но как може да се освободят от тъмницата без да излязат от нея! Как може да се преодолее тялото, без да се подчини на волята и без да се овладеят неговите желания. Привичката да се храни то и да се пои е толкова силна, че продължава и в Тънкия Свят. Продължават също и немощите на тялото и не е лесно да се освободите от тях там. Учудвате се, че отшелниците-йоги свеждат до минимум всички потребности на тялото, особено пиенето и яденето, но не мислите за това колко освобождават своя дух по този начин за Надземното Пребиваване. Внезапната смърт в разцвета на силите и здравето и всички човешки стремежи са тежки с това, че е много трудно да се освободите от тях психически в Надземния Свят. Тежко е там да бъдеш свързан със земните представи и да бъдеш безкрил. Още на Земята трябва да се освобождаваш от илюзиите на Майя, за да влезеш свободен в прекрасния свят.

1968 г. 224. (16 април). Живеете в свят на призраци, обкръжени от Майя. Всеки живее в своя личен призрачен свят. Милиарди хора и милиарди илюзорни малки светове, и също такива преживявания. И всички се различават един от друг, макар и изцяло оцветени от Майя. Но Йерархията на Светлината не е призрак. Йерархията на Светлината е огнена действителност. Основите също не са Майя, а реалност на всичките три свята. Даже тези, които са проникнали зад завесата на покривалото и са се докоснали до всичките три свята, даже те ги възприемат индивидуално и според съзнанието. Няма две напълно еднакви съзнания. Майята на плътния и на Надземния светове еднакво скрива действителността. Докосвайки Основите и утвърждавайки се върху тях се утвърждаваме върху действителността. Докосвайки се до Йерархията на Светлината и приближавайки се към Нея се приближаваме до осъзнаване на действителността. Учението на Живота е изражение на действително Съществуващото във форма достъпна в една или друга степен на настоящото стъпало на човешкото съзнание. Следователно живеейки в свят на призраци, обкръжени от Майя, все пак имате възможност и път не само да се докосвате до действителността, но и да я изучавате. Дори самият устрем да се проникне зад покривалото и да се познае действителността е показател за възможността да се намери правилния път. Пирамидите съществуват четиридесет века. Призракът не може да съществува толкова дълго. Математическите и астрономическите основи, върху които са построени пирамидите, не са призраци. Сред Майята на всички светове се извисява Твърдината на Светлината, изразяваща огнената действителност в аспектите на плътния, Тънкия и Огнения светове. Йерархията на Светлината, Владиците не са призраци на Майя. Значи в ръцете на човека се намират ключовете за приближаване към действителността. Всички велики Учения на света са носели на хората зърна от огнената действителност и все още ги пазят под тежките наслоения на последващите натрупвания и изкривявания. Всеки може да вземе в свои ръце нишката на Ариадна и да върви по нея. Но трябва да се отдалечите от себе си, тъй като личността и себелюбието са средоточие на Майя. Колко древен е Завета “отвърни се от себе си и Ме следвай”, но и колко далеч е той от разбирането на човечеството. Но ако не го последвате е невъзможно да се отскубнете от обятията на призраците и илюзиите, земни и Надземни. Какъв е смисълът да се освободите от земната Майя, за да попаднете под влиянието на надземната Майя? Казано е: “Аз Съм Пътят, Истината и Животът”. Истината не е изражение на Майя, Истината е действителност. И пътят към нея е положен с ръката и крака човешки, за да имат вечен живот вървящите след Призовалия. Смъртта също е Майя. Но непрекъснатото огнено съзнание е реализация на действителността и осъзнаване на вечността на живота, и придобиване на безсмъртие. Значи на Земята може и има възможност човек да събира и натрупва елементи на безсмъртието и да се утвърждава върху основите на огнената действителност. Пътят в Безпределността е отворен.

1963 г. 236. (8 май). Устремът определя кръга на възприятията. Ако той се съсредоточава над плътните наслоения, постъпленията могат да вървят, обогатявайки съзнанието. За астралния свят трябва да се знае толкова, че да не се попадне под неговото очарование и да не се изпада в нова Майя, а не за да се потапяш в него. Мнозина се потапят и с това се откъсват от действителността. Менталният Свят е също свят на Майя, тъй като хората обикновено живеят в призрачните <...> на мисълта и в менталния свят. Само огнената действителност освобождава от Майя. Учението на Живота не е Майя, тъй като то е Огнено Учение. Ние Сме реалисти-действителници. Понякога е полезно да утвърждаваш себе си в явленията на действителността. Например животът в даденото тяло е краен, завършва със смърт. Със смъртта на тялото свършва земната приказка и започва приказката на Надземния Свят. Затова всичко земно е като сън, проява на Майя. Мисълта определя условията на надземното съществуване. Действителна е само мисълта приложена не на думи, а на дело. Йерархията на Светлината е реална. Владиката е Реален. Общуването е реално. Неговата Близост е реална. Така утвърждавайки действителността сред призраците на Майя се придвижваме в Безпределността.

1960 г. 295. Майя на Земния свят, астрална Майя, Майя на Менталния свят – всичките са от един корен. За Майята на Плътния достатъчно е говорено. По-сложно е с астралната Майя. Тя се изявява и в Плътния свят, но в астралния се облича във форма и очите на съблазнилият се я приемат за реалност. Тези, които все нещо знаят, се възползват от незнанието на идващите от там и приемат плрашещи новодошлите облици или създават около тях призрачни форми на всевъзможни мисловни образи. Тяхната задача е да не изпуснат жертвата от кръга, който са й очертали. Виждайки по аурата слабостта на духа и влечението му към нисши прояви, те създават прелъстяващи го форми и мисловни образи, тласкайки го към съчетаване с тях и поглъщане от тях. Мнозина не издържат и се подават на отровата на изкушенията, и биват въвлечени във водовъртежите на астрала. Но маските на злосторниците могат да се смъкнат, фантомите на изкушенитео да се изгорят с мисъл и да се освободиш от натрапниците. Образите и формите, сътворявани от развъплътените, също са вид Майя, тъй като съществуват само в пространството, без да имат основа на Земята. Вътрешният свят на всеки жител на Тънкия свят, изразен в мисловните образи, също представлява Майя. Всички заблуди на мисълта са оформени там. Да сепотопиш в тях означава да се заобиколиш с това, което няма отношение към реално съществуващото. Светлината, Йерархията на Светлината, Носителите на Светлина са извън Майя. Чрез тях е и доближаването към света на реалното, който се основава на красотата.

1969 г. 022. (11 януари). Може да се обича и онзи свят, и този, и без да се стремите по-скоро да преминете в онзи просто да се стараете да обедините двата в съзнанието. Тъй като причините за много явления, случващи се в този свят, се крият в онзи и виждайки тези причини ние вече сближаваме световете. Говорейки по същество светът е един и разделението се предизвиква само от ограничеността на съзнанието и несъвършенството на обвивките. Трябва да се мисли за единството на битието. Тъй като дори делението на минало, настояще и бъдеще е условно. Относителността на времето е установена от науката. Много относителни неща има в живота на човека. Ние Различаваме действителността от очевидността. Миражът на очевидността или Майя се създава от обвивките. Ние Утвърждаваме действителността.

1969 г. 137. (Гуру). Утехата е в това, че „и това ще премине“, както ще премине всичко, което потокът на живота носи покрай съзнанието на човека. А щом ще премине, то няма и да се спираме твърде на мяркащите се вълни на явленията. Не може да се задържи нито една от тези, които са преминали, не може да се удържи нито една и от тези, които преминават сега, а и какъв смисъл има в удържането на това, което не е наше. Няма нищо наше, освен съзнанието и неговите натрупвания. Всичко останало е Майя.

1969 г. 221. (8 април). Ето, задухаха ветрове и забушува буря! Няма ли да разруши всичко, което е било създадено и събрано с такъв огромен труд? Ако зданието е върху пясък, няма да устои. Устоите трябва да бъдат непоколебими. Непоколебима е само Стълбата на Йерархията. Основите са заложени от Йерархията. Не може да се откъсвате от тях. Владиката е неизменен. Храмът на Светлината се въздига върху Камъка на Вечната Основа на Живота. Колко въплъщения трябва да преминат и обвивки да се сменят, за да се намери пътеката, водеща в живота! И колцина ще издържат изпитанията! Майя закрива действителността. Майя е сурогат на действителността. Не е просто тя да бъде разрушена. Ако нашето призрачно “аз” е продукт на Майя, то доколко трудно ще бъде да бъде отхвърлена тя! Само отвръщането от себе си ще помогне да се освободите. Препятствията се трупат като планини и изглежда, че пътят към Светлина е затворен. То това също е порождение на Майя. “Аз Съм с вас винаги”. Съумейте да погледнете зад покривалото на външната видимост. Считайте неистовото беснеене на тъмните за признание на Светлината във вас, която те нямат сили да угасят. И помнете, че “даже и това ще премине”. Защо да се натъжавате, ако всеки ден приближава към Мен? Но ще се държим неотделимо. Каквото и да вършите, в мислите можете да бъдете заедно с Мен. Мислите и чувствата трябва да се съберат около Фокуса на Светлината, иначе ще нахлуе фокусът на тъмнината. Наоколо е опасно. Само с Мен може да се устои. Затова се устремете към Мен с цялата сила на вашия дух и се дръжте неразделно. Ако Попитам: винаги ли сте с Мен, - ще можете ли да отговорите утвърдително и без колебание? Нека да бъдем заедно. И сътресенията на деня нека да не внасят пагубно разделение. Колко далеч е суетата на текущия час от Мен и Моя Свят! Съумейте да се освободите от нея, помнейки за нейната преходност. Всичко ще премине, но Аз Пребивавам вовеки.

1962 г. 393. (26 август). Тежък е товарът на неизживените язви на духа в Надземното. Той е тежък и на Земята. Само че на Земята може още да се освободиш от него, но там, в Надземния свят, това е много трудно, невероятно трудно, когато тялото е отхвърлено и когато всички енергии на духовните израстъци са изострени и усилени до предела и притеглянията на съответстващите им низши слоеве на астрала са почти непреодолими. Може и трябва да се помисли за това докато още не е късно, докато още можете да се освободите от тях на Земята. Непреодоляното на Земята ще остане непреодоляно и там, само че усилено от притеглянето на низшите слоеве, които са са ужасни заразителни. Внушенията и съблазните, понякога толкова остро натрапвани от тъмните на непротивящото им се съзнание, там придобиват ярки и видими форми, въвличащи неосвободените духове във водовъртежите на злото. Язвите на духа трябва да се преодоляват и изживяват още на Земята. При това трябва твърдо да се усвои, че тъмните упорито се стараят да раздухат всяка искрица от низши огньове и че всички отклонения от пътищата на Светлината и всички ексцесии на съзнанието се вдъхновяват от тях. Те щателно и зорко издирват слабите струни, върху които могат да свирят, дърпайки съзнанието надолу и стремейки се да го потопят във въжделения. Те са на пост и нощем, и денем, за да подхвърлят своите отровни космати топчета. Трябва твърдо да се знае кой раздухва димните огньове на низшите чувства и желания и кой ги облича в привлекателната форма на съблазнителни мисли. Стига само да има за какво да се захванат в аурата на жертвата и ноктестите лапи вече се протягат към нея, използвайки всяка цепнатина. Осъзнаването на участието на тъмните в тази работа е необходимо за освобождаване от силата на тези съблазни, тъй като съзнанието неутрализира енергиите на тъмнината, разобличавайки източника на тъмните въздействия. Докато жертвата ги приписва само на себе си, тъмнината е безнаказана и неуязвима и всички усилия да се бориш със себе си са безплодни, но щом като е забелязан каналът на въздействията и неговите активни злодеи, те се лишават от сила, тъй като са силни само докато не са разкрити, докато се крият зад някого или зад нещо, стига само да не се издадат и да не се изложат под пряк удар. Тъмнината не понася прякото стълкновение със Светлината, тъй като е безсилна срещу нея. Както светилникът, внесен в тъмнината, я разсейва, така и Светлината на духа разгонва тъмните злодеи и нашепници, когато съзнанието се обърне към, тях, криещи се зад някого и нещо. Тъмнината не понася пряко стълкновение със Светлината, тъй като е безсилна срещу нея. Но на нея ѝ е достатъчно да замъгли съзнанието, за да стане достъпът отворен и незащитен. Много усилия прилагат тъмните за да накарат да се забрави, че зад всяка тъмна вълна, изпращана към съзнанието, се крият същности на злото. Малките цепнатини са много опасни, тъй като понякога е трудно дори да бъдат забелязани, но вредата, проникваща през тях е много голяма. Майята на съблазните е пагубна с това, че изкривява действителността и прави привлекателно това, което само по себе си не съдържа нищо привлекателно. Веднага щом зад външните покривки на съблазните бъде разпозната тъмнината, те губят своята привлекателност. Затова способността за разпознаване представлява най-необходимо качество на духа. Когато тъмните ви обкръжат и затворят своя кръг, остава само изходът нагоре, към Владиката. Но трябва преди всичко да се осъзнае това обкръжение, за да стане то трамплин за засилен устрем към Светлината. Нека вашето сърце да бъде постоянно отворено към Владиката и умът – непомрачен. Тъмнината се побеждава със Светлина.

1969 г. 410. (15 август). Всичките три свята: плътния, Тънкия и Огнения са действителност - всеки в своята сфера. За пребиваването във всеки и живот в него е нужен съответстващ проводник. За свободната проява на съзнанието във всичките три е необходимо всичките проводници или тела да бъдат достатъчно оформени. От всеки от трите свята могат да се видят останалите два свята, ако степента на съзнанието го допуска. Плътният свят сам по себе си не е Майя, както и Тънкият Свят. Майя се поражда от човешкото съзнание, от ограничеността на неговите възприятия и от несъвършенството на неговите обвивки. Великите Духове, намирайки се в земно тяло, не са откъснати от съприкосновението с другите светове и Могат да се потапят в тях по заповед на волята. Стъпалото на еволюция, достигнато от човечеството, ще преминава под знака на съединението в съзнанието на всичките три свята, разединени дотогава. Колкото по-добре са оформени всичките три тела, толкова по-лесно ще бъде това обединение. В миналите векове вече има свидетелства за такова обединение в една или друга форма. Но това са били отделни случаи. В бъдеще това явление ще носи вече масов характер. Паралелно ще се развива и науката, потвърждавайки научно реалността на трите и повече състояния на материята, и това, което сега се отнася към областта на фантазията, суеверията, предположенията, свръхестественото и необикновеното ще влезе в руслото на обичайността. Познатият свят просто ще се разшири и за много явления просто ще се отворят очите. Новото Небе и Новата Земя ще застанат пред прозрялото съзнание в цялата пълнота на своя троичен аспект.

1970 г. 585. (М.А.Й.). Реалността на Финия Свят за хората в него е дори по-ярка и действителна от реалността на земния живот. Но и едното и другото са форма на Майя - земна и надземна. А фактът, че земният живот е Майя, не е толкова труден за разбиране, ако си представим колко различни са светове на дивака, философа, сарафа, поета, наркомана и подвижника. За животното, растението или рибата светът изглежда или се възприема вече по-различно. Светът на делфините е различен от света на ракообразните. Следователно всички те могат да се считат за разновидности на Майя. И само огненото съзнание може да възприеме действителността на Битието, докато обикновените хора са потопени в илюзията на Майя.

1961 г. 545. Светът на обикновения човек е Майя. Нейната сила е пропорционална на неосъзнаване смисъла на тази цел, заради която съществува всичко това, което в даден момент заобикаля човека. Ако той счита, че цялото негово обкръжение е самоцел, а не средство за развитие и разкриване на неговия дух, то той се потапя в света на илюзиите, в света на Майя. Но ако той смята, че неговото царство, царството на духа не е от този преходен свят и че този свят служи само като стълба за духа, Майя започва да губи властта над неговото съзнание. И тогава човек вече не отдава себе си във властта на нито едно явление от външния свят, знаейки, че само по себе си всяко явление е нищо, не е самоцел, а единствено само средство да се постигне нещо чрез него, нещо да се разбере и на нещо да се научи и... толкова, и че то незабавно ще си отиде, когато е почерпено от него това, на което то учи. И тогава в него се създава и оформя непривързаност към всичко, което обкръжава човека и което той притежава, и се ражда неговата свобода от тяхната власт над него. И тогава той разбира Майя и знае със знанието на духа, че за него няма да има никаква полза ако придобие целия Свят, а изгуби душата си.

1965 г. 217. (13 юни). Сине Мой, не един път е Говорено за трудностите на Пътя. И главната от тях е в това, че проявите на обикновения живот закриват действителността от погледа на заслепения от тях пътник по Великия Път. Но пътят остава независимо от всичко и действителността не се променя от това, че Майя застава на нейното място. Как да се съвмести действителността с Майя, след като последната въздейства върху всички усещания на човека? Но всички, които са знаели за Светлината, все пак са вървели и много от тях са достигали, тъй като са се утвърждавали здраво върху основите. При цялата ярост на Майя основите остават неизменни. Възможно е да се опреш на тях и да не се отклоняваш от тях  даже в най-плътната мъгла. Ще Напомним за тях, макар че всичко това е вече отдавна известно. Смъртта ще помете като ураган всички картонени къщички на земните маявични постройки. Следователно смяната на формите на живот и преходът в друг план на съществуването остават неизменни. Така също неизменно е и това, че всичко постоянно тече, но духът пребивава вовеки. Неизменна е Стълбата на Йерархията, макар и Майя да я скрива. И Владиката е с вас. Ето, дори и тези основи вече дават здрава основа за противостоене на яростта на Майя. Тъй като вярата ще бъде нужна за утвърждаване на несъмненото в съзнанието, когато вятърът задуха и ураганът връхлети, и цялото полезрение на духа се закрие от пелената на мрака. Но ако основите не са се утвърдили, рушенето е неизбежно. И не можеш да се обосновеш на нищо външно, тъй като всичко външно е подчинено на закона за непостоянството и на замяната на едното с другото, на старото с ново, на едно явление с неговата противоположност. В тази смяна на явленията не може да се намери опора за духа. И само този, който строи своята твърдина върху основите, само той ще устои в мрака на Майя, няма да загуби Пътя и ще издържи до края.

1965 г. 501. (11 ноември). Осъзнай нужността и неизбежността на победата и ужаса на поражението, което очаква вървящия към тъмнината. Майя на изкушението и съблазънта е драматична с това, че след нея, след всички привличащи и изкушаващи мислени образи няма нищо от Светлината. Човек се протяга към призраци, зад външния, привидно привлекателен облик на които са скрити ужасните ликове на служителите на тъмнината и ужасът от падение в бездната е зад всяка прелъстяваща форма на мисълта. Изпитанието на прелъстяване с мислени образи е едно от най-трудните. Изпитанието на свети Антоний е ярък пример за реалността на съблазните на Майя. Нека всяка мисъл от мрака и нейната съблазнителна форма да бъдат подбудителна причина за пълно утвърждаване на съзнанието върху Мен и Моите мисли, изпратени от Мен и изпращани сега. Светлината на Моите мисли ще Победи. Основите, фундамента на скалата на духа - в час на битка съзнанието трябва да се опре върху тях в името на победата. Борба и победа, и щастие от победата над тъмнината в себе си и вън! Именно самата безизходност на положението, когато друго решение освен победа няма и не може да има, ще увенчае челото на победителя с огнения знак на преодоляването от духа на своите (подлежащи на изземване) натрупвания. Не е въпросът има ли ги или ги няма, тъй като ги има у всеки, а в това да не бъдеш победен от тях и от нищо, което така яростно, упорито и явно се стреми да отдели от Мен. Нима още не е ясно, че целият заговор на тъмните и всички техни злонамерени ходове са насочени само към това. Отначало да отвлекат с прелъстителни мислени образи, после да отделят от Мен, после да залеят с желания, а когато откъсването се състои, тогава... Но няма да говорим за това, тъй като на нас е отсъдена победа. Показваме мощта на тъмнината на нейните победители. Налага се да се преминава именно по ръба на бездната, усещайки целия ужас на поражението и неизбежността, и щастието от победата. Ние следим изкушенията да не засягат слабите. Но силният трябва да ги срещне лице в лице и да победи. А колко пък силният и победилият е по-силен от този, който не познава нито борбата, нито победата, колкото и да е добър. Затова нека смущението да не влезе в орловото сърце. Нека повече нищо да не спре отсъдения победител. Враговете бодърстват и нощем, и денем. Ще усилим и ние своя дозор.

1962 г. 291. (5 юли). Бъдещето е мост в Безпределността. Живеем във вечното, но Майя пречи да се види Вечната Основа на Живота и да се утвърдите върху Нея. Временността на условията, водещи духа в Безпределността, трябва да се разбере като етап по безпределния път. Потокът на обкръжаващите явления тече във времето от миналото към бъдещето. Временната природа на заобикалящите човека условия може да се приеме като стъпало от стълбата на живота, водеща към постигане на Вечността. Не е възможно да бъдат разбрани нито Вечността, нито Безпределността, която съществува в нея, без да преминете, изкачвайки се по стъпалата на тази стълба. Тя води в бъдещето, където за духа е подготвено всичко. Настоящото стъпало на съзнанието не позволява да се обхване космическото величие на Безпределността. Но Безпределността е дадена като поле на бъдещи достижения, като водещ магнит към вечния живот. Духът е вечен. Нужно е време, за да се разкрие неговата дълбочина. Стените на елмаза на съзнанието се шлифоват във времето, за да засияят в Безпределността с всички огньове на Космоса. Вечността и времето са полюсите на една вещ, между които духът се придвижва в Безпределността.

1962 г. 409. И дивакът вижда слънцето и звездите, и диша, и яде, пие и спи. Но светът на неговите представи е също така далеч от действителността, както и светът на съвременния човек, тъй като и двамата пребивават в обятията на Майя. Безпределността е дадена, за да разтвори завесата на Майя, но познанието за действително съществуващото ще бъде далеч от познаващото съзнание дотогава, докато то не стане огнено. Във висшето разбиране Майя - това е проявеният свят.

1962 г. 100. (14 февруари). Къде ще поставяме границата между действителността и Майя? Всичко, което е ярко видимо и чуваемо, и осезаемо в емоциите, чувствата и мислите - всичко това е Майя. Това, което е зад тях, е действителността. Общуването с Мен и Моята Близост, и връзката между нас е действителност, достъпна според степента на тяхното осъзнаване, но не е Майя. Заобикалящият свят е действителност, представата за него – Майя. Човек живее с нея. Моят Свят е свят на действително съществуващото. Изведнъж не можеш да влезеш в него. Само постепенно освобождавайки се от властта на обвивките над съзнанието е възможно да се отхвърлят Покривалата на Майя. Знанието на духа, което е над обвивките, вече не е Майя, а действителност, вече е метод за прякото познаване на реалните явления. При хората, затъмнени от завесата на Майя, знанието на духа е нищожно, но Ние Живеем със знанието на духа. Проводниците, очистени от грубите и плътни частици материя, вече не затъмняват знанието на духа. Същността на явленията се постига чрез знанието на духа мигновено. Съзнанието се устремява към обекта на познаване от волята. Ние Можем да действаме отделно във всяка от Своите обвивки или тела на съответстващите им планове. Нашата действителност е различна от тази при хората. Затова Казвам: Моят Свят не е от този свят, от света на Майя. В този Свят може да влезе всеки, но не изведнъж, а по пътя на последователното и постепенно преминаване под Наше Ръководство на степените на предварителното познаване, чрез очистване на своите проводници и подчиняването им на контрола и волята и чрез замяна на грубата тяхна материя и нейните елементи, но вече с по-изтънчени и разредени, с по-светли, леки, светещи и сияещи към края със Светлина. Тънкото тяло на обикновения среден човек е сиво, тънкото тяло на Архата сияе и свети явно, и даже лицето на неговото плътно тяло сякаш сияе, вибрирайки с енергиите на Светлината. Просветлени лица може да се видят понякога дори при обикновените хора, затъмнени – по-често. По този начин Светлината или тъмнината се борят в човека за превес. Процесът на освобождаване от властта на Майя и очистването на обвивките може да се води съзнателно и планомерно. Наричат Ни Учители, тъй като Ние Учим хората на освобождаване от властта на Майя над тях. Ученик е този, който идва при Нас доброволно, за да познае Истината, тоест действителността на съществуващото и да се освободи от Колелото. Ако неговото минало му дава право на това, Приемаме го. Ако ли пък не, но чука с цялото сърце, казваме как може да се доближи до Нас не сега, но по-късно (когато бъде готов). Така или иначе Приемаме всеки чукащ и Търсим сред човешките множества тези, в които се запалват огньовете на устрема към Светлината. Казваме ви: пътят е отворен, можете да дойдете при Нас, но се устремете, но възжелайте да се докоснете до Светлината. Даром нищо не се дава. Трябва да се плати. Ние Сме готови да Помогнем на всеки устремен дух. Елате при Нас всички, които искат да се измъкнат от своята тъмница, в която пребивава тяхното съзнание. Всекиго ще Посрещнем и ще му Помогнем да намери тясната пътека, водеща в живота. Разберете най-после, че, съсредоточавайки своя живот и всичките му интереси във временните, смъртни и преходни свои обвивки, сами се обричате на смърт, тъй като с какво ще останете, когато бъдат отхвърлени всички (обвивки) последователно, една след друга. В какво и с какво ще живеете, когато няма да има с какво да се живее? Но очиствайки своите обвивки и утвърждавайки властта над тях и познавайки действителността на съществуващото със знанието на духа, ще съберете в себе си елементи на непреходното, елементи на безсмъртието, отлагани вече не в обвивките, а във Висшата Триада на вашата същност, за да има с какво да живее съзнанието, когато са отхвърлени всички обвивки. Елате всички при Нас. Приближаването не е забранено за никого. Чакаме ви, устремили се към Светлината и Отваряме Вратата, но само на чукане. Човек трябва сам да се устреми, да почука, да потърси, да постигне и тогава Отваряме.

1962 г. 442. (23 септември). Приемането на Заветите на Учението на Живота със сърцето и утвърждаването им в съзнанието е необходимо защото при това условие не се нарушава Законът за Свободната Воля и Волята на Владиката влиза във всички дела и мисли на ученика не като странична, действаща отвън сила, а като негова собствена воля. Двете воли доброволно и в съгласие се сливат в една и действат като една. Ако това го няма, то възниква противодействие или подчинение, вместо сливане и хармонизиране. Тази хармония няма да се роди изведнъж, а според изпълването на съзнанието със Света на Владиката. Собственият свят, очистен от боклук и свободен от отричане, отваря широко своите двери за Света на Мира и тогава Моят Свят в Моите Дни проявява себе си във вашите дни. Това, с което хората живеят на Земята и в което е потопено тяхното съзнание е толкова далече от Дните на Моя Живот, че разривът разединява световете на личното съзнание на еснафите от Света на Космическата Правда. Това разединяване и обособяване от живота на пространството се отразява особено пагубно по време на пребиваването на човека в Надземното, създавайки около него призрачен свят на личните илюзии, с които той е живял на Земята. Надземната Майя е пагубна с това, че напълно откъсва духа от действителността, потапяйки го в сфера, изпълнена с продуктите на неговото собствено изкривено въображение и изолирайки го от възможностите за ярката, разноцветната и прекрасна правда на Висшите Светове. Затова Наричаме натрупванията парцали, отломки и боклук на неосъзнатото мислене на земните преживелици, съвършено ненужни в Надземното и затрупващи пътя. Очистването на съзнанието от излишния боклук още на Земята е най-необходимо стъпало към разбиране на действителността.

1964 г. 424. (20 август). Сине Мой всички живеят заслепени от Майя. Но само чрез Майя може да се достигне до разбиране на действителността. Когато Указвам сред преходното да се учите да намирате елементи на Вечността или на непреходното, Искам да ви внуша как да се учите през миража на Майя да можете да различавате проблясъците на действителността. Във висшето разбиране временното е разрез на вечното и на всяко явление може да се намери неговото истинско място в общата схема на нещата. И тогава Майя ще покаже своята друга страна, другият аспект, който ще помогне да се изясни същността на действителността. Човекът в обичайното му възприемане от другите хора не представлява действителността. Но взет в своята седмична същност, във всички обвивки, видими и невидими за окото, той представлява вече реалност. Същата мярка може да се приложи към всички явления в живота. Даже полското цвете е седмично. Но обикновените еснафски представи за нещата са непълни, несъвършени и едностранчиви. Науката се опитва да се задълбочи в разбирането на строежа на материята, но още е далеч от нейното висше достижение, духът, който е светлина и огън. Също и проявите на огъня не се разбират в цялата му всеобхватност. Най-правилно би било да се разглеждат всички предмети от материалния свят като форми на кристализиран огън. Застиналата лава служи като достатъчно точна илюстрация на тази идея. Мисълта също е огън, а всичко създадено от ръцете на човека е само веществено оформяне на мисълта, тоест на огъня или негово въплъщение в плътни форми. По такъв начин, виждайки във всяко явление неговата първопричина – огъня, се приближаваме към разбирането на действителността. Всичко което съществува, може да се нарече Огневселена, тъй като в основата на видимия свят е заложен огънят. Атомната енергия е огнена енергия, тясно свързана със светлината. Най-малките частици на атома са светещи. Така виждаме физическата връзка на светлината с огъня. В началото е имало Светлина, тоест първична светеща материя. Материя Lucida и Материя Matrix са само аспекти на единното вещество на високите степени на материята. Трудно е да си представите или да разберете, че колкото и да се задълбочава науката в строежа на материята, тя никога няма да достигне до нейния връх, Първоизточникът, първичните форми на светло-материята, тъй като най-високите нейни върхове са вече отвъд пределите на човешкото разбиране. Би могло тези форми на материята да се нарекат Светлина, но названието не дава нищо. Като Пример за това могат да служат електричеството или магнетизмът, същността на които остава неизвестна, макар и да са изучени някои закони на (за) техните прояви и да е осъществено прилагането на тези закони на практика. Живеем в свят на най-дълбоки тайни, познаването на външните форми на които не води до тяхното постигане. Но най- дълбоката тайна е човекът. На пръв поглед анатомията на човешкото тяло е изучена достатъчно добре. Но уви, това изучаване е повърхностно и предназначението и функциите на някои жлези остава загадка. Само в пълнотата на седмичността на всички свои принципи може да започне действителното изучаване на човешкия микрокосмос, и то при условие, че в основата на изучаването е поставен огънят. Независимо от всички постижения на науката, тайните на живота и материята остават нерешени. Разбирането на това ще бъде и правилният подход към действителното познание на света. Само Съкровеното Знание може да доведе човека до макар и частично, но все пак действително разбиране на собствената тайна и тайните на обкръжаващия го свят.

Man is made in the image of God. Therefore, as the drop of water from the ocean contains in itself all the elements, forces and potencies of that ocean, so man includes in his being, actual or latent, all the planes, forces, powers and possibilities of a God. Truly has it been said by the sages of old "Man know thyself and thou shalt know God." We know God by traveling the path that leads to Him, which Path as said, is ourselves. Traveling that Path means to contact consciously every point, line, surface and dimension on all the planes of being from the lowest material to the highest spiritual. It is with coincident realization of all corresponding qualities and forces in light or shadow, positive or negative. 

As we may know the phenomenal world, the physical, by means of a physical body, so may we know the mental, astral and spiritual noumenal, real world, by means of corresponding bodies or principles. Hence, the wonderful possibility of some time making the complete correlation between all the planes of our being. Some time, while in the physical body of consciously knowing, sensing and realizing the cosmic planes to the very highest. It is a divine possibility because the corresponding planes are in us or to put it more truly are us. We must make this divine correlation ourselves. No man, no Master, no God can give us this divine status.   /TT - vol. 2/

Какво търсят - не знаят, но "вяра" наричат това. 

А да обърнат поглед нагоре само е нужно - да протегнат ръка

и приемат Ръката очакваща ги с търпение още от първата земна зора;

да погледнат с надежда изпълнени през очите на своята детска душа

и да видят своето отражение в Очите на своя небесен Баща.

От центъра свой, остава накрая, смирено и в дълбок поклон, 

да промълвят: Води ни Отче! И нека Сърцето ти бъде завинаги наш дом!

Застанал на върха с лампада във ръката,
потънал в тишина аз взирах се в далечината.
Но виждах само силуети изникващи от тъмнината -
неясни очертания разкрити ми от светлинката,
която тъй грижливо бях поставил в клетка.
Ах, само как ценях разкриващата ми се гледка
от няколко мизерни крачици около мен.
И как не осъзнавах, че аз съм този в плен -
че собствения си затвор държа в ръка.
Защото аз съм тази мъничка искра!

Но аз светилника ще разруша!
Морето от сълзи ще прекося!
Вълните на страданието няма да ме угасят
и пушеците злобни - да ме затъмнят!
Лъжите прашни няма да ме заблудят,
ни с яростта си бесовете ще ме спрат!
В сълзите огнени аз клетката ще разтопя,
от старата жарава ще се възродя -
свободен от оковите, едно със Светлината -
част от Звездата Утринна огряваща Земята!